Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 3/2013

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХОМОЦИСТЕИН ПРИ МЪЖЕ С ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ
НА СЪРЦЕТО, СВРЪХТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕ

Н. Дончева1, Ю. Няголов2, А. Велчева3, М. Боев3 и Б. Попов3
1Отделение по клинична лаборатория, Медицински институт – МВР
2Катедра по физиология, 3Катедра по хигиена и медицинска екология, МУ – София

Резюме: Повишеният хомоцистеин (HCY) е независим рисков фактор за ранна атеросклероза. Целта е да се ппредели хомоцистеинът при мъже със свръхтегло и затлъстяване след миокарден инфаркт или стабилна ангина или аорто-коронарен байпас. Петдесет мъже на средна възраст 53.9 год. сс коронарна болест на сърцето или аорто-коронарен байпас и индекс на телесна маса над 25.0 kg/m2 бяха изследвани за серумни нива на хомоцистеин, липиди, кръвна захар, пикочна киселина, пълна кръвна картина, СУЕ и високочувствителен С-реактивен протеин. Биохимичните и хематологичните показатели бяха определяни с унифицирани и стандартизирани методи, С-реактивният протеин – с имунометричен хемилуминесцентен метод, а серумният HCY – по два различни метода (метод А: конкурентен имунологичен метод, и метод В: на газов хроматограф с масселективна детекция). Средните стойности на липидите показаха умерена дислипидемия, а останалите параметри бяха в референтните граници. Стойностите на хомоцистеина, определени по имунологичен метод бяха 13.26 ± 0.95 mol/L, а с газхроматографския – 14.67 ± 1.09 mol/L. Установи се значима корелация на резултатите по двата метода (r = 0.870, p < 0.001). При 40.81% от изследваните болни имаха повишени нива на серумния хомоцистеин, несвързани с останалите липидни и нелипидни рискови фактори. Суплементацията на вит. В6, В12 и фолиева киселина към основната кардио- и антилипемична терапия може да намали риска от първи или повторен миокарден инфаркт при мъже с исхемична болест на сърцето.
Ключови думи: хомоцистеин, високочувствителен С-реактивен протеин, липиди, свръхтегло, исхемична болест на сърцето

DETERMINATION OF HOMOCYSTEIN IN MALES WITH CORONARY HEART DISEASE, OVERWEIGHT AND OBESITY
N. Doncheva1, Y. Nyagolov2, A. Velcheva3, M. Boev3 and B. Popov3
1Department of Clinical Laboratory, Medical Institute, Ministry of Interior – Sofia
2Department of Physiology, Medical University – Sofia
3Department of Hygiene and Medical Ecology, Medical University – Sofia

Summary: Elevated homocystein (HCY) is associated with onset of early atherosclerosis independent of other risk factors. The study was aimed to investigate HCY in males with overweight after myocardial infarction or with stable angina or aortocoronary bypass. Fifty men at mean age 53.9 years with coronary heart disease or aortocoronary bypass and BMI over 25 kg/m2 were tested for HCY, serum lipids, blood glucose, uric acid, blood cell count, erythrocyte sedimentation rate (ESR)  and high-sensitivity C-reactive protein (hs-СRP). Biochemical and hematological parameters were measured by commonly used standard laboratory methods, hsСRP was determined by hemiluminiscent immunometry, and HCY – by two different methods (method A: competitive immunoassay; method B: gas chromatography using a mass-selective detector). Lipid parameters indicated moderate dyslipidemia, while all other parameters were within the reference values. The concentration of HCY, measured by the immunoassay method, was 13.26 ± 0.95 mol/L, whereas using gas chromatography was 14.67 ± 1.09 mol/L. Significant correlation (r = 0.870, p < 0.001) between the two methods was established. Elevated HCY was found in 40.81% of the studied patients, independently of other lipid and nonlipid risk factors. Vitamin B6, B12 and folic acid supplementation added to the cardioprotective and antilipid therapy could reduce the risk of first or recurrent  myocardial infarction in men with coronary heart disease and overweight.
Key words: homocystein, high sensitive CRP, lipids, lipids, overweight, coronary heart disease

ДИНАМИКА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ПУЛМОНАЛНАТА ИНСУФИЦИЕНЦИЯ
СЛЕД РАДИКАЛНА КОРЕКЦИЯ НА ТЕТРАЛОГИЯ НА ФАЛО ПРИ ДЕЦА

А. Дашева-Димитрова
Клиника по детски болести и детска кардиология, Национална кардиологична болница – София
Резюме: Хирургичната корекция на деца с тетралогия на Фало (ТФ) е единствен, безалтернативен метод на лечение. Радикалната операция включва затваряне на междукамерния дефект и дезобструкция на деснокамерния изходен тракт. Ако пръстенът на пулмоналната клапа е хипопластичен, се имплантира трансануларна заплатка (ТАЗ). Една от неизбежните находки след операцията е появата на пулмонална инсуфициенция (ПИ). Целта на проучването е да се изследва пулмоналната инсуфициенция след радикална корекция на ТФ непосредствено след операцията и при последния контролен преглед, както и да се потърси зависимост между степента на ПИ и типа хирургична техника – запазена или незапазена пулмонална клапа (ТАЗ) рано след операцията и в отдалечен срок. Проучени са 196 пациенти, подложени на радикална операция между 1990-2001 г. в Детската кардиологична клиника на Националната кардиологична болница. Дезобструкцията при 140 (71,43%) е осъществена чрез ТАЗ, а при останалите 56 (28,57%) пулмоналната клапа е запазена. Всички пациенти са изследвани с едно- и двуразмерна ехокардиография с пулсов и цветен доплер. Използвани са статистически методи, като за ниво на значимост е прието р < 0,05. До 30-ия ден след операцията изходът е летален за 8 (4,08%) деца. Срокът на следоперативното проследяване е 132,7 ± 48,42 (5-240) месеца, като 97,32% от пациентите са проследени над 5 и повече години. Непосредствено след операцията ПИ се установява при 186 пациенти, а при последния контролен преглед – при всички. И в двата случая преобладават пациентите с умерена ПИ, като при последния контролен преглед (ПКП) се появяват и такива с тежка ПИ – 34 (18,09%). Наблюдава се сигнификантна зависимост между степента на ПИ и типа на хирургична корекция, изразяваща се в по-висок относителен дял на по-значима ПИ при пациентите с ТАЗ спрямо пациентите със запазена пулмонална клапа както непосредствено след операцията, така и при ПКП. ПИ напредва и в двете групи, като при пациентите с незапазена пулмонална клапа (ТАЗ) се развива тежка ПИ, каквато липсва при пациентите със запазена пулмонална клапа. 21 пациенти с тежка ПИ претърпяват пулмонално клапно протезиране. В хода на следоперативната еволюция ПИ прогресира при всички пациенти, като при коригираните с ТАЗ се наблюдава и високостепенна ПИ с последващо развитие на деснокамерна дисфункция.
Ключови думи: тетралогия на Фало, радикална корекция, пулмонална инсуфициенция

DYNAMICS IN THE EVOLUTION OF PULMONARY INSUFFICIENCY AFTER RADICAL CORRECTION OF TETRALOGY OF FALLOT IN CHILDREN
A. Dasheva-Dimitrova
Department of Pediatric Diseases and Pediatric Cardiology, National Heart Hospital – Sofia
Summary: Surgical correction of tetralogy of Fallot (TOF) in children is a unique method of treatment with no alternative. Radical surgery involves closure of the ventricular septal defect and removal of the right ventricular outflow tract obstruction. If the ring of the pulmonary valve is hypoplastic, transannular patch (TAP) has to be  implanted. One of the inevitable findings after surgery is the occurrence of pulmonary insufficiency (PI). The aim of this study was to examine pulmonary insufficiency after radical correction of TOF, immediately after surgery and at last follow-up, and to seek correlation between the degree of PI and the types of surgical methods used – with preservation of the pulmonary valve or TAP implantation, early and late after operation. 196 patients who were radically operated between 1990-2001 in the Pediatric Cardiology Clinic of the National Heart Hospital were studied. Desobstruction in 140 (71.43%) patients was achieved by TAP, while in the remaining 56 (28.57%) the pulmonary valve was preserved. All patients were examined by one- and two-dimensional echocardiography with pulsed and color Doppler. Statistical methods were used and the level of significance adopted was p < 0.05. The 30-day overall death rate after surgery was 4.08% (8 children). The duration of the postoperative follow-up was 132.7 ± 48.42 (5-240) months, 97.32% patients were followed up over a period of 5 or more years. Immediately after surgery PI was found in 186 patients, and at the last follow-up all children had PI. In both cases patients with moderate PI dominated. At the last examination emerged patients with severe PI – 34 (18.09%). There was a significant correlation between the degree of PI and the type of surgical repair used, with a higher proportion of  more significant PI found in patients with ТАP compared with patients with preserved pulmonary valve, and that finding was unchanged from immediately after surgery to the last follow up. PI progressed in both groups, patients with unsaved pulmonary valve developed severe PI, in contrast to those with preserved pulmonary valve. 21 patients with severe PI underwent pulmonary valve replacement. During the postoperative evolution PI progressed in all patients and in those with implanted TAP was observed high-PI with subsequent development of right ventricular dysfunction. 
Key words: Tetralogy of Fallot, radical correction, pulmonary insufficiency

НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ДЪЛБОКИТЕ ВЕНОЗНИ ТРОМБОЗИ
(НАШИЯТ ОПИТ С РИВАРОКСАБАН)

Л. Бешев, А. Маринов, Ц. Георгиев, В. Великов и А. Григоров
Отделение по съдова хирургия, УМБАЛ „д-р Георги Странски” – Плевен
Катедра „Хирургически болести”, Медицински университет – Плевен

Резюме: Дълбоките венозни тромбози (ДВТ) са честа патология със значим неблагоприятен медицински и социално-икономически ефект. Целта на изследването е да се изпита и проследи в клинични условия ефектът от лечението им с перорален антикоагулант – ривароксабан. На перорално антикоагулантно лечение с ривароксабан са подложени 18 пациенти с остра форма на ДВТ с различна локализация. Лечението е провеждано в дози 2 х 15 mg дневно за 21 дни перорално и последващо еднократно приложение на медикамента 20 mg дневно за период от 6 месеца. Клинично повлияване е наблюдавано при всички пациенти. При нито един от пациентите не са констатирани инциденти на кървене. При 17 от болните не е наблюдаван рецидив на заболяването. Рецидивът, наблюдаван при един пациент, е свързан с доказана генетична предиспозиция. Нашият опит с ривароксабан показва добра поносимост към медикамента и много добро клинично повлияване на заболяването. Отпада необходимостта от лабораторен контрол на коагулационния статус, което е несравнимо предимство.
Ключови думи: дълбоки венозни тромбози, лечение, ривароксабан

NEW PERSPECTIVES IN THE TREATMENT OF DEEP VEIN THROMBOSIS
(OUR EXPERIENCE  WITH RIVAROXABAN)

L. Beshev, A. Marinov, Ts. Georgiev, V. Velikov and A. Grigorov
Ward of Vascular Surgery, University Hospital “D-r Georgi Stranski” – Pleven
Department of Surgery, Medical University – Pleven

Summary: Deep vein thromboses (DVTs) are common pathology with significant medical and socioeconomic impact. The aim of this study was to examine and monitor under clinical conditions the effect of the oral anticoagulant  rivaroxaban in the emergency treatment of thromboembolism. Eighteen patients with acute DVT with different localization were subjected to anticoagulant therapy with rivaroxaban. The treatment was carried out with 15 mg rivaroxaban orally twice daily for 21 days and subsequently continued with a single dose of 20 mg daily for a period of 6 months. Clinical response was observed in all patients. None of the patients had bleeding accidents. In 17 patients there was no relapse of the disease. Recurrence occurred in one patient. However, it was associated with a proven genetic predisposition. Our experience showed that treatment with rivaroxaban was well-tolerated and was associated with very good clinical outcome in patients with DVT. There was no need for routine coagulation monitoring with rivaroxaban, which is an incomparable advantage.
Key words: deep vein thrombosis, treatment, rivaroxaban

ФАРМАКОИКОНОМИКА НА АНТИХИПЕРТЕНЗИВНАТА ТЕРАПИЯ С КОМБИНИРАНИ ПРОДУКТИ, СЪДЪРЖАЩИ АНГИОТЕНЗИН II АНТАГОНИСТИ И ДИУРЕТИЦИ
М. Манова1, А. Савова1, М. Димитрова1, С. Георгиева2 и Г. Петрова1
1Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София
2УМБАЛ „Александровска“, Медицински университет – София

Резюме: Високото кръвно налягане се асоциира с около 6% от смъртните случаи в световен мащаб и е най-честият рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. През последните 30 години терапията на хипертонията се подобри значително, което доведе до забележимо намаляване на смъртността от инфаркт, инсулт и коронарна болест на сърцето. Ангиотензин II антагонистите са доказано ефикасни при лечението на хипертония. Голяма част от проучванията показват, че пациентите с хипертония се нуждаят от две или повече антихипертензивни лекарствени продукта, за да се постигне контрол върху артериалното налягане. Това доведе до разработването на комбинирани лекарствени продукти, които позволяват намаление на дозите или подобрение на съгласието на болните и придържането към лекарствената терапия. Хидрохлортиазидът е тиазиден диуретик, често използван в комбинация с други антихипертензивни лекарства, включително ангиотензин II антагонисти. Комбинирането на ангиотензин рецепторен блокер с хидрохлортиазид доказано повишава антихипертензивната ефективност и на двата продукта в сравнение с което и да е от лекарствата, самостоятелно. В материала са анализирани фармакоикономическите характеристики на употребата на комбинирани продукти, съдържащи ангиотензин II антагонисти и хидрохлортиазид на българския пазар. Комбинираната терапия между ангиотензин ІІ антагоснистите и хидрохлортиазид предоставя допълнителни възможности за терапия на пациентите с хипертония, като разходите за терапия с по-новите поколения комбинирани продукти са съпоставими.
Ключови думи: ефикасност, безопасност, фармакоикономика, олмесартан, валсартан, лосартан, ирбесартан, хидрохлортиазид

PHARMACOECONOMICS OF ANTIHYPERTENSIVE THERAPY WITH FIXED-DOSE COMBINATIONS PRODUCTS OF ANGIOTENSIN II RECEPTOR ANTAGONISTS
AND DIURETICS

M. Manova1, A. Savova1, M. Dimitrova1, S. Georgieva2 and G. Petrova1
1Faculty of Pharmacy, Medical University – Sofia
2UMHAT “Aleksandrovska”, Medical University – Sofia

Summary: High blood pressure is associated with about 6% of deaths worldwide and is the most common risk factor for cardiovascular disease. Over the past 30 years, treatment of
hypertension has significantly improved, resulting in a marked reduction in mortality from heart attack, stroke and coronary heart disease. Angiotensin II antagonists have proven efficacy in the treatment of hypertension. Majority of studies have shown that most patients with hypertension will need two or more antihypertensive medications to achieve blood pressure control. This led to the development of combination drug products that allow reduced doses or improvement of patient’s compliance and adherence to drug therapy. Hydrochlorothiazide is a thiazide diuretic which is often used in combination with other antihypertensive drugs including angiotensin II antagonists. The combination of an angiotensin receptor blocker with hydrochlorothiazide has demonstrated increased antihypertensive effectiveness of both products, in comparison with any of the drugs alone. The aim of this analysis was to evaluate the pharmacoeconomic characteristics of combination products containing angiotensin II antagonists and hydrochlorothiazide used on the Bulgarian market. The combination therapy between angiotensin II antagonists and hydrochlorothiazide provides additional treatment options for patients with hypertension and the cost of therapy with the more recently approved combination products is comparable.
Key words: efficacy, safety, pharmacoeconomics, olmesartan, valsartan, losartan, irbesartan, hydrochlorothiazide
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФАКТОРИТЕ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧЕСТИТЕ
ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРОМЕНИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ

Т. Веков
ФОЗ, МУ – Плевен
Резюме: Целта на проведеното проучване е да се констатира нивото на настъпилите промени (вариации) в лекарствените терапии и вероятните фактори, които оказват влияние на този процес – новопоявили се оплаквания на пациентите, липса на подобрение в здравното състояние, нежелани лекарствени реакции, висока цена на терапията или други причини. Проучването е извършено през периода април 2012–септември 2013 г. Резултатите показват, че липсата на мотивация при лекарите да предписват икономически ефективни лекарствени терапии и реимбурсната политика на външно и вътрешно рефериране на цените и реимбурсните стойности са причина за дългосрочно увеличаване на публичните и личните средства за лекарствени продукти, оказваща съществено негативно влияние върху достъпността. Публичните средства се увеличават основно чрез прескрипции на иновативни лекарствени продукти с високи нива на реимбурсиране. Личните средства на пациентите нарастват чрез постепенно намаляване на реимбурсните стойности на лекарствените продукти, които се заплащат от НЗОК, в резултат на намаляването на референтните цени.
Ключови думи: артериална хипертония, лечение, чести терапевтични промени/фактори
EXAMINATION OF FACTORS THAT INFLUENCE THE FREQUENT CHANGES
IN DRUG THERAPIES IN THE TREATMENT OF HYPERTENSION

T. Vekov
Faculty of Public Health, Medical University - Pleven
Summary: The aim of this study was to establish the level of changes (variations) in drug therapies and possible factors influencing this process – emerging complaints of patients, lack of improvement in health status, side effects, high cost of therapy, or other reasons. The study was carried out during the period April 2012–September 2013. The results showed that lack of doctors’ motivation to prescribe cost-effective drug therapies and reimbursement policy of external and internal referral prices, as well as reimbursement levels are the main causes of long-term increase in public and private funds for medicinal products, which have a significant negative impact on accessibility. Public funds increased primarily through prescriptions of innovative medicines with high levels of reimbursement. Personal funds of patients increased gradually in line with the reduction of the reimbursement levels of medicines, which are paid by the NHIF, which in turn results from the reduction of reference prices.
Key words: hypertension, treatment, frequent therapeutic changes / factors

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

CASE REPORTS

ХИБРИДЕН ПОДХОД ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ВЛАЖНА ДИАБЕТНА ГАНГРЕНА
НА ХОДИЛОТО И ЕТАЖНИ ЛЕЗИИ НА АОРТО-ИЛИАЧЕН И ФЕМОРО-ПОПЛИТЕАЛЕН СЕГМЕНТ – ДОСТАТЪЧЕН ЛИ Е?

Л. Бешев1, А. Маринов1, Б. Игнатов2 и Б. Цанков2
1Отделение по съдова хирургия, УМБАЛ “Д-р Георги Странски” – Плевен
2Кръжок по съдова хирургия, Медицински университет – Плевен

Резюме: Хибридните процедури вече са утвърден метод за лечение при съчетани лезии на аорто-илиачен и феморо-поплитеален сегмент при случаите с критична исхемия на крайниците. Целта на съобщението е да се представи подходът при лечение на пациент с влажна гангрена на ходилото, резултат на новооткрит диабет. Става въпрос за  пациент на 56 год., постъпил в Отделението с влажна гангрена на плантарната част на ходилото, фебрилитет, гноевидно изтичане и тежък болков синдром. Съществуваха две алтернативи за лечение – реконструкция или неотложна голяма ампутация. Извърши се ендартериектомия от arteria iliaca externa (AIE) по Vollmar, стентиране на бифуркацията на AIE и arteria iliaca communis и феморо-поплитеален байпас с протеза със сребърно покритие между аrteria femoralis communis и първи сегмент на аrteria poplitea. Извърши се едномоментен дебридман на некротичните тъкани на ходилото. Лечението продължи с последващи обработки на ходилото и антибиотици. Пациентът е изписан с малка вторично зарастваща рана на свода на ходилото и проходим реконструиран сегмент. Хибридният подход при този пациент беше единствената сполучлива алтернатива на голямата ампутация. Наличието на влажна гангрена не е противопоказание за реконструкция.
Ключови думи: хибридни процедури, диабетна гангрена, критична исхемия

HYBRID APPROACH IN TREATMENT OF DIABETIC FOOT GANGRENE
AND LESIONS IN THE AORTOILIAC AND FEMOROPOPLITEAL SEGMENTS:
IS IT ENOUGH?

L. Beshev1, A. Marinov1, B. Ignatov2 and B. Tsankov2
1Vascular Surgery Department, UMHAT “D-r Georgi Stranski” – Pleven
2Vascular Surgery Cycle, Medical University – Pleven

Summary: The hybrid procedures are already established method in the treatment of combined lesions of the aortoiliac and femoropopliteal segments in cases with critical limb ischaemia. The aim of this paper was to present the treatment approach in a patient with foot gangrene in result of newly diagnosed diabetes. A 56-year-old patient was admitted to our ward with gangrene of the plantar pаrt of the foot, fever, purulent discharge and severe pain syndrome. There were two available treatment alternatives – reconstruction or immediate major amputation. Vollmar’ s endarteriectomy of arteria iliaca externa (AIE) was carried out, followed by stenting of the bifurcation of the AIE and arteria iliaca communis, and femoropopliteal bypass with silver impregnated graft prosthesis implantation between arteria femoralis communis and the first segment of arteria poplitea. Simultaneous debridment of the necrotic tissues was performed. The treatment continued with subsequent nonsurgical procedures on the foot and administration of antibiotics. The patient was discharged with a small wound on the foot and patent reconstructed segment. The hybrid approach in this patient was the only feasible alternative of major amputation. The presence of diabetic gangrene is not a contraindication for reconstruction.
Key words: hybrid procedures, diabetic gangrene, critical limb ischaemia

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДВА КЛИНИЧНИ СЛУЧАЯ НА БЕЛОДРОБНА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ ПРИ ПОДЛЕЖАЩА ВРОДЕНА СЪРДЕЧНА МАЛФОРМАЦИЯ
З. Шабан1, В. Велчев1, А. Постаджиян1, E. Димитрова1, М. Недевска2, В. Гегусков3 и Б. Финков1
1Клиника по кардиология, Университетска болница „Света Анна” – София
2Отделение по образна диагностика, Университетска болница „Света Анна” – София
3Клиника по кардиохирургия, Университетска болница „Света Анна” – София

Резюме. Белодробната артериална хипертония (БАХ) представлява група 1 от клиничната класификация на пулмоналната хипертония, която включва общо пет групи. Асоциираната с вродени сърдечни малформации БАХ е в четвъртата подгрупа (1.4 – табл. 1). В статията описваме клинични случаи на пулмонална артериална хипертония, насочени към нашата Клиника с идеята, че се касае за идиопатична пулмонална артериална хипертония и включване на специфична терапия. След проведените неинвазивни и инвазивни изследвания се установиха подлежащи конгенитални сърдечни малформации – при първата пациентка се диагностицира междупредсърден септален дефект (ASD) тип синус венозус с аномално вливане на пулмонални вени в горна празна вена, докато вторият клиничен случай представлява изолирано парциално аномално вливане на пулмонални вени в горна празна вена (ГПВ). С представянето на тези два клинични случая имаме за цел да насочим вниманието към проблема пулмонална артериална хипертония – да наблегнем върху диагностичния алгоритъм и ролята на десностранната сърдечна катетеризация и компютърната томография при уточняването му.
Ключови думи: пулмонална артериална хипертония; вродени сърдечни малформации; сърдечна катетеризация

TWO CASES OF PULMONARY ARTERIAL HYPERTENSION ASSOCIATED WITH CONGENITAL HEART DISEASE
Z. Shaban1, V. Velchev1, A. Postadzhiyan1, E. Dimitrova1, M. Nedevska2, V. Geguskov3 and B. Finkov1
1Department of Cardiology, UMHAT “Sv. Anna” – Sofia, 2Department of Radiology, UMHAT “Sv. Anna” – Sofia
3Department of Cardiosurgery, UMHAT “Sv. Anna” – Sofia

Summary. Pulmonary arterial hypertension (PAH) belongs to one of the five groups included in the clinical classification of pulmonary hypertension (group 1). PAH associated with congenital heart disease is included as the 4th subgroup (1.4). In this article we describe the cases of two patients referred to our clinic with suspected idiopathic pulmonary arterial hypertension for beginning of specific treatment. After performing a series of non-invasive and invasive tests we diagnosed associated congenital heart disease in both patients – the first patient was diagnosed with sinus venosus-type atrial septal defect with anomalous drainage of pulmonary veins into the superior vena cava, whereas the second patient had isolated partial anomalous drainage of pulmonary veins into the superior vena cava. By presenting the following cases we aim to draw attention to pulmonary arterial hypertension putting an emphasis on the diagnostic algorithm and the role of the right heart catheterization and the CT scan in the diagnostic workup.
Key words: pulmonary arterial hypertension, congenital heart disease, heart catheterization

ОБЗОРИ

REVIEWS

РОЛЯ НА ГЕНОМНИТЕ АСОЦИАТИВНИ ПРОУЧВАНИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ
Р. Цвеова1, 2, Т. Янева3, Г. Димитров3, К. Найденов2, Р. Търновска-Къдрева3, Р. Кънева1, 2, Г. Начев4 и В. Митев1, 2
1Център по молекулна медицина, Медицински университет – София
2Катедра „Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
3Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска” – София;
4УСБАЛССЗ„Св. Екатерина” – София

Резюме: Артериалната хипертония (АХ) е една от водещите причини за заболяемост и смъртност както по света, така и в България. Това хронично заболяване увеличава риска от развитие на редица сериозни заболявания, като исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт. Следователно ефективното прогнозиране и контролът на високото кръвно налягане са един от най-належащите световни здравни проблеми. Основните причини за повишеното артериално налягане (АН) са генетичната предразположеност и рисковите фактори на заобикалящата ни среда, като тези два компонента се намират в непрекъснато и сложно взаимодействие. Унаследяването на АХ е полигенно. Въпреки големия брой проучвания в тази насока, генетичната основа на заболяването не е напълно изяснена, най-вероятно поради комплексния му характер. Открити са редица гени с различен ефект, но търсенето на нови генетични маркери за АХ продължава. През последните години провеждането на големи геномни асоциативни проучвания (GWAS) създава възможности за откриване на най-често срещаните генетични варианти, асоциирани с АХ, които ще послужат като основа за разработване на клиничноприложими, диагностични и прогностични тестове за това заболяване. До момента са открити голям брой единични нуклеотидни замени в различни гени или регулаторни области в генома, значително асоцииращи се с АХ. Част от тези полиморфни варианти са разположени в следните локуси и гени: 20q13.32, 11q22.1, 10p12.33, BAT3, HFE, PLCE1, 5q33.3, MOV10, CACNB2, 16q23.3, UMOD, FES, SLC39A8, 4q23.
Ключови думи: артериална хипертония, генетични основи, асоциативни проучвания

THE ROLE OF GENOME-WIDE ASSOCIATION STUDIES FOR UNDERSTANDING THE GENETIC BASIS OF ARTERIAL HYPERTENSION
R. Tzveova1, 2, T. Yaneva3, G. Dimitrov3, K. Naydenov2, R. Turnovska-Kadreva3, R. Kaneva1, 2, G. Nachev4 and V. Mitev1, 2
1Molecular Medicine Center, Medical University – Sofia
2Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
3Clinic of Cardiology, UMHAT “Aleksandrovska” – Sofia
4University National Specialized Hospital for Active Treatment Hospital “Sv. Ekaterina” – Sofia

Summary: Arterial hypertension (AH) is a leading cause of morbidity and mortality around the world as well as in Bulgaria. This chronic disease increases the risk of developing a number of serious diseases, such as coronary artery disease and stroke. The effective prediction and control of high blood pressure has been recognized as one of the emerging global health problems. The main causes of high blood pressure (BP) are genetic predisposition and environmental risk factors, as these two components are in constant and complex interaction. Inheritance of hypertension is polygenic. Despite the large number of studies in this area, the genetic basis of this disease is not fully understood, most probably because of its complex nature. Many genes with a different role have been found, but the search for new genetic markers for hypertension is still going on. In recent years, the implementation of large genome-wide association studies (GWAS) made it possible to detect the most common genetic variants associated with hypertension, which will serve as a basis for the development of clinically relevant, diagnostic and prognostic tests for this disease. So far, researchers have found a large number of single nucleotide substitutions in different genes and regulatory regions in the genome, that have been significantly associated with hypertension. Some of these polymorphic variants are located in the following loci and genes: 20q13.32, 11q22.1, 10p12.33, BAT3, HFE, PLCE1, 5q33.3, MOV10, CACNB2, 16q23.3, UMOD, FES, SLC39A8, 4q23.
Key words: arterial hypertension, genetic basis, association studies

  РОЛЯТА НА ГЕНОМНИТЕ АСОЦИАТИВНИ ПРОУЧВАНИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА ИСХЕМИЧНАТА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО
Р. Цвеова1, 2, А. Миткова1, 2, Р. Кънева1, 2, Г. Начев4 и В. Митев1, 2
1Център по молекулна медицина, Медицински университет – София
2Катедра “Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
3Клиника по кардиология, УМБАЛ “Александровска” – София 
 4Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Св. Екатерина” – София

Резюме: Проведените през последните пет години асоциативни проучвания на целия геном потвърдиха ролята на генетиката в предразположението към развитие на исхемична болест на сърцето (ИБС). Както заболяемостта, така и смъртността, причинени от сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ), представляват сериозна тежест за общественото здраве в световен мащаб. ИБС е най-честата причина за смърт в индустриализираните страни, като разпространението щ бързо се увеличава в развиващите се страни. ИБС има комплексна и хетерогенна етиология, включваща многобройни фактори околната среда, както и генетични фактори, повишаващи значително риска от развитие на заболяването. По-доброто разбиране на многофакторната сложна основа на това социално значимо заболяване би подпомогнала неговата профилактика и лечение. Широкомащабни проучвания на целия геном при пациенти със сърдечно-съдови усложнения и здрави контроли доведе до огромен тласък в идентифицирането на чувствителни за това заболяване локуси и гени.
Ключови думи: исхемична болест на сърцето, асоциативни проучвания на целия геном, генетични фактори
THE ROLE OF GENOME-WIDE ASSOCIATION STUDIES FOR UNDERSTANDING THE GENETIC BASIS OF CORONARY ARTERY DISEASE
R. Tzveova1, 2, A. Mitkova1, 2, R. Kaneva1, 2, G. Nachev4 and V. Mitev1, 2
1Molecular Medicine Center, Medical University – Sofia
2Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
3Clinic of Cardiology, UMHAT “Aleksandrovska” – Sofia
4University National Specialized Hospital for Active Treatment  “Sv. Ekaterina” – Sofia

Summary: In the recent 5 years, genome-wide association studies (GWASs) have confirmed that genetics plays an important role in predisposition to coronary artery diseases (CAD). Cardiovascular disease (CVD) morbidity and mortality pose a major public health burden worldwide. CAD is the most common cause of death in industrialized countries, and its prevalence is rapidly increasing in developing countries. CAD has a complex and heterogeneous etiology involving numerous environmental and genetic factors that increase the risk of developing the disease. Increasing our understanding of the multifactorial, complex underpinnings of CAD promises to have a global impact on the promotion of health. GWASs have led to an enormous boost in the identification of susceptibility loci and genes for cardiovascular diseases. 
Key words: coronary artery disease, GWASs, genetic factors

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив