Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Оригинални статии

Том 39, 2003 г.

4'2003

Невропатия при зависимост от хероин. Kлинични и електромиографски изследвания
- 39, 2003, № 4, 52-55.
Ю. Й. Петрова

Секция по невровегетология, Катедра по неврология, УМБАЛ “Александровска“,  МУ София
Резюме:
Хероинът (диацетилморфин) е синтетичен дериват на морфина, произвед
eн през 1874 г. Нарастването на неговата употреба е довело до различни усложнения, включително и засягане на периферната нервна система. Изследвани са 31 болни. Средното количество хероин, приет i.v., е 1.48 g. Направена е клинична характеристика на пациенти със зависимост от хероин. Проведено е eлектромиографско (ЕМГ) изследване на всички болни. Изследвани са двигателните и сетивните влакна на горните и долните крайници. ЕМГ изследването и клиничната картина показват, че промените са в по-голяма степен и по-тежко изразени за долните крайници. Патофизиологичният профил на невропатията показва, че в почти еднаква степен са засегнати двигателните и сетивните влакна, но с известен превес на сетивните.

Ключови думи: хероин, зависимост, невропатия, ЕМГ

Адрес за кореспонденция: 
Д-р Ю. Й. Петрова, Секция по невровегетология, Катедра по неврология, УМБАЛ “Александровска“, МУ - София, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

Може ли анализът на спокойното дишане (Tpef%Te) да служи за оценка на бронхиалната обструкция в детската възраст? - 39, 2003, № 4, 56-62.
С. Филчев, А. Куфарджиева, В. Димов, Т. Стоева и И. Калев
Детска клиника, Катедра по педиатрия, УМБАЛ “Александровска”,   МУ София

Резюме:
Целта на проучването беше да се оцени стойността на параметъра на спокойното дишане Tpef%Te (процентното съотношение на времето, необходимо за достигане на пиковия експираторен дебит, към тоталното експираторно време) като количествен маркер за бронхиалната обструкция в детската възраст. За тази цел ние използвахме on-line компютърна програма (Masterscreen, Jaeger). Tpef%Te и параметрите на форсираната експирация бяха анализирани при 72 здрави контроли, 105 деца с бронхиална астма и 17 деца с муковисцидоза. Трите групи се различаваха по стойностите на форсирания експираторен обем за 1 секунда в % от предвидения: 114.5% при контролите; 87.7% при астматиците и 67.1% при децата с муковисцидоза. Стойностите на Tpef%Te не показаха различия в отделните групи (Tpef%Te: 34.8% при контролите; 33.5% при децата с астма; 34.3% в групата с муковисцидоза). Tpef%Te не корелираше с който и да било антропометричен параметър при контролите, нито с форсираните експираторни показатели при децата с астма. При 28 деца с астма и изразена бронхиална обструкция се направиха измервания преди (FEV1 67.0%; Tpef%Te 28.1%) и след бронходилататор (FEV1 97.1%; Tpef%Te 33.5%), като за разлика от FEV1Tpef%Te не показа значима промяна. Изводът е, че показателят на спокойното дишане Tpef%Te не е достатъчно чувствителен за оценка на бронхиалната обструкция при децата. Той не може да служи и като показател за квалифициране на бронходилататорния тест при отделните пациенти.

Ключови думи: анализ на спокойното дишане, астма, деца, бронхиална обструкция

Адрес за кореспонденция:
 Д-р Слави Филчев, Детска клиника, УМБАЛ “Александровска”, ул. Св. Г. Софийски № 1, 1431 София,
) 923-03-73; факс 923-06-59; GSM 0887-30-00-74, е-mail: s.filtchev@lycos.com; filtchev_s@abv.bg

Промени в хуморалния имунен отговор при болни с Henoch-Schoenlein-васкулит - 39, 2003, № 4, 63-67.
Кр. Николов(1), Пл. Яковлиев(2), М. Балева(3) и Н. Добрева(4)
(1)Клиника по дерматология и венерология, Медицински факултет
- София
(2)МБАЛ Стара Загора
(3)Клиника по алергология, Медицински факултет
- София
(4)Клиничен център по нефрология, Медицински факултет
- София
Резюме:
Изследвани са циркулиращите имунни комплекси (ЦИК), IgG, IgA, IgM, С3 и С4 фракциите на комплемента, антинуклеарните (ANA), антинеутрофилните цитоплазмени (ANCA), антикардиолипинови (ACL) антитела, ревматоидният фактор (RF) в серума на 31 болни с васкулит на Henoch-Schoenlein. Данните са сравнени с тези при група здрави лица. Статистически значими са повишените стойности на ЦИК, IgA и IgG. При част от болните се установяват RF, ACL, ANA и ANCA. Подчертава се значението на определянето на IgA-RF, както и на ACL и ANCA от клас IgA при болни с това заболяване.

Ключови думи: васкулит на
Henoch-Schoenlein, имуноглобулини, ANA, ANCA, антикардиолипинови антитела

Адрес за кореспонденция:
Проф. Марта Балева, Клиника по алергология, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, ПК 45, e-mail: marta_baleva@yahoo.com

Имуносупресия и ниво на хемоглобина след бъбречна трансплантация - 39, 2003, № 4, 68-71.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ "Александровскa" - София

Резюме:
Преживяемостта на бъбречния трансплантат се повлиява и от персистиращата анемия. Тя зависи от редица фактори, един от които е имуносупресивната терапия. Целта на проучването е да покаже влиянието на имуносупресията върху нивото на хемоглобина и значението й за персистиращата анемия след бъбречната трансплантация. В проучването са включени бъбречнотрансплантирани пациенти с ниво на серумен креатинин под 130 mol/l, за да се изключи влиянието на нарушената бъбречна функция като причина за ниско хемоглобиново ниво. Ние изследвахме 163 пациенти на възраст 44.5 ± 7.6 год. (от 18 до 65 год.) при съотношение мъже/жени1:1.3. Продължителността след трансплантацията е 45.5 ± 11.5 месеца. В проучването не са включени пациенти през първите шест месеца след трансплантацията и пациенти с други установени причини за анемия. Най-често използваните имуносупресивни средства са кортикостероиди  (CS) 91%, Cyclosporin (CYS)  86%, и Azathioprine (AZA) 61%, последвани от Mycophenolate mofetil (MMF)  36%, и Sirolimus (SIR  3%. Ние установихме, че пациенти, лекувани с имуносупресивна комбинация MMF/CYS/CS, имат средна концентрация на хемоглобина (Hb) 128 g/l, тези с комбинация CYS/AZA/CS имат Hb ниво 135 g/l, при CYS/CS 144 g/l, MMF/CS   132 g/l, CYS/MMF 130 g/l, AZA/CS 137 g/l, и SIR/MMF/ и CS 132 g/l. Ние наблюдавахме по-ниско ниво на Hb при пациенти с MMF в имуносупресивна комбинацияMMF/CYS/CS, CYS/MMF, MMF/CS и най-висок Hb при CYS/CS. Установихме сигнификантно по-ниско ниво на Hb при имуносупресивна терапия, включваща MMF130.5 ± 2.3 g/l срещу 138.6 ± 1.9 g/l за имуносупресивни комбинации без MMF (p < 0.05). Нашето проучване демонстрира, че имуносупресивната терапия може да редуцира нивото на хемоглобина и по този начин да причини персистираща анемия след бъбречната трансплантация.

Ключови думи: бъбречна трансплантация, имуносупресия, анемия

Адрес за кореспонденция:
Д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София,
) 92-30-240, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

Промени в мастнокиселинния състав на фосфолипидите на алвеоларния сърфактант при септичен респираторен дистрес-синдром, предизвикан от експериментален фекален перитонит - 39, 2003, № 4, 72-76.
Е. Янев(1), С. Лазаров(1), Г. Хаджинеделчев(2) и А. Момчилова(3)
(1)Катедра по патологична физиология,   МУ - София
(2)Катедра по анатомия,   МУ - София
(3)Институт по биофизика, БАН

Резюме:
Gram-негативният сепсис е голям проблем в клиничната практика. Той засяга над 1% от хоспитализираните пациенти. Често се развива на базата на остър фекален (бактериален) перитонит. При много от пациентите Gram-негативният сепсис се усложнява със септичен шок с последващ респираторен дистрес-синдром, вследствие на увреждания в структурата и функцията на белодробната сърфактантна система, респ. на алвеоларния сърфактант (АС). Бяха проведени изследвания на общото количество и процентното съдържание на мастнокиселинните остатъци на фосфолипидите с най-голяма повърхностна активност в АС и на активността на фосфолипаза А2. Беше установено повишение на нивото на ненаситените мастни киселини и понижение на количеството на наситените мастни киселини във фосфолипидите на АС.

Ключови думи: остър фекален перитонит, септичен шок, експериментален респираторен дистрес-синдром , алвеоларен сърфактант, сърфактантни фосфолипиди, мастнокиселинен състав

Адрес за кореспонденция:
  Д-р Симеон Лазаров, Катедра по патологична физиология, МУ, ул. “Св. Георги Софийски” 1,  1431 София, ) 951-69-96/318, GSM 098-23-32-32


3'2003

Смъртност и патоанатомични данни при остър миокарден инфаркт с Q- и без Q-зъбец
М. Цекова(1) и Мл. Григоров(2)

(1)
Кардиологична клиника, ВМИ - Плевен, (2)Втора МБАЛ - София
Резюме: Проследени са 977 болни с остър миокарден инфаркт, хоспитализирани в Интензивно кардиологично отделение, Кардиологична клиника, ВМИ - Плевен, за периода 1992-1996 г. С остър миокарден инфаркт с Q-зъбец са 701 болни (І група) и с остър миокарден инфаркт без Q-зъбец на ЕКГ са 276 (ІІ група). През острия период са починали 159 болни (16.3%), като смъртността в І група е по-висока - 17.7% срещу 12.7% във втора група. Най-честите непосредствени причини за смъртта в двете групи болни са кардиогенен шок и сърдечна недостатъчност, като честотата им не се различава в двете групи. При починалите с остър миокарден инфаркт без Q-зъбец по-често се установява триклонова коронарна болест.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, Q-зъбец, ST депресия, некроза, кардиогенен шок, сърдечна недостатъчност, сърдечна руптура
Адрес за кореспонденция: Д-р Мария Цекова, Интензивно кардиологично отделение, Кардиологична клиника, ВМИ, ул. “Кл. Охридски”№ 1, 5800 Плевен, тел. 064/80-33-88, GSM 0888-32-18-02, e-mail: maria_tzekova@yahoo.co.uk

Следоперативен спондилодисцит при болни с дискова болест в лумбосакралната област – с принос на 5 случая
К. Костов и Ив. Петров

Клиника по неврология, Медицински институт – МВР - София
Резюме: Обсъждат се 5 случая на инфекциозен спондилодисцит, развил се след операции по повод на дисковa херния. Началото на заболяването е средно на 19-ия ден от операцията. Клинично се проявява с остра режеща болка и изразен вертебрален синдром. И при петимата болни е установена ускорена СУЕ, само единият е бил фебрилен. Диагнозата е поставена средно на 55-ия ден от началото на оплакванията. Проведено е лечение с постелен режим и антибиотични курсове за 7-10 седмици. При единия от болните заболяването рецидивира 3 месеца след проведен 5-седмичен антибиотичен курс. Симптомите отзвучават средно на 20-ия ден от началото на терапията. Пациентите са изправяни от леглото средно на 33-тия ден след започване на лечението. Обсъждат се клиничната картина, рентгенологичната находка и лечението на заболяването.
Ключови думи: дисцит, спондилодисцит, дискова херния
Адрес за кореспонденция: Д-р Коста Костов, Неврологична клиника, Медицински институт на МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София, тел./факс 98 27 31 19, GSM 0888 76 49 43

Цитокинов профил при пациентки с прееклампсия
Е. Димитракова(1), Й. Димитраков(2), Б. Пехливанов(1), Н. Милчев(1) и Д. Терзиева(3)
(1)Катедра по акушерство и гинекология
(2)Клиника по нефрология и хемодиализа
(3)Централна университетска клинична лаборатория
Резюме: Цел на проучването е да се определят серумните цитокини IL-2, TNF-алфа, IL-6, IL-10 при бременни жени с прееклампсия и такива с неусложнена бременност. Кръвните проби са взети през ІХ лунарен месец на бременността при 24 жени с прееклампсия и при 22 с нормална бременност. Използван е ELISA - имуносвързан имуносорбентен анализ. Съпоставката на интерлевкин-2 между жените с прееклампсия и здравите бременни показва силно изразено статистическо различие - р < 0.001, което се определя от близо 4 пъти по-високата стойност на IL-2 при жените с прееклампсия. Съпоставката на данните за IL-6 между бременни с прееклампсия и жени с нормална бременност показва също така статистически значимо различие при р < 0.001. То се обуславя от над 3 пъти по-високата стойност на IL-6 при жените с прееклампсия. За IL-10 и TNF-алфа липсват различия между групата на бременните с прееклампсия и тези с нормална бременност. В заключение се обсъжда значението на цитокиновия профил за по-точното определяне на имунния статус при бременните жени, отговорен за протичането и изхода на бременността.
Ключови думи: прееклампсия, интерлевкини
Адрес за кореспонденция: Д-р Е. Димитракова, Катедра по акушерство и гинекология, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 - София

Морфологични признаци на микроангиопатията при ранната системна склеродермия и изолирания синдром на Raynaud
С. Г. Раденска-Лоповок, Т. А. Невская и Н. Г. Гусева

Институт по ревматология, Руска академия на медицинските науки - Москва
Резюме: Целта на изследването е да се определят хистологичните признаци на микроангиопатията при ранна системна склеродермия (рССД) и клинично изолиран синдром на Raynaud (СР). Проучени са 65 кожни биопсии: 30 - с рССД, 20 - СР и 15 - късна ССД. Съдовите изменения при рССД са представени преди всичко от натрупване на кисели гликозаминогликани и плазмени протеини в базалната мембрана в съчетание с необратими изменения, като склероза и редукция на капилярите при 23% от болните. Особеност на микроангиопатията при рССД е периваскуларната лимфоцитна инфилтрация с присъствието на CD4+ Т-лимфоцити и дегранулирани мастоцити. Посоченият признак и експресията на ICAM-1 върху ендотелните клетки се асоциират с активността на рССД (c2 = 6,12, р < 0,01). За разлика от рССД при СР преобладават функционалните спастични изменения (c2 = 11,9, р < 0,0005). Натрупването на кисели мукополизахариди (c2 = 9,49, р < 0,002), съчетано с периваскуларна инфилтрация, експресия на ICAM-1, увеличаването на мастоцитите и серологичните нарушения дават основания да предположим, че СР при изследваните болни има вторичен характер и вероятно е дебют на ССД. Характерните признаци на микроангиопатията при рССД са натрупването на кисели мукополизахариди, изразената периваскуларна инфилтрация с голямо количество мастоцити и експресия на ICAM-1. Тези изменения предшестват стабилните кожни лезии и са перспективни в диагностиката на ССД при болни с изолиран СР.
Ключови думи: микроангиопатия, ранна системна склеродермия, синдром на Raynaud
Адрес за кореспонденция: Стефка Раденска-Лоповок, Лаборатория морфогенеза ревматических заболеваний, Институт ревматологии, РАМН, Каширское шоссе № 34А, 115522 Москва, Россия, е-mail: lopovok@voxnet.ru

Биохимични и биофизични промени на алвеоларния сърфактант при септичен респираторен дистрес-синдром, предизвикан от експериментален фекален перитонит
Е. Янев(1), С. Лазаров(1), Г. Хаджинеделчев(2) и А. Момчилова(3)

(1)Катедра па патологична физиология, МУ – София
(2)Катедра по анатомия, МУ - София
(3)Институт по биофизика, БАН
Резюме: Фекалният перитонит е голям проблем в клиничната практика. Той предизвиква Gram-негативен сепсис, който при 40-45% от хоспитализираните пациенти се усложнява със септичен шок и синдром на многоорганна недостатъчност, водещи до неизбежен фатален край. Той се дължи в над 90% на респираторния дистрес-синдром (РДС), който се развива поради необратими увреждания в структурата и функцията на белодробната сърфактантна система, и най-вече на алвеоларния сърфактант (АС). Поради това проведохме проучване върху АС на плъхове с експериментален модел на септичен РДС. Изследвахме общото количество и процентното съдържание на фосфолипиди в АС, липид-пренасящите белтъци, фосфолипаза-А2 и анизотропна поляризация на флуоресценцията на фосфолипидния бислой.
Ключови думи: остър фекален перитонит, сепсис, септичен шок, респираторен дистрес-син­дром/експеримент, алвеоларен сърфактант, сърфактантни фосфолипиди, фосфолипаза-А2, липид-пренасящи белтъци, анизотропна поляризация на флуоресценцията
Адрес за кореспонденция: Д-р Симеон Лазаров, Катедра по патологична физиология, Медицински университет, ул. “Св. Георги Софийски” № 1, 1431 – София, 951-69-96/318, GSM 098-23-32-32

 

2'2003

ВАКСИНАЛНИ РЕАКЦИИ И УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ВАРИОЛА
М. Тихолова(1) и Ц. Ганчева(2)
(1)Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ - София
(2)Отдел по вирусология, НЦЗПБ

Резюме: Възникналата през последните години опасност от биотероризъм в целия свят постави отново човечеството пред нерешените проблеми на позабравените в миналото заразни болести. Вариолата е особено опасен биологичен агент поради своите клинични и епидемиологични особености. Единственият сигурен и ефективен метод за предпазване е вариолната имунизация. За съжаление при някои от имунизираните лица тя може да предизвика редки, но сериозни странични реакции и усложнения. В тази статия са изложени особенос-тите на противовариолната ваксинална реакция, нейните странични реакции и усложнения и възможностите за тяхното лечение. Приведени са обобщените резултати от наблюдаваните постваксинални усложнения в България по време на периода на масовата имунизация в страната.
Ключови думи: вариола, имунизация, ваксинални реакции, усложнения
Адрес за кореспонденция:
Доц. М. Тихолова, Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тро-пическа медицина, Медицински университет, 1431 София, ул. "Акад. Ив. Гешов" 17, тел. 952-26-97

СКОРОСТИ НА ДВИЖЕНИЕ НА МИТРАЛНИЯ АНУЛУС И ОЦЕНКА НА ЛЕВОКАМЕРНАТА ДИАСТОЛНА ФУНКЦИЯ
ПРИ ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ. ПРОСПЕКТИВНО ПРОУЧВАНЕ ПРИ 53 ПАЦИЕНТИ
Е. Кинова и Хр. Кожухаров
Клиника по кардиология, УМБАЛ "Царица Иоанна" - София

Резюме: Цел: Да се оцени способността на скоростите на митралния анулус с пулсов тъканен Доплер в допъл-нение към Доплер-показателите на митралния кръвоток за диагностициране на левокамерната диастолна дис-функция при остър миокарден инфаркт.
Методи: Ехокардиографски са изследвани 53 пациенти с остър миокарден инфаркт и 20 здрави индивиди. Въз основа на отношението Е/А на митралната спектрограма и Еа/Аа (ранна/късна диастолна миокардна скорост) пациентите са разпределени в 4 групи според типа диастолна функция.
Резултати: При пациентите с миокарден инфаркт сигнификантно намалени (р < 0.0001) са ранната диастолна скорост Eа и отношението Еа/Аа, а отношението Е/Еа е увеличено (р < 0.0001). Доплер-митралните показатели показват параболична промяна от нормален към ресктриктивен тип на пълнене за разлика от миокардната ско-рост Еа, която остава редуцирана дори и при напреднала диастолна дисфункция.
Заключение: Диастолните скорости на митралния анулус позволяват разграничаване на пациентите с нормал-на от тези с абнормна диастолна функция и в комбинация с Доплер-митралните показатели определят точно степента на левокамерна диастолна дисфункция при остър миокарден инфаркт.
Ключови думи: тъканна Доплер-ехокардиография, диастолна функция, миокарден инфаркт
Адрес за кореспонденция:
д-р Елена Кинова, Клиника по кардиология, УМБАЛ "Царица Иоанна",
ул. "Бяло море" 8, 1527 София, тел. 943-22-97, факс: 46-73-45, GSM 087-50-48-83

MONOPRIL (FOSINOPRIL) ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЛЕКА ДО УМЕРЕНА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ. МНОГОЦЕНТРОВО КЛИНИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ
Св. Торбова, В. Стояновски, В. Минчева, А. Тончева, В. Цанова и И. Груев
Клиника по кардиоревматология, НМТБ "Цар Борис ІІІ" - София за Изследователска група
Резюме: Проведено е многоцентрово открито клинично наблюдение върху ефекта на Monopril за лечение на артериална хипертония. Проследени са 393 пациенти в амбулаторни условия - 51.6% жени и 48.3% мъже, на средна възраст 56 год. с лека до умерена хипертония според класификацията на WHO/ISH, 1999 г. Лечението е проведено с начална доза Monopril 10 mg. При необходимост (недостигане на таргетното налягане) дозата на Monopril е повишена на 20 mg (в края на първия месец) или е добавен хидрохлоротиазид в края на втория ме-сец. Резултатите показват еднопосочно повишаване на ефективността на Monopril с увеличаване продължи-телността на лечението. С нормално налягане (< 140/90 mm Hg) в края на първата седмица са 19.6%, в края на първия месец - 37.6%, в края на втория месец - 58.1%, и в края на третия месец - 71.1%. Нежелани странични ефекти съобщават 15 лица (3.8%), като кашлицата е при 2.7% (11 пациенти). Не се установяват различия в ефикасността и поносимостта при лица над 60-годишна възраст. Monopril е АСЕ инхибитор от нов клас, подхо-дящ за еднократен дневен прием. В 71% може да осигури адекватен контрол на налягането, даден като монотерапия при пациенти с лека до умерена артериална хипертония. Monopril има висока ефикасност и отлична поносимост - нежеланите странични ефекти, и специално кашлицата, са изявени в по-нисък процент в сравне-ние с други АСЕ инхибитори, което го прави приложим за лечение на широк кръг пациенти с артериална хипертония.
Ключови думи: артериална хипертония/лечение, АСЕ инхибитори, Fosinopril, много-цен-трово проучване
Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Светла Торбова, Клиника по кардиоревматология, НМТБ "Цар Борис III", бул. "Мария Луиза" 108, 1202 София, тел. 932-21-34

ЛИМФОЦИТНИ ПОПУЛАЦИИ И АДХЕЗИОННИ МОЛЕКУЛИ ПРИ ПАЦИЕНТИ С УРЕМИЯ
И НА ПЕРИОДИЧНА ХЕМОДИАЛИЗА (ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪОБЩЕНИЕ)
Св. Балев(1), В. Ненов(2), Св. Стайкова(2) и Б. Върбанова(3)
(1)Лаборатория по клинична имунология, МУ - Варна
(2)Клиника по нефрология и хемодиализа, МУ - Варна
(3)Клиника по педиатрия, МУ - Варна
Резюме: Редица бъбречни заболявания протичат с увреден имунитет, който допълнително се променя при хемодиализа. Изследвани са 42 болни: 18 с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) и 24 на периодична хе-модиализа (ПХД). Беше проучена имунофенотипната характеристика на лимфоцитите в периферната кръв, експресиращи антигените CD3, CD19, CD4, CD8, CD16+56, маркера за късна активация на Т-лимфоцити - HLA-DR, и адхезионните молекули CD54 (ICAM-1) и CD11a (LFA-1) с цел да се потърсят промени в тези параметри като отражение на функцията на имунната система. Намерени са статистически увеличена експресия на тотал-ните Т-лимфоцити (80% при ПХД, 72% с ХБН и 65.8% при контролите) и субтиповете Т-хелпери, Т-супресорни клетки, намален процент на В-лимфоцитите - 7% при ПХД и 12.5% при контролите и намалени NK клетки. Установи се понижена експресия на адхезионната молекула ICAM-1 и увеличена на LFA-1 върху Т-лимфоцитите. По-големи са различията при пациентите на ПХД. Предполага се, че увреждането на имунния отговор се увеличава у диализно болните главно в резултат на силно променената експресия на адхезионните молекули.
Ключови думи: хронична бъбречна недостатъчност, хемодиализа, имунофенотипизиране,
адхезионни молекули, флоуцитометрия

Адрес за кореспонденция:
Д-р Светлозар Балев, Лаборатория по клинична имунология, МБАЛ "Св. Марина", 9010 Варна, ул. "Хр. Смирненски" 1, тел. 088/85-08-05, 052 30 28 52 (476), e-mail: sbalev@abv.bg

СПЕЦИАЛИЗИРАН СОФТУЕР ЗА СПЕШНИ ЛАБОРАТОРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
М. Маркова, С. Хаджиева и В. Стоева
Централна клинична лаборатория, МБАЛ "Александровска"
Резюме:
Клиничната лаборатория е изправена пред непрестанното нарастване на броя и вида на лабораторните тестове. За да отговори на повишените изисквания, тя трябва да систематизира своите тест-процедури. Обменът на информация между отделните институции непрекъснато се разширява чрез използването на on-line системи и Internet. Нарастващият брой и разнообразието на изследванията в Спешната лаборатория към Ка-тедрата по клинична лаборатория правят необходима тяхната систематизация. Главните цели са: а) улеснява-не на процеса за обработка на резултатите; б) по-лесна оценка на индивидуалните резултати; в) директен и свободен достъп на потребителя (лабораторен/клиничен персонал) до цялата информация; г) контрол и оптимизиране дейността на отделението по спешна лаборатория.
Ключови думи: клинична лаборатория, спешни лабораторни изследвания, софтуер
Адрес за кореспонденция:
инж. Мария Маркова, н. с. I ст., Централна клинична лаборатория,
МБАЛ "Александровска", ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София, e-mail: markova@medfac.acad.bg

 

1'2003

СМЪРТНОСТ ОТ МОЗЪЧНОСЪДОВА БОЛЕСТ В ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ (БЪЛГАРИЯ, 1981-2000)
Н. Големанов и В. Додунекова
Център за изследване на населението, Българска академия на науките
Резюме: Представена е част от резултатите на всеобхватно изследване върху режима на смърт-ността при населението от третата възраст в България през периода 1981-2000 г. Установени са важни разлики в режима на смъртността от мозъчносъдова болест в активната възраст (15-64 години) и третата възраст (65 и повече год.)

 

  Активна възраст Трета възраст
Численост на населението Намалява Нараства
Обща смъртност Нараства Стабилна
Смъртност от болести на органите на кръвообращението (клас VII, МКБ-IX)
мъже Нараства Стабилна
жени Нараства Стабилна
Смъртност от мозъчносъдова болест
мъже Нараства Намалява
жени Нараства Намалява

 

При дълголетниците (90+ год.) обаче е установено нарастване на смъртността от мозъчносъдова болест, довело до свръхсмъртност на жените. Авторите обясняват общите разлики с кохортни ефекти. Според тях нарастването на смъртността на дълголетниците е свързано със социално-икономическата криза, дължаща се на прехода към пазарна икономика и засягаща преди всичко най-ранимите субпопулации, а именно кърмачетата и старите хора.
Ключови думи: трета възраст, смъртност, мозъчносъдова болест
Адрес за кореспонденция:
Ст. н. с. І ст. д-р Николай Големанов, д. м. н.,
Център за изследване на населението, ул. "Акад. "Г. Бончев", бл. 6, 1113 София,)
тел. 979-30-30, e-mail: ngolemanov@hotmail.com

АНТИФОСФОЛИПИДЕН СИНДРОМ - ЗНАЧЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА АНТИТЕЛАТА
СРЕЩУ ФОСФОЛИПИДИ
Кр. Николов(1), Р. Рашков(2), Зл. Коларов(2), Зл. Янкова(3), Д. Петрова(4),
М. Балева(5), Б. Бояновски(5), Ч. Дикова(6), Ж. Карагьозова(7) и Пл. Яковлиев(8)
(1(Клиника по дерматовенерология,
(2)Клиника по ревматология,
(3)Клиника по белодробни болести
(4)Катедра по пропедевтика на вътрешните болести,
(5)Клиника по алергология и клинична имунология
(6)Клиника по неврология,
(7)Клиника по акушерство и гинекология, МУ - София,
(8) МБАЛ - Ст. Загора

Резюме: Серумите на 265 болни със системен лупус, белодробен тромбоемболизъм, системни вас-кулити, спонтанни аборти, синдром на Sneddon бяха изследвани за антифосфолипидни антитела. Най-често и в най-високи стойности антикардиолипинови антитела от клас IgG, IgA и IgM се устано-вяват при болни с клинични данни за антифосфолипиден синдром. Антителата срещу b2 glycoprotеin I се намират по-рядко в серумите на тези пациенти, но също имат значение при диагнозата на ан-тифосфолипидния синдром. Обсъжда се значението на определянето на антифосфолипидните ан-титела при болни с чести тромбози.
Ключови думи: антифосфолипидни антитела
Адрес за кореспонденция:
Д-р Красимир Николов, Катедра по дерматология и венерология,
МУ - София, 1431, ул. "Св. Г. Софийски" 1

 


ИНХАЛАТОРНИЯТ ФЛУТИКАЗОН ПРОПИОНАТ В ЛЕЧЕНИЕТО НА БРОНХИАЛНАТА АСТМА
ПРИ ДЕЦА ОТ 1- ДО 4-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
С. Филчев, В. Димов, Л. Райчева, В. Исаев и И. Калев
Детска клиника, МБАЛ "Александровска", Катедра по педиатрия, МУ - София

Резюме: Цел на проучването беше определянето на ефективността и страничните ефекти от про-дължителното инхалаторно лечение с флутиказон пропионат (Flixotide) в дневна доза от 200 mg при при деца с астма на възраст от 1 до 4 години. В продължение на 12 месеца бяха проследени 23 деца с астма: 15 от тях лекувани с фликсотид и 8 на антихистаминова астмопрофилактика (контролна група). Лечението с фликсотид доведе до значително редуциране на симптомите, екзацербациите на заболяването и честотата на болничното лечение в сравнение с контролната група. И при двете групи болни се отбеляза понижение на растежната скорост, без чувствителна разлика в растежната скорост в групата на лечение с фликсотид (8.55 сm/год.) и контролната група (7.80 сm/год.). В зак-лючение лечението с инхалаторен флутиказон е високоефикасно за контрол на астмата при деца от 1 до 4 годишна възраст. Дискретната супресия на растежната скорост от инхалаторното кортико-лечение с флутиказон е съизмерима с отрицателния растежен ефект на самото заболяване.
Ключови думи: астма, деца, флутиказон пропионат, растежна скорост
Адрес за кореспонденция:
Д-р Слави Филчев, Детска клиника, МБАЛ "Александровска",
Медицински университет, ул. " Св. Г. Софийски" 1, 1431 София , 923-03-73; GSM 087 3000 74

ЛЕЧЕНИЕ С EPROSARTAN MESYLATE (TEVETENТ) ПРИ БЪБРЕЧНОТРАНСПЛАНТИРАНИ ПАЦИЕНТИ
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, МБАЛ "Александровска" - София

Резюме: Има много клинични доказателства, че блокирането на ренин-ангиотензин-алдостероновата система от АСЕ инхибитори или ангиотензин ІІ-рецепторни блокери намалява протеинурията. Нарастват и доказателствата, че понижаването на протеинурията е свързано с подобряване на резултатите, независимо от основното бъбречно заболяване. Целта на проучването е да се определи значението на Eprosartan при контролирането на артериалната хипертония и влиянието му върху протеинурията при бъбречнотрансплантирани пациенти. В проучването са включени 11 бъбречнотрансплантирани пациенти с вторична артериална хипертония, дължаща се на бъбречно заболяване. Средната им възраст е 33 +/-6 години, давността на трансплантацията е 44 +/- 11 месеца и средната продължителност на предшестващото диализно лечение - 3,5 +/- 1 година. Продължи-телността на лечението с Eprosartan е 5,8 +/- 1,6 месеца (3-10). При пациентите са проследявани ар-териалното налягане, сърдечната честота, телесното тегло, ръстът, индексът на телесна маса, диу-резата и основните лабораторни показатели за бъбречната функция. След третия месец се устано-вява трайно понижение на артериалното налягане (АН) при всички проследявани пациенти - сис-толното АН се понижава с 35 mm Hg, а диастолното - с 15 mm Hg. Няма пациенти със САН над 145 mm Hg и ДАН над 90 mm Hg (p < 0,05). Особено интересни са резултатите по отношение на протеи-нурията. При седем пациенти (63,6%), които са имали нискостепенна протеинурия преди започване на лечението, т.е. под 1 g/24 h, има отчетливо понижение до апротеинурия. Eprosartan mesylate пос-тига адекватен контрол както на систолното, така и на диастолното АН. При пациентите с протеину-рия под 1 g/24 h това лечение води до много добър ефект и постигане на апротеинурия.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, артериална хипертония, Eprosartan mesylate
Адрес за кореспонденция:
д-р Емил Паскалев, д.м., Клиника по нефрология и трансплантация,
МБАЛ "Александровска", ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 - София, 92-30-240, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 


ПРИНЦИПИ НА ОПЕРАТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ НА СЧУПВАНИЯТА НА АЦЕТАБУЛУМА
А. Йотов
II клиника по ортопедична травматология, МБАЛСМ "Н. И. Пирогов"
Резюме: Съобщението представя съвременните принципи на оперативното лечение на разместените счупвания на ацетабулума. Прави се обзор на използваните класификации, модерната образна диагностика, индикациите и контраиндикациите за хирургична намеса, основните оперативни техники за кръвна репозиция и метална остеосинтеза, следоперативното поведение. Анализират се и дискусионните аспекти на проблема. Представя се авторският клиничен опит, включващ 126 паци-енти, оперирани и проследени за период от 1 до 13 год. Контингентът е съставен от 101 мъже и 25 жени на възраст 17-64 год. При 48 болни оперираните фрактури са от елементарен тип, а при 78 - комплексни по класификацията на Judet-Letournel. Късните комплексни резултати по скалата на Merl d’Aubigne-Postel-Matta са отчетени при 107 болни с давност на операцията над 1 год. Отлични ре-зултати са регистрирани при 53 от тях (50%), добри - при 34 (32%), задоволителни - при 11 (10%) и лоши - при 9 (8%). Съотношението на отличните и добрите резултати спрямо задоволителните и лошите е сходно при елементарните и комплексните фрактури. Общият процент на усложненията е 20.8%, от които непосредствено свързани с оперативното лечение са 13.6%: ятрогенна нервна паре-за, вътреставна пенетрация на винтове, ектопична осификация и инфекция. Част от тях са последица от субективни грешки и недостатъчен хирургичен опит. Изхождайки от своите наблюдения, както и от литературата, авторът прави извод, че при коректно прилагане хирургичното лечение осигурява благоприятен изход при повечето разместени фрактури на ацетабулума и следва да се приеме като метод на избор при тези проблемни увреди.
Ключови думи: фрактури на ацетабулума, оперативно лечение
Адрес за кореспонденция:
Ст. н. с. II ст. д-р Андрей Йотов, II клиника по ортопедична травматология,
МБАЛСМ "Н. И. Пирогов", 1606 София, бул. "Тотлебен" 21

 


ВЛИЯНИЕ НА ИЗКУСТВЕНАТА ПЕРФЛУОРОВЪГЛЕРОДНА КРЪВ FC-43 EMULSION
ВЪРХУ СЪСТАВА И НЯКОИ БИОФИЗИЧНИ ПАРАМЕТРИ НА АЛВЕОЛАРНИЯ СЪРФАКТАНТ ПРИ ЗАЙЦИ
Е. Янев(1), С. Лазаров(1), М. Балуцов(1), П. Кенаров(2), Р. Панков(3) и А. Момчилова(4)
(1)Катедра по патологична физиология, МУ - София
(2)МБАЛ "Царица Йоанна"
(3)National Institute of Нealth - Bethesda, USA
(4)Централна биофизична лаборатория, БАН

Резюме: Изкуствената кръв, съдържаща перфлуоровъглеродни съединения, е средство на избор за пълно или частично обемно заместване при липса на пълноценна кръв или еритроцитна маса. Тя се използва за перфузиране на донорски органи, при остри кръвоизливи и в реанимационните мероп-риятия при респираторен дистрес-синдром у възрастни. Перфлуоровъглеводородните частици се екскретират и елиминират от човешкия организъм през белите дробове. За пълното им изчистване са нужни 1-2 седмици. Съществува възможност за увреждане структурата и функцията на белодробната сърфактантна система. Поради това проведохме проучване върху алвеоларния сърфактант (АС) на зайци, перфузирани с изкуствената перфлуоровъглеродна кръв FC-43 Emulsion. Изследвахме общото количество и процентното съдържание на фосфолипиди в АС, липид-пре-на-ся-щите белтъци, фосфолипаза А2, флуоресцентната анизотропия на фосфолипидния бислой, артериалното кръвно налягане, както и киселинно-алкалния и кръвногазовия метаболизъм. При всички изследвани параметри не установихме статистически значими разлики между контролните и опитните резултати.
Ключови думи: алвеоларeн сърфактант, изкуствена перфлуоровъглеродна кръв FC-43 Emulsion, сърфактантни фосфолипиди, фосфолипаза А2, флуоресцентна анизотропия,
липид-пренасящи белтъци

Адрес за кореспонденция:
Д-р Симеон Лазаров, Катедра по патологична физиология,
Медицински университет, ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София, 923-03-18

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре