Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ


Обзори

Том 43, 2007 г.
 

 

bullet 4'2007


Прогностично значение на регулаторите на клетъчния цикъл p21, p27, p53, Rb и на проапоптозните мултидоменни протеини Bax и Bak за канцерогенезата -- критично мнение
М. Д. Апостолова и Г. Чернев  – 43, 2007, No 4, 5-11.

Институт по молекулярна биология, Българска академия на науките -- София
Резюме: Механизмите, благодарение на които туморните клетки успяват да преживеят и пролиферират, без да бъдат елиминирани от защитните програми на клетъчно или имунологично ниво, допринасят вероятно както за техния неконтролируем локален растеж, така и за необезпокояваното им метастазиране. Нарушените процеси на клетъчното диференциране, пролиферация и програмирана клетъчна смърт се дължат на специфични и все още недостатъчно проучени интеракции между регулаторите на клетъчния цикъл и апоптозата в самите туморни клетки, също и на директното им или индиректно взаимодействие с медиатори и клетки на имунната система. Детайлизираното едновременно охарактеризиране на всички участващи във веригата звена би дало, от една страна, по-точна и реална прогностична оценка за изхода на определено туморно заболяване при съответните групи пациенти, а от друга – би било добра основа за развитие на нови терапевтични стратегии.
Ключови думи: апоптоза, клетъчен цикъл, автоимунитет, Bax, NKC, KIR
Адрес за кореспонденция: Georgi Tchernev, M. D., Department of Dermatology, Venereology, Allergology and Pneumology, Ostseeclinic Kuehlungsborn, Waldstrasse 51, 18225 Kuehlungsborn, Germany, tel. +49 1622643815 (GSM), e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

 

Адоптивна имунотерапия на рака – 43, 2007, No 4, 12-16.
Г. Милчев

ИМБ -- БАН -- София
Резюме: Ефективността на тумор-специфичните Т-клетки се усилва от ваксини, а се модулира/потиска от ред регулатори на имунната система, подпомагани от туморните клетки. Предизвикването на лимфопения води до намаляване на регулаторните Т-клетки в организма и повишаване на цитокините, които стимулират клетъчен имунен отговор. В резултат се повишават силата и продължителността на действие на активирани и размножени ex vivo тумор-специфични ефекторни Т-клетки. Предклинични изследвания показват, че лимфопения, предизвикана от химиотерапия или лъчетерапия, може да повиши противотуморния клетъчен имунен отговор по няколко начина. Механизмите за запазване на хомеостазата в организма предизвикват извънредна пролиферация на имунни клетки. В тези условия, наред с направляваното действие на въведените автоложни имунни клетки, в организма се развива и новият Т-клетъчен репертоар, който включва и Т-клетки с имунна памет срещу собствени тумор-асоциирани антигени. Особен интерес предизвиква положителното влияние на собствените хемопоетични стволови и прогениторни клетки върху ефекта от адоптивната терапия.
Ключови думи: адоптивен трансфер, тумор-инфилтриращи лимфоцити, регулаторни Т-клетки, стволови и прогениторни клетки, антиген-представящи дендритни клетки
Адрес за кореспонденция: Ст. н. с. ІІ ст. д-р Георги Милчев, бул. Скобелев № 54, 1606 София, тел. 953-0983, e-mail: gmilchev@bio21.bas.bg

 

 

Оксидативен стрес, захарен диабет и ембрио-фетални увреждания – 43, 2007, No 4, 17-21.
К. Тодорова-Ананиева

СБАЛАГ ”Майчин дом” -- София
Резюме: Майчиният диабет се съчетава с висока честота на ембрио-фетални усложнения -- спонтанни аборти и вродени аномалии, в чиято генеза, освен хипергликемията, участват и допълнителни механизми -- възпалителни цитокини, окислителен стрес (ОС), апоптоза и др. Те осъществяват комплексно въздействие върху ембриона още в стадия на преимплантационен бластоцист и са причина за настъпване на диабетен инсулт. Проучвания при бременни жени потвърдиха тезата, че ембрионалната дисморфогенеза при диабет е многофакторна и се определя от индивидуалната чувствителност на ембриона към тератогенно действащите фактори. Напоследък все повече се подкрепя предположението за ролята на ОС в патогенезата на диабетните ембрио-фетални увреждания.
Ключови думи: диабетна ембриопатия, оксидативен стрес, антиоксидантна защита, индивидуална тератогенна податливост
Адрес за кореспонденция: Д-р Катя Тодорова-Ананиева, СБАЛАГ ”Майчин дом”, ул. „Здраве” 2, 1432 София, GSM 0888408203, e-mail: todorova_kate@yahoo.com

 

 

Левокамерната хипертрофия в светлината на амбулаторното артериално налягане – 43, 2007, No 4, 22-30.
Д. Раев

Клиника по кардиология и интензивно лечение, Медицински институт -- МВР -- София
Резюме: Полученото чрез множество измервания в денонощието амбулаторно артериално налягане (АН) предоставя многократно повече информация по отношение на левокамерната (ЛК) хипертрофия в сравнение с офисното АН. Това създава предпоставки ЛК хипертрофия и нейното прогностично значение да се разглеждат от друг аспект, разкриващ неизвестни досега асоциации между ЛК маса и АН. Амбулаторното АН корелира по-добре с ЛК маса, и особено с нейната пропорционалност. Независимо от нивата на 24-часовото АН, хипертониците със сутрешна хипертония, с повишена вариабилност и тези с недостатъчен спад на нощното АН имат по-голяма ЛК маса и по-често ЛК хипертрофия. Пациентите с маскирана хипертония имат еднакъв шанс с тези с постоянна хипертония да развият ЛК хипер­трофия. Пациентите с изолирана офисна хипертония имат по-голяма ЛК маса и по-често покриват ехокардиографските критерии за ЛК хипертрофия в сравнение с индивидите с постоянна нормотония. Хиперреактивността на АН (white coat ефект) също се асоциира с по-висока ЛК маса. По редукцията на амбулаторното АН, индуцирана от антихипертензивно лечение, по-точно може да се предвиди регресията на ЛК маса. Този обзор има за цел да представи значението на амбулаторното АН за оценяванепромените в ЛК маса при артериална хипертония.
Ключови думи: левокамерна маса, амбулаторно артериално налягане, вариабилност на артериалното налягане, dipping статус, сутрешна хипертония, маскирана хипертония
Адрес за кореспонденция: Доц. Димитър Раев, МИ -- МВР, бул. „Скобелев” № 79, 1606 София, e-mail: draevbg56@yahoo.com

 

 

 

Медиирана от кръвотока вазодилатация -- патофизиологична основа и методика на изследването – 43, 2007, No 4, 31-35.
Я. Симова и С. Денчев

Кардиологична клиника, МБАЛ “Александровска” -- София
Резюме: От особено значение за съвременната клинична практика е разпознаването на ранните предклинични стадии на заболяванията и предприемането на първична профилактика. В началните стадии на атеросклерозата е налице промяна във функцията на ендотелните клетки, израз на което е патологичен вазоконстрикторен отговор на стимули, които при нормални условия предизвикват вазодилатация. Тези най-ранни функционални на­ру­ше­ния могат да бъдат доловени чрез изследване на реактивността на бра­хиал­ната артерия към хиперемия след прилагане на стимул -- кръвоток-ме­диирана вазодилатация. В настоящото изложение раз­глеж­даме па­то­фи­зио­логичната основа на метода, техниката на провеждане и изискванията към изследователя.
Ключови думи: атеросклероза, ендотелни промени, кръвоток-медиирана вазодилатация, техника
Адрес за кореспонденция: д-р Яна Симова, Кардиологична клиника, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: ianahr@yahoo.com

 

 

Имунологични аспекти на обмяната на еластина при някои съединителнотъканни заболявания – 43, 2007, No 4, 36-43.
М. Богданова

Катедра по биология и патофизиология, МУ -- Плевен
Резюме: Антитела срещу алфа-еластин (продукт на еластиновата деградация) и тропо­еластин (ТЕ) (еластинов прекурсор) са открити в серума на всички здрави хо­­ра и корелират с техните съответни серумни пептидни нива. Целта на този ли­тературен обзор е да представи и анализира имунологичните аспекти на об­мяната на еластина при някои съединителнотъканни заболявания според раз­лични автори. Сигнификантно повишени са серумните нива на антителата срещу алфа-еластин (АЕАт) от клас IgG при пациенти със системен lupus ery­the­matodes (SLE), системна склероза (SS), нодозен панартериит, ревматична по­лимиалгия. АЕАт от субкласовете IgG1 и IgG3 са сигнификантно повишени при пациенти със SS, както и със системен и подостър кожен лупус в сравнение с тези при здрави лица. Сигнификантно повишени са IgA АЕАт при SS и при мъже с анкилозиращ спондилит (АС), IgМ АЕАт при жени с АС на възраст 41-50 г., IgE АЕАт при пациенти със SS. Това предполага ускорена еластинова деградация при тези пациенти. Серумните нива на антителата срещу ТЕ от клас IgG са сигнификантно понижени при пациенти със SLE, SS, полимиозит, васкулити, фибромиалгия, ревматична полимиалгия в сравнение с тези при здрави лица. Това предполага понижена еластинова продукция при тях.
Ключови думи: антитела, eластин, съединителнотъканни заболявания
Адрес за кореспонденция: Д-р Мариета Богданова, Катедра по биология и патофизиология, МУ, ул. „Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел./факс: 064 801 603, е-mail: mbecht02@abv.bg

 

 

 

bullet 3'2007


Коронарен синдром X -- една неясна диагноза – 43, 2007, No 3, 5-14. 
С. Денчев
Клиника по кардиология, УМБАЛ “Александровска” -- София
Резюме: Триадата гръдна болка, позитивен тест с обременяване и ангиографски нормални или с минимални промени коронарни артерии е известен от години и е наречен коронарен синдром Х. Болните с този синдром имат често инвалидизираща симптоматика, изискваща повторни хоспитализации, психическа болестност и влошeно качество на живот. Нещо повече, след като години наред се е смятало, че прогнозата при тях е добра, стана ясно, че при тези болни има съществен риск от сърдечно-съдови усложнения. В обзора се разглеждат съществуващите данни за възможни патогенетични механизми -- миокардна исхемия, ендотелна дисфункция, променено възприятие за болка, хормонални и метаболитни фактори. Отбелязва се неизясненото терапевтично поведение. В заключение, отнася се за хетерогенна група болни и патогенетични механизми. Изтъква се необходимостта от идентифициране на болните, които са с повишен риск от развитие на сърдечно-съдови усложнения, за да може при тях да се предприемат съответни профилактични мерки.
Ключови думи: коронарен синдром Х, патофизиологични механизми, прогноза
Адрес за кореспонденция: Доц. Стефан Денчев, Клиника по кардиология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: svdbg@yahoo.bg, svdbg@mail.bg

 

 



АСЕ инхибитори, АТ1 блокери или комбинация от тях – 43, 2007, No 3, 15-21. 
Г. Кръстева(1) и Е. Лакова(2)
(1)Катедра ”Физиология и експериментална и клинична фармакология”
(2)Катедра ”Биология и патофизиология”
Медицински университет -- Плевен
Резюме: Блокадата на ренин-ангиотензиновата система (RAS) с АСЕ инхибитори и АТ1 рецепторни блокери е един от най-успешните терапевтични подходи в медицината. Наред с общите терапевтични и превантивни ползи -- понижаване на кръвното налягане, вазопротекция, ренопротекция, кардиопротекция, съществуват и редица особености в техните отнасяния към определени биохимични компоненти във и извън RAS -- брадикинин, хематологичен пептид, АТ-(1-7), АТ2 рецептори, локални RAS, PPAR и др. Те създават база за търсене на фините различия в тяхното действие, а оттам -- за оптимизиране на подхода в терапевтичното им приложение, засягащ както по-добре мотивирания избор между двете групи лекарства, така и възможните позитиви от тяхното комбиниране.
Ключови думи: АСЕ инхибитори, АТ1 блокери, комбинирана блокада на RAS
Адрес за кореспонденция: Д-р Генка Кръстева, Катедра „Физиология и експериментална и кли­нич­на фармакология”, Медицински университет, ул. ”Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064/884 134, e-mail: krusteva_med@abv.bg

 

 



Стафилококовият суперантиген и някои кожни заболявания – 43, 2007, No 3,  22-25.
М. Генчева(1), Кр. Николов(1) и М. Балева(2)
(1)Медицински университет -- Варна
(2)Медицински университет -- София
Резюме: През последните две десетилетия се отбелязва значително увеличаване на броя на заболяванията, причинени от стафилококова и стрептококова инфекция. Има редица съобщения, според които бактериалните суперантигени играят важна роля в индукцията на възпалителния процес при псориазис и атопичен дерматит. Централна роля заемат Staph. aureus и Streptococcus като главни патогени, продуциращи токсини, функциониращи често като “суперантигени” и медииращи масивен възпалителен отговор, който заобикаля традиционните имунни механизми. В обзора се разглеждат основните механизми на имунния отговор срещу стафилококовия суперантиген при болни с атопичен дерматит и псориазис.
Ключови думи: стафилококов суперантиген, атопичен дерматит, псориазис
Адрес за кореспонденция: проф. д-р Марта Балева, Университетска болница “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, ПК 45, е-mail: marta_baleva@yahoo.com

 

 

 

bullet 2'2007


MS-подобен синдром и други неврологични прояви при ревматични заболявания  - 43, 2007, No 2, 5-13.
С. Монов

Клиника по ревматология, Медицински университет -- София

Резюме: Невропсихични прояви се установяват често при ревматични заболявания. Целта на настоящото проучване е да се опишат най-честите неврологични прояви, вкл. и тези, характерни за мултиплена склероза (MS) при някои от тези заболявания. Най-чести (между 25 и 79%) и разнообразни са невропсихичните прояви при пациентите със системен lupus erythematosus (SLE). По-добре проучени при SLE са нарушенията в хуморалния имунитет – многообразие от антитела. Наличието на антипротеозомни антитела може да бъде използвано като маркер за MS и съответно за разграничаването й от MS-подобни синдроми, наблюдавани при някои ревматични заболявания. Невропсихични отклонения се описват при синдром на Sjogren (главоболие с мигренозен характер, двигателни нарушения, гърчове, енцефалопатии, асептичен менингит и др.); при антифосфолипиден синдром (мозъчно­съ­до­ви инциденти и др.); при синдром на Behcet (главоболие, парестезии, ди­пло­пия, нарушения в чувствителността, малкомозъчна атаксия, хемиплегия, офталмоплегия и др.); при грануломатоза на Wegener (периферна невропатия, множествен мононеврит, невропатия на черепномозъчни нерви, офталмоплегия, eпилептични припадъци, мозъчносъдови инциденти и др.). MS-like синдром се описва най-често при пациенти със SLE.
Ключови думи: невропсихичен системен лупус еритематозус, антифосфолипиден синдром, синдром на Sjogren, синдром на Behcet, грануломатоза на Wegener, множествена склероза, MS-подобни синдроми
Адрес за кореспонденция: Д-р Симеон Монов, Клиника по ревматология, Медицински университет, ул. "Урвич" 13, 1612 София, тел. 958-29-27

 

 

Аногенитално локализирани HPV асоциирани лезии - 43, 2007, No 2, 14-24.
Г. Чернев
Oтделение по дерматология и имунология, Градска болница Десау, Академична учебна болница на университета Мартин Лутър -- Хале/Витенберг, Германия

Резюме:
Видимите папиломавируc-асоциирани доброкачествени и злокачествени лезии в аногениталната област трябва да бъдат внимателно диагностицирани и лекувани. Засега не съществува точно определен алгоритъм, чиято крайна цел е да диагностицира и премахне трайно папиломавирусите, както и да предпази пациентите от евентуална малигнена трансформация. Често провежданите терапии са плод на индивидуален подход на клинициста и имат за цел да елиминират новообразуванията, индуцирани от самите вируси. Адювантна алтернативна терапия, която да понижава риска от ранни рецидиви, не се провежда редовно. При поставянето на началната диагноза на аногениталните лезии с неясен произход рутинното прилагане на имунохистохимичните оцветявания по Papanicolaоu и PAN в рамките на т. нар. „златен стандарт“, определящ по-нататъшното клинично поведение, е задължително. Ранното хирургично отстраняване на лезиите, индуцирани от папиломавирусите, и провеждането на профилактична адювантна терапия намаляват значително рисковете от развитието на верукозен, цервикален, плоскоклетъчен и Bowen-карцином. Поради това редовният дерматовенерологичен контрол и интердисциплинарната оценка на клиничния статус са от първостепенна важност. Локалната употреба на подофилотоксин под формата на разтвор или крем е широко разпространен метод при лечението на гениталните брадавици. В последно време биват използвани и някои нови, имуномодулаторни субстанции, като имиквимод или интерферон. При редица пациенти добри резултати се постигат чрез системното и локалното приложение на цидофовир.
Ключови думи: папиломавируси, кондиломи, епидемиология, локализация, диагноза, лечение, Cidofovir, Interferon
Адрес за кореспонденция: Georgy Tchernev, M. D., Department of Dermatology and Immunology, Municipal Hospital, Auenweg 38, 06847 Dessau, tel. +49 1622643815 (GSM), e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

Чернодробна дисфункция и бременност - 43, 2007, No 2,  25-34.
Д. Петрова и К. Чернев
Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет -- София

Резюме: Проучването на чернодробните увреждания по време на бременността и факторите, които ги обуславят, са условие за своевременното им разпознаване, прогнозиране на предполагаемите усложнения и определяне на бърз и адекватен терапевтичен подход. По-голямата част от тези увреждания са специфични за бременността. Острата стеатоза на бременността и HELLP синдромът (hemolysis, elevated liver enzymes, low platelets) се срещат относително по-рядко от холестазата на бременността, hyperemesis gravidarum и чернодробните увреждания при прееклампсия. Острата стеатоза на бременността започва с дискретна клинична симптоматика и леко раздвижени трансаминази, но без лечение бързо прогресира до остра чернодробна недостатъчност, жълтеница и фатален край в около 20% от случаите. Смъртността при бременни с HELLP синдром варира между 1 и 3%, но в някои случаи достига 25%, а перинаталната детска смъртност достига 35% в зависимост от гестационната възраст и тежестта на клиничната картина по време на родоразрешението. Холестазата на бременността води до преждевременно раждане в > 60%, фетален дистрес в > 33% и интраутеринна смърт на плoда в > 2% от случаите. От голямо значение за правилната ориентация на консултиращия интернист е гестационната възраст, по време на която тези нарушения се проявяват. Чернодробните увреждания при прееклампсия, острата стеатоза и HELLP синдромът се проявяват клинично предимно в последния триместър на бременността. Hyperemesis gravidarum се наблюдава през първото тримесечие на бременността, между 6-ата и 12-ата гестационна седмица; холестаза на бременността -- след 20-ата гестационна седмица. Холестазата на бременността може да се прояви по всяко време на бременността, но най-често се среща през второто и третото тримесечие. HELLP синдромът, острата стеатоза и холестазата на бременността са животозастрашаващи и изискват бързо родоразрешение. Драматичните последици от несвоевременни терапевтични решения изискват всяко чернодробно увреждане при бременните да се приема за предизвикано от бременността до доказване на противното.
Ключови думи: бременност, чернодробна дисфункция, остра стеатоза на бременността, HELLP синдром, hyperemesis gravidarum, холестаза на бременността, прееклампсия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Диана Петрова, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МУ, ул. ”Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230-654, факс: 9239-654, GSM: 0888 57 90 43, e-mail: doc_stefanova@abv.bg

 

 

Модулиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система -- нови възможности за първична и вторична превенция на предсърдното мъждене - 43, 2007, No 2,  35-39.
Д. Раев
Медицински институт на МВР -- София

Резюме: Недостатъчната ефективност на съвременните антиаритмични медикаменти поражда нужда от алтернативни стратегии за ритъмен контрол при предсърдното мъждене (ПМ). Има достатъчно данни, подкрепящи хипотезата за участие на локалното предсърдно възпаление в генезата на ПМ. Ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС) играе ключова роля в електрическото и структурното ремоделиране на предсърдията. АСЕ инхибиторите и ангиотензин-рецепторните блокери като модулатори на РААС са може би бъдещата нова субстратно ориентирана терапия за превенция и лечение на ПМ.
Ключови думи: предсърдно мъждене, АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери, локално предсърдно възпаление
Адрес за кореспонденция: Доц. Д. Раев, Медицински институт -- МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821326, е-mail: draevbg56@yahoo.com

 

 

Доказване и лечение на магнезиевия дефицит - 43, 2007, No 2,  40-42.
Д. Йонова
Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Магнезият участва в повечето клетъчни функции и в метаболизма на основните градивни елементи на човешкото тяло -- белтъците, мастите и въглехидратите. Той е втори по количество вътреклетъчен йон след калия. При нарушен магнезиев метаболизъм се засягат функциите на почти всички органи, с много сериозни усложнения, особено от страна на най-важните поддържащи жизнените процеси у човека системи -- сърдечно-съдовата и нервната. Поради преобладаването на магнезиевия дефицит, а не на магнезиевото пренатоварване, в патологичните състояния на човешкото тяло, ние разглеждаме способите за оценката на този дефицит и неговото лечение.
Ключови думи: магнезиев дефицит, хипомагнезиемия, тубулна екскреция, сърдечни нарушения, гърчове, хипермагнезиемия, магнезиевa суплементация
Адрес за кореспонденция: Д-р Диана Йонова, Клиника по диализа, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-463, 92-30-515, e-mail: dr_ionova@email.com

 

 

Влияние на лекарствената форма, храната и циркадните ритми върху бионаличността на лекарствените препарати - 43, 2007, No 2,  43-50.
Н. Петкова
Катедра по клинична фармакология и терапия, Медицински факултет, Медицински университет -- София

Резюме: Оптимален терапевтичен ефект на лекарствен препарат се постига, когато активната му съставка достигне до мястото на действие в ефективна концентрация за желан период от време. Това зависи от фармакокинетичните характеристики на активната субстанция. Оценката на тези фармакокинетични особености включва процеса на доставяне на активната субстанция до системното кръвообращение. Постига се чрез оценяване на лекарствената бионаличност, която при голям брой медикаменти е в пряка връзка с клиничния ефект и е важен фармакокинетичен параметър на ефективността. Фактори като лекарствена форма, храна и циркадни ритми могат да повлияят и да променят лекарствената бионаличност, като я намалят или увеличат. Това може да доведе до терапевтичен неуспех или нежелани реакции и повишена токсичност. В статията се описват различните перорални лекарствени форми и влиянието им върху лекарствената бионаличност. Коментират се взаимодействията между храната и медикаментите, както и последващите промени в бионаличността. Типизира се влиянието на циркадните ритми върху бионаличността на лекарствените пепарати.
Ключови думи: бионаличност, лекарствена форма, храна, циркадни ритми
Адрес за кореспонденция: Д-р Н. Петкова, Катедра по клинична фармакология и терапия, МБАЛ „Царица Йоанна”, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 9432152, е-mail: n.petkova@yahoo.com

 

 

Адипобиология и адипофармакология -- нови предизвикателства в биомедицината  -  43, 2007, No 2,  51-56.
А. Тончев(1), Д. Димитров(2), Р. Панчева(3), М. Фиоре(4), Д. Костов(5), Ж. Георгиева(5), Л. Алое(4) и Г. Чалдъков(1)
(1)Учебно-научен сектор по клетъчна биология, Медицински университет -- Варна
(2) Лаборатория по нутригеномика, Медицински университет -- Варна
(3)Катедра по педиатрия, Медицински университет -- Варна
(4)Сектор по NGF, Институт по невробиология и молекулна медицина, Национален съвет по наука -- Рим, Италия
(5)Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет -- Варна

Резюме: Изследвания през последните 10 години показват, че клетките на адипозната тъкан секретират повече от 100 мултифункционални протеина, наричани адипокини. Освен метаболизма на липиди и въглехидрати, адипокините регулират и други биологични функции (апетит, възпаление, имунитет, хемостаза, стареене). Адипокини и други адипосекретирани молекули (стероидни хормони, простагландини, мастни киселини) участват в патогенезата на кардиометаболитните болести (атеросклероза, хипертония, обезитет, диабет тип 2, метаболитен синдром) и други болести, свързани със затлъстяването. В този обзор ние обсъждаме адипобиологията и адипофармакологията на тези болести. Накратко е представена и нашата хипотеза за ролята на метаботрофни фактори (адипонектин, растежен фактор за нерви, интерлевкин-10) в патогенезата и терапията на кардиометаболитните болести, както и адипонутригеномиката на дълголетието.
Ключови думи: адипокини, метаботрофни фактори, кардиометаболитни болести, адипонутригеномика, стареене
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Чалдъков, Учебно-научен сектор по клетъчна биология, Медицински университет, бул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, тел. 052 754 394; 606 786, е-mail: chaldakov@yahoo.com


 

 

bullet 1'2007


Щамово разнообразие и механизми на еволюция при ротавирусите - 43, 2007, No 1, 5-13.
З. Младенова и Н. Корсун
Национална референтна лаборатория по ентеровируси, Отдел „Вирусология”, НЦЗПБ -- София

Резюме: Човешките ротавируси от група А са главен причинител на тежки дехидратиращи гастроентерити при децата на възраст под 5 год. в целия свят. По данни на СЗО те са отговорни за 20-70% от хоспитализациите и за 20% от смъртните случаи, дължащи се на диария, в тази възрастова група. Засега единствената стратегия за контрол и превенция на тежките ротавирусни инфекции е ваксинацията, тъй като мерките, целящи подобряване на хигиената и водоснабдяването, не са ефикасни за ограничаване на заболяемостта. Използването на съвременните антигенни методи за характеризиране на серотипа, генотипизирането чрез RT-PCR и нуклеотидното секвениране през последните 10 г. показват, че над 90% от циркулиращите по света ротавирусни щамове са от типове G1, G2, G3 и G4, а също така позволяват идентифициране на над 42 комбинации от G/P-типове. Днес проучването на щамовото многообразие при ротавирусите е задача от първостепенно значение в световните програми за надзор над заболяемостта от ротавирусни гастроентерити и хвърля светлина върху потенциалните механизми на еволюция и разпространение на нови щамове ротавируси. Разработването на ротавирусни ваксини се основава на създаване на хомотипен и хетеротипен имунен отговор срещу един или няколко от най-разпространените G- и Р-типове ротавируси. Лицензирането на две ротавирусни ваксини в началото на 2006 г. налага мониториране на циркулацията на ротавирусните щамове във всяка страна и откриване на нови щамове с глобално или регионално разпространение, което е определящо за успеха на ротавирусните ваксинални програми. Представяме актуални данни за типовото разнообразие сред ротавирусите в света и в България, както и евентуалните механизми на еволюция при ротавирусите и появата на нови типове РВ.
Ключови думи: ротавирус, серотип, генотип, полимеразноверижна реакция с обратен запис, полиакриламидна гел-електрофореза, реасортация
Адрес за кореспонденция:
Зорница Младенова, Отдел „Вирусология”, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. “Столетов” № 44А, 1233 София, тел. 831-00-42

 

Микроелементи и уремия - 43, 2007, No 1, 14-16.
Д. Йонова

Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Повечето микроелементи имат ненапълно изяснена роля в развитието на уремията, но това не изключва участието им в редица патологични процеси, съпътстващи терминалната бъбречна недостатъчност: пови­ша­ва­не риска от злокачествени заболявания, анемия, сърдечно-съдови, костни и имунодефицитни патологични състояния. Безспорно хроничната бъб­речна недостатъчност променя серумните нива на микроелементите в различна степен и посока през различните си стадии. За техния дисбаланс допринася и видът диализно лечение с различните си възможности за елиминацията им или за привнасяне в кръвта и акумулация в телесните тъкани чрез диализните разтвори. За съжаление доста малко е известно за концентрацията и метаболизма на микроелементите при здрави индивиди, а още по-малко -- при уремични пациенти, така че всяка стъпка в посока на изясняване на този проблем заслужава адмирации.
Ключови думи: уремия, микроелементи, серумен дисбаланс, акумулация
Адрес за кореспонденция
: Д-р Диана Йонова, Клиника по диализа, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230463, 9230515, e-mail: dr_ionova@email.com

 

Биоелектричен импеданс за оценка на телесния състав - 43, 2007, No 1, 17-20.
Ж. Бонева(1), П. Попиванов(2), М. Боянов(2), Н. Темелкова(2) и Вл. Христов(2)

(1)Отделение по ендокринология,МИ -- МВР -- София
(2)Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Обзорът разглежда принципите, методите и индикациите за приложение на биоелектричния импеданс (БЕИ) в клиничната практика. БЕИ е широко използван метод за оценка на телесния състав. Методът е относително лесен за изпълнение, бърз, неинвазивен, преносим и сравнително евтин. Понастоящем се използва при различни условия, включително частни кабинети, здравни клубове и болници. Данни от множество проучвания при здрави лица и пациенти с различни заболявания посочват, че методът е валиден при здрави и при индивиди със стабилен воден и електролитен баланс при използване на възрастово, полово и расово съобразени предсказващи формули. През 2004 г. Европейската асоциация по метаболизъм и хранене предложи ръководство за използване на метода, където разглежда ограниченията и препоръките за приложението му в клинични условия.
Ключови думи: биоелектричен импеданс, телесен състав, мастна тъкан, затлъстяване
Адрес за кореспонденция:
Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, МИ – МВР, бул. ”Ген. Скобелев” № 75, 1606 София, тел. 9821351

 

Актуалното приложение на нитроимидазолите в клиничната практика, механизъм на действие и диагностика на бактериалната чувствителност - 43, 2007, No 1, 21-31.
Л. Боянова(1), Р. Коларов(2) и И. Митов(1)
(1)Катедра по микробиология, Медицински университет -- София
(2)СБАЛ по лицево-челюстна хирургия -- София

Резюме: Нитроимидазолите са бактерицидни средства с мишена бактериалната ДНК и се включват в терапията на анаеробни инфекции (вкл. бактериална вагиноза и колит от Clostridium difficile), инфекции от протозои и болестта на Crohn. Активността на метронидазола (MTZ) и тинидазола е сходна. Повечето клинично значими анаероби остават MTZ чувствителни, но резистентност е съобщавана в групата Bacteroides fragilis, при клостридиални видове и анаеробни коки, и при около 1/2 от неспорообразуващите Грам-положителни анаеробни пръчици. Понастоящем чувствителността на анаеробните видове към MTZ невинаги е предсказуема. Предимства на MTZ са високата активност срещу Грам-негативни анаероби, наличност за орално и интравенозно прилагане, бързо бактерицидно действие, добро тъканно проникване, нисък риск от индуциране на колити от C. difficile и ниска цена. Мутагенното действие на MTZ върху бактерии и животни мотивира по-широки и продължителни проучвания за генотоксичността при хора. Тестуването на бактериалната чувствителност към MTZ има специфични изисквания. MTZ се счита за златен стандарт за сравняване активността на новите антианаеробни средства. Тройните режими с MTZ са алтернатива за ерадикация на H. pylori инфекцията, а MTZ е препоръчан в състава на четворните режими при неуспешна ерадикация. Въпреки първичната резистентност (20-40% в Европа) на H. pylori към MTZ, агентът е активен и срещу 2/3 от резистентните щамове H. pylori. Проучени са механизмите и гените за резистентност към нитроимидазоли. Нитазоксанидът, едно ново, подобно на нитроимидазолите средство, може да има добър терапевтичен потенциал.
Ключови думи: нитроимидазоли, metronidazole, анаероби, Helicobacter pylori, резистентност, механизъм, клинична употреба
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Людмила Боянова, д.м., Катедра по микробиология, МУ, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, тел. 91-72-730, e-mail: lboyanova@hotmail.com

 

Oценка на субклиничната атеросклероза при болни с хронична бъбречна недостатъчност - 43, 2007, No 1, 32-37.
М. Любомирова

Клиника по нефрология, МБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Много фактори определят високата честота на сърдечно-съдовите заболявания при болни с хронична бъбречна недостатъчност. Оценката на атерогенния риск може да се осъществи и с неинвазивни методи като измерването на дебелината на интима-медия на артерия каротис и доплеровото изследване на интрареналните съдове. Промяната на тези параметри се разглежда като маркер на начална атеросклероза -- субклинична атеросклероза.
Ключови думи: сърдечно-съдови заболявания, сърдечно-съдови рискови фактори, хронична бъбречна недостатъчност, дебелина на интима-медия, доплеров ултразвук на бъбречните съдове
Адрес за кореспонденция:
Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, МБАЛ ”Александровска”, ул. “ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: Mljubomirova@yahoo.com

 

 

 

razdelitel

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail
: cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
Дизайн и поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ