Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 3/2016

ГОСТУВАЩ АВТОР

GUESTING AUTOR

Противовъзпалителните ефекти на ресвератрол при стабилна исхемична болест на сърцето и съпътстващ автоимунен тиреоидит
Н. И. Чекалина
Висш държавен институт «Украинска стоматологична академия» – Полтава, Украйна
Резюме.
Целта на проучването е да се изследва ефектът на ресвератрол върху маркери за хронично системно възпаление при пациенти с исхемична болест на сърцето (ИБС) и съпътстващ автоимунен тиреоидит (тиреоидит на Hashimoto) (АИТ). В изследването са включени 85 пациенти с исхемична болест на сърцето: стабилна ангина пекторис, функционален клас II, 30 от които са с диагноза тиреоидит на Hashimoto в еутироидно състояние (експериментална група), и 55 пациенти в контролната група. След едномесечна терапия за стабилизация на ИБС (β-блокери, статини, аспирин), се измериха нивата на интерлевкин-1β (IL-1β), IL-10, тумор некрозен фактор-α (TNF-α) и експресията на мРНК на гена на инхибитор капа В (IkB) нуклеарен транскрипционен фактор kB (NF-kB) в кръвта на пациентите. След това в експерименталната група се назначи допълнително ресвератрол в доза 100 mg на ден и след 2 месеца отново се проведоха изследвания. При пациентите с коморбидност на ИБС и АИТ се установиха повишени нива на IL-1β и TNF-α, както и умерено повишение на IL-10. Получените резултати не се различаваха значително от данните при контролната група. Експресията на мРНК IkB беше идентична в двете групи. Под влиянието на ресвератрол нивата на IL-1β и TNF-α при пациентите от експерименталната група намаляха значително, нивото на IL-10 не се промени, а експресията на мРНК IkBα показа намаление (р < 0,05). Всички тези показатели бяха без промяна в контролната група. Резултатите от проучването демонстрират противовъзпалителните свойства на ресвератрол при пациенти с ИБС и съпътстващ АИТ, които се свързват с намалената транскрипционна активност на NF-кВ.
Ключови думи: ресвератрол, исхемична болест на сърцето, автоимунен тиреоидит, хронично системно възпаление, NF-кВ

 

Anti-inflammatory effects of resveratrol in stable coronary artery disease and concomitant autoimmune thyroiditis
N. I. Chekalina
The Higher State Educational Institution of Ukraine “Ukrainian Medical Stomatological Academy” – Poltava, Ukraine
Summary.
This study aims to examine the effect produced by resveratrol on markers of chronic systemic inflammation in patients with coronary artery disease (CAD) and concomitant autoimmune thyroiditis (Hashimoto’s thyroiditis). The study enrolled 85 patients with coronary artery disease: stable exertional angina, class II, 30 of them were found out to have diagnosis of autoimmune thyroiditis (AIT) in its euthyroid state (experimental group), 55 patients made up the control group. In a month of CAD stabilization therapy (β-blockers, statins, aspirin), the levels of interleukin-1β (IL-1β), IL-10, tumor necrosis factor (TNF-α) and the expression of mRNA inhibitor of kappa B gene (IkB) nuclear, transcription factor kB (NF-kB) were measured in the blood of the patients. Then, the experimental group was additionally prescribed to take resveratrol in a dose of 100 mg per day. 2 months since the beginning of the therapy including resveratrol the patients underwent re-examination. The patients with CAD and AIT comorbidity were found to have increased levels of IL-1β and TNF-α, and moderate increase in IL-10. The findings obtained did not significantly differ from the data from those in the control group. Expression of mRNA IkB was identical in both groups. Under the influence of resveratrol in the patients of the experimental group the levels of IL-1β and TNF-α were significantly decreased, the level of IL-10 was unchanged, and the expression of mRNA IkBα decreased (p <0,05). All these findings of the control group remained unchanged. The results of the study demonstrate the anti-inflammatory properties of resveratrol in cases of CAD and concomitant AIT that are associated with reduced transcriptional activity of NF-kB.
Key words: resveratrol, coronary artery disease, autoimmune thyroiditis, chronic systemic inflammation, NF-kB
АВТОРСКИ СТАТИИ
ORIGINAL ARTICLES

Надеждност на ехокардиографията с тъканен Доплер в режим на тъканно проследяване за бърза оценка на левокамерната систолна функция
И. Даскалов, В. Петрова, А. Чобанов и Д. Станишева
Клиника „Спешна терапия“,
Военномедицинска академия – София
Резюме.
Традиционно левокамерната (ЛК) систолна функция се определя ехокардиографски чрез метода на Симпсън, при който се анализират визуално крайните систолни и диастолни обеми. Макар и приет за стандарт в оценка на ЛК фракция на изтласкване (ФИ), методът е времеотнемащ и зависи основно от качеството на образа и опита на изследващия. Ехокардиографията с тъканен доплер в режим на тъканно проследяване (tissue tracking), позволява полуколичествен анализ на ЛК систолна функция чрез визуална оценка на миокардното лонгитудинално преместване от базата към апекса. Систолното движение на всеки сегмент се изобразява в цветове и се сравнява с приложена цветна скала, разграфена в mm. Цел на проучването беше да се оцени надеждността на ехокардиографията с тъканен доплер в режим на тъканно проследяване за бърза оценка на ЛК глобална систолна функция. В проучването бяха включени 87 (n = 87) последователни пациенти, разделени на групи със запазена (ФИ > 55%, n = 47, 54%) и със значимо понижена ФИ (ФИ < 35%, n = 40, 46%), в синусов ритъм и предсърдно мъждене, на възраст между 40-84 г. Миокардното тъканно преместване (МТП) се определяше за базалните сегменти на ниво на митрален клапен пръстен (МКП) като средно аритметична величина от А4С, А2С, и А3С позиция, чрез тъканен доплер в режим на тъканно проследяване. Тези резултати бяха сравнени с ФИ, изчислена по метода на Симпсън. Надеждността на метода оценихме чрез интраклас корелационен коефициент (ICC), а чувствителността и специфичността – чрез ROC анализ. Пациентите със запазена ФИ показаха нормални средни стойности на МТП на ниво МКП (16.01 ± 1.1 mm), а тези със систолна дисфункция – значимо редуцирана средната стойност (3.11 ± 1.3 mm). В двете групи беше установена силна корелация с ФИ (r = 0.81; p < 0.001). Ехокардиографията с тъканен доплер в режим на тъканно проследяване демонстрира 88% чувствителност и 100% специфичност, за да предскаже ФИ < 30% при пределна средна стойност на МТП на ниво МКП < 4 mm. Според изчисления ICC надеждността на метода е много висока (0.8963). Ехокардиографията с тъканен доплер в режим на тъканно проследяване предоставя възможност за бърза и точна визуална оценка на ЛК систолна функция. Това е особено полезно в условия на лош ехографски прозорец, когато видимостта позволява да се разграничат единствено движенията на МКП и прилежащите базални сегменти на ЛК.
Ключови думи: тъканен доплер, тъканно проследяване, систолна функция, надеждност.

Reliability of Tissue tracking for rapid assessment of left ventricular systolic function
I. Daskalov, V. Petrova, A. Chobanov and D. Stanisheva
Clinic of Emergency Therapy, Military Medical Academy – Sofia
Summary.
Traditionally left ventricular (LV) systolic function is determined by Simpson’s method using visual examination of endocardial borders. This is time consuming approach which is dependent mainly on the image quality (IQ) and investigator experience. Tissue tracking is a new modality tissue Doppler imaging, which allows rapid semi-quantification of the global LV systolic function by visual assessment of the longitudinal myocardial displacement from the base to apex. Seven color bands display systolic motion of each LV segment. The aim of this study was to assess the reliability of tissue tracking for rapid visual assessment of the global LV systolic function. Our study included 87 consecutive patients divided in groups with preserved (n = 47, 54%) and reduced (n = 40, 46%) ejection fraction (EF), aged 40-84 years. Apical two-, three- and four chambers view were used to determine the mean mitral-annular displacement (MAD) by tissue tracking. These results were compared with EF obtained by Simpson’s method. To assess the reliability, we used intraclass correlation coefficients (ICC) and sensitivity/specificity by ROC curves. The patients with preserved EF demonstrated normal mean MAD (16.01 ± 1.1 mm) in contrast to participants with systolic dysfunction, where mean MAD was significantly reduced (3.11 ± 1.3 mm). In both groups were established a strong correlation with EF (r = 0.81; p < 0.001). Tissue tracking demonstrated 88% sensitivity and 100% specificity to predict global LV systolic dysfunction (EF < 30%) in case of estimated mean MAD < 4 mm. The reliability of tissue tracking presented very good strength of agreement (0.8963). Tissue tracking provides a new modality for fast visual identification of severe LV systolic dysfunction. This is especially relevant in settings of a poor IQ where only mitral annular movement and surrounded basal segments are well visible and nothing else in LV.
Key words: tissue Doppler, tissue tracking, systolic function, reliability
ОБЗОРИ
REVIEWS

Периоперативна антикоагулация при пациенти с предсърдно
мъждене на лечение с невитамин К орални антикоагуланти
Л. Демиревска1, А. Александров1, Д. Гочев1 и И. Даскалов2
1Клиника по кардиология, 2Клиника по спешна терапия
Военномедицинска академия – София
Резюме.
Периоперативното поведение при пациенти с предсърдно мъждене на терапия с невитамин К орални антикоагуланти (НОАК) е непрекъснато предизвикателство. Изисква се внимателна индивидуална преценка на риска от кървене, свързан с планираната процедура, и на тромбоемболичния риск. По-големият риск от кървене е свързан с по-голяма нужда от периоперативна хемостаза и по-дълъг период на прекъсване на антикоагуланта. Индивидите с нисък риск от кървене в повечето случаи могат да продължат своята антикоагулантна терапия. При висок тромбоемболичен риск периодът без антикоагулация трябва да е възможно най-кратък. Полуживотът на отделните НОАК е различен и се повишава с влошаването на бъбречната функция, което се отразява на периода преди хирургичното лечение, в който те трябва да се спрат. Обикновено при НОАК не се изисква бриджинг терапия, освен в постоперативния период. Възстановяването на антикоагулацията се основава на риска от кървене, обусловен от процедурата и интраоперативното и/или постоперативното кървене. За пациенти с висок тромбоемболичен и хирургичен риск за кървене възстановяването на НОАК може да се извърши след приложение на други антикоагулантни режими.
Ключови думи: антикоагулация, периоперативно поведение, предсърдно мъждене, НОАК

PERIOPERATIVE ANTICOAGULATION IN PATIENTS WITH ATRIAL FIBRILLATION TREATED WITH NON-VITAMIN K ANTICOAGULANTS
L. Demirevska1, A. Alexandrov1, D. Gochev1 and I. Daskalov2
1Clinic of Cardiology, 2Clinic of Emergency Therapy
Military Medical Academy – Sofia
Summary.
The perioperative management of patients with atrial fibrillation treated with the non-vitamin K antagonist oral anticoagulants (NOAC) is an ongoing challenge. It requires careful examination of the bleeding risk associated with the planned procedure and the thromboembolic risk for the individual. A higher bleeding risk confers a greater need for perioperative hemostasis, and hence a longer period of anticoagulant interruption. Individuals undergoing selected low bleeding risk surgery often can continue their anticoagulant. Half-lives of NOACs differ and increase with worsening of renal function, which affects when drug should be stopped before surgery. Bridging usually is not required for individuals receiving NOACs except in postoperative period. The resumption of anticoagulation is based on bleeding risk associated with surgery and intraoperative and/or postoperative bleeding. For patients with a high thromboembolic risk having a high-bleeding-risk surgery, resumption of the NOAC may need to be adjusted to meet anticoagulant requirements whilst reducing risk of bleeding.
Key words: anticoagulation, perioperative management, atrial fibrillation, NOAC

Синдром на артериална хипертония в легнало положение
с ортостатична хипотония
Л. Демиревска, М. Недкова, В. Балабански и Д. Гочев
Клиника по кардиология, Военномедицинска академия – София
Резюме.
Синдромът на артериална хипертония в легнало положение с ортостатична хипотония се характеризира с хипертония, когато пациентите са в легнало положение и със значително спадане на артериалното налягане, когато заемат изправено положение. Това състояние е относително по-често при възрастни пациенти и при тези със захарен диабет и болест на Паркинсон. Лечението на тази група може да бъде голямо предизвикателство. Лечението на ортостатичната хипотония би трябвало да бъде насочено към подобряване на качеството на живота, а на артериалната хипертония в легнало положение към намаляване на органното увреждане. Важно е да се разбере, че целта на лечението не е да се постигне перфектен контрол на артериалното налягане, а да се поддържа артериалното налягане в приемливи граници, така че да се намалят симптомите, като в същото време се профилактира нараняването. В този обзор се опитваме на очертаем патофизиологията на състоянието и възможностите за лечение на тези пациенти.
Ключови думи: артериална хипертония в легнало положение, ортостатична хипотония

Syndrome of supine hypertension with orthostatic hypotension
L. Demirevska, M. Nedkova, V. Balabanski, D. Gotchev
Clinic of Cardiology, Military Medical Academy – Sofia
Summary.
Supine hypertension–orthostatic hypotension is characterized by hypertension when patients are supine and a clinically significant drop in blood pressure when they assume an upright posture. This condition is relatively common in elderly patients and those who suffer from diabetes mellitus and Parkinson’s disease. Treatment of this group of patients can be very challenging. The treatment of orthostatic hypotension should be aimed more at improving quality of life, and the treatment of supine hypertension is primarily aimed at decreasing organ damage. It is important to realize that the goal of therapy is not to obtain perfect control of blood pressure; rather it is to maintain the blood pressure within an acceptable range that minimizes symptoms while at the same time preventing harm. In this review we attempt to outline the pathophysiology of this condition as well as potential management strategies for these patients.
Key words: supine hypertension, orthostatic hypotension
Фармакогенетика на лекарствения отговор при терапия
с аценокумарол и варфарин
Р. Цвеова1, А. Димитрова-Карамфилова2, Р. Саръева1, О. Белчева1, Г. Начев3, В. Mитев1 и Р. Kънева1
1Център по молекулна медицина, катедра “Медицинска химия и биохимия”,
Медицински факултет, Медицински университет – София
2Клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Екатерина” – София
3Клиника по сърдечно – съдова хирургия, катедра по сърдечно – съдова хирургия,
УМБАЛ “Св. Екатерина” – София
Резюме.
Аценокумаролът и варфаринът са кумаринови антикоагуланти, широко използвани за превенция и лечение на артериален и венозен тромбоемболизъм. Въпреки рутинното им приложение за лечение и профилактика на тромбоемболични усложнения, тези медикаменти имат тесен терапевтичен индекс, което е свързано с повишен риск от усложнения като тромбоза или кървене. Определянето на оптималната доза на тези медикаменти често отнема време поради големите разлики, наблюдавани при отделните пациенти. Изследвания показват, че голямата вариабилност в индивидуалния отговор към терапията с аценокумароли и варфарин се дължи на диетични, екологични и генетични фактори. Сред генетичните фактори най-добре проучен е клиничният ефект на различните алелни варианти в гените CYP2C9 и VKORC1. Генът VKORC1 кодира субединица 1 на витамин К-епоксид-редуктазния комплекс, участващ в цикъла на витамин К, докато CYP2C9 кодира ензима цитохром Р450 2С9, участващ в метаболизма на кумариновите антикоагуланти. Установено е, че полиморфни варианти в тези два гена са отговорни за приблизително 30% от индивидуалните различия при дозирането на двата медикамента. През последните години бяха открити и други генетични фактори, които, макар и по-слабо, влияят върху метаболизма на аценокумарол и варфарин (в това число полиморфни варианти в гените APOE, GGCX, EPXH1, PROC и др.). Сред по-важните негенетични фактори, които допринасят за индивидуалните различия при определянето на оптималната доза на аценокумарола и варфарина, са възрастта, хранителният режим, височината и теглото на пациентите. Ефект оказват и потенциални лекарствени взаимодействия, като например приемане на кумариновите производни заедно с амиодарони други лекарства.
Ключови думи: фармакогенетика, аценокумарол, варфарин, тромбоемболични усложнения, индивидуален отговор на терапията
Pharmacogenetics of drug response in acenocoumarol
and warfarin treatment
R. Tzveova1, A. Dimitrova-Karamfilova2, R. Saraeva1, O. Beltcheva1, G. Nachev3, V. Mitev1 and R.Kaneva1
1Molecular Medicine Center, Department of Medical Chemistry and Biochemistry,
Medical Faculty, Medical University – Sofia
2Department of Clinical Laboratory and Clinical Immunology,
University National Multi-profile Active Treatment Hospital “Sv. Ekaterina” – Sofia
3Department of Cardiovascular Surgery, University National Multi-profile Active
Treatment Hospital “Sv. Ekaterina” – Sofia
Summary
. Acenocoumarol and warfarin are coumarin anticoagulants that are widely used in the prevention and treatment of arterial and venous thromboembolism in many European countries. Although coumarin anticoagulants are widely prescribed for the treatment of thromboembolic events, these medications have a narrow therapeutic index and their application may cause thrombosis or bleeding, when the dose is subtherapeutic or supratherapeutic, respectively. Therefore, the adjustment of the dose is often necessary because of large inter-individual variations in acenocoumarol and warfarin treatment. There is large variation in acenocoumarol and warfarin response as a result of dietary, environmental and genetic factors, which makes defining optimal dose difficult. It is well known that allelic variants in CYP2C9 and VKORC1 genes affect the maintenance dose of coumarin anticoagulants. VKORC1 encodes vitamin K epoxide reductase complex subunit 1 (VKORC1), enzymes involved in vitamin K cycle and metabolism. CYP2C9 encodes cytochrome P450 2C9. The polymorphic variants in both genes are responsible for over 30% of the individual variations in acenocoumarol and warfarin dosing. In recent years other genetic factors were found which influence the metabolism of warfarin and acenocoumarol (including polymorphic variants in APOE, GGCX, EPXH1, PROC, etc.). Other important factors are age, diet, height and weight of patients and potential drug interactions, such as co-administration of amiodarone and other medications.
Key words: pharmacogenetics, acenocoumarol,  warfarin, thromboembolic complications, individual response to therapy

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

CASE REPORTS

ДЕСНОСТРАНЕН ИНФЕКЦИОЗЕН ЕНДОКАРДИТ – ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРОГНОЗА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА НАТИВЕН ИНФЕКЦИОЗЕН ЕНДОКАРДИТ НА ТРИКУСПИДАЛНА КЛАПА1
Т. ДОНОВА И М. РАДКОВА
Клиника по кардиология, УБ „Лозенец“, Медицински факултет, СУ „Климент Охридски“ – София

Резюме. Десностранният инфекциозен ендокардит (ДСИЕ) се наблюдава значително по-рядко от левостранния – от 5 до 10% от всички случаи на инфекциозен ендокардит (ИЕ), най-често е първичен и на трикуспидалната клапа. Честотата на пулмоналния ИЕ е още по-ниска – от 1.5 до 2% от всички случаи на ИЕ. Патогенните микроорганизми са най-различни – от Staphylococci до Rickettsia и Candida. Предразполагащите фактори за ДСИЕ включват: интравенозна лекарствена и алкохолна злоупотреби, инфекция на сърдечно имплантирани устройства, вродени сърдечни заболявания, инфекция на интравенозни периферни и централни катетри, зъбни инфекции.
Клиничната картина е неспецифична, а прогнозата на ДСИЕ се определя от вирулентността на инфекциозния микроорганизъм и големината на вегетациите. Профилактиката изисква преди всичко стриктно спазване на асептика при венозна катетърна инсерция, корекция  на вродените сърдечни болести и лечение на зъбните инфекции. Представен е клиничен случай на инфекциозен ендокардит на трикуспидална клапа при структурно здраво сърце и предразполагащ фактор – интравенозна лекарствена злоупотреба.
Ключови думи: инфекциозен ендокардит, десностранен инфекциозен ендокардит, инфекциозен ендокардит на трикуспидална клапа, интравенозна лекарствена злоупотреба

1Материалът е представен на ХV НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС на ДРУЖЕСТВОТО НА КАРДИОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ – 6-9.Х.2016 г., НДК, София

RIGHT-SIDED INFECTIVE ENDOCARDITIS  CHARACTERISTICS AND FORECAST CLINICAL CASE OF NATIVE INFECTIVE ENDOCARDITIS OF TRICUSPID VALVE
T. DONOVA AND M. RADKOVA
Department of Cardiology, University Hospital „Lozenets“, Medical Faculty, University „Sv. Kliment Ohridski“ – Sofia

Summary. The right sided infective endocarditis is defi nitely more rare noted than the left sided – 5-10% of all IE cases, most commonly it is primary and affects the tricuspid valve. The frequency rate of the pulmonary endocarditis is even lower – 1.5-2% off all IE cases. The pathogenic microorganisms vary widely – from Staphylococci to Rickettsia and Candida. Prepossessing factors for this disease include: intravenous medicinal and alcoholic abuses, infection of heart-implanted devices, congenial hearth diseases, infection of intravenous peripheral and central catheters, dental infections. The clinical presentation is unspecifi c and the prognosis is defi ned by the virulence of the infl ammatory microorganism and the size of the vegetations. The prophylaxis requires among all strict observation of aseptics by venous cathetric insertions, correction of the congenial hearth diseases and treatment of the dental infections.
Key words: infective endocarditis, right-sided endocarditis, infective endocarditis of tricuspid valve, intravenous medicinal abuse

 

 

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив