Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 3/2014

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ПРЕГЛЕД НА УПОТРЕБАТА НА НИСКИ ДОЗИ АЦЕТИЛСАЛИЦИЛОВА КИСЕЛИНА
КАТО АНТИТРОМБОТИЧНА ТЕРАПИЯ

Ст. Балкански, Л. Пейкова, Е. Григоров и И. Гетов
Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София

Резюме. Ацетилсалициловата киселина (АСК) се използва като лекарство повече от един век. Тя притежава множество доказани фармакологични ефекти: противоболков, противовъзпалителен и антипиретичен, а според прилаганата доза може да прояви и противоревматичен ефект. В ниски дози (от 75-100 mg), чрез инхибиране синтеза на тромбоксан, АСК се използва в кардиологията като средство, предотвратяващо образуването на кръвни съсиреци, предизвикващи запушването на кръвоносните съдове. Посредством инхибирането на активността на СОХ-1 АСК възпрепятства продукцията на физиологично важни простагландини, предпазващи стомашната мукоза от увреждане от солната киселина. Това от своя страна води до висока токсичност в горния гастроинтестинален тракт. Рисковите фактори за появата на усложнения и НЛР при пациенти, приемащи ацетилсалицилова киселина, са добре познати и включват: напреднала възраст, анамнеза за язва или гастроинтестинално кървене, употреба на две или повече НПВС, както и приемането им във високи дози, едновременна употреба на кортикостероиди или антикоагуланти, както и наличието на хронични заболявания.

Ключови думи: ацетилсалицилова киселина, ниски дози, рискови фактори, гастроинтестинално кървене

A REVIEW OF THE USE OF LOW-DOSE ACETYLSALICYLIC ACID
FOR ANTITHROMBOTIC THERAPY

S. Balkansky, L. Peikova, E. Grigorov and I. Getov
Department Of Pharmacy, Medical University – Sofia

Summary. The acetylsalicylic acid (ASA) is used as a medicine for more than a century. It is an analgesic, anti-inflammatory and antipyretic medication. In low dosage (from 75 to 100mg) it has an antiplatelet effect  by inhibiting the production of thromboxane, which under normal circumstances binds platelet molecules together to create a patch over damaged walls of blood vessels. The ASA inhibits the COX-1 enzyme and prevent the production of physiologically important prostaglandins which protect the gastrointestinal mucosa from harmful effects of the hydrochloric acid. This leads to high toxicity in the upper gastrointestinal tract. The risk factors for complications of the upper gastrointestinal tract for patients who take low dosage acetylsalicylic acid are well known – advanced age, use of two or more NSAIDs, prior history of ulcer or gastrointestinal bleeding, usage of high dosage of NSAIDs, the concomitant use of corticosteroids or anticoagulants, and serious diseases.

Key words: acetylsalicylic acid, low dosage, risk factors, gastro-intestinal bleeding
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕЛЕКАРДИОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ – ДАННИ ОТ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА НАД 3000 ПАЦИЕНТИ
Б. Бойчев1, Я. Симова2 и Н. Димитров3
1Клиника по кардиология, МБАЛ „Христо Стамболийски“ – Казанлък
2Отделение по неинвазивна функционална и образна диагностика, Национална кардиологична болница – София
3Отделение по инвазивна кардиология, Университетска болница „Света Екатерина“ – София


Резюме. Телекардиологията е сравнително ново направление в кардиологията, като особен интерес представлява възможността за безжичен трансфер, обработка и анализ на ЕКГ сигнали – ЕКГ телемониториране. Целта на представеното проучване е да обобщи началния тригодишен опит с провеждане на ЕКГ телемониториране в България. За периода от октомври 2010 г. до февруари 2014 г. чрез ЕКГ телемониториране бяха изследвани 3012 лица на средна възраст 58.2 ± 13.4 години. Данните от включените пациенти постъпват и се анализират в специално създаден център за телемониториране, с помощта на който се осигурява постоянно (24/7) наблюдение и възможност за своевременна реакция при наличие на спешност. Средният период на мониториране беше 5.3 ± 7.2 дни. Индикациите за провеждане на телемониториране при 76% от случаите бяха търсене на ритъмно-проводни нарушения, а при останалите 24% – съмнение за наличие на индуцируема миокардна исхемия. В резултат на проведеното телемониториране успяхме да установим ново клинично състояние при 76.7% от наблюдаваните лица. Промяна в терапията в резултат на провеждане на телемониториране се наложи при 84.6% от болните. При 33.6% от случаите по време на периода на наблюдение беше установено състояние, налагащо спешна или неотложна хоспитализация. Средният период от установяване на състояние, налагащо хоспитализация, до осъществяването щ беше 2 часа. Поносимостта към ЕКГ телемониторирането беше отлична – прекъсване по желание на пациента, поради поява на странични ефекти, се наложи при 5 лица (0.2%). ЕКГ телемониторирането представлява надежден метод за изследване с възможност за установяване на точна диагноза при голям процент от наблюдаваните лица, с потенциал за оптимизиране на терапията, осигуряване на своевременна реакция при възникване на спешно състояние и с отлична поносимост.

Ключови думи: телемедицина, телекардиология, ЕКГ телемониториране
TELECARDIOLOGY APPLICATION IN BULGARIA – MORE-THAN-3000-PATIENT FOLLOW-UP DATA
B. Boichev1, I. Simova2 and N. Dimitrov3
1Clinic of Cardiology, Multiprofile Hospital „Hristo Stamboliyski“ – Kazanlak
2Department of Noninvasive Imaging and Functional Diagnostics, National Cardiology Hospital – Sofia
3Department of Invasive Cardiology, University Hospital „Sveta Ekaterina“ – Sofia

Summary. Telecardiology is a relatively new cardiology trend. The possibility of ECG data transfer, processing and analysis – ECG telemonitoring deserves a special attention. The purpose of the present study is to summarize the initial 3-year experience of ECG telemonitoring in Bulgaria. From October 2010 to February 2014, 3012 patients at a mean age of 58.2 ± 13.4 years underwent ECG telemonitoring. Patient-data was transferred to and analyzed in a dedicated telemonitoring center with a 24/7 availability and developed algorithms for emergency reaction. The mean monitoring period was 5.3 ± 7.2 days. Indications for referring patients to ECG telemonitoring were evaluation for rhythm-conduction disorders (76%) or observation for myocardial ischemia. We were able to detect a new clinical condition during monitoring in 76.7% of our patients. A change in therapy as a result of ECG telemonitoring was necessary in 84.6% of the cases. In 33.6% of patients, a condition was detected during monitoring, which necessitated emergent or urgent hospitalization. The average period from the establishment of the condition requiring hospitalization until its accomplishment was 2 hours. Tolerability was excellent – only 5 persons (0.2%) discontinued ECG telemonitoring because of adverse reactions. ECG telemonitoring is a reliable method for patient evaluation, capable of determining the correct diagnosis in the majority of monitored patients, useful for treatment optimization, providing timely intervention in emergency situation and with an excellent tolerability.

Key words: telemedicine, telecardiology, ECG telemonitoring

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

CASE REPORT

НЕКОРИГИРАНА ТЕТРАЛОГИЯ НА ФАЛО ПРИ 53-ГОДИШНА ЖЕНА: КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ
Р. Ташева, И. Евгениева, К. Витлиянова и М. Григоров
Клиника по кардиология, II МБАЛ – София

Резюме. Тетралогията на Фало е най-честата форма на цианотичен вроден сърдечен порок и съставлява 10% от всички случаи на вродени сърдечни малформации при деца. Включва 4 компонента: междукамерен септален дефект, обструкция в изходния тракт на дясната камера, яздеща аорта и деснокамерна хипертрофия. Лечението е оперативно – пълна корекция през първите 2 години от живота. Преживяемостта до пълнолетие е изключително рядка без палиативна или коригираща операция, като под 3% от неоперираните пациенти доживяват до 40-годишна възраст. Представяме случай на 53-годишна пациентка с некоригирана вродена аномалия – тетралогия на Фало, както и обсъждане на етиопатогенетичните механизми на наблюдаваната продължителност на живота, а също и възможностите за късна оперативна интервенция при тези пациенти.

Ключови думи: Фало, тетралогия, корекция, декомпенсация, смъртност, преживяемост

UNCORRECTED TETRALOGY OF FALLOT IN A 53-YEAR-OLD WOMAN: A CLINICAL CASE
R. Tasheva, I. Evgenieva, K. Vitlianova and M. Grigorov
Clinic of Cardiology, Second Multirofile Hospital – Sofia

Summary. Tetralogy of Fallot is the common form of cyanotic congenital heart disease constituting 10% of all cases of congenital heart malformations in children. It includes 4 components: ventricular septal defect, obstruction to the right ventricular outflow tract, overriding aorta and right ventricular hypertrophy. Treatment is surgical – full correction during the first two years. Survival until adulthood is extremely rare without palliative or correction surgery, with less than 3% of patients without surgery surviving to the age of 40 years. We present the case of a 53-year-old female patient with an uncorrected congenital anomaly – the tetralogy of Fallot, with discussion of etiopathogenetical mechanisms of the observed survival and the possibilities for late surgical intervention in these patients.

Ключови думи: Fallot, tetralogy, correction, decompensation, mortality, survival

ОБЗОРИ

REVIEWS

ОПТИМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПЕРОРАЛНАТА ДВОЙНА АНТИТРОМБОЦИТНА ТЕРАПИЯ
Н. Рунев, Е. Манов и Т. Донова
КПВБ, УМБАЛ „Александроваска“, МУ – София

Резюме. Антитромбоцитната терапия е утвърден стандарт за профилактика и лечение на артериални тромботични събития. Продължават дискусиите, обаче, колко дълго трябва да се приема перорална двойна антитромбоцитна терапия (ДАТ) след перкутанна коронарна интервенция (ПКИ) и имплантиране на стент. В обзора са представени настоящите препоръки на  Европейското кардиологично дружество за ДАТ, основаващи се на доказателствата от клинични проучвания. Според тях продължителността на ДАТ след планова ПКИ със стентиране при стабилна стенокардия се определя главно от вида на стента и трябва да бъде поне 1 месец след BMS и 6-12 месеца след DES 2-ра генерация с цел предотвратяване на късна стент-тромбоза. Данните за ефективността на 3 месеца ДАТ след стентиране с Еndeavor (Zotarolimus-излъчващ стент) вероятно ще доведат до промяна в следващите препоръки за този тип стент. При всички пациенти с остър коронарен синдром (със и без ST-елевация) с имплантиран DES или BMS, или без стентиране, препоръките са за 12 месеца ДАТ с две основни цели: профилактика на сърдечно-съдови събития и предотвратяване на късна стент-тромбоза.

Ключови думи: двойна антитромбоцитна терапия, продължителност, перкутанна коронарна интервенция, стент

OPTIMAL DURATION OF DOUBLE ORAL ANTIPLATELET THERAPY
N. Runev, Е. Manov and Т. Donova
Department of Propedeutic of Internal Diseases, UMHAT „Alexandrovska“, Medical Universigy – Sofia

Summary. Antiplatelet therapy has been approved as a standard for prеvention and treatment of arterial thrombotic events. However, the discussions how long an oral dual antiplatelet therapy (DAT) should be taken after percutaneous coronary intervention (PCI) and stenting are still opened. In this review article the current European Society of Cardiology Guidelines about DAT, based on the clinical trials evidence, are presented. Аccording to them the DAT duration after planned PCI and stenting in stable angina is determined mainly by the stent type and should be at least 1 month after BMS and 6-12 months after DES 2-nd generation, aimed to prevent late stent-thrombosis. The data for efficacy of 3 months DAT after Еndeavor (Zotarolimus-eluting stent) deployment will probably lead to changes in the next recommendations, concerning this type of stent. In all patients after acute coronary syndrome (with and without ST elevation), received  DES or BMS, or without stent implantation, the Guidelines recommend DAT during 12 months for prevention of both: cardiovascular events and late stent-thrombosis.

Key words: dual antiplatelet therapy, duration, percutaneous coronary intervention, stent

ГЕНОМНИТЕ АСОЦИАТИВНИ ПРОУЧВАНИЯ КАТО СЪВРЕМЕНЕН ПОДХОД ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ – ЧАСТ ВТОРА
Р. Цвеова1, 2, Т. Янева3, Г. Димитров3, Д. Пендичева-Духленска5, С. Въндева4, Й. Матрозова4, К. Найденов2, О. Белчева1, 2, А. Миткова1, 2, С. Захариева4, Р. Търновска-Къдрева3, Г. Начев6, В. Митев1, 2 и Р. Кънева1, 2
1Център по молекулна медицина, Медицински университет – София
2Катедра „Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
3Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска” – София
4Клиничен център по ендрокринология и геронтология, Медицински университет – София
5Катедра „Експериментална и клинична фармакология, дерматология и венерология”,
Медицински университет – Плевен
6УСБАЛССЗ „Св. Екатерина” – София


Резюме. Артериалната хипертония (АХ) представлява основен сърдечно-съдов рисков фактор, отговорен за над 50% от сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност по целия свят, особено в развитите страни. Епидемиологичните данни от голям брой проучвания показват, че възникването на АХ се дължи на едновременното и комбинирано влияние на генетични фактори и фактори на променящата се околна среда. Именно поради тази причина хипертонията е определена като комплексно, мултифакторно заболяване, при което делът на генетичния компонент е между 30 и 50%. Първият опит за провеждане на широкомащабно, геномно изследване, имащо за цел да идентифицира гени и генни локуси, асоциирани с АХ, е направен през 2007 год. от Welcome Trust Case Control Consortium, но въпросното проучване не успява да идентифицира генетични варианти, повишаващи чувствителността към високи стойности на АХ при европейци. От този момент нататък са проведени няколко големи проучвания, покриващи целия човешки геном, като са идентифицирани над 50 на брой рискови варианта в различни хромозомни локуси, свързани с промени в стойностите на систолното и диастолното артериално налягане (САН и ДАН) или АХ като цяло.

Ключови думи: артериална хипертония, мултифакторно заболяване, генетични варианти, хромозомни локуси

GENOME – WIDE ASSOCIATION STUDIES AS A CONTEMPORARY APPROACH TO DETERMINATION OF THE GENETIC BASIS OF ARTERIAL HYPERTENSION – PART TWO
R. Tzveova1, 2, T. Yaneva3, G. Dimitrov3, D. Pendicheva-Duhlenska5, S. Vandeva4, Y. Matrozova4, K. Naydenov2,
O. Beltcheva1, 2, A. Mitkova1, 2, S. Zacharieva4, R. Turnovska-Kadreva3, G. Nachev4, V. Mitev1, 2 and R. Kaneva1, 2

1Molecular Medicine Center, Medical University – Sofia
2Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
3Clinic of Cardiology, University Hospital “Aleksandrovska” – Sofia
4Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia
5Department of Experimental and Clinical Pharmacology, Dermatology and Venereology, Medical University – Pleven
6University National Specialized Hospital for Active Treatment Hospital “Sv. Ekaterina” – Sofia


Summary. Arterial hypertension (AH) is a major quantitative cardiovascular risk factor, responsible for over 50% of cardiovascular morbidity and mortality worldwide, especially in developed countries. Epidemiological data from a large number of studies have shown that the occurrence of hypertension is due to simultaneous and combined influence of genetic factors and the evolving environment. Arterial hypertension is defined as a complex, multifactorial disease, in which the proportion of the genetic component is between 30% and 50%. The first attempt to conduct a large-scale genomic study, aimed to identify genes and gene loci associated with arterial hypertension was carried out in 2007 by the Welcome Trust Case Control Consortium. The purpose of this study was to detect genetic variants that increase susceptibility to high levels of blood pressure in Europeans. Later, different research groups conducted several large studies covering the entire human genome and identified over 50 risk variants in various chromosomal loci associated with changes in systolic and diastolic blood pressure (SBP and DBP) or arterial hypertension in general.

Key words: arterial hypertension, multifactorial disease, genetic variants, chromosomal loci

ФАРМАКОГЕНЕТИКА НА АНТИХИПЕРТЕНЗИВНИ ЛЕКАРСТВА
Н. Бояджиева1,2, М. Варадинова1 и Р. Методиева1
1Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет – София;
2Българска академия на науката и изкуствата – София


Резюме. Фармакогенетика е важен раздел на фармакология и фармакотерапия на сърдечно-съдови заболявания. Изследванията върху фармакогенетика подкрепят индивидуализираната терапия на пациентите. Около 50 клинични проучвания са документирани за фармакогенетични механизми на различни антихипертензивни лекарства. Анализът на публикуваните резултати е представен в настоящия обзор. Ренин-ангиотензин-алдостерон системата (RAAS) е един от кандидатите за приложение на прогреса във фармакогенетика на хипертония. През последните две десетилетия се документираха генетични варианти на RAAS, които бяха проучвани и тествани за ролята им в лечението на хипертония с различни медикаменти. Статистически значима връзка е съобщена за генни варианти на AGT rs7079, AT1 халотип, REN и ACE2 гени. Резултатите от изследванията върху ACE I/D, AGT M235T, AT1 A1166C и AT2 варианти подкрепят становището, че RAAS генни варианти имат роля за фармакогенетичните характеристики на различни антихипертензивни средства (АСЕ инхибитори, ангиотензин 2 рецепторни блокери и други). Единадесет клинични проучвания документират фармакогенетични характеристики на диуретици и алфа-агонисти като антихипертензивна терапия. Анализират се и резултати за фармакогенетика на бета-блокери, които са свързани с мутации на бета-рецепторен тип 1 ген и се отнасят по-често за лечение с атенолол и по-рядко за лечение с метопролол. Взети заедно, резултатите от фармакогенетичните изследвания са важни за индивидуализираната и ефективна терапия на хипертонията.

Ключови думи: АСЕ инхибитори, ренин-ангиотензинова система, генетичен полиморфизъм, фармакогенетика, ангиотензин-рецепторни блокери, бета-блокери, диуретици

PHARMACOGENETICS OF ANTIHYPERTENSIVE DRUGS
N. Boyadjieva1,2, M. Varadinova1 and R. Metodieva1
1Department of Pharmacology and Toxicology, Medical Faculty, Medical University – Sofia
2Bulgarian Academy of Science and Arts – Sofia


Summary. The “pharmacogenomics” or “pharmacogenetics” is an important field in pharmacology and pharmacotherapy of cardio-vascular diseases. It supports the personalized medicine. There are at least 50 clinical studies documented the pharmacogenetic mechanisms of various antihypertensive drugs. The analyze of published data is present here. The renin-angiotensin – aldosterone system (RAAS) is one of the candidates for the application of the progress in genetic in the treatment of hypertension. For the past two decades, genetic variants of the RAAS have been identified and tested for association with blood pressure response to various drugs, but the results have been inconsistent. Significant associations have been reported for gene variants of AGT rs7079, AT1 haplotype, REN, and ACE2. The results from studies on the ACE I/D, AGT M235T, AT1 A1166C, and AT2 variants suggest that it is possible to play a role in pharmacogenetic of drugs affecting RASS, but there are controversial data. Eleventh studies documented the pharmacogenetic characteristics of diuretics and alpha-agonist as an antihypertensive therapy. There are data on beta-blockers supported the pharmacogenetic relations between their activity and mutations of beta receptor type 1 gene. Taken together the data support the role of pharmacogenetics in effective treatment of hypertension.

Key words: ACE inhibitors, renin-angiotensin system, genetic polymorphism, pharmacogenetics, angiotensin receptor blocker, beta-blockers, diuretics

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив