Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Обзори

razdelitel

Том 51, 2015 г.

 

 

bullet 6'2015

Нозокомиално неясно фебрилно състояние - Медицински преглед, 51, № 6, 5-8.
М. Баймакова
Клиника по инфекциозни болести, ВМА -- София
Резюме: Нозокомиалното (вътреболнично) неясно фебрилно състояние се е обособило от базисното понятие за неясно фебрилно състояние (НФС) като самостоятелна категория. Факторите, които го обособяват, са повишаващият се брой на хоспитализирани пациенти и разликите в групите етиологични причини за НФС в сравнение с класическото неясно фебрилно състояние. В категорията на нозокомиалното НФС диагностичните усилия са насочени към търсенето на инфекциозни и неинфекциозни причини, довели до фебрилния синдром.
Ключови думи: неясно фебрилно състояние, хоспитализирани пациенти, инфекциозни и неинфекциозни състояния
Адрес за кореспонденция: Д-р Магдалена Баймакова, Клиника по инфекциозни болести, Военномедицинска академия, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, e-mail: dr.baymakova@gmail.com

 

 

 

Аденокарцином на хранопровода - Медицински преглед, 51, № 6, 9-15.
А. Коцев
Отделение по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Аденокарциномът на хранопровода (АКХ) е малигнено заболяване с много ниска преживяемост. Честотата на АКХ се повишава през последните десетилетия и сега АКХ e преобладаващият тип хранопроводен рак в Европа и Северна Америка. Най-важните рискови фактори за развитието на АКХ са гастроезофагеалната рефлуксна болест, баретовият хранопровод и затлъстяването. Лечението на АКХ все още е трудно и недостатъчно ефек­тивно поради късното му диагностициране и ранно метастазиране. Mолекулярните промени при карциногенезата на АКХ се изследват интензивно. Използването на нови методи за диагностика, по-широкото приложение на ендоскопскoто лечение и профилактиката са обещаващи средства за по-голям успех в трудната битка с АКХ.
Ключови думи: aденокарцином на хранопровода, баретов хранопровод, рискови и протективни фактори, карциногенеза, диагноза, терапия, профилактика
Адрес за кореспонденция: Д-р Андрей Коцев, д.м., Отделение по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска“, бул. „Св. Георги Софийски“ № 1, 1431 София, е-mail: dr_andrey_kotzev@abv.bg

 

 

 

Галантамин -- ефективен избор за симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция тип Алцхаймер - Медицински преглед, 51, № 6, 16-22.
Т. Ханджиева-Дърленска(1), В. Белчева(2) и Е. Григоров(3)
(1)Катедра "Фармакология и токсикология", Медицински факултет, МУ -- София, (2)Катедра "Икономика на здравеопазването", Факултет по обществено здраве, МУ -- София, (3)Катедра "Фармацевтични науки и фармацевтичен мениджмънт", Факултет по фармация, МУ -- Варна
Резюме: Нарушенията на паметта и други когнитивни функции в рамките на леко когнитивно нарушение или деменция са един много актуален проблем. Деменцията е едно от най-често срещаните неврологични заболявания в световен мащаб. Целта на настоящата статия е да бъде направен обзор на ефективността на приложението на лекарствени продукти съдържащи галантамин за терапия и симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция тип Алцхаймер. В обзора се взeмат предвид най-новите заключения в публикуваната експертно-научна литература и локалните, специфично обусловени данни от системите на здравеопазване в Европа и България.
Ключови думи: галантамин, лечение, деменция тип Алцхаймер
Адрес за кореспонденция: Доц. маг. фарм. Евгени Григоров, дм, e-mail: evgeni.grigorov@mu-varna.bg

 

 

 

Увреди на нервус алвеоларис инфериор, асоциирани с оперативно отстраняване на ретинирани и полуретинирани долночелюстни трети молари - Медицински преглед, 51, № 6, 23-26.
Н. Павлов
Орален хирург, Амбулатория за индивидуална практика за специализирана помощ по дентална медицина -- орална хирургия, Пловдив
Резюме: Според морфологичната класификация на Seddon нервните увреди са три вида -- невропраксия, аксонотмеза и невротмеза. Клиничната изява може да включва разнообразни симптоми, вариращи от парестезия до пълна анестезия и/или болка в зоната на нерва. Авторът разглежда етиологичните и рисковите фактори за увреда на нервус алвеоларис инфериор при оперативно отстраняване на мандибуларни трети молари.
Ключови думи: нервус алвеоларис инфериор, увреда, етиология
Адрес за кореспонденция: Д-р Николай В. Павлов, ул. „Лозарска” № 15А, 4000 Пловдив, тел. 0888254906, e-mail: nikolai.v.pavlov@gmail.com

 

 

razdelitel

 

bullet 5'2015

 

KIR гени, HLA лиганди и вирусни инфекции - Медицински преглед, 51, № 5, 5-9.
Ат. Георгиева, А. Михайлова и Е. Наумова
Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет -- София
Резюме: Участието на NK клетките в антивирусната защита е безспорно. NK клетъчната функционална активност се определя от полиморфните KIR гени и HLA клас I лиганди. Полиморфизмите на KIR и HLA клас I лигандите може да благоприятстват изплъзването на вирус-инфектираните клетки от имунния надзор и да участват пряко в патогенезата на вирусните инфекции. В редица генетични изследвания са установени KIR фенотипи и рецепторно-лигандни взаимодействия с клинично значение, свързани с оздравяване или хронифициране на инфекцията. Получени са убедителни резултати, че KIRs и съответните им HLA лиганди са важни за клиничния изход от вирусните инфекции. В този обзор са представени и обсъдени данните от проучвания върху ролята на KIR гените и техните HLA клас I лиганди при инфекции с HBV, HCV, HIV, HCMV, HSV и грипен вирус.
Ключови думи: NK клетки, KIR, HLA лиганди, вирусни инфекции
Адрес за кореспонденция: Атанаска Георгиева, Kлиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска“, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: neiseria@abv.bg

 

 

 

Роля на хепсидина в развитието на анемия при мултиплен миелом - Медицински преглед, 51, № 5, 10-14.
М. Велизарова(1), В. Манолов(1), Е. Хаджиев(2), К. Цачев(3), Ж. Христова-Димитрова(1), Б. Атанасова(3) и Г. Цветкова(2)
(1)Катедра по медицинска генетика, МУ -- София, (2)Клиника по хематология, УМБАЛ „Александровска” -- София, (3)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ -- София
Резюме: Мултипленият миелом (MM) е злокачествена, все още нелечима, плазмоклетъчна дискразия, при която се установяват пролиферация на моноклонални плазматични клетки в костния мозък, свръхпродукция на моноклонален протеин, костни лезии, хиперкалциемия, бъбречна недостатъчност и анемия. Анемията е една от характерните изяви на заболяването, като приблизително 73% от пациентите с ММ са с анемия при поставяне на диагнозата. Различни са патогенетичните механизми, кото водят до развитие на анемия, но главната причина е свързана с наличие на хронично заболяване и с действие на възпалителни цитокини. IL-6, синтезиран в костния мозък, модулира транскрипцията на множество гени, кодиращи синтеза на някои острофазови протеини, включително С-реактивен протеин и хепсидин. Хепсидинът от своя страна, чрез свързване със своя клетъчен рецептор феропортин, блокира освобождаването на желязо от дуоденалните ентероцити и макрофагите. В резултат се наблюдава недостиг на желязо на мястото на активна еритропоеза и прогресивно развитие на анемия. Базалните серумни нива на хепсидин корелират сигнификантно с тежестта на анемията, асоциирана с ММ, и могат да служат като предиктор за степента на очаквания терапевтичен отговор при цитостатично лечение.
Ключови думи: мултиплен миелом, анемия, хепсидин
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Милена Велизарова, дм, Катедра по медицинска генетика, МУ, ул. „Здраве” № 2, 1431 София, тел.: 02 9230 926, e-mail: mvelizarova@abv.bg

 

 

 

Апикална остеотомия - Медицински преглед, 51, № 5, 15-19.
Ц. Цветанов
Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Методът е създаден от C. Partsch през 1897 г., според когото, за да бъде премахнато възпалителното огнище в периапикалната област, е наложително премахването на заболелия апекс на зъба и променените тъкани около него. Основната цел на апикалната остеотомия е превенция на бактериално преминаване от корено-каналната система в околокореновите тъкани чрез плътно обтуриране на кореновия канал до апекса и последваща коренова резекция. Целта на обзора е да се представят обсъжданията в литературата относно терминология, приложение на метода при отделните групи зъби, използвани материали за ортоградно и ретроградно обтуриране на кореновите канали преди и по време на оперативната интервенция, оперативни лечебни методики, материали за обтуриране на постоперативния костен дефект.
Ключови думи: апикална остеотомия, лечение, обтурационни материали, терминология
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, д.м., Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ № 3, 4000 Пловдив, тел. 0898325332

 

 

 

Витамин D -- метаболизъм и биологични ефекти - Медицински преглед, 51, № 5, 20-26.
Р. Михайлов, Д. Стоева и Б. Пенчева
УМБАЛ „Царица Йоанна -- ИСУЛ“ -- София
Резюме: Витамин D е открит през 1782 г., но е изолиран през 1920 г. Човешкият организъм си доставя този витамин по два пътя: а) ендогенно -- чрез синтез в кожата с помощта на ултравиолетовите В лъчи (UVB), и б) екзогенно -- чрез животинска и растителна храна. От червата посредством хиломикроните и от кожата мастноразтворимият витамин D постъпва в лимфата и след това във венозната циркулация. Тук той се свързва с протеини: 85-90% с витамин D свързващи протеини (DBP), 10-15% с албумин и само под 1% се намира в свободна форма. От циркулацията витамин D постъпва за хидроксилиране до 25-хидроксивитамин D (25-OH-D или калцидиол). Tова е главният циркулиращ метаболит на витамин D. Част от циркулиращия калцидиол се хидроксилира в проксималните тубули на бъбреците до 1,25-хидрокси витамин D (1,25-ОН-2D3 или 1,25 (ОН)2D), известен като калцитриол, хормонално активен метаболит на витамин D. Локалeн синтез на калцитриол се среща в много клетки и тъкани. За вътреклетъчното си действие, витамин D използва ядрени рецептори (ВДР), открити през 1988 г. Сега се знае, че витамин D не е само “витамин на костите“, но участва в регулацията на клетъчната пролиферация и диференциация, възпалителните процеси, реакциите на имунната и ендокринната система, включително RAS, инсулиновата резистентност и липидния метаболизъм. Дискутира се ролята му при редица социалнозначими заболявания
Ключови думи: витамин D, калцидиол, калцитриол, витамин D-рецептор, витамин D-свързващ протеин
Адрес за кореспонденция: Д-р Росен Михайлов, УМБАЛ „Царица Йоанна -- ИСУЛ“, ул. „Бяло море“ № 8, 1527 София

 

razdelitel

 

 

bullet 4'2015

Вътреболнични инфекции, причинени от Stenotrophomonas maltophilia   - Медицински преглед, 51, № 4, 5-11.
М
. Божкова,T. Стоева и К. Божкова
Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Stenotrophomonas maltophilia е един от най-важните и проблемни за лечение множественорезистентни вътреболнични патогени. Той заема трето място сред стриктно аеробните грам-отрицателни бактерии по честота на изолиране от клинични материали след Pseudomonas aeruginosa и Acinetobacter baumannii. Рискова група за развитие на инфекции, причинени от S. maltophilia, са увредени и имунокомпрометирани пациенти, както и такива с муковисцидоза. Като опортюнистичен патоген, този бактериален вид причинява разнообразни инфекции с различна степен на тежест. Най-чести са инфекциите на респираторната система (пневмонии, асоциирани с изкуствена вентилация) и бактериемиите. Макар и по-редки, други характерни за вида заболявания са ендокардити, кожни и мекотъканни инфекции, уроинфекции, менингити, интраабдоминални и очни инфекции, септични артрити и др. В обзора е представена информация за естественото местообитание на S. maltophilia и разпространението му в болничните екосистеми, както и за спектъра и клиничния ход на вътреболничните инфекции, асоциирани с този вид. Коментирани са рисковите фактори за развитие на S. maltophilia-свързани инфекции.
Ключови думи: Stenotrophomonas maltophilia, вътреболнични инфекции
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Божкова, Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет, ул. „Марин Дринов” № 55, 9001 Варна, тел. 052/978566; 0887997762, e-mail: drbojkovam@abv.bg

 

 

Стомашен МАЛТ лимфом -- актуален поглед   - Медицински преглед, 51, № 4, 12-18.
М. Стамболийска и К. Иванов
Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Св. Марина” -- Варна
Резюме: МАЛТ лимфомът (MALT -- mucosa-associated lymphoid tissue) се дефинира като екстранодална В-клетъчна неоплазия, възникваща от лимфната тъкан, която инфилтрира лигавицата на кухите органи. Гастроинтестиналният тракт е най-честата локализация на екстранодалния лимфом, като стомахът е най-често засегнатият орган -- почти 85% от случаите. Стомашният МАЛТ лимфом е рядко заболяване и представлява 2-8% от всички тумори на стомаха. Той произлиза от мукозоасоциираната лимфна тъкан и е типичен нискомалигнен В-клетъчен тумор. Патогенетичната връзка между стомашната МАЛТ лимфогенеза и инфекцията с Helicobacter pylori е неоспорима. Инфекцията с Helicobacter pylori (НР) се приема за каузален фактор и е свързана с мнозинството случаи. Установено е, че лимфните възли, свързани с нормална мукоза, се появяват вследствие на възпалителни HP-асоциирани процеси. HР-свър­за­ният гастрит е основна причина за развитието на мукозо-асо­ции­ра­ната лимфна тъкан в стомашната лигавица и се възприема като патогномоничен знак за инфекцията. Рискът за развитие на стомашен МАЛТ лимфом е висок само у генетично предиспозираните пациенти, инфектирани с НР. МАЛТ лимфомът се проявява като неспецифично заболяване. Клиничните симптоми са най-често неясна диспепсия с болка в епигастриума или дискомфорт. Стомашният МАЛТ лимфом се диагностицира чрез фиброгастроскопия, извършена поради диспептични симптоми, и се потвърждава чрез хистоморфологично и най-вече имунохистохимично изследване. Ендоскопската биопсия е златен стандарт в диагностиката на стомашния МАЛТ лимфом. Особено значение в диагностиката и стадирането му има ендоскопската ехография. Диагнозата се поставя по пътя на изключването. Откриването на HP инфекцията промени терапевтичния подход към стомашния МАЛТ лимфом. Според новите насоки в лечението се препоръчва HP ерадикация при всички пациенти с МАЛТ лимфом като първа линия на терапия, преди прилагането на антитуморни препарати.
Ключови думи: хеликобактер пилори, МАЛТ лимфом, стомашен лимфом, ерадикационна терапия, антитуморна терапия
Адрес за кореспонденция: Д-р Миглена Стамболийска, Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Св. Марина” -- Варна, тел. 052 978 231, e-mail: m.stamboliyska@abv.bg

 

razdelitel

 

 

bullet 3'2015

 

Предиабет и предиабетна невропатия -- етиологични и патофизиологични механизми - Медицински преглед, 51, № 3, 5-11.
С. Начева(1), Ю. Петрова(1) и З. Каменов(2)
(1)Клиника по нервни болести, УМБАЛ "Александровска" -- София, (2)Клиника по ендокринология, УМБАЛ "Александровска" -- София
Резюме: Диабетната полиневропатия остава хроничен проблем на голяма част от българската популация въпреки решенията за лечение, които предлага патогенетичният подход към избор на медикаменти. Макар че в голям процент от случаите при тези пациенти първите оплаквания, сочещи към полиневритна увреда, са се появили в сравнително ранен етап от еволюцията на гликемичната дисрегулация, диагнозата бива поставена в прекалено напреднала фаза на увреждане, когато дори най-агресивната стратегия за лечение трудно постига някакъв резултат. Затова е необходимо да се насочи вниманието към ранните фази на гликемичното нарушение -- нарушен глюкозен толеранс и нарушена гликемия на гладно, и ранните патогенетични механизми на все още обратима увреда на периферните нерви, както и кои компоненти на периферната нервна система се увреждат първи при тях. Това дава надежда за успешно лечение на предиабетната невропатия и превенция на тежките инвалидизиращи последствия от нея.
Ключови думи: предиабетна невропатия, нарушен глюкозен толеранс, нарушена гликемия на гладно, патогенеза, диагностични критерии, оксидативен стрес, хипер­гликемия, захарен диабет тип 2
Адрес за кореспонденция: Д-р С. Начева, Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

 

Неясно фебрилно състояние при имунен дефицит - Медицински преглед, 51, № 3, 12-21.
М. Баймакова
Клиника по инфекциозни болести, ВМА -- София
Резюме: Поради разрастващия се брой на лицата с имунен дефицит е наложително разглеждането на проблема неясно фебрилно състояние (НФС) сред имуносупресирани пациенти. Тази категория е отделена като самостоятелна група още през 1991 г. от Durack и Street, но през последните години интересът към нея се увеличава и се публикуват все повече данни от проведени проучвания и анализи. В тази категория освен хората с неутропения се включват и лицата след проведена органна трансплантация. Инфекциозните заболявания са водещата и основна причина за НФС сред тези лица (87%). При тях диагностичният протокол и терапевтичното поведение се различават от това при класическото НФС. Лабораторната диагностика е разширена в насока на активно установяване на етиологичния причинител, а стартирането на емпирична терапия е наложително и животоспасяващо.
Ключови думи: фебрилитет, имунен дефицит, неутропения, органна трансплантация
Адрес за кореспонденция: Д-р Магдалена Баймакова, Клиника по инфекциозни болести, Военномедицинска академия, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, e-mail: dr.baymakova@gmail.com

 

 

Tinea capitis -- съвременните тенденции на познатото заболяване - Медицински преглед, 51, № 3, 22-30.
А. Чокоева и Л. Зисова
Катедра по кожни и венерически болести, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Tinea capitis е най-често срещаната гъбична инфекция в детска възраст, която се наблюдава значително по-рядко при възрастни. Причинява се от дерматофити, като етиологичната структура показва известни вариации в различните географски ширини, което е свързано, от една страна, с различните фактори на околната среда, както и със социално-икономическия статус, от друга. Докато в урбанизираните райони на Европа доминиращият етиологичен причинител са антропофилните дерматофити, в селските райони, сред изолираните причинители на тинеята на скалпа превалират зоофилните дерматофити, чиито носители са селкостопански животни и гризачи. Тинеите, причинени от Microsporum spp., не показват съществени различия в епидемиологичната си структура в различните райони, като запазват сравнително еднаква честота на възникване през годините, сезоните и районите на света. Microsporum canis продължава да е водещ етиологичен причинител на tinea capitis в Европа, като се установява значително увеличаване на честотата на възникване на инфекцията, както и значителна резистентност на определени зоофилни дерматофитни видове към антимикотична терапия, сред които е и M. canis. Чувствително се повишава честотата на инфекцията при възрастни пациенти, от 1 до 11% в различни райони, като клиничната картина е атипична. Асимптомно носителство на инфекцията е установено при голям брой контактни лица, което налага изледването на всички членове на фамилиите на тези пациенти. Освен имунодефицит, хепатит С инфекция е най-често съпътстващо заболяване при възрастните пациенти с tinea capitis.
Ключови думи: tinea capitis, деца, възрастни, епидемиология
Адрес за кореспонденция: Д-р Анастасия Чокоева, Катедра по дерматология и венерология, Медицински университет, бул. „В. Априлов” № 15А, 4000 Пловдив, e-mail: assia_chokoeva@abv.bg

 

 

Лабораторна диагностика на неалкохолната стеатозна болест на черния дроб - Медицински преглед, 51, № 3, 31-34.
А. Русева
Клинична лаборатория, УМБАЛ „Д-р Г. Странски” -- Плевен
Резюме: Умереното повишение на серумните трансаминази е най-честата и обикновено единствена лабораторна находка при пациенти с неалкохолна стеатозна болест на черния дроб (NAFLD). Поради съществуващите ограничения в рутинно използваните неинвазивни тестове се търсят нови биомаркери, базирани на сегашните познания за патофизиологичните механизми, включени в развитието на NAFLD. С оглед улесняване неинвазивната оценка за наличие на NAFLD и за диференциране на различните стадии на заболяването са разработени диагностични панели и точкови системи. Установено е, че те имат по-голяма информативна стойност при откриване на напреднала фиброза, отколкото в междинните и ранни стадии на фиброзата, когато се очаква по-добро повлияване от терапевтични интервенции.
Ключови думи: лабораторна диагностика, неалкохолна стеатозна болест, точкови системи
Адрес за кореспонденция: Аделаида Русева, Клинична лаборатория, УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, ул. „Г. Кочев” № 8а, 5800 Плевен, тел. 0888 309 371, e-mail: adi-ruseva@dir.bg

 

 

Пренатална и преимлантационна генетична диагностика в онкологията - Медицински преглед, 51, № 3, 35-38.
Р. Кръстев(1) и В. Митев(2)
(1)Медицински колеж, МУ -- София, (2)Медицински факултет, МУ -- София
Резюме: Пренатална диагностика и преимплантационна генетична диагностика за откриване на гени, предразполагащи към заболявания в детска и юношеска възраст, се използват в Европа от 15 години. През последните години в някои европейски страни се правят и изследвания на ембриони за заболявания, появяващи се в късна възраст, и по-специално изследвания за рак на гърдата или яйчниците (гените BRCA1 и BRCA2). Етично ли е да се прекъсва бременност, или да се селектират ембриони за заболявания, които могат да се развият евентуално след 50-60-годишна възраст? Коя от двете диагностики е за предпочитане при фамилна обремененост на двойката? Статията обръща внимание и на нерегламентираното използване на преимплантационна генетична диагностика в частните репродуктивни центрове в България.
Ключови думи: репродукция, етика, пренатална диагностика, преимплантационна генетична диагностика, ракови заболявания
Адрес за кореспонденция: Р. Кръстев, Медицински колеж, МУ -- София

 

razdelitel

 

 

bullet 2'2015

Неясно фебрилно състояние – Медицински преглед, 51, № 2, 5-15.
М. Баймакова

Клиника по инфекциозни болести, ВМА -- София
Резюме: Озадачаващите неясни фебрилни състояния (НФС) са възбуждали мисловната и интелектуалната дейност на лекарите от дълбоки времена. Основите по проблема се поставят през 1961 г. с въвеждането на дефиницията за състоянието от Petersdorf и Beeson. Инфекциите и неинфекциозните възпалителни заболявания са сред водещите причини за състоянието, последвани от групите на неоплазми и разнородните причини за НФС. Въпреки активните диагностични мероприятия в немалък процент от случаите диагнозата остава неясна. За прецизност на работата, максимална ефективност на действията и постигане на успеваемост в търсенето на причината се изготвят алгоритми на поведение при случай на НФС. Терапевтичните подходи са минимизирани с цел да се избегне маскиране на състоянието, което ще забави процеса по диагностицирането, а се прилага етиологична терапия в случаи на установена причина.
Ключови думи: продължителна температура, причини, диагностичен алгоритъм
Адрес за кореспонденция: Д-р Магдалена Баймакова, Клиника по инфекциозни болести, Военномедицинска академия, ул. „Св. Георги Софийски” № 3, 1606 София, e-mail: dr.baymakova@gmail.com

 

 

HIV-асоцииран sarcoma Kaposi – Медицински преглед, 51, № 2, 16-21.
E. Tраянова(1), K. Чудомирова(1) и Р. Комитова(2)
(1)Клиника по кожни и венерически болести, УМБАЛ „Св. Георги” --  Пловдив, (2)Клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Св. Георги” --  Пловдив
Резюмe: Kaposi sarcoma (КS) e мултицентричен ангиопролиферативен карцином с ендотелен произход, появяващ се обикновено при имуносупресия, напр. коинфекция с човешкия имунодефицитен вирус (HIV) или трансплантация. Честотата му в САЩ и Европа е значително намаляла в ерата на антиретровирусната терапия (АРТ). Въпреки това той остава една от най-честите дефиниращи СПИН неоплазми. HIV-свързаният КS има клиничен ход, вариращ от безболезнен тумор до бързо прогресиращо заболяване. АРТ е първата стъпка в терапията при непрогресиращите форми. Химиотерапия и АРТ са показани при висцерални и/или бързо прогресиращи форми. Нови терапии, основани на антиангиогенезни препарати, са в последни фази на клинични изпитвания. Те могат да бъдат ефективна стратегия при пациенти с КS, асоцииран с напреднала HIV инфекция (AIDS-KS), която може да прогресира въпреки химиотерапията и/или АРТ. Настоящият обзор е фокусиран върху клиничната картина и съвременните терапевтични подходи при AIDS-KS.
Ключови думи: СПИН-свързан КS, активна антиретровирусна терапия, липозомни атрациклини
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Радка Комитова, Инфекциозна клиника, УМБАЛ „Св. Георги”, ул. „Пещерско шосе” № 66, 4000 Пловдив, GSM 0882 495 800

 

 

Психиатричен коморбидитет при соматични заболявания -- скрита болестност и здравноикономическите й последици – Медицински преглед, 51, № 2, 22-25.
И. Нацов
ДПБ --  Карлуково, АИСМП по психиатрия --  Червен бряг
Резюме: Честотата на психичните разстройства в отделенията на общите болници е по-висока от тази в общата популация. Въпреки това значителна част от тях остава неразпознаваема от болничните лекари. Съществува сигнификантна зависимост между психичния коморбидитет, удължения престой в болница и рехоспитализациите една година след изписването. Други последици от неумението да се работи с психиатричния коморбидитет при соматични заболявания са: ненужни и често скъпи лабораторни изследвания; редуващи се хоспитализации; ятрогенизация; пристрастяване към медикаменти; нарушена връзка лекар-пациент; вторично въздействие върху семейството и социалното функциониране; загуба на средства; зависимост от здравната система в стремеж към получаване на социална подкрепа. Психичният коморбидитет се свързва с 45-75% увеличение на цената на соматичното обслужване при хронични телесни заболявания. Психологично-психиатричните намеси при пациенти с телесни заболявания, лекувани в обща болница, могат да редуцират цената до 20%.
Ключови думи: психиатричен коморбидитет, соматични заболявания, здравна икономика
Адрес за кореспонденция: Д-р Иво Нацов, АИСМПП, ул. „Яне Сандански“ № 61, 5980 Червен бряг, e-mail: ivo_nacov@abv.bg

 

razdelitel

 

 

bullet 1'2015

 Рикетсиозите в ерата на глобализация. I. Кърлежопреносими рикетсии и рикетсиози в Европа и Африка - Медицински преглед, 51, 2015, №1, 5-14.
И. Балтаджиев(1) и А. Кеворкиян(2)
(1)Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински факултет, Медицински университет -- София, (2)Катедра по епидемиология и медицина на бедствените ситуации, Факултет по обществено здраве, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Рикетсиозите са широко разпространени, но неравномерно разпределени в света. Тези сериозни и нерядко инвалидизиращи заболявания съставляват значителна, но често неразпознавана част от острите фебрилни състояния. Наличните средства за лечение могат да атенюират болестта и да редуцират смъртността, но се изисква познаване на причинителите, на клиничната картина и надеждни диагностични методи. Целта на авторите е литературен обзор за разпространението на рикетсиите и рикетсиозите от групата на кърлежовите петнисти трески (КПТ) в съвременния глобализиращ се свят. Тази информация е необходима с оглед широко развития туризъм с бърз и лесен достъп до най-отдалечени кътчета на земята. Направен е преглед на достъпната литература през последните 10-15 години за новооткрити рикетсии и нововъзникнали рикетсиози, за възвърнали се познати, но дълготрайно отсъствали рикетсийни заболявания в някои страни и региони, за внесени рикетсии и възникнали рикетсиози в неендемични области с непозната дотогава рикетсийна патология. Представени са причинителите, разпространението и клиничните особености на КПТ рикетсиозите в съвременния глобализиран свят, и по-специално в Европа, Северна и Субсахарска Африка. Обърнато е внимание на възвърналата се средиземноморска петниста треска (СПТ) в България през последните 20 години, базиращо се на собствения опит на авторите.
Ключови думи: рикетсии, кърлежови петнисти трески рикетсиози, глобализация, превенция, контрол
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Балтаджиев, дм, Катедра по инфекциозни болести, Медицински университет, бул. “Васил Априлов“ № 15А, 4002 Пловдив, тел. 032 602 851, e-mail: ivan_balt@yahoo.com

 

 

Мястото на анализа на химеризъм при трансплантацията на хемопоетични стволови клетки - Медицински преглед, 51, 2015, №1, 15-19.
Цв. Луканов и Е. Наумова
Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: В периода след трансплантацията на хематопоетични стволови клетки едно от най-важните събития е възстановяването на имунната система -- процес, който се характеризира със значима динамика и по време на който пациентите са изложени на различни животозастрашаващи събития. В този литературен обзор разглеждаме нивата на химеризъм спрямо различните видове кондициониращи режими и вида на заболяването. Дискутираме и ролята на изследването на донорната химера за изготвянето на стратегии за следтрансплантационно лечение на пациентите и подпомагане на ранната диагностика на събития като GVHD, минимална резидуална болест, отхвърляне на присадката или нейното нефункциониране, релапс на болестта.
Ключови думи: химеризъм, алогенна трансплантация на хематопоетични стволови клетки, GVHD, релапс
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветелин Луканов, Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230-690, GSM: 0886-86-96-20

 

 

Eфективнa ли е нискоенергийната лазерна терапия при лечение на рани? -Медицински преглед, 51, 2015, №1, 20-24.
Г. Георгиев(1) и Кр. Казалъкова(2)
(1)Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, ВМА -- София, (2)Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” -- София
Резюме: Големите експериментални проучвания при третиране на рани с нис­ко­ин­тен­зивна лазерна терапия започват през 60-те години на изминалото столетие. В повечето публикации липсва подробно описание на процедурата и дозировката, което не позволява повторяемост на изследванията от други автори. В литературата липсват данни за ефекта на дозата при клинични състояния. Неуспехът при някои проучвания вероятно се дължи на приложената неефективна дължина на вълната или радиантно експониране. За зарастване на рани е прилaгано радиантно експониране от 0,5-36 J/cm2. По­сочените стойности са доста вариабилни за конкретния пациент, патология и продължителност на лечебния курс. Развивайки изследванията на минимално интензивните лазерно базирани терапии, според нас може да се постигнат значителни подобрения при лечението на рани, които да повишат очевидната ефективност на този вид терапия.
Ключови думи: рани, нискоенергийна лазерна терапия, нискоинтензивна лазерна терапия
Адрес за кореспонденция: Д-р Г. Георгиев, Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София

 

 

Зъбна ретенция - Медицински преглед, 51, 2015, №1, 25-30.
Цв. Цветанов
Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Целта на обзора е да се представят някои аспекти от проблематиката, свързана с ретенцията на зъбите. Разгледани са честотата, клиничната симптоматика, изборът на лечебен метод. Авторът обобщава проучванията на изследователите за постоперативните усложнения.
Ключови думи: постоперативни усложнения, ретенция
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, д.м., асистент, Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ № 3, 4000 Пловдив, тел. 0898325332

 


Последно обновяване: 17.12.2015

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ