Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Казуистика

razdelitel

 

Том 50, 2014 г.

 

1/2014 2/2014 3/2014 4/2014 5/2014 6/2014

 

bullet 5'2014

Спинална анестезия при пациент с постполио синдром – Медицински преглед, 50, 2014, №5, 48-52.
М. П. Атанасова
Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска“ -- София
Резюме: Постполио синдромът е разстройство, свързано с възобновяване на невромускулните симптоми при пациенти, преживели паралитична форма на полиомиелит. Пациенти със съществуващи нарушения на централната нервна система, каквото е постполио синдромът, представляват предизвикателство за анестезиолога. Прилагането на регионална техника за анестезия при такива пациенти се счита за относително контраиндицирано. Използваме този клиничен случай, за да припомним патофизиологията, клиничните характеристики и анестезиологичните съображения и стратегии при пациенти с постполио синдром. Описаният клиничен случай е пример за успешно осъществена регионална анестезия при пациент с постполио синдром. Въз основа на това правим извода, че регионалната анестезия не би следвало да се смята за абсолютно контраиндицирана при тази популация пациенти, като решението за вида на прилаганата техника е необходимо да бъде съобразено с всеки конкретен случай.
Ключови думи:  постполио синдром, регионална анестезия, невромускулни заболявания
Адрес за кореспонденция:  Доц. М. П. Атанасова, дм, Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска", ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София

 

 

Рядка локализация на карциноид и значението на хромогранин А – Медицински преглед, 50, 2014, №5, 53-56.
А. Русева(1), Р. Лазарова(1), И. Костурков(1), В. Яначкова(2), С. Йорданова(2) и Д. Николовска(1)
(1)Клиника по гастроентерология, МИ, МВР -- София, (2) Отделение по ендокринология, МИ, МВР -- София
Резюме: Карциноидните тумори са най-често срещаните невроендокринни тумори (НЕТ) на храносмилателната система. Те са редки, бавно растящи, често протичат незабелязано, докато се появят метастази или карциноиден синдром. За карциноидите могат да бъдат присъщи и общите прояви на злокачествените тумори -- коремна болка и отслабване на тегло. Диагнозата често се поставя трудно, особено при по-редките локализации. Терапията и прогнозата се определят от локализацията на първичния тумор и наличието и локализацията на метастази към момента на поставяне на диагнозата. Чувствителен и специфичен маркер за оценка на карциноидите е хромогранин А.
Ключови думи:  карциноид, хромогранин А, невроендокринни тумори, radix mesenterii
Адрес за кореспонденция:  Д-р А. Русева, Клиника по гастроентерология, МИ, МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София

 

razdelitel

 

 

bullet 3'2014

Проследяване на пациент със синдром на горна орбитална фисура след огнестрелна травма на главата -- 1 година по-късно – Медицински преглед, 50, 2014, 42-45.
Ст. Вълканов(1), П. Вълканов(1), К. Славейков(2) и К. Трифонова(2)

(1)Клиника по неврохирургия, (2)Клиника по офталмология², УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” -- Стара Загора
Резюме: Синдромът на горната орбитална фисура с чисто травматична етиология е ряд­ко срещано усложнение на краниофациалните травми с честота под 1%. Статията прави кратък обзор на наличната литература за синдрома и лечението му и представя клиничен случай и развитието на симп­то­ма­ти­ката в период от една година.
Ключови думи: травма, глава, синдром на горна орбитална фисура, огнестрелна рана
Адрес за кореспонденция: Д-р Ст. Вълканов, Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович”, ул. "Генерал Столетов" № 2, 6000 Стара Загора

 

 

Микрохирургична реконструкция на скалпа -- клиничен случай – Медицински преглед, 50, 2014, №3, 46-50.
Й. П. Йорданов(1), А. Шеф(2) и Х. М. Ласо(3)

(1)Отделение по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия -- София, (2)Катедра по дерматовенерология и алергология, Военномедицинска академия -- София, (3)Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия, Университетска болница Грегорио Мараньон -- Мадрид, Испания
Резюме: Реконструкцията на обширни дефекти, засягащи скалпа, е сериозно предизвикателство основно поради липсата на достатъчно тъкани по съсед­ство и тяхната неразтегливост, характера на подлежащите жизнено важни структури и естетическото значение на областта. Микрохирургичните техники имат ключова роля за успешното възстановяване, особено когато се касае за сложни и компрометирани дефекти. От решаващо значение за успеха на оперативното лечение в такива случаи е правилната преценка на дефекта, подходящата селекция на свободно ламбо и реципиентни съдове, добрата микрохирургична техника и постоперативните грижи. Представяме случай на 44-годишен мъж, засегнат от обширен рецидивен плоскоклетъчен карцином в лявата парието-темпорална зона на главата. Към момента на първичния преглед пациентът е претърпял няколко аблативни намеси и реконструкции с местни пластики с тъкани по съседство. След обширна ексцизия на туморния процес, включващ и резекция на подлежащата калвария, е извършена микрохирургична реконструкция със свободно мускулно ламбо от m. latissimus dorsi. Постигнат е добър функционален, анатомичен и естетически резултат. Реконструктивната микрохирургия играе незаменима роля в лечението на пациенти с напреднал карцином на главата и шията. Функционалните и естетическите резултати са по-добри от тези, получени при прилагането на конвенционалните реконструктивни методи.
Ключови думи: микрохирургия, свободно ламбо, спиноцелуларен карцином, рецидив, напреднал карцином на глава и шия
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан П. Йорданов, дм, Клиника по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия, ул. „Св. Г. Софийски“ № 3, 1606 София, тел. +359 887 56 00 54, е-mail: yordanov_vma@abv.bg

 

 

razdelitel

 

 

 

bullet 2'2014

Профилактика на HIV трансмисията от майка на дете - Медицински преглед, 50, 2014, № 2, 54-57.
Р. Комитова

Инфекциозна клиника, УМБАЛ “Св. Георги” -- Пловдив
Резюме: Постигнато е драматично редуциране на трансмисията на човешкия имунодефицитен вирус (HIV) от майка на дете ( МТСТ) в резултат на комбинация от антиретровирусна терапия преди 3-тия триместър на бременността, лечение на майката по време на раждането и след раждането, както и определено лечение на новороденото. Цезаровото сечение и въздържането от кърмене, когато е възможно, са други превантивни методи. Актуализираните препоръки на СЗО от 2010 г. за профилактика на МТСТ представят по-ефективни режими. Очaква се след тяхното прилагане рискът от МТСТ да се намали до < 5% при кърмещи жени и до < 2% при некърмещи, както и да се повиши преживяемостта на майката и детето. Представен е случай на успешна профилактика на МТСТ при дете, родено от майка с диагностицирана HIV инфекция през третия триместър на бременността. Kлючови думи: трансмисия на HIV от майка на дете, антиретровирусна терапия, антиретровирусна профилактика
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Радка Комитова, Инфекциозна клиника, УМБАЛ „Св. Георги”, бул. “Пещерско шосе” № 66, 4002 Пловдив, тел. 032 602 031, e-mail: radka.komitova@yahoo.com

 

razdelitel

 

 

bullet 1'2014

 Метотрексат-индуциран пневмонит -- два клинични случая  - Медицински преглед, 50, 2014, № 1,47-51.
М. П. Атанасова, А. Тодоров и Ст. Хинев
Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска“ -- София
Резюме: Метотрексатът е едно от най-често използваните модифициращо болестта средство за лечение на ревматоиден артрит. Метотрексат-индуцираният пневмонит е рядък страничен ефект, но един от най-сериозните. Необходимо е да бъдат подчертани епидемиологията, патогенезата, клиничните признаци и диагностичните критерии за метотрексат-индуцирания пневмонит. Представяме двама пациенти, лекувани с метотрексат по повод ревматоиден артрит, за които с голяма вероятност може да се счита, че са развили метотрексат-индуциран пневмонит. На базата на тези клинични случаи могат да бъдат направени следните изводи: метотрексат-индуцираният пневмонит е диагноза на изключването; пациентите с вероятна диагноза метотрексат-индуциран пневмонит се приемат в интензивно отделение в тежко клинично състояние и с повишен риск от летален изход; необходимо е представяне на повече подобни случаи за изработване на стратегия за лечение.
Ключови думи: метотрексат, ревматоиден артрит, пневмонит, интензивно лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р М. П. Атанасова, дм, Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска", ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София

 

 

Микрохирургична реконструкция на сложен дефект на средния лицев сегмент -- клиничен случай  - Медицински преглед, 50, 2014, № 1,52-58.
Й. П. Йорданов(1), А. Шеф(2) и Х. М. Ласо(3)

(1)Отделение по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия -- София, (2)Катедра по дерматовенерология и алергология, Военномедицинска академия -- София, (3)Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия, Университетска болница „Грегорио Мараньон” -- Мадрид, Испания
Резюме: Реконструктивната микрохирургия е дял на пластичната хирургия, който включва набор от оперативни техники, осъществявани с помощта на операционен микроскоп или лупи. Микрохирургичният тъканен трансфер е златният стандарт при реконструкция на обширни триизмерни дефекти, засягащи главата и шията. Функционалният и естетическият резултат са по-добри в сравнение с тези при конвенционалните методи на реконструкция. Представяме случай на 56-годишна жена с Xeroderma pigmentosum и обширен, рецидивен инвазивен базоцелуларен карцином в лява назоорбитална зона със засягане на предната база на черепа. Към момента на първичния преглед пациентката е претърпяла неколкократни хирургични интервенции, пълен курс лъчетерапия и двустранна шийна лимфна дисекция. След обширна ексцизия възстановяването на дефкта е извършено чрез микрохирургична автотрансплантация на тъкани, взети от коремната област. Към момента в България такива пациенти се подлагат на палиативна лъче- и химиотерапия. Ролята на реконструктивната микрохирургия в лечението на пациенти с напреднали злокачествени процеси на главата и шията се оказва незаменима.
Ключови думи: микрохирургия, свободно микросъдово ламбо, напреднал базоцелуларен карцином, рецидив, реконструкция на глава и шия
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан П. Йорданов, дм, Клиника по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия, бул „Св. Г. Софийски“ № 3, тел. 0887560054, е-mail: yordanov_vma@abv.bg

 

 

Последна актуализация: 11.12.2014 г.

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ