Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

 

Казуистика

razdelitel

 

Том 51, 2015 г.

 

bullet 6'2015

 

Рядък клиничен случай с коморбидност между шизофрения и анкилозиращ спондилит - Медицински преглед, 51, № 6, 47-52.
Д. Игнатова и Г. Ончев
Катедра по психиатрия, Медицински университет -- София
Резюме: Представя се рядък случай на коморбидност между шизофрения и анкилозиращ спондилит при 45-годишен мъж, фамилно обременен с ревматични заболявания и позитивен за HLA-B27-антиген. Демонстрирана е атипичната картина на заболяванията, тяхното ранно начало, епизодично протичане с постепенно влошаване на функционирането и причинена значителна инвалидност. Описателно и графично е представено сходството в протичането на заболяванията в надлъжен срез с пълно съвпадение на влошаванията и ремисиите. Обсъждат се данните от редица проучвания за понижен риск от ревматоидни заболявания при шизофренни пациенти, както и възможна роля на HLA системата при шизофрения. Това, в комбинация със сходството в протичането с наличие на ремисии на фона на комбинираното лечение с депо-невролептици и болест-модифициращи антиревматични средства, насочва вниманието към възможни автоимунни механизми при шизофрения.
Ключови думи: шизофрения, анкилозиращ спондилит, HLA-B27, болест-променящи антиревматични средства, автоимунни механизми при шизофрения
Адрес за кореспонденция: Д-р Десислава Игнатова, Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: d.a.ignatova@gmail.com

 

razdelitel

 

 

bullet 5'2015

 

Изява на синдром на Жилбер по време на прием на оланзапин при болен с шизофрения - Медицински преглед, 51, № 5, 42-45.
Р. Якимова и М. Пандова
Втора психиатрична клиника, УМБАЛНП „Св. Наум” -- София
Резюме: Описваме клиничен случай на пациент с параноидна шизофрения и изява на синдром на Жилбер по време на лечение с оланзапин. След замяната на медикамента с рисперидон стойностите на билирубин се понижиха двукратно, но останаха повишени при липса на иктер и телесни симптоми. Обсъждат се честотата на синдром на Жилбер при шизофрения, патогенетичните и патофизиологичните му механизми и рисковите фактори за изявата му, както и подходящите терапевтични подходи при подобен коморбидитет.
Ключови думи: синдром на Жилбер, шизофрения, оланзапин
Адрес за кореспонденция: Д-р Росица Якимова, дм, Втора психиатрична клиника, УМБАЛНП „Св. Наум”, ул. „Любен Русев“ № 1, София, тел. 0 887 80 25 61, e-mail: rosica.iakimova@abv.bg

 

razdelitel

 

 

bullet 4'2015

 

Постварицелна имунна тромбоцитопения -- рядко усложнение на често заболяване   - Медицински преглед, 51, № 4, 44-49.
Р. Комитова(1), И. Боев(1), И. Мумджиев(2), А. Цонева(1) и А. Гочева(1)
(1)Клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Св. Георги” -- Пловдив, (2)Клиника по педиатрия и генетични заболявания, УМБАЛ „Св. Георги” -- Пловдив
Резюме: Имунната тромбоцитопения (ITP) продължава да е загадка за педиатри и хематолози. Пациентите може да се представят с драматично кървене за няколко дни. Съвременните препоръки са за изчаквателен подход, основан на наблюдение. Въпреки това нерядко сред лекарите има различие в препоръките за лечение. Статията представя актуална информация за новодиагностицираната ITP при деца. Дадени са „за” и „против” за препаратите от първа линия -- кортикостероиди, венозен имуноглобулин и анти-D-имуноглобулин. Представени и проследени са 2 различни случая на постварицелна ITP с благоприятен изход. Подчертана е колаборацията с детски хематолог поради рядкостта на ITP, налагаща екипен подход в поведението.
Ключови думи: имунна тромбоцитопения след варицела, поведение, педиатрия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Р. Комитова, Клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Св. Георги”, бул. „Пещерско шосе” № 66, 4000 Пловдив

 

 

Мултиплен миелом с клиничен дебют бъбречна недостатъчност - Медицински преглед, 51, № 4, 50-54.
М. Николова, А. Илиев, Вл. Миленова, Т. Цочева, Ж. Христова, Е. Хаджиев, Н. Хубанов, Д. Кочев, Ю. Петрова, Р. Кръстева, М. Крупев и Б. Богов
УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет -- София
Резюме: Мултипленият миелом представлява клонална пролиферация на плазматични клетки, синтезиращи моноклонален протеин (имуноглобулин или леки вериги), хиперкалциемия и костни лезии. При голяма част от пациентите при поставяне на диагнозата са налице бъбречна недостатъчност и протеинурия. Представяме четири случая на мултиплен миелом (2 жени и 2 мъже на възраст 62-74 г.), доказан в хода на диагностично уточняване на новопоявила се бъбречна недостатъчност в комбинация с анемия, ускорена СУЕ, протеинурия, а при двама пациенти -- и с костни болки.
Ключови думи: миелом, бъбречна недостатъчност, протеинурия
Адрес за кореспонденция:    Д-р Милена Николова, Клиника по нефрология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: milena_i_dani@abv.bg

 

 

Oрални лихеноидни лезии на букалната лигавица, дължащи се на прием на метотрексат -- доклад на клиничен случай   - Медицински преглед, 51, № 4, 55-59.
Т. Сбиркова(1) и Г. Томов(2)
(1)Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив, (2)Отдел „Орална патология”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Много групи лекарствени средства могат да бъдат асоциирани с появата на лихеноидни лезии по кожата и оралната лигавица. В тази статия докладваме случай на орални лихеноидни лезии по букалната лигавица двустранно, появили се вследствие на лечение с ниски дози метотрексат. Пациентът е 63-годишна жена и приема метотрексат по повод на ревма­тои­ден артрит. Патогенетичният механизъм на развитие на оралните ли­хе­но­идни лезии, дължащи се на лекарствени средства, е неизяснен. Няма спе­цифичен тест за поставяне на диагнозата орални лихеноидни лезии, дъл­жа­щи се на лекарствени средства. Локалното лечение с кортикостероиди при повечето такива случаи е неефективно. Обикновено лезиите изчезват след спиране на приема на лекарственото средство.
Ключови думи: oрални лихеноидни лезии, метотрексат, ревматоиден артрит
Адрес за кореспонденция: Д-р Таня Сбиркова, Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев” № 3, 4000 Пловдив, тел. 0888493145, e-mail: tanya_sbirkova@abv.bg

 

razdelitel

 

 

bullet 3'2015

 

Ретинирани четвърти молари на максилата -- два случая на несиндромни пациенти - Медицински преглед, 51, № 3, 47-50.
Т. Сбиркова и П. Печалова
Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Наличието на свръхбройни зъби -- зъби, които надвишават нормалната зъбна формула, се означава с термина хиперодонтия. Етиологията на свръхбройните зъби е неизвестна. Различни теории се опитват да обяснят наличието им, базирани на епидемиологични изследвания. Свръхбройните зъби в много случаи могат да останат асимптомни или да доведат до малоклузия, естетични, функционални и психични проблеми. В тази статия сме представили преглед на литературата относно честота, разпространение и класификация на свръхбройните зъби. Описали сме два клинични случая на пациенти с ретинирани четвърти молари на горната челюст, несвързани с общи заболявания и синдроми.
Ключови думи: свръхбройни зъби, хиперодонтия, ретинирани четвърти молари
Адрес за кореспонденция: Д-р Таня Сбиркова, Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев” № 3, 4000 Пловдив, тел. 0888493145, e-mail : tanya_sbirkova@abv.bg

 

Коронектомия на ретиниран мандибуларен премолар -- клиничен случай с 4-годишен период на проследяване - Медицински преглед, 51, № 3, 51-54.
Н. Павлов(1) и П. Печалова(2)
(1)Амбулатория за индивидуална практика за специализирана помощ по дентална медицина -- орална хирургия -- Пловдив, (2)Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Коронектомията е метод за лечение на ретинирани долночелюстни мъдреци, разположени в близост с мандибуларния канал. Препоръчва се като възможност и при други анкилозирани зъби с цел запазване обема на алвеоларния гребен и осигуряване на по-широк кръг възможности за рехабилитация на съзъбието. Авторите описват случай на коронектомиран ретиниран втори мандибуларен премолар. След четири години резидуалният корен е покрит с новообразувана здрава кост. Дискутират се предимствата и недостатъците на техниката.
Ключови думи: мандибуларен премолар, коронектомия, предимства, недостатъци
Адрес за кореспонденция: Д-р Николай Павлов, ул. „Лозарска” № 15А, 4000 Пловдив, тел. 0888254906, e-mail: nikolai.v.pavlov@gmail.com

 

razdelitel

 

 

bullet 2'2015

 

Tinea barbae profunda, причинена от Trichophyton rubrum -- необичайна находка вследствие на необичаен механизъм на заразяване? – Медицински преглед, 51, № 2, 49-53.
А. Чокоева(1), Л. Зисова(1) и А. Чапанова(2)
(1)Катедра по дерматология и венерология, Медицински университет --  Пловдив, (2)Университетска клиника по дерматология и венерология, УМБАЛ „Св. Георги“ --  Пловдив
Резюме: Tinea barbae представлява гъбична инфекция на брадата, която обикновено се причинява от зоофилните дерматофитни видове. Характерна е за селско­стопански работници и животновъди, но може да се наблюдава и при имунокомпрометирани лица и болни от захарен диабет. Антропофилният дерматофит T. rubrum може да бъде причинител на този вид инфекция изключително рядко. Представяме случай на здрав пациент с tinea barbae, причинена от T. rubrum, вследствие на автоинокулация от съпътстваща tinea pedis et ungium, лекуван без ефект с антибиотична терапия, вследствие неправилно поставена диагноза. Постигнат е отличен терапевтичен резултат с двумесечен курс антимикотична терапия. Подчертано е значението на допълнителни диагностични процедури при здрави пациенти, клинично суспектни за бактериален фоликулит. Необходимо е целенасочено търсене на съпътстваща гъбична инфекция. Автоинокулацията е сравнително рядък механизъм за заразяване, като често води до пропуски в диагнозата.
Ключови думи: tinea barbae, Trichophyton rubrum, автоинокулация, tinea pedis
Адрес за кореспонденция: Д-р А. Чокоева, Катедра по дерматология и венерология, Медицински университет, бул. „В. Априлов” № 15А, 4000 Пловдив

 

 

Трахеален бронх -- случайна находка от компютърна томография при едногодишно дете – Медицински преглед, 51, № 2, 54-56.
С. Милева(1), М. Янкова(1), И. Галева(1), Сн. Георгиева(2) и Д. Златарева(2)
(1)Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска”, МУ -- София, (2)Клиника по образна диагностика, УМБАЛ „Александровска”, МУ --  София
Резюме: Трахеалният бронх е рядко срещана аномалия на трахеобронхиалното дърво. Протича най-често безсимптомно и е случайна бронхоскопска или рентгенологична находка. Рядко може да протече клинично с прояви като стридор, персистираща или рецидивираща пневмония, ателектаза. Пред­ставяме този случай като рядка аномалия, открита случайно в хода на диагностично уточняване на друг подлежащ проблем.
Ключови думи: трахеален бронх, аномалии на трахеобронхиалното дърво
Адрес за кореспонденция: Д-р Сирма Милева, Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

razdelitel

 

bullet 1'2015

 

Диагностично и терапевтично поведение при енцефалопатия на Вернике с принос на един случай - Медицински преглед, 51, 2015, №1, 41-44.
Р. Икономов(1), Е. Кръстев(2), В. Хинкова(2) и В. Георгиева(2)
(1)Неврологично отделение, УМБАЛ Софиямед -- София, (2)Неврохирургична клиника, УМБАЛ Софиямед -- София
Резюме: Цел и обект: Енцефалопатията на Вернике е сериозно неврологично заболяване, дължащо се на дефицит на витамин В1 (тиамин), описано от полския невролог Карл Вернике през 1881 г. Среща се по-често при хора с алкохолизъм. Представяме клиничен случай на 29-годишен мъж с енцефалопатия на Вернике. Използвани методи: По повод на остро настъпили слабост в левите крайници, двойно виждане, затруднение на говора и гълтането, качествени промени в съзнанието пациентът е хоспитализиран и след провеждане на МРТ е диагностициран с глиален стволов тумор. Пациентът е насочен за лъчетерапия. При проведената оперативна интервенция с цел биопсия и хистологична верификация на процеса се установяват неспецифични възпалителни промени. Резултати: С оглед клиничната картина, анамнезата за злоупотреба с алкохол и хистологичните данни се прие, че се касае за енцефалопатия на Вернике. След проведеното лечение с високи дози витамини В1 и ноотропни средства настъпи отзвучаване на значителна част от неврологичната симптоматика и обратно развитие на находката на МРТ. Изводи: Въпреки че е рядко заболяване, енцефалопатията на Вернике трябва да се има предвид в диференциалната диагноза на пациенти с трудно обяснима стволова симптоматика и психоорганична патология особено в комбинация с хроничен етилизъм. Своевременното поставяне на диагнозата е важно поради възможността за провеждане на адекватно лечение.
Ключови думи: енцефалопатия на Вернике, тиамин, хроничен алкохолизъм
Адрес за кореспонденция: Д-р Росен Икономов, Неврологично отделение, УМБАЛ Софиямед -- София, e-mail: drros@abv.bg

 

 

Животозастрашаваща... „варицела” - Медицински преглед, 51, 2015, №1, 45-47.
А. Чокоева(1), Ю. Ананиев(2) и Г. Чернев(3)
(1)”Онкодерма” -- Клиника по дерматология, венерология и дерматохирургия -- София, (2)Катедра по обща и клинична патология, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора, (3)Поликлиника по кожни и венерически болести, Университетска болница „Лозенец” -- София
Резюме: Малигнените кожни тумори в детска възраст са твърде рядко срещани, като те често се различават по поведение и прогноза от този вид неоплазми при възрастни. Диференцирането на вродените диспластични невуси и тумори на кожата би следвало да е от първостепенна важност за всеки дерматолог и общопрактикуващ лекар. При липса на правилна диагностична и терапевтична концепция не би следвало пациентите да бъдат оставяни под наблюдение, а да се търси консултация с дерматохирурзи и дерматоонколози. Забавянето на терапия при тази група пациенти нерядко има фатални последствия за тяхното здраве. Представяме случай на 6-месечно дете, консултирано по повод на варицела, при което в рамките на дерматологичния преглед в областта на кожата на коремната стена се установи вроден диспластичен невус със съмнение за преминаване в повърхностно растяща форма на меланом. По данни от анамнезата лезията двукратно е била повод за консултация при общопрактикуващи лекари и гинеколози без последвало препращане при специалист дерматолог или хирург. Щателният дерматологичен преглед в рамките на различни кожни оплаквания нерядко има животоспасяващ ефект. Препоръчително е и при най-малко съмнение за меланоцитен тип тумор или диспластични невуси пациентите да бъдат насочвани към специализирани звена, където лезиите да бъдат хирургично ерадикирани.
Ключови думи: вроден меланоцитен невус, малигнен меланом, ексцизия
Адрес за кореспонденция: Доц. Георги Чернев, Поликлиника по дерматология и венерология, Университетска болница „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, 1407 София, тел. 0 885 588 424, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

Метатипичен базалноклетъчен карцином на носа -- описание на клиничен случай - Медицински преглед, , 51, 2015, №1, 48-51.
В. Иванов(1), А. Чокоева(2), Г. Чернев(3), Ю. Ананиев(4) и С. Филипов(5)
(1)Медицински университет -- Пловдив, (2)”Онкодерма” -- Клиника по дерматология, венерология и дерматохирургия -- София, (3)Поликлиника по кожни и венерически болести, Университетска болница „Лозенец” -- София, (4)Катедра по обща и клинична патология, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора, (5)Катедра по обща и клинична патология, Университетска болница „Лозенец” -- София
Резюме: Базалноклетъчният карцином (БКК) е най-честата злокачествена кожна канцероза. Множествени са причините, водещи до възникването му, като най-важните са свързани с интензивното ултравиолетово лъчение и светлия тип кожа при засегнатите пациенти. Той съставлява приблизително 80% от всички немеланомни кожни карциноми. Метатипичният БКК е рядка подформа, в която се съчетават клинични и хистопатологични признаци едновременно на БКК и сквамозноклетъчния карцином, като рискът от метастазиране на лезията се оценява общо на не повече от 5%. Клиничната картина е по-скоро нетипична, което води до грешна интерпретация, а нерядко и до грешен диагностичен и терапевтичен подход. Нетипичната клинична картина на засегнатите пациенти често се оказва и основен проблем, водещ при някои пациенти и до летален изход. Представяме случай на метатипичен базоцелуларен карцином на носа, лекуван първоначално с криотерапия, електрокаутер и локална деструктивна терапия, без да бъде взета хистология. Последвалата прогресия на тумора и проведената хирургична ексцизия доказаха наличието на метатипичен базоклетъчен карцином. Постигнат бе отличен естетичен резултат.
Ключови думи: метатипичен базалноклетъчен карцином, елипсовидна ексцизия, хистологична верификация
Адрес за кореспонденция: Доц. Георги Чернев, Поликлиника по дерматология и венерология, Университетска болница „Лозенец”, ул. „Козяк” № 1, 1407 София, тел. 0 885 588 424, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

Последна актуализация: 17.12.2015 г.

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ