Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 3/2011

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ПРЕДСЪРДНО МЪЖДЕНЕ И СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ – КЛИНИЧЕН
И ИНСТРУМЕНТАЛЕН АНАЛИЗ

Ст. Найденов и Т. Донова
Клиника по кардиология, КПВБ „Проф. Ст. Киркович”,
Медицински университет – София
Резюме: Предсърдното мъждене (ПМ) e най-често срещаната в клиничната практика аритмия и има важно медицинско и социално значение поради високия риск от усложнения, водещи до инвалидизиране, нарушено качество на живот и повишена смъртност. Целта на изследването е да се направи оценка на някои демографски, клинични и инструментални характеристики при пациенти с ПМ. Извършено е ретроспективно проучване, включващо 102-ма последователни пациенти (57 жени и 45 мъже) с данни за ПМ на средна възраст 65,5 ± 10,1 (45-96) год., хоспитализирани по повод на различни сърдечни и несърдечни заболявания. Анализирани са някои демографски характеристики, рискови фактори, функционален клас по класификацията на Нюйоркската кардиологична асоциация (NYHA) и ехокардиографски показатели при пациенти с различни форми на ПМ – пароксизмално, персистиращо, постоянно. По-голямата част от пациентите с ПМ са жени – 55,9% (n = 57), но разликата с процента на засегнатите мъже не е статистически значима. Преобладават пациентите с постоянно ПМ – 55,9% (n = 57), следвани по честота от персистиращо ПМ – 32,3% (n = 33), и пароксизмално ПМ – 11,8% (n = 12), без статистически значима разлика между двата пола. Най-чести рискови фактори за ПМ са артериална хипертония – при 58,8% (n = 60), белодробни заболявания – 18,6% (n = 19), и исхемична болест на сърцето – 15,7% (n = 16). Водещ функционален клас по NYHA е II – 47,1% (n = 48), следван по честота от III – 36,3% (n = 37), I – 10,8% (n = 11), и IV – 5,9% (n = 6), p < 0,05. С персистиране на ПМ се наблюдава тенденция за увеличаване на сърдечните размери и обеми и за намаляване на левокамерната фракция на изтласкване – от 50,8% при пациентите с пароксизмално ПМ до 45,3% при тези с постоянно ПМ, р < 0,05. В заключение може да се каже, че постоянното ПМ е най-честата форма на ПМ при хоспитализирани пациенти с различни сърдечни и несърдечни заболявания. Водещи рискови фактори са АХ, белодробни заболявания и ИБС, като при голяма част от пациентите се установява съчетание на 2-3 рискови фактора. Възникването и персистирането на ПМ води до влошаване на функционалния клас по NYHA, прогресивно дилатиране на сърдечните кухини и намаляване на левокамерната фракция на изтласкване.
Ключови думи: предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, демографски, клинични и морфологични характеристики

ATRIAL FIBRILLATION AND HEART FAILURE –
CLINICAL AND INSTRUMENTAL ANALYSIS

S. Naydenov and T. Donova
Clinic of Cardiology, Department of Internal Diseases “Prof. St. Kirkovich”, Medical University – Sofia
Summary: Atrial fibrillation (AF) is the most frequent cardiac arrhythmia in the general population and has a substantial medical and social impact because of the high risk for complications, leading to disability, worsened quality of life and increased mortality. Aim of the study: Evaluation of some demographic, clinical and instrumental characteristics of patients with AF. A retrospective study, including 102 consecutive patients (57 females and 45 males) with AF, at a mean age 65.5 ± 10.1 (45-96) years, admitted to our clinic for different cardiac and non-cardiac diseases, was conducted. Some demographic characteristics and risk factors for AF, the functional classes according to the classification of the New York Heart Association (NYHA) and the echocardiographic changes were analyzed in the patients with different types of AF, namely, paroxysmal, persistent and permanent AF. Most of the patients affected by AF, 55.9% (n = 57), were females, but the gender difference was not statistically significant. Permanent AF was the predominant form of AF in our group, found in 55.9% (n = 57) of the patients, followed by persistent AF in 32.3% (n = 33) and paroxysmal AF in 11.8% (n = 12) of the patients, with no statistically significant difference between females and males. The most frequent risk factors for AF were the following: arterial hypertension in 58.8% (n = 60), pulmonary diseases in 18.6% (n = 19), ischemic heart disease in 15.7% (n = 16) of the cases. The prevalent functional class was NYHA II in 47.1% (n = 48), followed by NYHA III in 36.3% (n = 37), NYHA I in 10.8% (n = 11) and NYHA IV in 5.9% (n = 6) of the patients (p < 0.05). The AF persistence was associated with an increase of the left and right atrial dimensions, left vetricular dimensions and volumes and a decrease in the left ventricular ejection fraction – from 50.8% in the patients with paroxysmal AF to 45.3% in those with permanent AF (p < 0.05). Conclusion: Permanent AF is the most frequent form of AF among hospitalized patients, admitted for different cardiac and non-cardiac diseases. Arterial hypertension, pulmonary diseases and ischemic heart disease are the leading causes for AF – in many patients there is a constellation of 2-3 risk factors for this kind of arrhythmia. Occurrence and persistence of AF leads to worsening of NYHA functional class, dilation of cardiac atria and left ventricle and decrease of left ventricular ejection fraction.
Key words: atrial fibrillation, heart failure, demographic, clinical and morphological characteristics

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ РИСКОВИ ФАКТОРИ ПРИ ЖЕНИ
Ст. Найденов1, Св. Цонев1, Т. Донова1 и М. Миланова2
1Клиника по кардиология, КПВБ „Проф. Ст. Киркович”,
Медицински университет – София
2МБАЛСП „Пирогов”
Резюме: Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смърт сред жените в световен мащаб. Целта на изследването е да се оценят рисковият профил и контролът върху някои коригируеми сърдечно-съдови рискови фактори (РФ): артериална хипертония (АХ), затлъстяване, захарен диабет (ЗД) тип 2, дислипидемия и др., при жени. Извършено е напречно-срезово проучване, проведено на 3 март 2011 год. Включени са последователно 102 жени на средна възраст 58,2 ± 11,7 (34-80) год., при които бяха осъществени измервания на артериалното налягане, ръст, тегло, обиколка на талията (ОТ), определяне индекса на телесна маса (ИТМ). Включените в изследването жени попълниха анкета с въпроси, свързани с наличието и контрола на някои сърдечно-съдови рискови фактори и демографски характеристики. Чрез тест за самооценка, разработен от Националната диабетна асоциация на САЩ, беше определен рискът за възникване на ЗД тип 2. Най-често срещан РФ при жените в нашето изследване е АХ – при 73,5% (n = 75), следван по честота от надномерно тегло/затлъстяване – 63,7% (n = 65), дислипидемия – 30,4% (n = 31), ЗД тип 2 – 14,7% (n = 15), тютюнопушене – 9,8% (n = 10), хормонозаместваща терапия с естрогени – 3,9% (n = 4). Средната стойност на измереното систолно артериално налягане е 139,8 ± 18,9 (90-180) mm Hg, а на диастолното налягане – 86,8 ± 12,2 (60-120) mm Hg. Средните стойности на ИТМ са 28,6 ± 6,5 (18-51), а на ОТ – 95,7 ± 15,9 (58-132) cm. Средната стойност на изчисления риск за възникване на ЗД тип 2 за цялата изследвана група е 9,96 ± 4,34 (0-19), което отговаря на висок риск. Сърдечно-съдовият риск при анализираната група жени е висок. Водещо значение сред рисковите фактори имат АХ, наднормено тегло/зат­лъс­тяване и дислипидемия. Въпреки съществуващите терапевтични възможности – медикаментозни и немедикаментозни, контролът върху рисковите фактори остава незадоволителен.
Ключови думи: сърдечно-съдов риск, жени, контрол на рисковите фактори

 

CARDIOVASCULAR RISK FACTORS IN WOMEN
S. Naydenov1, Sv. Tsonev1, T. Donova1
and M. Milanova2

1Clinic of Cardiology, Department of Internal Diseases “Prof. St. Kirkovich”, Medical University – Sofia
2MHATEM “N. I. Pirogov”
Summary: Cardiovascular diseases are the leading cause for death among women worldwide. Aim: Evaluation of the risk profiles and control on some correctable cardiovascular risk factors (RF), such as arterial hypertension (AH), obesity, type 2 diabetes mellitus (DM), dyslipidemia, etc., among women. A cross-sectional study was held on the 3th of March, 2011, in 102 consecutive women, at a mean age 58.2 ± 11.7 (34-80) years. The performed examinations included measurements of the blood pressure (BP), height, weight and waist circumference (WaC), and calculation of the body mass index (BMI). The women, involved in the study, completed an inquiry form, containing questions about the presence and control on some cardiovascular risk factors as well as demographic characteristics. By completing the questionary, created by the US National diabetes association (US NDA), the risk for developing type 2 DM was also assessed. Arterial hypertension was the most frequent RF among the women in our study – in 73.5% (n = 75) of the cases, followed by overweight/obesity in 63.7% (n = 65), dyslipidemia in 30.4% (n = 31), type 2 DM in 14.7% (n = 15), smoking in 9.8% (n = 10) and  hormone replacement therapy with oestrogenes in 3.9% (n = 4) of the patients. The mean value of the measured systolic BP was 139.8 ± 18.9 (90-180) mm Hg and this of the the diastolic BP 86.8 ± 12.2 (60-120) mm Hg. The mean value of the calculated BMI for the whole group was 28.6 ± 6.5 (18-51) and this of the WaC 95.7 ± 15.9 (58-132) cm. The average calculated risk for DM, assessed by the US NDA questionnaire, was 9.96 ± 4.34 (0-19), corresponding to a high risk. Conclusion: Cardiovascular risk among the analyzed group of women is high. Arterial hypertension has a leading role among the RFs, followed by overweight/obesity and dyslipidemia. Despite the existing conteporary medical and non-medical therapeutical possibilities, the control of the RFs is insufficient.
Key words: cardiovascular risk, women, control of risk factors
МЕНИДЖМЪНТ В КАРДИОЛОГИЯТА
MANAGEMENT IN CARDIOLOGY
ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ И ИМПЛАНТИРАНИ СТЕНТОВЕ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 Г.
Т. Веков
Български кардиологичен институт – София
Резюме: В периода 2008-2010 г. кардиологичната помощ в България претърпява голям прогрес, като достъпността на пациентите с остър коронарен синдром до интервенционално лечение се подобрява два пъти. Основната причина за успеха са частните инвестиционни проекти в областта на интервенционалната кардиология. Разходите на НЗОК също нарастват пропорционално с подобрената достъпност. Въпреки разумните реимбурсни цени на тези медицински дейности в България (12% по-ниски от тези във Великобритания и над три пъти по-ниски от тези в Съединените щати), българското правителство пред­приема решение за намаляване на цените и достъпността до инвазивни и интервенционални процедури чрез ПМС 304/17.12.2010 г. По този начин общият бюджет за тези медицински дейности се намалява с 35,17% от 123 млн. лв. (2010 г.) до 80 млн. лв. (2011 г.). Политическото решение е не само нелогично, но и неразумно, като се предприемат най-големи намаления на бюджетите на терапевтичните пътеки за пациентите с остър коронарен синдром (КП № 49, 51), съответно с 37% и 45%. Това решение представлява заплаха за общественото здраве и се нуждае от спешна редакция.
Ключови думи: oстър коронарен синдром, интервенционални процедури, намаляване на реимбурсирането, клинични пътеки, достъпност
INVESTIGATION OF INTERVENTIONAL PROCEDURES AND STENT IMPLANTATION COST
IN THE TREATMENT OF CARDIOVASCULAR DISEASES IN BULGARIA IN YEAR 2010

T. Vekov
Bulgarian Cardiac Institute – Sofia
Summary: In the period 2008-2010 year cardiology health care in Bulgaria registers a notable progress with a double increase in the accessibility of patients with acute coronary syndrome to interventional treatment. The main reasons for this success are the private investment projects in the area of interventional cardiology. Together with the improved accessibility, a proportional increase in Bulgaria's National Health Insurance Fund expenses has also been noted. Although the reimbursement prices of these medical interventions are reasonable in Bulgaria (12% lower than those in the UK and over three times lower than those in the USA), Bulgarian Government makes a decision to lower the reimbursement costs and the access to invasive and interventional procedures by Ordinance 304/17.12.2010 of the Council of Ministers. This leads to a decrease in total budget for these procedures with 35, 17% equal to a reduction from 123 million levs (2010) to 80 million levs (2011). This political decision is not only illogical, but also unreasonable, while it stands for the greatest reduction to be made in the therapeutic paths budget for patients with acute coronary syndrome (clinical paths № 49, 51), with 37% and 45%, accordingly. This decision represents a threat to the social health and needs an urgent correction.
Key words: acute coronary syndrome, interventional procedures, decreased reimbursement, clinical paths, accessibility
ИНТЕРВЕНЦИОНАЛНАТА КАРДИОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2010 Г. –АНАЛИЗ НА ПОКАЗАТЕЛИ
Т. Веков
Български кардиологичен институт – София
Резюме. Целта на настоящата разработка е да се представят обективна информация и анализ на извършените дейности и терапевтичните резултати в българските клиники по интервенционална кардиология. На базата на данните от отчета за касовото изпълнение на бюджета на НЗОК са анализирани количествените и стойностните показатели на извършените инвазивни и интервенционални процедури в България през 2010 г. С цел установяване на евентуалните възможности за свръхдиагностика и свръххоспитализация е извършен сравнителен анализ на регистрираните случаи на пациенти с остър коронарен синдром (остър инфаркт на миокарда и нестабилна ангина пекторис) в България и Чехия (страната с най-добре развитата достъпност и терапевтични резултати в областта на инвазивната и интервенционална кардиология от страните в Централна и Източна Европа, съгласно данните на Европейското кардиологично дружество). От направените изследвания и анализи се налага изводът, че за да се подобрят качеството и достъпността при лечение на остър коронарен синдром, както и за да се намали възможността за свръхдиагностика и свръххоспитализация в терапевтичната област на инвазивната и интервенционалната кардиология, е необходимо: 1. Да се прецизират алгоритмите на клиничните пътеки по отношение на включващите критерии за извършване на инвазивни и интервенционални процедури в съответствие с изискванията на Европейското кардиологично дружество и Американската кардиологична асоциация. 2. Да се създаде от Министерството на здравеопазването национален регистър за всички извършени инвазивни и интервенционални процедури с цел контрол на показанията и терапевтичните резултати. 3. Нормативно да бъде прекратена възможността специалистите кардиолози с лиценз за инвазивна и интервенционална кардиология да работят в повече от едно лечебно заведение с цел осигуряване на спешна кардиологична помощ 24 часа в денонощието.
Ключови думи: инвазивна и интервенционална кардиология, остър коронарен синдром
INTERVENTIONAL CARDIOLOGY IN BULGARIA IN YEAR 2010 – ANALYSIS OF PARAMETERS
T. Vekov
Bulgarian Cardiology Institute – Sofia
Summary: The aim of this current publication is to present objective information and analysis of accomplished activities and therapeutic results, registered by Bulgarian clinics of interventional cardiology. On the basis of data gathered from the Bulgaria's National Health Insurance Fund budget implementation report, an analysis of quantitative and valuable parameters of invasive and interventional procedures undertaken in Bulgaria in 2010 has been performed. A comparative analysis of registered cases of patients with acute coronary syndrome (acute myocardial infarction and unstable angina pectoris) with an endpoint to establish possible cases of hyper diagnosis and hyper hospitalization is performed in Bulgaria and in the Czech Republic (the country with most developed accessibility and best therapeutic results in the area of invasive and interventional cardiology from all countries from Central and Eastern Europe, according to data from the European Society of Cardiology). Completion of the undertaken investigation and analyses resulted in the conclusion that to improve quality and accessibility of acute coronary syndrome treatment, as well as to reduce the possibility of hyper diagnosis and hyper hospitalization in the therapeutic area of invasive and interventional cardiology, it is needed: 1. to specify the algorithm of clinical paths inclusion criteria for invasive and interventional procedures with accordance with the European Society of Cardiology and American Heart Association standards; 2. to refer to Ministry of Health to create a national register of all undertaken invasive and interventional procedures with this aiming at a control of indications and therapeutic results. 3. A restriction to all cardiology specialists with a licence in invasive and interventional cardiology to work in more than one medical institute should be made with this meant to provide a 24-hour emergency cardiology care.
Key words: invasive and interventional cardiology, acute coronary syndrome

ОБЗОРИ

REVIEWS

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО
НА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ

Р. Търновска-Къдрева и Т. Янева-Сиракова
Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска” – София
Резюме: Основните ръководни насоки за лечение на артериалната хипертония (АХ) на Европейското дружество по кардиология, на Американската колегия по кардиология, на Американската сърдечна асоциация и Седмият американски доклад са публикувани през периода 2003-2007 г. През 2005 г. е публикуван и „Консенсус за моно- и комбинирана терапия на артериалната хипертония в България.” През последните три години обаче се натрупаха достатъчно резултати от големи проучвания и бяха представени нови класове антихипертензивни медикаменти. Това наложи преразглеждане на препоръките с акцент върху разширените показания за приложение на комбинирана терапия. Излязоха и първите резултати от големи проучвания с нови нефармакологични методи на лечение на АХ. Наличието на голям брой рандомизирани проучвания даде възможност за провеждане на метаанализи, които поставиха важни нови проблеми пред клинициста, свързани с лечението на АХ при съпътстващи други заболявания. Все повече значение се отдава и на етническите различия при лечението на АХ. Вече са налице интересни резултати от проучвания с изолирани етнически общности
Ключови думи: артериална хипертония, комбинирана терапия, резистентна хипертония

MAJOR PROBLEMS AND TENDENCIES IN ARTERIAL HYPERTENSION TREATMENT
R. Tarnovska-Kadreva, T. Yaneva-Sirakova
Clinic of Cardiology, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia
Summary: The major recommendations for arterial hypertension treatment of the European Society of Cardiology, American Heart Association, American Cardiology Association and the Seventh report were published in the 2003-2007 period. The “Consensus on mono- and combined therapy of arterial hypertension in Bulgaria” was published in 2005. In the last three years, the results of several major trials were published and new antihypertensive drug classes were introduced to the market. This necessitated a revision of the recommendations with an accent on the extended indications for administering combined therapies. The first results of large trials with new non-pharmacological treatment methods of arterial hypertension were published. The results of a number of randomized controlled trials have enabled the work-out of meta-analyses, which have posed to clinicians new important problems associated with hypertension treatment in patients with concomitant diseases. The question of ethnical differences in hypertension treatment is gaining importance. Currently, there are some interesting results of trials in isolated ethnical groups.
Key words: arterial hypertension, combination therapy, resistant hypertension
  ПОВИШЕН СЪРДЕЧНО-СЪДОВ РИСК
ПРИ АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ

И. Груев и А. Тончева
Клиника по вътрешни болести, НМТБ ”Цар борис III”
Резюме: Анкилозиращият спондилит (АС) е системно възпалително заболяване, което обхваща гръбначния стълб, сакроилиачните стави и в по-малка степен периферните стави. АС предизвиква удебеляване на аортния корен и платната на аортната клапа, водещи до аортна регургитация. Проводните нарушения са по-често срещани при пациентите с АС. Редуцираното съотношение Е/А (съотношението между Е-вълната на ранното диастолно пълнене и А-вълната на предсърдното съкращение, измерени от доплеровия сигнал на диастолния кръвоток през митралната клапа) говори за нарушения в диастолното пълнене на лявата камера при пациентите с АС. Данните по отношение на ранната атеросклероза и нейните усложнения са все още недостатъчни и донякъде противоречиви, но все повече сочат повишен риск от атеросклероза и атеротромбоза при тези пациенти.
Ключови думи: анкилозиращ спондилит, сърдечно-съдов риск, атеросклероза
INCREASED CARDIOVASCULAR RISK
IN ANKYLOSING SPONDILITIS

I. Gruev and A. Toncheva
Clinic of Internal Diseases, NMTH ”Tsar Boris III”
Summary: Ankylosig spondylitis (AS) is a systemic inflammatory disease, involving the spinal, sacro-iliac and, at a smaller extent, the peripheral joints. AS causes thickening of the aortic valve, leading to aortic regurgitation. Disturbances of cardiac conduction are more frequent among the AS patients. The reduction of the E/A ratio is a sign of left ventricular diastolic dysfunction in the AS patients. The data on early atherosclerosis and its complications in this patient group are still insufficient and sometimes controversial, but reveal increasingly that AS is associated with an increased cardio-vascular risk.
Key words: ankylosing spondylitis, cardio-vascular risk, atherosclerosis
  ЗА И ПРОТИВ L-АРГИНИНА В ПРЕВЕНЦИЯ
НА ЕНДОТЕЛНАТА ДИСФУНКЦИЯ

Ф. Николов, П. Николов и Д. Христова
Кардиологична клиника, Клиника по неврология, Медицински университет – Пловдив
Резюме. С напредването на годините периферната съдова система и предимно артериите губят способността си ефективно да се дилатират, което се дължи на ендотелна дисфункция. Това съдово остаряване спомага за повишаване на риска от развитие на сърдечно-съдови болести. L-аргининът играе ключова роля в множество физиологични процеси, включително в азотната детоксификация, имунокомпетентността, секрецията на растежния хормон и инсулина. Наскоро голяма част от вниманието се насочи върху способността на тази аминокиселина да оказва влияние върху съдовата ендотелна функция. Целта на този обзор е да се изследват употребата на L-аргинин като нововъведена хранителна стратегия и неговият потенциал да забавя развитието на съдовата дисфункция с течение на годините. Особено внимание ще се отдели на способността на L-аргинина да модулира съдовото възпаление и системната хормонална среда, което от своя страна може да има положителен ефект върху съдовата ендотелна функция.
Ключови думи: L-аргинин, ендотелна дисфункция, поток-индуцирана вазодилатация, азотен окис, ендотелна азотен окис синтетаза
FOR AND AGAINST L-ARGININE IN THE PREVENTION OF ENDOTHELIAL DYSFUNCTION
F. Nikolov, P. Nikolov and D. Hristova
Clinic of Cardiology, Clinic of Neurology, Medical University – Plovdiv
Summary. With aging, the peripheral vascular system and mainly the arteries lose their ability to dilate effectively, due to endothelial dysfunction. This vascular aging contributes to increasing the risk for cardiovascular disease regression. L-arginine have a key role in numerous physiological processes, including nitrogen detoxification, immune competence, growth hormone and insulin secretion. Recently, much attention is focused on the ability of this amino acid to influence the vascular endothelial function. The purpose of this review is to examine the use of L-arginine as a novel nutritional strategy and its potential to slow the development of vascular dysfunction over the years. Special attention is given to the ability of L-arginine to modulate vascular inflammation and systemic hormonal environment, which on its turn, may have a positive effect on the vascular endothelial function.
Key words: L-arginine, endothelial dysfunction, flow-induced vasodilatation, nitric oxide, endothelial nitrous oxide synthase

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив