Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Казуистика

bar

Том 47, 2011 г.
 

 

bullet 4'2011

Посттравматичен десмопластичен малигнен меланом -- рядък случай ot клиничната практика - 47, 2011, №  4, 73-76.
Ю. Ананиев(1), Г. Чернев(2) и М. Гълъбова(1)

(1)Катедра по обща и клинична патология, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора, (2)Катедра по дерматология и венерология, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора
Резюме: Десмопластичният меланом (ДМ) представлява рядко срещан вариант на малигнения меланом. Различни автори съобщават, че освен слънчевото дразнене, етиопатогенетична роля може да играе и травмата. Въпреки това често диагнозата ДМ може да бъде забавена, от което следва, че при откриването му неоплазмата вече е в напреднал стадий. Ние съобщаваме за пациент с налична лезия, развивала се в продължение на повече от 10 години и неизследвана до момента хистологично. При провежданите многократни дерматологични прегледи в рамките на този период не са установени клинични и дерматоскопски данни за наличието на меланоцитна лезия. Липсват меланоцитна пигментна мрежа, регресионни области, пигментни овални конгломерати и пигментирани точки. Установена е клинично и дерматоскопски лека асиметрия по отношение на структурата и цветовата гама. След извършена овална ексцизия и хистопатологично изследване е установено, че се касае за десмо­пластичен малигнен меланом, развил се според данни от анамнезата най-вероятно на базата на посттравматична лезия.
Ключови думи:  десмопластичен меланом, травма, морфология
Адрес за кореспонденция:  Доц. д-р Георги Чернев, Клиника по дерматология и венерология, Медицински факултет, Тракийски университет, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора, тел. 0 885 588424, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

razdelitel

 

bullet 3'2011

Базоцелуларен карцином с нетипична локализация и атипична клинична картина -- пълна ремисия след хирургична ексцизия - 47, 2011, № 3, 60-63.
Ю. Ананиев(1), Г. Чернев(2) и М. Гълъбова(1)
(1)Катедра по обща и клинична патология, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора, (2)Катедра по дерматология и венерология, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора,
Резюме: Базоцелуларният карцином (БЦК) е най-често срещаният неоплазмен процес на кожата и съставлява до 80% от кожните злокачествени заболявания. Множествени са причините, водещи до възникването му, като най-важните са свързани с интензивното ултравиолетово лъчение и светлия тип кожа при пациентите. БЦК се развива от базалния слой клетки на кожата. Повишеното излагане на слънчева светлина води до формирането на тиминови димери от увреждането на ДНК веригата. Докато се извършва ДНК репариране на увредените от УВ лъчи участъци, части от нея остават непоправени. Увреждането на ДНК води на по-късен етап до мутации. Отделно от това дистресът, който бива предизвикван от слънчевото лъчение води и до потискане на имунната система и спад в имунната бдителност по отношение на новообразуваните туморни клетки. Среща се главно при пациенти със светла кожа и фамилна предиспозиция. Слънчевата светлина е фактор, оказващ влияние за фенотипната изява на тумора едва във второто-третото десетилетие, поради което за тези пациенти се препоръчва ранен кожен скрининг. Една трета от случаите на базоклетъчни карциноми на кожата възникват на места, непряко изложени на слънчева светлина. Характерната локализация на БЦК е кожата на лицето и шията, но макар и рядко, тази неоплазма може да се срещне и в други области на тялото. Представяме случай на пациент с БЦК с нетипична локализация и атипична клинична картина, изискващи правилен терапевтичен подход, хистологична верификация и проследяване на болния.
Ключови думи: базоцелуларен карцином, елипсовидна ексцизия, хистологична верификация
Адрес за кореспонденция: Доц. Д-р Георги Чернев, Клиника по дерматология и венерология, Медицински факултет, Тракийски университет, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора, тел. 0 885 588424, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

Клиничен случай с параноидна шизофрения - 47, 2011, 3, 64-69.
Е. Божкова(1), Д. Жекова(1) и Г. Ончев(1, 2)
(1)Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, (2)Катедра по психиатрия, Медицински университет -- София
Резюме: Представен е клиничен случай на пациент с параноидна шизофрения, с богата налудна система, описана в книга от самия болен. Лечението е проведено от екип, с най-активното участие на един психиатър и един психоаналитик -- отначало в болница, след това -- в условията на дневен стационар, след което пациентът започва да ходи на работа. В статията е изложен подходът, използван от лекуващия екип -- осигуряване на съдействието на болния в хода на терапията, прилагане на конвенционални невролептици, психообучение и психологична работа, базирана на серия от внимателни конфронтации, съчетани с уважение, интерес и подкрепа към пациента.
Ключови думи: параноидна шизофрения, психоанализа, психообучение
Адрес за кореспонденция: Елка Божкова, Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: mail@bozhkova.info

 

razdelitel

 

bullet 2'2011

Клиничен случай с фебрилна кататония - 47, 2011, 2, 52-58.
Г. Ончев(1, 2) и Л. Л. Кавръкова(2)
(1)Катедра по психиатрия, МУ -- София, (2)Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме:
Описва се необичаен епизод на фебрилна кататония при 52-годишен мъж с 20-годишна давност на психиатрично боледуване. Прави се диференциална диагноза с малигнен невролептичен синдром и в по-широк план -- с аменция при тежки телесни състояния. Лечението с електроконвулсивна терапия е животоспасяващо. Ескалацията на синдромите в траекторията на боледуването се интепретира като психотичен континуум, илюстриращ ограниченията на категориалните диагнози. Представеният обзор на кататониите показва, че те не означават шизофрения и са присъщи повече на органични и афективни състояния. Разпространението им е паралелно на инфекциозните болести: в развитите страни устойчиво намаляват, докато в Третия свят продължават да са чести. Кататониите, както и психиатричните синдроми изобщо, могат да бъдат фенокопия на различни непсихиатрични патологии.
Ключови думи: фебрилна кататония, кататонии, малигнен невролептичен синдром, елек­тро­конвулсивна терапия, фенокопия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Георги Ончев, д.м., Катедра по психиатрия, Медицински университет, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: georgeonchev@hotmail.com

 

 

Полиурия в резултат на тежка хиперкалциемия при пациент със захарен диабет - 47, 2011, 2, 59-63.
В. Евтимова(1), Я. Асьов(1), Д. Дарданов(2), Ж. Бонева(3), Пл. Йовчевски(4), Н. Колева(5), В. Маринов(1) и С. Йорданова(1)
(1)Медицински университет -- София, (2)Хирургична клиника, (3)Отделение по ендокринология, (4)Отделение по нефрология, (5)Отделение по патоанатомия, Медицински институт – МВР -- София
Резюме: Полиурията е сериозен симптом, който не бива да бъде подценяван както поради тежестта в протичането, така и поради многообразните подлежащи патофизиологични промени. Етиологичната диагноза понякога е много трудна и зависи от асоциацията с други симптоми. В диферен­циално­диагностичен план влизат редица ендокринопатии, диселектролитемии, прием на медикаменти, бъбречни, психични и други заболявания. Представяме клиничен случай на пациент със захарен диабет и изразена полиурия, която дълго време е била приемана като симптом на диабета. Въпреки провежданото инсулинолечение на диабета за двегодишен период беше настъпило задълбочаване на тежестта на полиурията до степен на тежка дехидратация, което наложи хоспитализация. Изследванията разкриха тежка хиперкалциемия с промени в електрокардиограмата. При пациента бяха установени хормонални, ехографски и сцинтиграфски данни за паращитовиден аденом и първичен хиперпаратиреоидизъм. Оперативното отстраняване на паращитовидния аденом доведе до овладяване на екстремната хиперкалциемия, с което се намали рискът от ритъмни и други нарушения, свързани с това състояние. Представянето на случая има за цел да насочи вниманието на клиницистите върху многообразието от заболявания, които могат да причинят един и същи симптом -- полиурия. Правилната диагноза трябва да бъде активно и упорито търсена, защото от нея зависи и добрият изход на заболяването.
Ключови думи:
полиурия, хиперкалциемия, първичен хиперпаратиреоидизъм, захарен диабет
Aдрес за кореспонденция: Д-р Веселина Евтимова, Отделение по ендокринология, Медицински институт -- МВР -- София, бул. “Ген. Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 02 9821351, e-mail: v_ess@abv.bg

 

 

Дерматит след ползване на джакузи, асоцииран с непуерперален мастит -- диагностично предизвикателство - 47, 2011, 2, 64-66.
Г. Купцова
(1), Х. К. Кардосо(2), Г. Чернев(3), Н. Суха(4), Ю. Ананиев(5) и М. Пенев(6)
(1)Клиника по дерматология и венерология – Кезмарок, Словашка Република, (2)Клиника по дерматология и венерология, Университетска болница -- Коимбра, Португалия, (3)Клиника по дерматология и венерология, Тракийски университет, Медицински факултет -- Стара Загора, (4)Клиника по дерматология и венерология -- Стара Любовна, Словашка Република, (5)Клиника по обща и клинична патология, Тракийски университет, Медицински факултет -- Стара Загора, (6)Отделение на ІІ вътрешна клиника, Тракийски университет, Медицински факултет -- Стара Загора
Резюме: Инфекциите, причинени от Грам-отрицателни бактерии, се нареждат сред сравнително редките кожни заболявания. Те възникват предимно при па-циенти с нарушен имунитет или предизвикват появата на нозокомиални инфекции. Понастоящем значението на свързания с потенциални патогени риск нараства, особено във връзка с масовите посещения на водни съоръжения, оборудвани с джакузита и горещи вани. Редица статии подчерта-ват необходимостта от придържане към принципите на правилното инсталиране, опериране и контролиране на джакузи-ваните, както и от дезин-фектиране и поддържане на тези съоръжения. За лекаря всеки фоликуларен обрив, особено след ползване на джакузи, е сигнал, който може да бъде свързан с лошата поддръжка на съоръжението. Статията представя рядък случай на пациентка, която след ползване на джакузи е получила фоликулит с непуерперален мастит и локорегионален лимфаденит, причинени от Pseudomonas aeruginosa. След системно лечение с Ciprofloxacin е наблюдавано пълно възстановяване.
Ключови думи: Грам-отрицателни бактерии, фоликулит, непуерперален мастит, лимфаденит, потенциални патогени
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Георги Чернев, Клиника по дерматология и венерология, Тракийски университет, Медицински факултет, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора, тел. 0 885 588424, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

Последна актуализация: 16.02.2012 г.

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ