Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Обзори

Том 40, 2004 г.

 

4'2004

Инфекции, предавани от кърлежи - предизвикателства и проблеми- 40, 2004, № 4, 5-12.
Р. Комитова(1), Е. Александров(2) и И. Христова(3)
(1)Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски” – София
(2)Национална референтна лаборатория по рикетсиози, ВМА - София
(3)НЦЗПБ – София
Резюме: Kърлежовопреносимите зоонози като причина за заболявания сред хората са известни от години. За първи път обаче на влиянието им върху общественото здраве в Европа и САЩ се обръща внимание с откриването на Borrelia burgdorferi като причинител на Лаймската борелиоза в началото на 80-те години. Някои кърлежовопреносими заболявания, като Средиземноморската петниста треска и ерлихиозите, могат да са животозастрашаващи, но същевременно лечими, ако се диагностицират своевременно. В обзора е представена клинико-епидемиологичната характеристика на най-честите инфекции, пренасяни с кърлежи - Средиземноморската петниста треска и Лаймската борелиоза, както и на Кримско-Конго хеморагичната треска и ерлихиозите. Обобщени са съвременните терапевтични и превантивни стратегии.
Ключови думи: средиземноморска петниста треска, Лаймска борелиоза, Кримско-Конго хеморагична треска, ерлихиози, лечение, превенция

Адрес за кореспонденция:
 д-р Радка Комитова, Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, УМБАЛ " Св. Ив. Рилски”, бул. ”Акад. Ив. Гешов" № 15, 1431 София, e-mail: rkomitova_56@yahoo.com


Криоглобулинемия и криоглобулинемичен нефрит- 40, 2004, № 4, 13-17.
М. Николова

Клиника по нефрология, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме: Криоглобулините представляват имуноглобулини, които имат свойството да преципитират обратимо при температура под 37 градуса С и да се разтварят отново при загряване. Наличието на подобни протеини в серума се означава като криоглобулинемия. Представеният обзор разглежда етиопатогенезата, клиничните характеристики и лечението на криоглобулинемията и свързания с нея криоглобулинемичен нефрит.

Ключови думи: криоглобулинемия, хепатит С, хепатит В, гломерулонефрит

Адрес за кореспонденция:
Д-р Милена Николова, Клиника по нефрология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, ПК 45, тел. 92-30-299, e-mail: milenchenceto@yahoo.com

 


Аспиринова астма- 40, 2004, № 4, 18-22.
С. Филчев

Детска клиника по пулмология, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме: Аспириновата астма (АА)
e обособен клиничен синдром, засягащ някои пациенти с бронхиална астма. При тези болни приемането на аспирин може да обостри заболяването и да предизвика животозастрашаващи пристъпи. АА обикновено започва с целогодишен алергичен риносинуит, усложняващ се с назална полипоза, аспиринова свръхчувствителност и бронхообструктивен синдром. Въпреки че наименованието на синдрома е свързано с аспирина, добре е известно, че болните с АА показват кръстосана свръхчувствителност към 93-100% от нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), които инхибират ензима циклооксигеназа (СОХ). Парацетамолът (Acetaminophen) обаче рядко показва кръстосана свръхчувствителност с аспирина и другите НСПВС при пациентите с АА. По-малко от 2% от астматиците показват чувствителност към аспирин и парацетамол едновременно и реакциите към парацетамол са по-леки. Болните с АА трябва да избягват безусловно всички медикаменти, съдържащи аспирин или НСПВС. При тях трябва да бъде препоръчан парацетамол, освен ако няма изрични контраиндикации за приложението му.
Ключови думи: аспирин, астма, парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства

Адрес за кореспонденция:
Д-р Слави Филчев, Детска клиника, УМБАЛ “Александровска”, Медицински университет, ул. “ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-03-73; GSM 0887 3000 74

 


Методи за изследване на телесния състав- 40, 2004, № 4, 23-27.
Ж. Бонева
(1), Вл. Христов (2), П. Попиванов (2), М. Боянов (2) и Н. Темелкова (2)
(1)Отделение по ендокринология, МИ - МВР – София
(2)Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме:
Цел на обзора е да се направи сравнение на използваните в момента методи за изследване на телесния състав. Изследването на телесния състав намира приложение в научни и епидемиологични проучвания, а също в клинични условия. Множество заболявания се придружават от промени или отклонения в телесния състав, но едно от най-значимите е затлъстяването. Количеството на мазнините в тялото може да бъде определено по различни начини, като се използват точни референтни методи или прости техники, приложими и в клиничната практика. Изборът на конкретен метод се основава на баланса между практически и финансови критерии и целта на изследването.
Ключови думи:
затлъстяване, телесен състав, телесни масти, свободна от масти тъкан
Адрес за кореспонденция:
Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, МИ - МВР, 1606 София, бул. ”Ген. Скобелев” № 75, тел. 51-57-351

 


Новости в лечението на атопичния дерматит- 40, 2004, № 4, 28-32.
С. Вълкова

Клиника по дерматология и венерология, ВМИ – Плевен
Резюме: Атопичният дерматит (АД) е хронично рецидивиращо заболяване с непрекъснато увеличаваща се честота, което оказва съществено влияние върху качеството на живот на пациентите и техните семейства. Класическите средства за лечение на АД включват антихистамини, системни и локални кортикостероиди, емолиенти, физиотерапия и др. Въвеждането на локалните имуносупресори (
Tacrolimus, Pimecrolimus) бележи нова ера в терапията на АД при деца и възрастни. Основно тяхно предимство пред локалните кортикостероиди е по-ниската честота на страничните ефекти. Началните проучвания за ролята на някои сапрофитни микроорганизми (L. rhamnosus, M. vaccae) в лечението и профилактиката на АД дават окуражаващи резултати. При тежки, резистентни на лечение форми на заболяването се препоръчват системни имуносупресори (Mycophenolate mophetil). Нов подход в лечението на АД е и приложението на антилевкотриени, както и прибягването до някои от методите на китайската медицина.
Ключови думи: атопичен дерматит, лечение

Адрес за кореспонденция:
 Д-р Соня Вълкова, Клиника по дерматология и венерология, ВМИ, ул. ”Дойран” № 130, 5800 Плевен, e-mail: soniderm@yahoo.com

 


Хормонозаместителна терапия за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания -
мит или реалност? II част: Резултати от клинични изпитвания- 40, 2004, № 4, 33-42.
Й. Йотов

Катедра по вътрешни болести, Медицински университет - Варна
Резюме:
Голямото значение на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) за съвременното развито общество обуславя интереса към особеностите на протичането им при жените и възможността за профилактиката им. Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) е добър кандидат поради отдавна известните благоприятни ефекти на естрогените върху процесите на атеросклерозата, липидната и въглехидратната обмяна и вазодилатативното им действие. Тези протективни за СС система биологични ефекти на естрогените се потвърждават от редица епидемиологични проучвания и метаанализи, които сочат средно с 25-30% по-нисък риск от ССЗ за жените, приемащи ХЗТ. Дали ХЗТ е полезна за профилактика на ССЗ, трябваше да покажат големите рандомизирани, плацебо-контролирани изпитвания. За съжаление всички те не откриват съществена разлика между групите на ХЗТ и плацебо, дори някои проучвания регистрират по-висок риск, особено през първите месеци и година от началото на лечението. Всички проучвания сочат по-висока честота на венозни и белодробни тромбоемболии, на рак на гърдата и на генитално кървене, като последното често е причина за отказ от ХЗТ. Липсата на изразена полза от ХЗТ за ССЗ при повишен допълнителен риск от други заболявания на този етап не дава основание ХЗТ да се препоръчва за първична и вторична профилактика на ССЗ.
K
лючови думи: сърдечно-съдови заболявания, хормонозаместителна терапия, клинични изпитвания
Адрес за кореспонденция:
Д-р Йото Йотов, Първа клиника по кардиология, МБАЛ ”Св. Марина”, бул. ”Христо Смирненски” № 1, 9010 Варна, тел. 052-30-28-51/286, факс: 052-30-29-33, е-mail: yyotov@odessos.net

 


Субституция на циклоспорин микроемулсия (Neoral) с нови генерични форми при бъбречнотрансплантирани пациенти
- 40, 2004, № 4, 43-47.
Е. Паскалев и П. Симеонов

Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме:
 Днес Neoral микроемулсионна форма е основен имуносупресор в органната трансплантация. Той представлява медикамент с критична доза, тъй като малки промени в неговата доза, респ. концентрация, водят до значими клинични промени по отношение на ефикасността и токсичността. Сега има широко достъпни генерични форми на циклоспорин А (СуА), но стандартните критерии за биоеквивалентност при здрави доброволци показват, че средните им фармакокинетични параметри се променят между 80 и 125% от средните стойности на Neoral. Ограничени клинични резултати демонстрират, че стабилни бъбречнотрансплантирани пациенти, приемащи Neoral, показват значителна редукция на средното CyA ниво след преминаване към Cicloral-формата. Средните фармакокинетични параметри са представени като еквивалентни след преминаването към Gengraf-формата в друго изследване, но средното CyA ниво пада и средната стойност на креатинина се повишава. Данни от клинични резултати на ретроспективни проучвания върху новотрансплантирани показват сигнификантно по-висока честота на биопсично доказано остро отхвърляне при пациенти, приемащи Gengraf, спрямо такива на Neoral (39% спрямо 25%, p < 0.05). Биоеквивалентността не означава еднаква клинична еквивалентност, а клиничната равностойност изисква сравнително тестуване в условията на клиничната практика. Добре известно е, че CyA фармакокинетиката повлиява клиничните резултати, т.е. изборът на формата на CyA е ключов фактор, повлияващ клиничните резултати. Налага се заключението, че използването на генерични форми CyA повлиява преживяемостта на трансплантата - основната характеристика на добрите резултати.
Ключови думи:
бъбречна трансплантация, циклоспорин А, циклоспорин А - генерични форми, клинични резултати
Адрес за кореспонденция
: Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 



Относно предоставянето на медицинска информация на родители и пациенти

Л. Деспотова-Толева
- 40, 2004, № 4, 48-52.
Медицински университет - Пловдив
Резюме:
Родителите и по-големите деца имат право да получат изчерпаем, ясен и недвусмислен отговор в рамките на съвременното познание и практика на въпросите, които ги вълнуват и интересуват. За да бъде взаимодействието между екипа и родителите пълноценно и безконфликтно, е необходимо медицинският и немедицински персонал да бъде целенасочено обучен да общува с болните и родителите, да съобщава по подходящ начин положителните или неблагоприятните новини, да улеснява получаването на информирано съгласие, да насочва към допълнителни информационни източници. Лекарите в нашата страна нямат достатъчно опит и умения в тази насока, тъй като не са обучавани целенасочено, а се опират на личния си опит и качества. Това проучване е част от обхватно проучаване на автора върху Е-медицината. Неговите цели са: да се определят и характеризират основните групи индивиди, търсещи медицинска и свързана информация; да се определят и характеризират основните източници на информация, използвана от пациенти, родители и близки; да се проучат ползите и неблагоприятните страни на излишъка на информация. Обсъждат се: 1) източниците на медицинска и свързана с нея информация за родителите и пациентите; 2) оценката на получената от различни източници информация; 3) въздействието на тази информация; 4) въпроси, свързани с недоимъка на информация; 5) проблеми, които поражда наличието на свръхинформация. В търсенето на информация и помощ за детето си, родителите могат да станат и жертва на недобронамерени лица или групи, с информацията може да бъде злоупотребено и т.н. Както липсата, така и излишъкът на информация, могат да се съпровождат с получаването на неподходяща или неправилна информация, която съществено да затрудни диалога медицински екип – родители (пациенти). Тези проблеми са малко познати и на практика неразработвани в нашата страна. Провеждането на обхватни мултидисциплинарни многоцентрови проучвания, съобразени с медицинското законодателство и етика, тепърва предстои.
Ключови думи:
 медицинска информация, информационни източници, погрешна информация, взаимоотношения лекар/родител (дете)
Адрес за кореспонденция:
Д-р Любима Деспотова-Толева,  Международно сътрудничество, Медицински университет - Пловдив, ул. “Васил Априлов” № 15-а, 4002 Пловдив, е-mail: unimed@plov.omega.bg, desptol@plov.omega.bg

 

Приложение 1

Биологични свойства на кумарините. Обзор - 40, 2004, Прил. 1, 26 с.
И. Костова(1) , И. Манолов(2) , П. Атанасов(3)
(1) Катедра Химия,
Фармацевтичен факултет, МУ София;
(2)
Катедра по органична химия,
Фармацевтичен факултет, МУ София;
(3) Секция по спешни вътрешни болести и кардиология, МБАЛСМ "Н. И. Пирогов"

Резюме: 
Материалът включва данни за най-изявените биологични свойства на кумарините, в това число антикоагуланти, антимикробни, спазмолитични, противотуморни, антиоксидантни и пр. Разгледани са най-активните съединения от този клас и механизмът им на действие. Фармакологичните и биохимичните свойства, както и терапевтичното приложение на кумарините зависят от заместителите в кумариновата структура. Представени са изследвания за завивисимостта структура-активност с цел определяне на най-значимите групи заместители.
Ключови думи:  кумарини, биологично действие
Адрес за кореспонденция:
Ирена Костова, Катедра по химия, Фармацевтичен факултет, МУ София, ул. "Дунав" № 2, 1000 София, тел. 02/923 65 69.

 

3'2004

Болки в долната част на гръбнака - 40, 2004, № 3,  5-9.
М. Панчовска
(1) и Й. Шейтанов(2)
(1)Клиника по ревматология, МУ - Пловдив
(2)Клиника по ревматология, МУ - София
Резюме: Болки в долната част на гърба (
low back pain, лумбалгия) се регистрират често от общопрактикуващите лекари и от различни специалисти: ревматолози, невролози, ортопеди, неврохирурзи. До 80% от възрастните съобщават за лумбалгия през различни периоди от живота си. В обзора са изложени възможните причини за low back pain, диференциалнодиагностичният подход и алгоритъмът на поведение при остра и хронична болка. Анализирани са възможностите на различните образни методики. Представени са насоките за консервативно и хирургично лечение съобразно етио­ло­гия­та на синдрома.
Ключови думи:  болки в долната част на гърба, етиология, диагноза, лечение
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Мария Панчовска, ПК 136, 4023 Пловдив, тел. 0888-60-23-81, e-mail: mar_pan@abv.bg

Ролята на респираторно-синцитиалния вирус в детската патология. Възможности за диагностика и профилактика - 40, 2004, № 3, 10-14.
Сл. Павлова
(1), Т. Хаджиолова(1), Р. Коцева(1) и С. Филчев(2)

(1)Лаборатория “Грип и ОРЗ”, Отдел “Вирусология”, НЦЗПБ - София
  (2)Детска клиника по пулмология, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме: Респираторно-синцитиалният вирус (РСВ) е един от основните причинители на вирусни заболявания на долните дихателни пътища при кърмачета и малки деца, като при близо 40% от инфектираните пациенти се развиват пневмония или бронхиолит. В обзора е направен кратък преглед на ролята на РСВ при някои рискови групи деца (недоносени, деца с бронхо-пулмонална дисплазия, вродени сърдечни заболявания, имунокомпрометирани пациенти). Обсъждат се въпроси относно клиничната картина, съвременната диагностика, лечението и основните насоки на специфичната профилактика на заболяванията, етиологично свързани с РСВ. Обзорът обобщава актуални литературни данни за етиологичния агент и инфекциите, асоциирани с него.
Ключови думи: респираторно-синцитиален вирус, рискови групи, диагностика, профилактика
Адрес за кореспонденция: Д-р Слава Павлова, Отдел “Вирусология”, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. “Столетов” № 44А, 1233 София, тел. 931-07-13/207

Маймунската вариола: новооткрита зооноза - 40, 2004, № 3, 15-19.
Р. Комитова

Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” - София
Резюме: Маймунската вариола, рядка вирусна зооноза, ендемична за Централна и Западна Африка, се появи напоследък в САЩ. Лабораторната диагноза е важна, защото вирусът причинител предизвиква заболяване, клинично неразличимо от другите покс-вирусни инфекции, особено вариолата и варицелата. Въпреки че животните
- резервоар на маймунската вариола в природата, са неизвестни, гризачите са вероятен източник на въвеждането в САЩ. Познанията върху вирулентността и трансмисивността са ограничени поради противоречивите епидемиологични проучвания. Маймунската вариола е най-важната ортопоксвирусна инфекция при човека след ерадикацията на вариолата през 70-те години на ХХ век. Няма сигурно лечение и въпросът за нейния потенциал като агент на биотероризма остава отворен.
Ключови думи: маймунска вариола, вариолна ваксинация, биотероризъм
Адрес за кореспонденция: Д-р Радка Комитова, Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, бул. „Ив. Гешов” № 15, 1431 София

Активни кислородни форми, ендогенни антиоксиданти и стомашна улцерогенеза - 40, 2004, № 3, 20-26.
Б. Галунска
(1), Д. Паскалев(2), Х. Диванян(3) и Т. Янкова(1)
(1)Катедра по предклинична и клинична фармакология и биохимия, МУ - Варна
(2)Клиника по нефрология и хемодиализа, МБАЛ “Св. Марина” - Варна
(3)Катедра по медицинска физика, химия и биология, МУ
- Варна
Резюме: В последните години ролята на оксидативния стрес в улцерогенезата е обект на подчертан научен интерес. С формирането на активни кислородни форми се характеризира улцерогенезата, предизвикана от различни фактори, като исхемия и последваща реперфузия на стомашната стена, инфекция с
Helicobacter рylori, психоемоционален и болков стрес, етанол и нестероидни противовъзпалителни лекарства. Изследванията върху експерименталната улцерогенеза с различен патогенетичен механизъм, както и клиничните проучвания в тази насока показват, че активните кислородни форми вероятно допринасят за понижаване на протективните механизми на мукозата, което предизвиква развитието на лезии. Източници на активни кислородни форми, имащи отношение към улцерогенезата, стават мукозната ксантиноксидаза при локална исхемия, активирането на липидната пероксидация, на неутрофилите и др. Пониженото ниво на ендогенните антиоксиданти (редуциран глутатион и глутатион-свързаните ензими, супероксиддисмутаза, каталаза и др.) играе важна роля в изявяването на оксидативния стрес като увреждащ фактор. Данните дават основание да се приеме, че включването на антиоксиданти към конвенционалната терапия е обещаващ подход при лечението на остро възникнали язви.
Ключови думи: активни кислородни форми, антиоксиданти, улцерогенеза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Бистра Галунска, Катедра по предклинична и клинична фармакология и биохимия, Медицински университет, бул. “Марин Дринов” № 55, 9002 В
aрна, тел. 052/60-67-86/251,
e
-mail: bgalunska@yahoo.com

Хормонозаместителна терапия за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания – мит или реалност? I част: Биологични предпоставки и резултати от епидемиологични проучвания - 40, 2004, № 3, 27-35.
Й. Йотов

Катедра по вътрешни болести, Медицински университет – Варна
Резюме: Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) при жените представляват научен, медицински и социален проблем. Те имат своите биологични и клинични особености в протичането при женския пол и са на първо място като причина за смърт сред жените, като у нас над 2/3 от умиранията се причиняват от ССЗ. Честотата им при жените след настъпване на менопаузата нараства значително, което предполага, че прилагането на хормонозаместителна терапия (ХЗТ) като субституция на естествената хормонална активност би имало благоприятен ефект върху заболяемостта и смъртността от ССЗ. В тази част на обзора се разглеждат биологичните действия на естрогените върху сърдечно-съдовата система, както и резултатите от експерименти върху животни, от проучвания върху потенциални рискови фактори за развитие на атеросклероза и от големите епидемиологични проучвания. Всички те подсказват за изразен кардио- и съдовопротективен ефект на естрогените, което е свързано с намаляване на
LDL холестерола и повишаване на HDL холестерола, благоприятно влияние върху съдовата реактивност, процесите на възпаление и коагулация и антиоксидантен ефект. Всички големи епидемиологични неинтервенционални проучвания и метаанализи на резултатите отчитат сигнификантна редукция на риска от ССЗ с 16%-50%, особено при високорисковите групи. Но в ерата на базираната на доказателства медицина резултатите от неинтервенционални проучвания се подлагат на съмнение поради възможността за допускане на систематична грешка и са необходими големи клинични изпитвания, които да потвърдят в практиката потенциалните ползи от приложението на ХЗТ за предпазване от ССЗ.
Kлючови думи: сърдечно-съдови заболявания, хормонозаместителна терапия, профилактика
Адрес за кореспонденция:
Д-р Йото Йотов, Първа клиника по кардиология, МБАЛ ”Св. Марина”, бул. ”Христо Смирненски” № 1, 9010 Варна, тел. 052-30-28-51/286, факс: 052-30-29-33, е-mail: yyotov@odessos.net

 

2'2004

Редките болести като клиничен и общественоздравен проблем - 40, 2004, № 2, 5-8.
Р. Стефанов
(1, 2) и Е. Дайна (2)
(1)Катедра “Социална медицина и здравен мениджмънт”, Медицински университет - Пловдив
(2)Клиничноизследователски център по редки заболявания

Институт за фармакологични проучвания “Марио Негри”, Италия
Резюме: Редките болести може най-общо да се дефинират като патологични състояния с ниска заболяемост и болестност. Всяко отделно заболяване засяга сравнително малка част от населението, но ако бъдат сумирани като цяло, поради големия брой нозологични единици, редките заболявания представляват сериозен проблем за общественото здравеопазване за всяка здравна система. Целта на статията е българската научна и медицинска общественост да бъде запозната с по-важните съвременни проблеми на пациентите с редки заболявания и на техните лекари. Обсъжда се необходимостта от създаване на национална политика към редките заболявания в България.
Ключови думи:   редки болести, лекарства сираци, обществено здраве
Адрес за кореспонденция: д-р Румен Стефанов, Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт, Медицински университет, бул. Васил Априлов № 15а, 4000 Пловдив,
e-mail: rumen.stefanov@email.it; daina@marionegri.it

Eпидемията от тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) - една година по-късно - 40, 2004, № 2, 9-17.
С. Филчев
Детска клиника по пулмология, УМБАЛ “Александровска”
Резюме: Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) е остра инфекциозна болест, причинена от специфичен коронавирус (SARS Co-V). Клиничният й симптомокомплекс се характеризира с фебрилитет, последван от бързо развитие на респираторна симптоматика (пневмония и респираторен дистрес), разтрисане, мускулни болки, главоболие, отпадналост и безапетитие. Смъртността варира от 0% до 50% и е в пряка зависимост от възрастовата група: по-малко от 1% при пациенти под 24 години и повече от 50% за пациенти над 65 години. Инфекцията се разпространява предимно по въздушно-капков път, както и при директен или индиректен контакт. Установен е и фекално-орален механизъм на трансмисия. Групата с най-висок риск за заразяване е медицинският персонал. Контролът на епидемията се постигна чрез бързото откриване и лечение на заболелите, изолация на болните, суспектните случаи и контактните лица. На този етап все още най-добрият терапевтичен протокол за лечение на ТОРС не е окончателно установен. При прогресивно влошаващи се пациенти от най-голямо значение остават интензивните грижи и поддържащата симптоматична терапия. Кортикостероидите имат известен имуномодулиращ ефект при тежките случаи. Клиничната симптоматика на ТОРС е нехарактерна, не съществуват ранен диагностичен тест, специфично лечение, нито ваксина. Въпреки че епидемията на ТОРС беше овладяна, експертите смятат, че вирусът циркулира в природата. Без ликвидиране на животинския резервоар окончателната ерадикация на ТОРС инфекцията е невъзможна.
Ключови думи: тежък остър респираторен синдром (ТОРС), ТОРС коронавирус, епидемия, респираторен дистрес
Адрес за кореспонденция: Д-р Слави Филчев, Детска клиника, УМБАЛ “Александровска, Медицински университет, ул. Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 923-03-73; GSM 0887-30-00-74

Субсиндромен шизофренен спектър: шизотаксия и продроми - 40, 2004, № 2, 18-23.
Г.
Ончев
Катедра по психиатрия, Медицински университет - София
Резюме
: Извън болестния шизофренен спектър съществуват дискретни когнитивни и поведенчески промени при индивиди без разгърнати психопатологични прояви. Налице са несъмнени научни данни, предимно от неврогенетиката, функционалните морфометрии и невро-психологичните проучвания, които свързват тези промени с нарушения в узряването на ЦНС. Тези нарушения се концептуализират в рамките на един по-широк ендофенотип и подлежаща шизотаксия. Обстойният преглед на неговите феноменологични изяви показва огромно разнообразие и относително ниска специфичност. Ядрените белези на субсиндромния спектър са дискретните промени в преживелищните функции на Аза, особено във възприемането на телесния образ, усета за авторство на собствени преживявания и интуитивността спрямо подразбиращи се страни на реалността. Епистемологията на подобни субективни феномени е предизвикателство спрямо общата психопатология, която – въпреки наследството на Jaspers – отчита повече наблюдаеми и добре вербализирани прояви. Неслучайно съвременните критерии за диагноза на шизофренията са насочени повече към позитивните психотични симптоми за сметка на аутизма и формалното мисловно разстройство. Субсиндромните прояви могат да персистират през целия жизнен цикъл като “фрустни форми” на шизофрения или да ескалират до психоза. Ролята им на продроми във втория случай, оценявана засега предимно ретроспективно, е в основата на едно от най-перспективните направления в психиатрията, насочено към ранно разпознаване и интервенции в препсихотичния стадий. Разглеждат се някои от перспективите и етичните проблеми пред това направление.
Ключови думи:   шизофренен спектър, шизотипия, шизотаксия, ендофенотип, продроми, ранна диагноза, ранни интервенции
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Ончев, Катедра по психиатрия, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

Рискови фактори за развитието на съдовите калцификати при болни на диализно лечение - 40, 2004, № 2, 24-27.
Д. Йонова

Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме: Пациентите с напреднала бъбречна недостатъчност на консервативно или диализно лечение имат нарушен минерален, белтъчен, липиден и други видове метаболизъм, което е предпоставка за отлагане на мекотъканни калцификати, а сред тях особено значими са сърдечно-съдовите калцификати. Механизмите на образуване и разрастване на тези отлагания все още не са напълно изяснени, но е установена мултифакторна генеза, в която ключова роля имат хиперфосфатемията, свръхнатоварването с калций и понижените нива на някои протекторни протеини. Стриктният контрол на посочените фактори би редуцирал риска от сърдечно-съдови калцификати, което би довело до намаляване на сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност при уремиците на консервативно или диализно лечение.
Ключови думи:   хронична бъбречна недостатъчност, диализа, минерален метаболизъм, хиперфосфатемия, съдови калцификати
Адрес за кореспонденция: Д-р Диана Йонова, Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-04-63, 923-05-15,
e-mail: dr_ionova@email.com

Оценката на дебелината на интима-медията - възможност за ранна диагностика на атеросклерозата - 40, 2004, № 2, 28-33.
Ю. Й. Петрова (1), А. Маринчев (2) и И. Стайков (3)
(1)Неврологична клиника, УМБАЛ "Александровска" - София
(2)СБАЛЕНГ “Акад. Ив. Пенчев” - София
(3)Неврологична клиника, УМБАЛ "Царица Иоанна" - София
Резюме:
Оценката на атерогенния риск може да се осъществи чрез оценка на съдовите фактори с неинвазивни методики и с измерване дебелината на интима-медията на съдовата стена. Интима-медия-дебелината се разглежда и приема като ранен маркер на атеросклерозата. Измерването й с ултразвуково изследване е възможно поради различните хистологични характеристики на тъканите, изграждащи съдовата стена. Съществуват и различия в начина на измерване. В последните години се проследява a. carotis interna на разстояние 1-2 cm от бифуркацията. Установена е корелация между дебелината на интима-медията и появата на атеросклеротична плака. Проследяването на интима-медия-дебелината може да помогне за ранната диагноза и профилактиката на пациенти с мозъчносъдова болест.
Ключови думи: интима-медия-дебелина, атеросклероза, рискови фактори, ултразвук

Адрес за кореспонденция:
Д-р Ю. Й. Петрова, Клиника по неврология, УМБАЛ “Александровска“, МУ - София, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

Роля на Notch-рецепторите в междуклетъчната сигнализация при различни биологични процеси - 40, 2004, № 2, 34-42.
Р. Трифонова и М. Стаменова
Секция “Имунохимия”, Институт по биология и имунология на размножаването, БАН - София
Резюме: Notch са еволюционно консервативни трансмембранни рецептори, които медиират сигнализация между съседни клетки при многоклетъчните организми. Notch-сигнализацията играе важна роля в определянето на клетъчната съдба чрез регулирането на клетъчната пролиферация, диференциация и апоптоза. В обзора са представени установените данни за молекулните механизми на сигнализацията, медиирана от взаимодействието между Notch-рецепторите и съответните им лиганди. Разгледана е ролята на Notch в ембриогенезата и постембрионалното развитие. Представени са данни за връзката на нарушения в Notch-сигнализацията с различни патологични състояния при човека.
Ключови думи:
 Notch-рецептори, Delta-лиганд, Jagged-лиганд
Адрес за кореспонденция:  Доц. М. Стаменова, Секция “Имунохимия”, Институт по биология и имунология на размножаването, БАН, бул. “Цариградско шосе” № 73, 1113 София, тел. 870-72-85, e-mail: sttamenova@yahoo.com

 

1'2004

Какво ново в патофизиологията на акнето? - 40, 2004, № 1, 5-9.
С. Вълкова.
Клиника по дерматология и венерология, ВМИ – Плевен
Р
езюме: Акнето е често срещано възпалително заболяване на космено-мастния фоликул. За развитието му са отговорни четири основни патофизиологични механизма – хиперандрогенемия, повишена себумна секреция, комедоногенеза и възпаление. Последните научни изследвания показват, че себореята се обуславя от свръхекспресия на андрогенните рецептори, повишена активност на ензима 5*- редуктаза и секретиране на инсулиноподобен растежен фактор. Напоследък все по-голямо значение се отдава на действието на различни цитокини, които потенцират възпалението и хиперкератозата в космено-мастния фоликул. Значителна е и ролята на Propionibaterium acnes, който секретира разнообразни химиотаксисни фактори, провъзпалителни молекули и ензими. Стресът и наличието на определен генетичен терен също благоприятстват появата на заболяването. Независимо от напредъка на научните изследвания в патофизиологията на акнето все още остават редица неизяснени въпроси. Тяхното решение в бъдеще би могло да спомогне за въвеждането на нови, каузални методи за лечение на заболяването.
Ключови думи: акне, патофизиология
Адрес за кореспонденция: Д-р Соня Вълкова, Клиника по дерматология и венерология, ВМИ, ул. “Дойран” № 130, 5800 Плевен, е-mail: soniderm@yahoo.com.

Бъбречна трансплантация и сърдечни заболявания - 40, 2004, № 1, 10-14.
Е. Паскалев.
Клиника по нефромлогия и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме: Сега е добре проучено и уставновено, че хроничната бъбречна недостатъчност е свързана с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Редица проучвания в тази насока, проведени за дълъг период на наблюдение доказват реалността на този проблем, но все още той не е изследван в детайли, за да се постигне по-голям успех при бъбречната трансплантация. Основно се има предвид селекцията на пациентите с такива проблеми преди трансплантация. Сърдечно-съдовите заболявания се откроиха наред с инфекциите като водеща причина за смъртността при бъбречнотрансплантираните пациенти, особено след първата година от трансплантацията. Многото случаи на летален изход при трансплантирани пациенти с нормално функциониращ трансплантат потвърждават нарастването на значимостта на този рисков фактор. Повече трансплантирани бъбреци са загубени в резултат от смъртност на пациентите по други причини, отколкото от реакции на отхвърляне през периода от втората до петата година след трансплантацията (49% срещу 41%). Исхемичната болест на сърцето и други съдови заболявания са причина за около 63% от тези случаи на летален изход. Подобряването на сърдечно-съдовия статус при трансплантираните пациенти напоследък има съществено значение за постигане на по-добри резултати относно преживяемостта на трансплантата, което в много моменти изпреварва значението на напредъка в имуносупресията и античмикробното лечение. Целта на този обзор е да се обобщят реалните възможности в клиничен аспект за определяне на риска от исхемична болест на сърцето и неговото минимизиране при бъбречнотрансплантирани пациенти.
Ключови думи: бъбречна транспаланатация, рискови фактори, исхемична болест на сърцето.
Адрес за кореспонденция: Д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-240, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

Диагностика и лечение на носни полипи - 40, 2004, № 1, 15-17.
Д. Вичева
Катедра по оториноларингология, Медицински университет – Пловдив
Резюме: Носните полипи са широко разпространен проблем със значим социален ефект. Качеството на живот при пациентите с тази болест е влошено в значителна степен. В патогенезата на полипите, освен добре известните фактори, участват и редица имунологични механизими, клетъчни взаимодействия и медиатори, което налага различни методи на лечение.
Ключови думи: носни полипи, диагностика, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Д. Вичева, Клиника по УНГ болести, Медицински университет, ул. “Ил. Макариополски” № 81А, 4000 Пловдив, e-mail: dilyanav@yahoo.com

Епидемиология и класификация на очните травми - 40, 2004, № 1, 18-21.
И. Кунева
Очна клиника, УМБАЛ “Царица Йоана”
Резюме: Очният траваматизъм е бил и за съжаление продължава да бъде основен проблем в офталмологията. Има различни класдификации на очните травми въз основа на критерия, по който те се категоризират. В зависимост от механизма и условията на възникване травмите се делят на битови, професионални, транспортни, спортни, криминални и военни. Друг вид класификация на очните травми е според вида на полученото нараняване на окото. Важна характеристика при проучването на травматизма представлява разпределението по пол, възраст и социално-икономически статус. Целта на обзора е да се обърне внимание на този важен проблем в офталмологията и неговото немалко разпространение в обществото.
Ключови думи: очна травма, епидемиология, класификация
 
Адрес за кореспонденция: Д-р Ирина Кунева, Очна клиника, УМБАЛ “Царица Йоана”, ул. Бяло море № 8, 1572, София, тел. 943-22-25

Мутации в генома на хепатитния В-вирус и тяхното значение - 40, 2004, № 1, 22-32.
А. Сакарев и П. Теохаров
.
Национален център по заразни и паразитни болести – София
Резюме: Хепатит В-вирусната инфекция е сериозен здравен проблем в световен мащаб. Повече от 300 млн. души са заразени с HBV. Под влиянието на различни фактори се създават условия за възникването на промени в генома на хепатитния вирус и така възникват мутирали варианти с променени свойства. Факторите, които водят до такива промени, са различни. От страна на вируса основен принос има особеният начин на репликация, при който се минава през фаза на обратна транскрипция с възможност за допускане на "грешки" във вирусния геном. Други фактори, които са в състояние да предизвикат промени в генома, са контактът на вируса с имунната система на човешкия организъм при заразяване, провежданото лечение с различни препарати и масовите имунизационни програми. Проучвания от последните години дават данни за вероятна връзка между някои мутирали варианти на хепатитния В-вирус и развитието на тежки чернодробни заболявания, чернодробна цироза или хепатоцелуларен карцином, като причиняват и затруднения при тяхната диагностика. Най-големият проблем е появата на мутирали варианти на вируса, които са в състояние да се "изплъзнат" от имунния отговор, формиран при масовото прилагане на ваксини. На този етап те са относително редки, но трябва да бъдат стриктно проследявани с оглед възможността да станат доминиращи. Проблемите, възникващи вследствие на промените в генома на хепатитния В-вирус, налагат разработката на нови методи за откриване на мутиралите му варианти, разработването на нови терапевтични средства и евентуално модифициране на съществуващите ваксини.
Ключови думи: хепатит, хепатит В-вирус, мутация,
HBV ДНК
Адрес за кореспонденция: Д-р А. Сакарев, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. "Столетов" № 44А, 1233 София, тел.  931-07-13

Еритропоетин и еритропоетиново лечение
Част
II. Приложение на еритропоетин при хирургични пациенти. Еритропоетиново лечение на анемията при хронична застойна сърдечна недостатъчност, HIV инфекция, анемия на недоносените и при други състояния на хипоксия - 40, 2004, № 1, 33-37.
М. Николова
Клиника по нефрология, УМБАЛ "Александровска" - София
Резюме: След въвеждането на рекомбинантния човешки еритропоетин (rhEPO) за лечение на анемията при хронична бъбречна недостатъчност и при злокачествени заболявания в медицинската литература се появяват все по-голям брой съобщения за приложението му при други състояния. Някои по-нови индикации за терапия с rhEPO са: покачване на еритроцитния брой преди оперативна интервенция с оглед автохемотрансфузия; за избягване на трансфузии при противопоказания или нежелание от страна на пациента; анемия при HIV инфекция; анемия при недоносени; хемолитични анемии и автоимунни заболявания; за кардио- и невропротекция; при пациенти, подложени на активни реанимационни грижи; злоупотреба с rhEPO ("кръвен допинг" при спортисти) и др. Представеният обзор разглежда тези нови показания за еритропоетиново лечение.
Ключови думи: еритропоетин, анемия при хронична застойна сърдечна недостатъчност, анемия при
HIV инфекция, анемия при недоносени, невропротекция, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Николова, Клиника по нефрология, УМБАЛ "Александровска", ПК 45, 1431 София, e-mail: milenchenceto@yahoo.

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре