Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 2/2016

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

Тест с натоварване след радикална корекция на тетралогия на фало при пациенти със значима пулмонална инсуфициенция
А. Дашева-Димитрова
Клиника по детска кардиология, Национална кардиологична болница – София
Резюме. Тетралогията на Фало (ТФ) е най-честата цианотична вродена сърдечна малформация, с добър изход след тотална хирургична корекция. Едно от най-честите усложнения след операцията е пулмоналната инсуфициенция (ПИ). Целта на проучването е да се изследва двигателният капацитет при пациенти със значима ПИ след радикална корекция на ТФ с тест с натоварване и да се определи динамиката в ритъмно-проводните нарушения. Изследвани са 30 пациенти на средна възраст 13,9 ± 2,3 (7-19) години след радикална хирургична корекция с трансануларна заплатка. Проведени са ЕКГ/холтер, ехокардиография и тест с натоварване. Всички имат значима/високостепенна ПИ. 27 (90%) имат десен бедрен блок. 4-ма пациенти получават антиаритмична терапия поради камерни аритмии. При 20 (66,7%) пациенти функционалният капацитет е запазен. Пациентите с ограничен капацитет – 10 (33,3%), имат по-кратка продължителност на теста и достигнатата мощност, максимална и предсказана сърдечна честота и систолно артериално налягане са по-ниски, като разликите са статистически значими. По време на теста не са провокирани сигнификантни камерни аритмии. Десният бедрен блок не показа съществена промяна в морфологията, с изключение на 1 пациент. При 8 пациенти е взето решение за пулмонално клапно протезиране. Тестът с натоварване e полезен допълнителен метод за определяне на времето за протезиране на пулмоналната клапа при пациенти със значима ПИ след радикална корекция на ТФ.
Ключови думи: тетралогия на Фало, радикална корекция, пулмонална инсуфициенция, тест с натоварване

Exercise test after radical correction of tetralogy of fallot
in patients with significant pulmonary insufficiency

А. Dasheva-Dimitrova
Dеpartment of Pediatric Cardiology, National Heart Hospital – Sofia
Summary. Tetralogy of Fallot (TOF) is the most common cyanotic congenital heart malformation with a good outcome after total surgical correction. One of the most common complications after surgery is pulmonary insufficiency (PI). To investigate exercise capacity in patients with significant PI after radical correction of TOF with an еxercise test and determine the dynamics of rhythm and conduction disturbances 30 patients were studied middle-aged 13,9 ± 2,3 (7-19) years after radical surgical correction with transannular patch. There were ECG/Holter, echocardiography and еxercise test. All have significant/high PI . 27 (90%) have a right bundle branch blok. 4 patients receiving antiarrhythmic therapy due to ventricular arrhythmias. In 20 (66.7%) patients functional capacity is preserved. Patients with limited capacity – 10 (33.3%) had a shorter duration of the test and achieved power, maximum predicted heart rate and systolic blood pressure were lower, the differences are statistically significant. significant ventricular arrhythmias during the test were not provoked. Right bundle branch block showed no significant change in morphology, except for 1 patient. In 8 patients was decided to perform a pulmonary valve replacement. Exercise testing is a useful additional method for timing of pulmonary valve prosthesis in patients with significant PI after radical correction of TOF.
Key words: tetralogy of Fallot, radical correction, pulmonary insufficiency, еxercise test

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

CASE REPORTS

Новородено със сърдечен миосарком – клиничен случай и обзор
А. Дашева-Димитрова№, Б. Ганев№, И. МитевІ, Ст. ЛазаровІ, М. Деневі и М. Павлові
1Клиника по детска кардиология
2Отделение по хирургия на вродени сърдечни малформации
3Отделение „Патология“, Национална кардиологична болница – София

Резюме. Кардиалните саркоми са редки заболявания при педиатричните пациенти, особено при новородените, с лоша прогноза. Касае се за 20-дневно новородено с голяма туморна формация в дясно предсърдие, протичаща с неспецифична клиника с респираторен дистрес-синдром, цианоза, тахидиспнея и придружаваща дихателна инфекция. Ехокардиографията верифицира диагнозата на 18-дневна възраст. По време на сърдечната операция (на 19 дни) резекцията на тумора е трудна поради инфилтриране към трикуспидалната клапа и дясната камера. Хистологичният препарат е с данни за малигнен тумор, класифициран като лейомиосарком. Детето загива в първото денонощие след хемодинамичен срив.
Ключови думи: новородено, сърдечен миосарком, хирургия

Newborn with cardiac myosarcoma – case report and review
A. Dasheva-Dimitrova№, B. Ganev№, I. MitevІ, S. LasarovІ, M. Denevі and M. Pavlovі
1Dеpartment of Pediatric cardiology
2Congenital Heart Surgery dеpartment
3Department of Pathology
Summary. Cardiac sarcomas are rare diseases in pediatric patients, with poor prognosis especially in newborns. It is about 20 day newborn with a large tumor formation in the right atrium with unspecific clinic − respiratory distress syndrome with cyanosis, tachydyspnea and concomitant respiratory infection. At the age of 18 days the diagnosis was verified echocardiography. During cardiac surgery (19 days) the resection of the tumor was difficult due to infiltration of the tricuspid valve and right ventricle. The histological preparation with data of malignant tumor classified the malignancy as a leiomyosarcoma. The child died the first day after hemodynamic collapse.
Key words: newborn, cardiac myosarcoma, surgery

Тахиаритмия-индуцирано електрическо и структурно ремоделиране
П. Дичев
МБАЛ „Х. Димитър” – Сливен
Резюме. Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честото ритъмно нарушение, с висока социална значимост, поради приноса му към висока коморбидност, честота на сърдечно-съдови усложнения, инвалидизация и леталитет. При хроничното предсърдно мъждене се развиват аритмогенна кардиомиопатия и сърдечна недостатъчност. В статията накратко са представени някои аспекти на електрофизиологичните и клетъчните механизми в патогенезата на тахикардно индуцираното електрическо и тъканно ремоделиране. Представя се случай на пациент с ДКМП и СН, агравирана от персистираща тахиаритмия при ПМ, проследен в продължение на две години, с регресия на симптомите и ФК след адекватно лечение.
Ключови думи: предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, електрическо ремоделиране, магнезиев дефицит

Tachyarrhythmia induced electrical and structural remodeling
P. Dichev
Private Hospital “H. Dimitar” – Sliven
Summary. Atrial fibrillation (AF) is the most common cardiac arrhythmia with high social importance, contributing to increased co-morbidity, cardio-vascular incidences, and reduced survival. Permanent AF leads to arrhythmogenic cardiomyopathy and heart  failure (HF). In this article some aspects of electrophysiological and cells mechanisms in pathogenesis of tachycardia induced electrical and tissue remodeling breafly are reported. A case with a patient suffering dilated cardiomyopathy and HF, aggravated by persistent tachyarrhythmia in AF, was presented, who was without symptoms and with regressed FC, following two years after optimal treatment.
Key words: atrial fibrillation, heart failure, electrical remodeling, magnesium deficiency

Аномален изход на дясна коронарна артерия от левия коронарен синус: клиничен случай
Р. Ташева, К. Витлиянова и Мл. Григоров
Клиника по кардиология, ІІ МБАЛ – София
Резюме. Вродените аномалии на коронарните артерии са редки. Честотата им при пациенти, подложени на коронарна ангиография, варира от 0,64% до 1,3% [2]. В голям процент от случаите протичат асимптомно, но могат да бъдат причина за изява на стенокардия, миокарден инфаркт, синкопи и ВСС. Оценката на реалния риск от ВСС е трудна и липсва единно становище дали и кога да се предприеме оперативно лечение. Представяме случай на 42-годишен мъж, при който в хода на диагностична оценка на рецидивиращи синкопи се установи аномален изход на ДКА от левия коронарен синус. Обсъждат се клиничното значение на вродената аномалия, рискът от ВСС, както и съвременният терапевтичен подход при тези пациенти.
Ключови думи: коронарни артерии/вродени аномалии, честота, изява, терапевтичен подход


Right coronary artery anomalous exit from the left coronary sinus: clinical case
R. Tasheva, K. Vitliyanova and Ml. Grigorov
Department of Cardiology, II UMHAT – Sofia
Summary. Congenital anomalies of the coronary arteries are rare. Their frequency, in patients undergoing coronary angiography, ranges from 0.64% to 1.3% [2]. In a large percentage of cases they are asymptomatic, but can cause a manifestation of angina pectoris, myocardial infarction, syncope and sudden cardiac death (SCD). The evaluation of the real risk of SCD is difficult and there are no single opinion on whether and when to take surgery. We present a case of 42-year-old man that during the diagnostic evaluation of recurrent syncope establish anomalous output of right coronary artery (RCA) from the left coronary sinus. The clinical significance of the congenital anomaly, the risk of SCD and modern therapeutic approach for these patients are discussed.
Key words: coronary arteries/congenital anomalies, frequency, expression, therapeutic approach

Дилатативна кардиомиопатия и интракавитарна тромбоза в лява камера при пациент с мускулна дистрофия на Бекер: клиничен случай
Р. Ташева, Мл. Григоров е. К. Витлиянова
Клиника по кардиология, II МБАЛ – София
Резюме. Мускулната дистрофия на Бекер е Х-свързана рецесивна мутация (Хр21 локус), водеща до дефект в продукцията на дистрофин – важен протеин в миокарда и скелетната мускулатура, който намалява стреса върху сарколемата при мускулни контракции. Недостатъчната продукция на дистрофин при пациенти с мускулна дистрофия на Бекер (BMD) е свързана с поява на бавна и прогресивна мускулна слабост в краката и тазовата мускулатура. Засягането на миокарда не е пропорционално на степента на промените в периферната мускулатура – настъпва в късен етап от развитието на заболяването – 28,7 ± 7,1 години, и е основна причина за смърт при тези пациенти. Ранното диагностициране на сърдечното засягане е изключително важно, тъй като е свързано с навременно започване на терапия за сърдечна недостатъчност и забавяне развитието на кардиомиопатията. Представяме случай на 37-годишен мъж с мускулна дистрофия на Бекер, късно диагностицирана напреднала кардиомиопатия и интракавитарна тромбоза в лява камера.
Ключови думи: мускулна дистрофия на Бекер, напреднала кардиомиопатия/ късно диагностицирана, лява камера/интракавитарна тромбоза

Dilated cardiomyopathy and LV thrombus in a patient with Becker muscular dystrophy: case report
R. Tasheva, M. Grigorov and K. Vitlianova
Clinic of Cardiology, Second MHAT – Sofia, Bulgaria
Summary. Becker muscular dystrophy (BMD) represents an X-linked genetic disease (Xp21 locus) resulting in dystrophin production defect. Dystrophin is an essential protein in skeletal muscles and myocardium that reduces cell membrane stress during muscle contractions. The insufficient production of dystrophin in patients with Becker muscular dystrophy results in slow and progressive muscle weakness that affects predominantly proximal pelvic muscles. There is no correlation between cardiac involvement and the severity of myopathy. The onset of cardiac involvement is usually in the third decade of life (28,7 ± 7.1 years) and is the main cause of death in these patients. As soon as the diagnosis of BMD is established, a comprehensive cardiac examination should be performed. Because cardiac involvement in BMD is progressive and adequate therapy is available, cardiac investigations need to be regularly repeated. If cardiac involvement in BMD is recognized early, appropriate therapy may be applied early, resulting in more favorable outcome. We present the case of 37-year-old male with BMD, dilative cardiomyopathy and LV thrombus, diagnosed at late stage of the disease progression.
Key words: Becker muscular dystrophy, dilative cardiomyopathy, LV thrombus, late stage

ОБЗОРИ

REVIEWS

Роля на възпалението и оксидативния стрес в патогенезата на обструктивната коронарна болест и микроваскуларната болест
Ж. Чернева1, Р. Чернева2, Д. Свинаров3, Е. Манов1, Н. Рунeв1, Д. Петрова2 и О. Георгиев2
1Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”, Клиника по кардиология, УМБАЛ “Александрoвска” – София
2Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести ”, Клиника по пулмология, УМБАЛ “Александрoвска” – София
3Централна лаборатория по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология, УМБАЛ “Александрoвска” – София

Резюме. Основно нарушение в патогенезата на микроваскуларната болест е намаленият коронарен резерв при ангиографски изключена обструктивна коронарна болест. Съществуват различни хипотези за етиологията на микроваскуларната болест – нарушена автономна регулация, увеличено възприятие за болка, ендотелна дисфункция, повишени нива на възпалителните медиатори, хиперкоагулационен статус, хиперконтрактилност на гладкомускулните клетки в близост до необструктивна плака, хормонален дисбаланс. Според съвременните разбирания възпалението и оксидативният стрес са ключови патофизиологични механизми за развитието на микроваскуларна болест. Изследването на маркерите за оксидативен стрес (уринна концентрация на 8-изопростани) и възпаление (плазмени нива на hsCRP и resistin) при пациенти с микроваскуларна болест и обструктивна коронарна болест ще помогне за определянето им като допълнителни и/или независими диагностични маркери при тези заболявания, както и за изясняването на ключови механизми в тяхната патогенеза.
Ключови думи: оксидативен стрес, възпаление, микроваскуларна болест, обструктивна коронарна болест

Role of oxidative stress and inflammation in the pathogenesis of obstructive coronary artery disease and microvascular disease
Zh. Cherneva1, R. Cherneva2, D. Svinarov3, E. Manov1, N. Runev1, D. Petrova2 and O. Georgiev2
1Depаrtment of Internal Medicine, Clinic of Cardiology, UMHAT “Aleksandrovsкa” – Sofia
2Depаrtment of Internal Medicine, Clinic of Pulmonolagy, UMHAT “Aleksandrovsкa” – Sofia
3Department of Central Laboratory and Clinical Pharmacology, UMHAT “Aleksandrovsкa” – Sofia
Summary. A basic impairment in the pathogenesis of microvascular disease is the decreased coronary reserve when obstructive coronary artery disease is excluded. There are different hypothesis for the etiology of microvascular disease – impaired autonomous regulation, increased perceivement of pain, endothelial dysfunction, increased levels of inflammatory cytokines, hypercoagulative status, hypercontractility of smooth muscle cells near non-obstructive plaques, hormone disbalance. According to contemporary data, inflammation and oxidative stress are the key pathophysiological mechanisms for microvascular disease. Testing markers for oxidative stress (urine 8-isoprostanes levels) and inflammation (hsCRP and resistin plasma levels) in patients with microvascular disease and obstructive coronary artery disease can help to define them as additional and/or independent diagnostic markers for these diseases, as well as to clarify the key mechanisms for their pathogenesis.
Key words: oxidative stress, inflammation, microvascular disease, obstructive coronary artery disease

Периоперативна бриджинг-антикоагулация
Л. Демиревска и Д. Гочев
Клиника по кардиология,
Военномедицинска академия – София

Резюме. Периоперативното поведение при пациенти на дълготрайна антикоагулантна терапия създава особени проблеми. Прекъсването на антикоагулацията повишава временно тромбоемболичния риск, а продължаването на антикоагулацията повишава риска от кървене, обусловен от хирургичните и инвазивните процедури; и двете повлияват неблагоприятно смъртността. Тук се дискутира поведението относно антикоагулацията при такива пациенти. При висок тромбоемболичен риск периодът без антикоагулация трябва да е възможно най-кратък. По-големият риск от кървене е свързан с по-голяма нужда от периоперативна хемостаза и по-дълъг период на прекъсване на антикоагуланта. При нисък риск от кървене антикоагулантната терапия може да се продължи в повечето случаи. Бриджинг-антикоагулацията включва прилагането на краткодействащ парентерален антикоагулант по време на прекъсването на дългодействащия орален агент. Тя се препоръчва при пациенти на лечение с антагонисти на витамин К с висок тромбоемболичен риск и не се препоръчва при прием на директен тромбинов инхибитор и инхибитори на фактор Xa, освен в постоперативния период.
Ключови думи: антикоагулация, периоперативно поведение, бриджинг-терапия

Perioperative bridging anticoagulation
L. Demirevska and D. Gotchev
Clinic of Cardiology, Military Medical Academy – Sofia
Summary. The preoperative management of patients on long-term anticoagulant therapy poses particular problems. Interruption of anticoagulation temporarily increases thromboembolic risk, and continuing anticoagulation increases the risk of bleeding associated with surgery and invasive procedures; both of these outcomes adversely affect mortality. The approach to managing ongoing anticoagulation in these patients is discussed here. Those at high thromboembolic risk should limit the period without anticoagulation to the shortest possible interval. A higher bleeding risk confers a greater need for perioperative hemostasis, and hence a longer period of anticoagulant interruption. Individuals undergoing selected low bleeding risk surgery often can continue their anticoagulant. Bridging anticoagulation involves the administration of a short-acting parenteral anticoagulantduring the interruption of a longer-acting oral agent. For patients on Vitamin K antagonists with high thromboembolic risk, we suggest the use of bridgingtherapy. Bridging usually is not required for individuals receiving a direct thrombin inhibitor or factor Xa inhibitors except in postoperative period.
Key words: anticoagulation, preoperative management, bridging therapy
 

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив