Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Обзори

razdelitel

Том 47, 2011 г.
 

 

bullet 4'2011

Еризипел -- тенденции в лечението и профилактиката - 47, 2011, №  4, 5-10.
К. Семкова, И. Юнгарева и С. Марина
Клиника по дерматология и венерология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Еризипелът е повърхностен, инфекциозен дермо-хиподермит, който се причинява главно от стрептококи от група А и по-рядко от други микроорганизми. Стандартният подход на лечение е емпирично приложение на пеницилини, но при резистентност или свръхчувствителност могат да се използват макролиди, флуорохинолони или гликопептиди. Съвременните тенденции са за редуциране продължителността на антибиотичното лечение и за провеждане на терапията в амбулаторни условия. Еризипелът рецидивира при една трета от пациентите и всеки епизод е свързан с локално увреждане на тъканите и на лимфните съдове. Антибиотичната профилактика с интрамускулен пеницилин е ефективен и безопасен метод за намаляване на рецидивите при пациенти с подлежащи рискови фактори за развитие на рецидив.
Ключови думи:  еризипел, пеницилини, профилактика на еризипела
Адрес за кореспонденция: Д-р Кристина Семкова, Клиника по дерматология и венерология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: kristina_semkova@yahoo.com

 

 

Необясними телесни симптоми в медицинската практика -- ограничения на концепцията за соматоформни разстройства - 47, 2011, №  4, 11-14.
И. Нацов

АИСМПП -- Червен бряг
Резюме: Многобройни епидемиологични изследвания показват, че около една трета от пациентите в общата и специализирана медицинска практика преживяват соматични симптоми, за които не може да бъде открита телесна причина. Необяснимите телесни симптоми са термин, използван в концепцията за соматоформни разстройства, но незаменящ ги изцяло. Последните са хетерогенна група психични разстройства в МКБ-10 и DSM-IV, обединени от тяхната тенденция да се представят със соматични симптоми. Цената на лечението на тези пациенти е значимо по-висока в сравнение с тази на общата популация. Соматоформните разстройства са една от най-противоречивите области в модерната психиатрия, крайъгълен камък в поддържане на интегритета между нея и соматичната медицина.
Ключови думи:  необясними телесни симптоми, соматизация, соматоформни разстройства
Адрес за кореспонденция: Д-р Иво Нацов, АИСМПП, ул. „Яне Сандански“ № 61, 5980 Червен бряг, e-mail: ivo_nacov@abv.bg

 

 

Болест на Фабри - 47, 2011, №  4, 15-21.
Е. Паскалев(1), С. Зеленски(2), Н. Боянова(2), С. Тодоров(2) и Т. Харалампиева(2)

(1)Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска“ -- София, (2)Genzyme, България
Резюме:  Болестта на Фабри е прогресивно, свързано с X-хромозомата рецесивно увреждане на лизозомните депа, причинено от дефект в действието на алфа-галактозидаза A, водещо до натрупване в организма на глоботриаозилцерамид и други гликосфинголипиди. Тежко засегнатите пациенти са с липсваща до много слабо доловима ензимна активност. Описани са по-леки фенотипни варианти, при които има доловима, макар и изразено понижена ензимна активност. Последните постижения в директната ензимна заместваща терапия за болестта на Фабри изискват създаването на диагностични и лечебни указания за това рядко генетично заболяване. Хетерогенността и сложността на това увреждане, както и разходите за ензимното заместване налагат създаването на национални указания за лечение. Лекарите в България имат ограничен опит с диагностицирането, лечението и клиничното проследяване на пациенти с болестта на Фабри и поради това са необходими български консенсусни препоръки, които да осигурят най-висок стандарт на лечение за пациентите в България и техните семейства. Целта на настоящия обзор е да се направи обобщение на данните от клинични изпитвания и публикуваните материали за лечение на болестта на Фабри за изработване на консенсусно поведение при диагностиката, проследяването и лечението на пациентите с болест на Фабри в нашата страна.
Ключови думи:  болест на Фабри, диагностика, лечение, клинично проследяване
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Е. Паскалев, д.м.н., Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска“, бул. „Св. Георги Софийски“ № 1, 1431 София, тел. 02 9230 333, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

 

Диагностичнa стойност на антинеутрофилните цитоплазмени антитела антитела - 47, 2011, №  4, 22-30.
М. Христова и М. Балева

Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински университет -- София
Резюме:  Интерпретацията на антинеутрофилните цитоплазмени антитела (АNCА) нерядко е трудна и изисква задълбочено познаване на разликите в методите за тяхното определяне и свързаните с тях възможни фалшивоположителни и фалшивоотрицателни резултати. В последните години се правят много опити за стандартизиране на тяхното определяне, с което те не само да се ползват като полезен серологичен тест, а да заемат мястото си на диагностичен критерий в класификацията на първичните АNCА-асоциирани васкулити (AAV). Клиничната интерпретация на резултатите се усложнява и поради факта, че тези антитела са хетерогенна група и част от тях се срещат при хроничновъзпалителни, автоимунни заболявания, при употребата на определени медикаменти, при инфекциозни и малигнени процеси. Поради това тази обзорна статия има за цел да посочи актуалните имунологични характеристики на съответните състояния и да представи новите виждания за диагностичните възможности, които АNCА предоставят на клиничната практика.
Ключови думи:  cANCA, pANCA, анти-PR3 ANCA, анти-MPO ANCA, минорни специфичности, антитела срещу лизозомно свързания мембранен протеин-2, неутрофилни екстрацелуларни „капани”, ANCA-свързани васкулити
Адрес за кореспонденция: Д-р Мария Христова Христова, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ, ул. „ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: maria_hr@dir.bg

 

 

HLA и инфекция с хепатит В - 47, 2011, №  4, 31-33.
М. Балева(1), Е. Наумова(1), А. Михайлова(1), Д. Петрова(2) и К. Чернев(2)

(1)Клиника по клинична имунология, (2)Клиника по гастроентерология, УМБАЛ “Александровска”  -- София
Резюме:  Разгледани са проучванията върху връзката на определени алели на HLA и хронифицирането на инфекцията с хепатит В. Подчертана е значимостта на определянето на HLA локусите в различни етнически групи. Обсъдени са данните за асоциацията между някои антигени и имунния отговор след ваксиниране.
Ключови думи:
хепатит В вирус, HLA
Адрес за кореспонденция:  Проф. Марта Балева, УМБАЛ “Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: marta_baleva@yahoo.com

 

 

Болестта на Алцхаймер -- какво ново във фармакотерапията? - 47, 2011, №  4, 34-40.
П. Гатева(1, 2) и С.-Г. Панагис Мосхонас(2)

(1)Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет -- София, (2)Медицински факултет, Софийски университет „Кл. Охридски”
Резюме:  Болестта на Алцхаймер (БА) е най-честата причина за деменция в световен мащаб. Лечението на това заболяване е важен и все още нерешен проблем. Съвременното лечение се основава на доказани патогенетични механизми, с което благоприятно се повлиява симптоматиката. Използват се инхибитори на ацетилхолинестеразата при по-леките до умерени форми и Memantinе -- при по-тежките. В статията са представени и по-важните кандидат-лекарства, които се изпитват в момента при пациенти с БА.
Ключови думи:  болест на Алцхаймер, Memantine, инхибитори на ацетилхолин-естеразата
Адрес за кореспонденция: Д-р Павлина Гатева, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет, ул. „Здраве” № 2, 1431 София, е-mail: pandreeva_gateva@yahoo.com

 

razdelitel

 

bullet 3'2011

Опростени дерматоскопски критерии за диагностициране на доброкачествени и диспластични меланоцитни лезии и меланом на кожата: индикации за хирургично отстраняване - 47, 2011, 3, 5-18.
Г. Чернев, (1), Дж. Патерсън(2), П. Пенев(1), Г. Въшина(1), Н. Кирияк(1), В. Тодева(1), Д. Ганчева(1), Ю. Ананиев(3), M. Гълъбова(3), Д. Кършакова(1), С. Куртева(1), M. Пенев(4), Г. Купцова(5), Х. Кардосо(6) и К. Саларо(7)
(1)Катедра по дерматология и венерология, МФ, Тракийски университет -- Ст. Загора, (2)Division of Surgical Pathology and Cytopathology, University of Virginia Hospital -- Charlottesville, VA, USA, (3)Катедра по обща и клинична патология, МФ, Тракийски университет -- Ст. Загора, (4)ІІ вътрешна клиника, МФ, Тракийски университет -- Ст. Загора, (5)Клиника по дерматология и венерология -- Кезмарок, Словашка Република, (6)Dermatology and Venereology Department, University Hospital of Coimbra Praceta Mota Pinto -- Coimbra, Portugal, (7)Instituto de Dermatologia Professor Rubem David Azulay/ Santa Casa de Misericórdia do Rio de Janeiro, Brasilia
Резюме: Дерматоскопията е неинвазивна модерна методика за изследване на епидермиса, дермоепидермалната зона и папиларната дерма. Осъществява се с помощта на специален уред -- т. нар. дерматоскоп, използващ променлива светлина, получена под остър ъгъл. Микроскопското, или по-скоро дерматоскопското изследване на кожните слоеве, се съчетава с оптичен феномен едва след прилагането на маслена имерсия. Това прави епидермиса по-прозрачен, а подлежащите структури -- по-достъпни за наблюдение и анализ. С помощта на този диагностичен метод се увеличава възможността за точно диференциране между меланоцитни и немеланоцитни, а така също и между доброкачествени и злокачествени кожни лезии. Дерматоскопията е метод, без който ежедневната дерматологична и дерматохирургична практика би била немислима. Тя е свързващото звено между консервативната и инвазивната дерматология. Адекватното приложение на гореспоменатата методика често има животоспасяващо значение, особено при случаите, когато се касае за прецизиране на диагностиката при пациенти с малигнен меланом. Например вече доста години се води спор относно влиянието на хормоните върху меланома и диспластичните меланоцитни невуси. Някои изследователи предполагат, че меланомите и диспластичните невуси растат бързо и се разпространяват благодарение на хормоните, свързани с бременността. Изразява се и известна загриженост във връзка с хормоналните и имунологични промени по време на бременността, за които се предполага, че могат да активират меланоцитните невуси и да спомогнат за развитието на меланома. Способността да се проследи ранната трансформация на подобни лезии в меланом получава силна подкрепа от рутинното ползване на дерматоскопията в клиничната практика. Обзорът разглежда развитието на дерматоскопията през столетията и представя най-често и лесно приложимите дерматоскопски критерии за лесно и бързо определяне на дигнитета на лезиите в клиничната практика. Представените от нас опростени дерматоскопски критерии, както и алгоритми за клинично поведение при определяне на произхода на доброкачествени меланоцитни лезии и меланоми, дават възможност те да бъдат използвани и от по-широк кръг специалисти, като хирурзи, дерматохирурзи и общопрактикуващи лекари.
Ключови думи: дерматоскопия, малигнен меланом, хирургия, меланоцитна лезия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Георги Чернев, Клиника по дерматология и венерология, Медицински факултет, Тракийски университет, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора, тел. 0 885 588424, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

Псориазис и сърдечно-съдов риск - 47, 2011, 3, 19-21.
И. Груев и А. Тончева
Клиника по вътрешни болести, НМТБ „Цар Борис ІІІ” -- София
Резюме: Все повече автори приемат, че псориазисът е не само кожно заболяване, а системен възпалителен процес. Сърдечно-съдовите заболявания са най-важната причина за болестност и смъртност при пациенти с псориазис. В последните години се натрупаха многобройни доказателства за ключовата роля на хроничното възпаление като свързващо звено между псориазиса и атеросклерозата. Лечението със статини, както и с модерните системни противовъзпалителни агенти, дава големи надежди за прекъсване на общите възпалителни патогенетични механизми на псориазиса и на атеросклерозата.
Ключови думи: псориазис, възпаление, атеросклероза, сърдечно-съдови болести
Адрес за кореспонденция: Кардиологично отделение, Клиника по вътрешни болести, НМТБ „Цар Борис ІІІ”, бул. „Мария Луиза” № 104, 1233 София, e-mail: ivangruev@yahoo.com

 

 

Методи за целенасочено трениране на респираторната мускулатура при рехабилитацията на пациенти с ХОББ - 47, 2011, 3, 22-26.
Ст. Кемеров
Отделение по физикална медицина и рехабилитация, УБ „Лозенец” -- София
Резюме: ХОББ е хронично прогресиращо заболяване с постоянно нарастваща честота. Основен характеризиращ симптом е диспнеята. В съответствие с патогенезата на диспнеята през последните години са проведени множество проучвания върху възможностите за целенасочено трениране на респираторните мускули при пациенти с ХОББ. Проблемът за подобряване на рехабилитационните възможности при ХОББ насочва научните търсения към въпроса за увеличаване силата и издръжливостта на респираторните мускули с цел редуциране на диспнеята, но резултатите са все още противоречиви. В настоящата работа са разгледани съображенията за използване на целенасочени тренировки на респираторната мускулатура при пациенти с ХОББ и някои от най-често прилаганите методики.
Ключови думи: ХОББ, белодробна рехабилитация, респираторни тренировки
Адрес за кореспонденция: Д-р Стоян Кемеров, Отделение по физикална медицина и рехабилитация, УБ „Лозенец”, ул.”Козяк” № 1, 1407 София, e-mail: kemerov_stoyan@yahoo.com

razdelitel

 

bullet 2'2011

Търсене на предсказващи маркери за развитието на лъчевите реакции на нормалните тъкани -- път към индивидуализирано лъчелечение - 47, 2011, 2, 5-12.
Е. Енчева и Т. Хаджиева
Клиника по лъчелечение, Университетска болница „Царица Йоанна -- ИСУЛ” -- София
Резюме: Лъчелечението е между трите основни лечебни метода за овладяване на раковите заболявания, като използва едни от най-бързо развиващите се високи технологии. Независимо от постигнатия технологичен напредък обаче лъчелечението на малигномите неизбежно излага на облъчване и части от здрави тъкани и органи. Това води до развитие на симптоми, свързани с ранни и късни лъчеви промени (реакции и увреждания), проявяващи се по време на лъчелечебния курс, седмици, месеци или години след лъчелечение или комплексно лечение. Авторите разглеждат видовете лъчеви реакции и известните фактори, обуславящи тяхното развитие. Напредъкът в технологиите решава своята част от проблема, като максимално намалява обема на здравите тъкани, които се облъчват. Необходими са обаче и методи, търсещи предсказващи маркери за развитието на лъчеви реакции в нормалните тъкани. Описват се международните инициативи за разкриване ролята на генетичните фактори в тяхното развитие. Обсъждат се перспективите за генно профилиране на всеки пациент в предсказване лъчечувствителността на здравите тъкани и осъществяване на индивидуализирано лъчелечение по отношение на лъчевите реакции.
Ключови думи: лъчелечение, лъчеви реакции, предсказващи маркери, генетични профили, индивидуализирано лъчелечениe
Адрес за кореспонденция: Д-р Елица Енчева, Клиника по лъчелечение, УМБАЛ „Царица Йоанна -- ИСУЛ”, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 02 9432351, e-mail: dr.encheva@gmail.com

 

 

Интрацелуларната ренин-ангиотензинова система -- нов таргет за фармакотерапия - 47, 2011, 2, 13-19.
Г. Кръстева(1) и Е. Лакова(2).
(1)Сектор „Експериментална и клинична фармакология”, (2)Сектор „Патофизиология”, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Ренин-ангиотензиновата система (RAS) е традиционно възприемана като циркулираща система с краткосрочно регулиращо действие върху циркулаторния обем и кръвното налягане. Локалните RAS са описани неотдавна като регулатор на хроничните тъканни ефекти. Впоследствие те са категоризирани като екстрацелуларни (автокринни/паракринни) и интрацелуларни (интракринни) RAS (iRAS). Установена е значима активация на iRAS при някои патологични условия (хипергликемия, симпатикова стимулация). Действието на интрацелуларния AT-II (iAT-II) не се блокира напълно от АСЕ инхибитори и АТ1-рецепторни блокери поради невъзможност да проникнат в клетката или да блокират алтернативните пътища за синтез и действие на iAT-II. Най-ярък пример за „интракринна” фармакология на RAS предоставя рениновият инхибитор алискирен със способността си да блокира както екстрацелуларното, така и интрацелуларното образуване на AT-II. Напредъкът в знанията за iRAS може да подпомогне по-задълбоченото разбиране и по-ефективното лечение на кардиоваскуларните и метаболитните нарушения.
Ключови думи: интрацелуларна RAS, интрацелуларен AT-II, химаза, ренинови инхибитори
Адрес за кореспонденция: Д-р Генка Кръстева, Сектор „Експериментална и клинична фармакология”, Медицински университет, ул.”Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064/884 282, e-mail: krusteva_med@abv.bg

 

 

Клинични, епидемиологични и социално-икономически аспекти на остеоартрозата - 47, 2011, 2, 20-23.
Зл. Коларов и Р. Рашков
Клиника по ревматология, МУ -- София
Резюме: Разгледани са основните клинични прояви и морфологични промени при остеоартрозата, епидемиологичните данни за разпространението, честотата и социално-икономическите и терапевтични аспекти на най-честата ревматична болест. Анализирани са препоръките на Американската колегия по ревматология за поведение при болните с остеоартроза, включващи фармакологичните и нефармакологичните методи и средства за овладяване на болката и за създаване на подходящ двигателен режим и комфорт на болните.
Ключови думи: остеоартроза, eпидемиология, лечение
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Златимир Коларов, Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, ул. „Урвич” № 13, 1612 София, тел. 02 958-23-71

 

razdelitel

 

 

bullet 1'2011

Инфекциозни баланити - 47, 2011, № 1, 5-10.
А. Митев и Г. Матеев

Катедра по дерматология и венерология, МУ -- София
Резюме: Баланитите и баланопоститите са заболявания при мъжа, които условно се делят на остри и хронични, инфекциозни и неинфекциозни. Целта на настоящия обзор е да се разгледат инфекциозните причинители на тези заболявания. Инфекциозните баланити създават голям социален проблем с тенденцията си за хронифициране поради трудния достъп до лабораторна диагностика и резистентността на терапията.
Ключови думи: инфекциозен баланит; баланопостит, кандидозен баланит, стрептококов баланопостит, амебен баланит
Адрес за кореспонденция: Д-р Ангел Митев, Катедра по дерматология и венерология, МУ, ул. “Св. Г. Софийски “ № 1, 1431 София, тел. 0886 320374, 02 9230464, e-mail: mitev_angel@abv.bg

 

 

 

Хиперурикемията като сърдечно-съдов рисков фактор - 47, 2011, № 1, 11-14.
И. Груев и А. Тончеваа
Клиника по вътрешни болести, НМТБ „Цар Борис ІІІ” -- София
Резюме: Връзката между подаграта, хипертонията, диабета и бъбречните заболявания е била установена още през 19-и век. Оттогава множество епидемиологични проучвания са показали корелацията на серумната пикочна киселина със сърдечно-съдовите заболявания. Независимо от това ролята на пикочната киселина като независим рисков фактор все още е обект на дискусии и няма убедителни данни за препоръки за лечение на асимтомната хиперурикемия.
Ключови думи: пикочна киселина, хиперурикемия, сърдечно-съдов риск
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Груев, Клиника по вътрешни болести, НМТБ „Цар Борис ІІІ”, бул. „Мария Луиза” № 104, 1233 София, e-mail: ivangruev@yahoo.com

 

 

 

Фибромиалгия и припокриване с други заболявания - 47, 2011, № 1, 15-18.
М. Панчовска-Мочева
Клиника по вътрешни болести, ВМА -- МБАЛ, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Фибромиалгията е заболяване, което протича с дифузна мускулна болка. При физикалното изследване се открива болка при натиск в определени диагностични точки. Фибромиалгията протича като самостоятелно заболяване или се припокрива с други ревматични или неревматични заболявания. Диференциалната диагноза на фибромиалгията може да затрудни дори опитните клиницисти. В диференциалнодиагностичния алгоритъм важно място заемат имунологичните изследвания, биопсичните находки, серологичните тестове за инфекции, хормоналният статус, образните методики, консултациите на специалисти -- гастроентеролози, невролози, инфекционисти, психиатри. Лечението на фибромиалгията включва фармакологични и нефармакологични методи. Повлияването на болковия синдром се определя от сложната патогенеза на болестта с участие на нарушени невроендокринни взаимодействия.
Ключови думи: фибромиалгия, ревматични заболявания, неревматични заболявания, припокриване, диференциална диагноза
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Мария Панчовска- Мочева, д.м., Клиника по вътрешни болести, ВМА -- МБАЛ, бул. “Хр. Ботев” № 81, 4000 Пловдив, e-mail: panchovska@abv.bg

 

 

Ахалазия -- хирургични и социални аспекти на диагностиката и лечението - 47, 2011, № 1, 19-29.
Ст. Сопотенски(1), Г. Петрова(2) и А. Червеняков(1).

(1)Първа хирургична клиника, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София, (2)Фармацевтичен факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Представената работа има за цел да анализира основните публикации в областта на хирургичните и социалните аспекти на диагностиката и лечението на ахалазията. Проведено е търсене в базите данни с медицинска литература PubMed, Scopus, Cochrane library с ключови думи achalasia, video assisted laparoscopic surgery, video assisted thoracoscopic surgery (VATS). Идентифицирани са около 150 публикации, които са систематизирани по тематика на разглеждания проблем -- патофизиологични механизми, епидемиология, диагностика, лечение и качество на живот. Ахалазията е сравнително рядко заболяване и проучванията на лечението и патофизиологичните ù механизми са сравнително ограничени. Все още има редица неизяснени механизми на развитие на това заболяване, които вероятно биха подобрили неговото лечение или намалили риска от него. Методите на лечение се развиват постоянно и основните научни въпроси, които се дискутират в публикациите, са свързани с това кой от тях е най-ефективният, най-щадящ за пациентите и с добри дългосрочни резултати. Определено може да се твърди, че хирургичните методи отговарят на тези три условия, като това се отнася най-вече за минимално инвазивните хирургични техники. Развитието на хирургичните техники е в посока на усъвършенстване както на торакоскопията, така и на лапараскопията, с оглед намаляване риска за пациентите, удължаване на безсимптомния период, подобряване ефикасността на миотомията и др. Сред хирургичните методи преобладават варианти на приложение на миотомия по Хелер. Повечето публикации са в областта на лапароскопската технология, т.е. абдоминалното решение на проблема. Торакоскопските техники са много ограничени и по тях работят ограничен брой изследователи, което би могло да има редица обяснения. На първо място, по-добре развитата лапароскопска технология на приложение, по-големият брой коремни хирурзи и др. Торакоскопските методи са доказано еднакво безопасни и ефикасни с лапароскопските, но също имат редица предимства като възможността да се оперират с минимално инвазивни методи пациенти, които вече са претърпели други хирургични интервенции.
Ключови думи: ахалазия, хирургия, VATS, качество на живот
Адрес за кореспонденция: Д-р Стоян Сопотенски, Първа хирургична клиника, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. „Тотлебен” № 21, 1606 София

 

 

 

Принципни системи за приготвяне и подаване на диализен разтвор към пациента по време на хемодиализа - 47, 2011, № 1, 30-33.
А . Осиченко
Отделение по хемодиализа, Токуда болница -- София
Резюме: Хемодиализата е рутинен метод за бъбречнозаместващо лечение в нефрологичната практика. От особена важност за осъществяване на адекватна диализна терапия е осигуряването на качествен диализатен разтвор. В света съществуват две основни системи за приготвяне и подаване на диализат към пациента: 1) Индивидуална, при която диализатният разтвор се приготвя във всеки отделен диализен апарат, след което се подава към съответния пациент, и 2) Централна смесителна система, при която разтворът за диализа се приготвя централно, след което се подава към диализните апарати и пациентите. Посочени са предимствата и недостатъците на двете системи, както и някои технически особености при внедряването и използването им в световен мащаб и в България.
Ключови думи: хемодиализа, индивидуален диализен апарат, централна смесителна система за подаване на диализат
Адрес за кореспонденция: Д-р Александър Осиченко, д.м., Отделение по хемодиализа, Токуда болница, бул. “Никола Вапцаров” № 51Б, 1407 София, тел. 02 4034300, GSM: 0884933100, e-mail: alosichenko@abv.bg

 

 

 

Фармакогенетика и фармакогеномика: генетични полиморфизми на лекарства-мeтаболизиращите ензими и на лекарствените транспортери - 47, 2011, № 1, 34-40.
С. Вълчева-Кузманова
Катедра по предклинична и клинична фармакология и токсикология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Фармакогенетиката изучава генетичната основа на вариациите в лекарствения отговор. Генетичният полиморфизъм може да повлиява фармакокинетиката на лекарствата, прицелните молекули на лекарствено действие или изявата на болестно състояние. В настоящия обзор се разглеждат някои от генетичните полиморфизми на лекарства-метаболизиращите ензими и на лекарствените транспортери, които обуславят вариабилност във фармакокинетиката на лекарствата и респективно, вариабилност в лекарствените ефекти (терапевтични и нежелани лекарствени реакции).
Ключови думи: генетични полиморфизми, лекарства-метаболизиращи ензими, лекарствени транспортери
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Стефка Вълчева-Кузманова, дм, Катедра по предклинична и клинична фармакология и токсикология, Медицински университет, ул. „Марин Дринов“ № 55, 9002 Варна, тел. 052 677078, e-mail: stefkavk@yahoo.com

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 


Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ