Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Казуистика

bar

Том 46, 2010 г.
 

 

bullet 4'2010

Имунни отклонения при пациентка след in vitro фертилизация и съпътстваща фамилност за ревматични заболявания - 46, 2010, № 4, 73-76.
Ф. Мартинова(1) и М. Панчовска-Мочева(2)
(1)Отделение по трансфузионна хематология и имунология, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”--София, (2)Клиника по вътрешни болести, ВМА -- МБАЛ, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Съвременните протоколи за асистирани репродуктивни технологии включват панели от имунологични изследвания при пациентките с повтарящ се репродуктивен неуспех. Редица медикаменти, и конкретно хормоналните средства, могат да индуцират значим брой автоимунни отклонения. Част от ревматичните заболявания показват асоциация с определени автоантитела и с антигени на HLA системата. Автоимунните ревматични болести нерядко дебютират при жени в репродуктивна възраст, което се последва от нарастващ инфертилитет. Няма обаче специфични HLA алели, чието носителство да предразполага към инфертилитет. Представяме случай на 30-годишна жена с неуспешни резултати от асистираната репродукция. След пореден опит за in vitro фертилизация и хормонална овариална хиперстимулация, пациентката изявява артралгии в малките стави на ръцете, коленните, глезенните и раменните стави. Имунологичните изследвания показват повишен титър на ANA и наличие на антитела срещу dsDNA. След преустановяване приема на хормонални средства ставните болки със сутрешна скованост и имунологичните отклонения бележат обратно развитие след осем месеца. Майката на пациентката страда от ревматоиден артрит със съпътстващ синдром на Sjögren и синдром на Raynaud. Извършеното имунофенотипизиране на пациентката и майка й установява носителство на хаплотип HLA -- A*01, B*08, Cw*07, DRB1*03, DQB1*02. Представеният случай демонстрира изразена предиспозиция към автоимунни ревматични заболявания, свързана с носителството на посочения хаплотип. Автоимунните заболявания при майката са клинично изявени, докато при младата жена обратимите ставни прояви и имунологични отклонения налагат проследяване с насоченост за автоимунно ревматично заболяване.
Ключови думи: асистирани репродуктивни методи, репродуктивен неуспех, имунологични отклонения, генетична предиспозиция
Адрес за кореспонденция: Доц. Мария Панчовска-Мочева, Клиника по вътрешни болести, ВМА -- МБАЛ, бул. „Хр. Ботев” № 81, 4000 Пловдив, e-mail: panchovska@abv.bg

razdelitel

 

 

bullet 1'2010

Тиреотоксикоза и myasthenia gravis -- описание на случай - 46, 2010, No 1,  75-79.
Ж. Бонева(1), К. Костов(2), П. Йовчевски
(3), Я. Асьов(4), С. Йорданова(4), В. Евтимова(4), В. Маринов(4) и Д. Димитрова(4)
(1)Отделение по ендокринология, (2)Отделение по неврология, (3)Отделение по нефрология -- МИ на МВР -- София, (4)МУ -- София
Резюме: Myasthenia gravis и болестта на Базедов-Graves са автоимунни заболявания и съчетанието им е добре познато в литературата. В 5-10% от случаите миастенията се съчетава с автоимунни болести на щитовидната жлеза, но само 1% от пациентите с Базедова болест имат myasthenia gravis. Представяме случай на хипертиреоидизъм и myasthenia gravis, дебютирал предимно с булбарни оплаквания. Симптомите на двете заболявания стартират почти успоредно, но диагнозата myasthenia gravis беше поставена няколко месеца след диагностицирането на тиреотоксикозата. Лечението на последната не доведе до подобрение на симптомите от дисфагия и дисфония и едва включването на антихолинестеразни и имуносупресивни средства подобри състоянието на пациентката.
Ключови думи: myasthenia gravis, тиреотоксикоза, дисфагия
Адрес за кореспонденция: Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, Медицински институт МВР, бул. “Ген. Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821351, факс: 9 81 45 94, e-mail: zhbonevaa@abv.bg

 

 

Рядък случай на миоепителен хамартом -- имунохистохимична типизация - 46, 2010, No 1,  80-82.
Е. Порязова(1), З. Запрянов(1), Г. Паскалев(2) и В. Узунова(2)
(1)Катедра по обща и клинична патология, (2)Клиника по гръдна хирургия, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Представяме случай с рядък миоепителен хамартом на тънкото черво при 49-годишен мъж, клинично представен с остра коремна болка. Хистологично се изследва полиповидна туморна формация с елементи на гладкомускулна тъкан, дилатирани и недилатирани дуктуси на панкреаса, ацини и секретиращи мукус жлези.
Ключови думи: миоепителен хамартом, тънкочревна стена
Адрес за кореспонденция: Д-р Елена Порязова, Катедра по обща и клинична патология, МУ, бул. „В. Априлов” № 15А, 4002 Пловдив, e-mail: eporiazova@abv.bg

 

 

Усложнения след екстракция на зъби при болна от захарен диабет - 46, 2010, No 1,  83-90.
П. Сапунджиев
Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ -- София
Резюме: Целта на публикацията е да представим клиничното протичане на букален и субмасетериален флегмон, развили се от полуретиниран долен ляв мъдрец, усложнени с остеомиелит на долната челюст при болна с редица придружаващи заболявания -- захарен диабет, ИБС, артериална хипертония, глаукома, обезитас III степен. При болната се изяви кръвоизлив с мелена от недиагностицирана дотогава язва на дванадесетопръстника. Прогнозата oтносно жизнеспособността на костната тъкан при възпалително огнище в челюстната кост е трудна и зависи от редица фактори -- имунорезистентността на организма на болния, вирулентността на микрофлората, степента на сенсибилизация на организма и т.н. Всяко гнойно огнище може да стане причина за декомпенсиране на компенсиран дотогава захарен диабет и възпалителният процес да придобие злокачествено протичане с некроза на засегнатата кост. При възникване на кръвоизлив от язва на дуо­денума или друго усложнение от страна на отделните органи и системи е необходимо болният да се хоспитализира в съответната клиника до стабилизиране на състоянието му, като едновременно се лекуват възпалителният процес в лицево-челюстната област и другите придружаващи заболявания. Хирургичното лечение (одонтектомията) в комбинация с венозно прилагане на антибиотици според антибиограмата, заедно с промиване на раната с антисептици (0,2% хибитан) и протеолитични ферменти се предприема след стабилизиране на общото състояние на болния и излекуване на животозастрашаващото усложнение.
Ключови думи: долна челюст, захарен диабет, флегмон, кръвоизлив, мелена, остеомиелит
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Петър Сапунджиев, Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ, бул. ” Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM 0886 629 425, е-mail: psapundjiev@abv.bg

 

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ