Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Обзори

razdelitel

Том 53, 2017 г.

 

 

 

bullet 6'2017


Увреждания на колона при непроникваща абдоминална травма -- диагностични предизвикателства - Медицински преглед, 53, 2017, № 6, 5-8.
К. Костов и Ю. Ванев
Трета хирургична клиника, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов“ -- София
Резюме: Поради големия риск от забавянето на диагнозата и голямата вероятност от съпътстващи животозастрашаващи травми, непроникващите дебелочревни наранявания са свързани с високи нива на заболяемост и смъртност. Във връзка с това са анализирани публикации на авторски колективи от последните 25 години, с цел да се оптимизира диагностичният алгоритъм при непроникващите дебелочревни увреждания. Събрани са данни от пациентски групи за диагностичното и предоперативно поведение. Анализирани са дискусиите и промяната в поведението при диагностициране на уврежданията на колона при непроникваща абдоминална травма.
Ключови думи: травма, непроникващо дебелочревно увреждане, диагноза
Адрес за кореспонденция: Д-р Константин Костов, Трета хирургична клиника, УМБАЛСМ „Н. И. Пи­рогов”, бул. „Тотлебен” № 21, 1606 София, e-mail: dr.k.kostov@gmail.com

 

 

Криптоспоридиоза - Медицински преглед, 53, 2017, № 6, 9-12.
В. Велев(1) и К. Георгиева(2)
(1)Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет -- София,
(2)Стажант-лекар, МУ -- София
Резюме: Криптоспоридиозата е протозойна чревна болест, която протича асимптомно или като остър гастроентерит. Спада към опортюнистичните паразитози, индикаторни за HIV/СПИН и се причинява от паразити Cryptosporidium spp. Най-често заразяването става чрез контаминирани води, храни и контакт с болни животни. Клинично заболяването е неразличимо от останалите остри чревни инфекции и диагнозата се поставя само чрез подходящи лабораторни методи. В повечето случаи протича като самоограничаваща се диария, но при имунокомпрометирани болни може да бъде животозастрашаващо състояние.
Ключови думи: Cryptosporidium, диария, паразитология
Адрес за кореспонденция: Д-р Валери Велев, дм, Детска клиника, СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, e-mail: velev_md@abv.bg

 

 

Съвременни аспекти и очни прояви при синдрома на котешките очи - Медицински преглед, 53, 2017, № 6, 13-17.
Кр. Коев
Катедра по спешна медицина, Медицински университет -- София
Резюме: Представени са съвременните аспекти и очните прояви на синдрома на котешките очи -- Cat-eye syndrome (CES). С него са свързани аномалии в очите, ушите, аналната област, сърцето и/или бъбреците, но могат да бъдат засегнати и други органи, а част от пациентите имат интелектуални затруднения. Някои засегнати индивиди имат допълнителни очни аномалии, като страбизъм и/или едностранна микрофталмия. По-рядко се наблюдават други очни дефекти, включително липса на ирис (aniridia); липса на тъкан от части на клепача (клепачна колобома); загуба на прозрачност на лещата на окото (катаракта). Колобомата на ириса може да придаде на ириса необичаен външен вид -- "котешко око". Диагнозата на CES се основава на наличието на допълнителен хромозомен материал, получен от хромозома 22. Лечението му изисква координираните усилия на екип от медицински специалисти.
Ключови думи: синдром на котешките очи, колобома на ириса, колобома на клепачите, анал­на атрезия, ушни дефекти
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Красимир Коев д.м., Катедра по спешна медицина, Медицински университет, ул.“ Бяло море“ № 8, 1527 София, тел. 0896291020, е-mail: k00007@abv.bg

 

 

Фармакотерапевтични предизвикателства при лечението на тежка астма с биологични лекарства - Медицински преглед, 53, 2017, № 6, 18-26.
Е. Арон(1), Ив. Атанасова(2) и Д. Терзииванов(2)
(1)Факултет по химия и фармация, Софийски университет „Св. Климент Охридски” -- София,
(2)Университетска болница „Лозенец”, Медицински факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски” -- София
Резюме: Текущи терапии, базирани на инхалаторни кортикостероиди и дългодействащи бета2-агонисти, остават ефективни при голяма част от пациентите с астма, но около 10% от тях не отговарят на тези терапии, дори при високи дози, както и при приложение на перорални кортикостероиди. Еозинофилната възпалителна инфилтрация е централно събитие в патогенезата на астмата. IL-5 е главният цитокин, отговорен за производството на еозинофили, за тяхното оцеляване, съзряване и активиране в местата на възпалението. Предвид връзката между IL-5, еозинофилията и тежестта на астмата, моноклоналните антитела, насочени към IL-5, са обещаващи при тежка рефрактерна астма с персистираща еозинофилия. Анти-IL-5 лекарствата Mepolizumab, Reslizumab и Benrali­zu­mab са от значение за пациенти с тежка еозинофилна астма. Способността на тези лекарства да намаляват производството и оцеляването на еозинофилите подобрява контрола на екзацербациите на астмата, увеличава FEV1 и подобрява качеството на живот на пациентите.
Ключови думи: тежка астма, биологични терапии, анти-интерлевкин-5 моноклонални антитела
Адрес за кореспонденция: Ердал Арон, Факултет по химия и фармация, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, бул. „Джеймс Баучър” № 1, 1164 София, e-mail: erdal.aron@gmail.com

 

razdelitel

 

bullet 5'2017

Парвовирус В19 инфекция, асоциирана с анемичен синдром, при пациентки с рискова бременност - Медицински преглед, 53, 2017, № 5, 5-10. 
С. Волева(1),
С. Иванова(1), В. Манолов(2), Б. Маринов(3), С. Ангелова(1), В. Василев(4) и С. Шишков(5)
(1)Национален център по заразни и паразитни болести -- София, (2)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински университет -- София, (3)Обща акушерска клиника, СБАЛАГ „Майчин дом” -- София, (4)Клинична лаборатория и клинична фармакология, УМБАЛ „Александровска”, (5) Катедра „Вирусология”, Биологически факултет, СУ „Климент Охридски”
Резюме: Вирусните инфекции по време на бременност са една от основните причини за тежки усложнения при майката и плода. Проучването на ролята им в хода на бременността придобива все по-голямо значение с оглед опасността от възникването на епидемични взривове от съществуващи или новозараждащи се патогени. Налице са силни епидемиологични доказателства, че бременните жени са изложени на по-висок риск от развитие на тежки заболявания и смърт, причинени от вирусни инфекции. Данните показват, че инфекцията с парвовирус В19 при жени с патологична и рискова бременност, освен с характерната симптоматика се асоциира и с развитието на тежък анемичен синдром. Възпалението, причинено от вирусни инфекции, стимулира синтеза на цитокини (интерлевкин-6, TNF алфа и др.), които от своя страна водят до повишена продукция на хепсидин в черния дроб. Пептидът блокира желязото в редица клетки и тъкани (хепатоцити, макрофаги, РЕС, плацента, кардиомиоцити и др.). Повишеното ниво на хепсидин в серума при пациентки с вирусна инфекция, причинена от парвовирус В19, би довело до прекомерно отлагане на желязо в тъканите и невъзможност за неговото усвояване при еритропоезата. Количественото определяне на серумен хепсидин би предотвратило неправилното суплементиране с желязо при анемичен синдром в хода на бременност и инфекция от парвовирус В19.
Ключови думи: парвовирус В19, анемия, хепсидин, бременност
Адрес за кореспонденция: Силвия Емилова Волева, Национален център по заразни и паразитни болести, Отдел “Вирусология”, бул. „Столетов“ № 44А, 1233 София, тел.: 02 931 23 24, e-mail: svoleva@abv.bg

 

 

Съвременна диагностика на Stickler syndrome. Очни признаци и симптоми - Медицински преглед, 53, 2017, № 5, 11-17.
Кр. Коев
Катедра по спешна медицина, Медицински университет -- София
Резюме: Stickler синдром (SS) e наследствена прогресивна артро-офталмопатия и е от групата на генетичните нарушения, засягащи съединителната тъкан, по-специално колагена. SS е подтип на колагенопатията тип II, IX и XI. Характеризира се с аномалии на лицето, очни проблеми, загуба на слуха и проблеми със ставите. SS е с преобладаващо наследствено нарушение на колагенните съединителни тъкани, което засяга стъкловидното тяло на окото, високи степени на миопия, риск от отлепване на ретината, катаракта и глаукома. Ранните дегенеративни ставни заболявания са чести. Други прояви могат да бъдат разцепване на небцето, ортостатични аномалии и глухота. Последните изследвания на молекулно ниво показват, че SS може да се дължи на мутации в ген COL2A1, COL11A1, COL11A2, COL9A1 или COL9A2. Мутациите в който и да е от тези гени нарушават производството и обработката на колаген тип II, тип IX или тип XI. Генът COL2A1 кодира колаген тип II; гени COL11A1 и COL11A2 кодират колаген тип XI; гени COL9A1, COL9A2 и COL9A3 кодират колаген IX. Допълнителните фенотипно-генотипни проучвания могат да изяснят ролята на специфичните колагенови влакна. Необходимо е да се продължи проучването на връзката между SS и други колагенови нарушения тип II, IX и XI.
Ключови думи: Stickler syndrome, цепнато небце, загуба на слуха, късогледство, преж­де­вре­менно дегенеративно ставно заболяване, отлепване на ретината, катаракта, глаукома
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Красимир Коев д.м., Катедра по спешна медицина, МУ, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 0896291020, e-mail: k00007@abv.bg

 

 

Остеонекрози на челюстните кости - Медицински преглед, 53, 2017, № 5, 18-23.
Р. Коларов
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ -- София
Резюме: В статията са разгледани различните видове некрози на челюстните кости. По-често се засяга тялото на долната челюст. Известни са три вида некрози, а именно: асептична некроза, остеорадионекроза и медикаментозно предизвикана некроза. Асептичната некроза на мандибулата се среща рядко и е характерна за детската възраст. Остеорадионекрозите са резултат от проведено лъчелечение при болни с орален рак. Медикаментозно предизвиканите некрози се получават в резултат на лечение с бифосфонати. През последните години случаите с бифосфонатна некроза на челюстните кости се увеличават. Представени са етиологията, патогенезата и лечебните подходи на видовете остеонекрози.
Ключови думи: челюстни кости, асептична некроза, остеорадионекроза, медикаментозно предизвикана некроза, етиология, патогенеза, лечебни подходи
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Росен Коларов, дм, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, ул. „Св. Г. Софийски“ № 3, 1606 София, е-mail: rossen_kolarov@mail.bg

 

 

Stenotrophomonas maltophilia -- фактори на вирулентност и образуване на биофилм - Медицински преглед, 53, 2017, № 5, 24-34.
А. Трифонова(1), Е. Савов(1), И. Митов(2) и Т. Стратева(2)
(1)Лаборатория по микробиология, Катедра по военна епидемиология и хигиена, ВМА -- София, (2)Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Ролята на Stenotrophomonas maltophilia като нозокомиален опортюнистичен патоген, особено сред пациенти в критично състояние в отделенията за интензивни грижи, имунокомпрометирани с хематологични и онкологични заболявания, както и при страдащи от генетичното заболяване муковисцидоза, е добре известна. В последните десетилетия се отбелязва значително повишаване честотата на изолиране на този микроорганизъмв болниците и дори се съобщават случаи на вътреболнични взривове. Инфекциите, причинени от S. maltophilia,често са трудни за лечение поради забележителната вродена резистентност на вида и способността му допълнително да придобива устойчивост към стратегически антимикробни лекарствени средства като trimetho­prim/sul­famethoxazole. Разнообразни фактори на вирулентност участват в патогенезата на инфекциите, която е пряко свързана и със способността на бактериалните клетки да формират биофилм върху абиотични повърхности и тъкани на макроорганизма. Настоящият обзор обобщава наличните до момента литературни данни относно факторите на вирулентност на S. maltophilia, разделени на две групи -- извънклетъчни и клетъчно свързани, както и способността за образуване на биофилм.
Ключови думи: Stenotrophomonas maltophilia, фактори на вирулентност, биофилм
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Таня Стратева, д.м., Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, тел. 02 9172750, e-mail: dr.strateva@abv.bg

 

razdelitel

 

bullet 4'2017

Лечение на псориатичен артрит с биологични средства - Медицински преглед, 53, 2017, № 4, 5-12.
Ал. Копчев и С. Монов.
Клиника по ревматология, МУ -- София
Резюме: Псориатичният артрит (psoriatic arthritis -- PsA) е хронично автоимунно заболяване, което принадлежи към групата на спондилоартропатиите. В лечението на това заболяване се използват нефармакологични и фармакологични подходи. Основно място във фармакотерапията заемат биологичните болест-модифициращи антиревматични лекарства (БМАРЛ). Настоящият обзор предлага класификация на използваните за лечение на PsА БМАРЛ, фокусирайки се върху биологични средства, които са крайъгълен камък при лечението на всички болестни прояви.
Ключови думи: псориатичен артрит, лечение, БМАРЛ, биологични средства, анти-TNF, анти-IL17, анти-IL12/23
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Симеон Монов, е-mail: doctor_monov@yahoo.com

 

 

Функционални последици при хирургично лечение на злокачествените заболявания в лицево-челюстната и шийната област   - Медицински преглед, 53, 2017, № 4, 13-23.
Е. Алексиев.
Катедра „Орална и лицево-челюстна хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- София, Клиника по лицево-челюстна хирургия, УМБАЛ „Александровска“ -- София
Резюме: Злокачествените заболявания в лицево-челюстната (ЛЧО) и шийната област се характеризират с две основни епидемиологични явления -- нарастване на заболяемостта и понижаване на средната възраст на заболелите. Оперативното лечение е основна терапевтична модалност при малигномите в ЛЧО. Резективната хирургия е свързана с отстраняване на телесни структури, което причинява различностепенно функционално увреждане. Функционалните последици при оперативното лечение на злокачествените заболявания са свързани с менталните функции, сензорните функции и болката, говорната функция, функциите на храносмилателната и невромукулноскелетната система и двигателната функция, функцията на кожата. Не се засягат кардиоваскуларната, хемопоетичната, урогениталната и репродуктивна функция.
Ключови думи: лицево-челюстна област, злокачествени заболявания, хирургично лечение, функционални последици
Адрес за кореспонденция: Д-р Евгений Алексиев, Катедра „Орална и лицево-челюстна хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: dr_aleksiev@yahoo.de

 

 

Клинични изследвания на фармакокинетиката и ефективността на изотопно белязани дълговерижни фенилалканови киселини като средства за диагностика на сърдечно-съдови заболявания - Медицински преглед, 53, 2017, № 4, 24-31.
И. Манолов.
Катедра по фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Изотопно белязаните дълговерижни омега-фенилалканови киселини с права и разклонена верига са изследвани върху хора със сърдечно-съдови проблеми с оглед прилагането им за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания. Направен е опит за установяване на зависимостта структура-активност.
Ключови думи: изотопно белязани фенилалканови киселини, кардиомиопатия, миокардна резорбция, зависимост структура-активност
Адрес за кореспонденция: Илия Манолов, Катедра по Фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, ул. „Дунав“ № 2, 1000 София, тел. 02 92 36 519

 

razdelitel

 

bullet 3'2017

Серумни биомаркери при псориатичен артрит - Медицински преглед, 53, 2017, № 3, 5-9.
A. Копчев и С. Монов
Клиника по ревматология, Мeдицински университет -- София
Резюме: Псориатичният артрит е хронично възпалително автоимунно заболяване, характеризиращо се със засягане на опорно-двигателния апарат и множество извънскелетни прояви. Ангажира до една трета от пациентите с pso­riasis vulgaris. Биомаркерите са важна част от клиничната практика, тъй като позволяват точна оценка на болестния процес и ефекта от терапевтична интервенция. Настоящият обзор описва потенциалните серумни биомаркери, които биха могли да се използват за разграничаването на пациентите с кожно заболяване от тези с подлежаща мускуло-скелетна патология, за проследяване на болестната активност и терапевтичния отговор, за прогноза на радиографските увреждания.
Ключови думи: псориатичен артрит, псориазис, биомаркери, болестна активност, терапевтичен отговор
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Симеон Монов, е-mail: doctor_monov@yahoo.com

 

 

Роля на IL-18 във възпалението - Медицински преглед, 53, 2017, № 3, 10-15.
М. Пенчева(1), К. Кавалджиева(1), В. Лазаров(1), Н. Трифонова(1), И. Съинова(2), Е. Николова(2), Цв. Маркова(3) и Д. Димитрова-Диканарова(1)
 (1)Катедра по биология, Медицински университет -- София, (2)Институт по експериментална морфология и антропология с музей, БАН -- София, (3)Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет -- София
Резюме: В обзора се разглежда ролята на IL-18 във възпалението. Възпалението като защитен механизъм на организма води до освобождаване на различни медиатори, включително цитокини. IL-18 е член на IL-1 семейството и най-вероятно играе съществена роля във възпалителния процес. IL-18 действа главно върху Th1 лимфоцитите, продуциращи IFN-гама в присъствието на IL-2 или IL-12, за да се засили тяхната трансформация и преживяемост. В допълнение, IL-18 индуцира продукцията на цитокини и усилва цитотоксичното действие на лимфоцитите. Характерно за IL-18 и IL-1-бета е, че те се активират от вътреклетъчни мултимолекулни комплекси, т.нар. инфламазоми. Инфламазомите контролират активността на каспаза-1, която разцепва неактивните прекурсори про-IL-1-бета и про-IL-18, за да се произведат биологично активните им форми. В литературата има много малко данни за точния механизъм, обуславящ въздействието на IL-18 върху таргетните клетки, както и ролята на този интерлевкин във възпалението. Във връзка с това в настоящия обзор се фокусираме върху механизмите, обуславящи ефекта на IL-18 върху лимфоцитите, както и върху биологичната и патологичната роля на IL-18 в сравнение с другите членове на IL-1 семейството.
Ключови думи: възпаление, цитокини, IL-18, инфламазома, каспаза-1, клетъчна сигнализация
Адрес за кореспонденция: Магдалена Пенчева, Катедра по биология, Медицински университет, ул. „Здраве’’ № 2, 1431 София, e-mail: magdalena.91@abv.bg

 

 

Роля на хепсидина в патогенезата на атеросклерозата - Медицински преглед, 53, 2017, № 3, 16-23. В. Манолов(1), Ю. Петрова(2), В. Василев(3), М. Петрова(2), Т. Кунчев(2), К. Цачев(1), Я. Желев(2), П. Желязков(4) и Л. Трайков(2)
(1)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ -- София, (2)Катедра по неврология, МУ -- София, (3)Клинична лаборатория и клинична фармакология, УМБАЛ „Александровска” -- София, (4)МУ -- София
Резюме: Каротидната ултрасонография, чрез определяне на intima-media thickness (IMT), е добре доказан диагностичен метод за генерализирана атеросклероза, и е свързана с факторите за сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Преди няколко десетилетия е предложена хипотезата, че дефицитът на желязото има защитна роля срещу заболявания на сърцето. По този начин се обяснява междуполовата разлика при честотата на ССЗ и увеличаването на случаите на заболяемост при жените след настъпване на менопаузата. Понастоящем няколко проучвания съсредоточават вниманието си върху връзката между нивата на желязо в организма и ССЗ. Някои от тях потвърждават зависимостта между честото кръводаряване и (суб)клиничното развитие на атеросклероза, а не на ССЗ. Други автори установяват намалени нива на феритин в организма, намален оксидативен стрес и подобрена съдова функция, установена чрез медиирано от кръвотока съдово разширение при хора, даряващи често кръв, в сравнение с по-рядко даряващите. През 2001 г. е открит пептид с антимикробно действие, наречен хепсидин. Тази малка 25-аминокиселинна молекула има ключова роля в системната регулация на хомеостазата на желязо. Хепсидинът се синтезира от редица клетки, но водещо значение имат хепатоцитите. Връзката между нивата на хепсидин и отношението хепсидин/феритин с наличието на плаки и ABI, двата най-точни NIMA маркера за атеросклероза, потвърждава участието на хепсидина в развитието на атеросклерозата. Пептидът има установена роля при прогреса на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания.
Ключови думи: хепсидин, атеросклероза, желязо, деменция, IMT, ССЗ, ABI, NIMA
Адрес за кореспонденция: Д-р Виктор Манолов, дм, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. (359 2) 9230 928, e-mail: victhedoc4@abv.bg

 

 

Фармакологично изследване на изотопно белязани дълговерижни фенилалканови киселини върху експериментални животни - Медицински преглед, 53, 2017, № 3, 24-29.
И. Манолов
Катедра по фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Изотопно белязаните дълговерижни омега-фенилалканови киселини с права и разклонена верига са изследвани върху различни видове експериментални животни за установяване на фармакологичните им ефекти с оглед приложението им за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания.
Ключови думи: изотопно белязани фенилалканови киселини, кардиомиопатия, миокардна резорбция, изображение на сърдечния мускул
Адрес за кореспонденция: Илия Манолов, Катедра по Фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, ул. „Дунав“ № 2, 1000 София, тел. 02 92 36 519

 

razdelitel

 

 

bullet 2'2017

Ролята на нарушенията в JAK/STAT сигналния път в развитието на първични имунни дефицити - Медицински преглед, 53, 2017, № 2, 5-8.
Н. Гешева, С. Михайлова, С. Лесичкова, А. Михайлова и Е. Наумова
Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, УМБАЛ ”Александровска”, МУ -- София
Резюме:
В обзора са разгледани основните нарушения в JAK/STAT сигналния път, свързани с появата на първични имунни дефицити. Подчертава се значението на определянето на тези нарушения при пациенти с чести вирусни, бактериални и микотични инфекции. Тяхното познаване е важно с оглед ранна диагностика, лечение и превенция. Обръща се внимание на връзката между нарушенията в тези пътища и появата на автоимунни заболявания.
Ключови думи: JAK-STAT сигнални пътища, първични имунни дефицити
Адрес за кореспонденция: Д-р Невена Гешева, Клиника по клинична имунология, УМБАЛ “Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: n_gesheva@hotmail.com

 

 

Серумен хепсидин и оксидативен стрес при невродегенеративни заболявания - Медицински преглед, 53, 2017, № 2, 9-15.
В. Манолов(1), С. Хаджидекова(2), Ю. Петрова(3), М. Петрова(3), В. Василев(4), Л. Трайков(3) и К. Цачев(1)
(1)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ -- София, (2)Катедра по медицинска генетика, МУ -- София, (3)Клиника по неврология, УМБАЛ „Александровска”, Катедра по неврология, МУ -- София, (4)Клинична лаборатория и клинична фармакология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Кислородът е необходим за енергийния метаболизъм и нормалното функциониране на повечето еукариотни организми. Той частично се редуцира в дихателната верига, в ниско съдържание на супероксид, основен свободен радикал, който може да се превърне в други форми на реактивни кислородни видове. Свободните радикали могат да преминават свободно през клетъчните и ядрени мембрани, и окисляват биомакромолекулите. Липидната пероксидация, причинена от тях, води до промяна в пермеабилитета на мембраната. Най-поразителен ефект на стареене в резултат на оксидативен стрес може да бъде описан при невродегенеративните заболявания, свързани с нарушена обмяна на микроелементите. При стареенето в мозъка се наблюдава натрупване на редокс-метали (мед, желязо и цинк). Това прави мозъка по-склонен за развитие на невродегенерация. Невродегенеративните заболявания са състояния, при които нервната система прогресивно и необратимо се влошава. Те са често късна проява на разстройства, типизирани от болестта на Алцхаймер, Паркинсонова болест, болест на Huntington и амиотрофична латерална склероза. Хепсидинът е ключов регулаторен протеин, който контролира чревната абсорбция на желязо и разпределението му в организма. Оксидативният стрес играе важна роля при невронните увреждания, причинени от церебрална исхемия. Свободното желязо се увеличава значително по време на исхемия и е отговорно за окислителното увреждане на мозъка. Желязото, най-увреждащият мозъка метал, играе критична роля при невронните увреждания, причинени от оксидативен стрес.
Ключови думи: оксидативен стрес, невродегенеративни заболявания, хепсидин, микро­еле­мен­ти, болест на Алцхаймер, паркинсонова болест, болест на Хънтингтон, амиотрофична латерална склероза
Адрес за кореспонденция: Д-р Виктор Манолов, дм, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 928, e-mail: victhedoc2@yahoo.com

 

 

Мястото на ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография в комплексното лечение на холелитиазата - Медицински преглед, 53, 2017, № 2, 16-20.
Пл. Гецов(1), Ст. Динева(2), Б. Владимиров(3)
(1)Клиника по образна диагностика, УМБАЛ „Царица Йоанна“ -- ИСУЛ -- София, (2)Клиника по образна диагностика, Медицински институт на МВР -- София, (3)Клиничен център по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна“ -- ИСУЛ -- София
Резюме: Лечението на холелитиазата налага холецистектомия, като нейна цел е отстраняване на жлъчния мехур заедно с всички конкременти, вкл. тези в билиарния тракт. При пациенти с холелитиаза конкременти в холедоха се установяват в 10-25% от случаите, като честотата нараства успоредно с възрастта. Въвеждането на лапароскопската техника промени подхода към болните с жлъчна патология. Широкото навлизане на минимално инвазивната хирургия на жлъчната система е невъзможно без съвместното прилагане на ендоскопски интервенционални процедури -- ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ), папилосфинктеротомия, литотрипсия, екстракция и протезиране. Индикациите за предоперативна ЕРХПГ включват доказана холедохолитиаза, иктер, скорошен холангит и панкреатит, както и разширен холедох, видим при други образни изследвания. Успехът на ЕРХПГ с папилосфинктеротомия и екстракция в такива случаи достига 95%. Клиничната практика продължава да бъде динамичен процес на избор между различни диагностични и терапевтични алтернативи. ЕРХПГ остава една от техниките в комплексното лечение на холелитиазата.
Ключови думи: ЕРХПГ, лапароскопска холецистектомия, холедохолитиаза, холелитиаза
Адрес за кореспонденция: Д-р Стоянка Динева Георгиева, д.м., Клиника по образна диагностика, Медицински институт на МВР, ул. “Скобелев“ 79, 1606 София, e-mail: dineva_g@abv.bg

 

 

Синтез на изотопно белязани дълговерижни мастни киселини за диагностика на сърдечно-съдови заболявания  - Медицински преглед, 53, 2017, № 2,   21 - 34.
И. Манолов
Катедра по фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет при Медицински университет -- София
Резюме:
В статията се представят методи за синтез на дълговерижни омега-фе­нилалканови киселини с права и разклонена верига. Обсъждат се възможностите за изотопно белязване на фенилалкановите киселини с 131-йод с оглед приложението им за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания.
Ключови думи: 15-фенилпентадеканова киселина, 3-метил-15-фенилпентадеканова киселина, изотопно белязване
Адрес за кореспонденция: Илия Манолов, Катедра по Фармацевтична химия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, ул. „Дунав“ № 2, 1000 София, 02 92 36 519

 

razdelitel

 

bullet 1'2017

Трихинелоза в детската възраст - съвременни аспекти - Медицински преглед, 53, 2017, № 1, 5-12.
М. Панайотова1, М. Мухтаров2, Д. Попов3 и В. Боева-Бангьозова4
1Катедра по педиатрия, Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора
2Гастроентерологично отделение, МБАЛ – Кърджали
3Катедра по физиология, Медицински университет – Пловдив
4Медицински университет – София
Резюме:
Трихинелозата е остро или хронично протичащо хелминтно заболяване вследствие на консумация на инвазирано с трихинелни ларви месо или месни продукти, които са недобре термично обработени. Характеризира се с фебрилитет, оток на лицето или клепачите, кожни обриви, изразен токсоалергичен синдром и висока еозинофилия. Заболяванията сред хората най-често са от семеен характер и преобладават през есенно-зимния период. Те са свързани с активния ловен сезон и при бракониерство, клане на домашни животни без ветеринарен контрол основно за традиционните зимни празници и при ниска здравна култура. Нерядко по време на семейни и групови трихинелозни взривове се заразяват и деца. Липсват официални данни за заболяемостта от трихинелоза в детско-юношеска възраст както по света, така и у нас. Децата не боледуват така тежко от трихинелоза, както възрастните, преобладават асимптомните случаи, а сред клинично болните – тези с леко протичане. Това вероятно се дължи на рядко срещаното суровоядството в ранната детска възраст. При малките деца фебрилитетът, мускулните болки, отокът по лицето са по-слабо изразени в сравнение с детско-юношеската възраст. За тях са характерни лимфаденопатия, спленомегалия и ярък екзантем. В заключение авторският колектив насочва вниманието към профилактиката, осигуряването на строг ветеринарен контрол на месните продукти, избягване храненето на деца и подрастващи с термично необработено месо и повишаване нивото на здравните знания сред децата в училищна възраст.
Ключови думи: Трихинела, трихинелоза, заболяемост, хелминтозооноза
Адрес за кореспонденция: Д-р Марлена Панайотова, Катедра по педиатрия, Медицински факултет, Тракийския университет, ул. „Армейска“ 11, 6000 Стара Загора, e-mail: marlenapanayotova@gmail.com

 

Оксидативен стрес при пациенти на хронична хемодиализа - Медицински преглед, 53, 2017, № 1, 13-18.
В. Манолов1, Д. Йонова2, Е. Възелов2, В. Василев1, И. Георгиева2, И. Трендафилов2, В. Папазов2 и К. Цачев1
1Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ – София
2Клиничен център по диализа, УМБАЛ „Александровска”, МУ – София
Резюме: Хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ) се характеризират с комплекс от измене ния в клетъчния метаболизъм, водещи до оксидативен стрес (ОС). В последните години са събрани доказателства за ключовата роля на ОР в много фундаментални клетъчни реакции и показват, че ОС може да играе важна роля в патофизиологията на генерализирани заболявания, включващи атеросклероза, ХБЗ, захарен диабет, малигнени заболявания, както и в процеса на стареене. Микроелементите селен (Se), мед (Cu) и цинк (Zn) изпълняват антиоксидативни функции чрез протеините, в които те са включени. Антиоксидантните ензими са: супероксид дисмутази (SOD), каталази (CAT) и глутатион пероксидази (GSH-Px). При здрави хора бъбреците играят важна роля в хомеостазата на няколко микроелемента, включително Se. Цинкът е есенциален микроелемент за функционирането на над 300 каталитично активни цинкови металопротеини. Той участва във всички основни биохимични процеси в организма. Цинкът е вторият по съдържание микроелемент в организма след желязото. Медта е есенциален микроелемент за всички живи организми. Тя има различно съдържание в почвата и водата в различни региони на земното кълбо. Основни звена в метаболизма на Mg в човешкото тяло са гастроинтестиналният тракт и бъбреците. В гастроинтестиналния тракт той се абсорбира от храната, а елиминирането му се осъществява с урината. Хепсидинът е ключов регулаторен протеин, който контролира чревната абсорбция на желязо и разпределението му в организма. Той е пептиден хормон, който се синтезира в черния дроб в отговор на редица сигнали, включително и нивата на желязо в организма. Хепсидинът функционира чрез свързване и инициализиране деградация на молекулата на феропортина, единственият известен експортер на желязо. Наличието на анемичен синдром и оксидативен стрес са безспорни патологични състояния, съпътстващи хроничните бъбречни заболявания, особено в терминалните им фази и пациентите на диализно лечение. От друга страна, при значителна част от болните на диализа се установяват абнормни нива на някои важни микроелементи – Zn, Se, Cu, както и на магнезий и един наскоро открит регулатор на железния метаболизъм – хепсидин, и между всички изброени състояния са намерени взаимни връзки и влияния.
Ключови думи: оксидативен стрес, анемия, хепсидин, микроелементи, хемодиализа
Адрес за кореспонденция: Д-р Виктор Манолов, дм, Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 928, e-mail: victhedoc2@yahoo.com

 

Индекси за оценка на болестната активност и терапевтичния отговор при псориатичен артрит. Част II: композитни индекси, качество на живот и глобална оценка на пациент и лекар - Медицински преглед, 53, 2017, № 1, 19-22.
А. Копчев и С. Монов
Клиника по ревматология, Медицински университет – София
Резюме: Псориатичният артрит протича с много и разнообразни поражения както на опорно-двигателния апарат, така и на други органи и системи. За глобалния анализ на заболяването трябва да се оценяват всички прояви – периферен артрит, аксиален скелет, дактилит и ентезит, кожа и нейните придатъци. Някои други аспекти – като качеството на живот на пациентите, тяхната оценка на състоянието, в което се намират, както и оценката на лекаря на това състояние, са също важни. Наличието на композитен индекс, който включва всички споменати фактори, би позволило оценката на целия спектър на заболяването само с един инструмент.
Ключови думи: псориатичен артрит, композитни индекси, качество на живот, активност, системност
Адрес за кореспонденция: А. Копчев, Клиника по ревматология, Медицински университет, ул. „Урвич“ 13, 1612 -София

 


Последно обновяване: 21.11.2017

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ