Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Оригинални статии

Том 42, 2006 г.

 

4'2006

Клинична и ехокардиографска характеристика на пациенти със системна прогресивна склеродермия и пулмонална хипертония - 42, 2006, No 4, 44-47.
К. Яблански(1) и Зл. Коларов(2)

(1)Клиника по ревмокардиология, МУ – Плевен
(2)Клиника по ревматология, МУ - София
Резюме: Пулмоналната хипертония е сериозно усложнение на ограничената и дифузната системна склеродермия. То е трудно лечимо и обичайно се асоциира с повишена смъртност. Наблюдаваните пациенти бяха разделени на две групи – с вторична пулмонална артериална хипертония (при наличие на белодробна фиброза) и с първична (изолирана) – при липса на такава. Проследени са 69 болни – 63 жени и 6 мъже, с диагностицирана системна прогресивна склеродермия. С първична пулмонална хипертония са 5,8% от болните, а с вторична – 17,4%. Честотата на установената пулмонална хипертония е аналогична на съобщаваната от други автори при използването на инвазивна диагностика. Клиничното изследване на болните и електрокардиографският метод не са сензитивни за ранна диагностика на повишеното налягане в белодробната артерия.
Ключови думи:  артериална пулмонална хипертония, системна склеродермия

Адрес за кореспонденция:  Д-р Кирил Яблански, Клиника по ревмокардиология, Медицински университет, ул. “Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен

 

 

Припокриване на невропсихични прояви при пациенти със системен lupus erythematosus - 42, 2006, No 4, 48-52.
С. Монов

Клиника по ревматология, МУ – София
Резюме:  Системните заболявания на съединителната тъкан са хетерогенна група ревматични заболявания, при които на определен етап от развитието им може да се наблюдава припокриване на клинични и лабораторни прояви. Възможни са различни варианти и степени на припокриване както между отделни нозологични единици, така и между отделни клинични прояви във връзка с поражение на някои от системите в организма. В настоящото проучване са изследвани 162 пациенти със системен lupus erythematosus, от които 104 болни с клинично изявени поражения на нервната система и 58 болни с непълен системен лупус. Както за поставяне на диагноза, така и за откриване на поражения на нервната система е използван комплекс от методи на изследване. Припокриване на невропсихични прояви се наблюдава при 93 (89,42%) от пациентите с клинично изявени поражения на нервната система, а във втората група – при 24 (41,38%) от пациентите. И при двете групи пациенти когнитивните и автономните нарушения най-често припокриват останалите невропсихични прояви.
Ключови думи:  припокриващи синдроми, недиференцирани съединителнотъканни синдроми, смесена съединителнотъканна болест, невропсихичен системен lupus erythematosus
Адрес за кореспонденция: Д-р Симеон Монов, Клиника по ревматология, Медицински университет, ул. "Урвич" 13, 1612 София, тел. 958-29-27

 

 

Вторични хеморагични усложнения в миокарда при пациенти с остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента и рискът от механични сърдечни усложнения - 42, 2006, No 4,  53-58.
Узунангелов(1), Т. Веселинова(2), Р. Иванова(2) и А. Велкова(3)

(1)Клиника по кардиология и интензивно лечение, УМБАЛ – Плевен
(2)Център по обща и клинична патология, УМБАЛ – Плевен
(3)Факултет по обществено здраве, МУПлевен
Резюме: Цел на настоящото изследване е оценка на честотата, клиничния ход и изхода на острия миокаден инфаркт със ST-елевация (STEMI) при пациенти с доказани при аутопсия вторични хеморагични усложнения на миокарда и връзката им със сърдечната руптура (СР). Ретроспективно са анализирани данни на 1440 пациенти със STEMI, разделени в 2 груписъс и без проведено тромболитично лечение (ТРЛ). Проследени са болните с механични усложнения по време на острата фаза на инфаркта. Данните са събрани с помощта на клиничен, неинвазивен (ехокардиографски) и патоанатомичен метод, обработени са със стандартни статистически методи. От болните със STEMI, получили ТРЛ (n = 366), механични усложнения са oтбелязани при 8 (2.2%). В групата без ТРЛ (n = 1074) такива усложнения са открити при 14 болни (1.3%). Общата смъртност в изследваната група е 14.9% (n = 214), само от механични усложнения95% (n = 21). От причините за смърт относителният дял на смъртността от механични усложнения е 8.9%. До края на изследването жив е останал един от пациентите със СР, лекуван оперативно. При болните със STEMI вторичните хеморагични усложнения в миокарда са редки както при тези с ТРЛ, така и без ТРЛ. СР е по-честа при болните със STEMI и TРЛ в сравнение с тези без ТРЛ. Ежедневното извършване на ехокардиографско изследване и търсенето на перикарден излив при болните с нестабилнa хемодинамика и/или неовладяна болкова симптоматика спомагат за ранното откриване на СР и извършването на оперативно лечение.
Ключови думи:  остър миокарден инфаркт, тромболиза, вторични хеморагични усложнения на миокарда, сърдечна руптура
Aдрес за кореспонденция:
Д-р Йордан Узунангелов, Клиника по кардиология и интензивно лечение, УМБАЛ „д-р Георги Странски”, 5800 Плевен, тел./факс 064 886-227, е-mail: juzu@abv.bg

 

 

Отношението на ранната митрална скорост към скоростта на пропагация на кръвотока Е/Vр – прогностичен индекс за развитие на сърдечна недостатъчност - 42, 2006, No 4, 59-62.
Е. Кинова, Н. Златарева и А. Гудев

Клиника по кардиология, УМБАЛ “Царица Иоанна” – София
Резюме:  Левокамерната диастолна дисфункция е свързана с клиничната проява на сърдечна недостатъчност и има отношение към прогнозата при сърдечните заболявания. Цел на проучването e да се оцени с помощта на скоростта на пропагация на кръвотока (Vр) връзката на левокамерната диастолна дисфункция в острата фаза на миокардния инфаркт (МИ) с развитието на сърдечна недостатъчност във вътреболничния период. При 119 пациенти с остър МИ е проведена двуразмерна, PW-Доплер и цветна М-мод Доплер-ехокардиография в първите 72 часа от миокардния инфаркт. Въз основа на отношението Е/Vp (отношение на ранната диастолна скорост Е към Vр) пациентите са разделени на 2 групи: група 1 – с Е/Vр < 1,5 (35 пациенти) и група 2 – с Е/Vр >= 1,5 (84 пациенти). По време на хоспитализацията е проследено развитието на сърдечна недостатъчност (Killip >= ІI клас). Шестдесет пациенти бяха с Killip клас >= ІІ, като 51 от тях са от група 2. С множествен логистичен регресионен анализ се установи, че отношението Е/Vр >= 1,5 (RR 4, CI 95% 1,6-9,9, p = 0,002) е най-силният независим предиктор от ехокардиографските показатели за развитие на сърдечна недостатъчност. Индексът на ЛК съкратимост = 1,7 (RR 2,5, CI 95% 1,1-5,5, p = 0,02) е вторият показател с прогностично значение. В заключение: отношението Е/Vр >= 1,5 в острата фаза на МИ е най-силният прогностичен показател за развитие на вътреболнична сърдечна недостатъчност, което може да се използва за селектиране на пациентите с висок риск.
Ключови думи:  остър миокарден инфаркт, левокамерна диастолна функция, сърдечна недостатъчност, скорост на пропагация на кръвотока, ехокардиография
Адрес за кореспонденция:  Д-р Е. Кинова, Клиника по кардиология, УМБАЛ “Царица Иоанна”, ул. “Бяло море” № 8, 1527 София

 

 

Еквипотентни ли са по отношение на антихипертензивния си ефект метопролол сукцинат с контролирано освобождаване и метопролол тартарат ретард в дозово отношение 1:2  -  42, 2006, No 4, 63-67.
Д. Раев(1), Мл. Григоров(2), Ст. Миланов(3), М. Цекова(4) и Л. Михов(5)

(1)МИ – МВР София; (2)II МБАЛ София; (3)МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”София; (4)МБАЛ Плевен; (5)МБАЛ Ст. Загора
Резюме: Целта е да се сравни ефикасността на две форми метопролол със забавено освобождаванеметопролол сукцинат с контролирано освобож­да­ва­не (MSCR) 50 mg и метопролол тартарат ретард 100 mg (MTR), по от­но­шение на 24-часовия контрол на артериалното налягане (АН) при пациенти с неоптимално контролирана чрез MSCR 50 mg (монотерапия или ком­би­нирана терапия) лека и умерена есенциална хипертония. Изследването е мултицентрово, проспективно, кръстосано, отворено, проведено при 78 (51 мъже) амбулаторни пациенти, на ср. възраст 48.2 +/- 7.2 г., АН 147.4 +/- 8.4/95.0 +/- 4.3 mm Hg и сърдечна честота (СЧ) 78.5 +/- 8.1 уд./мин. Преди започване на наблюдението на фона на обичайната терапия, включваща MSCR 50 mg/ден, се извършваше 24-часово амбулаторно мониториране на АН (АМАН), след което MSCR 50 mg се заменяше с MTR 100 mg/ден за 8 седмици, в края на които се провеждаше второ АМАН. На фона на MTR 100 mg АН и СЧ, измерени 24 часа след дозата, бяха значимо по-ниски, отколкото с MSCR 50 mg (138.9 ± 7.0/86.6 +/- 5.6 mm Hg, съотв. 147.4 +/- 8.4/95.0 +/- 4.3 mm Hg и 72.4 ± 7.4, съотв. 78.5 +/- 8.1 уд./мин, p < 0.001). През всички времеви интервали (24-часов, дневен, нощен, сутрешен и през последните 4 часа на дозата) MTR 100 mg реализира по-значима редукция на АН и СЧ в сравнение с MSCR 50. По отношение на антихипертензивните си ефекти MSCR и MTR в дозово отношение 1:2 не са еквипотентни. Ефектите им върху АН и СЧ са дозозависими. Нашите резултати показват, че дори по-добрият начин на освобождаване на активната субстанция (кинетика от нулев порядък) не може да компенсира недостатъчния ефект на по-ниската й доза.
Ключови думи:  амбулаторно мониториране на артериалното налягане, метопролол тартарат ретард, метопролол сукцинат с контролирано освобождаване
Адрес за кореспонденция: Д-р Д. Раев, Медицински институт на МВР, бул. “Скобелев” № 79А, 1606 София

 

 

Значение на електрокардиографската фаза при хоспитализацията за прогнозата на болни с остър миокарден инфаркт, лекувани без фибринолиза - 42, 2006, No 4, 68-73.
Т. Тасева

Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ ”Св. Анна” – София
Резюме:  Сравнени са близката и далечната прогноза на болни с остър и подостър миокарден инфаркт със ST-елевация при две групи болни, сформирани според електрокардиографски (ЕКГ) и клинични критерии. В ЕКГ група 1 се включват болни с остра фаза: наличие на елевация на ST-сегмента без оформени Q-зъбци, с позитивни биохимични маркери за прясна миокардна некроза и давност от началото на инфарктната болка < 12 часа подходящи за терапия с фибринолиза; в ЕКГ група 2 са болни в подостра фаза: ЕКГ с разгърнат образ на МИ и все още положителни или нормализирани биохимични показатели за прясна миокардна некроза. Давност от началото на инфарктната болка над 12 часа – неподходящи за фибринолитична терапия. Двете групи са лекувани по един и същи начин, относителният дял на лекуваните с фибринолиза е без достоверна разлика.
Ключови думи:  остър миокарден инфаркт, остра ЕКГ фаза, подостра ЕКГ фаза, доболнично време на закъснение, усложнения в острата фаза, болнична смъртност, прогресия на ИБС, далечна преживяемост

Адрес за кореспонденция:Д-р Татяна Тасева, Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ “Св. Анна”, ул. «Д. Моллов» № 1, София, тел. 9759213, GSM 0888 97 33 05, e-mail: tatyana58@abv.bg

 

 

Полиморфизми в гена за витамин D-рецептор и костната минерална плътност при мъже от българската популация - 42, 2006, No 4, 74-80.
Ж. Иванова(1), П. Дукова(1), М. Боянов(2) и П. Попиванов(2)

(1)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МБАЛ “Александровска”, МУ – София
(2)Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска”, МУ – София
Резюме:  Костната минерална плътност (BMD) е основен определящ фактор за риска от фрактури. Генът за витамин D-рецептора (VDR) е първият ген, за който е показано, че има отношение към BMD. Асоциацията между BMD и полиморфизмите FokI и BsmI във VDR гена е проучена в изследване тип случаи-контроли при 74 неродствени мъже (30 контроли и 44 с ниска BMD). BMD е измерена на лумбалните прешлени с двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA). Екзон-2 и интрон-8 са амплифицирани с полимеразноверижна реакция (PCR). PCR продуктите са разградени и разделени с агарозна електрофореза. Намерената асоциация между f-алела (FokI) и В-алела (BsmI) и ниската BMD потвърждават, че VDR генът има отношение към остеопорозата. Относителният риск за ниска BMD е по-висок за маркера BsmI (4,84) в сравнение с маркера FokI (2,97). Етиологичният дял, който показва асоциацията между изследваните полиморфизми и заболяването на популационно ниво, е 0,53 за маркера FokI и 0,69 за маркера BsmI. От това заключаваме, че полиморфизмите FokI и BsmI са тясно свързани с ниската BMD на лумбалните прешлени и са полезни генетични маркери на BMD и остеопорозния риск.
Ключови думи: остеопороза, понижена костна плътност, биохимични маркери на костната обмяна, генетични маркери, полиморфизми, витамин D-рецептор
Адрес за кореспонденция:
Д-р Михаил Боянов, Клиника по ендокринология, УМБАЛ "Александровска", ул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София, тел. 9230 784, e-mail:
boyanov@alexandrovska-hospital.bg

 

 

Липиден профил, HOMA индекс и фибриноген при здрави жени в късна постменопауза, лекувани с тиболон - 42, 2006, No 4, 81-86.
М. Тодорова(1), З. Каменов(2), В. Христов(2) и М. Балева(3)

(1)Катедра по патофизиология, Медицински университет - София
(2)Клиника по ендокринология, Александровска болница - София
(3)Клиника по алергология, Александровска болница - София
Резюме: Цел на проучването е да се проследят фибриногенът, въглехидратната и мастната обмяна при здрави жени в късна менопауза, лекувани с тиболон. В проучването са включени 27 клинично здрави жени, разделени на две групи: контролна група (n = 11, средна възраст 54.8 +/- 4.0 год.) и група с тиболон (n = 16, средна възраст 56.4 +/- 4.6 год.), които в продължение на 6 месеца приемаха тиболон в доза 2.5 mg дневно. Двете групи не се различаваха значимо по възраст, период на аменорея, индекс на телесната маса и артериално налягане. В началото на проучването и на шестия месец след лечението бяха изследвани липидният профил, кръвната захар на гладно, серумният инсулин, HbA1c и беше изчислен HOMA индексът. Фибриногенът беше определен в началото на проучването и на 1-вия, 3-ия и 6-ия месец след лечението. Триглицеридите (ТG), VLDL-C и HDL-C се понижиха значимо в групата с тиболон (р < 0.01 спрямо изходните стойности и p < 0.05 спрямо контролите). Общият холестерол (TC) и LDL-C останаха без промяна. Не се установи промяна в кръвната захар на гладно и в HbA1c, докато инсулинът и НОМА индексът показаха сигнификантно понижение на 6-ия месец от приемането на тиболон (р < 0.05). Фибриногенът и при двете групи не се промени в течение на проследяването. В заключение, нашите данни показват, че тиболонът повлиява благоприятно TG, VLDL и инсулиновата чувствителност и не променя фибриногена. Тези ефекти балансират неблагоприятното въздействие върху HDL-C и тиболонът може да се приеме като добра алтернатива на хормоналнозаместителното лечение.
Ключови думи:  менопауза, тиболон, липиди, HOMA индекс, фибриноген
Адрес за кореспонденция:
Д-р Здравко Каменов, Клиника по ендокринология, Александровска болница, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230 244, GSM 0887 726683

 

 

Розиглитазон в лечението на втори тип захарен диабет - 42, 2006, No 4, 87-90.
С. Владева

Клиника по ендокринология, Медицински университет - Пловдив
Резюме: Инсулиновата резистентност е характерна черта на голям процент от случаите с втори тип захарен диабет. За преодоляване на това състояние днес се възлагат големи надежди на тиазолидиндионите, в чиято група влиза препаратът Rosiglitazone (розигилитазон, Avandia). Целта на проучването е да се определи ефикасността на този препарат като монотерапия и в комбинация с други противодиабетни медикаменти в лечението на втори тип захарен диабет. Обхванати са 102 диабетици, разпределени на следните терапевтични групи: монотерапия с розиглитазон, комбинирана терапия с розиглитазон и метформин, розиглитазон и сулфонилуреен препарат, розиглитазон и акарбоза. Прандиалната гликемия се понижава сигнификантно в първата група, следвана от комбинацията със сулфонилуреен препарат и акарбоза. Най-изразено (1,2%) се понижава гликираният хемоглобин A1c при комбинация на розиглитазон с метформин. Несигнификантно подобрение се отчита за HDL холестерола и триглицеридите. В заключение, розиглитазонът като монотерапия или в комбинация с традиционните перорални противодиабетни препарати постига желаните цели за контрол на втори тип захарен диабет. Това води и към по-добър кардиопротективен резултат.
Ключови думи:  захарен диабет тип 2, розиглитазон, метформин, суфонилурейни препарати, акарбоза
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Стефка Владева, д.м., Клиника по ендокринология, Медицински университет, бул. "Васил Априлов" № 15а, 4000 Пловдив, e-mail:
stefka_vladeva@abv.bg

 

 

Ползата от определяне на хомоцистеина при пациенти с кардиоваскуларни заболявания: рандомизиран опит за повлияване на серумните нива на хомоцистеина чрез прием на фолиева киселина - 42, 2006, No 4, 91-93.
М. Бончева, А. Станчева, В. Колева и Г. Лазарова

Университетска болница “Лозенец”София
Резюме: Резултатите от проспективни проучвания показват, че нивата на серумния хомоцистеин (tHcy) са сигнификантно по-високи при мъже, починали от ИБС, в сравнение с тези, които са преживели. Очаква се, че понижаването на серумния tHcy чрез прием на фолиева киселина ще намали тази смъртност. Известно е, че дозата на фолиевата киселина (ФК) от 1 mg/ден е ефективна, но по-ниските дози, съобразно приема на ФК като хранителна добавка, не са добре проучени. Цел на нашето проучване бе да установим ефекта на по-ниските дози ФК върху серумното ниво на tHcy, при пациенти с ИБС. 114 пациенти с ИБС бяха рандомизирани към една от 5-те дози (0,2 mg/ден; 0,4 mg, 0,6 mg, 0,8 mg или 1,0 mg) и плацебо. Кръв за изследване на серумния tHcy и серумния фолат беше вземана в началото, преди приема, на третия месец от приема и три месеца след прекъсване на приема на ФК. Анализите са извършени на анализатор Axsym (Abbott). Серумният tHcy намалява при увеличаване на дозата от ФК до 0,8 mg/ден. Редукцията става с 3.07 mcmol/l tHcy, също както и при приема на 1 mg/ден ФК. При пациенти с по-високо начално ниво на tHCy по-високата доза на ФК не доведе до статистически значими намаления на tHCy в края на периода. Дозата от 0,4 mg/ден се оказа ефективна при всички, но 0,8 mg/ден бе необходима за окончателен ефект и при пациенти с по-ниско начално ниво на серумния tHCy. Серумният фолат нараства приблизително линейно – 5,08 nmol/L за всеки 0,1 mg/ден ФК. В заключение: При тази популация пациенти бе необходима доза от 0,8 mg/ден ФК, за да се постигне максимално понижение на серумното ниво на tHcy, независимо от различните начални нива.
Ключови думи:  хомоцистеин, исхемична болест на сърцето, фолиева киселина
Адрес за кореспонденция: Д-р Маргарита Бончева, Университетска болница “Лозенец”, ул. Козяк № 1, 1407 София, e-mail:
mbon@mail.bg

 

 

Експериментални изследвания за влиянието на 17-бета-естрадиол върху хипофизата - 42, 2006, No 4, 94-97.
Т. Шумкова-Тучева и Н. Бояджиева

Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет – София
Резюме:  Туморите на хипофизата са едни от най-често срещаните мозъчни тумори. Причините за тяхното образуване не са изяснени. Проведените in vivo и in vitro изследвания върху плъхове порода Wistar показаха, че 17-бета-естрадиол активира пролиферацията на лактотропните клетки и води до развитие на пролактином. Резултатите показаха също, че 17-бета-естрадиол стимулира секрецията на пролактин в култивирани клетки от хипофиза. Тези данни предполагат, че естрогените активират туморогенезата в предния дял на хипофизата на плъхове порода Wistar.
Ключови думи:  17-бета-естрадиол, хипофиза, тумор
Адрес за кореспонденция:
Теодора Н. Шумкова, Медицински факултет, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, e-mail: tshumkova@yahoo.com, тел. 0887 349 268

 

 

Инхибиращо действие на българския прополис върху клинични изолати на анаеробни бактерии от родовете Prevotella и Porphyromonas - 42, 2006, No 4, 98-102.
Л. Боянова(1), Р. Коларов(2), Г. Гергова(1) и И. Митов(1)

(1)Катедра по микробиология, Медицински университет – София
(2)СБАЛ по лицево-челюстна хирургияСофия
Резюме: Цел на проучването беше да се установи въздействието на българския прополис (EEP, 30% спиртен екстракт) върху 25 клинични щама от родовете Prevotella и Porphyromonas. Щамовете бяха тестувани с агаров ямково-дифузионен метод (ямки с диаметър 7 mm) и дисково-дифузионен метод (диаметър на диска 6 mm). Растежът на повечето (88%) щамове беше инхибиран от 30 mcL EEP/ямка и почти всички щамове (96%) бяха потиснати от 90 mcL EEP/ямка. Екстрактът от прополис беше значително по-активен от разтворителя етанол (P < 0.02). От 30 mcL EEP/ямка средният диаметър на инхибиране на щамовете беше 11.7 mm, а от 90 mcL EEP/ямка беше съотв. 15.2 mm. Средните диаметри на инхибиране на щамовете от 30 и 90 mcL етанол бяха само 8 и 8.3 mm. Прополисът във влажни дискове потисна растежа на 23 (92%) от щамовете. Прополисът показа известна активност и към един полирезистентeн щам Prevotella oralis. В заключение, спиртният екстракт на българския прополис беше силно активен срещу повечето щамове от родовете Prevotella и Porphyromonas. Резултатите могат да фокусират по-широк интерес за използване на българския прополис за профилактика, или допълнение в терапията на някои анаеробни инфекции, вкл. орални и орофациални, с участие на анаероби от родовете Prevotella и Porphyromonas.
Ключови думи:  анаеробни бактерии, Prevotella, Porphyromonas, прополис, инхибиция, активност
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Людмила Боянова, д.м., Катедра по микробиология, МУ, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, тел. 91-72-730, e-mail:
lboyanova@hotmail.com

 

 

Сравнение на клиничнолабораторни резултати, получени от два биохимични анализатора  в затворени системи - 42, 2006, No 4, 103-105.
П. Йорданова-Лалева(1), А. Русева(1), В. Петкова(1), А. Велкова(2) и И. Генчева(1)

(1)Медико-диагностична лаборатория, УМБАЛ ”Г. Странски” – Плевен
(2)Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Плевен
Резюме: Биохимичните изследвания на ензими – ASAT, ALAT, AР, GGT, CK и субстрати - урея, креатинин, общ белтък, албумин, холестерол, триглицериди, глюкоза и общ билирубин, извършени на биохимичен анализатор Pentra 400, се сравняват с тези, извършени на анализатор Colas Integra 400. Изследвани са по 50 серума за всеки показател с реактиви и консумативи на фирмите производители на двете системи, съответно Horiba АВХ и Roche. Представени са СV и Bias стойностите на използваните контролни материали при двата апарата за работния месец, в който е проведено проучването. Получените коефициенти на корелация за всички показатели показват значима корелация: r > 0.9. Това прави възможно извършването и проследяването на лабораторните изследвания на всеки пациент независимо от използвания биохимичен анализатор.
Ключови думи: клиничнолабораторни показатели: ензими, субстрати; биохимични анализатори: Pentra 400, Cobas Integra 400
Адрес за кореспонденция:
Д-р П. Йорданова-Лалева, Медико-диагностична лаборатория, УМБАЛ “Г. Странски”, 5800 Плевен

 

button-smal ИСТОРИЯ НА МЕДИЦИНАТА

Rene Laennec (1781 - 1826) - бележит клиницист и патолог - 42, 2006, No 4, 112-116.
Д. Паскалев(1), А. Кирчева(2) и Д. Радойнова(3)

(1)Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ “Св. Марина” - Варна
(2)Отделение по клинична епидемиология, МБАЛ “ Св. Анна” - Варна
(3)Катедра по съдебна медицина, УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна
Резюме: Rene Laennecе роден в Кимпер, Западен Бретан (Франция) на 17.02.1781 г. в семейството на адвокат. Майката умира рано от туберкулоза и малкият Rene е поверен на грижите на своя чичо, Guillaume Laennec, който е лекар в Нант. През 1795 г. започва да изучава медицина под ръководството на чичо си в Нант. През 1801 г. заминава за Париж да продължи медицинското си образование в L’Ecole de Medecine. Тук негов учител е Jean-Nicolas Corvisart, лекарят, внедрил откритата през 1761 г. от Auenbrugger перкусия. През 1803 г. Laennec прави класическо описание на атрофичната чернодробна цироза. В периода 1803-1804 г., след повече от хиляда аутопсии, той успява да внесе значителна яснота в тогавашните клинични възгледи за туберкулозата. Laennec демонстрира, че туберкулите – характерният патологичен белег на заболяването, могат да се открият във всички засегнати органи на тялото. Той посочва, че зад термина “phthisis pulmonum”, често употребяван за различни белодробни заболявания, се крие всъщност белодробна туберкулоза. През 1816 г. Laennec създава нов инструмент, наречен “стетоскоп”, за аускултация на сърцето и белите дробове. Използвайки стетоскопа в клиничната практика, Laennec описва редица белодробни симптоми, като хрипове, пекторилоквия и егофония. Той описва също сърдечните тонове и шумове. През 1819 г. Laennec публикува своята прочута книга “Traite de l’auscultation mediate” (“Трактат за аускултацията”). Умира през 1826 г. от туберкулоза.
Ключови думи:  история на медицина, Rene Laennec, стетоскоп
Адрес за кореспонденция:  Доц. Добрин Паскалев, Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Света Марина“ , Медицински университет, ул. „Марин Дринов“ № 55, 9002 Варна, тел. 052 302 851, вътр. 296, e-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com
 


3'2006

Коронарни реваскуларизации в условия на “биещо сърце - 42, 2006, № 3, 32-36.
Л. Спасов, В. Пъшев и Г. Георгиев

Университетска болница “Лозенец” – София
Резюме: Наблюдаваните усложнения при провеждане на коронарните байпас-опе­рации в условия на изкуствено кръвообращение (ИК) карат авторите да внедрят коронарните реваскуларизации на “биещо сърце”. За периода май 2000 г.-декември 2004 г. авторите са извършили 151 коронарни реваскуларизации на “биещо сърце”. Авторите подчертават малката диагностична стойност на електрокардиограмата при спокойно състояние на болните. Най-голяма диагностична стойност са имали селективната коронарография, ехокардиографията и велотестът. Разглеждат се показанията и противопоказанията за провеждане на коронарните операции при условия на “биещо сърце”. Отбелязват се технически проблеми, улесняващи оперативната интервенция: ондулирана стернотомия, механично стабилизиране на вентрикулите, стабилно фиксиране на електродите за електростимулация и ендоскопска техника за вземане на автовенозния графт. При 19 болни интраоперативно се е наложило да се премине от операция без ИК към операция под ИК. Провеждането на коронарните операции без ИК на “биещо сърце” води до по-леко протичане на следоперативния период, по-малко количество кръв за хемотрансфузия, ранна екстубация, намаление на следоперативните усложнения и понижаване на следоперативния леталитет до 2.17%.
Ключови думи: коронарна хирургия, условия на “биещо сърце”, техники, следоперативен период, усложнения, смъртност
Адрес за кореспонденция: Д-р Любомир Спасов, УБ “Лозенец”, ул. “Козяк” № 1, 1407 София, e-mail: hq@uni-hospital.government.bg

 

 

Връзка между ангиографската коронарна стенотична морфология и изявата на ангинозен синдром при болни с исхемична болест на сърцето - 42, 2006, № 3, 37-41.
И. Мануков
(1), Ю. Джоргова(1) и А. Джурджев(2)
(1)Клиника по инвазивна кардиология, УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив
(2)Клиника по кардиология, УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив
Резюме: В проучването е изследван типът на ангинозна изява на исхемичната болест на сърцето (ИБС) при болни с различна ангиографска морфология на коронарна стеноза. Общо 112 болни с доказана инвазивно едноклонова коронарна болест са разделени на две групи: контролна (46 болни) с коронарна стеноза от обикновен ангиографски тип и експериментална (66 болни) с комплексна коронарна стеноза, по модифицираната класификация на Ambrose. Двете групи са сравнени според изявата и разпределението на ангинозния синдром. Средните стойности на тежест на стенозата в групата с обикновена стеноза (79.8 +/- 10.7%) и в групата с комплексна стеноза (82.7 +/- 8.2%) не се различават статистически достоверно (Р > 0.1). Изявата на ангина при усилие е сходна и за двете групи (89.47 +/- 4.97% vs. 91.67 +/- 3.56%), но в групата с комплексна стеноза преобладават случаите с променлив праг на провокиране. В групата с комплексна стеноза преобладава ангина в покой, ангина при емоции, излагане на студ или вятър. Коронарните стенози с комплексна морфология са свързани с преобладаване на ангина, модифицирана от динамичен съдов спазъм – променлив праг на провокиране, по-висок процент на изява в покой и след емоции, студ, вятър.
Ключови думи: комплексна коронарна стеноза, ангина, съдов спазъм
Адрес за кореспонденция:
  Клиника по инвазивна кардиология, УМБАЛ “Свети Георги”, бул. “Пещерско шосе” № 66, ет. 8, 4000 Пловдив, тел. 032 602925, GSM 0888 986 892, е-mail: manoukov@hotmail.com

 

  

 

Хеморагичен инсулт при болни с остър миокарден инфаркт със ST-елевация и проведено тромболитично лечение - 42, 2006, № 3, 42-46.
Й. Узунангелов
(1), Пл. Цветанов(2) и А. Велкова(3)

(1)Клиника по кардиология и интензивно лечение, УМБАЛ – Плевен
(2)II неврологична клиника, УМБАЛ – Плевен
(3)Факултет по здравен мениджмънт, МУ - Плевен(3)
Резюме: Представеното ретроспективно проучване има за цел да изследва често­тата на хеморагичния мозъчен инсулт (ХИ) при болни с остър миокарден инфаркт със ST-елевация (STEMI) с проведено тромболитично лечение (ТРЛ) и да се анализират рисковите фактори за неговото възникване. Проучването обхваща 1440 болни (средна възраст 61 +/- 11 г.; 34-81 г.; 985 мъже), лекувани в ИКО на Клиниката по кардиология на УМБАЛ - Плевен, за периода от 2000 до 2005 г. Диагнозата ХИ е поставена въз основа на данните от анамнезата, неврологичния статус, ликворологичното и компютър-томографското (КТ) изследване. ХИ в острия стадий на миокардния инфаркт е наблюдаван при 6 болни (0,4%) – 4 с ТРЛ (1,0%) и 2 без ТРЛ (0,2%). Мозъчна хеморагия е установена най-често при проведено ТРЛ с rPA – 2 (1,2%), по-рядко със Streptokinase - 1 (1%), и най-рядко с tPA - 1 болен (0,75%). Средната възраст на болните с ХИ е по-висока от тази на болните без ХИ (p < 0,001), те са по-често с високи стойности на артериалното налягане при приемането (p < 0,01) и по-често са били с изходна хипофибриногенемия (p < 0,05). ХИ са имали фатален изход в 4 от случаите (66,7%). Честотата на ХИ при STEMI с проведено ТРЛ е ниска. Най-важните рискови фактори за развитие на хеморагия се свързват не толкова с наличието на високо артериално налягане, колкото с установяване на удължено аPTT, хипофибриногенемия или тяхната комбинация.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, тромболиза, хеморагичен инсулт
Aдрес за кореспонденция:
Д-р Йордан Узунангелов, Клиника по кардиология и интензивно лечение, УМБАЛ „д-р Георги Странски”, 5800 Плевен, тел./факс 064 886-227, е-mail: juzu@abv.bg

 

 

 

Контрол на хипертонията сред градско и селско население на Варненска област - 42, 2006, № 3,
К. Докова
(1), К. Стоева(1), Н. Фесчиева(1), Ф. Киров(2), С. Петрова(3), Й. Йотов(2), А. Санц(4) и Дж. Пауълс(5)   - 42, 2006, № 3, 47-51.
(1)Катедра по социална медицина и организация на здравеопазването, МУ – Варна
(2)Университетска болница “Св. Марина” – Варна
(3)Национален център по опазване на общественото здраве – София
(4)Department of Preventive Medicine and Public Health, University of the Basque Country - Bilbao, Spain
(5)Department of Public Health and Primary Care, Institute of Public Health - Cambridge, UK
Резюме: Малък брой проучвания съобщават каква е степента на контрол на хипертонията сред българското население. В проучването участват 80 градски и 80 селски жители на възраст от 45 до 74 год. Артериалното налягане (АН) е измервано със стандартен живачен сфигмоманометър в домовете на участниците двукратно в два едноседмични цикъла – зимен и летен. Приема се, че се отнася за артериална хипертония (АХ), ако средната стойност на систолното артериално налягане е по-висока от 140 mm Hg или средната стойност на диастолното артериално налягане е по-висока от 90 mm Hg, или е налице антихипертензивно лечение. Хипертониците са класифицирани като: “осведомени”, “лекувани” или “контролирани” при артериално налягане под 140/90 mm Hg. Най-добър контрол на АН е постигнат при жените в града, а най-лош при мъжете от селските райони. От участвалите 41 жени от града 30 са с хипертония, от които 29 са “осведомени” за заболяването, 28 са “лекувани”, а 15 постигат контрол. От 37-те мъже от селския район 30 са с хипертония, от които 23-ма са “осведомени”, 18 са “лекувани” и нито един не постига контрол. Контролът на хипертонията е лош, особено в селските райони, където и рискът за мозъчен инсулт е най-висок. Разработването на стратегии за подобряване на контрола на артериалното налягане и неговата ефективност са приоритет за общественото здравеопазване в България.
Ключови думи: хипертония, осведоменост, контрол, лечение, България
Адрес за кореспонденция:
Д-р Kлара Докова, Катедра по социална медицина и организация на здравеопазването, МУ Варна, ул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна

 

Обиколката на талията - предиктор на инсулинова чувствителност при пациенти с тип 2 захарен диабет - 42, 2006, № 3, 52-57.
П. Каменова
Клиничен център по ендокринология, Медицински университет – София
Резюме: Цел на проучването беше да се установи лесно приложим в клиничната практика предиктор на инсулиновата чувствителност, определящ най-висок процент от вариацията є при пациенти с тип 2 захарен диабет. 63 пациенти на средна възраст 52 +/- 8.7 г., с добър гликемичен контрол - гликиран хемоглобин (HbA1c) 6.38 +/- 0.58%, участваха в проучването. Диабетиците мъже бяха със следните антропометрични показатели: BMI 28.86 +/- 4.94 kg/m(2), обиколка на талията (ОТ) 101.5 +/- 13.6 cm, а диабетиците жени бяха с BMI 33.81 +/- 6.53 kg/m(2), ОТ 102.1 +/- 15.8 cm. Инсулиновата чувствителност (ИЧ) бе измерена с мануална хиперинсулинемична еугликемична кламп-техника и изразена като количество глюкоза, което се утилизира от тъканите, главно скелетни мускули (M). Статистическият анализ включваше вариационен, Pearson-корелационен анализ с ниво р £ 0.05, прието за сигнификантно, и множествен линеарен регресионен анализ. Диабетиците мъже с висцерално затлъстяване според ОТ >/= 102 cm се характеризираха със сигнификантно по-ниска ИЧ (M) - 2.371 +/- 1.370 в сравнение с тази на мъжете без висцерално затлъстяване - M 6.703 +/- 3.386 mg/kg/min, p < 0.001. Диабетиците жени с висцерално затлъстяване според ОТ >/= 88 cm също се характеризираха със значимо по-ниска ИЧ (M) - 2.834 +/- 1.453 в сравнение с тази на жените без висцерално затлъстяване - М 5.514 +/- 1.678 mg/kg/min, p < 0.01. Те се отличаваха и със сигнификантно по-високо ниво на пикочната киселина и артериалното налягане. Обиколката на талията беше независим предиктор на инсулиновата чувствителност при женския пол, определяща 50.5% от вариацията епсилон. Независими предиктори на инсулиновата чувствителност при мъжкия пол бяха обиколката на талията и диастолното артериално налягане, определящи 60.4% от вариацията епсилон. В заключение, обиколката на талията е лесно приложим в клиничната практика предиктор на инсулиновата чувствителност. Простото измерване на обиколката на талията би било полезно на лекарите за скрининг и ранно лечение на пациентите с инсулинова резистентност.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, инсулинова резистентност, обиколка на талията, висцерално затлъстяване, сърдечно-съдов риск
Адрес за кореспонденция:
  Д-р Петя Каменова, Клиничен център по ендокринология, ул. ”Дамян Груев” № 6, 1303 София, е-mail: kamenovap@abv.bg

 

 

 

Клинично проучване и промени в лимфоцитните рецептори (маркери) при остри екзогенни интоксикации - 42, 2006, № 3, 58-61.
Ю. Раденкова-Саева
(1) и А. Михова(2)
(1)МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, (2)НЦЗПБ – София
Резюме: Авторите представят резултатите от проведено проучване върху соматичните увреждания и промените в лимфоцитните рецептори (маркери) при група хероин-зависими пациенти с остра хероинова и комбинирана с други психоактивни вещества интоксикация. Обект на проучването са 7 пациенти (5 мъже и 2 жени), лекувани в Клиниката по токсикология, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Клиничното проучване на изследваните болни показва, че при почти всички се наблюдават полиорганни увреждания и/или постинтоксикационни усложнения. Чрез лазерна флоуцитометрия с моноклонални антитела са определени СD маркерите на основните лимфоцитни популации и субпопулации. Резултатите от изследването на лимфоцитните маркери (рецептори) показват намаление на NK клетките (CD3- CD56+) и тенденция към намаляване на Т-хелперните лимфоцити (CD3+ CD4+). Данните показват, че имунната система е чувствителна към психоактивните вещества, в т.ч. опиатите. Възможно е имунната система да е включена в патогенезата на полиорганните увреждания.
Ключови думи: хероин, психоактивни вещества, интоксикация, лимфоцитни рецептори
Адрес за кореспонденция:
  Д-р Ю. Раденкова-Саева, Клиника по спешна токсикология, МБАЛСМ “Пирогов”, Бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София, тел. 91-54-346, e-mail: jrsaeva2@yahoo.co.uk

 

 

 

Aпоптоза, клетъчен цикъл и малигнен меланом - 42, 2006, № 3, 62-71.
 Г. Чернев
(1, 3), Н. Цанков(2) и K. E. Орфанос(1)
(1)Отделение по дерматология и алергология, Skin Cancer Centre – Медицински университет Шарите, Кампус Бенджамин Франклин – Берлин
(2)Клиника по дерматология и венерология, Александровска болница, Медицински университет – София
(3)Отделение по дерматология и имунология, Градска болница Десау, Aкадемична учебна болница на Университета Мартин-Лутър, Хале-Витенберг, Германия
Резюме: Апоптозата е характерна форма на програмирана клетъчна смърт. Тя се характеризира с типични морфологични белези и играе важна роля за поддържане на клетъчната хомеостаза в ембрионалния период при физиологични условия. Програмираната клетъчна смърт се регулира от редица гени и генни продукти, които са в сложни взаимоотношения помежду си. При малигнения меланом се установява нарушен клетъчен контрол като следствие на намалена апоптоза и неконтролирана пролиферация. Имунохистологичните проучвания при меланом установяват както намалена или увеличена експресия на проапоптозните протеини като Bax и Bak, така и промени в експресията на антиапоптозния протеин Bcl-2 в зависимост от стадия на тумора. Възникването и развитието на малигнения меланом са свързани с генетични промени в процесите на апоптоза и пролиферация. Освен основните супресорни гени - p53 и p16, роля в нарушената регулация на клетъчния цикъл играят протеините Rb, p21 и p27. Имунохистохимичното определяне на експресията на инхибиторите и регулаторите на клетъчния цикъл при малигнен меланом е от съществено значение за прогнозата на заболяването. Процесите на туморогенеза, програмирана клетъчна смърт (апоптоза) и контрол на клетъчния цикъл са вплетени в една „неразплитаема мрежа" и не могат да бъдат разглеждани едностранно. Едновременното имунохистохимично изследване на повече маркерни молекули, характеризиращи тези процеси, дава по-точна информация, отколкото детекцията на 1 или 2 маркерни протеина при по-голям брой пациенти.
Ключови думи: апоптоза, клетъчен цикъл, малигнен меланом, регулация на туморния растеж
Адрес за кореспонденция:
  Georgi Tchernev, M.D., Department of Dermatology and Immunology, Municipal Hospital, Academic Educational Hospital of the Martin-Luther-University, Halle-Wittenberg, Auenweg 38, 06847 Dessau, тел. 0049 340 501 4050/4056, е-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

 

Въздействие на епсилон4-алела на аполипопротеин Е върху ефикасността на лечението с Donepezil при болестта на Алцхаймер - 42, 2006, № 3, 72-75.
Л. Трайков
(1, 2), Ф. Латур(2), Ф. Мулен(2) и А-С. Риго(2)
(1)Клиника по неврология, МБАЛ “Александровска”, МУ – София
(2)Болница Брока, Париж – Франция
Резюме: През последните десет години са постигнати редица успехи в лечението на болестта на Алцхаймер (БА) и някои медикаменти са в състояние да предизвикат симптоматично подобрение при определени пациенти. От досегашните данни става ясно, че някои болни отговарят по-добре на лечението от други. Въпреки това досега не са известни фактори, които могат да предскажат отговора към лечението с ацетилхолинестеразни (AChE) инхибитори. Някои автори установяват отрицателно въздействие на епсилон4-алела на аполипопротеин Е (АпоЕ) върху терапевтичния отговор на AchE инхибиторите, други не установяват такава връзка. Целта на това проучване е оценка на влиянието на генотипа на АпоЕ върху отговора към лечението с Donepezil при БА. Ние изследваме ApoE генотипа при 86 болни с лека до умерена БА, които са включени в 36-седмично отворено проучване на лечение с Donepezil. Пациентите са лекувани на сляпо спрямо АпоЕ генотипа. Като мярка за терапевтичен отговор се приема намаление с 4 точки в общата оценка на ADAS-Cog. Резултатите ясно сочат, че няма дори тенденция болните, които не носят епсилон4-алела (епсилон4-), да отговарят по-добре на лечението от носителите (епсилон4+). Когато пациентите са преразпределени според пола, също не се установяват различия между мъжете и жените. В заключение, резултатите не потвърждават хипотезата, че АпоЕ генотипът и полът са предиктори на терапевтичния отговор към AChE инхибитори при БА.
Ключови думи: болест на Алцхаймер, деменция, аполипопротеин Е, епсилон 4-алел, Donepezil
Адрес за кореспонденция:
  Доц. д-р Лъчезар Трайков, Клиника по неврология, МБАЛ “Алексан­дров­ска”, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, e-mail: traykov_l@yahoo.fr

 

 

 

Някои проблеми при реконструиране на орбиталните фрактури - 42, 2006, № 3, 76-79.
Е. Ценев

Централна болница – Аугсбург, Германия
Резюме: Фрактурите на орбитата заемат изключително важно място при лицевия травматизъм, особено след въвеждането на редица екстремни видове спорт. Сред обработените от нас 3438 пациенти за 6-годишен период (2000-2005) ние наблюдавахме 554 случая с фрактури на орбитата, или това съставлява 12% от общия брой пациенти. Некоректното репониране на фрактурите може да доведе до значителни деформации, които настъпват след неправилно адаптирани фрагменти и водят в късните периоди до крайно неприятни естетични дефекти в зоната на лицевия скелет. Това ни накара още в началото, преди създването на калус, да използваме нови остеосинтезиращи средства за реконструкция на счупванията.
Ключови думи: фрактури на орбитата, репониране, остеосинтезни средства
Адрес за кореспонденция:
Д-р Е. Ценев, Централна болница – Аугсбург, Германия

 

 

 

Анаеробна микробиология при 55 случая с флегмон на пода на устната кухина - 42, 2006, № 3, 80-85.
Л. Боянова
(1), Р. Коларов(2), Е. Деливерска(2), Г. Гергова(1), П. Сапунджиев(2), Ж. Маджаров(2), М. Маринов(2) и И. Митов(1)
(1)Катедра по микробиология, Медицински университет – София
(2)СБАЛЛЧХ – София
Резюме: Цел на проучването беше да се определят честотата на анаеробните инфекции при 55 пациенти с флегмон на пода на устната кухина, както и чувствителността на изолатите към пеницилини (амоксицилин), клиндамицин, ампицилин/сулбактам и метронидазол. Изолатите бяха идентифицирани с
Crystal anaerobes identification system, API System rapid ID 32 A, и рутинни методи. Общо 93 щама анаеробни бактерии бяха доказани при 81.8% от болните, средно по 2.1 анаеробни щама на позитивна проба. Преобладаващи изолати бяха Prevotella (32 щама), Eubacterium (11), Actinomyces (10), Fusobacterium species (8) и Грам-положителни анаеробни коки (7). Три щама от групата Bacteroides fragilis бяха доказани (в 5.4% от всички проби), а от една проба беше изолиран Clostridium tertium. Всички щамове бяха чувствителни към ампицилин/сулбактам. Метронидазолът, клиндамицинът и амоксицилинът бяха активни респ. срещу 100, 85 и 67.4% от Грам-отрицателните щамове и срещу 41.5, 90 и 87.8% от Грам-положителните анаеробни бактерии. Ниска двойна резистентност към пеницилини + метронидазол беше намерена в 3.2% от всички изолати. Резултатите подчертават ролята на анаеробната микробиология в случаите на инфекции на дълбоките тъкани в областта на главата и шията. Участието на група B. fragilis в тежките орофациални инфекции не трябва да се игнорира.
Ключови думи: флегмон на пода на устната кухина, анаероби, чувствителност, честота
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Людмила Боянова, Катедра по микробиология, Медицински университет, ул. Здраве № 2, 1431 София, тел. 91-72-730, e-mail: lboyanova@hotmail.com

 

 

 Рентгенов образ и прогноза на пневмокониозите от основни производства в България - 42, 2006, № 3, 86-90.
Е. Петрова и Ч. Начев
Център по професионални болести, МУ
- София
Резюме: Обект на проучване са белодробните рентгенови находки и регистрираните белодробни болести при 480 експонирани на кварц миньори и 120 азбест-експонирани работници, при прилагане на ILO International Classification of radiographs of pneumoconiosis, Geneva (ILO’80). Извършено е гнездово скринингово cross sectional case control проучване, включващо задно-предни конвенционални белодробни рентгенографии, отчетени по ILO’80, и е събрана информация за праха в работната среда. Използван е софтуер SPSS с изчислени Pearson chi square, Likelihood Ratio и сигнификантност (Р). Открити са 16 случая на р1/1 начални силикози от основни мини в България, свързани с кварцова експозиция, 4 р1/1 смесени пневмокониози от съдържащ кварц прах от КЦМ “Пловдив”, 43 манифестни азбестози от ТЕЦ и от производство на феродови изделия в Брезник при средна прахова експозиция 16 г. и 17 г. латентен период. 15 са азбест-индуцираните фибрози и плаки; 90, респ. 116 - р0/1 и р1/0 граничните пневмокониози и 36, респ. 30, са s0/1-sЅ и t0/1 граничните азбестози. Преобладават азбест-индуцираните плеврална фиброза и калциеви плаки. Високите нива на праха в мините и при азбест-експонираните, проучванията доза/ефект и динамиката на праховите белодробни болести позволяват да се прогнозира нарастване на заболяемостта от силикоза, азбестоза и азбест-индуцирани плеврални болести в бъдещите
10-15-20 год.
Ключови думи: прах, ILO’80, белодробна рентгенография, силикоза, азбестоза, смесена пневмокониоза
Адрес за кореспонденция:
  Доц. д-р Елисавета Петрова, Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, бул. “Акад. Иван Гешов” 15, 1431 София, e-mail: mdepetroova@yahoo.com

 

Трансформиращият растежен фактор-бета1 в протичането на плевралния емпием – експериментално проучване - 42, 2006, № 3, 91-95.
И. Новаков
(1), Г. Иванов(2) и В. Ходжев(3)
(1)Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет – Пловдив
(2)Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – Пловдив
(3)Клиника по пулмология, Медицински университет – Пловдив
Резюме:  Плевралният емпием преминава през три фази – остра (ексудативна), транзиторна (фибринопурулентна) и хронична (на организация). Крайният резултат от прогресията на емпиема е развитието на фиброторакс. Счита се, че процесът на плеврална фиброза е стимулиран от трансформиращия растежен фактор (TGF)-бета1. Той е цитокин, за който е установено, че е важен медиатор на възпалението и ангиогенезата. Целта на нашето проучване е да се демонстрира ролята на TGF-бета1 в протичането на емпиема и развитието на плеврална фиброза. Работната хипотеза е, че TGF-бета1 е локалнодействащ медиатор, с нива в ексудата, корелиращи с белезите на плеврална фиброза (пролиферация на фибробласти, увеличен синтез на колагенови влакна и образуване на плеврални шварти и адхезии). Проучването е извършено върху експериментален емпием, предизвикан при зайци с бактериална култура на Streptococcus pneumoniae. Изследвани са нивата на TGF-бета1 в ексудата на 2-рия, 4-ия, 6-ия и 8-ия ден. Имунохистохимично е установена мембранно-клетъчната локализация на TGF-бета1. Резултатите показват корелация между покачващите се нива на TGF-бета1 и увеличаването на броя фибробласти във висцералната плевра с развитието на емпиема. Главен клетъчен вид, синтезиращ и секретиращ TGF-бета1, са макрофагите. Според получените резултати TGF-бета1 е медиатор на възпалителния процес на плевралното пространство и развитието на плевралната фиброза.
Ключови думи:  емпием, плеврална фиброза, цитокини, трансформиращ растежен фактор-бета1
Адрес за кореспонденция:
  Д-р Иван Новаков, Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински
университет, ул. “Петрова нива” 54, 4004 Пловдив, e-mail: inovakov2003@yahoo.com

 

 

ДИСКУСИИ В НАУКАТА

 Има ли алтернатива терапевтичното клониране - 42, 2006, № 3, 103-105.
Г. Милчев

Институт по молекулярна биология, БАН

  

 

E-МЕДИЦИНА



Етика в медицината и биотехнологията - Eureth.net. Европейска информационна мрежа в помощ на практиката на българските здравни професионалисти - 42, 2006, № 3, 106-109.
Ж. Сурчева
(1), И. Александров(1), Л. Тачева(1) и С. Томова(2)
(1)Централна медицинска библиотека, МУ – София
(2)Ректорат, МУ – София
Резюме: В статията е направен обзор на структурата и основните функции на европейската информационна мрежа Eureth.net – Етика в медицината и биотехнологиите. Показани са основни методи за търсене на информация в базата Euroethics (Еуроетикс) и е представена българската уебстраница и елементите є, които представляват част от проекта Eureth.net.
Ключови думи:  биоетика, медицинска етика, бази данни – организиране и администрация, документация – стандарти, интернет, интердисциплинарно сътрудничество, международно сътрудничество
Адрес за кореспонденция:
  Д-р Женя Сурчева, КИО, Централна медицинска библиотека, Mедицински университет, ул. Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 952-62-60, e-mail: jeny@medun.acad.bg

 

 

 

Методика за оценка на първична информация от български медицински уебсайтове - 42, 2006, № 3, 110-115.
Ж. Винарова, П. Пенчева и И. Пенджуров
Департамент „Медикобиологични науки”, НБУ – София
Резюме: С течение на времето интернет придобива водещо значение като масмедия между професионалните потребители, защото е най-мощният източник на информационни ресурси за справочни и изследователски нужди. Водени от стремежа да предложим стандартизирани методи за оценяване съдържанието на български медицински и здравни сайтове, предлагаме оригинална методика, която е повлияна от работещ и добре възприет международен стандарт и е съобразена с българските условия и действащи най-добри практики.
Ключови думи: медицинска информация, оценка на уебсайт, интернет търсене, справочно проучване
Адрес за кореспонденция:
  Ж. Винарова, Департамент „Медикобиологични науки”, НБУ, ул. Монтевидео № 21, 1618 София,
e-mail: jvinarova@nbu.bg

 

2'2006

Връзка между костната минерална плътност на предмишницата и телесния състав - 42, 2006, № 2, 53-57.
М. Боянов
Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска”, Медицински университет - София
Резюме: Костната минерална плътност (КМП) е основната величина, определяща фрактурния риск. Идеята тя да бъде предсказана въз основа на данни за телесното тегло и съставките му изглежда много примамлива. Проведено бе остеодензитометрично изследване, което включи 78 жени (52 от тях в менопауза) на възраст от 30 до 65 год. КМП на дистално и ултрадистално място на предмишницата беше измерена с двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (апарат Hologic QDR 4500 A). Телесното разпределение (мастна, немастна тъкан и телесна вода) се изследва с биоимпедансна методика на апарат Tanita TBF-215. Проведе се еднофакторен регресионен анализ на КМП и възрастово обусловения Z-скор като зависими величини спрямо теглото и телесните съставки като независими променливи. В повечето случаи не открихме подходящ модел. В случаите на наличие на модел той бе най-често квадратичен или линеен, но с ниска степен на корелация (R < 0,40) и статистическа значимост (p > 0,05). За практически цели е достатъчен модел, включващ телесното тегло. В заключение смятаме, че не е възможно отсяването на лица с висок риск от остеопороза на предмишницата само въз основа на телесното тегло. Това налага разработването на по-сложни модели, включващи и други важни рискови фактори.
Ключови думи: остеодензитометрия на предмишница, телесно тегло, телесен състав, регресионни модели
Адрес за кореспонденция: д-р Михаил Боянов, Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска”, бул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230-528, e-mail: boyanov@sun.medun.acad.bg

 

 

Съвременна диагностика на атипични пневмонии, придобити в обществото, причинени от Chlamydophila pneumoniae и Mycoplasma pneumoniae
Т. Кантарджиев, Н. Бранкова, Е. Добрева, С. Панайотов и В. Левтерова - 42, 2006, № 2, 58-60.

Отдел “Микробиология”, НЦЗПБ – София
Резюме: C. pneumoniae и M. pneumoniae причиняват остри респираторни инфекции, като атипична пневмония, придобита в обществото, хронични бронхити, астма и с по-малка честота инфекции на горните дихателни пътища. Настоящото изследване представя обобщение на разработени съвременни методи за диагностика на C. pneumoniae и M. pneumoniae в различни респираторни материали. Методите са разработени на базата на видовоспецифични omp1 и P1 гени. Всички клинични материали бяха анализирани чрез метода на полимеразноверижна реакция (PCR). Бяха потвърдени епидемични взривове на атипична пневмония сред деца, причинена от M. pneumoniae в с. Ключ (2002) и гр. Павликени (2005). Положителните резултати са от носогърлени секрети и храчки. PCR методите се отличават с висока специфичност и чувствителност и могат да бъдат използвани в рутинната лабораторна диагностика на C. pneumoniae и M. pneumoniae.
Ключови думи: Chlamydophila pneumoniae, Mycoplasma pneumoniae, атипична пневмония, придобита в обществото, полимеразноверижна реакция
Адрес за кореспонденция:
Надя Бранкова, Отдел „Микробиология”, НЦЗПБ, “Янко Сакъзов” № 26, 1504 София, e-mail: nbrankova@abv.bg

 

 

Мозъчен натриуретичен пептид и тумор-некротичен фактор-алфа при прогностичната оценка на пациентите със сърдечна недостатъчност - 42, 2006, № 2, 61-65.
Н. Станчева
(1), Сн. Тишева(1), Ст. Чолаков(2), Ст. Кюркчиев(3) и А. Гудев(4)

(1) Клиника по кардиология и ревматология, УМБАЛ „Г. Странски” – Плевен
(2) Отделение по функционална диагностика, УМБАЛ „Г. Странски” – Плевен
(3) ИБИР, БАН – София
(4) Клиника по кардиология с интензивен сектор, УМБАЛ „Царица Иоанна” – София
Резюме: Установена е връзката на неврохормоните и цитокините с неблагоприятната прогноза при хронична сърдечна недостатъчност (СН). Целта на нашето изследване е да се оцени ролята на плазмените концентрации на мозъчния натриуретичен пептид (NTproBNP) и тумор-некротичния фактор (TNF-алфа) като предиктори на изхода при СН. В проучването са включени 127 пациенти с клинично изявена СН от II до IV ФК по NYHA, от които 69 мъже (57%) на средна възраст 61.9 +/- 8.4 год. Пациентите са последователно хоспитализирани по повод на обострена хронична СН. В деня на дехоспитализацията са осъществени стандартни лабораторни и функционални изследвания и е взета венозна кръв за изследване на NtproBNP и TNF-алфа. Търсени са крайни резултати, дефинирани като: рехоспитализация по повод на обострена СН в рамките на 6 месеца, повече от 2 хоспитализации за 1 година или сърдечно-съдова смърт. Проследени са 121 пациенти (95.3%) за средно 387 +/- 117 дни. Поне един първичен краен резултат е регистриран при 54 пациенти (44.6%). При еднофакторния анализ NTproBNP (хи2 = 32.93, р < 0.0001) показа значима предиктивна стойност за първичната крайна цел за разлика от TNF-алфа (хи2 = 1.17, р = 0.76). При пациенти, хоспитализирани по повод на обострена хронична СН, плазмената концентрация на NTproBNP преди дехоспитализацията допринася значимо за предсказване на изхода.
Ключови думи: мозъчен натриуретичен пептид, тумор-некротичен фактор, сърдечна недостатъчност, прогноза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Надя Станчева, Клиника по кардиология и ревматология, УМБАЛ „Г. Странски", ул. “Георги Кочев” № 8, 5800 Плевен

 

 

Значение на резистентния индекс като предиктор за преживяемост на бъбречния трансплантат- 42, 2006, № 2, 66-72.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме:
Една основна причина, водеща до загуба на функция на присадката и намаляване на преживяемостта й при бъбречнотрансплантирани пациенти, е хроничната нефропатия. Все още не съществува общоприет и достоверен маркер, който да служи като сигурен предиктор за преживяемостта на трансплантирания бъбрек. Цел на проведеното проучване е да определи дали артериалният резистентен индекс на бъбречния трансплантат при стойности над 0,80 може да бъде предиктор за по-кратка преживяемост на трансплантирания бъбрек. Проведено е изследване на резистентния индекс (сегментни артерии), измерен чрез Doppler-ултрасонография при 260 бъбречнотрансплантирани пациенти не по-малко от три месеца след трансплантацията. Пациентите са наблюдавани в периода от 2002 г. до началото на 2006 г. Крайна точка за отчитане на резултати е моментът на 50% и повече намаление на креатининовия клирънс или бъбречна недостатъчност, изискваща диализно лечение, или летален изход. От всички изследвани болни 52 (20%) са с резистентен индекс 0,80 и повече. Понижение на креатининовия клирънс с 50% и повече по време на цялото наблюдение показват 19 (36,5%) от пациентите с висок резистентен индекс (над 0,80), сравнени с 16 (7,7%) от останалите 208 пациенти с резистентен индекс, по-нисък от 0,80 (p < 0,001). Единадесет от пациентите (21,1%) с висок резистентен индекс достигат до диализно лечение, сравнени с 12 пациенти (5,8%) от тези с резистентен индекс под 0,80 (p < 0,001). От пациентите с висок резистентен индекс 5 са с летален изход (9,6%), докато при тези с по-нисък резистентен индекс с летален изход са 6 пациенти (2,9%) (p < 0,001). От всички пациенти с висок резистентен индекс 35 (67,3%) достигат до крайна точка на проучването, а от пациентите с по-нисък резистентен индекс – 30 (14,4%) (p < 0,001). Тези резултати доказват значението на резистентния индекс над 0,80, измерен след третия месец от трансплантацията, като предиктор за по-кратка преживяемост на бъбречния трансплантат.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, преживяемост на трансплантата, артериален резистентен индекс
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

 

Ефект на фозиноприл върху концентрацията на С-реактивния протеин и артериалното налягане при жени в менопауза - 42, 2006, № 2, 73-75.
А. Гудев
(1), А. Еленкова(2) и Н. Койчева(3)

(1) Клиника по кардиология, МБАЛ “Царица Иоанна” - София
(2) СБАЛЕНГ “Акад. Иван Пенчев” София
(3) Катедра по клинична лаборатория, МУ София
Резюме: Артериалната хипертония е комплексен клинико-патофизиологичен синдром, водещ до повишен риск от развитие на атеросклероза и нейните клинични усложнения. Според съвременните разбирания атеросклерозата е хроничен възпалителен процес с ниска интензивност. Активирането на ренин-ангиотензиновата система води до индукция на редокс-сензитивни гени, увеличаване на оксидативния стрес и активиране на имунната система в съдовата стена. В настоящото проучване ние изследвахме ефекта на АСЕ инхибитора фозиноприл върху концентрацията на С-реактивния протеин при 15 жени с лека и умерена артериална хипертония. След тримесечен период на лечение систолното артериално налягане намаля от 152.7 +/- 15.75 на 126 +/- 5.7, а диастолното от 99.8 +/- 7.94 на 82 +/- 6.6 mm Hg (р = 0.001). Регистрира се тенденция към намаляване стойностите на СRP, без тя да достига статистическа значимост.
Ключови думи: артериална хипертония, С-реактивен протеин, фозиноприл
Aдрес за кореспонденция
: Доц. Асен Р. Гудев, Клиника по кардиология, МБАЛ “Царица Иоанна”, ул. “Бяло море” 8, 1527 София, agoudev@abv.bg

 

Роля на трансформиращия растежен фактор-бета1 в протичането на плевралния емпием - 42, 2006, № 2, 76-79.
И. Новаков
(1) и Д. Терзиева(2)

(1) Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет - Пловдив
(2) Централна клинична лаборатория, Медицински университет – Пловдив
Резюме: Трансформиращият растежен фактор (TGF)-бета1 е цитокин, за който е установено, че е важен медиатор на възпалението и ангиогенезата. Той стимулира плевралната ексудация и процеса на плеврална фиброза в хода на възпалителните процеси на плеврата. Целта на нашето проучване беше да се демонстрира ролята на TGF-бета1 в протичането на плевралния емпием. Работната ни хипотеза беше, че TGF-бета1 е локално действащ медиатор на възпалителния процес на плеврата, синтезиран от клетки на възпалителния процес. Проучването беше извършено върху 19 пациенти с парапневмоничен плеврален емпием. На пациентите беше извършван лабораторен анализ на ексудата с определяне на: тотални протеини, глюкоза, лактатдехидрогеназа, общ левкоцитен брой и диференциално броене. Концентрацията на TGF-бета1 в ексудата и серума за всеки пациент беше измервана чрез ELISA kit. Резултатите ни показаха, че TGF-бета1 е локално действащ в плевралната кухина цитокин със стойности в ексудата, корелиращи с тежестта на възпалителния процес. Стойностите на TGF-бета1 в ексудата могат да бъдат приети като диагностичен маркер за прогресията на плевралния емпием.
Ключови думи: плеврален емпием, цитокини, трансформиращ растежен фактор-бета1, плеврален излив
Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Новаков, Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет, ул. ”Петрова нива” № 54, 4004 Пловдив, e-mail:
inovakov2003@yahoo.com

 

Клинични и функционални респираторни нарушения при работници, експонирани на неорганични производствени прахове - 42, 2006, № 2, 80-85.
Е. Петрова и  Ч. Начев

Център по професионални болести, МУ – София
Резюме: Обект на проучване са клинико-фунционалните нарушения при 480 миньори, 120 работници, експонирани на азбест-съдържащ прах в различни индустрии, и контролна група от 121 лица. Осъществено е cross sectional case control проучване с включени клинично, физикално белодробно изследване и спирометрия (VC, FVC, FEV1, FEV1/VC, FEF25%, FEF50%, FEF75%), като функционалните промени са класифицирани в рестриктивна, обструктивна, смесена вентилаторна недостатъчност и обструкция на малките дихателни пътища с диаметър до 2 mm. Преобладават субективните симптоми при азбест-експонирани работници, следвани от монтьори – котелно оборудване, при липсваща сигнификантност. Доминират оплакванията при азбест-експонираните (61 лица – 70.9%) в сравнение с неекспонираните контроли (25 – 29.1%) – р < 0.0001. Пушачите са с по-изразени симптоми. Субективни симптоми се откриват при 239 (96.4%) работници с доказана белодробна болест, а 9 (3.6%) са с единични симптоми, свързани с интеркурентни белодробни болести. Със субективни симптоми са 33.3% новооткрити с пневмокониози и 34.6% лица с “гранични пневмокониози”. 80% от болните с хроничен бронхит съобщават за кашлица с променлива експекторация, лесна умора и задух при усилия. Обструктивната вентилаторна недостатъчност е по-рядка от обструкцията на малките дихателни пътища. Преобладават рестриктивната и смесената вентилаторна недостатъчност при неекспонираните контроли, в сравнение с азбест-експонираните работници. Азбест-експонираните показват доминираща обструктивна вентилаторна недостатъчност и обструкция на малките дихателни пътища. Преобладават субективните симптоми при азбест-експонираните и миньорите от въгледобива, свързани с иритативен ефект на праха. Миньорите са с най-честа смесена вентилаторна недостатъчност и обструкция на малките бронхи, а азбест-експонираните – с обструкция на големите и малките бронхи. Специализираният въпросник и спирометрията (с FEF25%, FEF50%, FEF75%) са подходящи за скрининг при прахово експонирани и за ранна диагностика на праховите болести. Необходима е кампания срещу тютюнопушенето при прахово експонирани работници.
Ключови думи: скрининг, минерални прахове, белодробни симптоми, спирометрия
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Елисавета Петрова, дм, Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, бул. “Акад. Ив. Гешов” 15, 1431 София, e-mail: mdepetroova@yahoo.com

 

Амбулаторно медикаментозно лечение на астматици - видове препарати и разходи на НЗОК и пациентите - 42, 2006, № 2, 86-92.
Г. Христов

Клиничен център по алергология, Медицински университет – София
Резюме:
Бронхиалната астма е хронично възпалително страдание с рецидивиращ характер. Честотата на астмата расте, увеличават се заболяемостта и болестността. Тежестта на астмата социална и икономическа, върху пациентите, техните семейства и обществото е достатъчно голяма, за да превърне грижите за болните в приоритет на правителствените здравни стратегии. Внимание заслужават и разходите, които здравната система прави за осигуряване на необходимите амбулаторни грижи за астматиците. Чрез проучване на данните от годишните доклади на НЗОК за 2003 и 2004 г. се прави опит да се изследва структурата на използваните медикаменти за амбулаторно лечение на астматици и разходите, направени за тях от НЗОК и пациентите.
Ключови думи: бронхиална астма, НЗОК, статистически и икономически показатели, антиастматични препарати, разходи за амбулаторно медикаментозно лечение
Адрес за кореспонденция:
Д-р Георги Христов, Клиничен център по алергология, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 9230-612, e-mail: christoff_g@yahoo.com

 

        В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Ст. Иванов. Идиопатични интерстициални пневмонии. Съвременна клинико-рентгенологично-патологична класификация - 42, 2006, № 1, 114-122

Вл. Христов и В. Карамфилова. Превенция на сърдечно-съдовите инциденти с фенофибрат при пациенти с диабет тип 2 - резултати от проучването FIELD - 42, 2006, № 1, 123-125
 

 

 

 

1'2006

Симптоми, функционални параметри и физически капацитет при болни с ХОББ с чести и редки екзацербации - 42, 2006, № 1, 53-58.
В. Ходжев(1) и С. Костянев(2)
(1)Клиника по пулмология, (2)Катедра по патофизиология,
Медицински университет – Пловдив
Резюме: Целта на проучването е да се сравнят симптомите, функционалните параметри и физическият капацитет на пациенти с ХОББ с чести и с редки екзацербации. Проучването включва 101 болни с ХОББ в клинично стабилно състояние: възраст = 59.1 +/- 8.6 год.;
FEV1% = 36 +/- 15%; BMI = 23.7 +/- 5.6 kg.m(-2). Пациентите са групирани според честотата на екзацербациите: чести eкзацербатори - n = 50 (с три и повече екзацербации в предходната година) и редки екзацербатори - n = 51 (с две и по-малко екзацербации). Намерихме статистически сигнификантни разлики между честите и редките екзацербатори по отношение на хроничните симптоми: кашлица (2.6 +/- 0.8 vs. 2.1+/- 0.9; Р = 0.001), експекторация (2.3 +/- 0.8 vs. 1.8 +/- 0.8; Р = 0.002), хриптене (1.8 +/- 0.9 vs. 1.3 +/- 1.1; Р = 0.018) и диспнея (2.9 +/- 0.7 vs. 2.4 +/- 0.6; Р < 0.001); PImax (44 +/- 22 vs. 57 +/- 19 cm H2O; Р = 0.005) и физическия капацитет (6 MWТ, шестминутен тест с ходене) (345 +/- 131 vs. 410 +/- 93 m; Р = 0.005). Не се установиха сигнификантни разлики по отношение на възрастта, BMI, тютюнопушенето (пакети/година), функционалните белодробни показатели (FEV1%, VC%, TL,CO/VA%, RV/TLC%) и кръвните газове. Болните с ХОББ с чести екзацербации в предходната година имат сигнификантно по-изразени хронични симптоми, по-ниски стойности на PImax и 6MWT в сравнение с тези с редки екзацербации.
Ключови думи: хронична обструктивна белодробна болест, екзацербация, 6-минутен тест с ходене
Адрес за кореспонденция: Д-р Владимир Ходжев, Клиника по пулмология, Медицински университет, бул. "Васил Априлов" 15А, 4002 Пловдив, тел. 032 4-41-70/486, e-mail: vahodgev@plovdiv.techno-link.com

 

 

Хронично белодробно сърце и тиха миокардна исхемия - 42, 2006, № 1, 59-64.
Д. Петрова(1), О. Георгиев(1), Р. Анастасова(1), Е. Манов(1), П. Шошков(1), Р. Шабани(1),
А. Младенова
(2) и Е. Викентиева(3)

(1)Катедра по пропедевтика на вътрешните болести
(2)Централна клинична лаборатория
(3)Клиника по алергология и клинична имунология
МБАЛ “Александровска”, МУ – София
Резюме:  Дългогодишното протичане на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) с хронична дихателна недостатъчност (ХДН) води до нарушение на белодробното кръвообращение и хемодинамика, които играят важна роля в патогенезата на белодробното сърце и десностранната сърдечна недостатъчност. При тези пациенти се развиват вторични промени във функцията на лявата камера. Все още се дискутира ролята на променената белодробна хемодинамика и хроничната прогресираща хипоксемия и увреждащото им влияние върху миокардната функция. Целта на проучването е проследяване на промените в левокамерната функция при пациенти с ХОББ със среднотежка и тежка дихателна недостатъчност и десностранна сърдечна декомпенсация. Пациентите бяха разделени на две групи според степента на дихателната недостатъчност. Бяха проведени следните изследвания: спирометрия, кръвногазов анализ, ЕКГ и Холтер-ЕКГ, двуизмерна ЕхоКГ. При осем от тях бе осъществена миокардна перфузионна сцинтиграфия в покой. Данните показват значителни нарушения в белодробното кръвообращение и функцията на дясната камера: сигнификантно по-високи стойности на средното пулмонално налягане, дилатация и хипертрофия на дясната камера. Установи се корелация между степента на дихателната недостатъчност и хемодинамичните показатели. При 32-ма (33,3%) от пациентите с ХОББ бе установена левокамерна хипертрофия. При 27 (28,1%) има данни за левокамерна диастолна дисфункция, а при 28 (21,8%) – систолна дисфункция. При 41 (42,7%) от пациентите бяха установени исхемични миокардни промени. При 66 (68,75) от пациентите с ХОББ бяха регистрирани ритъмни нарушения – надкамерни и камерни екстрасистоли; предсърдно мъждене. Прогресивното нарушение в белодробната циркулация, деснокамерната сърдечна недостатъчност и хроничната хипоксемия при пациентите с ХОББ и белодробно сърце водят до вторични исхемични промени в миокарда и левокамерна дисфункция, често без клинична изява. Този процес влошава прогнозата при ХОББ. Ранното установяване и лечението им са от особено значение за развитието и протичането на болестта.
Ключови думи: хронична обструктивна белодробна болест, хронична дихателна недостатъчност, левокамерна дисфункция, ритъмни нарушения
Адрес за кореспонденция: Д-р Даниела Петрова, Клиника по пулмология, УМБАЛ “Александровска”, МУ, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 92 30 656, е-mail: ssn@multicom.bg

 

 

Нозокомиални инфекции при болни на интензивно лечение - 42, 2006, № 1, 65-71.
А. Кирчева и Д. Паскалев
Отделение по клинична епидемиология, МБАЛ “Св. Анна” – Варна
Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ “Св. Марина” – Варна
Резюме: Нозокомиалните инфекции са неизбежно следствие от медицинската дейност навсякъде по света, като компрометират успеха от лечението, оскъпяват и удължават болничния престой. Всеобщо признат факт е, че заболяемостта от тези инфекции е най-висока и най-тежко засяга болните, подложени на интензивно лечение – по данни на СЗО тя е от 5 до 88%, а у нас – 11-20%. В обзора се правят сравнителен преглед и оценка на най-често регистрираните у нас и в други страни нозокомиални инфекции и етиологично свързаната с тях бактериална флора. Подчертава се водещата роля на нозокомиалната пневмония и рисковите фактори, които трябва да се контролират и профилактират. Познаването на патогенетичните механизми за възникване на инфекцията е също необходимо условие, за да се преосмислят рутинните практики и да се разработят принципите за надзор и контрол на нозокомиалните инфекции във всяка болница. Първа стъпка в тази посока е спазването на разработените медицински стандарти според профила на медицинското обслужване у нас.
Ключови думи: нозокомиални инфекции, нозокомиална пневмония, рискови фактори, профилактика
Адрес за кореспонденция: Д-р Анна Кирчева, Отделение по клинична епидемиология, МБАЛ “Св. Анна”, бул. “Цар Освободител” 100, 9000 Варна, тел. 052 2136-572, e-mail: anna_kir4eva@yahoo.com

 

 

Електрокардиографски промени при остър панкреатит - 42, 2006, № 1, 72-77.
М. Миланова
Секция по спешна хирургия, III хирургична клиника, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” – София
Резюме: В това изследване са проучени
честотата и видът на ЕКГ промените при 67 пациенти с отклонения в нормалната функция на сърцето сред общо 114 пациенти с остър панкреатит (ОП) и е анализирана евентуалната връзка на ЕКГ промените с развитието на заболяването. Неоперативно са лекувани 50 от пациентите, а при 17 са извършени едно- или многоетапни операции. При постъпването ЕКГ промени се установяват при 78% от всички пациенти, при последващи контролни ЕКГ - при 44% от неоперативно лекуваните и при 50% от оперираните в следоперативния период. Най-чести са били синусовата тахикардия и промените в ST-сегмента. ЕКГ промените са сходни по честота и вид при пациенти с предшестваща анамнеза за сърдечно заболяване и при тези без такава анамнеза, но са значимо по-чести при болните с по-тежки форми на ОП. Анализът на резултатите ни позволява да заключим, че ЕКГ промените при ОП са причинно свързани с хуморалните промени и общия възпалителен отговор и тяхното тълкуване и мониторинг са предпоставка за прогнозата и адекватните терапевтични мероприятия.
Ключови думи: ЕКГ промени, остър панкреатит, сърдечно-съдови усложнения
Адрес за кореспонденция:  Д-р Мария Миланова, Секция по спешна хирургия, III хирургична клиника, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. Тотлебен 21, 1606 София, тел. 915-43-13

 

 

Генетични фактори за тромбофилия при пациенти с белодробен тромбоемболизъм - 42, 2006, № 1, 78-83.
П. Иванов(1), K. Ковачева(2), Р. Комса-Пенкова(1), Я. Иванов(3), П. Павлов(3) и В. Ножаров(3)
(1)Сектор Биохимия, (2)Сектор Медицинска генетика, Медицински университет – Плевен, (3)Клиника по белодробни болести, УМБАЛ – Плевен
Резюме: Белодробният тромб
оемболизъм (БТЕ) е състояние, започващо с периферна венозна тромбоза, последваща емболизация и ретромбоза в клоновете на белодробната артерия. Водеща роля в патогенезата му имат отклоненията в коагулационния статус, с повишена склонност към формиране на тромби (тромбофилия). Фактор V Leiden (FVL), мутация G20210A в протромбиновия ген, мутация C677T в гена на метилентетрахидрофолат редуктазата (MTHFR) и полиморфизмът PA1/PA2 в гена на тромбоцитния гликопротеин IIb/IIIa (GP IIb/IIIa) са най-честите генетични фактори, водещи до предразположение към тромбози и тромбоемболични заболявания. Цел на проучването беше да се определят честотата на носителството на тези генетични фактори за тромбофилия сред пациенти с прояви на БТЕ и ролята им за по-ранното начало и по-често развитие на съдови инциденти. Чрез ДНК анализ бяха изследвани общо 32 пациенти с инциденти на БТЕ и 25 клинично здрави индивиди (контролна група). Общо при 18 (56%) от изследваните болни с БТЕ се доказа носителство на поне един от изследваните генетични дефекти в сравнение с 4 лица (16%) от контролната група (р = 0.0005). Най-честият генетичен дефект, открит в изследваната група, е FVL – с честота 25%, при честота в контролната група – 8% (р = 0.04). Носителство на поне един генетичен дефект беше установено при 65% от пациентите с рецидивираща форма на БТЕ и при 74% – с първи инцидент на БТЕ на възраст под 45 год. В тези групи особено висока, в сравнение с контролите, беше честотата на FVL и G20210А мутация в протромбиновия ген, което подчертава клиничната им значимост за тази патология. Изследването за носителство на генетични дефекти за тромбофилия позволява откриване на пациенти с по-висок риск за развитие на тромбози и изработване на индивидуален подход за терапия и профилактика на следващи съдови инциденти.
Ключови думи: белодробен тромбоемболизъм, генетични фактори, предразположение, тромбофилия
Адрес за кореспонденция:  Д-р Петър Иванов, Сектор Биохимия, Медицински университет, ул. Г. Кочев8А, 5800 Плевен

 

 

Анализ на плевралния ексудат - място в диагностиката и предсказване изхода от лечението на усложнените парапневмонични изливи
И. Новаков
(1) и Р. Иванчева(2)
(1)Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет – Пловдив
(2)Клиника по пулмология, Медицински университет – Пловдив
Резюме: По литературни данни от 20 до 57% от пациентите с пневмония развиват излив в хода на заболяването. Доказването на усложнен излив е индикация за неговото своевременно дрениране. Цел на проучването беше да установим ролята на редица фактори от анализа на плевралния ексудат както за доказване на усложнен парапневмоничен излив, така и за прогнозиране изхода от лечението му. Наблюдението беше извършено върху група от 43 пациенти с усложнен парапневмоничен излив. За анализ на ексудата бяха приложени: образнодиагностични, лабораторни и микробиологични методи на изследване. Установени бяха големи по размер изливи с инкапсулираност при 14 пациенти (32,56%). Данните от лабораторното изследване на ексудата бяха със сравнително ниска чувствителност
- 12% за LDH и 23% за глюкоза. Големината на излива е водеща за селектиране на пациентите с усложнен парапневмоничен излив, докато резултатите от лабораторното изследване на ексудата имат ограничена роля. Доказано беше също, че единствено инкапсулираността на излива е предсказващ фактор за неуспешен изход от дренирането на изливите.
Ключови думи: усложнен парапневмоничен излив, плеврални инкапсулати, предсказващи фактори
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Новаков, Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет, ул.” Петрова нива” 54, 4004 Пловдив, e-mail: inovakov2003@yahoo.com

 

 

Роля на оксидирания LDL по отношение на коронарната съдова болест при пациенти със захарен диабет тип 2
Н. Дончева
(1), П. Холвут(2), М. Тодорова(3), З. Каменов(4), В. Христов(4) и З. Кунева(5)
(1)Отделение по клинична липидология, Медицински институт на МВР – София
(2)Център по експериментална хирургия и анестезиология, Католически университет, Льовен – Белгия
(3)Катедра по патофизиология, МУ – София
(4)Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска”, МУ – София
(5)Клиника по кардиология, МБАЛ “Александровска”, МУ – София
Резюме: Известно е значението на оксидативния стрес за развитието на диабетните усложнения. Окислително модифицираният
LDL-С (OxLDL) е една от най-силно атерогенните фракции на LDL. Цел на проучването е да се направи сравнителна оценка на липидния статус, плазмените нива на OxLDL и класическия прогностичен маркер TC/HDL-C при три групи пациенти: 1) с коронарна съдова болест (КСБ); 2) със захарен диабет тип 2 (ЗД 2); 3) с комбинация от КСБ и ЗД 2. В проучването са включени 68 лица до 50-годишна възраст, от които: 11 клинично здрави доброволци без лабораторни данни за нарушения във въглехидратната или липидната обмяна или сърдечно-съдово заболяване; 24 пациенти с КСБ; 15 пациенти със ЗД2 без данни за КСБ и 15 пациенти със ЗД 2 и КСБ (прекаран миокарден инфаркт/-и или нестабилна ангина). ТC, LDL-С и TG и атерогенният липиден индекс TC/HDL-C са значимо по-високи и при трите групи пациенти в сравнение с контролите, като най-високи са стойностите при групата ЗД 2 + КСБ. Нивата на HDL-С и при трите групи пациенти са по-ниски в сравнение с контролите, като най-ниски са стойностите при групата ЗД + КСБ. Плазмените нива на OxLDL при трите групи пациенти са достоверно по-високи в сравнение с контролите, като най-високи са нивата в групата с КСБ. Различията не бяха значими между пациентите в трите групи. В заключение, съотношението TC/HDL-C има по-голяма информативна и прогностична стойност за коронарен инцидент в условията на втори тип захарен диабет в сравнение с ОхLDL.
Ключови думи: дислипидемия, коронарна съдова болест, захарен диабет тип 2, Oх
LDL
Адрес за кореспонденция:
Д-р Здравко Каменов, Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александров­ска”, ул. Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 92-30-244, e-mail: zkamenov@hotmail.com

 

 

Очни промени при пациенти със системен lupus erythematosus и клинично изявени поражения на нервната система
С. Монов
(1), Р. Тончева(2), Р. Рашков(1), И. Алтънкова(3) и А. Иванов(4)
(1)Клиника по ревматология, МУ – София
(2)Офталмология, МБАЛ ”Св. Ив. Рилски” - София
(3)Имунологична лаборатория, МБАЛ “Св. Ив. Рилски” – София
(4)Военномедицинска академия – София
Резюме: Системният
lupus erythematosus (SLE) е автоимунно и мултисистемно заболяване, при което увреждането на съдовете на ретината варира от 3% до 29%. Очното засягане при SLE може да е свързано както със самото заболяване, така и с провежданата терапия с кортикостероиди и антималарици. Очните прояви, които намират място при оценката на системността на SLE, са: промени в ретината, атрофия на n. opticus и катаракта. Обект на това проучване са очните промени при 104 пациенти със SLE и клинично изявени поражения на нервната система. Най-често установяваната патология при изследване чрез директна офталмоскопия е васкулитът на съдовете на ретината (32,69%). Оток на папилата се установява в 26,92%. Ретинопатия е налице при 54% от пациентите с NPSLE (neuropsychiatric SLE) и положителни антикардиолипинови антитела, при 53,57% от пациентите с NPSLE и бъбречни поражения и при 52,38% от пациентите с NPSLE с положителни данни за поражение на централната нервна система от MRI (magnetic resonance imaging). Изследване на очното дъно е необходимо при всички пациенти със SLE, тъй като е показател не само за системност при SLE, но и за активност.
Ключови думи: системен lupus erythematosus, офталмоскопия, ретинопатия, оптичен нерв
Адрес за кореспонденция
: Д-р Симеон Монов, Клиника по ревматология, Медицински университет, ул. “Урвич” № 13, 1612 София, тел. 958-29-27

 

 

Сравнителна оценка на два имунометрични метода за определяне на антинуклеарни антитела
И. Манолова(1), В. Цонева(2) и М. Иванова(3)
(1)Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ – Ст. Загора
(2)Централна клинична лаборатория, УМБАЛ – Ст. Загора
(3)Втора вътрешна клиника, УМБАЛ – Ст. Загора
Резюме: Стандартен метод за доказване на антинуклеарни антитела (АНА) е индиректният имунофлуоресцентен (ИИФ) тест върху
HЕp-2 клетки като тест-субстрат. По-нов подход е използването на тестове, основаващи се на имуноензимни методи (ИЕМ). Целта на нашето проучване беше да сравним ИЕМ тест на фирмата Binding Site, UK (BINDAZYME ANA Screen) с ИИФ тест като скриниращ тест за доказване на АНА. Изследвани бяха 90 серумни проби: 49 серумни проби бяха двойно положителни, 27 - двойно отрицателни, 12 – ИИФ положителни, 2 – ИЕМ положителни. Анализът показа добро съвпадение на резултатите (84.4 %) от определянето на АНА с двата метода. В заключение, използването на АНА-ИЕМ теста на фирмата Binding Site е добра алтернатива, но стандартният ИИФ тест все още е по-надеждният лабораторен метод за определяне на АНА.
Ключови думи: антинуклеарни антитела, имуноензимен метод, индиректна имунофлуоресценция
Адрес за кореспонденция: Д-р Ирена Манолова, д.м., Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ, ул. “Армейска“ 11, 6000 Стара Загора, тел. 042 664-385, e-mail: imanolova@mf.uni-sz.bg

 

 

Белодробен емфизем при експонирани на минерални прахове и при болни от гранични и начални пневмокониози и връзката му с някои рискови фактори и с FEF50%  - 42, 2006, № 1, 102-108.
Е. Петрова и Ч. Начев
Център по професионални болести, МУ – София
Резюме: Обект на проучване е рентгенологично установеният компенсаторен емфизем (е
m – по ILO’80) при 480 миньори и при 120 азбест-експонирани работници. Средната възраст на всички прахово експонирани е 41.38 год., а средната продължителност на прахова експозиция при миньорите е 11.32 год. Средната азбестова експозиция е 16.5 год. при среден латентен период 17.45 год. Всички са работили между 1985 и 2003 г. При гнездово case-control проучване са изследвани находките от еm, отчетени от двама специалисти. Допълнително е осъществена спирометрия с акцент върху FEF50% и са отчетени данните за праха в работната среда, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Компенсаторен em без/със гранична (0/1,1/0) или начална пневмокониоза (1/1) се открива при 75 (69.4%) азбест-експонирани работници, 62 (54.9%) миньори от добив на черни въглища, 49 (42.2%) миньори от кафявия въгледобив, 19 (35.8%) подземни миньори от добив на антрацитни въглища и при 42 (34.1%) миньори от оловно-цинковия добив (Р < 0.0001). С em-находки са 91 (31.5%) работници с 10-годишна минерална прахова експозиция, 159 (55%) с над 11-годишна експозиция и 39 (13.5%) неекспонирани контроли. Без em са 76 (22.4%) контроли, 154 (45.4%) експонирани с 10-годишна прахова експозиция и 109 (32.2%) работници с над 11-годишна прахова експозиция. Броят и относителният дял на прахово експонираните до 10 год. без еm е 154 (58.6%), а на експонираните повече от 11 год. е 109 (41.4%). Броят и делът на находките от em при експонираните, злоупотребяващи с алкохол, е 235 (81.3%) срещу 54 (18.7%) неупотребяващи алкохол, а злоупотребяващите с алкохол без данни за em са 229 (67.6%) срещу 110 (32.4%) неконсумиращи алкохол без емфизем (Р < 0.0001). Еm се намира при 203 (70.2%) без минали белодробни болести, а прекаралите минали белодробни болести с придружаващ em са 86 (29.8%) лица (Р = 0.035). Средната стойност на FEF50% намалява с появата на компенсаторен em при прахово експонирани и болни от гранични и начални манифестни пневмокониози. Компенсаторният емфизем доминира при азбест-експонираните работници, следвани от миньорите в черния, кафявия, антрацитния каменовъглен и оловно-цинковия добив. Рентгенологично установеният компенсаторен емфизем (em) при експонирани на минерални прахове се повлиява сигнификантно от продължителността на прахова експозиция и злоупотребата с алкохол при липсващо повлияване от прекарани минали бронхо-пулмонални или плеврални болести, факт, потвърждаващ тезата за комплексната етиопатогенеза на em, включваща и доказаното влияние на фактора тютюнопушене.
Ключови думи: емфизем, минерален прах, FEF50%
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Елисавета Петрова, дм, Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, бул. “Акад. Ив. Гешов” 15, 1431 София, e-mail: mdepetroova@yahoo.com

 

 

Натриев хиалуронат  500-730 кDa (Hyalgan®) вътреставно след лечение на синовитa при първична активна остеоартроза на колянната става с бетаметазон - 42, 2006, № 1, 109-113.
Ст. Кузманова и П. Солаков
Университетска клиника по ревматология, УМБАЛ ”Св. Георги” – Пловдив
Резюме: Европейската лига за борба с ревматизма
(EULAR) и Американската колегия по ревматология (ACR) препоръчват лечението с натриев хиалуронат (НХ) вътреставно при остеоартроза (ОА) на колянната става. Приложението на НХ е част от комплексното лечение на активната ОА. НХ има продължително терапевтично въздействие и много добър профил на безопасност. Целта на нашето проучване е да бъде съпоставена лечебната ефикасност на НХ вътреставно (i.a.) при две групи болни: 1) с първична активна ОА на колянната става с активен синовит и хидропс, лекувани преди курса с НХ с Betamethasone i.a. за овладяване на активното възпаление, и 2) с активна ОА, без проявен клинично синовит, лекувани 5 седмици с НХ i.a. Първата схема на приложение на НХ се налага, тъй като съгласно фирмената документация Hyalgan® е противопоказан при наличието на активен възпалителен процес. При болните от първата група е установено благоприятно повлияване на активния синовит от корти­костероида и на болезнената ОА от последвалата терапия с НХ. Получени са еднакви лечебни резултати при двете съпоставени групи болни с ОА – със и без активен синовит. Потискането на синовиалното възпаление с Betamethasone i.a. е позволило последващо приложение на НХ с бла­го­приятно въздействие върху болката и функционалната увреда. В заклю­чение, в случаите на активна ОА със синовит и вътреставен оток ние препоръчваме като първа стъпка приложение на кортикостероид вътреставно до овладяване на възпалителния процес и след товa вътреставно лечение с НХ. При такава терапевтична схема лечебните резултати при ОА с активен синовит не се отличават от тези при ОА без клинично изразен възпалителен процес.
Kлючови думи: натриев хиалуронат, бетаметазон, остеоартроза, колянна става, синовит
Адрес за кореспонденция:  Доц. д-р Стефка Кузманова, д.м.н., Клиника по ревматология, Университетска болница “Св. Георги”, бул. Васил Априлов 15а, 4002 Пловдив, тел./факс: 032 602 532, e-mail: stkuzmanova@abv.bg

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре