Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив






Бр. 3/2007

ОБЗОРИ

REVIEWS

ПРОМЕНИ В КОРОНАРНАТА СЪДОВА РЕАКТИВНОСТ, ИЗРАЗ НА ЕНДОТЕЛНА ДИСФУНКЦИЯ ПРИ БОЛНИ С РАЗЛИЧНА КОРОНАРНА СТЕНОТИЧНА МОРФОЛОГИЯ
И. Мануков

Клиника по инвазивна кардиология,
УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив

Резюме. Целта на проучването е да се изследва съдовата реактивност, израз на ендотелна дисфункция, в различни нива на коронарна артерия с ангиографска стеноза, както и връзката º с типа на коронарна морфология. Изследваните 90 болни с исхемична болест на сърцето и едноклоново засягане са разделени на две групи – контролна, с обикновена коронарна стеноза (N = 34) и експериментална с комплексна стеноза по Амброуз (N = 56). Референтен съдов диаметър на проксимално, медиално и дистално ниво в стенозиралата артерия е измерван преди и след прилагането на студов тест по време на селективна коронарография. След приложението на студов тест се регистрира склонност към намаляване на референтния съдов диаметър. Това е по-изразено в групата с комплексна стеноза спрямо контролната, както на проксимално (-1.3% ± 15.3% vs. -9.1% ± 15.3%, P < 0.05), така и на медиално
(-1.45% ± 12.6% vs. -12.8% ± 15.0%, P < 0.001) и на дистално ниво (-5.4 ± 30.7 vs. -28.4 ± 34.6, P < 0.01). Степента на вазоконстрикция се засилва в дистална посока, като разликата между проксимални, медиални и дистални сегменти в групата с комплексна стеноза достига сигнификантно ниво. При болните с ИБС ендотелната дисфункция се открива по цялото протежение на засегнатия от болестта коронарен съд. Изразява се със загуба на ендотелзависима вазодилатация след студов тест и изява на вазоконстрикция. Тя е по-тежка при наличието на комплексна стеноза и се засилва от проксимална към дистална посока.

Ключови думи: ендотелна дисфункция, вазоконстрикция, комплексна коронарна морфология

SOME CHANGES IN CORONARY VASOREACTIVITY AS A SIGN OF ENDOTHELIAL DYSFUNCTION IN PATIENTS WITH DIFFERENT STENOSIS CORONARY MORPHOLOGY
I. Manukov

Clinic of Invasive Cardiology,
University Hospital “Sv. Georgi” – Plovdiv

Summary. We assessed vasoreactivity, (being a sign of endothelial dysfunction in different levels of stenosed coronary artery), and its possible association with the different angiographic morphological types of coronary lesions. A total of 90 patients with single vessel coronary artery disease were divided into two groups: a control group with simple coronary stenosis (N = 34) and a group with complex coronary stenosis (N = 56) according to modified Ambrose classification. Endothelial function was assessed after application of combined cold pressor test. The reference luminal diameter in proximal, medial and distal segments of stenosed coronary artery was measured before and after the test. After the provocation with a cold pressor test, we registered tendency to vasoconstriction in both groups. It was more prominent in the group with complex stenosis and concerns proximal (-1.3% ± 15.3% vs. -9.1% ± 15.3%, P < 0.05), medial (-1.45% ± 12.6% vs. -12.8% ± 15.0%, P < 0.001) and distal vascular segments (-5.4 ± 30.7 vs. -28.4 ± 34.6, P < 0.01). The severity of vasocon­striction increases significantly from proximal to distal parts of the vessel in experimental group, while in the control group similar trend was seen without statistical significance (P > 0.1). There is an evidence of endothelial dysfunction in all segments of stenosed coronary artery which reveals with a loss of endothelial-dependant vasodilatation after cold pressor test and an aptitude to vasoconstriction. This vasoconstriction dominates in arteries with complex stenotic morphology, where it increases from proximal toward distal segments.

Key words: endothelial dysfunction, vasoconstriction, complex stenosis morphology

СРАВНЕНИЕ НА INR В КАПИЛЯРНА КРЪВ НА COAGUCHEK S И THROMBOTRACK СЪС СТАНДАРТНОТО INR, ИЗМЕРЕНО В ПЛАЗМА, ПРИ БОЛНИ НА ОРАЛНА АНТИКОАГУЛАНТНА ТЕРАПИЯ
И. Паскалева, Е. Дончева и Д. Динева

Отделение по лабораторна диагностика, Лаборатория за антикоагулантен контрол, Национална кардиологична болница – София

Резюме. Редица проучвания показват предимствата на самоконтрола на антикоагулантния отговор с “бързи тестове на място” (POCT). При 147 болни на аценокумаролова терапия бяха извършени успоредни измервания на INR в цитратна плазма с референтен метод на STA Compact (Neoplastin Plus) и в капилярна кръв с тестове Hepato Quick на Thrombotrack. Стойностите на INR показаха висок коефициент на корелация r = 0.96 и отлично съответствие между методите (MRD 1.74%, средна разлика -0.09 INR). При 40 от пациентите оценихме резултатите от INR с двата метода за капилярна кръв: на CoaguChek S и на Thrombotrack. Установихме висока корелация – r = 0.96, 95% CI (0.92-0.98) и отлично съответствие между методите (MRD -3.4%, средна разлика -0.027 INR). Корелацията на INR между пробите от капилярна кръв на CoaguChek S и плазма на STA Compact беше висока – r = 0.95, 95% CI (0.91-0.98), и съответствието между методите беше много добро (MRD 8.0%, средна разлика 0.25 INR). Определянето на INR в капилярна кръв е бърз и ефективен метод за мониториране на оралната антикоагулантна терапия (ОАТ) и показва висока корелация с измерването в плазма. CoaguChek S (Roche) е надежден POCТ анализатор за самоконтрол на INR в капилярна кръв.

Ключови думи: INR, капилярна кръв, бързи тестове на място, CoaguChek S

 

COMPARISON OF INR IN CAPILLARY WHOLE BLOOD TESTING BY COAGUCHEK S AND THROMBOTRACK WITH STANDART PLASMA BASED INR DETERMINATION IN PATIENTS ON ORAL ANTICOAGULANT TREARMENT
I. Paskaleva, E. Doncheva and D. Dineva

Department of Laboratory Diagnostic, Laboratory of Anticoagulation Control, National Cardiology Hospital – Sofia

Summary. Several studies have demonstrated the advantages of patient self-managing of the anticoagulant response with point-of-care testing (POCT). Parallel measurements of INR were performed in citrate plasma with a reference method using STA Compact (Neoplastin Plus) and in capillary whole blood with Hepato Quick on Thrombotrack in 147 outpatients receiving acenocoumarol therapy. The corellation for INR values was very high – r = 0.96 and the agreement between the two methods was “excellent” (MRD 1.74%, mean bias -0.09 INR). We evaluate the INR testing in 40 patients of the same group using the two methods for capillary whole blood: CoaguChek S and Thrombotrack. The correlation was very high – r = 0.96, 95% CI (0.92-0.98) and the agreement between the methods was "excellent” (MRD -3.4%, mean bias -0.027 INR). The correlation for INR values in capillary blood by CoaguChek S and in plasma by STA Compact was high r = 0.95, 95% CI (0.91-0.98) and the agreement between the methods was ”very good” (MDR 8%, mean bias 0.25 INR). Capillary blood determinations of INR are rapid and effective for monitoring OAT and have high correlation with plasma measurements. CoaguChek S (Roche) is a reliable POCT analyser for self-check of INR in capillary blood.

Key words: INR, capillary whole blood, point-of-care-testing, CoaguChek S

КАЗУИСТИКА
CASE REPORT

ТРАВМАТИЧНА НЕКРОЗА НА МИОКАРДА ИЛИ ТРАВМАТИЧЕН МИОКАРДЕН ИНФАРКТ – КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА
В. Доков1, П. Павлов1, В. Доков2 и Т. Иванов3

1Катедра по съдебна медицина и деонтология, Медицински университет – Варна
2Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – Варна
3Отделение по съдебна медицина, Регионална болница – Силистра

Резюме. Целта на настоящото изследване е да изясним критериите и да диференцираме понятията травматична некроза на миокарда (ТНМ) и травматичен миокарден инфаркт (ТМИ) въз основа на анализа на литературата и наблюдението върху един случай от практиката. Изследвани са материали от вътрешните органи на мъж на 31 год., починал 5 дни след пътно­транспортно произшествие. Подробно са изучени медицинската документация и материалите по следственото дело. Установихме следните групи увреждания – 1) травматични; 2) съпътстващи травмата състояния; 3) фонови състояния. Предлагаме следните критерии за формиране на диагноза ТНМ: травматични увреждания, в частност гръдна травма и съпътстващи травмата промени във вътрешните органи; отсъствие на обтурация от какъвто и да е характер и тежки промени по интимата на коронарните артерии, които биха могли да доведат до остра миокардна исхемия; мултифокален характер на миокардните некрози и центролобуларни чернодробни некрози. Като се използват предложените критерии по етиологичен принцип, в практиката може уверено да се постави диагноза ТНМ, подчертавайки травматичния, а не ангиогенно-исхемичния характер на некротичните миокардни промени.

Ключови думи: травматична некроза на миокарда, травматичен миокарден инфаркт

TRAUMATIC MYOCARDIAL NECROSIS OR TRAUMATIC MYOCARDIAL INFARCTION – CRITERIA FOR ASSESSMENT
W. Dokov1, P. Pavlov1, V. Dokov2 and T. Ivanov3

1Department of Forensic Medicine and Deontology, Medical University – Varna, Bulgaria
2Department of General and Clinical Pathology, Medical University – Varna, Bulgaria
3Department of Forensic Medicine, Regional Hospital – Silistra, Bulgaria

Summary. The aim of the present study is to describe the difference and to clarify the criteria for the use of the terms traumatic myocardial necrosis (TMN) and traumatic myocardial infarction (TMI) based on the literature and one case report from our practice. All medical documentation and the materials from the police investigation were carefully studied. The following groups of impairments were found: 1) injuries;
2) other conditions accompaning the trauma; 3) background conditions. The following criteria for the diag­nosis of TMN are proposed: traumatic changes, concretely chest trauma; lack of obturation of coronary vessels of any character, and heavy changes of the intimae of the coronary vessels; multi focused character of the myocardial necroses and centrolobular necrosis of the liver. With the use of these criteria, proposed on etiological principle, TMN can be easily accepted as diagnosis in the forensic practice.

Key words: traumatic myocardial necrosis, traumatic myocardial infarction

ОБЗОРИ
REVIEWS
 

СЕЛЕКЦИЯ И ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПАЦИЕНТИ ЗА РЕСИНХРОНИЗИРАЩА ТЕРАПИЯ
В. Йотова

Национална кардиологична болница – София

Резюме. Левокамерното (ЛК) ремоделиране е финалният етап на систолната сърдечна недостатъчност и обикновено е с лоша прогноза. Ресинхронизиращата терапия (РТ) е съвременен метод, показан при пациенти, които остават симптомни (ІІІ-ІV ФК по NYHA) въпреки приложената оптимална медикаментозна терапия. РТ води до обратно ЛК ремоделиране. Ресинхронизацията на атриовентрикулната, интервентрикулната и интравентрикулната ЛК асинхрония се постига с атриобивентрикулно пейсиране. РТ обаче не води до подобрение при всички пациенти и откриването на респондери все още е проблем. За тази цел се разработват нови неинвазивни техники, основани на тъканната Доплер-ехокардиография.

Ключови думи: систолна сърдечна недостатъчност, ресинхронизираща терапия, тъканна Доплер-ехокардиография

SELECTION AND FOLLOW-UP OF THE PATIENTS FOR RESYNCHRONIZATION THERAPY
V. Yotova

National Heart Hospital – Sofia

Summary. Left ventricular remodeling is the final common step of systolic heart failure and has a poor prognosis. Cardiac resynchronization therapy (CRT) is an adjunctive treatment currently indicated for patients, who remain symptomatic in NYHA functional classes III or IV despite of optimal drug therapy. CRT leads to reverse remodeling of the LV. Resynchronization of atrio-ventricular, inter-ventricular, and left intraventricular dyssynchrony can be achieved by atrio-biventricular pacing. However CRT is not successful in all patients and the recognition of responders is still problematic. New non-invasive imaging technologies based on tissue Doppler echocardiography have been proposed to identify the responders.

Key words: systolic heart failure, resynchronization therapy, tissue Doppler imaging

 

ОЦЕНЯВАНЕ НА АРТЕРИАЛНАТА РИГИДНОСТ
ЧРЕЗ АМБУЛАТОРНОТО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ

Д. Раев

Медицински институт – МВР, София

Резюме. Артериалната ригидност (АР) се асоциира с развитието на сърдечно-съдови заболявания и може да ги прогнозира дори преди изявата на симптоми на васкуларните лезии. Тя се измерва чрез няколко директни и индиректни маркера. С изключение на пулсовото налягане те рядко се използват в рутинната клинична практика. Измерването на АР чрез “златния стандарт” – скоростта на пулсовата вълна (СПВ), е времеемко, изисква скъпа апаратура и добре обучен персонал. По тази причина един лесен неинвазивен метод за измерването º би бил добре дошъл. Амбулаторният индекс на артериалната ригидност (АИАР) се калкулира от 24-часо­ви­те стойности на артериалното налягане (АН), получени чрез традиционно амбулаторно мониториране. Той корелира достатъчно добре със СПВ. Редица изследвания, публикувани през последните 2 години, показват, че АИАР има по-голяма предиктивна стойност за риска от сърдечно-съдови инциденти в сравнение с традиционните рискови фактори, вкл. и 24-часовото АН. Не бяха открити данни за публикуван обзор (ключова дума – ambulatory arterial stiffness index в www.pubmed.gov) относно АИАР. Целта на настоящия обзор е на базата на публикуваните изследвания и мнения на водещи специалисти да се разясни методът за изследване на АИАР и прогностичното му значение.

Ключови думи: артериална ригидност, амбулаторен индекс на артериалната ригидност, амбулаторно мониториране на артериалното налягане, артериална хипертония

 

RTERIAL STIFFNESS EVALUATION BY MEANS
OF AMBULATORY ARTERIAL PRESSURE

D. Raev

Medical Institute – Ministry of Interior, Sofia, Bulgaria

Summary. Arterial stiffness (AS) is a strong predictor of cardiovascular morbidity and mortality. Although several indexes of AS are currently used, there is ongoing debate with regard to their strengths and limitations. They remain underused in routine clinical practice for cardiovascular risk stratification, because with the exception of pulse pressure, their measurement requires special equipment and highly trained staff. A simple technique for estimating AS without the use of special equipments and qualified observers would, thus, be welcome. Ambulatory areteial stiffness index (AASI) can be derived from 24-hour ambulatory blood pressure. It correlates well with known indexes of AS. Concerning cardiovascular risk stratification, its predictive value is better than traditional risk factors, including 24-hour blood pressure. There is not any review article about AASI (www.pubmed.gov). The purpose of this review paper is to summarize recent findings on AASI and opinion of leader specialists and to elucidate its method and predictive value.

Key words: arterial stiffness, ambulatory arterial stiffness index, ambulatory blood pressure monitoring, hypertension

 

СЪДОВИЯТ ЕНДОТЕЛ – ОСНОВЕН ФАКТОР В ХОМЕОСТАЗАТА, СЪДОВATA РЕАКТИВНОСТ, РAЗВИТИЕТО НА АТЕРОСКЛЕРОЗА И ИБС.
ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ЕНДОТЕЛНА ДИСФУНКЦИЯ

И. Мануков

Клиника по инвазивна кардиология, УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив

Резюме. Целта на обзора е да се осветли ключовата роля на съдовия ендотел в хомеостазата и в частност в патогенезата на коронарната патология и да се видят произлизащите от това нови възможности за лечение. Представени са основните аспекти и механизми от функцията на съдовия ендотел, саморегулиращ съдовия тонус и структура с различни активни субстанции като ангиотензин II и азотен окис. Обсъдени са проявите на ендотелна дисфункция – дисбалансът във вазоактивните субстанции, хемостазата, клетъчните пролиферативни фактори и др., участващи всички заедно като пусков механизъм в процеса на съдовите заболявания, атеросклерозата и изявата на ИБС. Анализират се актуалните възможности за диагностика и лечение на ендотелната дисфункция, като допълнително се представят резултати от собствено проучване на коронарната съдова реактивност, оценена инвазивно с провокираща студова проба, и произтичащи от тях терапевтични препоръки.

Ключови думи: съдов ендотел, хомеостаза, съдова реактивност, атеросклероза, ИБС, ендотелна дисфункция

VASCULAR ENDOTHELIUM – MAIN FACTOR IN HOMEOSTASIS, VASCULAR REACTIVITY, GENESIS OF ATHEROSCLEROSIS AND ISCHEMIC HEART DISEASE. DIAGNOSTIC AND TREATMENT OF ENDOTHELIAL DYSFUNCTION
I. Manukov

Clinic of Invasive Cardology, University Hospital “Sveti Georgi” – Plovdiv

Summary. The vasculocapillary system in humans is the largest endocrine organ, having an area of 1000 m2 and containing about 1013 endothelial cells. The endothelial layer covering the inner surface of blood vessels is not semipervious and passive barrier between tissues and circulating blood, but an organ distributed in every part of human body. It maintains different vital functions and has important role for homeostasis, synthesizing and releasing nitric oxide and other mediators. Endothelial dysfunction is a trigger mechanism in the process of vascular diseases, atherosclerosis and heart failure, thus it becomes the main object of therapeutic efforts towards prophylactics and correction of cardiovascular pathology.

Key words: vascular endothelium, homeostasis, vascular reactivity, atherosclerosis, ischemic heart disease, endothelial dysfunction

 

МЕТАБОЛИТНА ХОМЕОСТАЗА, ДИСБАЛАНС И КАРДИОМЕТАБОЛИТЕН РИСК. РОЛЯ НА ЕНДОКАНАБИНОИДНАТА СИСТЕМА
Н. Дончева1 и Н. Рунев2

1Отделение “Лаборатория по клинична липидология”, Медицински институт – МВР
2УМБАЛ “Александровска”, КПВБ, Клиника по кардиология

Резюме. През последните години в човешкия мозък беше открита ендоканабиноидната система. Тя е невромодулаторна липидна сигнална система, която чрез централни и периферни ефекти изпълнява ключова роля във физиологичната регулация на енергийния баланс, апетита и хранителния внос, липидния и глюкозния метаболизъм. Отговорна е и за никотиновата зависимост. Ендоканабиноидната система служи за поддържане на метаболитната хомеостаза в status quo. Двата главни ендогенни лиганда за канабиноидните рецептори са липиди. Напредъкът във фармакологията доведе до синтез на антагонисти на канабиноидните рецептори, блокери на ендогенните лиганди и активни инхибитори на разграждането на ендоканабиноидите. Очакванията на медицинската общественост и пациентите са много големи по отношение на ефектите от блокадата на вътремозъчните рецептори на тази система. Обзорът разглежда ролята на ендоканабиноидната система по отношение на метаболитната хомеостаза, нейния дисбаланс и новите терапевтични възможности за повлияване на кардиометаболитния риск.

Ключови думи: ендоканабиноидна система, рецептори СВ1 и СВ2, липиди, Rimonabant

METABOLIC HOMEOSTASIS, DISBALANCE AND CARDIOMETABOLIC RISK. THE ROLE OF ENDOCANNABINOID SYSTEM
N. Doncheva1 and N. Runev 2

1Department “Laboratory of Clinical Lipidology”, Medical Institute – Ministry of Interior, Sofia, Bulgaria
2UMHAT “Alexandrovska”, Department of Propedeutic of Internal Diseases, Clinic of Cardiology

Summary. The existence of endocannabinoid system in the human brain was discovered recently. It is a neuromodulating lipid signal system which plays a key role through central and peripheral effects upon physiological regulation of energy balance, appetite and nutrition import, lipid and glycose metabolism. The same system is also responsible for nicotine dependence. The endocannabinoid system sustains metabolic homeostasis in status quo. The two main endogenic ligands for cannabinoid receptors are lipids. The advance of pharmacology leads to synthesis of antagonists of cannaboid receptors, blockers of endogenic ligands and active inhibitors of endocannabinoids assimilation. Medical community and patients have expectations in regard to the effects of blockade of intrabrain receptors of this system. The paper concerns role of endocannabinoid system towards metabolic homeostasis, its disbalance and the new therapeutic opportunities to influence cardiometabolic risk.

Key words: endocannabinoid system; CB1 and CB2 receptors, lipids, Rimonabant

 

АКТУАЛНИ АСПЕКТИ НА ПРОБЛЕМА – ХИПЕРТОНИЯ
И БРЕМЕННОСТ

К. Тодорова-Ананиева

СБАЛАГ ”Майчин дом”

Резюме. Хипертензивните състояния през бременността са най-честото и значимо усложнение, което определя изхода на бременността и се съчетава с изключително висок майчино-фетален риск. Основна причина за високата майчина и неонатална смъртност и заболяемост е прееклампсията – уникално усложнение на бременността при човека. Много и недобре проучени са механизмите за отключване на прееклампсията (ПРЕ), но водещите са: неправилно формиране на спиралните артерии на плацентата и ендотелно увреждане. Съществуват различни предложения за превенция на ПРЕ, които са със спорен ефект. Прилаганото медикаментозно лечение, поради потенциален риск от увреждане на плода, е „старо” и „безопасно” (α-Methyldopa, Hydralazin, Labetalol, Nifedipine).

Ключови думи: гестационна хипертония, прееклампсия, ендотелна дисфункция

HYPERTENSION AND PREGNANCY – CURRENT ASPECTS
K. Todorova-Ananieva

SHATAG “Maychin dom”

Summary. Hypertensive conditions during pregnancy are the most common and significant complications that define the outcome of the pregnancy and are combined with extremely high mother-fetal risk. Preeclampsy (PRE) – a unique complication in human pregnancy is one of the main reasons for a high mother and neonatal death rate and morbidity. The mechanisms of unlocking PRE are various and not well researched, but the leading ones are defective formation of spiral arteries of the placenta and endothelial damage. There are different suggestions on the prevention of PRE, which have questionable effect. The medical treatment usually used is „old-fashioned” and “safe” because of the potential risk of fetal damage (α-Methyldopa, Hydralazin, Labetalol, Nifedipine).

Key words: gestational hypertension, preeclampsia, endothelial dysfunction

© 2007-2008

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив