МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
ЦЕНТРАЛНА МЕДИЦИНСКА БИБЛИОТЕКА
 
line decor

2/2013 - ОБЗОРИ

line decor
  
 
 

КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ ПРИ ТЕРМИНАЛНО БОЛНИ - ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКА
М. Желева
Неврологично отделение, МБАЛ „Чакмаков“ – Раднево
Резюме
. Терминът терминално болни се отнася за болни, при които диагнозата е вече потвърдена, т.е. пациентът е неизлечимо болен; смъртта е сигурна и не е много далече, т.е. прогнозата е сигурна; медицинските и сестринските грижи са се превърнали от активно лечение в палиативна помощ. Често нежеланието на лекарите да признаят, че всичко възможно е направено и че смъртта е неизбежна, води до упорито прилагане на лечебни мерки, които единствено удължават страданието на болния. Важно е да се приеме, че когато спирането на развитието на болестта е вече невъзможно, по-важно е да се осигури по-високо качество на остатъка от живота на човека, отколкото той на всяка цена да бъде удължен. Затова хосписите са една положителна и практическа алтернатива на евтаназията. Не е необходимо да се убива пациентът, за да се убие болката. Хосписът е място, където вниманието е насочено не само към физическото състояние, а и към цялостната личност в отговор на “цялостната болка” на умиращия. За много умиращи хора по-силна от физическата болка е душевната – от самотата, изолацията и огорчението. Както казва Майка Тереза – най-страшното заболяване в света не е проказата или туберкулозата, а чувството, че си нежелан, необичан и изоставен от всички. В този смисъл хосписът е начин да се помогне на терминално болните не само да умрат с достойнство, но и да живеят, преди да умрат – обградени от емоционална подкрепа и съчувствие, а там, където работят християни – и от надеждата за спасение и вечен живот, които благата вест предоставя на всеки, дори в последния миг на земния му път.
Ключови думи: терминално болни, палиативни грижи, качество на живот, болка, хоспис

QUALITY OF A LIFE OF TERMINAL ILLS – PRINCIPLES AND PRACTICE
M. Zheleva
Department of Neurology, MBAL ‘Chakmakov’ – Radnevo
Summary
. The term terminal ills has been brought for ills, whose diagnosis is already definite, that is to say the patient is incurable ill; the death is certain and it is not far away, i.e. the prognosis is certain; the medical and the nursing care are converted from active treatment to palliative care. Often the reluctance of the doctors to admit that all possible being done and that the death is certain, lead to supply stubbornly healing measures that only prolong the suffering of a diseased person. It is important to be accepted that when ending the development of the illness is already impossible, the higher quality of the rest of person life is more important than the life to be prolong by all means. For this reason the hospices are a positive and practical alternative of the euthanasia. It is not needed for the patient to be killed to kill his pain. The hospice is the place, where the attention is directed not only to the physical state, but also to the entire personality reacting against the entire pain of the dying person. The mental pain of the loneliness, isolation and mortification is stronger than the physical pain for many dying people. As Mother Teresa say – the most terrible disease in the world is not the leprosy or tuberculosis, but this is the feeling that you are unwelcome, unloved and abandoned from all. In this case the hospice is a way to help to the terminal ills not only to die with a dignity, but they can live before dying surrounded of emotional support and sympathy and there, where the Christians work – and from hope for rescuing and eternal life, which the kind news give to everybody, even at the last moment of his earthly pilgrimage.
Key words: terminal ills, palliative cares, quality of life, pain, hospice


ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДЕНТАЛНАТА МЕДИЦИНА, ЗЪБОТЕХНИКАТА И ОБУЧЕНИЕТО
ПО СПЕЦИАЛНОСТТА В БЪЛГАРИЯ ДО 1997 Г.
М. Варнева
Медицински колеж, Медицински университет – Варна
Резюме.
Още от Средновековието в България е развита народната медицина. Появяват се отделни образователни трудове за здравето и болестите и различни описания и препоръки. В края на XIX и началото на XX в. започва да се оформя зъболекарско съсловие в България. Малко по-късно се създава и съсловна организация на зъботехниците. Целта на обзора е да проследи възникването и развитието на денталната медицина, зъботехниката и обучението по зъботехника през годините. За постигане на целта проучихме литературни източници и документи. За да разширим проучването, проведохме свободни устни разговори с лица, ангажирани по проблема. Първоначално няма разделение между труда на зъболекари и зъботехници. Впоследствие се
оформя професията зъботехник, която е занаятчийска. По-голямата част от работещите по това време са започвали като чираци при зъболекари или в лабораториите по зъботехника при майстори зъботехници. През годините както професията, така и обучението са претърпели редица промени, които са продиктувани от неделимостта и единството между практиката, обучението и обществено-икономическото развитие на българското общество.
Ключови думи: възникване и развитие, зъботехника, обучение, проучване, обзор

EMERGENCE AND DEVELOPMENT OF DENTISTRY AND DENTAL LABORATORY TECHNIQUE AND THE SPECIALTY TRAINING IN BULGARIA UNTIL 1997
M. Varneva
College of Medicine, Medical University – Varna
Summary.
Traditional medicine was developed in Bulgaria yet in the Middle Ages and during the Ottoman Rule. Separate educational essays on health and diseases and various descriptions and recommendations were present at that time. At the end of the 19 c. and the early 20 c. dental profession began to form in Bulgaria. The professional organization of dental technicians was established subsequently. The aim of this review was to trace the emergence and development of dentistry, dental laboratory technique and the training of dental technicians historically.To achieve this aim, we studied available literature and documents. To extend the study, we held free oral discussions with researchers aware of these problems. Initially, there was no division between the labor of dentists and dental technicians. Subsequently, the dental technician profession was formed as artisanal. The majority of workers at that time were firstly apprentices to the dentist or laboratory technicians in the laboratories of dental technicians masters. Over the years both the profession and related education have undergone a number of changes that are dictated by the oneness and indivisibility between the practice, education and socio-economic development of the Bulgarian society.
Key words: emergence, development, dental technician, education, research, overview

 
©2008-2011