Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Оригинални статии

razdelitel


 
Том 46, 2010 г.

 

bullet 4'2010

Ентеровирусни невроинфекции в България през 2008-2009 г. - 46, 2010, № 4, 42-48.
Н. Корсун(1), М. Тихолова(2), В. Петкова(3), Л. Пекова(4), А. Мангъров(2), К. Костова(5), З. Младенова(1) и П. Петров(6)
(1)Национален център по заразни и паразитни болести -- София, (2)СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” -- София; (3)Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, (4)Медицински университет --Стара Загора; (5)МБАЛ -- Шумен; (6)УМБАЛ “Св. Анна” -- София
Резюме: Ентеровирусите са водещи причинители на серозни менингити и менингоенцефалити. Диагностиката на ентеровирусните инфекции най-често се основава на изолацията и идентификацията на вирус в клетъчни култури. В последните години молекулярните методи, основани на RT-PCR, се използват за рутинна диагностика на ентеровирусните невроинфекции. Целта на настоящото проучване е да се определи честотата на ентеровирусните невроинфекции при деца и възрастни в България през 2008-2009 г. и да се анализират техните клинични и епидемиологични характеристики. В проучването са включени общо 110 пациенти на възраст 5 мес.-75 г., хоспитализирани в различни региони с фебрилитет и неврологични прояви. Чрез вирусни култури са изследвани 57 фекални проби и 107 ликвора, от които позитивни за ентеровируси са съответно 5 (4,5%) и 0 култури. Положителни за ентеровирусна РНК са 59/107 (55%) ликвора, тествани чрез RT-PCR. Анализирани са клиничните и параклинични данни при пациентите, позитивни и негативни за ентеровируси. Eнтеровирусите играят важна роля в етиологията на инфекциите на ЦНС при деца и възрастни в България. В диагностиката на ентеровирусните невроинфекции RT-PCR е по-бърз и чувствителен метод в сравнение с вирусните култури и би трябвало да се извършва рутинно в клиничната практика като част от началното диагностично поведение спрямо пациентите с менингити.
Ключови думи: ентеровируси, серозни менингити, енцефалити, RT-PCR
Адрес за кореспонденция: ст.н.с. ІІ ст. д-р Нели Корсун, дм, Национална референтна лаборатория по ентеровируси, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. ”Ген. Столетов” № 44А, 1233 София, тел. 831 00 42, e-mail: polionl_nk@abv.bg

 

Епидемиологични аспекти на паротитната инфекция в областите Плевен и Разград - 46, 2010, № 4, 49-53.
М. Карчева(1) и Н. Вълканова(2)
(1)Сектор „Епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ -- Плевен, (2)Катедра „Инфекциозни болести, тропически болести и епидемиология”, МУ -- Варна
Резюме: Епидемичният паротит е ваксинопредотвратима инфекция. През последните години се регистрира повишаване на заболяемостта в страната и изместването й в по-високи възрастови групи. В условията на масова специфична имунопрофилактика се наблюдават промени в характеристиката на епидемичния процес. Цел на работата ни беше да се проучат и сравнят епидемиологични характеристики в протичането на епидемичния паротит в областите Плевен и Разград за периода 2000-2008 г. Използвани са данни от отчети и анализи на НЦЗПБ -- София, РИОКОЗ -- Плевен, и РИОКОЗ -- Разград. Приложени са епидемиологичен метод, епидемиологичен анализ, документален метод. За проучвания период заболяемостта от епидемичен паротит в страната показва низходяща тенденция. Епидемичният процес в отделните области протича с различен интензитет -- в област Плевен се наблюдава леко понижение на заболяемостта, докато в област Разград -- леко завишаване в края на проучвания период. Боледуват по-често мъже в съотношение 2:1 в двете области. Засегнати са по-големи възрастови групи: 10-14 г. в област Плевен и 15-19 г. в област Разград. Заболяването се разпространява целогодишно в област Плевен, прекъсване на епидемичния процес през летните месеци се наблюдава в област Разград. Регистрира се множествена локализация на паротитната инфекция. Относителният дял на хоспитализираните е по-висок в област Разград -- 19,37% в сравнение с този в област Плевен -- 16,53%. Боледуват имунизирани в 51% в област Плевен и в 92% в област Разград. Епидемичният процес при заболяването през последното десетилетие протича с намален интензитет и се развива в пряка зависимост от прилаганата в страната специфична имунопрофилактика.
Ключови думи: епидемичен паротит, епидемичен процес, заболяемост
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Карчева, сектор „Епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. +359 64 884 269, e-mail: milena_karcheva@abv.bg

 

Нов инструмент за оценка на психо-социалната рехабилитация - 46, 2010, № 4, 54-59.
Г. Ончев(1), А. Ферчева(1), С. Алексиев(1) и Х. Киласпи(2)
(1)Катедра по психиатрия, Медицински университет -- София, (2)Департамент по науки за психично здраве, Юнивърсити колидж --Лондон
Резюме: Възстановяването от хронична психична болест предполага постигане на самостоятелно функциониране дори при персистиращи симптоми. Този модел контрастира с обслужването в институциите за хронични психиатрични пациенти, където стандартите продължават да са лоши, особено у нас. Проучването „Разработване на европейски инструмент за добра практика за обслужване на хронично психично болни в институции” (DEMoBinc) е проведено в 10 европейски страни, включително в България, с цел да създаде инструмент за оценяване на обслужването в хронични психиатрични и социални заведения. Представени са фазите на проучването, включващи Делфи групи, проверка за надеждност и крос-валидизиране спрямо индивидуални маркери в 203 институции при 1749 пациенти. Крайният продукт е уеб-базиран инструмент за самопопълване, наречен Показател за качество на рехабилитационното обслужване (QuIRC), който описва нивата на обслужване в оценяваното заведение в седем области: жизнена среда, терапевтична среда, лечения и интервенции, автономност, човешки права, социално включване и ориентация към възстановяване. Те се сравняват със средните стойности от аналогични заведения в страната. QuIRC е първият международно утвърден инструмент за оценка на качеството в психосоциалната рехабилитация. Планира се въвеждането му в рутинната клинична практика в Европа и използването му в бъдещи проучвания.
Ключови думи: възстановяване, шизофрения, психиатрична инвалидност, психо-социална рехабилитация, добра практика
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Георги Ончев, Катедра по психиатрия, Медицински университет, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: georgeonchev@hotmail.com

 

 

 

Медицинските алгоритми на клиничните пътеки -- основен фактор за липсата на контрол върху свръхдиагностиката и свръххоспитализацията в системата на задължителното здравно осигуряване в България - 46, 2010, № 4, 60-66.
Т
. Веков(1), Д. Петрова(2), В. Христов(2) и Б. Кузманов(2)
(1)Български кардиологичен институт, (2)СБАЛ по кардиология -- Плевен
Резюме: В настоящото изследване са анализирани критериите за допустимост на специфични инвазивни и интервенционални процедури, като е направено сравнение между критериите, въведени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на България, и тези на Европейското кардиологично дружество (ЕКД). На тази база се достига до извода, че националните критерии, приети от НЗОК, са твърде широки и общи, съпоставени с критериите на ЕКД, което способства за увеличаващия се брой на тези процедури през последните три години. От друга страна, анализът показва, че при клиничните пътеки с ясни и подробни критерии за приложимост не е налице съществено повишение нито на техния брой, нито на общите разходи на НЗОК. Поради това се прави заключението, че въвеждането на ясни, конкретни и детайлни критерии за приложимост на инвазивните и интервенционалните процедури в болничната помощ ще доведе до „озаптяване” на повишаващите се разходи на НЗОК за този вид болнични услуги.
Ключови думи: кардиология, инвазивни и интервенционални процедури, клинични пътеки, критерии
Адрес за кореспонденция:
Доц. Тони Веков, Български кардиологичен институт, бул. „Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 962 54 54, факс: 02/962 50 59, e-mail: t.vekov.hq@comleague.com

 

 

 

Сравнително проучване на плевродеза с талк, йодповидон, доксициклин и сребърен нитрат в експериментален модел със зайци - 46, 2010, № 4, 67-72.
А. Янкулов(1), Д. Стайков(2), Г. Паскалев(1), Б. Анави(2), К. Мурджев(1), А. Учиков(1), В. Узунова(1), И. Димитров(1) и А. Баташки(1)
(1)Катедра по специална хирургия, Медицински университет -- Пловдив, (2)Катедра по патоанатомия, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Химическата плевродеза намира своето приложение както при пациенти с пневмоторакс, така и при такива с малигнени плеврални изливи. В световен мащаб няма единно мнение по отношение на агентите за плевродеза. Цел на изследването е сравнително проучване в екс­периментални условия на плевродезния потенциал на талка, сребърния нитрат, йодповидона и доксициклина. За целта използвахме 28 новозеландски бели зайци с тегло от 3,5 до 4 кg, разделени на четири групи. Аутопсирането на опитните животни извършвахме на 28-ия ден след инжектирането на плевродезния разтвор в плевралната кухина. Разликата в степента на макроскопската имикроскопската плевродеза и плевралната фиброза при четирите агента се сравняваше. Плевродезата с йодповидон и сребърен нитрат е с по-висок потенциал от талка. На базата на изградения от нас екс­пе­ри­мен­та­лен модел при новозеландски бели зайци с четирите плевродезни агента и въз основа на получените резултати може за заключим, че плевродезата със сребърен нитрат и йодповидон е по-ефективна от тази с талк и доксициклин.
Ключови думи: експериментален модел, талк, сребърен ниртат, йодповидон, доксициклин, плевродеза
Адрес за кореспонденция:
Д-р А. Янкулов, Катедра по специална хирургия, Медицински университет, бул. „В. Априлов” № 15, 4000 Пловдив

 

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Морално-етични и правно-деонтологични проблеми в медицинската експертиза на работоспособността - 46, 2010, № 4, 77-79.
M. Николов
СБАЛ по онкология
Резюме: Лекарите, осъществяващи медицинска експертиза на работоспособността, имат трудна, отговорна и многообразна дейност. Всеки един от участниците във взаимоотношението пациент-лекар има свое място, позиция, роля, права, отговорности и задължения, но водещ е лекарят. Той следва да бъде запознат с основните принципи на медицинския морал, деонтология, биоетика и медицинското право. Така по-успешно и правилно ще се решават проблемите на болните, техните близки и колеги, породени от страданието във връзка с работоспособността им.
Ключови думи: деонтология, етика, медицинска експертиза, работоспособност
Адрес за кореспонденция: Д-р М. Николов, СБАЛ по онкология, 1756 София, ул. “Пловдивско поле” № 6, тел. 0888408089, e-mail: mdn@mail.bg

 

bullet

ИНФОРМАЦИОННА КОМПЕТЕНТНОСТ

Дигиталните институционални архиви -- световна практика и български опит
Ж. Сурчева и И. Митева
Централна медицинска библиотека, Медицински университет -- София

Представен е обзор на едно ново явление в областта на публикуването на свободен достъп - дигиталните архиви, поддържани от различни организации.

 

razdelitel

 

 

bullet 3'2010

Фактори, влияещи върху функционирането по време на ремисия при пациенти с биполярно афективно разстройство и рекурентно депресивно разстройство - 46, 2010, № 3, 34-40.
В. Стоянова, Г. Генчев, Ст. Кръстев, Р. Владимирова и В. Миланова.

(1)Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” -- София, (2)Секция по медицинска информатика и биостатистика, Медицински университет -- София
Резюме: Афективните разстройства са многолики, широко разпространени, фазово протичащи заболявания с висока социална цена. Основната превенция на рекурентността става по време на ремисия. Този важен период от боледуването се влияе както от биологични, така и от средови фактори. Целта на настоящото проучване е да определи кои фактори влияят на качеството на ремисията, постигната след лечение на рекурентна депресия и биполярно афективно разстройство. Дизайнът на проучването е натуралистичен, данните са обработени със SPSS 17.0.1, като са включени 37 пациенти с БАР и 28 с РДР. Като се приложиха множественият регресионен анализ и процедурата „Backward”, останаха 5 важни клинико-диагностични фактора със сериозно влияние върху качеството на ремисията, оценено със скалата на Шийхaн (R2 = 0,711, р < 0.001). Най-голямо влияние има наличието на резидуални депресивни симптоми, следвано от броя фази и от резидуалните хипоманийни симптоми. Наличието на професионална ангажираност влияе позитивно върху социалното функциониране, като редуцира стойностите на скалата на Шийхан. Продължителността на ремисията е обратнопропорционална на тежестта на социалната дисфункция. В заключение: Качеството на ремисията е динамичен показател и зависи от субсиндромни прояви на болестта, от склонността към рецидивиране, биологично или психосоциално детерминирана, и в много по-малка степен от полярността.
Ключови думи: биполярно афективно разстройство, рекурентна депресия, качество на ремисия, клинико-социални характеристики
Адрес за кореспонденция: Д-р Весела Стоянова, Психиатрична клиника, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел: 02 92 30 979, е-mail: vestoyan@yahoo.com

 

 

В търсене на връзката между периампуларен дуоденален дивертикул и панкреасна патология (Ретроспективен анализ) – 46, 2010, № 3, 41-45.
С. Динева, Пл. Гецов, И. Димов и Б. Владимиров.
(1)Клиника по образна диагностика при МИ на МВР, (2)Отделение по образна диагностика при УМБАЛ „Царица Йоанна” -- София, (3)Клиничен център по гастроентерология при УМБАЛ „Царица Йоанна” -- София
Резюме: Целта на представеното съобщение е да съпостави извършения от нас анализ на връзката между дуоденален дивертикул и панкреасна патология с някои от изнесените резултати по темата от чужди автори. В нашето изследване са включени 3259 пациенти, подложени на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ) за периода 1989-първата половина на 2009 г. Преминали са през Ендоскопския сектор на Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна”. Протоколите са обработени в таблица, включваща различни показатели. В анализа са съпоставени част от тях -- възраст, пол, наличие на дуоденален дивертикул, съпътстваща панкреасна патология. Към последната са включени остър панкреатит, хроничен панкреатит, карцином на панкреаса, бенигнен тумор на панкреаса, вродени аномалии на панкреаса. Пациентите са разделени на две групи -- със и без периампуларен дуоденален дивертикул. Трябва да се има предвид и нивото на ендоскопската диагностика и рентгенова техника за условията на България, както и показанията за извършване на ЕРХПГ. Например пациенти с остър панкреатит рядко са обект на ендоскопско изследване, поради което анализираният им брой е по-малък. От данните се установява, че няма сигнификантна разлика в честотата на панкреасната патология като цяло при пациенти със и без дуоденален дивертикул. Вижда се, че има възрастов пик при мъже на възраст 50 г. сред тези с остър панкреатит и при двете наблюдавани групи.
Ключови думи: дуоденален дивертикул, ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, панкреатит
Адрес за кореспонденция:
Д-р Стоянка Динева, Клиника по образна диагностика, Медицински ин­ститут на МВР -- София, e-mail: dineva_g@abv.bg

 

 

Честота на артериовенозните фистули след пункционна бъбречна биопсия – 46, 2010, № 3, 45-48.
М. Любомирова, Е. Андреев и Б. Богов.

Клиника по нефрология, УМБАЛ” Александровска” -- София
Резюме: Целта на проучването е да се определи честотата на АV фистули след пункционна бъбречна биопсия (ПББ) на нативен бъбрек. За периода януари 2007-юли 2010 г. са биопсирани 283 болни -- 125 мъже и 129 жени, на средна възраст 52 +/- 11,5 години. 29 от биопсиите са на деца -- 13 момчета и 16 момичета, на средна възраст 12,6 +/- 3,75 год. Ехографско и доплерово изследване на бъбреците е осъществено при всички биопсирани на 24-ия час след пункционната бъбречна биопсия с цел ранна диагностика на пост­биопсичните усложнения. Само след 7 биопсии от 283 -- една при дете и 6 при възрастните (2,4% от всички биопсии), се доказа типичната за АV фистула крива. Въпреки възможните постбиопсични усложнения, бъбречната биопсия е рутинна инвазивна манипулация в нефрологията, която крие минимални рискове за пациентите и е необходима за диагностичния и терапевтичен процес.
Ключови думи: пункционна бъбречна биопсия, AV фистула, постбиопсични усложнения, ръчна Тru cut иглена биопсия, автоматична система тип Gun
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, МБАЛ ”Александровска”, ул. „ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-229, e-mail: Mljubomirova@yahoo.com

 

 

Качество на живот на пациенти с малигнени плеврални изливи след диагностична торакоскопия и плевродеза – 46, 2010, № 3, 49-54.
А. Янкулов, Г. Паскалев, К. Мурджев, А. Учиков, А. Чапкънов, В. Узунова, И. Димитров и А. Баташки.
А. Янкулов, Г. Паскалев, К. Мурджев, А. Учиков, А.
Катедра по специална хирургия, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Малигнените плеврални изливи (МПИ) представляват заболяване, включващо в себе си хетерогенна група от симптоми, водещи до значителна по степен морбидност при пациенти със злокачествено заболяване. В последните години като основно средство за палиативно повлияване на пациентите с плеврални изливи се наложи плевродезата. Целта на нашето проучване е да проследим дали химическата плевродеза подобрява субективното състояние на пациентите с МПИ. За периода април 2007-август 2009 г. описваме 100 пациенти с малигнени плеврални изливи. При 20 от тях бяха извършени само диагностични торакоскопии, с оглед хистологична верификация на излива, а при останалите 80 бе извършена химическа плевродеза с талк, сребърен нитрат, йодповидон и доксициклин. На базата на получените резултати можем да заключим, че и при четирите групи пациенти, при които е извършена плевродеза, общото здравно състояние и качеството на живот са по-добри в сравнение с групата, при която е извършена само диагностична процедура. Извод: Химическата плевродеза може да се използва като ефективно средство за палиация на пациенти с малигнени плеврални изливи.
Ключови думи: химическа плевродеза, качество на живот, блокиран бял дроб
Адрес за кореспонденция: Д-р Александър Янкулов, Катедра по специална хирургия, МУ, 4000 Пловдив

 

 

Кримско-Конго хеморагична треска в Южна България – 46, 2010, № 3, 55-60.
Р. Комитова, И. Христова, С. Желязкова , М. Маринова и И. Боев.
(1)УМБАЛ „Д-р Г. Странски” -- Плевен, (2)НЦЗПБ -- София, (3)MБАЛ -- Ямбол, (4)МБАЛ -- Кърджали, (5)МБАЛ „Св. Георги ” -- Пловдив
Резюме: Кримско-Конго хеморагичната треска е потенциално фатално заболяване, причинено от вирус, предаван чрез кърлежи. Цел на проучването е анализиране на епидемиологичните, клиничните и лабораторните характеристики на серия заболели с ККХТ. Проведено е ретроспективно проучване на пациенти с ККХТ от Южна България за периода 2001-2006. Диагнозата е потвърдена чрез вирусна изолацияпри инокулиране на кръвна проба на новороденzи мишлета. В проучването са включени 17 пациенти, 13 от които потвърдени. Повечето имат анамнеза за кърлежова експозиция. Наблюдаван е случай на нозокомиална инфекция и клъстър от 2 случая в семейство. Почти при половината първоначално е поставена друга диагноза. Най-честите симптоми са температура, отпадналост и миалгии. Инецираните склери са най-честата обективна находка. Хеморагични прояви се наблюдават при всички: екхимози на местата на манипулациите (17), епистаксис (7), петехиален обрив(3), хематурия (3) и при единични случаи -- висцерални кръвоизливи. При всички се установява тромбоцитопения, и при повечето -- левкопения и повишени аминотрансферази. Приложено е заместително лечение с пряснозамразена плазма, тромбоцитен концентрат и при показания -- еритроцитна маса. Четири случая завършватфатално поради масивни хеморагии.Близо половината са диагностицирани със закъснение и са получили неподходящо лечение. Необходимо е периодично да се актуализира информираността на медицинските специалистиза ККХТ в ендемичните райониза по-добрата прогноза на заболелите.
Ключови думи: Кримско-Конго хеморагична треска, нозокомиални инфекции, рибавирин
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Радка Комитова, Инфекциозна клиника, УМБАЛ ”Св. Георги”  Пловдив, e-mail: radkakomitova@yahoo.com

 

 

Приложение на такролимус при бъбречна трансплантация – 46, 2010, № 3, 61-66.
Е. Паскалев.
Клиника по нефрология и трансплантация, Александровска болница -- София
Резюме: Приложението на нови имуносупресори в бъбречната трансплантация е свързано с подобряване функцията и удължаване преживяемостта на трансплантата. Такъв имуносупресор е такролимус. Той е широко известен в световен мащаб, въпреки това в България се прилага рутинно при голям брой пациенти от две години. Преди това е прилаган само при единични пациенти макар за доста продължително време. Такролимус е имуносупресор от групата на калциневриновите инхибитори. Неговият дял в Европа сред имуносупресорите от тази група е около две трети, т. е. той е доказан в клинично отношение. Целта на проучването е да покаже резултатите от приложението на такролимус сред популацията на бъбречнотрансплантираните пациенти в България. Проучени са 56 бъбречнотрансплантирани пациенти на лечение с такролимус при съотношение М:Ж -- 1:1, средна възраст 34 +/- 7 г. и средна продължителност на приложение на медикамента 10 +/- 3 месеца. Съотношението според вида на донора -- трупен:жив, е 1,2:1. Пациентите са разделени на две групи: група А -- 26 пациенти с приложение на такролимус от самата трансплантация; група Б -- 30 пациенти с преминаване на такролимус от предшестващо лечение с циклоспорин А по повод прояви на реакция на отхвърляне или нефротоксичност, изискващи по-ниски дози на калциневриновия инхибитор. Основни критерии за промените в бъбречната функция са серумният креатинин и степента на протеинурията. Резултатите показват, че в група А не е установен нито един случай на остро отхвърляне. При тези пациенти е определен среден креатинин 114 +/- 12 ncmol/l на третия месец от трансплантацията. Той се запазва от същия порядък в края на проучването -- 116 +/- 15 ncmol/l (p -- n.s.). Протеинурията остава в много ниска средна стойност -- < 0.4 g/24 h за целия период на наблюдение (p -- n.s.). В група Б се доказва подобрение на бъбречната функция при преминаване на такролимус -- серумен креатинин 174 +/- 18 ncmol/l на третия месец след промяната на медикаментите и 180 +/- 11 ncmol/l в края на проучването спрямо 202 +/- 15 ncmol/l непосредствено преди промяната, т. е. при лечение с циклоспорин А -- p < 0.05. Промените в нивото на протеинурията са незначителни, т. е. нямат статистическа значимост (p -- n.s.). В заключение може да се направи изводът, че лечението с такролимус постига стабилност на функцията на трансплантата и на имуносупресивното лечение след бъбречна трансплантация.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, имуносупресия, такролимус
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230 240, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

 

Динамика в резистентността на най-честите бактериални изолати в УМБАЛ “Св. Марина” -- Варна, и употребата на някои антибиотици в периода 2004-2008 г. – 46, 2010, № 3, 67-72.
T. Стоева, К. Божкова, В. Снегарова и М. Божкова.

Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Цел на проучването е проследяване динамиката на антибактериалната резистентност на най-често изолираните Грам-отрицателни бактерии в корелация с консумацията на широкоспектърни антибиотици за период от 5 години (2004-2008) в УМБАЛ “Св. Марина” -- Варна. Анализирани са резистентността на E. coli, K. pneumoniae и P. аeruginosa към цефалоспорини от III генерация, аминогликозиди, Meropenem и Ciprofloxacin, както и годишната консумация на тези антибиотици (DDD на 100 леглодни). Употребата на Ceftriaxon и Ceftazidime е постоянно нарастваща величина в проследявания период, което корелира с тенденция за покачване процента на ESBL-продуцентите E. сoli и K. рneumoniae. Особено засегнат вид е K. pneumoniae, за който се установява покачване на резистентността към Ceftazidime от 12% (2004 г.) до 45% за 2008 г. (р < 0,05). През целия период Сiprofloxacin е най-често използваният от проучваните антибиотици. И при трите бактериални вида се установява сигнификантна тенденция на увеличаване резистентността към този антибиотик (р < 0,05). Въпреки повишената консумация на Meropenem, се доказват стабилизирани нива на карбапенемна резистентност в P. аeruginosa и липса на такава в E. сoli и K. рneumoniae. На фона на повишаваща се консумация на аминогликозиди се увеличава и резистентността на Enterobacteriaceae към тези антибиотици, но разликите по години са статистически незначими (р > 0.05). В P. аeruginosa резистентността към Gentamicin се запазва на относително постоянно ниво.
Ключови думи: антибиотична консумация, антибиотична резистентност
Адрес за кореспонденция: Д-р Теменуга Жекова Стоева, дм, Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет, ул. „Марин Дринов” № 55, 9001 Варна, тел. 0887 614 008, e-mail: temenuga.stoeva@abv.bg

 

 

Анализ на приложението на изискванията и критериите на позитивния лекарствен списък и влиянието върху публичните разходи за лекарствени продукти – 46, 2010, № 3, 73-77.
Т. Веков, Н. Велева и Р. Колева.
Факултет по обществено здраве, МУ -- Плевен
Резюме: В настоящото изследване са анализирани критериите за реимбурсация на комбинираните лекарствени продукти, които са включени в позитивния лекарствен списък (ПЛС). Авторите правят исъпоставка с критериите и начините на реимбурсация на отделните съставни продукти на комбинираните лекарствени продукти тогава, когато те са включени в ПЛС като самостоятелни продукти. Въз основа на анализа е установено, че нормативната база предвижда еднакви критерии за реимбурсация на двата вида лекарства. В същото време обаче анализът на практическото приложение на правилата за реимбурсация по отношение на отделни групи медикаменти показва, че комбинираните лекарствени продукти са с по-висока степен на реимбурсация от обществения фонд. Вследствие на това авторите заключават, че еднаквото приложение на правилата по отношение на двете групи продукти ще доведе до спестяване на средства от бюджета за лекарства на НЗОК.
Ключови думи: позитивен лекарствен списък, реимбурсация, АСЕ инхибитори, диуретици, комбинирани лекарствени продукти, ангиотензин-рецепторни блокери
Адрес за кореспонденция: Доц. Тони Веков, Български кардиологичен институт, бул. „Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 962 54 54, факс: 02/962 50 59, e-mail: t.vekov.hq@comleague.com

 

 

Резултати от естетичната блефаропластика и оперативни алтернативи при 433 пациенти – 46, 2010, № 3, 78.
П. Тепавичарова.
Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Оперативните интервенции за корекция на блефарохалазата са еволюирали с времето от насока към отстраняване на отговорните за състоянието структури до съхраняването им и използването им като резервен материал при настъпващата с годините атрофия на тъканите. Няма една техника, приложима при всички пациенти. Всяка от създадените оперативни интервенции може да се приложи при конкретния пациент. Анализират се резултатите от 433 блефаропластики, като се обръща внимание на неблагоприятните резултати, причините за тяхното възникване и лечение.
Ключови думи: блефаропластика, техники, резултати
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р П. Тепавичарова, ул. „Кишинев” № 16А, ет. 3, ап. 6, тел. 0888609947, e-mail: pepi2777@hotmail.com

razdelitel

 

bullet 2'2010

Място и значение на рака на млечната жлеза в общата първична инвалидност сред жените в България - 46, 2010, No 2, 31-36.
М. Николов
СБАЛ по онкология -- София
Резюме: Целта на проучването в тази публикация е подробен анализ на мястото, ролята и значението на рака на млечната жлеза в структурата на общата първична инвалидност с аспект за дефиниране на тенденциите. Проучени са 382 314 жени, явили се пред ТЕЛК в цялата страна за времето от 2001 до 2008 г. и оценени с 50 и повече процента трайно намалена работоспособност. Получените резултати, че ракът на млечната жлеза инвалидизира предимно жени в активна творческа и предпенсионна възраст, както и демографските данни, че това е най-многобройната възрастова група жени в България, показват социалната значимост и актуалност на проблема и практическата стойност на настоящото проучване. То отговаря на съвременните нужди на обществото като цяло и на здравните и социалните институции.
Ключови думи: инвалидност, рак на млечната жлеза, жени
Адрес за кореспонденция: Д-р Манаси Николов, д.м., СБАЛ по онкология, ул. „Пловдивско поле” № 6, 1756 София, тел. 02/ 8076250, GSM: 0888408089, e-mail: mdn@mail.bg

 

 

Варицелни енцефалити - 46, 2010, No 2,37-40.
Ц. Дойчинова, Г. Ганчева, М. Атанасова, Хр. Цветанова и П. Илиева
Инфекциозна клиника, УМБАЛ -- Плевен
Резюме: Варицелните енцефалити са тежка клинична проява на варицелна инфекция, засягаща предимно детската възраст. Цел на представената работа е проучване на варицелни енцефалити за петгодишен период (2004-2009 г.), лекувани в Инфекциозна клиника на УМБАЛ -- Плевен. Направено е проспективно и ретроспективно проучване на варицелен енцефалит при три деца и 38-годишен мъж. Варицелният енцефалит се развива в хода на обривния стадий на инфекцията до 5-ия ден от началото на заболяването. При всички болни са наблюдавани интоксикационен и обривен синдром и характерни за инфекция на ЦНС клинични прояви -- тремор на тялото, тонично-клонични гърчове, сопорозно-коматозно състояние. При всички болни са назначени водно-солева реанимация, антибиотично лечение, Acyclovir, биопродукти. При децата заболяването завършва благоприятно, а при възрастния болен е с фатален край. Изводи: варицелните енцефалити са по-характерни за деца до 5-годишна възраст, протичат тежко, изискват ранна диагноза и адекватна етиологична и патогенетична терапия.
Ключови думи: варицела, ЦНС, енцефалит
Адрес за кореспонденция: Д-р Цеца Дойчинова, Инфекциозна клиника, УМБАЛ, бул. "Г. Кочев" № 8а, 5800 Плевен, тел. 0888729532, е-mail: doichinova_ceca@abv.bg

 

 

Приложение на имуносупресия с моноклонални антитела при бъбречнотрансплантирани пациенти - 46, 2010, No 2, 41-45.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, “Александровска” болница, София
Резюме: Приложението на моноклонални антитела за първична индукция при бъбречнотрансплантирани пациенти е рутинна клинична практика от две десетилетия. По този начин може да се повлияе честотата на острото отхвърляне, което има позитивен ефект върху преживяемостта на трансплантирания бъбрек. Целта на проучването е да покаже ефекта от приложението на моноклонални антитела върху честотата на острото отхвърляне при бъбречнотрансплантирани с повишен риск. Проучени са 33-ма пациенти, при които е проведена първична индукция с моноклонално антитяло -- при 22-ма с Basiliximab (Simulect) и при 11 -- Daclizumab (Zenapax). Проучването е осъществено за период от 8 години. Моноклоналните антитела са приложени при повишен риск: захарен диабет, язвена болест, повторна трансплантация, ниска съвместимост по HLA система -- под 50%, анамнеза за наличие на алоантитела в миналото. Използвана е контролна група от 25 пациенти без приложение на моноклонални антитела. В проучваната група са установени 2 остри реакции на отхвърляне (ОРО) -- 1 при лечение със Zenapax и 1 при Simulect, или 6% честота на ОРО. В контролната група са установени 4 случая на ОРО -- 16%. Използването на моноклонални антитела при пациенти с повишен риск за ОРО води до редукция на острото отхвърляне до 6% срещу 16% в контролната група -- p < 0.01. Приложението на моноклонални антитела не води до повишаване честотата на инфекции.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, имуносупресия, моноклонални антитела, остра реакция на от­хвърляне
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230 240, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

 

Рискови фактори за усложнения при реналната бъбречна биопсия - 46, 2010, No 2, 46-51.
М. Любомирова, Р. Джераси и Б. Киперова
Клиника по нефрология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Реналната биопсия може да бъде извършена посредством автоматична система за пункционна бъбречна биопсия (ПББ) тип Gun. С все по-широкото популяризиране на тази техника нарастват и възникващите противоречия относно качеството на биопсичния материал и честотата на възможните усложнения. Целта на това проучване е да се изследва рискът от възникване на постбиопсични усложнения при пациенти с нарушена бъбречна функция, както и да се проследи зависимостта между прилагането на различни техники за бъбречна биопсия и използването на различни по размер игли върху честотата на тези усложнения. За сравняване на ръчна с автоматична бъбречна биопсия изследвахме 204 пациенти -- 106 жени и 98 мъже, на средна възраст 49,69 г. При 40 от болните беше регистрирана бъбречна недостатъчност, дефинирана като серумен креатинин > 133 ncmol/l и/или креатининов клирънс < 90 ml/min. Биопсията на 107 пациенти беше извършена с автоматична игла 16 G или 18 G, а при останалите 97 -- с ръчна игла (Tru-cut), 16 G. Постбиопсичните усложнения бяха визуализирани посредством ултразвуково изследване до 24 часа от ПББ. Малки усложнения -- интра- или периренални хематоми вследствие на извършената биопсия, се доказаха при 16% (32 пациенти). Не бяха намерени съществени различия между групите със и без усложнения по отношение на пола, възрастта, артериалното налягане и коагулационния статус, отчетени преди изследването. Броят на постбиопсичните хематоми след ръчна биопсия беше значително по-голям, отколкото след автоматична, р < 0,001. Средният размер на хематома след биопсия с еднократна игла беше сигнификантно по-голям от размера на хематома след използване на автоматизирана игла (43,5 +/- 10,2 mm срещу 25,6 +/- 8,2 mm). Беше извършен мултивариационен анализ на изходните характеристики на изследваните лица с цел определяне на величина, предиктивна за постбиопсични усложнения. Единствената величина, определяща самостоятелно по-висок риск за поява на постбиопсични хематоми, бе повишеният серумен креатинин. Биопсираните пациенти със серумен креатинин > 400 ncmol/l показаха 2 пъти по-голяма склонност към развитие на постбиопсични усложнения (odds ratio, 2.0 ; 95% confidence interval, 1,3- 4,1; p < 0,005). Размерът на използваната игла се оказа предиктивен фактор за настъпване на усложнения. Броят на бъбречните хематоми (интра- или периренални) нарасна значително при използването на игла 16 G и еднократна игла (Tru-cut), сравнени с биопсиите, направени с 18 G автоматизирана игла. Голямо усложнение -- случай на масивен интраренален хематом, налагащ кръвопреливане, настъпи при 1 (0,69%) пациент след биопсия с 16 G автоматизирана игла. Честотата на AV фистулите беше ниска -- 2% -- 2 случая в група I и 1 в група II; р > 0,05. Гранично по-висока честота на постбиопсичните хематоми беше установена в І група (мануална биопсия) -- 10% на 5%, р < 0,01. И с двете техники се доби достатъчно количество биопсичен материал, но при ръчната биопсия с 16 G Tru-cut игла степента на кръвозагубата беше по-тежка. За съжаление не разполагаме със сигурни клинични и лабораторни критерии с изключение на установените коагулационни аномалии, които да послужат като ориентир за пациентите с най-висок риск. Наличието на бъбречна недостатъчност може да повиши този риск. Въпреки вероятността от появата на постбиопсични усложнения, бъбречната биопсия остава незаменим диагностичен и терапевтичен метод в нефрологичната практика.
Ключови думи: бъбречна биопсия, постбиопсични усложнения, ръчна Tru-cut иглена биопсия, ПББ с автоматична система тип Gun, бъбречна недостатъчност
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, УМАЛ „Александровска”, ул. „Св. Георги Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-229, факс 92-30-248, e-mail: mljubomirova@yahoo.com

 

 

Цистатин С -- референтни граници, значение за клиничната практика - 46, 2010, No 2, 52-57.
Р. Михайлов(1), Б. Пенчева(1), В. Василев(2) и В. Стоянова(3)
(1)Клинична лаборатория, УМБАЛ „Царица Йоанна -- ИСУЛ”, (2)Клиника по нефрология, УМБАЛ „Царица Йоанна -- ИСУЛ”, (3)Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” -- Плевен
Резюме: През последните десетилетия броят на пациентите с хронични бъбречни заболявания се увеличава непрекъснато. Тази тенденция се свързва с нарастване процента на диагностицираните случаи на диабет и различни сърдечно-съдови заболявания, най-често хипертония при млади пациенти. Основен маркер за преценка състоянието на бъбречната функция е нивото на гломерулната филтрация. Още през 80-те години на двадесети век се разработват различни схеми за диагноза и проследяване на терапията в клиниките по нефрология, които включват измерването на серумните концентрации на нискомолекулния базисен протеин цистатин С. При въвеждане на нов лабораторен показател всяка лаборатория е задължeна да избере коректни референтни граници, което е предпоставка за по-точна преценка на състоянието на пациента. Извършен беше подбор на 101 доброволци с верифицирано състояние на „здраве”. Беше използван валидиран имунотурбидиметричен тест на Dako Cytomation. Получените резултати бяха обработени съгласно изискванията на IFCC с програмата Refval Version 3.2.1. Тъй като не се установи симетрично разпределение на резултатите, референтните граници бяха изчислени след математическа манипулация (логаритмична трансформация). Получените от нас референтни граници за Cystatin С са 0.168-1.166 mg/L. Тези референтни граници са близки до препоръчваните в редица литературни източници.
Ключови думи: цистатин С, бъбречна недостатъчност, гломерулна филтрация, референтни граници
Адрес за кореспонденция: Росен Михайлов, Клинична лаборатория, УМБАЛ „Царица Йоанна -- ИСУЛ”, ул. „Бяло море” № 8, 1520 София

 

 

Изследване нивото и тенденциите на генеричното проникване на българския фармацевтичен пазар в периода 2006-2009 г. - 46, 2010, No 2,  58-62.
Т. Веков
Български кардиологичен институт -- София
Резюме: Настоящата статия представя сравнителен анализ на количествения и стойностния размер на увеличение на два сегмента от фармацевтичния пазар -- на генерични лекарствени продукти и на оригинални лекарствени продукти. Разглежда се четиригодишен период на базата на извършен анализ нарецепти, изпълнени в аптеките, данни от IMS Health относно лекарствопотреблението през периода 2006-2009 г. и данни на НЗОК за реимбурсираните лекарства. Пазарният дял на количествата употребени опаковки генерични продукти през периода 2006-2009 г. намалява, респективно потреблението на оригинални медикаменти нараства. Авторът прави заключението, че в резултат на неправилна лекарствена и реимбурсна политика българският фармацевтичен пазар се развива нелогично, което води до непрекъснато увеличаване на разходите за лекарствопотребление, комбинирано с намаляваща терапевтична достъпност, и е необходимо да се предприемат реформи в тази посока.
Ключови думи: публични разходи, генерично проникване, реимбурсация, позитивен лекарствен списък
Адрес за кореспонденция: Доц. Тони Веков, Български кардиологичен институт, бул. „Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 962 54 54, факс: 02/962 50 59, e-mail: t.vekov.hq@comleague.com

 

 

Фармакоикономическа оценка на сублингвални таблетки Buprenorphine 2 mg/Naloxone 0,5 mg за лечение на опиоидна наркотична зависимост  - 46, 2010, No 2,  63-70.
А. Савова, А. Стоименова, М. Манова и Г. Петрова
Катедра “Организация и икономика на фармацията”, Фармацевтичен факултет, МУ -- София
Резюме: Цел на проучването е да се оценят възможните клинични и икономически ползи от лечението на опиоидната зависимост с Buprenorphine + Naloxone за българската здравна система. По публикуван модел от типа “дърво на терапевтичните решения”, който сравнява протичането на лечението с Methadone и Buprenorphine + Naloxone, се оценява ефектът от лечението за период от 52 седмици за българските условия. Анализирани са само директните разходи за фармакотерапия при двете алтернативи, съответно за 1 месец и 6 месеца по цена на производител, разрешена от МЗ. Очакваните разходи при двете алтернативи съответно са: Methadone -- 166 лв., и Buprenorphine + Naloxone -- 2833 лв. Съотношението между допълнителните разходи за допълнителни години живот с ново качество (QALY) е 12 456,79 лв. Комбинацията Buprenorphine + Naloxone е ефикасна, безопасна и рентабилна за системата на здравеопазване в България и вероятно и за социалната система.
Ключови думи: Metadone, Buprenorphine, ефикасност, безопасност, цена/ефикасност
Адрес за кореспонденция: А. Савова, Катедра “Организация и икономика на фармацията”, Фармацевтичен факултет, МУ, ул. „Дунав” № 2, 1000 София

 

 

Ролята на Methylprednisolone за фосфолипидния състав на алвеоларния сърфактант при септичен респираторен дистрес-синдром, предизвикан от експериментален фекален перитонит - 46, 2010, No 2,  71-78.
С. Лазаров(1), Р. Николов(2), Е. Янев(1), А. Момчилова(3) и Р. Панков(4)
 (1)Катедра па патологична физиология, МУ -- София, (2)Катедра па фармакология и токсикология, МУ -- София, (3)Институт по биофизика, БАН, (4)Биологичен факултет, СУ “Св. Климент Охридски”
Рeзюме: Грам-негативният сепсис е сериозен проблем в клиничната практика, който засяга повече от 1% от хоспитализираните пациенти. Често той се развива на базата на остър фекален (бактериален) перитонит. При 40-45 % от пациентите Gram-негативният сепсис се усложнява със септичен шок и синдром на многоорганна недостатъчност, водещи до неизбежен фатален край. Той се дължи в над 90% на респираторния дистрес-синдром при възрастни (РДСВ), който се развива поради необратими увреждания в структурата и функцията на белодробната сърфактантна система и най-вече на алвеоларния сърфактант (АС). Въпреки големите подобрения в терапията и поддържащите грижи за болните с РДСВ смъртността е около 50-60 % за изминалото десетилетие. Сред най-широко изследваните лекарства за лечение на РДСВ са глюкокортикостероидите. Поради това проведохме проучване върху АС на плъхове с експериментален модел на септичен РДСВ, третиран с Methylprednisolone. Изследвахме общото количество и процентното съотношение на сърфактантните фосфолипиди и количественото съотношение между основните фосфолипидни фракции в АС. Установихме статистически достоверни благоприятни промени в изследваните показатели на третираните с Methylprednisolone животни.
Ключови думи: остър фекален перитонит, сепсис, септичен шок, респираторен дистрес-синдром при възрастни, алвеоларен сърфактант, сърфактантни фосфолипиди, Methylprednisolone
Адрес за кореспонденция: д-р Симеон Лазаров, дм, Катедра по патологична физиология, МФ, МУ, бул. “Св. Георги Софийски” № 1, 1431 София, тел. 951-69-96/318, GSM 0987-751-493

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Създаване на система за електронен здравен запис -- текущо състояние и добрите практики в Европа и по света - 46, 2010, No 2, 79-83.
И. Костов
ІІ САГБАЛ „Шейново” -- София
Резюме: Статията представя текущото състояние и добрите практики в страните членки на ЕС и Канада, САЩ, Нова Зеландия за създаване на система за електронен здравен запис. Разглежда се процесът на развитие на електронния здравен запис в европейски и световен план и се прави преглед на информационнотехнологичното осигуряване на здравеопазването и на електронните лични здравни досиета в Европа и по света. Авторът разглежда добрите практики от европейските и други страни, в които се използват електронни здравни записи.
Ключови думи: електронно здравеопазване, електронен здравен запис, електронно лично здравно досие
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Костов, Изпълнителен директор на ІІ САГБАЛ „Шейново” София, ул.”Шейново” № 19, 1504 София

 

bullet

ИНФОРМАЦИОННА КОМПЕТЕНТНОСТ

Свободният достъп -- факт във виртуалната реалност - 46, 2010, No 2, 84-100.
Ж. Сурчева и И. Митева
Централна медицинска библиотека, МУ -- София
Резюме: В обзора се представят източниците на свободен достъп: списания и материали от отворени дигитални архиви. Описани са историята на възникването им, някои аспекти на авторското право, отражението на свободния достъп до научната информация върху поведението на традиционните издатели и библиотеките и перспективите пред дигиталните научни издания.
Ключови думи: свободен достъп, интернет, авторско право, издателства, библиотеки
Адрес за кореспонденция: Д-р Женя Сурчева, Централна медицинска библиотека, ул. „Св. Г. Софиски” № 1, 1431 София, e-mail: surcheva_j@abv.bg

 

razdelitel

 

bullet 1'2010

Резултати от оперативното лечение на 56 пациенти с радикална ретропубисна простатектомия - 46, 2010, No 1, 40-43.
Н. Смилов(1), И. Лозев(2), Е. Александров(1) и П. Лозев(1)
(1)Урологично отделение, (2)Клиника по хирургия, МИ на МВР -- София
Резюме: Целта на проучването е да се направи оценка на усложненията и постоперативните резултати при отворената радикална ретропубисна простатектомия. В проучването са включени 56 пациенти с Т1 и Т2 карцином на простатната жлеза, оперирани за периода 2004-2009 г. в Урологичното отделение на МИ на МВР. При 24 пациенти е приложена стандартна ретроградна техника на радикална ретропубисна простатектомия, при шестима пациенти с едностранно и при трима с двустранно съхраняване на съдовонервния сноп. Постоперативният период при всички пациенти протече без усложнения. Петдесет и двама от тях са със запазена континентност, трима са със стрес-инконтиненция и един с тотална инконтиненция. Стриктура на шийката на пикочния мехур се установи при един пациент. Онкологичен контрол на заболяването наблюдавахме при 50 пациенти. Въпреки че радикалната ретропубисна простатектомия е стандартно лечение при карцином, ограничен в простатата, операцията не е без усложнения. Необходимата подготовка за коректното извършване на операцията протича бавно с извършването на по-голям брой операции.
Ключови думи: простатен карцином, ретропубисна радикална простатектомия
Адрес за кореспонденция: Д-р Ненчо Смилов, Медицински институт на МВР, бул. „Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 0888 763 674, e-mail: smilov_nencho@yahoo.com

 

 

Гастроинтестинални стромални тумори в България -- данни на Националния раков регистър - 46, 2010, No 1,  44-48.
З. Валерианова
(1)Национален раков регистър, Специализирана болница за активно лечение по онкология -- София
Резюме: Съвременните открития на науката и публикуваните данни, свързани със злокачествените гастроинтестинални стромални тумори (ГИСТ) са предпоставказа провеждане на настоящото проучване. То цели да оцени състоянието на новодиагностицираните случаи със злокачествени ГИСТ в България за периода 1993-2008 г. и да посочи по-важните възможни причини за тяхната хипорегистрация. От базата данни на НРР са установени новорегистрираните случаи с лейомиосарком в страната за периода 1993-2006 г. Използвани са кодовете на МКБ -- 10-а ревизия. За намиране на приблизителния брой нови случаи със злокачествени ГИСТ се проведе проучване в диспансерите за онкологични заболявания за 2005-2006 г. и се събра допълнителна информация от УМБАЛ „Александровска”, УМБАЛСП „Пирогов”, ВМА -- София, и УМБАЛ „Царица Йоанна” за периода 2005-2008 г. Регистрирани са 176 нови случая с лейомиосарком на гастроинтестиналния тракт в НРР. Само при 14 (39%) от 36 болни с лейомиосарком за 2005-2006 г. се установи сигурна хистологична диагноза и имунохистохимично изследване за злокачествен ГИСТ. Средната възраст на заболелите е 54 год. Най-голям е относителният дял (над 70%) на злокачествените ГИСТ в тънките черва и стомаха. 50% от случаите са регистрирани в напреднал стадий. Всички изследвани болни са провели хирургично лечение през първата година от диагностициране на заболяването, а при 6 от тях е приложена химиотерапия. Проучването в университетските болници на гр. София показа, че от общо 61 случая със злокачествен ГИСТ само за 44 (72%) има налична информация в НРР. Основните причини за хипорегистрацията на болните със злокачествени ГИСТ са неспазването на нормативната уредба и липсата на контрол, отсъствието на точни кодове за определеляне на туморите, недостатъчният брой квалифицирани кадри по клинична патология и др.
Ключови думи: ГИСТ, кодиране, стадии, причини за хипорегистрация
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Здравка Валерианова, Национален раков регистър, СБАЛО, ул. „Пловдивско поле” № 6, 1756 София, тел./факс: +359 2 8706258, e-mail: bncr_zdravka@netbg.com

 

 

Сравнително проучване на тежки форми с летален изход при лептоспироза и остри вирусни хепатити - 46, 2010, No 1,  49-53.
Г. Ганчева, Хр. Цветанова, П. Цветкова и П. Илиева
Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Тежките форми на лептоспироза и остри вирусни хепатити (ОВХ) са с висок танатогенен риск. Целта на изследването е да се сравни протичането на тежки форми с летален изход при двете заболявания. Извършен е ретроспективен сравнителен анализ на клинико-лабораторни данни при летално завършили болни с лептоспироза (група А, n1-12) и ОВХ (група Б, n2-12), лекувани в Клиниката по инфекциозни болести -- Плевен. Според етиологията са изследвани 2 групи пациенти: група А -- L. icterohaemorrhagiae -- 1 болен; 11 неуточнени; група В -- хепатитен В вирус -- 11 болни; 1 неуточнен. Токсиинфекциозният синдром e по-изразен при лептоспироза. Тежест в корема, сънливост и инверсия в съня са характерни за ОВХ. Адинамия, анорексия и горнодиспептичен синдром са еднакво установени при двете заболявания. Иктер и хепатомегалия са налице при всички болни от двете групи, спленомегалия -- по-често при лептоспироза. При трима от болните от група А e налице менингоенцефалит, при всички болни от група Б -- чернодробна недостатъчност. В група А е установена значителна корелационна зависимост на леталния изход от наличието на мозъчен и белодробен едем, тежки метаболитни нарушения, умерена зависимост от миокардит, ОБН, висцерални хеморагии и възраст над 40 г. В група Б е налице значителна зависимост на леталния изход от мозъчен едем и висцерални хеморагии. Направено е заключение, че тежките форми при лепто­спироза и ОВХ изискват ранна диагноза и интензивно лечение с оглед тежките полиорганни увреждания. Леталният изход при двете заболявания е с комплексна генеза, а мозъчният едем е важен танатогенен фактор.
Ключови думи: лептоспироза, остри вирусни хепатити, остра бъбречна недостатъчност, остра чернодробна недостатъчност, мозъчен едем
Адрес за кореспонденция: Д-р Галя Ганчева, д.м., Клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, ул. “Г. Кочев” № 8а, 5800 Плевен, тел. 064 886 416, факс 064 886 439, e-mail: galya_gancheva@abv.bg

 

 

Наднорменото тегло като рисков фактор за усложнения при пункционна бъбречна биопсия - 46, 2010, No 1, 54-57.
М. Любомирова, E. Андреев и Б. Богов
Клиника по нефрология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Целта на проучването е да се изследва рискът от постбиопсични усложнения при затлъстели болни. За периода януари 2007юли 2009 г. са биопсирани 204 болни -- 98 мъже и 106 жени, на средна възраст 49, 65 +/- 14,9 год. 40/240 пациенти са с влошена бъбречна функция. Ехографско и доплерово изследване на бъбреците е осъществено при всички биопсирани на 24-ия час след пункционната бъбречна биопсия с цел ранна диагностика на постбиопсичните усложнения. 97 болни са биопсирани с еднократна игла тип TEM 14 G (Тru-cut). При 107 болни ПББ е извършена с автоматична система тип Gun -- MCA 18 G, или 16 G. Незначителни хематоми са видени при 32 болни (16%) -- 10% са с Tru-cut техника и по-дебела игла 16 G, а останалите 6% са с автоматична система. Болните с BMI > 30 имат значимо по-висока честота на постбиопсичните хематоми, р < 0,001. При мултивариациония анализ единствената величина, определяща самостоятелно по-висок риск за поява на постбиопсичен хематом, е повишеният креатинин. Биопсиите на пациентите с креатинин над 400 ncmol/l имат два пъти по-висок риск за хематом (odds ratio, 2.0; 95% confidence interval, 1.3 to 4.1; P < 0.005). Масивен периренален хематом, налагащ хемотрансфузия, има само в един случай (0,6%). А-V фистула има при 4 биопсии (2%). И двете техники позволяват вземане на достатъчно материал, но постбиопсичните усложнения са по-значими при ръчната 14 G Tru-cut иглена биопсия, както и при затлъстели и болни с влошена бъбречна функция.
Ключови думи: бъбречна биопсия, постбиопсични усложнения, ръчна Тru cut иглена биопсия и ПББ с автоматична система тип Gun, бъбречна недостатъчност, BMI
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, МБАЛ ”Александровска”, ул. „ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-229, e-mail: Mljubomirova@yahoo.com

 

 

Диабетната невропатия като показател за общия здравен риск на пациенти със захарен диабет тип 2 - 46, 2010, No 1,  58-64.
З. Каменов(1), Р. Парапунова(1) и Р. Георгиева(2)
(1)Клиника по ендокринология,Медицински университет -- София, (2)Софийски университет
Резюме: По данни на Международната диабетна федерация 6.6% от възрастното население по света има захарен диабет, който е преобладаващо втори тип (ЗД2). Резултатите от епидемиологичните студии показват, че почти половината от пациентите със ЗД2 с години не знаят, че имат диабет, но през този субклиничен, предиагностичен стадий настъпват макро- и микросъдови усложнения, които увеличават глобалния риск на пациента. Цел на това ретроспективно проучване беше да се оцени общият рисков профил на пациенти с диабетна невропатия (ДН) въз основа на микро- и макросъдовите диабетни усложнения. Приложен беше документалният метод с избирателен анализ на определени аспекти на изследвания първичен документ. Като източник на информация бяха използвани наличните в архива на Клиниката истории на заболяването. За извличане на първичната информация беше разработена електронна база данни, включваща антропометрични характеристики, данни за ЗД, артериална хипертония (АХ), дислипидемия, исхемична болест на сърцето (ИБС), мозъчносъдова болест (МСБ), периферна артериална болест (ПАБ), нефропатия, ретинопатия, метаболитен синдром (МС) и др. ДН се приемаше при налична в документите такава диагноза и/или невропатни симптоми, и/или неврологични тестове (вкл. ЕМГ) и/или проведено лечение. Интервалът от време, който беше анализиран, включваше 1990-2007 г. Той беше разделен на периоди през 5 години, от които се събираха данните за първите 3 години на всеки период. Пациентите се включваха в базата данни само при първата им хоспитализация. Анализирани бяха 1705 души (жени 56.4%) на средна възраст +/- ст.откл = 60,0 +/- 11,9 г. ДН имаха 1344 (78,8%). При пациентите с ДН бяха по-големи или имаха по-висока честота (*р<0.05; **р<0.01; ***р<0.001): възрастта (56,8 +/- 13,2 / 60,8 +/- 11,5 г.***), обиколката на талията (97,3 +/- 16,7 / 100,3 +/- 15,8 cm**) и ханша (104,1 +/- 12,1 / 106,0 +/- 13,2 cm*), давността на диабета (5,6 +/- 7,2 / 11,0 +/- 8,3 г.***), АХ (78,3 / 84,1 %**), нефропатията (14,2 / 26,6 %***), ретинопатията (10,8 / 51,4 %***), ИБС (37,6 / 56,7 %***), МСБ (7,6 / 16,2 %***), прекаран инсулт (3.2 / 9.2%**), ПАБ (7.2 / 11.8%*), МС (71,2 / 77,9 %**) и др. При диагностицирана ДН се увеличава вероятността да е налице и ретинопатия (OR(CI)) 9,934 (7,230-13,651***), нефропатия 2,769 (2,058-3,726***), инсулт 2,422 (1,199-4,894)*, а за останалите макросъдови усложнения това увеличение е до 2 пъти. Заключението е, че наличието на диабетна невропатия дефинира група пациенти със значително повишен глобален сърдечно-съдов риск, определен от микро- и макросъдовите диабетни усложнения. Оценката на общия риск при пациент със захарен диабет трябва да бъде комплексна и да е последвана от също така комплексен терапевтичен подход, ориентиран към всички установени диабетни усложнения.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, диабетна невропатия, хронични диабетни усложнения, общ здравен риск
Адрес за кореспонденция: Д-р Здравко Каменов, Клиника по ендокринология, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

 

Спонтанен пневмомедиастинум -- собствен опит и литературен обзор - 46, 2010, No 1, 65-70.
И. Новаков(1), Г. Паскалев(1) и С. Новакова(2)
(1)Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет -- Пловдив, (2)Вътрешно консултативно отделение -- Алергологичен сектор, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Спонтанният пневмомедиастинум е рядко срещано заболяване. Всяко наличие на въздух в медиастинума (пневмомедиастинум) е прието да се разглежда като потенциално животозаплашващо състояние. Това обяснява ангажираността на гръдните хирурзи към пациентите със спонтанен пневмомедиастинум. Целта на тази публикация е на основата на собствен институционален клиничен опит и литературен обзор да се представи диагностичното и лечебно поведение при случаите със спонтанен пневмомедиастинум. Четирима пациенти със спонтанен пневмомедиастинум са включени в проучването. Анализирани са: предизвикващите моменти, клиничната симптоматика и данните от образни изследвания (рентгенография и компютърна томография на гръдния кош). Проследявани са ходът на заболяването, продължителността на хоспитализацията, проведеното лечение и изходът от него. Установява се, че астматичен пристъп и физическо усилие са предизвикващите моменти. Острата ретростернална болка е водещо оплакване. При всички пациенти е установяван подкожен емфизем по шията и горната част на гръдния кош. Образните изследвания установяват свободен въздух в медиастинума и меките тъкани на шията. Изключени са травматични езофагеални и трахеобронхиални лезии. Всички пациенти са хоспитализирани (време за хоспитализация -- 6,25 +/- 1,5 дни). Провеждано е консервативно лечение (аналгетици, антибиотична терапия, лечение на астматичен пристъп, кислородотерапия). Пациентите са изписани при липса на оплаквания. Не са установени усложнения. Проучването потвърждава становището, че спонтанният пневмомедиастинум е рядко срещано заболяване на младата възраст с благоприятно протичане и бързо повлияване от консервативно лечение. Диагностицирането му изисква задължително да се изключи травматична езофагеална и трахеобронхиална лезия.
Ключови думи: пневмомедиастинум, спонтанен пневмомедиастинум, подкожен емфизем
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Новаков, Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет, ул.” Петрова нива” № 54, 4004 Пловдив, e-mail: inovakov2003@yahoo.com

 

 

Липсата на обективна оценка на лекарствените продукти - основна слабост на националната реимбурсна политика - 46, 2010, No 1,  71-74.
Т. Веков(1), Д. Петрова(2), О. Янева(2) и А. Иванова(2)
(1)Български кардиологичен институт -- София, (2)ЕСБАЛК -- Плевен
Резюме: Настоящата статия представя резултатите от направена оценка на ефикасността, безопасността и фармако-икономическите показатели на инхибиторите на 3-хидрокси-3-метилглутарил коензим-А редуктазата (статини). Изследването е извършено за период от 6 месеца и оценява основните параметри, които определят съотношението риск/полза, а именно ефикасността и безопасността на тази група медикаменти. За тази цел са изследвани две групи пациенти на възраст 50-70 години. На базата на тази оценка авторите правят заключението, че реимбурсацията на лекарствените продукти и включването им в позитивен лекарствен списък не са съобразени с обективната оценка на ефикасността, безопасността и преценката на съотношението риск/полза и в повечето случаи подобна оценка въобще липсва.
Ключови думи: лекарствена политика, Rosuvastatin, Simvastatin, безопасност, реимбурсация­, статини
Адрес за кореспонденция: Доц. Тони Веков, Български кардиологичен институт, бул. „Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 962 54 54, факс: 02/962 50 59, e-mail: t.vekov.hq@comleague.com

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93

е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
Дизайн и поддръжка на
 Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ