Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Оригинални статии

Том 41, 2005 г.

 

4'2005

Огнището на туларемия в Западна България - 41, 2005, № 4, 52-56.
К. Маринов
(1), Е. Цветкова(1), К. Младенов(1), С. Иванова(2), Н. Коруджийски(2), В. Късовски и Н. Готев
(1)Военномедицинска академия – София
(2)Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт
Резюме: Обект на нашите изследвания беше огнището на туларемия, появило се през 1998 г. в Западна България, в района на Сливница. Туларемиен щам, изолиран от човек, беше проучен в сравнение с щамове, изолирани от природни източници в огнището. Бяха определени морфологичните, културалните и биохимичните характеристики на щама. Изолатът от болен беше идентифициран като F. tularensis subsp. holarctica. Вирулентността на човешкия щам беше определена “in vivo” чрез подкожно заразяване на опитни животни. Заболяването беше потвърдено при 25 души чрез серологично изследване (сигнификантен титър 1:80-1:160). Серологично изследване за присъствие на антитела срещу F. tularensis беше направено на 1200 серума от домашни животни. Сигнификантна серологична реакция (титър над 1:20) беше намерена при значителен брой от изследваните животни (11%). Тандемно повторени къси последователности бяха оценени като генетични маркери за епидемиологично типизиране чрез анализ на PCR продукти.
Ключови думи: F. tularensis, огнище на туларемия, епидемиологично типизиране
Адрес за кореспонденция: Д-р Кръстю Маринов, Катедра Военна епидемиология и хигиена, ВМА,
ул. “Институтска” №1,1632 София, тел. 922-64-25,
922-64-78, e-mail: krustju_marinov@yahoo.com


Клинично значение на изходния коагулационен статус за крайния изход на фибринолитичната терапия при пациенти с остър миокарден инфаркт - 41, 2005, № 4, 57-59.
Й. Узунангелов
(1) и А. Русева(2)
(1)Интензивно кардиологично отделение, Кардиологична клиника, УМБАЛ – Плевен
(2)Централна клинична лаборатория, УМБАЛ – Плевен
Резюме: Крайният резултат от провежданата фибринолитична терапия при пациенти с остър миокарден инфаркт със ST елевация (STEMI) зависи от взаимодействието на редица фактори. В проучването са анализирани проспективно данните за 72-ма болни с включено фибринолитично лечение. Проследени са стойностите на лабораторните показатели активирано парциално тромбопластиново време (аРТТ) и фибриноген при постъпване в отделението преди стартиране на фибринолитичната терапия. Нейната ефективност е оценена с помощта на неинвазивните критерии за реперфузия, използвани в TIMI trials: 1) изчезване на болката на пациента; 2) бързо възстановяване на ST-сегмента до изоелектричната линия; 3) ранна поява на пикова стойност на ензимен маркер на некрозата в кръвта. Отличен резултат от тромболизата се наблюдава относително най-често при пациенти, при които изходните нива за аРТТ са повече от 75 sec и концентрацията на фибриногена е под 2 g/l. Наблюдаваните повишени изходни стойности на аРТТ при част от пациентите се обясняват с действието на хепарина, който те получават при постъпването им в Спешно приемно отделение. Ниските нива на фибриногена могат да се дължат на активирана фибринолиза или на съществуващи смущения в белтъчносинтетичната функция на черния дроб.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, аPTT, фибриноген, фибринолитична терапия
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан Узунангелов, Кардиологична клиника, МБАЛ, ул. “Г. Кочев” 8А, 5800 Плевен.


Хипертонична хипертрофична кардиомиопатия при възрастни – Доплер-ехокардиографска характеристика - 41, 2005, № 4, 60-64.
Цв. Кътова

Национална кардиологична болница – София
Резюме: Целта на проучването е анализ на Доплер-характеристиката на кръвотока в лявата камера (ЛК) при жени с хипертонична хипертрофична кардиомиопатия, като чрез пулсов мепинг оценим приложението на времето на трансмисия на Е- и А-вълните от входящия към изходящия тракт на ЛК като индекс за промени в левокамерния комплайънс. Пулс-Доплер-мепингът показва два пика от скоростите на този диастолен кръвоток в спектрограмата от изходния тракт на ЛК. Първият пик е Е(1), скоро след трансмитралната Е-вълна, и вторият е А(1), следващ трансмитралната А-вълна. Е(1) и А(1) представляват трансмитираните Е- и А-вълни от митралната спектрограма. Нашата работна хипотеза бе, че в условията на левокамерна хипертрофия (ЛКХ) при хиперконтрактилна лява камера едно скъсяване на този интервал би било по-достоверен показател за промени в левокамерния комплайънс и вероятно би корелирало със степента на увеличение на левокамерната мускулна маса, с клиниката на диастолна дисфункция, на фона на хиперконтрактилен в систола камерен миокард. Установихме, че А-А(1)-интервалът е най-дълъг при групата с концентрично ремоделирана ЛК (средна стойност 44 +/- 14 ms), следван от групата на ексцентрично ремоделиране (40 +/- 10 ms) и най-къс, но без сигнификантни разлики спрямо ексцентричния модел, в групата с концентрична хипертрофия (38 +/- 12 ms). Резултатите, които получихме, показват, че времето за предаване на трансмитралната А-вълна към изходния тракт на ЛК е по-кратко при пациентите с по-изразена ЛКХ. Тъй като трансмисията на Е-вълната се осъществява в ранната диастола, когато все още може да има активна релаксация, интервалът Е-Е(1) може да не отразява напълно еластичните свойства на камерата. Обратно, трансмисията на А-вълната се получава в късната диастола, когато активната релаксация е приключила и транзитното време на А-вълната от митралната клапа към левокамерния изходен тракт, измерено като А-А(1)-интервал, би трябвало да отразява изцяло левокамерната крайнодиастолна ригидност. Така че А-А(1)-интервалът може да се разглежда като една допълнителна, логична възможност за анализ на левокамерната диастолна ригидност.
Ключови думи: хипертонична хипертрофична кардиомиопатия, левокамерна хипертрофия, ранна диастола, активна релаксация, късна диастола, диастолна ригидност, трансмисия на Е- и А-вълните, митрална спектрограма, изходен тракт
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветана Кътова, ж.к. Красно село, бл. 202, вх. B, ет. 1, ап. 25, 1618 София, тел. 855 72 68, 0887 239 441



Съвременни хемореологични изследвания – принос към общата теория за единния патогенетичен механизъм на сърдечно-съдовите заболявания - 41, 2005, № 4, 65-71.
С. Стоев

Катедра по физика и биофизика, Медицински университет – София
Резюме: Съдържанието на “най-значимите” хемореологични статии, публикувани през последното десетилетие, показва, че вискозитетът на кръвта и/или неговите детерминанти могат да бъдат възприемани като основни рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания и същевременно като равностойно допълнение към конвенционалните рискови фактори. Хемореологичната теория предоставя методологични предпоставки за разбиране взаимовръзката между хемодинамични промени в кръвотока и флуидността на кръвта. Проучванията на хемодинамични и хемореологични отклонения изграждат обобщаващи представи за единен патогенетичен механизъм в прогресирането на сърдечно-съдовите заболявания и развитието на атеросклерозата.
Ключови думи: хемореологични показатели, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза
Адрес за кореспонденция: Д-р Стилиян Стоев, Катедра по физика и биофизика, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, е-mail: stoeff@medfac.acad.bg, тел.  91-72-516


Антирибозомни Р-антитела при пациенти със системен lupus erythematosus и поражения на нервната система - 41, 2005, № 4, 72-75.
С. Монов(1), Р. Рашков(1), Т. Аргирова(2), Д. Монова(3) и Л. Попов(4)
(1)Клиника по ревматология, Медицински университет – София
(2)Биологичен факултет, Софийски университет “Св. Климент Охридски” – София
(3)Медицински институт – МВР, Медицински университет – София
(4)Клиника по неврология, УМБАЛ “Александровска”, МУ – Софи
я
Резюме: Системният lupus erythematosus (SLE) е автоимунно заболяване с водещи нарушения в хуморалния имунитет. Антителата към рибозомните Р-протеини при SLЕ са описани през 1985 г. от K. Elkon и сътр. Изследванията върху рибозомите и техните компоненти като автоантигени показват, че антителата реагират със сравнително малка част от многобройните рибозомни компоненти – рибонуклеинови киселини и някои рибозомни белтъци. Като автоантигени най-често са рибозомните фосфопротеини на голямата субединица. Изследването на антирибозомни антитела при 225 пациенти със SLE и поражения на нервната система показва, че те се откриват най-често при пациентите със системен лупус и клинично изявени невропсихични поражения, като най-изразена e корелацията с наличието на психози.
Ключови думи: системен lupus erythematosus, невропсихичен системен лупус еритематозус, антирибозомни Р-антитела
Адрес за кореспонденция: Д-р Симеон Монов, Клиника по ревматология, Медицински университет, ул. “Урвич” № 13, 1612 София, тел. 958-29-27


Експресия на нискомолекулните стресови протеини алфа-В-кристалин и Hsp27 в тумори на щитовидната жлеза - 41, 2005, № 4, 76-79.
И. Минева(1), М. Стаменова(1) и Л. Вагнер(2)
(1)Институт по биология и имунология на размножаването, БАН – София
(2)Медицински университет – Виена, Австрия
Резюме: Един от основните структурни протеини на очната леща при гръбначните животни е алфа-В-кристалинът – субединица на a-кристалините. Той участва в изграждането на очната леща, където изпълнява съществена роля в поддържането на прозрачността й. Известно е също така, че е член на семейството на нискомолекулните протеини на топлинния стрес, към което спада и Hsp27. Установено е, че алфа-В-кристалинът се експресира и в тъкани извън очната леща – сърце, скелетни мускули, кожа, мозък, бял дроб и бъбрек. Експресията му е демонстрирана и в редица епителни тумори. В представената работа се изследва експресията на алфа-В-кристалин и Hsp27 в анапластичен карцином на щитовидната жлеза (АТС, n = 3) и доброкачествени тумори на щитовидната жлеза (n = 7) посредством имунофлуоресцентен анализ. Резултатите показват значително понижение в нивото на алфа-В-кристалин при злокачествените трансформации в сравнение с доброкачествените. Данните бяха потвърдени и с Western blotting. Получените резултати бележат загуба на експресията на алфа-В-кристалин в злокачествени тумори на щитовидната жлеза.
Ключови думи: алфа-В-кристалин, Hsp27, тумори на щитовидната жлеза
Адрес за кореспонденция: Ивелина Минева, Институт по биология и имунология на размножаването, БАН, бул. “Цариградско шосе” 73, 1113 София, тел. 02 870 72 85, e-mail: imineva@abv.bg


Серумен цинк при деца с повишено артериално налягане - 41, 2005, № 4, 80-83.
M. Ангелова
(1), И. Сиракова(2), А. Алексиев(2) и Г. Николов(3)
(1)Катедра по химия и биохимия, физика и биофизика, МУ – Плевен
(2)Катедра по патологична физиология, МУ – СофияD
(3)Катедра по обща биология и патологична физиология, МУ – Плевен
Резюме: Цинкът е кофактор на редица металоензими и е част от Zn-металотионeините. В организма те са свързани с хомеостазата на цинка, вероятно и с регулацията на артериалното налягане. Ето защо се смята, че пониженият цинк в кръвния серум при хипертензивни в сравнение с нормотензивни пациенти има връзка с развитието на хипертоничните състояния. Тези предположения са направени при изследване на възрастни пациенти, но при деца с повишено артериално налягане серумният цинк не е изследван. В то­ва проучване за определяне концентрацията на серумния цинк е използван спектрофотометричен метод с хромоген 4-(2-pyridylazo) resorcinol sodium salt (PAR-Na). Определено е съдържанието на цинк в кръвния серум – 9.67 +/- 2.70 mcmol/l(-1) на деца (n = 17) с повишено артериално налягане и кон­трол­на група (n = 12) здрави деца – 18.28 +/- 2.32 mcmol/l(-1), на възраст от 7 до 16 год. Различията между концентрациите на цинка в серума на из­след­ваните групи деца са статистически достоверни – р < 0.001 (99.99%). Информативността и добрите аналитични параметри на метода го правят подходящ за определяне на серумния цинк при различни медико­биологични изследвания.
Ключови думи: хипертония, деца, серумен цинк, определяне, спектрофотометричен метод
Адрес за кореспонденция: Инж. М. Ангелова, КатедраХимия и биохимия & физика и биофизика”, Медицински университет, ул. Св. Кл. Охридски № 1, 5800 Плевен, e-mail: angelovamg@abv.bg


Есенциалните микроелементи селен, хром и цинк – допълнение в терапията на втори тип захарен диабет - 41, 2005, № 4, 84-87.
С. Владева
(1), Д. Терзиева и Д. Арабаджийска(2)
(1)Клиника по ендокринология и болести на обмяната
(2)Централна клинична лаборатория
Медицински университет – Пловдив
Резюме: Целта на проучването е да се изследва влиянието на микроелементите селен, хром и цинк върху основните гликемични показатели при втори тип захарен диабет. Обхванати са 96 болни с диабет тип 2, разпределени в групи с лош и много добър гликемичен контрол и давност на заболяването до и над 5 год. В продължение на 60 дни пациентите получават ежедневна добавка от 50 mcg селен (n = 31), 30 mcg хром (n = 34) и 10 mg цинк (n = 32). Атомноабсорбционно е определена серумната концентрация на селен, хром и цинк. Измерени са кръвната захар на гладно, гликираният хемоглобин A(1)c и имунореактивният инсулин. Изчислен е НОМА индексът. Установяват се сигнификантно по-ниски серумни концентрации на селен, хром и цинк при диабетици. Добавката на тези микроелементи води до значимо редуциране на хиперинсулинемията. Достоверно е понижен НОМА индексът след прием на селен.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, селен, хром, цинк
Адрес за кореспонденция: Д-р С. Владева, Клиника по ендокринология и болести на обмяната,
УМБАЛ "Св. Георги", бул. "Васил Априлов" № 15А, 4000 Пловдив,
e-mail: stefka_vladeva@abv.bg



Приложение на Dexofen при пациенти с гонартроза - 41, 2005, № 4, 88-89.
М. Панчовска(1), Л. Сапунджиев(1), Е. Мишева(1), Б. Паунова(2) и В. Славова(3)

(1)Клиника по ревматология, МУ – Пловдив
(2)
III ДКЦ - Бургас
(3)Клиника по ревмокардиология, МБАЛ "Св.
Мина" – Пловдив
Резюме: При 33 пациенти с гонартроза и изразен болков синдром е оценен ефектът на Dexofen в условията на открит клиничен опит. В продължение на 10 дни пациентите приемат три пъти дневно по 25 mg дексофен 30 минути преди храна. Отчетени са болката и обемът на движение в колянната става преди започване на лечението и на десетия ден от приема на дексофен. Анализирани са изявата на нежелани лекарствени реакции и общата оценка на лечението от лекари и пациенти. Регистрират се сигнификантно редуциране на болката и нарастване обема на движение в колянната става при много добра поносимост към медикамента.
Ключови думи: гонартроза, дексофен, терапевтичен ефект
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Мария Панчовска, Клиника по ревматология, Медицински университет, бул. "В. Априлов" 15А, 4000 Пловдив, тел. 032 60-23-61



Оценка на ефикасността и поносимостта на препарата Diroton - 41, 2005, № 4, 90-95.
(Gedeon Richter) при лечение на лека и умерена артериална хипертония
В. Щерев, Й. Петев, Г. Гюзелев и Ж. Капитанов

Отделение по ревмокардиология и интензивна терапия, Терапевтична клиника, Военномедицинска академия – МБАЛ – Варна
Резюме: Ренин-ангиотензин-алдостероновата система може да бъде смятана за система с обратна връзка, участваща в сърдечно-съдовата регулация и хомеостазата на течности и електролити. Ангиотензин II e краен продукт на сложна верига от реакции на тази система. През последните години разнообразието на медикаменти от класа на АСЕ инхибиторите се увеличи значително. Те подобряват клиничния изход при пациенти с широк спектър съдови заболявания. По тази причина понастоящем употребата им надхвърля сферата на хипертонията и сърдечната недостатъчност. Diroton (Lisinopril) е сред АСЕ инхибиторите, които са с доказана ефективност в широкомащабни проучвания. Цел на представеното проучване е да провери ефективността на препарата Diroton (Gedeon Richter - Унгария), при лечение на лека и умерена артериална хипертония, самостоятелно или в комбинация с тиазиден диуретик. Дозата на Diroton е от 10 до 20 mg еднократно дневно. Проучването е отворено, нерандомизирано, проспективно и включва 31 пациенти.
Ключови думи: артериална хипертония, АСЕ инхибитори, Diroton
Адрес за кореспонденция: Д-р В. Щерев, Отделение по ревмокардиология и интензивна терапия, Терапевтична клиника, Военномедицинска академия, МБАЛ, 9000 Варна, тел.  0888 71 77 94


Медицинско обслужване на болни с тумори на слюнчените жлези - 41, 2005, № 4, 96-99.
Р. Коларов и А. Джоров

Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия – София
Резюме: Анализирано е медицинското обслужване на 52 болни с различни тумори на слюнчените жлези, хоспитализирани в СБАЛЛЧХ – София, през 2003 г. Заболяването се познава добре от медицинските специалисти, които своевременно поставят точна предварителна диагноза при повечето болни при сравнително кратък маршрут в лечебните заведения. Установяват се единични проблеми, свързани с местоживеенето, а поради понижена отговорност към собственото здраве някои болни се обръщат късно за медицинска помощ.
Ключови думи: тумори на слюнчените жлези, медицинско обслужване
Адрес за кореспонденция: Д-р Росен Коларов, Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

 

 

3'2005

Особености на porphyria variegata в България - 41, 2005, № 3, 59-65
П. Атанасова
(1), И. Гроздев(1), А. Тренова(1), А. Иванова(2) и Д. Аджаров(2)
(1)Клиника по неврология, УМБАЛ “Св. Георги”, МУ – Пловдив
(2)Клиника по гастроентерология, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, МУ – София

Резюме: Припомнени са подробно многообразните изяви на porphyria variegata и са очертани нейните клинични и епидемиологични особености сред 29-те диагностицирани досега болни в България. Представен е типичен за страната клиничен случай. Заболяването у нас се характеризира със следните особености: 1. Фотодерматозата, при това значително проявена, е много честа (92,6%). 2. Невровисцералните изяви, чийто водещ симптом е коремната болка, се срещат при мнозинството болни (59,3%), като 87,5% от тях имат и фотодерматоза. 3. Честотата на острите пристъпи възлиза на 40,7%. 4. Повечето засегнати лица са жени (75,9%). 5. Съществуват две ендемични огнища, с които са свързани 72,4% от болните; и за двете се предполагат “основополагащи ефекти”. В представения клиничен случай са концентрирани всички особености на porphyria variegata, характерни за България. Изтъква се твърде късното откриване на това заболяване поради липсващата диагностична насоченост спрямо порфириите у нас.

Ключови думи: porphyria variegata, невровисцерални порфирии, остър порфиричен пристъп, фотодерматоза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Пенка Атанасова, Клиника по неврология, УМБАЛ “Св. Георги”, бул. “В. Априлов” № 15 А, 4000 Пловдив, тел. 032 62-04-02, 62-32-54, 64-99-39, факс: 032 62-32-54, 64-99-39,
e-mail: pp_atanassova@yahoo.com, p_a7@abv.bg

 

Клинична характеристика и коморбидност при пациентите със сърдечна недостатъчност: резултати от регистъра за сърдечна недостатъчност на Кардиологичната клиника “Проф. Кирил Чичовски” - 41, 2005, № 3, 66-69
Н. Станчева
(1), С. Тишева(1), В. Йорданова(1) и А. Гудев(2)

(1)Кардиологична клиника “Проф. Кирил Чичовски”, УМБАЛ – Плевен
(2)Клиника по кардиология с интензивно отделение, УМБАЛ “Царица Иоанна” - София
Резюме: Целта на изследването е анализ на клиничната характеристика и коморбидността при пациентите със симптомна сърдечна недостатъчност (СН) III и IV функционален клас (ФК). Резултатите са получени от регистъра за сърдечна недостатъчност на Кардиологична клиника “Проф. Кирил Чичовски”. В него са вписани всички последователно хоспитализирани пациенти с диагноза СН III и IV ФК по NYHA за период от 10 месеца, които отговарят на Фрамингамските критерии за СН. От включените 166 пациенти 92 (55.4%) са мъже, 96 (59%) са на възраст над 65 год. и 81 (56.2%) имат фракция на изтласкване (ФИ)
³ 45%. При жените преобладава СН със запазена ФИ (n = 42/65.6%), а при мъжете - систолната дисфункция (n = 42/51.9%). Двадесет и четири (14.4%) от пациентите страдат от ХОББ, от тях 13 (54%) са мъже. Анемия имат 23.8%, от тях 24.3% са IV ФК. ХБН е установена при 6 пациенти (3.6%). Захарен диабет тип 2 имат 39 пациенти (23.49%), от тях 17 (43.5%) са мъже. Анамнеза за преживян миокарден инфаркт имат 52 (31.3%), от тях 32 (61.5%) са мъже, а за артериална хипертония - 115 (69%), от които 63 (54.8%) мъже. Хипотония при постъпването са имали 18.6%, от тях 54.5% са IV ФК. Немалка част от пациентите с декомпенсирана СН имат съхранена ФИ, което по-често се наблюдава при жените. Мъжете са в по-млада възраст, при тях преобладават систолната дисфункция и миокардният инфаркт като най-честа етиология на СН. Анемията е честа при пациентите със СН, особено при тези със захарен диабет, и честотата ? е толкова по-голяма, колкото по-висок е ФК. Захарният диабет превалира при пациентите със СН с исхемична етиология, особено при тези, преживели миокарден инфаркт. Прави впечатление високият процент на пациентите със съпътстваща ХОББ.
Ключови думи: сърдечна недостатъчност, регистър, коморбидност
Адрес за кореспонденция:
Д-р Надя Станчева, Кардиологична клиника, УМБАЛ, бул. “Г. Кочев” 8А, 5800 Плевен, тел. 064/886-370, GSM: 088 7749 946, e-mail: nadia7706@hotmail.com

 

Атаксични форми на хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия - 41, 2005, № 3, 70-74
Ив. Петров, Р. Икономов и К. Костов

Медицински институт на МВР – София
Резюме: Хроничната възпалителна демиелинизираща полиневропатия (ХВДП) се проявява най-често със симетричен сензомоторен полиневропатен синдром, като са възможни и допълнителни клинични прояви
- лезии на черепномозъчни нерви, дискоординационни прояви, пирамидни знаци. Атаксичните форми на заболяването са редки, но представляват значителен интерес поради ненапълно изяснената генеза на дискоординационните прояви. Ние наблюдавахме 8 болни, отговарящи на диагностичните критерии за ХВДП на Американската академия по неврология, които имаха клинично проявена атаксия. Проведохме щателно клинично проучване, допълнителни лабораторни методи в зависимост от индивидуалните особености на заболяването, електрофизиологично и биопсично изследване. Клиничната находка освен атаксията включваше полиневропатен синдром, като при всички болни имаше двигателни и рефлексни нарушения, а 7 от тях имаха нарушена повърхностна и дълбока сетивност. При 3 болни бяха налице пирамидни знаци. Отоневрологичното изследване показа интактна вестибуларна функция, а стабилографията – повишен коефициент на Ромберг при 5 болни. МРТ установи при двама от болните данни за демиелинизация и в ЦНС. Електрофизиологичното изследване показа данни за сегментна демиелинизация, съчетана в част от случаите със суперпонирана аксонална дегенерация. Биопсичното изследване установи демиелинизация и ремиелинизация в биопсираните периферни нерви и вторични неврогенни промени в мускулите. Представеното проучване показва, че макар и по-рядко в клиничните прояви на ХВДП е налице атаксия, което изисква задълбочена диференциална диагноза с други атаксични полиневропатии. Според нас патогенезата на атаксията при ХВДП е комплексна, като освен нарушената дълбока сетивност е възможна и централна генеза вследствие на ангажиране на ЦНС и в частност на централните координационни структури.
Ключови думи: хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, атаксия, атаксична полиневропатия, дискоординационни нарушения
Адрес за кореспонденция:
д-р Росен Икономов, Неврологична клиника, Медицински институт на МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 982-15-81, e-mail: drros@abv.bg

 

Промени в локалния имунен отговор при пациенти с пневмония - 41, 2005, № 3, 75-77
К. Николов(1), Е. Гошев(2), Д. Попов(2) и М. Балева(3)

(1)Медицински университет – Варна
(2)Медицински институт на МВР – София
(3)УМБАЛ "Александровска" – София
Резюме: Секреторният IgA (sIgA) в слюнката е изследван при 35 болни с различни форми на пневмония: 20 с едностранна, 7 – с двустранна, и 8 с пневмония и плеврален излив. Резултатите са сравнени с тези при 28 здрави лица. Средната концентрация при контролната група е 6,4 +/- 3,18 mg/l, т.е. стойностите варират от 3,22 до 9,58 mg/l. При болните с пневмония средните стойности на този показател са значително по-ниски – 4,098 +/- 3,43 (р < 0,05). В началото на заболяването повече от половината болни имат стойности на sIgA под долната граница за здравите лица (3,22 mg/l). След 14-21 дни само 15,38% остават с ниска концентрация на sIgA. Най-често нивото на този показател е понижено в началото на болестта при пациентите с двустранна пневмония или с плеврален излив. Нашите данни показват, че sIgA има важна роля в развитието на възпалителния процес при пациенти с различни форми на пневмония.
Ключови думи: секреторен IgA, пневмония
Адрес за кореспонденция:
Проф. Марта Балева, Клиника по алергология и клинична имунология, Университетска Александровска болница, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, ПК 45, 1431 София, e-mail: marta_baleva@yahoo.com

 

Оценка на атеротромботичния риск при пациенти със захарен диабет тип 2 посредством Доплер-сонографския индекс дебелина интима-медия  - 41, 2005, № 3, 78-82
Е. Харангозо(1), Ю. Петрова(2) и Вл. Христов(1)
(1)Клиника по ендокринология УМБАЛ “Александровска” - София
(2)Клиника по неврология УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме
: Цел на проведеното изследване бе да се оценят началните промени в индекса дебелина интима-медия (IMT) на стената на a. carotis com. при 21 пациенти със захарен диабет тип 2, с давност на диабета до 5 год. и съпътстваща артериална хипертония. В проучването участваха 15 мъже и 6 жени на средна възраст 53.79 +/- 3.96 год., с давност на диабета средно 2.79 +/- 1.55 год. и на артериалната хипертония – средно 11.61 +/- 9.62 год. Изследването на IMT бе направено двустранно с апарат ATL (Phillips) по стандартна методика. Проведоха се биохимични и антропометрични анализи. При сравнение с помощта на t-test не се установиха значими разлики между двете контралатерални артерии. Отляво средната стойност на IMT на a. carotis бе 9.68 +/- 3.037, а отдясно - 10.31 +/- 4.07 (за разликата между двете p = 0.591). Не се установи корелация между индексите на контралатералните артерии (р = 0.086). IMT на a. carotis sin. корелираше с нивото на серумния HDL холестерол (p = 0.033). IMT на a. carotis dex. корелираше с давността на артериалната хипертония (p = 0.033), с нивото на гликирания хемоглобин (p = 0.027) и с обиколката на талията (p = 0.028). От всичките 21 участници при четирима бе установена IMT на a. carotis над 1,1 mm двустранно. Едностранно задебеляване на артериалната стена отляво > 1,1 mm бе измерено при двама пациенти, а отдясно - при четирима. Нашите данни за промени в IMТ на а. carotis показват, че пациентите със захарен диабет тип 2 развиват паралелно промяна в нивата на HDL холестерола, HbA1c, обиколката на талията и давността на артериалната хипертония. Затова смятаме, че промените в съдовата стена са ранен прекурсор на атерогенезата и атеротромботичните процеси.
Ключови думи: диабет тип 2, хипертония, макроангиопатия, дебелина интима-медия на a. Carotis
Адрес за кореспонденция:
Д-р Едит Харангозо, Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-27, e-mail: harangozoedit@abv.bg

 

Лечение на острата бъбречна недостатъчност и екзогенните интоксикации с извънбъбречни методи на очистване на кръвта – резултати от една университетска клиника - 41, 2005, № 3, 83-88
В. Тодоров, Б. Борисов, М. Янкова, Б. Димитрова, Д. Досев и Р. Бонева

Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ
- Плевен
Резюме: Обект на проучването са 462 болни
- 270 мъже (58,4%) и 192 жени (41,6%). Средната им възраст е 44,2 +/- 19,0 год. Най-честите причини за спешно лечение с метод за екстракорпорална депурация са били: тежки екзогенни интоксикации – 191 болни (41,3%); остра бъбречна недостатъчност (ОБН) - 174 болни (37,7%); обструктивна уропатия с анурия и азотемия - 65 болни (14%); обострена хронична бъбречна недостатъчност - 32 болни (7%). Проведени са общо 1462 бъбречнозаместващи процедури: хемодиализи – 1206 (82,5%); хемодиаперфузии - 249 (17%); хемофилтрации - 7 (0,5%). Използван е само временен съдов достъп с катетър във: v. femoralis - 401 болни (86,8%); v. subclavia - 47 болни (10,2%); v. jugularis - 14 болни (3%). Общата смъртност е 27%, а етиологичното разпределение на леталния изход е: в групата с ОБН - 44%, в групата с интоксикации – 17%. В групата с ОБН мъжете са много повече - 128 (74%), докато в групата с интоксикации превалират лицата от женски пол - 115 (60%) (р < 0,05). Пациентите с ОБН (средна възраст 48,4 +/- 16,4 год.) са по-възрастни от пациентите с отравяния (средна възраст 34,0 +/- 18,5 год.) (р < 0,05). Най-честите причини за развитие на ОБН са хирургични интервенции, лептоспироза, сепсис. Най-често отравянията са предизвиквани от медикаменти, фосфорорганични съединения, гъби. Средният срок на диализно лечение на пациентите с ОБН e 8,5 +/- 11,9 дни, а на пациентите с интоксикации - 1,2 +/- 0,5 дни (р < 0,001).
Ключови думи: хемодиализа, остра бъбречна недостатъчност, екзогенна интоксикация, обструктивна уропатия
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Васил Тодоров, Клиника по нефрология и диализа, Университетска болница, Медицински университет, бул. “Г. Кочев” 8а, 5800 Плевен, тел. 0887 421 968, е-mail: vastod@abv.bg

 

Износване и асептично разхлабване на тазобедрената артропластика - 41, 2005, № 3, 89-93
П. Кинов(1), А. Гегова(2), Д. Букарев(1), В. Димов(1) и П. Тивчев(1)

(1)Клиника по ортопедия и травматология, МБАЛ “Царица Иоанна” – София
(2)Отделение по патологична анатомия, МБАЛ “Царица Иоанна” – София
Резюме: Целта на представеното проспективно проучване е да илюстрира процеса на асептично разхлабване и да установи връзка между количеството на частиците от износване, клетъчната реакция в перипротезните тъкани и остеолизата. Проспективно са изследвани тъкани, взети при 20 последователни ревизионни артропластики по повод на асептично разхлабване. Средната възраст на 13-те жени и 7-те мъже в серията е 63.8 год. (от 39 до 83). Периодът на функциониране на първичния имплантат е средно 108 мес. (от 13 до 168). Хистологичните срези са оцветени с хематоксилин-еозин, желязна реакция на Perles, PAS реакция и по Mallory. Оценката на частиците от износване и клетъчната реакция в перипротезните тъкани е извършена полуколичествено със светлинен микроскоп по метода на Mirra и сътр. Установени са големи количества метални и полиетиленови частици и неспецифична хронична възпалителна реакция. В остеолитичните огнища се наблюдават макрофаги, гигантски клетки, фибробласти, ендотелни клетки и по-рядко лимфоцити. Налице е статистически значима корелация между количеството на макрофагите в тъканите и полиетиленовите частици от износване (р < 0.05). Има връзка между количествата на гигантските клетки и на частиците от износване (р < 0.05). Остеолизата в серията корелира с количеството на гигантските клетки < 0.05). Вероятно гигантските клетки и макрофагите с фагоцитирани частици от износване участват в процеса на остеолиза и асептично разхлабване.
Ключови думи: износване, асептично разхлабване, остеолиза, макрофаги, гигантски клетки
Адрес за кореспонденция:
Д-р Пламен Кинов, Клиника по травматология, МБАЛ “Царица Иоанна”, ул. “Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 943-23-12, факс: 943-21-22, е-mail: plamenkinov@hotmail.com

 

Възможност за определяне на протромбиновото време в периферна кръв - 41, 2005, № 3, 94-96
А. Русева, В. Иванов и В. Петкова

Централна клинична лаборатория, УМБАЛ - Плевен
Резюме: Протромбиновото време (PT) обичайно се измерва в цитратна плазма от венозна кръв. Уточняването на дозировката и задължителният периодичен контрол на пациентите, приемащи орални антикоагуланти, изискват многократни венепункции. Разработена е методика за вземане на периферна кръв за определяне на PT и програма за автоматичен коагулометър. Оценена е аналитичната възпроизводимост на метода в нормалната и патологичната област. Сравнени са INR (International Normalized Ratio) стойностите, получени с двата метода, r = 0,934. Доказва се липса на статистически значима разлика в INR при промяна на хематокрита в проучваните граници. Оценено е влиянието на съотношението кръв-цитрат за стойността на INR.
Ключови думи: протромбиново време, капилярна кръв, INR
Адрес за кореспонденция:
Д-р Аделаида Русева, Централна клинична лаборатория, УМБАЛ, ул. “Георги Кочев” № 8-А, 5800 Плевен, e-mail: adi_ruseva@dir.bg


ИСТОРИЯ НА МЕДИЦИНАТА


Професор д-р Стоян Киркович (1875–1960)
- незабравим класик на българската вътрешна медицина - 41, 2005, № 2, 110-115
Д. Н. Паскалев
(1) и А. Б. Кирчева(2)
(1)Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ “Св. Марина” - Варна
(2)Отделение по епидемиология, МБАЛ “Св. Анна” - Варна
Резюме: Проф. д-р Стоян Киркович е забележителен български лекар и учен в областта на вътрешната медицина, както и един от основоположниците на Медицинския факултет в София през 1918 г. Роден е през 1875 г. в София в семейството на д-р Кирко Киркович, който е първият български лекар в града преди Освобождението. През 1900 г. Ст. Киркович завършва медицина във Виена, където по-късно (1904-1906) специализира вътрешни болести при известния проф. Е. Neusser. След завръщането си в България е назначен за ординатор във Вътрешно отделение на Александровската болница, София. През 1920 г. Киркович е избран за доцент, а през 1927 г. - за професор. Той е първият директор на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести, която ръководи до пенсионирането си през 1947 г. По време на своята научна кариера проф. Киркович написва някои от първите български учебници и ръководства по вътрешни болести. Негово върхово постижение е “Пропедевтика на вътрешните болести”, излязла от печат през 1931 г. и претърпяла 7 издания (последното през 1954 г.). Учебникът е всеобщо признат за класически труд в българската медицинска книжнина.
Ключови думи: проф. Киркович, пропедевтика, вътрешна медицина, история
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Добрин Н. Паскалев, дм, Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет, ул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, тел. 052 302-951, е-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com

 

 

2'2005

Клинично значение на рано осъществената тромболиза за изхода на пациентите с остър миокарден инфаркт със ST елевация - 41, 2005, № 2, 62-68.
Й. Узунангелов (1), В. Пенчев (1) и Мл. Григоров (2)

(1) Кардиологична клиника, УМБАЛ - Плевен
(2) Кардиологична клиника, II МБАЛ – София
Резюме: Съобщението има за цел да представи анализ на проведена вътреболнична тромболитична терапия при пациенти с остър миокарден инфаркт със ST елевация (STEMI). Те са разделени на 2 групи – I група, лекувани до 2-рия час от началото на инфаркта (53), и II - лекувани след 4-тия до 6-ия час (54). Срокът на проследяване е 3 години - 2001-2003 г. Анализирани са ранният леталитет, ефективността на тромболитичната терапия, състоянието на левокамерната функция, честотата на усложненията на тромболизата и честотата на поява на рецидивни исхемии и реинфаркт в двете групи болни. Установиха се статистически сигнификантни разлики в резултатите, получени за ранния леталитет – нулев за пациентите от I група и 11,1% за II група. Също тaкa статистически значима разлика бе получена за резултатите от ефективността на тромболитичната терапия в двете изследвани групи болни – 68% успех при болните от I група и 37% при тези от II. Липса на ефект от терапията бe установена при 7,5% от I група и 20,4% от втора. Статистически значима разлика бе намерена и при реинфаркта след тромболитично лечение на STEMI - 3,77% при болните от I група и 11,1% във II. Същото важи и за честотата на регистрираните реперфузионни аритмии в двете групи болни, съотв. 32,1% за I и 12,9% за II. Статистически незначими бяха установените различия по отношение на остaнaлите изследвани показатели. В заключение може да кажем, че съхраняването на колкото се може повече витални миокардни клетки в инфарктната зона е най-значителната причина да се търси възможно най-ранното отваряне на инфарктната артерия при болните със STEMI.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, ST елевация, ранна тромболиза, ранен леталитет след тромболиза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Й. Узунангелов, Кардиологична клиника, УМБАЛ, ул. “Г. Кочев” № 8А, 5800 Плевен

 

Торакоцентеза в лечението на усложнени постпневмонични плеврални изливи - 41, 2005, № 2, 69-72.
И. Новаков

Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет
- Пловдив
Резюме: По литературни данни при 36-75% от случаите с бактериална пневмония е налице плеврален излив. При част от пациентите независимо от лечението на пневмонията изливът персистира и инкапсулира, развива се ”усложнен постпневмоничен плеврален излив”. Цел на статията е да докаже ефективността и относително ниската травматичност на торакоцентезата като хирургичен метод в лечението на пристенните постпневмонични плеврални изливи. Проучването обхваща селектирана група от 11 пациенти с придружаващи заболявания и възраст над 45 год. Отчита се успех на торакоцентезата в лечението на пристенните инкапсулати при 9 от 11 пациенти (82%). Стига се до извода, че приложен при пациенти, селектирани според данните от КАТ и трансторакалната ехография, торакоцентезата е ефективен метод за лечение на пристенни плеврални инкапсулати.
Ключови думи: пневмония, плеврален инкапсулат, торакоцентеза

Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Новаков, Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет, ул. ”Петрова нива” № 54, 4004 Пловдив, e-mail: inovakov2003@yahoo.com

 

Промени в кръвосъсирването при болни с активен улцерозен колит- 41, 2005, № 2, 73-76.
Д. Николовска, Н. Дончева и М. Петрова

Медицински институт – МВР
- София
Резюме:
Болните с възпалителни заболявания на дебелото черво са предразположени към тромбоемболични усложнения. Кървенето от дебелото черво е присъщо за улцерозния колит, но промените в кръвосъсирването са все още неясни. С помощта на рутинни коагулационни тестове и определяне инхибиторите на кръвосъсирването - антитромбин III и протеин С, си поставяме за цел да проучим промените в кръвосъсирването при 35 болни с активен улцерозен колит. От изследваните показатели на кръвосъсирването: време на съсирване, брой на тромбоцитите, протромбиново време, активирано парциално тромбопластиново време, фактор V, фибрин-деградационни продукти, антитромбин ІІІ, фибриноген и протеин С, само последните два са с патологично отклонени средни стойности от референтните. Значимо намален е само протеин С (р < 0.01). Като причина за това се обсъждат евентуално съпътстващите изменения в черния дроб. Отклоненията в показателите на кръвосъсирването (88.5%) при изследваните болни най-вероятно участват в патогенезата на чревните кръвоизливи при улцерозния колит. Търсенето на промени в инхибиторите на кръвосъсирването като ранни и чувствителни показатели, респ. определянето на протеин С, АТ ІІІ и фибриногена, може да допринесе за навременното откриване на склонност към тромбозиране и хеморагии при болните с улцерозен колит, както и за по-добрата клинична преценка за хода на заболяването.
Ключови думи: улцерозен колит, кръвосъсирване, антитромбин ІІІ, протеин С, фибриноген

Адрес за кореспонденция:
Д-р Надежда Дончева, Отделение по клинична липидология, Медицински институт - МВР, бул. “Скобелев” № 79 А, 1606 София, тел. 98-214-416, e-mail: ndon4eva@abv.bg

 

Продължителна торакална епидурална аналгезия с FentAnyl и Lidocain, сравнена с Tramal и Lidocain, за обезболяване след планови операции в гръдната хирургия - 41, 2005, № 2, 77-82.
П. Петров, П. Терзиначева, Е. Манолов, С. Алексов, Ц. Минчев, Р. Петков и Д. Петров

Специализирана болница за активно лечение по белодробни болести “Св. София” – София

Резюме:
Представеното проспективно, рандомизирано проучване обхваща 135 пациенти, на които предстоеше планова торакотомия. Пациентите бяха разпределени в две хомогенни групи по отношение на пол, възраст, антропометрични показатели, вид и продължителност на анестезията и оперативната интервенция. В група А следоперативното обезболяване се провеждаше с Fentаnyl - 5 mcg/ml + Lidocain 1% и Adrenalin - 5 mcg/ml, а в група Б - с Tramal - 4 mg/ml + Lidocain 1% и Adrenalin - 5 mcg/ml, приложени чрез продължителна торакална епидурална инфузия. Ефектът от обезболяването се оценяваше по визуално-аналогова скала на 4-тия, 6-ия, 24-тия час и след това на 24 часа, като оценката се правеше в покой - VAS1, и при респираторно усилие - VAS2. Мониторирането включваше: непрекъснато 24-часово клинично наблюдение и апаратен контрол на неинвазивно артериално налягане, пулсова честота, перкутанна кислородна сатурация, дихателна честота, кръвногазов анализ. Анализът на получените данни показа, че приложението на продължителна епидурална аналгезия след планови гръдни операции с Fentanyl в комбинация с Lidocain превъзхожда аналгезията с Тramal в комбинация с Lidocain. Приложението на Тramal за продължителна епидурална аналгезия след планови гръдни операции не е свързано с риск от настъпване на дихателна депресия, което го прави подходящ аналгетик за употреба в гръдната хирургия.
Ключови думи: гръдна хирургия, постоперативно обезболяване, торакална епидурална аналгезия,
Fentanyl, Lidocain, Tramal
Адрес за кореспонденция:
Д-р П. Петров, Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

Причинно-следствени зависимости между серумните цитокини и някои клинични, имунологични и ангиогенни показатели при прееклампсия - 41, 2005, № 2, 83-86.
Е. Димитракова (1), Н. Милчев (1), Б. Кузманов (1) и Д. Димитраков(2)

(1)
Катедра по акушерство и гинекология, МУ - Пловдив
(2)
Катедра по вътрешни болести, МУ - Пловдив
Резюме:
Цел на проучването е да се изследват причинно-следствените зависимости между серумните цитокини и някои клинични, имунологични и ангиогенни показатели при 30 бременни с прееклампсия. Използвани са лазерна флоуцитометрия и ELISA. Анализът на причинно-следствените връзки между основните клинични, имунни и ангиогенни показатели и серумните цитокини IL-2, IL-6, IL-10, TNF-алфа показва, че между някои от тях са налице синергични, а при други антагонистични ефекти, което ни убеждава в сложната патогенеза на преекламптичния синдром.
Ключови думи: прееклампсия, цитокини, лимфоцитни популации, ангиогенни протеини

Адрес за кореспонденция:
Д-р Е. Димитракова, Катедра по акушерство и гинекология, Медицински университет, бул. “В. Априлов” № 15А, 4002 - Пловдив

 

Диагностичен подход при пациенти с остър миокарден инфаркт, лекувани в УМБАЛ “Св. Анна”– София, за периода 1996-2003 г. - 41, 2005, № 2, 87-94.
Т. Тасева и Ч. Начев

Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ ”Св. Анна”
- София
Резюме:
Представен е ретроспективен анализ на стационарния престой на 987 болни, жители на София-област, изписани с диагноза остър миокарден инфаркт от УМБАЛ ”Св. Анна” – София, за периода 1996-2003 г. Анализирани са диагностичният подход, клиничното протичане, терапевтичното поведение, рехабилитацията, болничната смъртност, стратификацията на риска и лечението, назначено при изписването. Обсъдени са факторите, които повлияват реализацията на тези етапи от стационарното лечение. Сравнени са резултатите за периодите 1996-2000 г. и 2001-2003 г., тъй като вторият съвпада с началото на здравната реформа. Направени са предложения за оптимизиране на този етап от терапевтичната помощ при остър миокарден инфаркт.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, диагностичен подход, гръдна болка, електрокардиограма, ензимна диагностика, ехокардиография, оптимизиране

Адрес за кореспонденция:
Д-р Татяна Тасева, Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ “Св. Анна”, ул. “Ал. Моллов” № 1, 1756 София, GSM 0888-97-33-05, е-mail: drtaseva@ abv.bg

 

Пречистване и изолиране на алфа-фетопротеин от човешки фетален материал - 41, 2005, № 2, 95-99.
Д. Ц. Цанев (1), Х. Б. Диванян (1), Б. Ц. Галунска (2), Д. Ковачев (1) и С. Стоянов (1)

(1)
Катедра по медицинска физика, химия и биология
(2)
Катедра по предклинична, клинична фармакология и биохимия
Медицински университет - Варна
Резюме:
Използвана бе тристъпална процедура за пречистване на алфа-фетопротеин (аФ) от абортен материал (6-10-а гестационна седмица), включваща две последователни афинитетни хроматографии на Affi Gel Blue и Con-A Sepharose и препаративно изоелектрично фокусиране. В резултат на пречистването бе получен 1,12 mg аФ, което е 81,7% от общото белтъчно съдържание. Най-високи стойности на аФ бяха установени при рН 4,86 и рН 5,24. Чистотата на получения продукт бе проверена чрез аналитично изофокусиране и електроблотинг. Проведената тристъпална процедура на пречистване не включва имуноафинитетна хроматография, за осъществяването на която е необходимо достатъчно количество антитяло, куплирано с CNBr-Sepharose 4B. Полученият от нас аФ е пречистен 87,1%. Според нас чистотата и количеството на пречистения аФ позволяват използването му като антиген за получаване на антитела за целите на имуноафинитетната хроматография и диагностиката.
Ключови думи: алфа-фетопротеин, афинитетна хроматография,
Affi Gel Blue, Con-A Sepharose, препаративно и аналитично изофокусиране
Адрес за кореспонденция:
Д-р Бистра Галунска, Катедра по предклинична и клинична фармакология и биохимия, Медицински университет, бул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Вaрна, тел. 052/60-67-86/251, e-mail: bgalunska@yahoo.com

 

Характеристики на пневмокониозата при заварчици - 41, 2005, № 2, 100-106.
Е. Петрова

Център по професионални болести, КПЗ, МУ - София
Резюме:
Целта е да се анализират клиничните, рентгеноморфологичните, функционалните отклонения, белодробните усложнения и ролята на някои вредни фактори с оглед изработване на по-ясни диагностични критерии за пневмокониоза при заварчици (ПЗ). Осъществено е cross-sectional проучване при 45 лица, експонирани на заваръчни работи, болни от ПЗ, на средна възраст 66.16 +/- 8.15, средна продължителност на експозицията 20.27 +/- 7.79 год. Пушачите са 77.3%, а злоупотребяващите с алкохол - 76.2%. Клиничното изследване обхваща анамнеза, минали заболявания, физикален статус. Изследвани са вентилаторните показатели, кръвните газове в артериалната кръв и алкално-киселинното равновесие и са направени белодробни рентгенографии, описани по ILO’80. 41 (91.1%) от болните с ПЗ са със субективни симптоми (кашлица със/без експекторация, със/без задух). Преобладават болните с ПЗ с белодробни симптоми (41 - 91.1%) и позитивиран белодробен физикален статус (34 - 75.6%). При 35 (77.8%) болни от ПЗ се установява придружаващ хроничен бронхит с находки от сухи хрипове. При 31 (88.6%) болни е намерена сигнификантна корелация между придружаващия ПЗ хроничен бронхит и физикалните феномени (R = 0.567; Р < 0.0001). Средната експозиция на заваръчни работи е по-продължителна (25.19 год.) при ПЗ с позитивиран физикален статус и по-кратка (16.23 год.) - при ПЗ без физикални находки (Р < 0.05). Средната експозиция при болни с ПЗ и придружаващ бронхит е по-дълга (23.90 год.) в сравнение с ПЗ без бронхит (19.85 год.), но липсва сигнификантност (Р = 0.396). При ПЗ преобладава смесена вентилаторна недостатъчност (14 - 31.1%), следвана от обструкция (11 - 24.4%), рестрикция (7 - 15.6%) и обструкция на малките дихателни пътища (6 - 13.3%). Вентилаторните нарушения не се повлияват сигнификантно от средната производствена експозиция. Преобладават рестриктивната (5 - 71.4%), обструктивната (11 - 100.0%) и смесената вентилаторна недостатъчност (9 - 69.2%) при пушачи с ПЗ - при лека корелация (R = -0.386; Р < 0.01). Откриват се рентгенови находки на s/t сенки от категория 0/1 до 1/2 при 7 (15.6%) и s/t сенки от кат. 2/1 до 3/3+ при 36 (80.0%) болни, u сенки с преобладаваща категория u 2/1 при 26 (57.8%) болни, уголемени хилусни сенки – при 45 (100.0%), феномен тип “пчелна пита” – при 30 (66.6%), булозен емфизем – при 28 (62.2%), белодробен емфизем – 38 (84.4%), дисторзия на медиастинума и трахеята – 41 (91.1%), променена сърдечна конфигурация – 42 (93.3%), Pl - 23 (51.1%) и р малки овални сенки, най-често срещани при средна продължителност на производствената експозиция 21.06 год.
Ключови думи:
пневмокониоза при заварчици, диагностика, рентгенови находки, функционални отклонения
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Елисавета Петрова, Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", бул. “Акад. Ив. Гешов” № 15, 1431 София, тел. 58-12-809, GSM 0887-79-43-77, e-mаil: mdepetrova@yahoo.com

 


1
'2005

Non flow” и “slow flow” феномени при ротационна атеректомия с перкутанна коронарна интервенция - 41, 2005, № 1, 60-62.
Вл. Григоров

Болница “Глинууд” – Йоханесбург, ЮАР
Резюме: Феномените “
non flow” (“без кръвоток”) и “slow flow” (“забавен кръвоток”) се срещат при ротационна атеректомия (РА) с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ). Тяхната същност не е напълно изяснена. Има данни, че става дума за вазоконстрикция и на макросъдово коронарно, и на микросъдово коронарно ниво. По-честият феномен при РА с ПКИ е “slow flow”, който е и по-безопасният, и по-лесно преодолимият. От общо 54 коронарни атеректомии феноменът е наблюдаван от автора при 13 болни (25,49%), като във всички случаи е преодолян с вътрекоронарно приложение на аденозин и нитрати, без трайни последици за болните.
Ключови думи:
ротационна коронарна атеректомия, перкутанна коронарна интервенция, “non flow” и “slow flow” феномени, вазоконстрикция, аденозин, нитрати
Адрес за кореспонденция:
Д-р Владимир Григоров, Болница “Глинууд” – Йоханесбург, ЮАР, e-mail: vgrigorov2001@yahoo.com

Нашият опит с Uro-Vaxom при пациенти с хроничен пиелонефрит - 41, 2005, № 1, 63-66.
К. Икономова, П. Пешев и Б. Митева

Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис
III - София
Резюме: Поради възникване на устойчиви на антибиотици бактериални щамове лечението на хроничния пиелонефрит често е слабоефективно. Целта на проведеното изследване е да се оцени терапевтичната стойност на имуномодулатора
Uro-Vaxom. Обект на изследване са 25 пациенти с клинично и лабораторно доказан пиелонефрит. В продължение на 3 месеца те са приемали по 1 капсула Uro-Vaxom дневно. На четирима пациенти е назначен и антибиотик за лечение на начални остри епизоди. При останалите препаратът е назначен като монотерапия. Проследени са бактериурия, протеинурия, левкоцитурия, както и серумните показатели – урея, креатинин, пикочна киселина, общ белтък и албумин. Изследвани са имунологичните параметри – IgG, IgA, IgM, C3, C4 фракции на комплемента и С-реактивен протеин (CRP). Лабораторните анализи са проведени в началото на изследването, в края на първия и в края на третия месец. Още в края на първия месец установихме сигнификантно намаление на бактериурията и левкоцитурията. В началото на изследването при над половината от пациентите С3 фракцията на комплемента и CRP бяха покачени над референтните граници. В края на изследвания период е наблюдавана сигнификантна редукция на възпалителните маркери. От получените резултати може да се заключи, че прилагането на Uro-Vaxom е ефективна терапевтична стратегия при пациенти с пиелонефрит.
Ключови думи:
хроничен пиелонефрит, имунотерапия, Uro-Vaxom
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Икономова, Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис ІІІ”, бул. “Мария Луиза” № 108, 1202 Sofia

 

Микроемулсионна форма на циклоспорин А – възможности за повлияване на кортикорезистентен нефротичен синдром - 41, 2005, № 1, 67-70.
Е. Паскалев, П. Симеонов, М. Гичева, М. Вретенарска, М. Димитров, Б. Златков, М. Ортова, Р. Марковска, Ж. Филипов и Д. Генов

Клиника по нефрология и трансплантация, МБАЛ “Александровска” – София
Резюме:
Циклоспорин А (ЦА) се очертава като обещаващ медикамент в лечението на идиопатичния нефротичен синдром (НС), специално при кортикорезистентни пациенти, както и в случаите с изразени странични ефекти от продължително или многократно лечение с кортикостероиди, с незадоволителен отговор от циклофосфамид, както и с други причини, възпрепятстващи приложението на алкилиращи агенти. Целта на проучването е да се покаже ефектът от лечението на кортикорезистентен НС с микроемулсионна форма на циклоспорин А. Ние проучихме 15 пациенти с биопсично уточнен идиопатичен НС, полулунен гломерулонефрит, лупусна нефропатия. Приложихме курс на лечение (9,8 +/- 4 месеца – от 3 до 37) с микроемулсионна форма на ЦА – Sandimmun Neoral, при средна доза два пъти дневно по 2,45 mg при непрекъснат мониторинг на кръвното ниво (102 +/- 5,3 mcg/l). Постигната беше пълна ремисия при 73,3% от пациентите. Промените при протеинурията са от 11,2 g/24 h до 1,2 g/24 h (p < 0,0001), а на серумния белтък – от 18,4 g/l до 34,2 g/l (p < 0,001). Тези резултати дават основание да приемем, че ЦА е реална алтернатива при лечението на НС, когато другите средства не дават ефект или има противопоказания за тях.
Ключови думи: нефротичен синдром, лечение, циклoспорин А
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg


Киселинно-алкално състояние и кръвни газове при остри интоксикации с психоактивни вещества - 41, 2005, № 1, 71-73.
Ю.
Раденкова-Саева и С. Тодорова

Отделение по клинична патофизиология, Клиника по токсикология, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” - София
Резюме:
Авторите представят резултатите от проучване на промените в киселинно-алкалното състояние (КАС) и кръвните газове (КГ) при група пациенти с остри интоксикации с психоактивни вещества (ПАВ). Целта е да се оценят дихателните и метаболитните нарушения при остри хероинови и комбинирани интоксикации. Проучването е извършено върху 42 болни (37 мъже и 5 жени), на средна възраст – 21,85 +/- 4,59, лекувани в Клиниката по токсикология, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. Пациентите са разделени на две групи: І – 11 болни с остра хероинова интоксикация, и ІІ – 31 болни с остра комбинирана интоксикация – хероин и други ПАВ. Изследването на КАС и КГ в кръвта е извършено с апарат Stat Profile MNOVAUSA, в Отделението по клинична патофизиология, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. И в двете групи са налице данни за ацидоза. При хероиновата интоксикация ацидозата е от смесен тип, при комбинираната е лека метаболитна ацидоза. При пациентите с хероинова интоксикация има данни за хиповентилация и хиперкапния при 6 души (54,5%). Максималната стойност на РаСО2 достига 71,4 mm Hg, а средната стойност за групата е 49,13 mm Hg. При комбинираната интоксикация РаО2 е със средна стойност 37,4 mm Hg. При трима болни (9,7%) са налице хиповентилация и хиперкапния. Резултатите потвърждават значимостта на параметрите на КАС и КГ за оценка на дихателните и метаболитните нарушения, степента на тежест на острата интоксикация и провеждането на целесъобразна терапия.
Ключови думи: киселинно-алкално състояние, кръвни газове, хероин, интоксикация
Адрес за кореспонденция:
Д-р Юлия Раденкова-Саева, Клиника по спешна токсикология, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София, тел. 91-54-346, e-mail: jrsaeva2@yahoo.co.uk

Тромбоцитни активационни маркери и антифосфолипидни антитела при пациентки с усложнена бременност- 41, 2005, № 1, 74-78.
Е. Викентиева, Д. Попова, Ал. Савов, М. Николова, Кр. Николов, А. Младенова, К. Тодорова, М. Балева
и Ж. Карагьозова
Медицински университет - София
Резюме: Тромбоемболичните усложнения са едни от честите причини за спонтанни аборти. В проучването са включени 19 жени с усложнено протекла бременност - 15 със спонтанни аборти, 2 с прееклампсия и 4 с мъртво раждане, както и 9 здрави жени без подобни проблеми. Изследвани са IgG и IgM антикардиолипинови антитела (ACL) и антитела срещу b2-гликопротеин І (b2GPI) чрез ELISA. аРТТ, протеин С и антитромбин ІІІ са определени спектрофотометрично. Тромбоцитното активиране е отчетено флоуцитометрично. При част от болните са потърсени мутации в гените на фактор V (Leiden) и протромбина (полиморфизъм G20210A) с помощта на по­ли­ме­раз­новерижна реакция. Установяват се повишени нива на ACL и b2GPI антитела от клас IgG при жените с усложнена бременност в сравнение с контролите. Отбелязва се повишение на антителата към b2GPI при 2 от 4 пациентки, съобщаващи за мъртво раждане. Не се намират различия при изследване на тромбоцитното активиране в in vitro условия. При жените с усложнена бременност се установява значително повишена експресия на изследваните тромбоцитни активационни антигени в сравнение с контролните лица. Набелязва се умерена корелация между IgG ACL и експресията на антигенa CD63, свързан с тромбоцитната дегранулация. Нашите резултати показват, че е оправдано изследването на плазменото и тромбоцитното звено на коагулацията. Познаването им е предпоставка за провеждане на адекватно лечение с оглед последваща успешна бременност.
Ключови думи: антифосфолипидни антитела, бременност, флоуцитометрия, спонтанни аборти, тромбоцити
Адрес за кореспонденция: д-р Елена Викентиева, Клиника по алергология и клинична имунология, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел.  923-07-00, 923-05-43, e-mail: vikentieva@hotmail.bg

Диагностични възможности на комбинирания нуклеарномедицински метод за изследване на вентилацията и перфузията при някои белодробни заболявания в детска възраст- 41, 2005, № 1, 79-83.
Й. Палашев(1)
и П. Минчев(2)

(1)Нуклеарномедицинско отделение, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски"(2)Университетска детска клиника по белодробни болести
- СБАЛББ "Св. София"
Резюме:
Нуклеарномедицинските методи за изследване на бронхо-белодробната система все по-осезаемо навлизат в детската пневмологична практика. Авторите прилагат метода на перфузионна инхалаторна сцинтиграфия на белите дробове при 123 деца със следните нозологични единици: бронхиална астма, хронична пневмония, белодробна хипоплазия, кисти и тумори на белите дробове. Направените изследвания дават основание да се приеме високоинформативната стойност от диагностична гледна точка на посочените методи за деца с различни белодробни заболявания.
Ключови думи: радионуклеотиди, 99mТс, перфузия, вентилация, кожноалергични проби, ЯМР
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан Палашев, Нуклеарномедицинско отделение, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", тел. 851-08-19
Доц. д-р Петко Минчев, Университетска детска клиника по белодробни болести,
СБАЛББ "Св. София", тел. 857-03-93

Оценка на дебелината на интима-медията при пациенти с HIV. Предварителни резултати - 41, 2005, № 1, 84-86.
Ю. Й. Петрова(1) и И. Стайков(2)

(1)Неврологична клиника, УМБАЛ “Александровска” - София
(2)Неврологична клиника, УМБАЛ “Царица Иоанна” - София
Резюме: Неврологичните усложнения при болни с
HIV засягат и периферната, и централната нервна система. Те се изразяват в глобална церебрална дисфункция, деменция, микотични и бактериални менингоенцефалити, прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия, първичен лимфом, вторични инфекции. Цереброваскуларните симптоми са дискутирани в литературата. Повечето автори са съгласни, че удебеляването на съдовата стена е ранен белег за атеросклероза. Някои инфекции могат да предизвикат атеросклероза. Целта на изследването е да оцени дебелината на интима-медията на каротидните артерии при пациенти със скоро установен СПИН. Бяха изследвани 18 здрави доброволци (10 мъже и 8 жени, на възраст 20-58 год., средна възраст 38). Пациентите със СПИН бяха диагностицирани според изискванията на Center of Disease Control. Бяха изследвани седем нелекувани пациенти, 5 мъже и 2 жени, на възраст 29-34 год. (средна 31.5). Нашите изследвания показаха ранно удебеляване на съдовата стена на вътрешната каротидна артерия при пациентите със СПИН. Това е ранен стадий на атеросклеротичен процес и вероятно е един от патогенетичните механизми за развитие на исхемичен инсулт.
Ключови думи:
дебелина на интима-медията, СПИН, ехография, атеросклероза
Адрес за кореспонденция:
Ю. Й. Петрова, Неврологична клиника, УМБАЛ “Александровска“, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

Въздействие на някои екзогенни фактори върху рентгеновите находки при начални и напреднали пневмокониози  - 41, 2005, № 1, 87-94.
Е. Петрова

ЦПБ, УМБАЛ “Св. Ив. Рилски”, МУ
- София
Резюме:
Цел на проучването е да се анализира въздействието на някои екзогенни фактори върху появата на р, s, t, u малките неравномерни и овални сенки при гранични и начални форми на силикоза, азбестоза и смесени пневмокониози от съдържащ кварц и азбест прах. Осъществено е гнездово case control проучване на р малките овални сенки, разчетени по ILO’80, намерени при болни с пневмокониози (силикоза, азбестоза, смесени пневмокониози от съдържащ кварц и азбест прах). Проучени са 600 прахово експонирани миньори от подземни мини и работници, експонирани на азбест-съдържащ прах, работили в периода от 1985 г. до 2003 г. 480 (80.0%) души са подземни миньори, 120 (20.0%) са експонираните на азбест, a контролната група е съставена от 121 неекспонирани лица. Всички 721 души (експонирани и контроли) са работили през последните две десетилетия до 15 юли 2003 г. Средната възраст на изследваните е 41.38 год. Средната възраст на контролите е 42.33 год. Средната прахова експозиция при миньорите варира от 10.95 год. до 12.59 год., а при азбест-експонираните работници е 16.52 год. Осъществени са анамнеза, физикално изследване на белите дробове, задно-предна конвенционална белодробна рентгенография, отчетена с ILO’80, и спирометрия, включваща VC, FEV1, FVC, FEF25, FEF50%, FEF75%, PEF и FEV1/VC. Статистическият анализ е извършен със софтуерен статистически продукт SPSS и включва: непараметричен и вариационен анализ. Налице е сигнификантна тенденция за поява на p0/1, p1/0 и p1/1 малки сенки при пневмокониотично болни с кварцова експозиция 11 и повече год. Средната продължителност на кварцовата експозиция, свързана с появата на малки овални сенки от категория p0/1, е 12.42 год. Подобна е тенденцията за връзката на s, t и u малките неравномерни сенки с продължителността на праховата експозиция. Налице е статистически значима умерено изразена корелация между s и t неравномерните сенки и продължителността на праховата експозиция (Pearson's R = 0.458 при Р < 0.0001). Намерени са минимален брой случаи и относителни дялове на s и t неравномерни сенки при неекспонирани индивиди от контролната група. Установен е синергичен ефект на тютюнопушенето и консумацията на алкохол – от една страна, и продължителността на праховата производствена експозиция – от друга. Те играят важна роля при формиране на интерстициалната белодробна фиброза, представляваща база за белодробните рентгенови находки от s, t и u неравномерни сенки, както и за p малките овални сенки от белодробния паренхим.
Ключови думи:  пневмокониоза, s, t, u, p малки сенки, прах, алкохол, тютюнопушене
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Елисавета Петрова, Клиника по професионални заболявания, УМБАЛ "Св. Ив. Рилски", бул. “Акад. Ив. Гешов” № 15, 1431 София, тел. 58-12-809, GSM 0887-79-43-77, e-mаil: mdepetrova@yahoo.com

Възможности за имуномодулация при различни модели на експериментална имуносупресия- 41, 2005, № 1, 95-98.
Л. Хаджийски(1), П. Петрунов(1), А. Галев(1), Р. Маркова(2) и Б. Гьошева(3)

(1)Военномедицинска академия, (2)НЗПБ, (3)ЕЛБИ - Булгарикум
Резюме:
 Демонстрирани са имуномодулиращите възможности на имуномодулатора диетилдитиокарбамат и различни щамове Lactobacillus Bulgaricus при експериментални модели на имуносупресия, предизвикана от нискодозово радиационно въздействие или циклофосфамид. Резултатите от нашите изследвания показват, че млечнокиселите продукти са в състояние да възстановят функционалната активност на Т-лимфоцитите след прилагане на циклофосфамид. Препаратът диетилдитиокарбамат стимулира функцията на Т-лимфоцитите след нискодозово радиационно въздействие (0.35 Gy), но потиска В-лимфоцитната функция. Получените резултати са основание за допълнително изследване и прилагане на препарати със сходни характеристики при състояния с клетъчен имунен дефицит.
Ключови думи: радиопротекция, имуномодулация, диетилдитиокарбамат, лактобацилус булгарикус
Адрес за кореспонденция: Н. с. I ст. д-р Пламен Петрунов, Катедра по радиобиология и радиационна защита, Военномедицинска академия, ул. “Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, тел. 922-64-74, е-mail: p_petrunov@yahoo.co.uk

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре