Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ


Казуистика

Том 44, 2008 г.
 

 

bullet 4'2008

Дорзокомисурално ламбо – 44, 2008, No 4, 58-60.
М. Кътева
Отделение по хирургия на ръката, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” – София
Резюме: Описан е случай на пациент със съставен посттравматичен кожно-сухожилен дефект по дорзалната повърхност на ІІІ пръст, на нивото на проксималната интерфалангеална става и размери 1,7/1,5 сm, реконструиран с ретроградно дорзокомисурално ламбо. Анатомична основа на този метод са константните анастомози между дорзалния и воларния съдов басейн. Трансплантатът е дистално педикулиран на дорзалния клон на палмарната дигитална артерия и разчита на анастомозата му с крайни разклонения на дорзалната метакарпална артерия. Кожно-подкожното ламбо осигурява добро покритие на екстензорния апарат и възможност за постигане на пълна подвижност в ставата.
Ключови думи: кожен дефект на пръстите на ръката, ретроградно ламбо
Адрес за кореспонденция: Д-р Маргарита Кътева, Отделение по хирургия на ръката, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София, e-mail: mkateff@mail.bg

 

Болест на Rosai-Dorfman -- клиничен случай и преглед на литературата – 44, 2008, No 4, 61-63.
П. Печалова(1), И. Хубавенска(2) и Б. Анави(2)

(1)Катедра по лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ -- Пловдив, (2)Катедра по патологична анатомия, МУ -- Пловдив
Резюме: Болестта на Rosai–Dorfman е рядко бенигнено системно хистиопролиферативно заболяване, с неясна етиология. Засяга най-често шийните лимфни възли. Описан е клиничен случай с локализация в субмандибуларен лимфен възел. Представен е кратък литературен обзор по проблема.
Ключови думи: болест на Rosai-Dorfman, субмандибуларен лимфен възел
Адрес за кореспонденция: Петя Печалова, Катедра по лицево-челюстна хирургия, МУ, бул. “Пещерско шосе” № 66, ІV етаж, 4000 Пловдив, e-mail: pechalova@abv.bg, GSM 0898 468 498

 

Аксиларният туберкулозен лимфаденит -- продължаващ проблем. Описание на случай  – 44, 2008, No 4, 64-66.
O. Engin(1), M. Yilmaz(2), S. Budak(2), E. Yilmaz(2), R. Atci(2), E. Unluturk(2) and O. Gore(3)
 (1)СБ, Болница за обучение и изследване -- Измир, Втора хирургична клиника, Бозяка -- Измир, Турция, (2)Хирургична клиника, Обща болница, СБ Бука Сейфи, Демирсоу, Бука -- Измир, Турция, (3)Патологично отделение, Обща болница, СБ Бука Сейфи, Демирсоу, Бука -- Измир, Турция
Резюме: Аксиларният туберкулозен лимфаденит е рядко срещано състояние, което принадлежи по-скоро към казуистиката. При нашия случай по време на хоспитализацията бяха налице формация в дясната аксила и болка. Установена беше множествена десностранна аксиларна лимфаденопатия. Засегнатите лимфни възли бяха ексцизирани и беше приложена антитуберкулозна терапия. Не беше наблюдаван рецидив през трите години след операцията.
Ключови думи: туберкулоза, аксиларен лимфаденит, противотуберкулозно лечение
Адрес за кореспонденция: Omer Engin, M. D., Maliyeciler mah. 52/165 sok. Camlikent sitesi B 1 blok, No: 2, D:16, Esenderе-Konak -- Izmir -- Turkey, e-mail: omerengin@hotmail.com

 

Представяне на случай на 20-годишна пациентка с контрактури на ставите на долните крайници вследствие на изгаряне – 44, 2008, No 4, 67-70.
A. Murtezani(1), H. Terziqi(2), I. Dallku(1), V. Krasniqi(1) and B. Ramav(1)

Физиотерапевтична клиника; (2)Клиника по пластична и възстановителна хирургия, Косовски университетски клиничен център – Прищина
Резюме: Описва се случай с прилагане на програма с физически упражнения, насочени към изменение на мускулната сила и подобряване на двигателната функция и на психичното състояние. Целта на авторите е да представят резултатите от амбулаторна рехабилитационна програма с компоненти на упражнения за мускулно-скелетната система при деца с последствия от тежки изгаряния. Обект на проучването е момиче с тежки термични травми, кожни контрактури, мускулна хипотрофия и затруднено движение. Установява се подобрение на мускулната сила и на двигателните функции. Пациентката започва да ходи без патерици. Резултатите показват, че рехабилитационната програма е успешна, когато физикалната терапия е включена в оздравителния процес.
Ключови думи: рани от изгаряне, контрактури, рехабилитация
Адрес за кореспонденция: Ardiana Murtezani, M. D., Physiatric Clinic, University Clinical Center of Kosovo, Prishtina, Republic of Kosovo, e-mail: ardianna@yahoo.com

razdelitel

 

 

bullet 3'2008

Улнарно метакарпално ретроградно неврокутанно ламбо – 44, 2008, No 3,  88-90.  
М. Кътева
Отделение по хирургия на ръката, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София
Резюме: Известно е, че кожни артерии са разположени в близост до сетивните кожни нерви и формират около тях богата съдова мрежа. Тази мрежа изпраща т.нар. перфоративни клончета към надлежащата кожа. Дистално периневралните артерии анастомозират с такива клончета от дорзалните метакарпални артерии. Така периневралният подкожен съдов комплекс е в константна връзка с воларния съдов басейн. Този анатомичен факт е в основата на дисталнопедикулираните ламба. Трансплантатът се повдига от проксимално към дистално в ІV междупръстно пространство, центрирано надлъжно върху ramus dorsalis n. ulnaris, с точка на въртене МФС. Храни се по ретрограден път от воларните дигитални артерии чрез константните анастомозни клончета, разположени около МФС с периневралните съдове. Представен е клиничен случай с кожна реконструкция.
Ключови думи:  дорзален клон на n. ulnaris, кожен дефект на ръката, неврокутанно ламбо
Адрес за кореспонденция: Д-р Маргарита Кътева, Отделение по хирургия на ръката, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София, e-mail: mkateff@mail.bg

razdelitel

 

 

bullet 2'2008

Човешката гранулоцитна анаплазмоза в България -- потвърдени случаи и обзор на литературата – 44, 2008, No 2,  63-67.
И. Христова(1), Е. Тасева(1), Т. Гладнишка(1), К. Бакърджиев(2), Р. Комитова(3), П. Илиева(3), Л. Андонова(4), Г. Горанова(5), К. Йорджева(6) и Н. Балникова(6)
(1)НЦЗПБ, (2)МБАЛ -- Бургас, (3)УМБАЛ -- Плевен, (4)УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” -- София, (5)СБАЛИПБ -- София, (6)МБАЛ – Габрово
Резюме: Описани са клиничните и лабораторните находки на 6 от новооткритите през лятото на 2006 г. 24 случая на остра човешка гранулоцитна анаплазмоза (ЧГА), всички потвърдени серологично чрез доказване на IgМ антитела срещу A. phagocytophilum. Два от описаните клинични случаи на ЧГА са с типичната за болестта клинична и лабораторна констелация, а останалите 4 са със сигурна лаймска борелиоза (три с erythema migrans и един с множествена еритема) и серологични данни за ЧГА, т.е. с клинични и лабораторни данни за коинфекция с B. burgdorferi и A. phagocytophilum. Представен е и обзор върху етиологията, патогенезата, разпространението, клиничното протичане и диагностиката на човешката гранулоцитна анаплазмоза. Представени са и извършените до момента проучвания върху болестта в България. Резултатите разкриват широкото разпространение на анаплазмозата у нас, както и необходимостта от насочено клинично мислене, за да не остава неразпозната.
Ключови думи: Anaplasma phagocytophilum, анаплазмоза, лаймска борелиоза, erythema migrans
Адрес за кореспонденция: Д-р Ива Христова, НЦЗПБ, бул. „Я. Сакъзов” № 26, 1504 София, тел. 944 6999/229, e-mail: iva_hristova@yahoo.com

 

Захарен диабет и обструктивна сънна апнея -- описание на случай – 44, 2008, No 2,  68-72.
Ж. Бонева(1), М. Боянов(2), П. Йовчевски(3) и Я. Асьов
(1)Отделение по ендокринология -- МИ -- МВР, София, (2)Клиника по ендокринология -- МБАЛ “Александровска”, (3)Отделение по нефрология -- МИ -- МВР, София
Резюме: Захарният диабет тип 2 (ЗД2) и обструктивната сънна апнея (ОСА) са много разпространени заболявания, които често се съчетават. При близо 50% от пациентите със захарен диабет тип 2 е налице ОСА, но само 10% от тях са диагностицирани. Съвременни проучвания посочват, че обструктивната сънна апнея се асоциира с инсулинова резистентност и глюкозен интолеранс, а лечението с продължително позитивно въздушно налягане (CPAP) има положително влияние върху гликемичния контрол и артериалното налягане. В представения от нас случай е налице комбинация на ОСА и захарен диабет тип 2 при 41-годишен мъж. С приложението на CPAP за една година беше постигнато значително понижение на телесното тегло и подобрение на захарния диабет и артериалната хипертония.
Ключови думи: обструктивна сънна апнея, захарен диабет тип 2, полисомнография, продължително позитивно въздушно налягане
Адрес за кореспонденция: Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, Медицински институт-- МВР, бул. “Ген. Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821351, факс: 9814594, e-mail: zhbonevaa@abv.bg

 

Молекулни аспекти на заболяването хемохроматоза  – 44, 2008, No 2,  73-80.
Тр. Червенков(1), В. Глинкова(2), Д. Герова(1) и Б. Галунска(1)

(1)Катедра по биохимия, молекулна медицина и нутригеномика, Медицински университет -- Варна, (2)Клиника по гастроентерология, УМБАЛ “Света Марина”, Медицински университет – Варна
Резюме: Хемохроматозата е най-често срещащото се вродено заболяване, засягащо черния дроб, характеризиращо се с ексцесивно натрупване на желязо в паренхимните органи и водещо до тяхното увреждане. Съществена роля в поддържане хомеостазата на желязото играе абсорбцията му в храносмилателния тракт -- основен процес, подлежащ на регулация. Този комплексен механизъм се осъществява с участието на редица регулаторни протеини, като хепцидин и феропортин. Черният дроб интегрира информацията за количеството на желязото в организма, в отговор на което се секретира пептидният хормон хепцидин. Повишеното ниво на желязо стимулира секрецията на хепцидин, който от своя страна инхибира интестиналния феропортин, при което абсорбцията на желязо в храносмилателния тракт се потиска. В хепатоцитите информация за количеството на желязото в кръвта постъпва чрез трансфериновите рецептори, чийто афинитет към трансферина намалява под влияние на трансмембранния протеин HFE. Мутации в гена, кодиращ този протеин, са свързани с по-голямата част от случаите на наследствена хемохроматоза. В последното десетилетие се установи, че мутации и в други гени имат отношение кьм патогенезата на заболяването. Установяването на тяхната конкретна роля ще даде възможност да се предвиди фенотипната изява на базата на генотипа и да се предприемат ефективни превантивни мерки за предотвратяване на тежките органни увреждания.
Ключови думи: хемохроматоза, HFE, хепцидин, феропортин, трансферинов рецептор
Адрес за кореспонденция: Д-р Трифон Червенков, Катедра по биохимия, молекулна медицина и нутригеномика, Медицински университет -- Варна, ул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, тел.: 052 -- 650061 вътр. 231, е-mail: trifon.chervenkov@gmail.com

 

razdelitel

 

bullet 1'2008

Хиперкалцитонинемия и папиларен микрокарцином на щитовидната жлеза  --  описание на случай – 44, 2008, No 1, 84-88.
Ж. Бонева(1), Г. Киров(2), М. Протич(1), Н. Колева(3), В. Паскалев(3) и Я. Асьов
(1)Отделение по ендокринология, (2)Клиника по хирургия, (3)Отделение по патоанатомия,  МИ -- МВР  --  София
Резюме:  Изследването на калцитонина в серума е най-използваният туморен маркер за диагнозата и постоперативното проследяване на медуларния тиреоиден карцином. Съществуват обаче съобщения за други тиреоидни и нетиреоидни заболявания при отсъствие на медуларен карцином, които са придружени от хиперкалцитонинемия: бъбречна недостатъчност, други ендокринни тумори, тиреоидит на Хашимото. Представяме случай на повишен серумен калцитонин при 54-годишен мъж, при когото се установи нодул в щитовидната жлеза. Пациентът беше асимптомен, но беше подложен на левостранна тиреоидектомия. Хистологичният резултат показа папиларен микрокарцином на щитовидната жлеза без С-клетъчна хиперплазия или медуларен карцином. Постоперативно нивата на калцитонина в серума се нормализираха.
Ключови думи:  хиперкалцитонинемия, папиларен карцином на щитовидната жлеза, медуларен карцином на щитовидната жлеза, C-клетки, диагностика, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, Медицински институт  --  МВР, бул. “Ген. Скобелев” № 79, 1606 София , тел. 9821351, факс: 9814594, e-mail: zhbonevaa@abv.bg

 

 

 

razdelitel

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
Дизайн и поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ