Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Оригинални статии

razdelitel


Том 49, 2013 г.

1/2013 2/2013 3/2013 4/2013

 

bullet 4'2013

Клинично значение на определянето на криоглобулините - 49, 2013, № 4,45-49.
М. Николова(1), М. Балева(2) и К. Николов(3)
(1)Катедра по вътрешни болести, Медицински университет -- София, (2)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински университет -- София, (3)Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Криоглобулините представляват имуноглобулини, които имат свойството да преципитират обратимо или да образуват гел при по-ниски температури. Ние изследвахме количеството и състава на криоглобулините при болни със системен лупус (СЛЕ), склеродермия, синдром на Рейно, дермато-/по­лимиозит. Най-висока бе средната стойност на този показател при болните със системен лупус и със склеродермия. При болните с лупусна нефропатия средните нива на криоглобулините бяха по-високи от тези без нефропатия (p < 0,002). При тях нивата на криоглобулините показаха връзка с наличието на орални улцерации, с броя критерии за поставяне на диагнозата СЛЕ, с нивата на СУЕ, корелация с нивата на SLEDAI и SLICC и обратна корелация с нивата на общия белтък, албумина, с нивата на С3 и С4. Динамичното проследяване на нивата на криоглобулините при болни с лупусна нефропатия показа намаление, като до шестия месец от наблюдението процентът на болните с положителните резултати спада от 15,9% на 7,9%, на 12-ия месец е 5,9%, а на 24-ия месец -- никой от наблюдаваните болни няма данни за повишени криоглобулини. В криопреципитата при лупус се установяват IgG, IgA, IgМ, κ- и λ- вериги, ANA, DNA, Sm и RNP антитела. Обсъжда се диагностичната стойност на определянето на криоглобулините.
Ключови думи: криоглобулини, системен лупус, лупусна нефропатия
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Марта Балева, дмн, Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: marta_baleva@yahoo.com

 

 

Обсъждане значението на вродени тромбофилични фактори съобразно популационната им честота -49, 2013, № 4,50-54.
П. Иванов(1, 2), Цв. Цвятковска(1), Р. Комса-Пенкова(1), З. Камбурова(4),
Е. Конова(2, 3) и Ст. Танчев(5)
(1)Сектор „Биохимия”, МУ -- Плевен, (2)Клиничен институт по репродуктивна медицина -- Плевен, (3)Център по клинична имунология, УМБАЛ „Г. Странски” -- Плевен, (4)Сектор „Медицинска генетика”, МУ -- Плевен, (5)Катедра „Акушерство и гинекология”, МУ -- Плевен
Резюме: Вроденото предразположение към развитие на артериални и венозни тромбози (тромбофилия) се обсъжда като важна част от определянето на риска от повторни съдови инциденти. Носителството на тромбофилични фактори варира в широки граници сред отделните раси и географски региони, което налага изясняване на конкретното носителство за съответната популация, за да се уточни мястото на вродената тромбофилия за развитието на тромбоза. В нашето проучване бяха изследвани 155 души (70 мъже и 85 жени) на средна възраст 38,9 г., без анамнеза за венозни или артериални тромбози, за носителство на фактор V Leiden (FVL) и мутация в гена на протромбина (FII) 20210 G>A. Установи се 7,1% носителство на FVL сред изследвана група здрави хора. Разпределението на FVL бе еднакво при мъжете и жените. Един индивид беше носител на FVL в хомозиготно състояние (0,6%). FII 20210 G>A се установи при 3,9% от изследваните. Не беше установено хомозиготно носителство на мутацията. Поради мултифакторната генеза на вроденото предразположение към тромбоза и относително високата честота на FVL и FII 20210 G>A сред здравата популация се налага индивидуализиране на подхода при консултация на пациенти с преживени съдови инциденти и установено носителство на тромбофилични фактори.
Ключови думи: тромбофилични фактори, популационно разпределение
Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Иванов, дм, Сектор „Биохимия”, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, факс 064 801398, e–mail: mdivanov@gmail.com

 

 

Лимфоцитни субпопулации при новодиагностицирани пациенти с хроничен вирусен хепатит В - 49, 2013, № 4,55-58.
А.Михайлова(1), П. Янкова(1), В. Атанасова(1), А. Георгиева(1), Д. Петрова(2), К. Чернев(2), М. Балева(1) и Е. Наумова(1)
)
(1)Клиника по клинична имунология, (2)Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет -- София
Резюме: При 27 болни с новодиагностициран хроничен вирусен хепатит В, нелекувани към момента на изследването (средна възраст 43.96 +/- 14.22 г.), и 29 случайно подбрани неродствени здрави индивиди от българската популация са изследвани флоуцитометрично общите Т (CD3+) лимфоцити, хелперно-индусерните (CD3+CD4+) и супресорно-цитотоксични (CD3+CD8+) клетки, В-лимфоцитите (CD19+) и NK (CD3-CD16+56+) клетки, като и клетки с цитотоксична (CD8+CD11b-) и супресорна (CD8+CD11b+) активност; CD8+CD28+ T-клетки с ефекторни (цитотоксични) и/или паметови характеристики; CD8+CD57+ крайно диференцирана клетъчна субпопулация с вероятна паметова ефекторна функция; CD3+HLA-DR+, CD8+HLA-DR+ и CD8+CD38+ активирани T-клетки; T-лимфоцити с NK клетъчни маркери (NKT -- CD3+CD16+56+); CD57+CD8- клетки с NK активност. Установен е дефицит на общи CD3+ Т-лимфоцити за сметка на хелперно-индусерните, супресорно-цитотоксичните и цитотоксичните (CD8+CD11b-; CD8+CD28+) им субпопулации в групата на пациентите, като разликите са статистически достоверни (р < 0.001). Установиха се също повишени CD57+CD8- NK клетки и процент на В-лимфоцити и намалени стойности на CD8+CD38+ клетки. Анализът на тези при болни с хронична нелекувана инфекция с HBV показва, че подбраните от нас клетъчни маркери (CD), дефиниращи определени клетъчни популации и субпопулации чрез многоцветен флоуцитометричен анализ, са информативни за оценка както на вродения, така и на придобития имунен отговор при хронична HBV инфекция.
Ключови думи: хронична хепатит В вирусна инфекция, клетъчен имунитет
Адрес за кореспонденция: Проф. Анастасия Михайлова, Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e mail: mihaylova_ap@abv.bg

 

 

Подходящо ли е лечението на дисталните фрактури на подбедрицата със застопоряваща интрамедуларна остеосинтеза - 49, 2013, № 4, 59-61.
К. Цонков, В. Цанов и С. Асьов
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” -- София
Резюме: Лечението на дисталните метафизарни фрактури на тибията остава про­тиворечиво. Изборът на метод на лечение зависи от близостта на фрактурата до ставната повърхност на тибията, разместването на фрагментите, степента на раздробяване и степента на увреда на мекотъканната обвивка. Целта на настоящото изследване е въз основа на постигнатите резултати да се установи подходяща ли е застопоряващата интрамедуларна остеосинтеза (ЗИМОС) при фрактури на подбедрицата, обхващащи дисталната й част. За период от десет години във ІІ травматологична клиника на МБАЛСМ „Пирогов” са лекувани и проследени 73 фрактури на дисталната тибия. Отчетени са 51% отлични, 23% добри, 16,4% задоволителни и 1,4% лоши резултати. Постигнатите резултати дават основание да се препоръча този метод като подходящ и надежден при лечение на фрактурите на дисталната тибия.
Ключови думи: дистални фрактури на подбедрицата, застопоряваща интрамедуларна остеосинтеза, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р К. Цонков, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, бул. „Тотлебен” № 21, 1606 София

 

 

Ретроспективен анализ на честотата и вида на хематоми след бъбречна биопсия, извършена с автоматична система тип Gun -- ултразвукова диагностика - - 49, 2013, № 4, 62-67.
М. Любомирова, Т. Цочева, М. Христова, Р. Джераси и Б. Богов

Клиника по нефрология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Целта на проучването е да се определят честотата и видът на постбиопсичните хематоми след пункционна бъбречна биопсия (ПББ), извършена с автоматична система тип Gun с игли 16 и 18 G. Ретроспективно са анализирани 141 бъбречни биопсии на пациенти над 18 години, осъществени с автоматична система Gun (automated reusable spring-loaded biopsy gun, 16, 18 G Magnum disposable needle, Bard, UK) по стандартизирана техника. Средната възраст на биопсираните болни е 47,5 +/- 21,3 год., като мъжете са 79, а жените -- 62. 120 биопсии са направени с игла 16 G, a 21 -- с 18 G. Конвенционално ехографско изследване на бъбреците е осъ­ще­ствено при всички биопсирани до 24 часа след пункционната бъбречна биопсия с цел ранна диагностика и определяне на размера и локализацията на постбиопсичните усложнения. Успешни са 95% от биопсиите, 5%са неуспешни, 60% от неуспешните биопсии са извършени с игли 18 G. При 90% от изследваните пациенти не се доказват постбиопсични усложнения. Хематомите, регистрирани ехографски до 24-ия час след ПББ, са 14/141 биопсии, което представлява 10% честота на това усложнение. 12 от 14-те хематома (85%) са незначители по размер -- средно 28,4 +/- 9 mm, и са безсимптомни. Регистрирани са два големи над 5 сm периренални хематома, 5 малки интраренални хематома под 2 сm и 7 малки хематома, които са с интра- и периренална локализация. При 10 от 14-те хематома биопсията е осъществена с две бодения (72%), а при останалите 4/14 (28%) биопсичният материал е получен с едно бодене, p < 0,01. Броят хематоми, получени с игла 16 G, е значимо по-висок от този, регистриран в групата, биопсирани с игла 18 G (11 към 3, p < 0,05). Но когато броят на хематомите в двете групи се отнесе към броя, биопсирани в групите, не се доказва значима разлика в честотата на това усложнение, p = 0.05. Честотата на големите усложнения е 1,4% от всички биопсии -- 2 хематома от 141 биопсии, като при всички е проведено консервативно лечение и не се е налагала емболизация или хирургична намеса. Тези хематоми са периренални, със среден размер 8 сm. Оптималният период за ехографско изследване на бъбреците с цел ранна диагностика на усложненията е до 24-ия час след ПББ. Преобладаващото усложнение след ПББ с автоматична система тип Gun са малките по размер хематоми, които протичат безсимптомно, като най-често се доказва комбинацията от малък интраренален с малък периренален хематом. За намаляване на риска от поява на усложнения от изключително значение е опитът на лекаря, извършващ манипулацията, техниката на ПББ -- препоръчва се автоматичната система тип Gun с размер на иглата 16 G, като ПББ се извършва под постоянен ехографски контрол.
Ключови думи: бъбречна биопсия, постбиопсични усложнения, хематоми, бъбречна биопсия с автоматична система тип Gun
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, д.м., Клиника по нефрология, УМБАЛ ”Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230263, e-mail: mljubomirova@yahoo.com

razdelitel

 

bullet 3'2013


Честота на атопичния дерматит в България - 49, 2013, № 3, 41
-49.
Г. Христов(1),
Карова(2) и И. Стоева(3)
(1)Катедра „Икономика на здравеопазването“, Факултет по обществено здраве, Медицински университет -- София, (2)Катедра „Консервативно зъболечение“, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- София, (3)Катедра „Образна диагностика, физиотерапия и алергология”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Целта на проведеното срезово епидемиологично проучването е да се установи честотата на разпространение на атопичния дерматит (екзема) в България в зависимост от избрания диагностичен подход. Използвани са адаптирани за нашите условия въпросници на International Study of Allergy and Asthma in Children (ISAAC), European Community Respiratory Health Survey (ECHRS) за постигане на целите на проучването. Честотата на атопичния дерматит (екзема) (95% CI) е висока: 17.9% (16.5-19.4), на второ място след алергичния ринит 39.3% (37.5-41.1) и преди бронхиалната астма 14.9% (13.5-16.2). Резултатите се подкрепени с 95% гаранционна вероятност.
Ключови думи: астма, алергичен ринит, атопичен дерматит, алергични болести, честота на разпространение
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Георги Христов, Катедра „Икономика на здравеопазването“, Факултет по обществено здраве, Медицински университет, ул. “Бяло море”№ 8, 1504 София, e-mail: christoff_g@yahoo.com

 

 

Терапевтични стратегии при асоциираните със Stenotrophomonas maltophilia респираторни инфекции при хоспитализирани пациенти - 49, 2013, № 3, 50-56.
М. Божкова, Т. Стоева и К. Божкова
Катедра по микробиология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Устойчивостта на S. maltophilia към голяма част от използваните в клиничната практика антибактериални средства силно затруднява избора на подходящо терапевтично средство за лечение на причинените от него инфекции. Целта на това проучване е да се установи чувствителността на респираторни изолати S. maltophilia от хоспитализирани болни към антибактериални лекарствени средства и да се препоръча подходяща терапия за лечение на пациенти със S. maltophilia-асоциирани респираторни инфекции. Профилът на резистентност на 86 респираторни изолата S. maltophilia е проучен чрез дисково-дифузионния метод (ДДМ), а при 30 от тях -- и по метода Еpsilometer-тест (Е-тест). ДДМ е надежден при определяне чувствителността към Trimetho­prime/Sulfamethoxazole, Tygecycline и Doxycycline, но не и по отношение на Ti­car­cillin/Clavulanic acid, Ceftazidime, Polymixin B и E. Най-висока активност спрямо S. maltophilia in vitro де­монстрират Tri­me­tho­prime/Sulfamethoxazole -- 100%, Ty­ge­cycline -- 96.5% , Do­xy­cycline -- 98.8%, и Levofloxacin -- 97.7%. Високо е нивото на резистентност към бета-лак­там­ните антибиотици Ticarcillin/Clavulanic acid и Ceftazidime (съответно 41.8 и 35.1%). Eмпиричното лечение на респираторни инфекции, причинени от S. тal­tophilia, с Trimethoprime/Sulfamethoxazole e препоръчително с оглед високите нива на чувствителност. При реакции на непоносимост към Trime­tho­prime/Sulfamethoxazole е уместно приложението на хинолонови препарати като Levofloxacin, както и тетра- или глицилциклини -- Doxycycline и Tygecycline.
Ключови думи: S. maltophilia, резистентност, инфекции на респираторния тракт
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Божкова, Катедра „Микробиология и вирусология”, Медицински университет, ул. „Марин Дринов” № 55, 9001 Варна, тел. 052 978 538, e-mail: drbojkovam@abv.bg

 

 

Аполипопротеин Е епсилон4 и двигателни симптоми при пациенти с болест на Паркинсон с късно начало - 49, 2013, № 3, 57-62.
Р. Павлова(1), М. Петрова(1), Я. Желев(1), Е. Бояджиева(2), O. Белчева(2) и Л. Трайков(1)
(1)Клиника по нервни болести, УМБАЛ „Александровска”, МУ -- София, (2)Център по молекулна медицина и Катедра „Медицинска химия и биохимия”, МУ -- София
Резюме: Болестта на Паркинсон (БП) e невродегенеративно заболяване, харак­те­ри­зи­ращо се с моторни и немоторни симптоми. Моторните симптоми -- статичен тремор, бради-/акинезия, ригидност и постурална нестабилност, се дължат на дегенерация на допаминергични неврони в субстанция нигра. Ролята на аполипопротеин Е епсилон4 алела (АРОЕ епсилон4), като рисков фактор за когнитивен спад и някои невропсихиатрични симптоми, като немоторни прояви при БП, са обект на изследване в ограничен брой проучвания с нееднозначни резултати. В достъпната до момента литература почти липсват проучвания, изследващи eфекта на АРОЕ епсилон4 алела по отношение на моторните прояви при това заболяване. Целта на настоящото проучване е да изследва влиянието на АРОЕ епсилон4 алела върху моторните симптоми при пациенти с БП с късно начало (> 40 г.). Проучването бе проведено в Клиниката по нервни болести, УМБАЛ „Александровска -- София. Скринирани бяха общо 54 пациенти с БП с късно начало и с давност на заболяването от 2 до 5 год. АРОЕ генотипът беше определен чрез PCR и RFLP анализ. В зависимост от наличието или отсъствието на АРОЕ епсилон4 алел, пациентите бяха разпределени в две групи: първа група -- 18 носители на един АРОЕ епсилон4 и един АРОЕ епсилон3 алел (епсилон4/ епсилон3), втора група -- 36 пациенти, хомозиготни по най-честия вариант -- АРОЕ епсилон3 алела (епсилон3/епсилон3). В посочената кохорта не бяха установени хомозиготни по АРОЕ епсилон4 алела индивиди (епсилон4/ епсилон4). Наличието и тежестта на двигателните нарушения бяха определяни чрез приложение на „Unified Parkinson’s Disease Rating Scale”, Част III (UPDRS III) и скалата на Hoehn&Yahr. Резултатите от това проучване показват асоциация на АРОЕ епсилон4 алела, в хетерозиготно състояние и тежестта на някои двигателните симптоми, при пациенти с БП с късно начало и давност на заболяването 2-5 год.
Ключови думи: АРОЕ епсилон4 алел, АРОЕ епсилон3 алел, болест на Паркинсон с късно начало, моторни симптоми
Адрес за кореспонденция: Д-р Радка Павлова, Клиника по неврология, УМБАЛ „Александровска”, бул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 0893564375, e-mail: r1312@abv.bg

 

 

Спинална анестезия -- сравнение на изобарен ропивакаин (5 mg/ml) с изобарен бупивакаин (5 mg/ml) - 49, 2013, № 3, 63-68.
Д. Цонева, Вл. Миладинов, Ал. Тодоров, М. П. Атанасова, Й. Борисов и Ст. Хинев
Катедра „Анестезиология и интензивно лечение”, УМБАЛ „Александровска”, МУ -- София
Резюме: През последните години нарасна относителният дял на локорегионалните методи на интраоперативно обезболяване и лечение на болката. Спиналната анестезия (СА) е популярна техника за обезболяване с висока успеваемост, добър профил на безопасност и е широко използвана в клиничната практика. Ропивакаин е нов амиден локален анестетик, синтезиран като чист S-енантиомер. Несъмнени негови достойнства са продължителното действие и възможността да се постигне диференциран сензомоторен блок при по-ниска системна токсичност. Цел -- да се сравнят ефектите на еквипотентни дози изобарен ропивакаин (5 mg/ml) и изобарен бупивакаин (5 mg/ml), приложени интратекално за интраоперативно обезболяване при възрастни пациенти. 34 възрастни пациенти, планирани за оперативно лечение под СА по повод ингвинална херния и заболявания в аноректалната област, рандомизирано са разпределени в две групи в зависимост от прилагания локален анестетик: група R (ропивакаин; N = 17) и група B (бупивакаин; N = 17). Оценяваме начало и продължителност на сензорен и моторен блок; сегментно ниво на сензорен блок (дерматом); хемодинамични показатели; нежелани ефекти; време до първо уриниране. Ропивакаин осигурява спинален блок с подобен клиничен профил както бупивакаин. Началото на сензорния блок е по-бързо, а продължителността 1,2 пъти по‑дълга при пациентите в група B. При пациентите в група R по-рядко е наблюдаван пълен моторен блок; възстановяването от СА е 1,2 пъти по-бързо, а времето до първо уриниране е 1,3 пъти по-кратко, в сравнение с пациентите в група В. Хемодинамичните промени са сходни в двете групи. В ранния постоперативен период нито един пациент не съобщава някакви оплаквания. Изобарен ропивакаин (5 mg/ml) осигурява еквивалентна СА за операции по повод ингвинална херния и заболявания в аноректалната област с по-бързо възстановяване в сравнение с бупивакаин. Ропивакаин е локален анестетик с добра поносимост, ефективен за интраоперативно обезболяване с минимално потискане на моторната функция и редуциран потенциал за кардио- и ЦНС токсичност.
Ключови думи: спинална анестезия, ропивакаин, бупивакаин, ингвинална херния, операции в аноректалната област
Адрес за кореспонденция: Д-р Дочка Цонева, дм, Клиника по анестезиология и ИЛ, УМБАЛ „Александровска”, бул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: dochka_tobova@abv.bg

 

 

Ефикасност и безопасност на краткосрочно интрамускулно приложение на Dexketoprofen срещу Meloxicam за повлияване на обострена гонартрозна болка в стационарни условия - 49, 2013, № 3, 69-73.
Д. Тонев(1), А. Тончева(2) и И. Груев(3)
(1)ОАИЛ, (2)Клиника по вътрешни болести, (3)Клиника по кардиология, Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ” -- София
Резюме: НСПВС са най-често употребяваните средства за лечение на артрозните болки. Тяхната продължителна употреба обаче крие висок риск от сериозни сърдечно-съдови и гастроинтестинални странични ефекти. Целта на настоящото проучване е да се оценят ефикасността и безопасността на 7-дневно интрамускулно приложение на Dexketoprofen срещу Meloxicam за повлияване на обострена гонартрозна болка при 30 болни в стационарни условия. Установихме, че и двата медикамента сигнификантно редуцират симптоматиката при пациентите, ефектът им не се различава статистически значимо. Не се наблюдаваха сериозни нежелани събития, а по отношение на леките странични ефекти отново двата терапевтични режима не се различаваха сигнификантно помежду си.
Ключови думи: НСПВС, артрозна болка, безопасност, Dexketoprofen, Meloxicam
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Димитър Тонев, дм, НМТБ ”Цар Борис ІІІ”, бул. „Мария Луиза” № 104, 1233 София, e-mail: dgtsofia@abv.bg

 

 

Полибактериалният имуномодулатор “Респивакс” регулира костимулиращия потенциал на антиген-представящите клетки - 49, 2013, № 3, 74-79.
Д. Станкулова, М. Мухтарова и М. Николова
Национална референтна лаборатория по имунология, Национален цeнтър по заразни и паразитни болести -- София
Резюме: Полибактериалният имуномодулатор “Респивакс” (БулБио -- НЦЗПБ ООД) има доказан стимулиращ ефект върху имунните реакции. Настоящото проучване разглежда ефектите на “Respivax” върху човешки антиген-представящи клетки (АПК). Кръвни проби от 15 пациенти с неспецифични респираторни инфекции бяха изследвани преди (ден 0), на 20-и и 80-и ден от стандартен курс имуномодулация с “Респивакс”. Експресията на CD86 върху дендритни клетки (ДК), моноцити и B-лимфоцити беше oпределяна флоуцитометрично. “Респивакс ” увеличи циркулиращите CD86+ ДК от 68.7% до 76.2% (p < 0.01), подпомогна узряването им (52% срещу 43% CD86high на ден 0, p < 0.05) и повиши интензитета на CD86 експресия върху моноцитите (MFI 1318 срещу 1071, p < 0.01). Освен това 48.2% от ЛПЗ стимулирани B-клетки на 80-и ден експресираха CD86 срещу 38.2% на ден 0 (p < 0.01). Резултатите показват, че един от механизмите на имуномодулация с "Респивакс" е индукцията на узряване на АПК и възстановяването на техния патологично инхибиран костимулиращ потенциал.
Ключови думи: антиген-представящи клетки, CD86, полибактериален имуномодулатор, “Респивакс ”
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Мария Николова, дмн, Национална референтна лаборатория по имунология, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. „Янко Сакъзов” № 26, 1504 София, тел. 02 9435636, e-mail: imlab@ncipd.netbg.com

 

 

Роля на плазмазамяната в нефрологията - 49, 2013, № 3, 80-83.
Св. Стайкова(1), К. Ненов(1), Кр. Ненова(2) и Г. Вълчев(3)
(1)Клиника по диализа, УМБАЛ "Св. Марина" -- Варна, (2)Катедра по вътрешни болести, Медицински университет - Варна, (3)Катедра по образна диагностика, Медицински университет -- Варна
Резюме: Лечението с плазмазамяна (ПЗ) се прилага с успех при повече от 110 различни заболявания, но ефектът му е доказан при около 30 от тях. Най-често методът се използва при неврологични, нефрологични, хематологични и ревматични заболявания. Има благоприятен ефект при хипервискозните състояния, различни интоксикации и трудно повлияващи се от имуносупресивната терапия. Целта на проучването е да се анализира клиничният ефект от приложението на ПЗ при 81 болни с нефропатии, лекувани в Клиниката по диализа -- Варна. С ПЗ се постига имуномодулация, променяща активно болестното имунологично състояние и забавяне прогресията на бъбречната недостатъчност. ПЗ има добър ефект след включване в комплексното лечение при болни с тежки имунни нефропатии.
Ключови думи: бъбречна недостатъчност, комплексно лечение, имуносупресивна терапия, плазмазамяна
Адрес за кореспонденция: Д-р Светла Стайкова, д.м., Клиника по диализа, УМБАЛ „Св. Марина“, ул. “Христо Смирненски” № 1, 9000 Варна, тел. 0885/841 663, e-mail: svetlastaykova@abv.bg

 

 

 

ЛЕКАРСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ


Има ли място Aliskiren в съвременното лечение на артериалната хипертония? - 49, 2013, № 3, 84
-88.
Е. Манов и Н. Рунев

Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет -- София
Резюме: Aliskiren e първият представител на новия клас перорални непептидни нискомолекулни директни ренинови инхибитори. Неговата ефективност и сигурност са потвърдени в големи проучвания като: ATMOSPHERE, ASTRONAUT и ALTITUDE. На 20.12.2011 година обаче проучването ALTITUDE е преустановено по препоръка на Data Monitoring Committee пора­ди установено влошаване на бъбречната функция, хиперкалиемия, хипо­тония и увеличаване на случаите с нефатален инсулт с 0.6% според пър­воначалните данни. Тези резултати засягат един сравнително ограничен контингент пациенти, а именно -- диабетици с АХ и умерена или тежка бъб­речна дисфункция (eGFR ≤ 60 ml/min/1.73 m2). Обяснението им е комплексно и касае както известни несъвършенства в дизайна, така и факта, че при тази хемодинамично нестабилна група е добавена сериозната доза от 300 mg Aliskiren при вече установен добър контрол на артериалното наляга­не на фона на базисна терапия с АСЕ-И или AРБ. Логично е да се предпо­ложи, че именно така обусловената предиспозиция към хипотония, дължа­ща се на използваната висока доза Aliskiren, а не избраната форма на двой­на блокада на РААС е причина за наблюдаваните резултати. Обобще­нието на данните от проведените многобройни клинични наблюдения сочи, че Aliskiren е ефикасен антихипертензивен медикамент, който може да бъде използван и в комбинация за постигане на двойна блокада на РААС при стриктно съблюдаване на коморбидността и внимателно прецизира­не на подходящата дозировка. Проучването ALTITUDE не дискредитира на­пълно употребата на препарата в клиничната практика, а по-скоро офор­мя една негова категорична контраиндикация -- да не се използва в комбина­ция с АСЕ-И или AРБ при пациенти със захарен диабет и бъбречна дисфункция.
Ключови думи: Aliskiren, артериална хипертония, ренин-ангиотензин-алдостеронова система, директен ренинов инхибитор, антихипертензивна терапия, захарен диабет
Адрес за кореспонденция: Доц. Емил Манов, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 281, GSM 0898 51 57 57

 

razdelitel

 

bullet 2'2013


Клинични, лабораторни и диагностични характеристики на пациенти с фебрилен синдром
- 49, 2013, № 2, 47-54.

М. Баймакова (1), К. Плочев(1), Г. Попов(1), Р. Михайлова(1) и В. Ковальова(2)
(1)Клиника по инфекциозни болести, МБАЛ, ВМА -- София, (2)Научно-приложен център за военна епидемиология и хигиена, ВМА -- София
Резюме: По-голяма част от фебрилните състояния са самоограничаващи се, краткотрайни и не изискват специфична диагностика и лечение. Други са сериозни заболявания, с голяма продължителност и трудни за диагностициране. С настоящия труд се акцентира върху проблематиката, свързана с пациентите с фебрилен синдром. Целта е да се анализират клиничните, лабораторни и диагностични параметри на пациенти с неясно фебрилно състояние и пациенти със субфебрилна температура. Представени са 10 пациенти, хоспитализирани в Клиниката по инфекциозни болести на МБАЛ -- София към ВМА, насочени за диагностично уточняване по повод фебрилен синдром. Използвани са следните методи: библиографски, клинични, диагностични и метод на сравнението. Въз основа на характеристиките на фебрилното заболяване болните са разделени на две групи: пациенти с неясно фебрилно състояние и пациенти със субфебрилна температура. Съпоставени са данни от анамнезата, прегледа, болничното наблюдение и диагностичното изследване. Разглежданите две групи имат общи черти от анамнезата, но обективната находка от физикален преглед и диагностични изследвания показват различия. При групата на субфебрилните пациенти се отчитат 40% на нозологично неуточнени случаи в сравнение с болните с неясно фебрилно състояние (0%). Но и при двете групи броят на пациентите с неидентифициран етиологичен причинител е еднакъв (80%). Прави впечатление наличието на една и съща причина за фебрилния синдром при представители от двете групи.
Ключови думи: неясно фебрилно състояние, субфебрилна температура, инфекция
Адрес за кореспонденция: Д-р Магдалена Баймакова, Клиника по инфекциозни болести, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, GSM: 0898 767594, e-mail: dr.baymakova@gmail.com

 

 

Честота и локализация на лимфни метастази при инвазивен рак на маточната шийка - 49, 2013, № 2, 55-58.
Я. Корновски и Е. Исмаил
Гинекологична клиника, МБАЛ ,,Св. Анна” -- Варна
Резюме: Целта е да се установят честотата, локализацията и разпределението на лимфните метастази (ЛМ) при рак на маточната шийка (РМШ) І и ІІ стадий по FIGO. За периода 2002-2011 г. 294 пациентки с инвазивен РМШ са били оперирани (ІВ1 -- ІІВ). Разпределението по стадии по FIGO е, както следва: ІВ1 -- 110; ІВ2 -- 98; ІІВ -- 86. Хирургичното лечение е радикална хистеректомия class III с тазова лимфна дисекция. При увеличени парааортални лимфни възли (ПАЛВ) е извършена и парааортална лимфна дисекция (ПАЛД). ЛМ се установяват при 82 пациентки (27,8%), от 1 до 3 ЛМ -- при 66 пациентки (22,4%), над 3 ЛМ -- при 16 пациентки (5,4%). Установени са тазови ЛМ при 74 пациентки (25,17%), ПАЛМ -- при 8 жени (0,34%). ЛМ са били установени макроскопски при 45 пациентки (15,31%) и микроскопски -- при 37 пациентки (12,59%). Честотата на ЛМ при стадий ІВ1 е 20,9%; при ІВ2 -- 33,67% и при ІІВ -- 30,24%. Обемните цервикални лезии дори в стадий ІВ имат по-висок метастатичен потенциал и по-агресивна биология.
Ключови думи: рак на маточната шийка, лимфни метастази
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Я. Корновски, дм, Гинекологична клиника, МБАЛ ,,Св. Анна”,
бул. „Цар Освободител” № 100, 9000 Варна

 

 

Диагностична значимост на цитогенетичните аномалии на мъжката полова хромозома при онкохематологичните заболявания - 49, 2013, № 2, 59-62.
Л. Митев (1), М. Велизарова (2), В. Узунова (1), Ю. Райнов (3), И. Гигов (3), Р. Станчев (3), Д. Данчев (1) и К. Цачев (2)
(1)Катедра „Клинична лаборатория и имунология”, Военномедицинска академия -- София, (2)Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска” -- София, (3)Клиника по хематология и онкология, Военномедицинска академия -- София
Резюме: Хромозомните промени в хромозома Y се откриват както в костния мозък на здрави възрастни мъже, така и като част от кариотипните аберации при злокачествени хематологични заболявания. В това проучване представяме 13 хематологични случая с цитогенетични аберации на Y-хромозомата. Използван е стандартен цитогенетичен анализ, като от всеки пациент са анализирани поне по 20 клетки. Загуба на Y-хромозома като самостоятелна цитогенетична находка бе установена в 5 от случаите (4 с миелодиспластичен синдром и 1 с мултиплен миелом. Бройни цитогенетични нарушения на Y-хромозомата в комбинация с други аномалии бяха установени при 5 пациенти (2 случая с остра миелоидна левкемия, два случая с неходжкинов лимфом и един с хронична миелоидна левкемия. Структурни аномалии бяха наблюдавани само при 3 случая и представляваха интерстициални делеции на Yq с места на преобразуване q11 и q12 (2 случая) и t(Y;1)(q12;q12) -- 1 случай. Дискутирана е диагностичната значимост на цитогенетичните аномалии на Y-хромо­зомата като причина за клонална еволюция.
Ключови думи: Y-хромозома, хематологични заболявания, кариотип
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Велизарова, Катедра „Клинична лаборатория и клинична имунология”, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: mvelizarova@abv.bg

 

 

Чувствителност и резистентност на най-честите Грам(-) и Грам(+) причинители на уроинфекции при бъбречнотрансплантирани реципиенти - 49, 2013, № 2, 63-68.
Б. Златков (1), Ж. Филипов (1), Е. Паскалев (1), Б. Маркова (2), Ю. Мартева-Проевска (2) и А. Колевски(2),

(1)Клиника по нефрология и трансплантация, (2)Централна лаборатория по микробиология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Уроинфекциите при бъбречнотрансплантирани реципиенти са едно от най-честите усложнения при бъбречна трансплантация -- от 30 до 80%. Целта на проучването е да се направи анализ на чувствителността и резистентността към антибиотици на най-често срещаните причинители на уроин­фек­ции­те -- En­terobacteriacee и Еnterococcus sp. при трансплантирани реципиенти, на­блюдавани в Клиника по нефрология и трансплантация на УМБАЛ „Александровска”. Общият брой изследвани пациенти е 366 -- мъже 228 (62,30%) и жени 138 (37,70%). Общият брой изследвани урини е 829, от тях положителни 203 (24,29%), отрицателни 606 (73,10%) и замърсени 20 (2,41%). Най-честите причинители на уроинфекциите при трансплантирани реципиенти в нашето проучване са Грам(-) бактерии -- 63,80%, от тях най-чести са Enterobacteriacee -- 93,28%. Грам(+) бактерии се срещат в 28,09% от случаите, от тях най-чести са Еnterococcus sp. -- 67,79%. От тях най-важно значение имат Е. faecalis и E. faecium. Най-често изолираните бактерии в нашето проучване от клас Enterobacteriacee показват най-висока чувствителност към карбапенемите (Imepenem, Meronem) и аминогликозиди (Amikacin) -- почти 100%, висока чувствителност тези причинители имат към цефалоспорините от втора и трета генерация, а най-ниска чувствителност се наблюдава към аминопеницилините (Ampicillin) -- под 20%. От Гр(+) бактерии най-често срещащите се -- Е. faecalis и E. faecium, имат най-голяма чувствителност към Linezolid, Vankomycin и Teicoplanin -- 100%. Висока е чувствителността -- 80%, на тези бактерии към аминопеницилините (Ampicillin). Най-ниска чувствителност те имат към Еrytromycin и Tetracikline -- под 17,5%. Изборът на най-подходящия антибиотик за лечение на уроинфекциите при трансплантирани реципиенти е изключително важен, тъй като тези заболявания могат да протекат асимптомно във връзка с прилането на имуносупресивна терапия. Те могат да прераснат в остър пиелонефрит в различни периоди след бъбречната трансплантация, а оттам да доведат до напълно разгърната картина на уросепсис. По този начин пикочните инфекции са важен рисков фактор за влошаване функцията на трансплантата, както и да предразположат към развитие на реакция на отхвърляне.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, уроинфекции, антибиотици, чувствителност и резистентност
Адрес за кореспонденция: Д-р Борелли Златков, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска“, ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София, тел. 02 9230233, e-mail: dok_zlatkov@abv.bg

 

 

Катехини в български бели вина - 49, 2013, № 2, 69-72.
С. Цанова-Савова.
Медицински колеж „Йорданка Филаретова”, Медицински университет -- София
Резюме:
Целта на проучването е да предостави прецизни данни за съдържането на мономерните катехини: (+)-катехин и (-)‑епикатехин, в български бели вина. Изследвани са по три проби от три различни вида бели вина „Шардоне”, „Мускат” и „Траминер” с ВЕТХ анализ и флуоресцентна детекция. Уста­новените средни стойности за съдържание на катехин са 28,5 mg/l, 30,9 mg/l, и 27,0 mg/l, а за епикатехин -- 4,9 mg/l, 6,4 mg/l и 7,1 mg/l, съответно за изследваните бели вина “Шардоне”, “Мускат” и „Траминер”. Изхождайки от характеристиката на мономерните катехини като мощни антиоксиданти и познавайки съдържанието им в български бели вина, можем да препоръчаме разумното участие на вината в здравословното хранене на населението.
Ключови думи: (+)-катeхин, (-)‑епикатехин, биологично активни съединения, ВЕТХ, бели вина
Адрес за кореспонденция: Силвия Цанова-Савова, Медицински колеж „Йорданка Филаретова”, МУ, ул. „Йорданка Филаретова” № 3, 1606 София, e-mail: silvia_tsanova@abv.bg

 

 

МЕНИДЖМЪНТ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Защо е необходим управленският професионализъм в медицината и здравеопазването? - 49, 2013, № 2, 78-81.
Е. Възелов
Клиника по диализно лечение, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Здравеопазването е важна част от социалната система на обществото и като колективна дейност в неговото ръководство по принцип е заложено екипното начало. Индивидуалният професионализъм в медицината, който е безусловно важен, трябва да бъде ръководен също професионално в една система, която все повече се регулира в съответствие с правилата на икономическата дейност. Изменящите се условия в България през последните 20 години, свързани с изграждане на функционираща пазарна икономика, създават необходимост науката да отчита променените условия и да формулира нови, съответстващи на тях концепции. В статията се дискутира необходимостта от управленски професионализъм както в сферата на практическата медицина -- болнична и извънболнична, така и в медицинското образование.
Ключови думи: медицински професионализъм, управленски екип, менажирани здравни грижи, медицинско висше образование
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Евгений Възелов д.м., Клиника по диализно лечение, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 515; е-mail: estev@abv.bg

 

 

МЕДИЦИНСКА ЕТИКА



Хипократовата клетва и организацията на здравеопазването в съвременна България - 49, 2013, № 2, 82-87.
Пл. Попиванов
Катедра по вътрешни болести, Медицински университет -- София
Резюме: Основна цел на проучването бе оценката на конгруентността/дис­груент­ността между посланията на Клетвата на Хипократ и съвременната организация на здравеопазването в България от гледна точка на основните му участници -- пациенти, лекари и студенти по медицина от 1-ви и 6-и курс. С помощта на дълбочинни интервюта, фокус-групи, обоснована теория, полустандартизирано интервю и др. бе събрана необходимата емпирична информация, която бе обработена със Статистическия пакет за социални науки (SPSS). Резултатите от проучването установяват значимо противоречие между хуманните послания на Клетвата на Хипократ и съвременната организация на здравеопазването в България според представите и очакванията на всички групи интервюирани. Това противоречие е проблемът, който фокусира актуалната етична значимост на Клетвата и по който мнението на всички респонденти е идентично.
Ключови думи: Клетвата на Хипократ, организация на здравеопазването, съвременна България
Адрес за кореспонденция: Д-р Пламен Попиванов, Катедра по вътрешни болести, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: ppopivanov@abv.bg

 

razdelitel

 

 

bullet 1'2013

Ефективният съдов достъп за диализа -- сложен и труден за разрешаване проблем - 49, 2013, № 1, 37-40.
Св. Стайкова
Клиника по диализа, МБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет -- Варна
Резюме:
Създаването и поддържането на ефективен и функциониращ съдов достъп, заедно с успешното овладяване на честите компликации, произтичащи от това, учредяват все по-голяма колаборация на медицинските специалисти ангажирани с морбидитета, хоспитализацията и лечението на болните с ХБН. Организирането на контролни прегледи, включващи правилна оценка и мониториране на клиничните параметри на съдовия достъп и качеството на диализата трябва да бъде регламентирано във всички диализни центрове. При този активен подход и грижи може да се очаква по-ниска честота на тромбозите и постигането на добри резултати. Анализирани са 138 болни на ХД, от които 21% се диализират чрез постоянен тунелизиращ катетър, а останалите чрез АV фистула. Проблемите, свързани със съдовия достъп, остават трудно решими и дават основание за възприемането и прилагането на ясна практическа доктрина, оформяща една по-благоприятна перспектива към диализните пациенти в България.
Ключови думи: съдов достъп, PermCath, перкутанна венозна катетеризация, диализа
Адрес за кореспонденция:Д-р Светла Стайкова, д.м., Клиника по диализа, Медицински уни­вер­си­тет, ул. „Марин Дринов” № 55, 9000 Варна, тел. 0885 841 663, e-mail: svetlastaykova@abv.bg

 

Тенденции в развитието на проблемната антибиотична резистентност сред най-важните причинители на бактериемии в УМБАЛ „Св. Марина” -- Варна, за периода 2007-2011 г. като част от Европейската мрежа за надзор над антибиотичната резистентност (ЕARS-Net) - 49, 2013, № 1, 37 41-49. Т. Стоева, К. Божкова и М. Божкова
Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Целта на настоящото проучване е да се представят тенденциите в развитието на проблемната антибиотична резистентност (маркер за множествена резистентност -- MDR) сред най-важните причинители на бактериемии в УМБАЛ „Св. Марина” -- Варна, за периода 2007-2011 г. като част от EARS-Net. Проучени са общо 620 инвазивни бактериални изолата, получени от хемокултури на пациенти в УМБАЛ „Св. Марина” в периода 2007-2011 г.: Sta­phy­lo­coccus aureus (n = 209), Enterococcus spp. (n = 47), Streptococcus pneumoniae (n = 32), Escherichia coli (n =177), Klebsiella pneumoniae (n = 106) и Pseudomonas aeruginosa (n = 49). В проучвания период установяваме стабилизиране дела на изолатите Е. сoli, резистентни на цефалоспорини от III генерация (ЕSBLs продуценти), но във високите нива на резистентност (над 25%), докато при K. pneumoniaе е налице трайна тенденция за увеличаване дела на резистентните към тази антибиотична група изолати -- от 30% през 2007 г. до 83.3% през 2011 г. Подобни резултати на трайно повишаване на резистентността, но към карбапенеми се установява и за P. aeruginosa -- oт 0% през 2007г. до 66.6% през 2011 г. Тенденцията по отношение на Pe­nicil­lin-нечувствителните S. pneumoniae е да се увеличава техният дял -- до 33.3% през 2011 г., с пик през 2010 г. (83.3%). Сред изолатите S. aureus се доказва намаляване на метицилиновата резистентност -- до 9% в последната година на проучвания период. Напълно съхранена е чувствителността към Vancomycin и Teicoplanin за изолатите Еnterococcus spp.
Ключови думи: EARS-Net, бактериемия, антибиотична резистентност
Адрес за кореспонденция:Доц. д-р Теменуга Стоева, дм, Катедра „Микробиология и вирусология”, Медицински университет, ул. „Марин Дринов” № 55, 9001 Варна, тел. 052 978 538, e-mail: temenuga.stoeva@abv.bg

 

 

Приложение на Nutridrink при болни с хирургични болести в лицево-челюстната област - 49, 2013, № 1, 37, 50-55.
А. Илиева, Р. Коларов и Е. Алексиев

Специализирана болница по лицево-челюстна хирургия, МУ -- София
Резюме:
Недохранването влошава качеството на живот при болните. Целта на настоящото клинично наблюдение е да се проучи влиянието на специалната храна за медицински нужди Nutridrink при болни с хирургични болести в лицево-челюстната област. За период от седем месеца са изследвани 60 пациенти, разпределени в 4 групи. Проследяваха се промените в общото им състояние, телесното тегло, прояви на горен и долен диспептичен синдром. При спазени инструкции за прием на продукта болните запазват и трайно повишават телесното си тегло. Трите вкуса от предлаганата храна се приемат добре от болните, като най-добре се повлияват тези от първа група. Храната не даде алергични реакции, както и други усложнения.
Ключови думи: малнутриция, нутридринк, хранене, лицево-челюстна област
Адрес за кореспонденция:Д-р Албена Илиева, СБАЛ по ЛЧХ, МУ, бул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, е-mail: emd@mail.orbitel.bg

 

 

Самообслужване при пациенти с ендопротезирана хумероскапуларна става (тоалет и лична хигиена) - 49, 2013, № 1, 56-59.
А. Мирчева, М. Кръстанова и Д. Вачева
Клиника по физикална терапия и рехабилитационна медицина, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” -- Плевен
Резюме:
Целта на съобщението е да проследим, отчетем и анализираме възстановяването на дейностите от ежедневния живот (тоалет и лична хигиена) при пациенти с ендопротезирана хумероскапуларна става. За период от 3 години в Клиниката по физикална терапия и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” -- Плевен, са рехабилитирани 15 ендо­протезирани болни. Комплексната физиорехабилитационна програма включва: криотерапия, кинезитерапия, трудотерапия, ерготерапия, електролечение (магнитотерапия и фонофореза). Тя се проведе в няколко последователни рехабилитационни курса до постигане на максимално възможно възстановяване на функциите в раменния комплекс с приоритет на самообслужването. Резултатите от направения тест за дейности от еже­дневния живот отбелязвахме в индивидуален фиш на пациента в началото и в края на рехабилитационния процес, а данните от проучването обработихме със статистически метод за разпределение и анализ на непараметрични данни -- Wilcoxon rank test. Наблюдавахме достоверно благоприятно повлияване функционалната подвижност на оперирания крайник и подобряване на самообслужването. За постигане на добри резултати при рехабилитацията на пациенти с ендопро­тезирана хумероскапуларна става и подобряване възможността им за самообслужване от съществено значение е ранното започване на рехабилитация и включване на трудови дейности и дейности от ежедневния живот, дадени под формата на указания.
Ключови думи: раменна става, ендопротеза, рехабилитация, самообслужване
Адрес за кореспонденция:Д-р Аница Мирчева, Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, бул. "Георги Кочев" № 8А, 5800 Плевен, тел. 064 886-197, 0888 75 61 50, e-mail: hrabri_doc@abv.bg 

 

Ефективност на системата за регулиране на цените на лекарствените продукти в България - 49, 2013, № 1, 60-64.
Т. Веков
Факултет за обществено здраве, Медицински университет -- Плевен
Резюме:
Анализът на разходите за лекарствени продукти в България на макроикономическо ниво за последния петгодишен период (2007-2011 г.) показва, че относителният дял на разходите за медикаменти, заплащани от публични фондове, нараства в сравнение с общите разходи за здравеопазване. Докато през 2008 г. 13,8% от общия размер на разходите за здравеопазване представляват разходи за лекарствени продукти, през 2011 г. относителният дял на разходите за медикаменти нараства до 20,4%. Налага се изводът за недостатъчна ефективност и ефикасност на процеса по ценообразуване и регулиране на цените на лекарствените продукти и за необходимостта от предприемане на адекватни действия за тяхното подобряване.
Ключови думи: лекарствени продукти, разходи, нормативна уредба
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, Български кардиологичен институт, бул. „Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 02 962 54 54, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg

 

Сравнителен анализ на общественото удовлетворение от здравните системи в България, Англия, Германия и Чехия - 49, 2013, № 1, 65-69.
Д. Петрова
Факултет по обществено здраве, МУ -- София
Резюме: Удовлетворението на обществото от промените в здравеопазването е сред ре­шаващите критерии за оценка на развитието на здравната реформа и оттук за обосноваване на необходимите нови промени в здравната система. За проследяване на развитието на общественото удовлетворение беше проведено социологическо проучване сред 1342 пациенти. В изследването се прави и сравнителен анализ на удовлетворението на гражданите от здравните системи на други три европейски държави -- Германия, Англия и Чехия, и се установява зависимостта на удовлетворението от финансирането на здравеопазването. Сравнителният анализ стига до изводите, че в България здравната система е с най-ниска ефективност в сравнение с разглежданите страни. Основните причини са ниските нива на финансиране и удовлетворение от здравната система. Последното е пряко свързано с липсата на възможност за избор на здравноосигурителен фонд от пациентите.
Ключови думи: здравни системи, България, Англия, Германия, Чехия, обществено удовлетворение, сравнителен анализ
Адрес за кореспонденция:Д. Петрова, Факултет по обществено здраве, МУ, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София

 

bullet

МЕДИЦИНСКА ЕТИКА

Съвременните послания на Клетвата на Хипократ в България - 49, 2013, № 1, 81-84.
Пл. Попиванов
Катедра по вътрешни болести, МУ -- София
Резюме: Основната цел на проучването бе анализиране на съвременните послания на Клетвата на Хипократ в България. С помощта на документалния метод и качествен контент анализ бяха изследвани подбрани по влияние и ва­лидност български преводни текстове на Клетвата, като бяха съпос­тавени с актуалните проблеми на нашето здравеопазване. От 1994 г. по Закона за народното здраве при дипломирането си лекарите са длъжни да положат Хипократовата клетва, приета от Висшия медицински съвет. Тя малко се различава от автентичната, например в текста за аборта, поради разбиранията на актуалната медицинска етика. Съвременната Клетва вярно и точно предава както духа, така и посланията на древногръцката, които звучат учудващо актуално и непреходно със своя хуманен императив.
Ключови думи: Клетва на Хипократ, послания на Хипократовата клетва
Адрес за кореспонденция: Д-р Пламен Попиванов, Катедра по вътрешни болести, МУ,ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: ppopivanov@abv.bg

 

Последна актуализация: 24.06.2013

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
Дизайн и поддръжка на  Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ