Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 2/2017

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ЧЕСТОТА И ПРОГНОСТИЧНА ЗНАЧИМОСТ НА АНЕМИЯТА ПРИ ПАЦИЕНТИ, ПРЕДСТАВЯЩИ СЕ С ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ С ПЕРСИСТИРАЩА ST-СЕГМЕНТ ЕЛЕВАЦИЯ: РЕТРОСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ ОТ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР
В. Григоров, Е. Трендафилова, А. Александров, Х. Матеев, Е. Димитрова, Х. Йорданова, С. Георгиева,
Т. Андреева, А. Банкова, П. Тасовска, Е. Костова, И. Петрова, Б. Георгиев и Н. Гочева
Национална кардиологична болница – София
Резюме. Предшестваща анемия се свързва с повишен риск за смърт при пациенти с остър инфаркт на миокарда с ST-елевация (STEMI). Ефектът ù обаче върху протичането на болничния престой и усложненията, свързани с инфаркта са несигурни. Целта на проучването е да оценим честотата на анемия и ролята ù върху ранните резултати при пациенти със STEMI. Проведохме ретроспективен анализ на 447 пациенти със STEMI (средна възраст 64.6 ± 12.1 години, 30.9% жени). Анемията беше дефинирана според стойностите на хемоглобина (Hb) при приемането (< 120 g/L за жени, < 130 g/L за мъже). Анемия бе установена при 68 (15.2%) пациенти (15.9% от мъжете и 13.9% от жените). Няма значима разлика в честотата на основните рискови фактори за исхемична болест на сърцето между двете групи. Анемичните пациенти са по-възрастни (средна възраст 69 ± 12 срещу 63 ± 11 години, p < 0.0001), с по-нисък индекс на телесна маса, по-влошена бъбречна функция, нисък LDL-C, но без сигнификантна разлика в стойностите на HDL-C. Реперфузионна терапия с PCI е прилагана значително по-рядко в анемичната група – при 58 (85.3%) спрямо 363 (94.4%) пациенти в другата група (p = 0.009). Пациентите с анемия имат по-често прояви на сърдечна недостатъчност (СН) при постъпването (36.6 срещу 23.5%, p = 0.03), както и влошаване на хемодинамичния статус по време на хоспитализацията (38.2 срещу 20.4%, p = 0.003). Болничният престой е със значително повече усложнения в тази група – проводни нарушения (30.9 срещу 14.3%, p = 0.002), необходимост от инвазивна механична вентилация (32.4 срещу 9.3%, p < 0.0001) или поставяне на IABP (14.7 срещу 4.2%, p = 0.003), но със сходна честота на ритъмни нарушения или необходимост от хемодиализа. Няма значима разлика в честотата на хеморагичните събития (19.1 срещу 14%, p = 0.27), като анемичните пациенти са третирани с орални антиагреганти в по-малка степен (аспирин – 94.1% срещу 98.9%, p = 0.021; P2Y12 инхибитори – 83.8% срещу 96.6%, p < 0.0001), но без сигнификантна разлика в приложението на GP IIb/IIIa инхибитори. Общата вътреболнична смъртност е значително по-висока както в общата група на анемичните пациенти, така и в подгрупата на третираните с PCI пациенти спрямо тези без анемия (съответно 23.5 спрямо 7.9%, p < 0.0001; 14 спрямо 5.6%, p = 0.04). Анемията при постъпването е асоциирана с повишен риск за вътреболнична смъртност и сърдечно-съдови усложнения при пациентите със STEMI и би трябвало да се третира като допълнителен рисков фактор.
Ключови думи: анемия, хемоглобин, остър миокарден инфаркт, рисков фактор, антиагреганти, перкутанна коронарна интервенция

INCIDENCE AND PROGNOSTIC SIGNIFICANCE OF ANEMIA IN PATIENTS PRESENTED WITH ACUTE MYOCARDIAL INFARCTION WITH PERSISTENT ST-SEGMENT ELEVATION: A RETROSPECTIVE ANALYSIS  FROM ONE BULGARIAN CENTER
V. Grigorov, E. Trendafilova, A. Aleksandrov, H. Mateev, E. Dimitrova, H. Yordanova, S. Georgieva,
T. Andreeva, A. Bankova, P. Tasovska, E. Kostova, I. Petrova, B. Georgiev and N. Gocheva
National Cardiology Hospital – Sofia
Abstract. Preexisting anemia is associated with increased risk of mortality in patients with acute myocardial infarction with persistent ST elevation (STEMI). However, its effect on the in-hospital course and cardiovascular complications associated with myocardial infarction remains uncertain. Our purpose was to evaluate the incidence of anemia and its role on early outcomes in patients with STEMI. We performed a retrospective analysis of 447 patients with STEMI, including 138 (30.9%) females, mean age 64.6 ± 12.1 years. Anemia was defined based on hemoglobin values on admission (< 120 g/L for females, < 130 g/L for males). Anemia was diagnosed in 68 (15.2%) patients (15.9% of males and 13.9% of females). The anemic patients were older (69 ± 12 vs. 63 ± 11 years, p < 0.0001) and had a lower BMI (26 ± 3.8 vs 28 ± 5.1 kg/m2, p = 0.006), worse renal function (GFR 53.8 ± 25 vs. 68.9 ± 20 ml/min/1.73m2, p < 0.0001), higher hsCRP (42.5 ± 60 vs. 18.8 ± 34 mg/L, p = 0.005), lower LDL-C (2.9 ± 1.09 vs. 3.9 ± 1.18 mmol/l, p < 0.0001), but no significant difference in the values of HDL-C. Reperfusion therapy with PCI was applied significantly less in the anemic group – 58 (85.3%) vs. 363 (94.4%), p = 0.009. Patients with anemia were admitted with signs of heart failure more often (36.6 vs. 23.5%, p = 0.03) and in-hospital worsening of hemodynamic status was also more frequent (38.2 vs. 20.4%, p = 0.003). In-hospital course was more complicated in the anemic group – development of conduction disorders (30.9 vs 14.3%, p = 0.002), need of invasive mechanical ventilation (32.4 vs. 9.3%, p < 0.0001) or intra-aortic balloon counterpulsation (14.7 vs. 4.2%, p = 0.003) with similar incidence of arrhythmias or the need of renal-replacement therapy. There was no significant difference in the incidence of bleeding (19.1 vs. 14%, p = 0.27) as anemic patients were significantly less likely to receive oral antiplatelet drugs (aspirin – 94.1% vs. 98.9%, p = 0.021; P2Y12 inhibitors – 83.8% vs. 96.6%, p < 0.0001) with similar rate of administration of GP IIb/IIIa inhibitors (33.8 vs. 35.2%, p = 0.891). The overall in-hospital mortality was higher in the anemic group: 16 (23.5%) vs. 30 (7.9%) in non-anemic group (p < 0.0001). The mortality in the PCI-treated group was also higher in the anemic group: 8 (14%) vs. 20 (5.6%) in the non-anemic group (p = 0.04). Anemia on admission is associated with increased risk of in-hospital death and cardiovascular complications in patients with STEMI and should be treated as an additional risk factor.
Key words: anemia, hemoglobin, acute myocardial infarction, risk factor, antiplatelet drugs, percutaneous coronary intervention

НАДЕЖДНОСТ НА БЕЛОДРОБНАТА ЕХОГРАФИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ДИСПНЕЯ ПО ПОВОД НА ОСТРО ДЕКОМПЕНСИРАЛА ЛЕВОСТРАННА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
И. Даскалов, Т. Вълова, А. Чобанов и К. Рамшев
Клиника „Кардиология”, Военномедицинска академия – София
Резюме. Целта на проучването беше да се изследва надеждността на белодробния ултразвук (БУ) при пациенти с диспнея по повод на остро декомпенсирала левостранна сърдечна недостатъчност (СН). Задачата беше да сравним в условията на спешност диагностичните възможности на БУ с класическа образна методика, каквато е белодробната рентгенография (БР). Материал и методи: Изследването проведохме върху 100 последователно постъпили по спешност пациенти, с прояви на изострена левостранна СН. При постъпването и изписването те бяха изследвани последователно с фокусна ехокардиография, БУ за Б-линии и БР за белодробен застой. Резултати: БУ е по-надежден в групата критично болни с интерстициален и белодробен оток. За участниците с умерено изразени симптоми установихме, че БР е по-точното изследване, защото позволява да бъдат разграничени стадиите на пулмонална конгестия, а също и някои специфични причини за некардиогенен задух, като пневмония, белодробна фиброза, пневмоторакс и др. Заключение: За разлика от БР, БУ е по-бързоизпълним, лъчево ненатоварващ метод, който може да бъде приложен до леглото на пациента, за оценка на диспнея по повод на остро декомпенсирала левостранна СН. Надеждността се увеличава особено при комбинация с фокусна ехокардиография и е най-висока при пациенти с интерстициален и белодробен оток.
Ключови думи: белодробен ултразвук, Б-линии, белодробна рентгенография, сърдечна недостатъчност


ACCURACY OF LUNG ULTRASOUND IN PATIENTS WITH DYSPNEA DUE TO ACUTE DECOMPENSATED LEFT-SIDED HEART FAILURE
I. Daskalov, T. Valova, A. Chobanov and K. Ramshev                                                  
Clinic of Cardiology, Military Medical Academy – Sofia
Abstract. The aim of this study was to investigate accuracy of lung ultrasound (LU) in patients with dyspnea due to acute decompensated left sided heart failure (HF). The study assessed whether the positive B-lines score in LU is superior to chest X-ray (CXR) in diagnosing and monitoring of pulmonary congestion in emergency conditions. Material and methods: The study was conducted on 100 admitted patients with a diagnosis of ADHF. Study protocol included focus echocardiography, LU for assessment of the presence of B-lines and CXR for pulmonary congestion at admission and at discharge. Results: We found that reliability of B-lines is very good mainly in critically ill patients with interstitial and pulmonary edema. We could not state the same for patients with moderate symptoms, where CXR is more effective, because it can distinguish the stages of pulmonary congestion, and can also identify some specific causes of non-cardiac dyspnea, such as pneumonia, pulmonary fibrosis, pneumothorax, etc. Conclusion: Lung ultrasound is a simple, fast, non-invasive and bedside method that could be used to assess patients with dyspnea due to acute decompensated left sided heart failure. A combination with focus echo augments reliability of the diagnosis, especially in patients with interstitial and alveolar edema.
Key words: lung ultrasound, B-lines, chest X ray, heart failure

АНАЛИЗ РАЗХОД/ЕФЕКТИВНОСТ НА ROSUVASTATIN/EZETIMIBE ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С ХИПЕРХОЛЕСТЕРОЛЕМИЯ В БЪЛГАРИЯ,
АПРИЛ 2017 г.
Ж. Колев1, Д. Цанова2 и Т. Веков3
1Факултет по фармация, Медицински университет – Варна
2Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Плевен
3Факултет по фармация, Медицински университет – Плевен
Резюме. Целта на изследването и да се идентифицират и анализират публику­вани данни от оценки на здравни технологии за лечение на хиперхолестеролемия (ХХ), проведени в други страни; моделиране на разходите и здравните ползи на rosuvastatin/ezetimibe (ROS/EZE) в сравнение с терапевтичните алтернативи, използвани в българската клинична практика за лечение на ХХ и косвено сравнение на терапев­ичните алтернативи за лечение на ХХ относно терапевтична ефикасност и разходна ефекивност. Проведено е литературно търсене на публикувани данни от оценки на здравни технологии за лечение на ХХ, обхващащо периода януари 2004-2017 г. Идентифицираните съотносими данни са използвани за мрежов метаанализ за установяване на сравнителната разходна ефективност на алтернативните терапии за целевата група пациенти. В мрежовия метаанализ са включени и моделираните данни за здравни ползи и разходи на ROS/EZE в сравнение с терапевтичните алтернативи в България. Използван е модел на Марков с четири възможни здравни състояния: превенция на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) по време на клиничните изпитвания, превенция на ССЗ в периода след клиничните изпитвания, превенция на последващи ССЗ и абсорбиращо състояние смърт. Времевият хоризонт на модела е доживотен. Разходите и ползите са дисконтирани с 5% годишно. Резултатите от анализа разход/ефек­тивност са представени като инкрементално съотношение на допълнителни разходи и здравни ползи на оценяваната здравна технология ROS/EZE в сравнение с алтернативните терапии за лечение на ХХ. ROS/EZE е разходно ефективна терапия за лечение на пациенти с ХХ в България в сравнение със стратегията за увеличаване на дозите на моностатиновите терапии.
Ключови думи: хиперхолестеролемия, rosuvastatin/ezetimibe, статини, анализ разход/ефек­тивност

COST-EFFECTIVENESS ANALYSIS OF ROSUVASTATIN/EZETIMIBE FOR TREATMENT
OF PATIENTS WITH hypercholesterolemia IN BULGARIA, APRIL 2017
Zh. Kolev1, D. Tsanova2 and T. Vekov3 
1Faculty of Pharmacy, Medical University – Varna
2Faculty of Public Health, Medical University – Pleven
3Faculty of Pharmacy, Medical University – Pleven
Abstract. The aim of study is to identify and analyse published data from assessments of health technologies for treatment of hypercholesterolemia (HC) in other countries, modeling of health benefits and costs of rosuvastatin/ezetimibe (ROS/EZE) in comparison with the therapeutic alternatives, which are used in Bulgarian clinical practise for treatment of HC, and indirect comparison of the therapeutic alternatives for treatment of CH in relation to therapeutic efficacy and cost-effectiveness. Literature search of published data from assessments of health technologies for treatment of HC covering the period January 2004-2017 took place. The identified matching data are used for network meta-analysis for establishment of cost effectiveness of alternative therapies for the target patient group. Network analysis includes also modeled data for health benefits and costs of ROS/EZE in comparison with therapeutic alternatives in Bulgaria. Markov's model with the following four possible health conditions is used: prevention of cardiovascular diseases (CVDs) during clinical trials, prevention of CVDs within the period after clinical trials, prevention of following CVDs and absorbing condition of death. Time-horizon of the model is lifelong. Costs and benefits are discounted with 5% per year. The results of cost effectiveness analysis are presented as incremental ratio of additional costs and benefits of the assessed ROS/EZE health technology in comparison with alternative therapies for treatment of CH. ROS/EZE is a cost-effective therapy for treatment of patients with CH in Bulgaria in comparison with a strategy of increasing dose of statin monotherapies.
Key words: hypercholesterolemia, rosuvastatin/ezetimibe, statins, cost-effectiveness analysis

САМООЦЕНКА НА ЗДРАВЕТО КАТО АСПЕКТ НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ
ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Ц. Великова1, Т. Великов2, Е. Красимирова3, Св. Куртев4, Р. Панчева5, М. Шумкова4, Ив. Кулевска-Гоновска6, Н. Спасова6,
Н. Георгиева6, А. Боризанова6, П. Калайджиев6, Л. Шопов6 , К. Джоманов6, Р. Парапунова7, Д. Ненов7, М. Мутафова8
1Клинична имунология, УБ „Лозенец“ – София
2Спешнo отделение, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – София
3Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София
4Клиника по кардиология, 5Клиника по пропедевтика на вътрешните болести,
УМБАЛ „Александровска“ – София
6Клиника по кардиология, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – София
7Клиника по кардиология, УБ „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ – София
8Катедра по социална медицина, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София
Резюме. Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са основен фактор за инвалидизиране на населението и са свързани със значително увреждане на качеството на живот (QoL) при болните с тези заболявания. Цел на изследването бе да се проучи QoL при пациентите със ССЗ и да се анализират аспектите, които могат да се подобрят. Обект на настоящото кроссекционно проучване бяха 215 хоспитализирани пациенти. По самооценка на здравното си състояние 43.4% от пациентите определят здравето си като много добро или добро, а 44.4% – като задоволително. Около 12% от тях определят здравето си като лошо, докато никой от анкетираните не смята здравето си за много лошо. Най-висока оценка на здравето си поставят пациентите в диапазона 20-40 години (р < 0.001), а по-ниска и съпоставима оценка в двата възрастови диапазона 40-60 и над 60 години. Преобладаващата част от пациентите със ССЗ не изпитват болка в сърдечната област, но страдат от затруднено дишане при нормална физическа активност. Около половината от пациентите са ограничени от заболяването да извършват нормална физическа активност и да водят активен начин на живот, а пациентите с болка в сърдечната област съобщават и за по-ниско ниво на здраве. Здравнообусловеното QoL, като представа за ефекта от болестта, както се възприема от пациента, може да играе важна роля като първична информация относно състоянието на пациента.
Ключови думи: качество на живот, сърдечно-съдови заболявания, самооценка, въпросник

SELF-ASSESSMENT OF HEALTH AS AN ASPECT OF THE QUALITY OF LIFE
IN PATIENTS WITH CARDIOVASCULAR DISEASES
T. Velikova1, T. Velikov2, E. Krasimirova3, Sv. Kurtev4, R. Pancheva5, M. Shumkova4, Iv. Kulevska-Gonovska6, N. Spassova6, N. Georgieva6, A. Borizanova6, P. Kalaydzhiev6, L. Shopov6, K. Dzhomanov6, R. Parapunova7, D. Nenov7, M. Mutafova8
1Clinical Immunology, University Hospital Lozenetz – Sofia
2Emergency Department, UMHAT "Tsaritsa Yoanna – ISUL" – Sofia
3Laboratory of Clinical Immunology, UMHAT "Sv. Ivan Rilski " – Sofia
4Clinic of Cardiology, 5Clinic of Propedeutics of Internal Diseases, UMHAT "Alexandrovska" – Sofia
6Clinic of Cardiology, UMHAT „Tsaritsa Yoanna – ISUL” – Sofia
7Clinic of Cardiology, University Hospital "Acibadem City Clinic Tokuda Hospital" – Sofia
8Department of Social Medicine, Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
Abstract. Cardiovascular diseases (CVDs) are a major factor in disabling the human population and they are associated with significant decrease in the quality of life (QoL) in these patients. The aim of the study was to assess the QoL of patients with CVDs and to analyze the aspects that can be improved. The subjects of this cross-sectional study were 215 hospitalized patients. By self-assessment of their health status, 43.4% of patients defined their health as very good or good, and 44.4% defined it as satisfactory. About 12% of them defined their health as bad while none of the respondents defined his/her health as very bad. Patients in the 20-40 year range had the highest assessments of their health, compared to age ranges 40-60 years and over 60 years (p <0.001). The majority of patients with CVD had not experienced chest pain but had difficulty breathing within the normal physical activity. About half of the patients were limited by the disease in their physical activity and active lifestyle, and patients with chest pain reported a lower level of health assessment. Health-related QoL, representing the effect of the disease as perceived by the patient, could play an important role as primary information for the patient`s disease.
Key words: quality of life, cardiovascular disease, self-assessment, questionnaire

КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ, ОЦЕНЕНО ЧРЕЗ ВЪПРОСНИК, ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Ц. Великова1, Е. Красимирова2, Т. Великов3, И. Кулевска-Гоновска4, Н. Спасова4,
Н. Георгиева4, А. Боризанова4, П. Калайджиев4, Л. Шопов4 , К. Джоманов4, Р. Панчева5,
М. Шумкова6, С. Куртев6, Р. Парапунова7, Д. Ненов7 и М. Мутафова8
1Клинична имунология, УБ „Лозенец“ – София
2Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София,
3Спешна медицина, 4Клиника по кардиология,УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – София
5Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, 6Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска“ – София
7Клиника по кардиология, УБ „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“ – София
8Катедра по социална медицина, Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София
Резюме. При анализа на качеството на живот (QoL) на пациенти със сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) могат да се приложат различни подходи. Субективният подход включва възприемането, разбирането и оценяването на влиянието на болестта от пациента поради факта, че обективните фактори се интерпретират субективно от човека с хронично заболяване. Целта на настоящото изследване бе да се проучи мнението на болни със ССЗ по отношение на QoL. Анализът на данните беше извършен върху 203 анкети, проведени при пациенти със ССЗ, хоспитализирани в заведения за болнична помощ. Установихме значимо намаление на QoL при пациентите с болка в сърдечната област (р < 0.001), затруднено дишане (р < 0.001), с ограничение за извършване на ежедневна дейност. Пациентите с пасивен начин на живот дадоха средна оценка на здравето си, докато болните с по-активен начин на живот бяха разпределени в три отделни групи – с ниска, със средна и с висока оценка на здравето. Не установихме разлики в оценката на QoL по отношение на чувството за умора (р > 0.05), но тези пациенти по-често съобщаваха за проблеми със съня (р = 0.001), чувство за загуба на контрол над живота си (р = 0.001), тревожност (р = 0.001). Пациентите, мислещи непрекъснато за заболяването си, бяха с по-малка удовлетвореност от живота (р = 0.002), без разлика по отношение на това дали се лекуват (р = 0.091) или дали имат лекар, следящ заболяването им (р = 0.959). В заключение, оценката на QoL може да се използва в клиничната практика както за измерване на качеството на положените здравни грижи, така и за подобряване състоянието на болните със ССЗ.
Ключови думи: качество на живот, сърдечно-съдови заболявания, въпросник

 


THE QUALITY OF LIFE ASSESSED BY А QUESTIONNAIRE IN PATIENTS WITH CARDIOVASCULAR DISEASES
Ts. Velikova1, E. Krasimirova2, T. Velikov3, I. Kulevska-Gonovska4, N. Spassova4, N. Georgieva4, A. Borizanova4,
P. Kalaydzhiev4, L. Shopov4, K. Dzhomanov4, R. Pancheva5, M. Shumkova6, S. Kurtev6, R. Parapunova7,
D. Nenov7 and M. Mutafova8
1Clinical Immunology, University Hospital Lozenetz – Sofia
2Laboratory of Clinical Immunology, UMHAT "St. Ivan Rilski" – Sofia
3Emergency Department, 4Clinic of Cardiology, UMHAT “Tsaritsa Yoanna – ISUL” – Sofia
5Clinic of Propedeutics of Internal Diseases, 6Clinic of Cardiology, UMHAT "Alexandrovska" – Sofia
7Clinic of Cardiology, University Hospital "Acibadem City Clinic Tokuda Hospital" – Sofia
8Department of Social Medicine, Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
Abstract. In the analysis of the quality of life (QoL) in patients with cardiovascular disease (CVD), different approaches can be applied. The subjective approach involves perceiving, understanding and assessing the impact of the disease on a patient basis due to the fact that objective factors are subjectively interpreted by the patient with chronic disease. The purpose of this study was to investigate the opinion of CVD patients on their QoL. Data analysis was performed on 203 polls conducted in hospitalized patients with CVD. We found a significant reduction in QoL in patients with chest pain (p <0.001), difficulty in breathing (p<0.001), and in patients with a limitation of day-to-day activity. Patients with a passive lifestyle gave an average assessment of their health while those with a more active lifestyle were divided into three separate groups – with low, medium and high health assessments. We found no differences in QoL assessment depending on fatigue (p>0.05) but these patients more often reported sleeping problems (p=0.001), a loss of control over their lives (p=0.001), anxiety (p=0.001). Patients who were constantly thinking about their illness had less life satisfaction (p=0.002), with no differences in regards to whether patients were treated (p=0.091) or had a medical doctor who followed-up them (p=0.959). In conclusion, the QoL assessment can be used in clinical practice both to measure the quality of healthcare provided and to improve the condition of CVD patients.
Key words: quality of life, cardiovascular diseases, questionnaire

ОБЗОРИ

REVIEWS

WOLFF-PARKINSON-WHITE СИНДРОМ ПРИ СПОРТИСТИ – ХАРАКТЕРИСТИКА И ПОВЕДЕНИЕ
И. Мазнев                      
Национална спортна академия “Васил Левски”
Резюме. Wolff-Parkinson-White (WPW) синдромът се наблюдава с честота около 1/1000 спортисти, която не се различава съществено от тази при неспортисти. Протича безсимптомно при около половината от случаите. При останалите WPW синдромът се проявява с пристъпи от надкамерна пароксизмална тахикардия (НКПТ), пристъпи от предсърдно мъждене (ПМ), синкопи. Камерната преекситация е свързана с риск от внезапна сърдечна смърт (ВСС), поради възможност за развитие на злокачествени камерни аритмии. Различните проучвания установяват, че WPW синдромът е причина за 1-3% от случаите на ВСС при спортисти. Стратификацията на риска от ВСС при спортисти с WPW се извършва на базата на неинвазивни и инвазивни изследвания. В консенсусния документ на EuropeanSociety of Cardiology (ESC) се приема, че всички спортисти с WPW синдорм подлежат на електрофизиологично изследване (ЕФИ), докато според препоръките на American College of Cardiology/American Heart Association (АСС/АНА) ЕФИ се извършва при невъзможност за оценка на риска чрез неинвазивните изследвания и при представители на спортни дисциплини с умерена и висока интензивност. Радиофреквентната аблация (РФА) е терапевтичен метод, даващ възможност за трайно прекъсване на допълнителната връзка и премахване на риска от ВСС. ESC препоръчва РФА да бъде проведена при всички спортисти с WPW синдром. Според препоръките на АСС/АНА на РФА подлежат спортистите със симптоматичен WPW синдром и безсимптомните случаи, при които рискът е оценен като висок на базата на неинвазивните изследвания или ЕФИ.
Ключови думи: Wolff-Parkinson-White синдром, спортисти, внезапна сърдечна смърт

WOLFF-PARKINSON-WHITE SYNDROME IN ATHLETES – CHARACTERISTICS
AND BEHAVIOR
I. Maznev
National Sports Academy “Vasil Levski”
Abstract. Wolff-Parkinson-White (WPW) syndrome is observed at a frequency of about 1/1000 athletes and it does not differ significantly from that of non-athletes. It occurs asymptomatically in aalmost all the cases. In the rest, it is manifested by seizures of paroxysmal supraventricular tachycardia (PSVT), attacks of atrial fibrillation (AF), and syncope. The ventricular pre-excitation is associated with a risk of sudden cardiac death (SCD) due to the possibility of malignant ventricular arrhythmias. Various studies have found that WPW syndrome is the cause of 1-3% of SCD cases in athletes. The stratification of SCD risk in athletes with WPW is based on the non-invasive and invasive methods. In the consensus guideline of the European Society of Cardiology (ESC), it is assumed that all athletes with WPW syndrome have to undergo electro-physiological testing (EPT), whereas according to the American College of Cardiology/American Heart Association (АСС/АНА) electro-physiological testing is recommended if there is inability to assess the risk through non-invasive methods and in athletes of sporting disciplines with moderate and high intensity. Radiofrequency ablation (RFA) is a therapeutic method that allows a permanent disruption of the extra link and eliminates the risk of SCD. ESC recommends that RFA have to conducted in all athletes with WPW syndrome. According to the recommendations of the ACC/AHA athletes with symptomatic WPW syndrome and asymptomatic cases where the risk is assessed as high on the basis of non-invasive tests or EFI, have to undergo a RFA procedure.
Key words: Wolff-Parkinson-White syndrome, athletes, sudden cardiac death
 

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив