Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив

Бр. 4/2009

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ЦЕНТРАЛНО АОРТНО НАЛЯГАНЕ И КАРОТИДНО-ФЕМОРАЛНА СКОРОСТ НА ПУЛСОВАТА ВЪЛНА
ПРИ ЗДРАВИ МЛАДИ ИНДИВИДИ

Н. Спасова, Д. Сомлева, Е. Кинова и А. Гудев
Клиника по кардиология,
УМБАЛ „Царица Йоанна” - София

Резюме. През последните години артериалната ригидност се утвърди като независим предиктор за сърдечно-съдова заболяемост и смъртност, но липсата на строго определени референтни граници на показателите за артериална ригидност значително ограничава приложението им в клиничната практика. Целта на проведеното проучване е да се определят стойностите на каротидно-феморалната скорост на пулсовата вълна (СПВ), централното аортно налягане (ЦАН) и централното пулсово налягане (ЦПН) при здрави млади индивиди с оглед установяване на ранните промени в съдовата стена при пациенти с рискови фактори. Изследвани са 21 лица (14 мъже) на възраст от 20 до 30 години, без сърдечно-съдови заболявания и рискови фактори. За измерване на каротидно-феморалната скорост на пулсовата вълна, централното аортно и пулсово налягане е използвана системата SphygmoCor. В изследваната група здрави млади индивиди измерените средни стойности на СПВ са 5,71 ± 0,95 m/s, на ЦАН – 104,9 ± 14,9 mm Hg и на ЦПН – 31,5 ± 6,2 mm Hg. По отношение на СПВ не се установи статистически значима разлика между двата пола, но систолното артериално налягане (132.0 ± 15.8 спрямо 105.9 ± 14.8, p= 0.002), ЦАН (110.9 ± 12.3 спрямо 93.1 ± 13.1, p = 0.011) и ЦПН (33.8 ± 4.6 спрямо 26.9 ± 6.8, p= 0.047) са по-високи при мъжете. При наднормено тегло систолното артериално налягане (141.8 ± 13.5, p = 0.01) и ЦАН (117.6 ± 10.7, p = 0.019) са по-високи. Референтните граници на изследваните показатели са от изключително значение при диагностициране на развили се ранни съдови увреждания и при определяне на повишения риск от сърдечно-съдови заболявания.

Ключови думи: артериална ригидност, скорост на пулсовата вълна, централно аортно налягане, централно пулсово налягане

CENTRAL AORTIC SYSTOLIC PRESSURE
AND CAROTID-FEMORAL PULSE WAVE VELOCITY
IN YOUNG HEALTHY ADULTS

N. Spasova, D. Somleva, E. Kinova and A. Goudev
Clinic of Cardiology, UMHAT “Tsaritsa Ioanna” - Sofia

Summary. Recently arterial rigidity has been established as an independent predictor of cardiovascular morbidity and mortality. However, the absence of reliable reference values for arterial rigidity parameters has limited their use in clinical practice. The aim of the study is to define a range of reference values for carotid-femoral pulse wave velocity (PWV), central aortic systolic blood pressure (CAP) and central pulse pressure (PP) in young healthy adults, in order to identify early arterial wall abnormalities in patients with risk factors. The study population consisted of 21 individuals (14 males) with age range 20-30 years, who had no evidence of cardiovascular disease and a low burden of risk factors. SphygmoCor system was used for noninvasive assessment of carotid-femoral PWV, CAP and central PP. Mean values in young healthy individuals of pulse wave velocity were 5.71 ± 0.95 m/s. Central aortic pressure was 104.95 ± 14.92 mm Hg and central pulse pressure31.48 ± 6.23 mm Hg. There were no statistically significant gender differences in PWV, but higher values in males were registered regarding systolic blood pressure (SAN, 132.0 ± 15.8 Vs 105.9 ± 14.8, p = 0.002), CAP (110.9 ± 12.3 Vs 93.1 ± 13.1, p = 0.011) and PP (33.8 ± 4.6 vs. 26.9 ± 6.8, p = 0.047). In overweight individuals SAN (141.8 ± 13.5, p = 0.01) and CAP (117.6 ± 10.7, p = 0.019) were increased. Reference values can be of grate importance in detecting early vascular abnormalities and identifying patients with increased risk of cardiovascular events.

Key words: arterial rigidity, pulse wave velocity, central aortic blood pressure, central aortic pulse pressure

КЛИНИЧНИ ПОСЛЕДСТВИЯ НА ХЕПАРИН-ИНДУЦИРАНАТА ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ
В СЛЕДОПЕРАТИВНИЯ ПЕРИОД
НА СЪРДЕЧНА ХИРУРГИЯ

А. Нейкова1, 2, Б. Цветков1 и М. Кирш 1
1Клиника по сърдечно-съдова хирургия, Университетски болничен център „Анри Мондор” - Париж, Франция
2Клиника по кардиология и ревматология,
УМБАЛ „Георги Странски” - Плевен

Резюме. Хепарин-индуцираната тромбоцитопения (ХИТ) е имуномедиирано протромботично състояние, което настъпва след експозиция с хепарин. Честотата на това усложнение е по-висока при болни след сърдечно-съдова хирургия в сравнение с други болни. Целта на това проучване е да се оцени значението на ХИТ за компликации като тромбози, хеморагии и инфекции в постоперативния период. Търсeни са и фактори, предразполагащи към тромбоза, при пациенти с ХИТ. Извършено е ретроспективно проучване, обхващащо 29 пациенти с ХИТ+. Kонтролната група са 70 болни, оперирани през същия период, които нямат потвърдена диагноза ХИТ, но са били с клинично съмнение за ХИТ и с тромбоцитопения (ХИТ). Въпреки оптималната алтер­нативна антикоагулация и сравнително ранната диагностика на ХИТ са регистрирани тромботични събития. С помощта на логистична регресия изследвахме дали има рискови фактори, които предопределят развитието на тромбоза. Нито един от изследваните фактори – сърдечна недостатъчност, продължителност на ЕКК, стойност на OD (optical density, оптична плътност, определена с Elisa) интервенция по спешност, инфекция, постоперативен ден, пол, възраст, не пред­определя сигнификативно наличието на тромбоза. Няма статистически значима разлика в постоперативните хеморагии между двете групи (N = 97, p = 1), както и в честотата на постоперативните инфекции (N = 97, р = 0.36). Разгледахме тези показатели (хеморагия, инфекция, тромбоза) заедно, в една обща група компликации. Болните с ХИТ по-често развиват усложнения спрямо пациентите с тромбоцитопения с друга етиология (N = 97, p = 0.001). В нашето проучване нe установихме сигнификантни рискови фактори за тромбоза. Показахме значимостта на ХИТ като протромботично състояние и като фактор за постоперативни усложнения – тромбоза, инфекция и хеморагия.
Ключови думи: хепарин-индуцирана тромбоцитопения, тромбоза, сърдечна хирургия

HEPARIN‑INDUCED THROMBOCYTOPENIA CLINICAL OUTCOMES IN POSTOPERATIVE CARDIAC
SURGERY PATIENTS

A. Neykova1, 2, B. Tzvetkov1 and M. Kirsch1
1Department of Cardiothoracic Surgery,
University Hospital “Henri Mondor” - Paris, France
2Cardiology and Rheumatology Clinic,
University Hospital - Pleven

Summary. Heparin-induced thrombocytopenia (HIT) is a heparin-induced immune mediated prothrombotic condition. The incidence of HIT is elevated in postoperative cardiovascular surgery patients. Our retrospective study, evaluating the HIT impact on postoperative complications, such as thrombosis, haemorrhagia and infections, included 29 HIT+ patients and 70 HIT- controls (clinically suspicious, but not confirmed for HIT). Despite the optimal alternative anticoagulation and relatively early HIT diagnosis, there were registered thrombotic events. A logistic regression analysis of the risk factors predisposing for thrombosis was performed. None of the examined factors – heart failure, duration of extracorporeal circulation, OD value (ELISA-determined optical density), emergency intervention, infection, postoperative day, gender or age, has significantly predetermined thrombosis occurrence. No significant difference in postoperative haemorrhage (N = 97, p = 1) or infection (N = 97, р = 0.36) incidence was observed between the two groups. The HIT patients were more prone to complications (hemorrhagia, infection, thrombosis) (N = 97, p = 0.001). We found no significant risk factors for thrombosis. Our study has revealed the importance of HIT as a prothrombotic condition and a factor for postoperative complications, such as thrombosis, infection and haemorrhagia.

Key words: heparin-induced thrombocytopenia, thrombosis, cardiac surgery

ОБОСНОВАНА ЛИ Е МНОГОКЛОНОВАТА КОРОНАРНА АНГИОПЛАСТИКА ПРИ ПАЦИЕНТИ
С ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ И МНОГОКЛОНОВА КОРОНАРНА БОЛЕСТ

Д. Трендафилова, И. Желева, В. Стоянов
и Ю. Джоргова-Македонска

УНСБАЛ „Св. Екатерина” - София

Резюме. Oптималната реваскуларизационна стратегия при пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ) и многоклонова коронарна болест (МКБ) е все още дискусионна, особено при едноетапно третиране на таргетната лезия и други сигнификантни лезии на несвързани с инфарктната зона артерии. За периода януари 2005-януари 2008 г. в УНСБАЛ ”Св. Екатерина” – София, е проведена първична ангиопластика при 525 пациенти с ОМИ – 198 (38%) от пациентите с ОМИ за този период са с МКБ (³ 70% стеноза на ³ 2 коронарни артерии). Ретроспективно тези пациенти са разделени в две групи: І групаболни с първична ангиопластика само на инфаркт-свързаната артерия (ИСА) - включени са 132 пациенти; ІІ група – болни с едноетапна първична ангиопластика на IRA и други сигнификантни лезии на несвързани с инфарктната зона артерии (non-IRA) - включени са 66 пациенти. Пациентите от двете групи бяха проследени за смъртност, повторен МИ, повторна интервенционална или хирургична реваскуларизация на таргетния съд до 30-ия ден и до края на първата година. Не се установи статистически значима разлика в ранните и отдалечените резултати при двете групи по отношение на големи усложнения (смъртност, повторен МИ, повторна интервенционална или хирургична реваскуларизация на таргетния съд). При повечето болни в хода на контролните прегледи е провеждано и ехоКГ проследяване на левокамерната (ЛК) функция*, при което се констатира значително подобрение на помпените показатели на ЛК при втората група пациенти. Интерес представляват 4-ма пациенти** от І група, при които в хода на болничния престой поради рецидив на стенокардията в ранния слединфарктен период е извършена реваскуларизация и на не-ИСА. Едноетапното провеждане на многоклонова перкутанна коронарна интервенция с цел пълна реваскуларизация е възможно, но клиничните данни са малко, а резултатите – неясни.

Ключови думи: остър миокарден инфаркт, перкутанна коронарна интервенция, многоклонова коронарна болест, инфаркт-свързана артерия

IS MULTIVESSEL CORONARY INTERVENTION JUSTIFIABLE IN PATIENTS WITH ACUTE MYOCARDIAL INFARCTION
AND MULTIVESSEL CORONARY DISEASE

D. Trendafilova, I. Zheleva, V. Stoyanov
and J. Jorgova-Makedonska

UNSHАT “Sv. Ekaterina”  - Sofia

Summary. Presently, the optimal percutaneous intervention strategy for dealing with significant non-culprit lesions in patients with acute myocardial infarction (AMI) and multivessel coronary artery disease (MVCAD) remains controversial. A total of 525 patients were treated with primary angioplasty for AMI between January, 2005 and January, 2008. 198 of them had MVCAD (≥ 70% stenosis of ≥ 2 coronary arteries). Retrospectively, these patients were divided in 2 groups: 1) 132 patients with primary percutaneous coronary intervention (PCI) of the infarct-related artery (IRA) only and 2) 66 patients with one-stage primary PCI of both the IRA and non-IRA(s). All patients were followed-up for evidence of increased mortality, re-MI, second interventional or surgical revascularization of the target vessel until the 30th day and the end of the 1st year. At completion of the 1st year, no significant difference between the early and prolonged follow-up data of the described complications was observed for the two groups. Some patients underwent an echocardiographic follow-up with better results for the second group. Interestingly, 4 patients of the 1st group had to undergo a revascularization of non-IRA also, due to an angina relapse in the early postinfarction period. The one‑stage performance of a multivessel PCI for complete revascularization is possible, but the clinical data and results remain still unclear.

Key words: acute myocardial infarction (AMI), percutaneous coronary intervention (PCI), multivessel coronary artery disease (MVCAD), infarct-related artery (IRA)

ЕНДОВАСКУЛАРНО ЛЕЧЕНИЕ НА АНЕВРИЗМИ
И ДИСЕКАЦИИ НА ДЕСЦЕНДЕНТНАТА АОРТА

Д. Трендафилова, П. Симеонов, Ю. Джоргова,
Св. Гадева, П. Кратунков, М. Недевска, В. Стойнова,
Д. Петков, Г. Царянски и Г. Начев

УНСБАЛ “Св. Екатерина” - София

Резюме. Аортните аневризми и дисекацията на аортата са относително редки, но са заболявания с висок летален потенциал. За периода 2006-2008 г. в УНСБАЛ „Св. Екатерина” бяха проследени 14 пациенти с ендоаортно протезиране по повод аневризми и дисекации на аортата – 7 болни бяха с установена аортна дисекация ІІІ тип – DeBakey, 6 пациенти бяха с установена торакална аортна аневризма и един – с аневризма на абдоминалната аорта. При всички болни бе осъществено ендопротезиране на аортата. Пациентите бяха проследени клинично и чрез контролна СТ за период от 2 години. Ендоваскуларното лечение е алтернативен, сигурен и по-малко инвазивен метод на лечение при дисекация и/или аневризма на десцендентната аорта.

Ключови думи: дисекация на аортата, аневризми на аортата, ендоваскуларно лечение

ENDOVASCULAR TREATMENT OF DESCENDING AORTIC ANEURYSM AND DISSECTION
D. Trendafilova, P. Simeonov, J. Jorgova, Sv. Gadeva,
P. Kratunkov, M. Nedevska, V. Stoynova, D. Petkov,
G. Tsarianski and G. Nachev

UNSHAT “Sv. Ekatherina” - Sofia

Summary. Aortic aneurysm and aortic dissection are rare, but high mortality-associated diseases. During the period 2006-2008, 14 patients with endovascular treatment of aortic aneurysm or aortic dissection were followed-up at “Sv. Ekatherina” University Hospital. Prior to endovascular treatment, 7 of them had DeBakey type III aortic dissection, 6 had a thoracic aortic aneurysm and 1 had an abdominal aortic aneurysm. The 2-year follow-up included clinical and CT examinations. Endovascular treatment proved itself as an alternative, safe and minimally invasive method for the treatment of patients with a thoracic aortic dissection or aneurysm.

Key words: aortic dissection, aortic aneurysm, endovascular treatment

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

CONTRIBUTING TO HEALTH PRACTICE

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕРАПЕВТИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ
НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕКАРИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ
НА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ

Т. Веков, О. Янева, Г. Петрова, Д. Макавеева
и Б. Пешева

Български кардиологичен институт

Резюме. Настоящата статия представя изследване на медикаментозното лечение на 1553-ма пациенти с артериална хипертония и има за цел да установи влиянието на терапевтичната инерция върху качеството на лекарствените терапии и контрола на заболяването в България. Авторите проучват количествените и качествените промени в терапиите или прекъсването на лечението в зависимост от възрастта на пациентите, цената на първоначалната терапия и вида на промяната – дали е направена качествена промяна, или само е заменен един медикамент с друг от същата фармакологична група, или дори със същото международно генерично наименование. Изследването на терапевтичното поведение на българските лекари за период от 12 месеца при лечение на артериална хипертония показа висока степен на чести терапевтични вариации. Следователно в страната не може да се говори за терапевтична инерция и за негативните ефекти от нея, а по-скоро за явлението чести терапевтични вариации.

Ключови думи: лекарствена терапия, терапевтична инерция, терапевтични вариации, артериална хипертония

A STUDY OF THE BULGARIAN PHYSICIANS’
THERAPEUTIC BEHAVIOUR IN THE TREATMENT
OF ARTERIAL HYPERTENSION

T. Vekov, O. Janeva, G. Petrova, D. Makaveeva
and B. Pesheva

Bulgarian Cardiac Institute

Summary. The article presents a study of the medicinal treatment of 1553 patients with arterial hypertension and aims to reveal the impact of therapeutic inertness on the quality of drug therapies and arterial hypertension control in Bulgaria. The authors examined the quantitative and qualitative changes in therapy or discontinuation of treatment in relation to patient age, cost of initial therapy and type of the change (whether it was a qualitative change or simply a drug replacement within the same pharmacological group or even with a drug with the same INN). The 12-month study of the Bulgarian physicians’ therapeutic behavior in the treatment of arterial hypertension showed high degree of frequent therapeutic variations. Therefore, therapeutic inertness and its negative effects are not typical for the Bulgarian physicians, in contrast to the phenomenon of frequent therapeutic variations.

Key words: drug therapy, therapeutic inertness, therapeutic variations, arterial hypertension

АНАЛИЗ НА КАЧЕСТВОТО НА ЛЕЧЕНИЕ
НА ИСХЕМИЧНАТА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО,
НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С МЕДИЦИНСКИТЕ СТАНДАРТИ И НА ЦЕНАТА НА МЕСЕЧНАТА ТЕРАПИЯ

Т. Веков, В. Христов, А. Иванова, М. Милева
и М. Желева

Български кардиологичен институт

Резюме. Статията представя сравнителен анализ на изследвания на терапевтичното поведение на българските лекари при лечение на артериална хи­пер­тония през периода 2008-2009 г. и при лечение на исхемична болест на сърцето през 2009 г., както и на съответствието им с медицинските стандарти на Европейското кардиологично дружество. Анализът показва, че лекарствените терапии се отдалечават все повече (76,92%) от възприетите медицински стандарти, което предопределя лошия контрол на хроничните заболявания. Авторите отбелязват като основни причини за това неправилната конструкция на здравната система, слабата реимбурсна политика и липсата на обучение и квалификация на лекарите в доболничната помощ.

Ключови думи: лекарствена терапия, исхемична болест на сърцето, медицински стандарти, Европейско кардиологично дружество

ANALYSIS OF ISCHEMIC HEART DISEASE TREATMENT QUALITY, CONFORMITY WITH MEDICAL STANDARDS
AND COST OF MONTHLY THERAPY

T. Vekov, V. Hristov, A. Ivanova, M. Mileva
and M. Zheleva

Bulgarian Cardiac Institute

Summary. The article presents a comparative analysis of the Bulgarian physicians’ therapeutic behavior in the treatment of arterial hypertension for the period 2008-2009 and in the treatment of ischemic heart disease for 2009, as well as its conformity with the medical standards of the European Society of Cardiology. The analysis shows that the drug therapies are progressively moving away (76.92%) from the adopted medical standards, which predetermines poor control on the chronic diseases. As main reasons, the authors point out the inefficient structure of the health system, the weak reimbursement policies and the lack of education and training of the physicians in pre-hospital care.

Key words: drug treatment, ischemic heart disease, medical standards, European Society of Cardiology

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив