Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Оригинални статии

Том 40, 2004 г.

 

4'2004

Ролята на Blastocystis hominis като патоген  при пациенти с остра и хронична уртикария - 40, 2004, № 4, 53-58.
А. Галев
(1), М. Кадурина(2), Й. Димова(3), П. Чобанова(3) и Б. Димитров(2)

(1)Клиника по инфекциозни болести
(2)Клиника по дерматология и венерология
(3)Център по военна епидемиология и хигиена, ВМА - София
Резюме:
Представяме първото клинично проучване в България, което определя Blastocystis hominis като етиологичен патоген при пациенти с остра и хронична уртикария. В проучването са включени 32 имунокомпетентни пациенти с остра и хронична уртикария, етиологично свързана с Blastocystis hominis. При проведените изследвания не бяха доказани други патогенни микроорганизми, асоциирани с етиологията на уртикарията. Проведено бе етиологично лечение с Metronidazole или Co-Trimoxazole по схема. Оплакванията отзвучаха за средно 2,68 +/- 1,96 дни. Контролните паразитологични изследвания за отчитане на ефекта от лечението показаха саниране при всички пациенти (100%). Изследването за паразити месец по-късно показа рецидив на бластоцистозата при 4 пациенти (12,5%), двама от лекуваните по схемата с Metronidazole (7,4%) и двама от лекуваните по схемата с Co-Trimoxazole (40%). По-добри лечебни резултати се отчетоха при лечение с Metronidazole в сравнение с Co-Trimoxazole. Нашите наблюдения показват необходимостта в програмата за изследване на болните с уртикария да се включат и паразитологични изследвания за търсене на Blastocystis hominis. Смятаме за уместно при недиагностицирани етиологично клинични случаи с дерматологична, алергична и ентероколитна симптоматика да се търси и Blastocystis hominis като причинител.
Ключови думи:
 уртикария, Blastocystis hominis, Metronidazole, Co-Trimoxazole
Адрес за кореспонденция:
 Д-р Андрей Галев, Клиника по инфекциозни паразитни и тропически болести, ВМА, ул. ”Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, тел. 922-55-52, е-mail: cveh@abv.bg

 

HLA антигенна предиспозиция към остеоартроза на тазобедрената става и псориатичен артрит - 40, 2004, № 4, 59-62.
В. Трънкова(1), А. Тончева(2) и Ф. Мартинова(1)

(
1)Отделение по кръвопреливане и имуногенетика, УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” - София
(2)Клиника по кардиология и ревматология, НМТБ “Цар Борис III” – София
Резюме: Целта на изследването е да се проучи разпределението на HLA антигените при болните с псориатичен артрит и остеоартроза. Изследвани са 100 болни с псориатичен артрит и 125 с остеоартроза на тазобедрената става. Резултатите са сравнени с контролна група здрави лица. Обсъжда се въпросът за предиспозицията и резистентността към изследваните заболявания, свързани с носителството на определени HLA антигени. Изследването може да служи като скрининг за определяне на рискови групи с цел своевременна профилактика.
Ключови думи: HLA антигени, корелация, псориатичен артрит, остеоартроза
Адрес за кореспонденция:
 Д-р В. Трънкова, Отделение по кръвопреливане и имуногенетика, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София



Оценка на високоинтензивни сигнали при болни с клапно протезиране - 40, 2004, № 4, 63-66.
М. Станева(1), Ю. Й. Петрова(2), Т. Донова(3) и П. Шотеков(2)
(1)УМБАЛ “Лозенец” – София
(2)Клиника по неврология, УМБАЛ “Александровска” – София
(3)Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МУ - София
Резюме: Транскраниалното Доплер-сонографско мониториране (ТДСМ) е лесно приложим метод, чрез който е възможно да се оцени в по-продължителен период кръвният ток, да се прецени мозъчната авторегулация и да се проследят високоинтензивните сигнали (HITS). На 15 болни се осъществи ТДСМ на a. cerebri media по време на кардиопулмонален байпас (КПБ). При 8 от тях се имплантира механична митрална клапна протеза, при четири - аортна, и при трима – митрална и аортна. При всички пациенти HITS се регистрираха по време на канюлирането на аортата и КПБ. Броят на HITS е различен по време на отделните етапи на сърдечна операция. Най-рискови моменти са деклампирането на аортата (4,4 HITS/мин), включването на КПБ (2,76 HITS/мин) и клампирането на аортата (1,4 HITS/мин). Болните бяха наблюдавани 1 година след операцията за HITS. При петима се установиха HITS (средно 0,49 HITS/мин). Те бяха със субективни оплаквания, без неврологична огнищна симптоматика. Постоперативно HITS се регистрираха при болни с нормална функция на клапната протеза, без тромботични маси в сърдечните кухини и при оптимална антикоагулантна терапия.
Ключови думи: клапни протези, Доплер-сонографско мониториране, високоинтензивни сигнали

Адрес за кореспонденция:
Д-р М. Станева, e-mail: staneva-milena@hotmail.com



Намаление на микроалбуминурията при пациенти със захарен диабет тип 2, лекувани със Sulodexide - 40, 2004, № 4, 67-71.
Вл. Христов(1), З. Каменов(1), М. Генова(2) и М. Тодорова(3)

(1)Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска” - София
(2)
Катедра по клинична лаборатория, МУ - София
(3)
Катедра по патофизиология, МУ - София
Резюме:
Диабетът е най-честата причина за терминална хронична бъбречна недостатъчност. Както стриктният гликемичен контрол, който се постига и поддържа трудно и е свързан с повишен риск от хипогликемия, така и употребата на АСЕ инхибитори и ангиотензин-рецепторни блокери могат да отсрочат или забавят, но не и да спрат прогресията на диабетната нефропатия. Търсят се други средства с ренопротективен ефект. Цел на проучването бе да се изследва ефектът на Sulodexide (Vessel Due F), приеман орално за 3 месеца в дневна доза 500 LRU, върху микроалбуминурията при пациенти със захарен диабет тип 2. Освен това трябваше да се отчете и ефектът по отношение на гликемичния контрол и артериалното налягане (АН). В проучването бяха включени 25 души, от които 20 завършиха целия период на приложение на медикамента и бяха анализирани по отношение на HbA1c и АН. От тях 14 бяха подходящи за оценка на промените в микроалбуминурията (без съществени промени в гликемичния контрол, АН и включени нови медикаменти). В хода на лечението със Sulodexide микроалбуминурията намаля в сравнение с изходните стойности (р < 0.05). Не се установи влияние на лечението върху гликемичния контрол и АН. Не бяха наблюдавани сериозни странични ефекти. Sulodexide има специфичен ранен ефект на намаление на микроалбуминурията при пациенти със захарен диабет тип 2, който не е свързан с промяна в контрола на гликемията и АН.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, микроалбуминурия,
Sulodexide
Адрес за кореспонденция:
 Д-р Здравко Каменов, Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска”, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-244



Време от първия преглед на болен с остър миокарден инфаркт до хоспитализацията – състояние на проблема на територията на София-област за периода 1996-2003 г. - 40, 2004, № 4, 72-80.
Т. Тасева и Ч. Начев

Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ ”Св. Анна” - София
Резюме:
 Представен е ретроспективен анализ на продължителността на времето от потърсването на медицинска помощ до хоспитализацията в интензивния кардиологичен сектор (ИКС) при УМБАЛ ”Св. Анна” - София, на болни, жители на София-област, изписани с диагноза остър миокарден инфаркт (ОМИ) от Второ вътрешно отделение на същата болница за периода 1996-2003 г. Разгледани са поотделно елементите в този интервал: от търсенето на помощ до първия медицински преглед, от първия преглед до постъпването в Спешното отделение (СО) на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) за София-област и от постъпването в СО до постъпването в ИКС. Съпоставени са резултатите за периодите 1996-2000 г. и 2001-2003 г., тъй като вторият съвпада с началото на здравната реформа. Предложени са виждания за оптимизиране на този интервал от доболничния етап на терапевтичната помощ при ОМИ за територията на София-област.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, време закъснение, предболничен етап, спешна медицинска помощ, оптимизиране

Адрес за кореспонденция:
Д-р Татяна Тасева, Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ ”Св. Анна”, ул. “Д. Моллов” № 1, 1756, София, GSM 0888-97-33-05



Автоматизация на уринни изследвания - опит и някои разсъждения - 40, 2004, № 4, 81-83.
М. Шишенков

Клинична лаборатория, V МБАЛ - София
Резюме:
Изследванията на урина съставляват около 1/10 от броя показатели, отчитани в болничната лаборатория. Проучването анализира работния процес при работа с тест-ленти (AUTION-Sticks 10ЕА). При ръчно изпълнение и визуално отчитане се доказват отклонения от фирмените указания за работа (различно време за реакция с СV над 20%). За стандартизиране на ръчното изпълнение се препоръчва работа в серии от по пет уринни проби. Автоматичното отчитане на тест-лентите AUTION-MINI - Kyoto - Japan способства за стандартизацията на изследванията и за повишаване производителността на работата. При автоматично отчитане и голям брой проби в 80% от времето се ползва максималната производителност на апарата.
Ключови думи: изследвания, урина, автоматизация, тест-ленти, стандартизация

Адрес за кореспонденция:
Д-р М. Шишенков, Клинична лаборатория, V МБАЛ, бул. “Столетов” № 67А, 1233 София, тел. 926-81-23



Динамика на индивидуалните професионални кариери на жените стоматолози: настояще и бъдещи тенденции - 40, 2004, № 4, 84-89.
Л. Катрова
(1) и Ж. Сурчева(2)

(1)Катедра “Социална медицина и обществено стоматологично здраве”, Стоматологичен факултет, МУ - София
(2)
Отдел КИО, ЦМБ, МУ - София
Резюме:
 Целта на това изследване е да се проследят промените в социо-професионалния статус на жените стоматолози в България през последните години. Сравнени са свързаните с пола различия в професионалните кариери на жените и мъжете стоматолози у нас. Обсъдени са проблеми като: варианти за трудова заетост, модели на стоматологична практика, отношение към продължаващото обучение и обща удовлетвореност от професията. Тенденциите за бъдещето на професията са разкрити чрез анализ на личностните характеристики и плановете за професионална реализация на студентките по стоматология.
Ключови думи: стоматолози - жени, мениджмънт на стоматологичната практика, здравна реформа, продължаващо стоматологично образование, студенти по стоматология - мотивация, предпочитания към практиката, ценности

Адрес за кореспонденция: Д-р Лидия Катрова, Катедра по социална медицина и обществено стоматологично здраве, Стоматологичен факултет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София


Определяне на мастнокиселинния състав в липиден компонент на серум и чернодробен хомогенат след външно гама-облъчване - 40, 2004, № 4, 90-94.
П. Петрунов, М. Аляков и А. Миланова

Катедра по радиобиология и радиационна защита, ВМА - София

Резюме:
 Целта е да се проследят промените в количеството на 6 ненаситени мастни киселини в серум и чернодробен хомогенат след въздействие с йонизираща радиация като възможен критерий за оценка на увреждащия ефект и за определяне възможностите на различни медикаментозни подходи. В експериментален модел върху 90 полово зрели мъжки плъха порода Вистар с тегло 150-160 g са определени промените в количествения и качествения състав на следните мастни киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, арахидонова, след външно гама-облъчване със 7 Gy. За определяне на мастнокиселинното присъствие използвахме газ-хрома­то­графски метод. Регистрирани са динамични промени в количеството на мастните киселини. Показано е, че облъчване с дози от 7 Gy намалява активността на ферментните системи на антиоксидантна защита (по-силно изразено в серума), което води до увеличаване количеството на ненаситените мастни киселини. Получените данни могат да послужат като критерий за увреждащия ефект на различни фактори върху организма и възможностите за антиоксидантна корекция.
Ключови думи: мастни киселини, радиация, антиоксидантна терапия

Адрес за кореспонденция:
 Д-р Пламен Петрунов, Катедра по радиобиология и радиационна защита, Военномедицинска академия, ул. “Св. Г. Софийски” № 3, 1431 София, тел. 922-64-74,
e-mail: p_petrunov@yahoo.co.uk

 

3'2004

Приоритети при инфекциозните болести в българската армия - анализ на данните за периода 1998-2003 г. - 40, 2004, № 3, 36-42.
Г. Попов и К. Плочев

Клиника по инфекциозни паразитни и тропически болести, ВМА - София
Резюме: Прави се анализ на разпространението на инфекциозните болести в българската армия (БА) за шестгодишен период. За периода от 1.01.1998 г. до 31.12.2003 г. в БА са регистрирани общо 5092 военнослужещи, боледуващи от инфекциозни болести. Проследяват се в динамика случаите на инфекциозни болести в БА и са установени приоритетите сред тях според различни признаци – ниво на заболяемостта, среден темп на прираст на заболелите, епидемична тенденция на заболяемостта, ниво на смъртността и др. Според това приоритетни инфекциозни болести за БА са: чревни инфекции с неустановен причинител (25.0%); хранителни токсикоинфекции (3.1%); шигелози (2.3%); салмонелози (2.0%); вирусни хепатити (23.8%); остри инфекции на горните дихателни пътища (11.1%); болести, пренасяни от членестоноги (9.3%); варицела (3.8%); рубеола (3.2%) и паротит (2.4%). Освен тези 10 приоритетни за БА инфекциозни болести над 1% съставляват още: лаймската болест, инфекциозната мононуклеоза, туларемията и трихинелозата. Констатирана е тенденция за увеличаване броя на военнослужещите, боледуващи от инфекциозни болести, както и от болести, които по-рядко се срещат в предходните години
- пренасяни при ухапване от членестоноги, вирусен хепатит С и др.; установява се изразена цикличност в развитието на инфекциозния процес.
Ключови думи: инфекциозни болести, българска армия
Адрес за кореспонденция:
Д-р Георги Попов, Клиника по инфекциозни паразитни и тропически болести, ВМА, ул. “Св. Г. Софийски” № 3, 1431 София,
e-mail: popovg@abv.bg

Лекарствено индуциран лупус - 40, 2004, № 3, 43-45.
Р. Рашков
(1), Д. Янева(2), С. Монов(1), М. Балева(3) и Кр. Николов(4)
(1)Клиника по ревматология, МУ - София
(2)УМБАЛ “Св. Анна”
(3)Клиника по алергология и клинична имунология, МУ
- София
(4)Клиника по дерматовенерология, МУ - София
Резюме: При лекарствено индуцирания лупус се установява неоспорима връзка на появата на лупусния синдром с прием на медикаменти от определени групи: антиаритмици, бета-блокери, противотуберкулозни агенти, пеницилинови антибиотици, ваксини. Цел на представеното проучване е да се характеризират клинично и имунологично пациентите с лекарствено индуциран лупус от Диспансера по колагенози към Клиниката по ревматология на МУ
- София, да се посочат водещите прояви и неблагоприятните прогностични белези.
Ключови думи: лекарствено индуциран лупус, клинични прояви, имунологични белези
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Рашо Рашков, Клиника по ревматология, Медицински университет, ул. “Урвич” № 13, 1612, тел. 958-29-27



Клетъчномедииран и хуморален имунитет при пациенти със злокачествени тумори и увреден нутритивен статус, подложени на хирургично лечение
- 40, 2004, № 3, 46-50.
К.
Икономова
(1), Б. Митева(1) и Б. Борисов(2)
(1)Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис III” – София
(2)Изпълнителна агенция по лекарствата
Резюме: Хирургичната травма в съчетание с карцином и малнутриция повлиява имунната система, като се покачва рискът от сепсис, прогресия на метастазите, влошаване на постоперативната преживяемост. Цел на разработката е да се изследват периоперативните промени на някои показатели на клетъчномедиирания и хуморалния имунен отговор при пациенти с рак на стомаха и увреден нутритивен статус. Изследвани са 17 пациенти (10 мъже и 7 жени, средна възраст 60,7 ± 1,89 год.) с нарушен нутритивен статус, групирани, както следва: 9 болни с карцином на стомаха; 8 с дуоденална язва; 21 здрави доброволци. Преди операцията и на 96-ия час след нея е вземана кръв за определяне на лимфоцитни субпопулации и имуноглобулини (IgG, IgA, IgM). Определянето на лимфоцитните субпопулации (CD2, CD19, CD4+, CD8+) е извършвано на флуоресцентен микроскоп с FITC конюгирани моноклонални антитела. Имуноглобулините са определяни по метода на радиалната имунодифузия. Нутритивният статус е определян по антропометрични и биохимични показатели. Общият брой Т-лимфоцити (CD2+ клетки) е намален при пациентите с нарушен нутритивен статус - карцином и язва, в сравнение с контролите (p < 0,02). Промените са по-изразени при пациентите с рак на стомаха. Постоперативно при пациентите с язва на доуденума CD2+ лимфоцитите се възвръщат до референтни граници, докато болните с рак на стомаха остават под долната референтна граница. Хелперно-индюсерните лимфоцити (CD4+) са намалени при карцином на стомаха в сравнение с контролите (p < 0,02). След оперативната интервенция при карциномно болните CD4+ лимфоцитите остават понижени. Съотношението CD4+/CD8+ е намалено при пациенти с рак на стомаха в сравнение и с пациентите с язва, и с тези от контролната група (p < 0,02). При болни с карциноми в ранния постоперативен период концентрацията на серумните имуноглобулини намалява значимо (р < 0,05). Колебанията са в рамките на референтните граници и за трите класа имуноглобулини. Както оперативната интервенция, така и карциномът заедно и поотделно имат метаболитни и имуносупресивни ефекти. Изучаването на имунните промени по време на оперативна интервенция е от значение за подобряване на постоперативната преживяемост.
Ключови думи: тумори, нутритивен статус, клетъчен и хуморален имунитет
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Икономова, Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис
III
”, бул. “Мария-Луиза” 108, 1202 София

Ротационна коронарна атеректомия – възможности и методика - 40, 2004, № 3, 51-54.
Вл. Григоров
Болница “Глинууд” – Йоханесбург, ЮАР
Резюме: Ротационната коронарна атеректомия (ротаблация) на коронарни стенози с дължина над 1.5
cm и множество калциеви отлагания в тях, както и при остиални стенози, е метод, който все още не се използва достатъчно в интервенционалната кардиология. Авторът споделя значителен опит от 50 пациенти, на които е приложена ротаблация, с 95% процедурен успех при малък брой усложнения. При 6 от болните ротаблацията е била единствена процедура (остиални стенози), а при останалите е завършвала с перкутанна коронарна интервенция. Подробно е описана методиката на ротаблацията и са отчетени много добри ранни резултати.
Ключови думи: коронарни стенози, интервенционална кардиология, ротаблация
Адрес за кореспонденция:
Д-р Владимир Григоров,
FESC, Болница “Глинууд” – Йоханесбург, ЮАР

Ренопротективен ефект на Enalapril при пациенти с хронична нефропатия на трансплантата - 40, 2004, № 3, 55-59.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Алeксандровска” - София
Резюме:  Хроничната нефропатия на трансплантата (ХНТ) е сериозен проблем при бъбречнотрансплантираните пациенти. Данните за ренопротективния ефект на АСЕ инхибиторите при ХНТ датират отскоро. Целта на проучването е да определи ретроспективно ренопротективния ефект на АСЕ инхибитора Enalapril при ХНТ. В проучването са обхванати 32 бъбречнотрансплантирани пациенти с ХНТ, разделени на две групи. Пациентите в група А (n = 16) никога не са приемали АСЕ инхибитори. Пациентите в група Б (n = 16) бяха лекувани с Enalapril (5-30 mg дневно). За хипертонията са използвани освен Enalapril още калциеви антагонисти и/или b-блокери, и/или адренергични модулатори. Периодът на наблюдение е 36 ± 9 месеца. Началото на наблюдението е моментът на установяването на ХНТ, като са проследявани основно промяната на хипертонията и протеинурията, както и промените в бъбречната функция. В зависимост от нивото на първоначалната протеинурия – над или под 0.5 g/24 h, групите бяха разделени на две подгрупи. В подгрупа А-1 лекуваната хипертония остава стабилна за периода на наблюдение [средно артериално налягане (АН) 110 mm Hg (105-115)], а протеинурията показва повишение от 0.9 до 1.4 g/24 h (p < 0.01). В подгрупа А-2 средното АН намалява от 115 (105-120) до 105 (100-110) mm Hg (p < 0.05), а протеинурията не се променя: от 0.35 до 0.4 g/24 h (p - n.s.). Индексът на 36-месечното удвояване на серумния креатинин в подгрупа А-2 е 18,7% (n = 3) срещу 37,5% (n = 6) в подгрупа А-1 (p < 0.01). При пациентите от подгрупа B-1 установената и добре контролирана хипертония - средно АН 110 mm Hg (105-120), остава стабилна за периода на наблюдението, но в подгрупа B-2 средното АН се понижава от 120 (115-125) до 105 (100-115) mm Hg (p < 0.05). Това е съпроводено от понижение на протеинурията при 68,7% от пациентите (n = 11), докато в подгрупа Б-1 протеинурията се повишава при 43,7% от пациентите (n = 7) (p < 0.01). Индексът на 36-месечното удвояване на серумния креатинин е 18,7% (n = 3) в подгрупа Б-2 срещу 31.2% (n = 5) в подгрупа Б-1. Тези резултати демонстрират ренопротективния ефект на Enalapril при ХНТ независимо от нивото на протеинурията и подсказват, че този ефект на Enalapril е свързан и с антихипертензивния му ефект.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, хронична нефропатия на трансплантата, Enalapril
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

Промяна на метаболитната скорост в покой при лечение на затлъстяването с диета и Sibutramine hydrochloride (Reductil) - 40, 2004, № 3, 60-64.
Ж. Бонева
(1) и Вл. Христов(2)
(1)Отделение по ендокринология,
Медицински институт на МВР – София
(2)Клиника по ендокринология, Александровска болница – София
Резюме: При отслабване се наблюдава понижение на активността на симпатикусовата нервна система и респективно на метаболитната скорост в покой (
RMR) в резултат на ограничението в храненето и на загубата на немастна телесна маса, придружаваща загубата на мастна маса. Целта на представената статия е да се сравни понижението на RMR при лечение на затлъстяването с диетичен режим и с диетичен режим, съчетан с прием на Sibutramine (Reductil). Бяха наблюдавани две групи пациенти: I 35 пациенти, лекувани с редуктил 15 mg дневно и калориен дефицит 600 кcal от дневните енергийни нужди, и II група - 15 пациенти, лекувани със същия диетичен режим. Метаболитната скорост в покой беше изследвана с биоимпедансна методика - апарат “Тanita body composition analyzer TBF-215 изходно и в края на третия месец от лечението. Средното намаление на теглото в края на първия месец беше 4.22 +/- 2.2 kg при групата на сибутрамин, срещу 3.0 +/- 1.2 kg при втората група; а в края на третия месец 9.46 +/- 4.2 kg срещу 5.3 +/- 2.4 kg, респективно р < 0.001. Намалението на RMR при групата, лекувана само с диета, беше от 1940 +/- 258.3 kcal на 1751.5 +/- 293.3 в края на третия месец. При I група промяната на RMR беше от 1865.51 +/- 304.6 на 1760.14 +/- 289.3 kcal. Разликата в промяната на RMR в края на третия месец беше 105.37 +/- 43.49 kcal при първата група, срещу 189.20 +/- 51.53 кcаl при групата на диета (р < 0.0001). Направен е изводът, че Sibutramine (Reductil) съдейства за по-слабо понижение на метаболитната скорост в покой при отслабване и за по-успешно поддържане на постигнатата редукция в теглото.
Ключови думи: затлъстяване, метаболитна скорост в покой, Sibutramine
Адрес за кореспонденция:
Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, Медицински институт на МВР, бул. “ Ген. Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 51-57-351, e-mail: zhbonevaa@abv.bg

Лечение на хиперфосфатемията, важен симптом на реналната остеодистрофия, с RenaGel при болни на хемодиализа - 40, 2004, № 3, 65-68.
Д. Йонова и В. Папазов
Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме: Sevelamer hydrochloride (RenaGel), един несъдържащ алуминий или калций хидрогел, е ефективен фосфоруловител при болните на диализно лечение и може да въздейства позитивно върху нарушения им липиден профил. За да определим неговата ефективност, за първи път в България в нашата клиника проведохме продължително проучване за 10 месеца върху 22 пациенти с ХБН на хемодиализа. Бяха проследени лекарство-зависимите промени в серумните нива на фосфора (Р), калция (Са++), Са х Р произведение, паратирeоидния хормон (ПТХ), ниско- и високоплътните холестероли – LDL-C и HDL-C, триглицеридите, някои показатели на хемокоагулацията, серумен магнезий, бикарбонати и хлориди. Лечението със севеламер беше съпроводено със средно понижаване на серумния Р с 0.85 ± 0.76 mmol/l, на серумния Са++ с 0.14 ± 0.26 mmol/l и на Са х Р произведението с 1.46 ± 1.78 mmol/l (p < 0.01 за всички сравнени резултати). Не установихме промени в нивата на ПТХ при 12 болни, при които нямаше промяна в дозата на лечение с калцитриол, но значимо се понижи ПТХ при останалите 10, където беше възможно повишаване на лечебната доза на калцитриола още след първия месец от проучването (p < 0.05). Серумните нива на LDL-С се понижиха средно с 0.81 ± 0.75 mmol/l (с около 30%, p < 0.01), а на HDL не се промениха сигнификантно. Хемокоагулацията не показа значими промени, нямаше и периоди на увеличаване на кръвоизливите при проследените пациенти. Промяната в нивата на магнезия, бикарбонатите и хлоридите бeше в референтните граници. Страничните ефекти на севеламера бяха много редки и слабо проявени.
Ключови думи: хемодиализа, минерален метаболизъм, хиперфосфатемия, Sevеlamer (RenaGel)
Адрес за кореспонденция:
Д-р Диана Йонова, Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-463, 92-30-515, e-mail: dr_ionova@email.com

Измерване на носa с акустична ринометрия - 40, 2004, № 3, 69-73.
Д. Вичева

Катедра по УНГ болести, Медицински университет - Пловдив
Резюме: Целта на нашето изследване е да се извърши по-точно измерване на носните кухини, преди и след апликацията на назален деконгестант, като се анализират получените акустично-ринометрични криви. Клиничното изследване се проведе в Катедрата по оториноларингология, МУ
- Пловдив, върху 24 пациенти на възраст от 18 до 42 год., от които 13 жени и 11 мъже. За целта използвахме акустичен ринометър (Rhinometrics, SRE2100, Denmark). След клиничния преглед отчитахме промените в носната геометрия преди и след деконгестия, след накапване в двете носни половини на Xylomethazoline 0.01% по 3 капки. След 15-минутно изчакване отчитахме промените, настъпили след деконгестия с Xylomethazoline. Анализирахме акустично-ринометричните резултати в областта на минималната напречносецирана площ (МНСП) = 1.3 cm; НСП на 3.3 cm; 4 cm и 6.4 cm преди и след деконгестия с Xylomethazoline. Получените данни показват, че деконгестията повишава общия обем на всяка носна кухина с близо 35%.
Ключови думи: акустична ринометрия, носни кухини, деконгестия
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Диляна Вичева, Катедра по УНГ болести, МУ, ул. “Ил. Макариополски” № 81А, 4000 Пловдив,
e-mail: dilyanav@yahoo.com

Някои проблеми на медицинското обслужване на болните със синдром на Sjogren - 40, 2004, № 3, 74-78.
Р. Коларов
Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия – София
Резюме: Анализирани са някои проблеми на медицинското обслужване при 45 болни с първичен синдром на Sjogren. Установяват се пропуски и слабости в организацията и качеството на оказваната медицинска помощ – късно поставяне на точна диагноза, провеждане на много и ненужни изследвания и консултации, дълъг и труден маршрут на болния на различните нива на здравната система, липса на мултидисциплинарен подход и пр. Представени са алгоритми на наблюдаваното и на очакваното желано медицинско обслужване при пациенти със синдром на Sjцgren.
Ключови думи: първичен синдром на
Sjogren, медицинско обслужване, качество на здравната помощ
Адрес за кореспонденция:
Д-р Росен Коларов, Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

2'2004

Различия в характеристиките и прогнозата по пол при пациенти, преживели остър миокарден инфаркт – 5-годишно проследяване - 40, 2004, № 2, 43-49.
К. Витлиянова
(1), Н. Фесчиева (2), Е. Шипковенска (3) и Р. Црънчева (1)
(1)Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ “Александровска”
(2)Катедра по социална медицина, биостатистика и медицинска информатика, МУ - Варна
(3)Катедра по превантивна медицина - ФОЗ, МУ
- София
Резюме:
Целта на проучването е да се установят различията в характеристиките и прогнозата по пол при пациенти, преживели oстър миокарден инфаркт (ОМИ). Вид на проучването: ретроспективно кохортно проучване върху 241 болни, преживели ОМИ от юни 1994 до януари 1995 г. Пациентите са проследни за период от 5 години за възникването на повторен инфаркт. Броят на обхванатите случаи на петата година от проследяването е 190 (78.8%). Едно- и многофакторните величини на риска от повторен инфаркт за изследваните фактори са установени чрез приложението на Cox regression models и стратификация по пол и възраст. Жените развиват ОМИ средно четири години по-късно от мъжете. Различията в разпределението на прогностичните фактори по пол са статистически незначими. Пациентите от женски пол са по-рядко с анамнестични данни за ангина пекторис, имат по-ниска честота на лечение с бета-блокери и аспирин, и хиперхолестеролемия. Артериална хипертония, тютюнопушене, сърдечна недостатъчност и стойности на левокамерната фракция на изтласкване под 50% са по-често срещани при пациентите от мъжки пол. Рискът от повторен инфаркт на петата година от проследяването между мъже и жени във високите възрастови групи се изравнява, докато за възрастта под 50 год. се наблюдава значително по-висока стойност на релативния риск за женския пол (1.50; 95% доверителен интервал 0.58-3.96). В заключение, полово специфичните различия се влияят от възрастта: в по-високите възрастови групи различията по пол изчезват. Необходимо е провеждането на проспективно проучване с дълъг период на проследяване, което да даде отговор на въпросите относно наблюдаваната от някои автори по-лоша прогноза при пациентите от женски пол.
Ключови думи:   пол, миокарден инфаркт, прогноза
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Витлиянова, Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: k.vitlianova@abv.bg

Периоперативни промени в имуноглобулините и някои острофазови протеини при пациенти с различна по тежест оперативна интервенция и увреда в нутритивния статус - 40, 2004, № 2, 50-54.
К. Икономова
(1), Б. Митева(1) и Б. Борисов(2)
(1)Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис III” – София
(2)Изпълнителна агенция по лекарствата
Резюме: Цел на проучването е проследяване на периоперативните промени в някои острофазови протеини, както и на IgG, IgA и IgM при пациенти с различна по тежест оперативна интервенция и съответно променен нутритивен статус. Изследвани са 36 пациенти (26 мъже и 10 жени, средна възраст 57,4 +/- 2,2 год.), разделени в три групи: Първа група – 16 пациенти, претърпели разширена коремна или коремно-гръдна оперативна интервенция, с увреден нутритивен статус. Втора група – 9 пациенти, претърпели разширена коремна или коремно-гръдна оперативна интервенция, без увреден нутритивен статус. Трета група – 11 пациенти с леки операции без увреден нутритивен статус. Предоперативно, на 12-ия, 24-ия, 48-ия и 96-ия час беше вземана кръв за биохимични и имунологични изследвания. Нутритивният статус беше определян както с антропометрични методи, така и чрез биохимични показатели – албумин и трансферин. По метода на радиалната имунодифузия бяха изследвани: алфа-1-антитрипсин, алфа-1-кисел гликопротеин, церулоплазмин, хаптоглобин, трансферин, алфа-2-мак­ро­гло­булин, С-реактивен протеин (CRP), IgG, IgA, IgM. При пациенти с разширена хирургична интервенция и увреден нутритивен статус се установи статистически значимо увеличение на СRP, алфа-1-антитрипсин, алфа-1-кисел гликопротеин, а IgG след спадане в средата на изследвания период на 96-ия час се възвръща към нормата. При пациенти с разширена хирургична интервенция и запазен нутритивен статус се установиха сходни промени в острофазовите протеини и имуноглобулините. При пациенти с леки операции и запазен нутритивен статус се установи увеличение на СRP, като на 96-ия час той се възвърна до нормални стойности. Промяната в острофазовите протеини се определя от тежестта на оперативната интервенция и основното заболяване на пациентите. Те са по-значими стимули за острофазовия имунен отговор, отколкото промяната в нутритивния статус.
Ключови думи:   хирургични интервенции, нутритивен статус, острофазови протеини, имуноглобулини
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Икономова, Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис ІІІ”, бул. “Мария Луиза” № 108, 1202 Sofia

Лечение с еритропоетин при бъбречнотрансплантирани пациенти в ранния постоперативен период - 40, 2004, № 2, 55-60.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” - София

Резюме:
Приложението на човешки рекомбинантен еритропоетин (rhEPO) за лечение на анемия през първите дни след бъбречна трансплантация (БТ) има голямо практическо значение. Целта на проучването е да определи ефекта от лечението с rhEPO в ранния постоперативен период при бъбречнотрансплантирани пациенти. Проучванeто включва 27 бъбречнотрансплантирани, на които е прилагано лечение с rhEPO в ранния постоперативен период. Дозите са определяни индивидуално и са между 1000 IU и 5000 IU всеки ден или през ден, а лечението е комбинирано с интравенозен железен препарат. При анализ на прилаганите дози rhEPO се установиха средна дневна доза 1715 UI и средна продължителност на лечението 7 дни (4-14). Трайна тенденция за постигане на задоволително високи стойности на хемоглобина се постига, когато клирънсът на ендогенния креатинин нарасне над 32 ml/min, или при серумен креатинин под 180 mcmol/l. Това става най-бързо (4-9 дни) при пациентите, които нормализират напълно бъбречната функция още през първите 3-5 дни, а по-бавно се преодолява анемията (9-14 дни) при пациенти с хеморагии или инфекции. Сравнени са честотите на хемотрансфузиите в проучваната група - 22,2%, и в друга група трансплантирани за една година преди проучвания период – 31,4%. Честотата във втората група е с почти 50% по-голяма (p < 0,05), а разликата е, че при тези пациенти рядко е използвано лечение с rhEPO. Направено е сравнение с друга група бъбречнотрансплантирани (n = 10) за същия период, но без rhEPO лечение, при които такова ниво на Hb е постигнато средно след 11,5 дни. При лечение с rhEPO се намалява периодът за постигане на оптимален хемоглобин с 40% (p < 0,05). Лечението с rhEPO при пациенти с БТ в ранния постоперативен период има голямо клинично значение и е необходимо звено от комплексното лечение на тези болни.
Ключови думи:  бъбречна трансплантация, човешки рекомбинантен еритропоетин, ранен постоперативен период
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” №1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

Ефект на суплементацията с есенциални аминокиселини и техните кетоаналози при пациенти, лекувани с континюирана амбулаторна перитонеална диализа - 40, 2004, № 2, 61-64.
Л. Камбова, А. Котева и З. Краев
Клиника по диализа, МБАЛ “Александровска”, Медицински университет - София
Резюме:  Малнутрицията при пациенти, лекувани с континюирана амбулаторна перитонеална диализа (КАПД), е пряко свързана с допълнителната заболяемост и смъртност при тях. Целта на проучването е да се прецени влиянието на суплементацията с есенциални аминокиселини и техните кетоаналози при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, лекувани с КАПД. Изследвани бяха 12 пациенти – средна възраст - 52.01 год., средна продължителност на лечението с диализа - 37.03 месеца, средна продължителност на КАПД - 22.03 месеца. Всички пациенти получаваха епоетин в индивидуална доза. Установихме сигнификантно покачване на нивата на серумните албумини и общия белтък (p < 0.01) и сигнификантно понижаване на епоетиновата доза (p < 0.01). Резултатите показват подобряване качеството на живот при пациенти, лекувани с КАПД.
Ключови думи:
 КАПД лечение, есенциални аминокиселини, кетоаналози, епоетин
Адрес за кореспонденция:
Д-р Лиляна Камбова, Клиника по диализа, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-04-63, e-mail: dr_kambova@abv.bg

Приложение на човешки албумин в спешната токсикологична практика - 40, 2004, № 2, 65-68.
Ю. Раденкова-Саева, Ф. Мартинова, В. Трънкова и А. Хубенова

Отделение по кръвопреливане и имуногенетика, Клиника по токсикология, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”
Резюме:
Авторите проучват ефекта от лечението с човешки серумен албумин (HSА) 20%, приложен на група от 19 болни (7 мъже и 12 жени), лекувани в Клиниката по токсикология, “Пирогов”. Пациентите са разпределени в 5 подгрупи в зависимост от вида на токсичното вещество (медикаментозни, корозивни, комбинирани отравяния, синдром на Lyell и др.). Количеството на приложения HSA 20% е определяно в съответствие с тежестта на интоксикацията, състоянието на болния, стойностите на общите протеини, постинтоксикационните усложнения. След приложението на HSА 20% при пациентите се постигат корекция на хипопротеинемията, нормализиране на белтъчния дисбаланс, овладяване на екзотоксичния шок, септичното състояние, белодробния оток. Човешкият албумин 20% има своето място в комплексната терапия на тежките остри отравяния, протичащи с редица постинтоксикационни усложнения, като заместително-коригиращ метод за лечение на нарушения белтъчен баланс.
Ключови думи:   човешки серумен албумин 20%, сепсис, интоксикации, синдром на Lyell
Адрес за кореспонденция: Д-р Юлия Раденкова-Саева, Отделение по кръвопреливане и имуногенетика, Клиника по токсикология, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София, тел. 91-54-346, e-mail: jrsaeva2@yahoo.co.uk

Лечение на хроничната лимфоцитна левкемия с Bendamustine hydrochloride - 40, 2004, № 2, 69-72.
Г. Арнаудов
Национален център по хематология и трансфузиология
Резюме:
Bendamustine hydrochloride е нов алкилиращ препарат с противотуморна активност. Препаратът е изследван при 15 болни с хронична лимфоцитна левкемия в стадий В и С по Binet, резистентни на провежданата до момента терапия с Leukeran. Бендамустинът е приложен в три различни дозировки - 100, 110 и 120 mg/m2, в два последователни дни всяка четвърта седмица. Тежки странични ефекти са наблюдавани при 5 пациенти: при трима увеличение на билирубина, при един тромбоцитопения и при един диаричен синдром. При дозировка от 100 mg/m2 такива явления не са установени. След 6 курса химиотерапия пълна ремисия е постигната при 40% от лекуваните, частична - при 20%. Препаратът не показва кръстосана резистентност с леукерана и е подходящ като втора линия цитостатик за лечение на хроничната лимфоцитна левкемия.
Ключови думи:
хронична лимфоцитна левкемия/химиотерапия, Bendamustine hydrochloride
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Арнаудов, Национален център по хематология и трансфузиология, ул. ”Пловдивско поле” № 6, 1756 София, тел. 969-00-21

Някои сърдечно-съдови ефекти на Catha edulis - амфетаминоподобният растителен продукт, широко разпространен в Йемен - 40, 2004, № 2, 73-76.
М. Ал-Саади
(1) и Мл. Григоров (2)
(1)Клиника по кардиология, Катедра по вътрешни болести, МУ - Пловдив
(2)Кардиологична клиника, Втора МБАЛ -
София
Резюме: Дъвченето на Ката едулис (КЕ), широко разпространено растение в Йемен и Източна Африка, предсталява сериозен медико-социален проблем. Намиращите се в растението амфетаминоподобни алкалоиди -
cathinonе и cathine, отговарят за неговия симпатикомиметичен ефект. Действието на КЕ върху сърдечно-съдовата система е свързано с различни неврохормонални механизми: катехоламиностимулиращ и хормоностимулиращ ефект. Изследвани са 60 здрави лица, разпределени в две групи, чрез регистрирането на 24-часова Холтер-ЕКГ. Докато I група (n = 30) включва лица, които за първи път дъвчат растението (остър ефект), втората група включва хроници (n = 30) и при нея се проучва хроничният ефект на КЕ. Проучването установява при двете групи увеличение на сърдечната честота и поява на надкамерни екстрасистоли. За разлика от втората група промените в сърдечната честота при първата група се появяват по-рано и с по-високи величини. (Тахикардията започва 1-2 h след стартиране на дъвченето при I група, след 3-4 h при II група.) Установяването на тези ритъмни нарушения спомага за тълкуване на механизмите за появата на сърдечно-съдови нарушения при злоупотребяващи с тази трева.
Ключови думи:
  Ката едулис, катинон, амфетамин, Холтер-ЕКГ
Адрес за kореcпонденция:  Д-р Мохамед Ал-Саади, Катедра по вътрешни болести, Аденски университет - Йемен, e-mail: 30112000@maktoob.com

Проучвания върху серумното ниво на някои плацентарни ангиогенни протеини при прееклампсия - 40, 2004, № 2, 77-80.
Е. Димитракова
(1) и Д. Димитраков (2)
(1)Катедра по акушерство и гинекология, МУ - Пловдив
(2)Катедра по вътрешни болести, МУ - Пловдив
Резюме:   Обект на изследване са циркулиращите плацентарни фактори: разтворимата fms-like тирозин-киназа-1 (sFlt-1) и плацентарният растежен фактор (PLGF) при жени с прееклампсия. Целта на проучването е определяне серумните нива на sFlt-1 и PLGF. Изследвани са 22 бременни с прееклампсия и 18 здрави бременни жени (контроли). Определянето на стойностите на sFlt-1 и PLGF е извършено с ELISA метод в Deaconess Medical Center, Boston, Massachusetts, USA. Средното серумно ниво на sFlt-1 при преекламптичните бременни е 7 пъти по-високо от това на жените с нормална бременност, а на PLGF
- 4 пъти по-ниско от това на здравите бременни. Между sFlt-1 и PLGF е регистрирана значителна обратна връзка - коефициент на корелация r = -0,673, т.е. с повишаването на sFlt-1 настъпва понижаване нивото на PLGF. Смята се, че ексцесивните нива на циркулиращия sFlt-1, секретиран от плацентата на преекламптични пациентки, води до инхибиране на PLGF, който участва в регулацията на артериалното налягане и в поддържането на интегритета на гломерулната филтрационна бариера.
Ключови думи:
  прееклампсия, sFlt-1, PLGF
Адрес за кореспонденция: Д-р Е. Димитракова, Катедра по акушерство и гинекология, Медицински университет, бул. “В. Априлов” № 15А, 4002 Пловдив

 

1'2004

Човешкият имунодефицитен вирус (НІV) като фактор на еволюцията - 40, 2004, № 1, 38-42.
Р . Аргирова
Лаборатория "Ретровируси", Национален център по заразни и паразитни болести – София
Резюме: През 2003 г. се отбелязват 20 години от създаването на науката за НІV/СПИН. Огромните постижения по отношение на диагностиката и терапията на НІV инфекцията я превърнаха в хронично заболяване. Но днес, в условията на съществуващо ефективно етиологично лечение без излекуване, както и липса на ваксина срещу НІV, трябва да сме наясно с близките и далечните последици от епидемията за медицинската наука. В статията се разглеждат редица близки последствия – главно за заразения индивид – възникване и заразяване с лекарствено резистентни мутанти, както и далечни – прескачане на междувидовите и дори междукласовите бариери от нетипични за човека инфекциозни агенти, повишената им вирулентност и патогенност. Описано е и въздействието на имунокомпрометирания от НІV терен за успеха на имунизационните програми. Препоръчва се актуализиране на нормативните документи, регламентиращи лечебно-диаг-нос-тич-на-та дейност в областта на НІV/СПИН.
Ключови думи: НІ
V инфекция, междувидови бариери, нововъзникващи инфекциозни агенти
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Радка Аргирова, Лаборатория по ретровируси, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. "Столетов" № 44А, 1233 София; e-mail: argirovaradka@hotmail.com

Разпространение на острите вирусни хепатити в българската армия - клинико-епидемиологичен анализ за периода 1996-2002 г. - 40, 2004, № 1, 43-49.
Г. Попов
Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА - София
Резюме: Разпространението на вирусните хепатити в относително затворените войскови колективи има своите особености. Цел на представеното проучване е да се анализира разпространението на острите вирусни хепатити в българската армия (БА) за седемгодишен период. За периода от 1.01.1996 г. до 31.12.2002 г. в БА са регистрирани общо 2020 заболели от остри вирусни хепатити. Проследяват се етиологичната характеристика, динамиката в сезонността и възрастовата структура. Прави се анализ на разпределението по контингенти военнослужещи. Подчертава се характерът на епидемичния процес при вирусния хепатит тип А в затворените войскови колективи с епидемични взривове през 1996/1997 и 2001 г. Направени бяха следните констатации: налице е тенденция за увеличаване броя на военнослужещите, боледуващи от остри вирусни хепатити; увеличава се броят на военнослужещите, боледуващи от вирусен хепатит С; най-често засяганата възрастова група се измества от първа към втора и трета декада; измества се пикът на най-честа заболяемост към зимно-пролетния сезон. Дискутира се необходимостта от въвеждането на задължителна имунопрофилактика с ваксина против вирусен хепатит тип А на постъпващите на служба в армията.
Ключови думи: вирусни хепатити, българска армия
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Попов, Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА, ул. "Св. Г. Софийски" № 3, 1431 София, e-mail: popovg@abv.bg

Лечение на реналната анемия при хронична бъбречна недостатъчност: Има ли връзка между терапевтичния резултат и начина на аплициране на еритропоетина? - 40, 2004, № 1, 50-54.
В. Тодоров(1), П. Ставрев(2), П. Мартев(3), П. Шиков(4) и
A. Минчева(5)
(1)Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ - Плевен
(2)Клиника по нефрология и хемодиализа, УМБАЛ - Пловдив
(3)Център по хемодиализа, МБАЛ - Асеновград
(4)Център по хемодиализа, МБАЛ - Пазарджик
(5)Център по хемодиализа, МБАЛ - Търговище
Резюме: Цел на проучването е да се оцени зависимостта на субкутанното (s.c.) и интравенозното (i.v.) приложение на епоетин и корекцията на реналната анемия при пациенти на хрониохемодиализно лечение. 108 пациенти са разпределени в две групи и са проследени 12 седмици. Всички те са били лекувани преди това с епоетин за период, не по-малък от 6 месеца. През първите 6 седмици са лекувани с Epoetin beta, аплициран s.c. През следващите 6 седмици са лекувани с Epoetin alfa, аплициран i.v. При пациентите от първата група след смяна на еритропоетиновия препарат и на начина на аплициране дозата е повишена средно с 25,3 UI/kg телесно тегло седмично, или с 1692 UI/пациент седмично, или с 30,6%. Дозировката във втората група не е променяна. В първата група разликите между средните стойности на хемоглобина и хематокрита през периодите на s.c. и i.v. са статистически незначими. Във втората група се регистрира достоверно понижаване на хематологичните показатели след преминаване към i.v. приложение на еритропоетина. Средната годишна стойност на еритропоетиновото лечение, определена съобразно дозирането в първата група, е съответно 5276 ± 1980 лв./пациент при s.c. приложение и 6891 ± 2455 лв./пациент при i.v. приложение. Данните от проучването потвърждават правилото, че лечението на реналната анемия с еритропоетин, прилаган субкутанно, е сигнификантно по-ефективно и по-изгодно икономически в сравнение със същото лечение, осъществявано венозно.
Ключови думи: хронична бъбречна недостатъчност, хемодиализа, бъбречна анемия, еритропоетин
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Васил Тодоров, Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ, ул. "Г. Кочев" 8А, 5800 Плевен, тел.  642-10-23, e-mail: vastod@abv.bg

Клиничен опит при лечението на ранен карцином на глотисния етаж на ларинкса- 40, 2004, № 1, 54-57.
Л. Попов, К. Кунев, С. Райков и С. Вълчева
I УНГ клиника, УМБАЛ "Царица Иоанна" - София
Резюме: Целта на този ретроспективен анализ е да представи резултатите от лечението на пациенти с ранен плоскоклетъчен ларингеален карцином, лекувани в І УНГ клиника МБАЛ "Царица Иоанна" - София. Пациентите бяха стадирани клинично като Т1-2N0М0 по международната AJCC класификация. Периодът, обхванат от проучването, е двегодишен - 1999-2000. Броят на пациентите беше 89. Съотношението между пациентите с Т1 и Т2 беше 1:20. Най-много бяха пациентите между 50 и 60 години. 86 от тях бяха мъже, употребяващи алкохол и/или пушачи. Само 3 бяха жени. Средният период от началото на оплакванията беше около 3 месеца.
Ключови думи: карцином на ларинкса, Т1-Т2 стадий, хирургично лечение, ретроспективен анализ
Адрес за кореспонденция: Д-р Любен Попов, Детска УНГ клиника, МБАЛ "Царица Иоанна", ул. "Бяло море" № 8, 1527 София, тел.  943-25-92, е-mail: liubenp@yahoo.com

Липиден профил при болни на хемодиализа, лекувани с еритропоетин* - 40, 2004, № 1, 58-60.
Д. Йонова(1), Р. Гарсиа(2) и Ф. Валдерабано(2)

(1)Клиника по диализа, УМБАЛ "Александровска" - София, България
(2)Клиника по нефрология, диализа и трансплантация, УБ "Г. Мараньон" - Мадрид, Испания
Резюме: Становищата относно влиянието на човешкия рекомбинантен еритропоетин (Еро) върху липидния профил на болни на хемодиализно (ХД) лечение не са еднопосочни. Представеното ретроспективно проучване предлага сравняване на този профил от започване на терапията с Еро с по-късните фази на лечение, при нормализиране на показателите на червения кръвен ред, за период от 3 години. За прицелни стойности на хемоглобина (Нb) са определени 110-120 g/l и на хематокрита (Htc) 0.35-0.40 IU/l. При 34 болни, започнали ХД и Еро лечение по различно време, са проследени серумните нива на общия холестерол (T-C), триглицеридите (Tg), LDL-C, HDL-C, аполипопротеини А1 и В (Аро-А1; Аро-В) и липопротеин а - Lp(a), преди включване на Еро терапията и ежегодно по време на това лечение за 3 години, както и ежемесечно нивата на Нb, Нtc, феритин (F) и Kt/V, което е било поддържано на ниво над 1.2. Изследванията сочат значимо покачване на Аро-А1 и липса на други сигнификантни изменения в липидния статус. Hb и Нtc се повишават значимо на 4-ия месец. Според данните на проучването Ерo не предизвиква съществени отклонения в липидния профил на болните на ХД и не е определящ за контролиране на мастната обмяна при тези пациенти.
Ключови думи: хемодиализа, еритропоетин, липиден профил
Адрес за кореспонденция: Д-р Диана Йонова, Клиника по диализа, УМБАЛ "Александровска", ул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София, тел.  923-04-63, 923-05-15, e-mail: dr_ionova@email.com

Ролята на растението Catha edulis във възникването на случаите на дилатативна кардиомиопатия в Йемен- 40, 2004, № 1, 61-64.
М.
Aл-Саади(1) и Мл. Григоров(2)
(1)Клиника по кардиология, Катедра по вътрешни болести, МУ - Пловдив
(2)Втора МБАЛ - София
Резюме: Catha edulis е специфичен вид растение, дъвченето на което е широко разпространен навик в някои източноафрикански страни и Арабския полуостров заради неговото психостимулиращо действие. Ката едулис (КЕ) съдържа различни химични субстанции, най-важни от които са алкалоидите катинон и катин, които притежават изразен симпатикомиметичен ефект. Изследвани са 50 болни. Използвани са клинични, рентгенови, лабораторни, електрокардиографски, ехокардиографски и хистопатологични методи. Проучена е ролята на консумацията на КЕ заедно с другите фактори (фамилно обременяване с идиопатична сърдечна недостатъчност, алкохолна консумация, хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет). Проучването установява, че дъвченето на КЕ е основен рисков фактор при младите болни (20-50 год.). Клиничните прояви и ехокардиографските находки са разнообразни. Хистопатологично се откриват миоцитна хипертрофия и интерстициална фиброза. Проучването стига до извода, че консумацията на КЕ спомага за възникването на дилатативна кардиомиопатия при млади хора с наследствена предразположеност.
Ключови думи:
Catha edulis, дилатативнa кардиомиопатия, рискови фактори
Адрес за kореcпонденция: Д-р Мохамед Ал-Саади, Катедра по вътрешни болести, Аденски университет - Йемен, e-mail: 30112000@maktoob.com

Клинични и електромиографски проучвания при болни с невропатия при хронична обструктивна белодробна болест- 40, 2004, № 1, 65-68.
Ю. Петрова
Неврологична клиника, УМБАЛ "Александровска" - София
Резюме: Изследвани са 36 болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). За поставяне на диагнозата са използвани критериите на Американското торакално общество в клиниките по пулмология. Рефлексите в горните крайници са запазени 100%. Промените в рефлексите са в долните крайници: отслабен коленен рефлекс в 16.67% и отслабен ахилов в 24.97%. Мускулният тонус за горните и долните крайници е в норма за всички болни. Мускулната сила за горните и долните крайници дистално е намалена за 2 болни (5.56%). Хипестезия се намери при 9 болни (25%) за горните и долните крайници. ЕМГ изследването показва засягане на сетивността почти еднакво за n. ulnaris (17%) и n. medianus (15%). N. suralis не се отведе при 14% и е с променени параметри при 14% болни. Скоростта на провеждане на долните крайници е променена в 15% за n. fibularis и в 13% за n. tibialis. Намерена е корелационна зависимост между скоростта на провеждане и функционалните параметри на ХОББ. Тези данни дават възможност да се определи патофизиологичният профил на невропатията: сетивна и сетивно-моторна.
Ключови думи: хронична обструктивна белодробна болест, невропатия, патофизиологичен профил, електромиографско изследване
Адрес за кореспонденция: Д-р Юлия Й. Петрова, Лаборатория по вегетология и Доплерова сонография, Неврологична клиника, УМБАЛ "Александровска", ул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София

Лабораторното участие в три "приоритетни програми" на НЗОК: теория и реализация- 40, 2004, № 1, 69-74.
В. Цонева, Р. Кацарова, Д. Бекяров, Й. Кръстева и Н. Атанасов
Университетска болница - Медицински факултет, ТУ - Стара Загора
Резюме: Профилактичните програми с лабораторно участие често се финансират самостоятелно, за да се отчете ефективността им. През 2001 г. НЗОК финансира лабораторни изследвания както за болни лица, така и за "Приоритетни програми" (ПП), което предполага деликатен баланс между двата вида услуги, без ясна информация за ефективност. Целта на разработката е критична оценка на лабораторните резултати от локалната реализация на три ПП на НЗОК, 2001 г. Използвани са методите SWOT анализ, основан на броя изследвани лица, резултатите извън стойностите, посочени от НЗОК, референтните граници, централен 95%-ен интервал и разходите. По ПП "Здрави лица над 65 години" са извършени 2225 анализа на 341 лица за 1956.80 лв. Общ холестерол (ОХ) над 5.0 mmol/l (НЗОК) са имали 252/334 души (75,4%), анемичен синдром (АС) - 81/340 души (23.8%) и гликемия (Г) над 6.1 mmol/l (НЗОК) - 17/310 души (5.5%). По ПП "Артериална хипертония" са извършени 1649 анализа на 247 лица за 1468.7 лв. ОХ над 5.0 mmol/l са имали 213/247 души (86.2%), АС - 23/245 души (9.4%) и Г над 6.1 mmol/l - 20/245 души (8.2%). По ПП "Захарен диабет" са извършени 961 анализа на 144 лица, за 851 лв. ОХ над 5.0 mmol/l са имали 109/142 души (76.8%), Г над 7.0 mmol/l (НЗОК) - 109/144 души (75.7%) и АС 21/204 души (10.3%). Неспазени теоретични изисквания са вероятната причина за неправдоподобно високия брой лица с неясно по-нататъшно проследяване и лечение, както и за съмнителната ефективност на така проведените ПП.
Ключови думи: профилактични програми, лабораторни резултати, скрининг
Адрес за кореспонденция: Д-р Ваня Цонева, Централна клинична лаборатория, Университетска болница, ул. "Армейска" № 11, 6000 Стара Загора

Сравнително проучване на ефекта, поносимостта и страничните действия при лечението на болни с остеоартроза с Voltaren 0,050, Diclac 0,075 или Diclofenac duo 0,075. - 40, 2004, № 1, 75-79.
А. Тончева(1) и Б. Бочев(2)
(1)Клиника по кардиология и ревматология
(2)Ортопедично отделение - НМТБ "Цар Борис ІІІ" - София
Резюме: Представяме данните от проследяването на ефекта, поносимостта и нежеланите лекарствени реакции при три групи от по 30 болни с остеоартроза, получавали за 10 дни по 150 mg съответно Voltaren, Diclac или Diclofenac Duo. При трите медикамента отчитаме много добър терапевтичен ефект. Страничните действия са най-много в групата болни, лекувани с Voltaren - 7, най-тежки нежелани лекарствени реакции имахме при болните, лекувани с Diclac. Най-малко на брой странични действия от медикамента (2) имаха лекуваните с Diclofenac Duo. Сто процента от болните с Diclofenac Duo дадоха отлична и много добра оценка на медикамента срещу 90% от другите две групи. Само един болен от тези с Diclofenac Duo беше прекратил лечението си заради нежелани лекарствени реакции срещу трима от всяка от другите две групи. Тези данни правят медикамента Diclofenac Duo подходящ избор за симптоматично лечeние на болни с остеоартроза.
Ключови думи:
Diclofenac Natrium, остеоартроза, поносимост, нежелани лекарствени реакции
Адрес за кореспонденция: Д-р Антоанета Тончева, Клиника по кардиология и ревматология, НМТБ "Цар Борис III", бул. "Мария-Луиза" № 108, 1202 София

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре