Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 2/2014

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ПРЕДИКТОРИ НА РИСКА ЗА ЕЛЕКТРОКАРДИОСТИМУЛАЦИЯ
В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ

Ив. Кожухаров1, Ж. Ничев1, Н. Бонев1, Р. Кожухаров1, Ст. Лазаров2 и Ал. Лачева3
1Отделение „Кардиостимулация“, Кардиологична клиника, НКБ
2Отделение по детска кардиохирургия към НКБ
3Клиника по детски болести и детска кардиология, НКБ – София

Резюме. Статията обхваща дейността по кардиостимулация в Националната кардиологична болница – София, за период от 25 години (1987-2012 г.) при 103 деца на възраст от 1-215 месеца, тегло от 2,300 до 20 kg – 49,5%, над 20 kg – 49,5%. По клинична диагноза преобладава вроденият АV блок – 56,2%, последван от постхирургичния блок – 35%. Използвани типове кардиостимулатор (РМ) – еднокухинни VVI – 79,9%, двукухинни – VDD и DDD – 16,5%, ICD – 3,8%. Извършени са 212 имплантации на РМ и електроди, от тях 103 първични имплантации на РМ и електроди (48,6%). Смени на РМ при 109 пациенти (51,4%) – с 2 (25%) до 9 (0,5%) поредни РМ. Смени на електроди при 48 случая (22,6%) – с 2 (16,5%) до 4 (0,9%) поредни електрода, без смяна на електрод – 61 случая (28,8%). Достъпи при имплантация – хирургичен (45,8%) с абдоминална локализация (50%) при деца с тегло до 20 kg и инвазивен кардиологичен (54,2%) с пекторална локализация (50%) при деца над 20 kg. Използваните типове електроди са епикардни – 43,4% (при хирургичния достъп) и ендокардни – 56,6% (при инвазивния кардиологичен достъп), униполярни – 63,7%, биполярни 36,3%. Предиктори на риска за реимплантация на РМ и електрод са: тегло до 20 kg на детето, възрастта от 0-60 месеца, хирургичният достъп с имплантиране на епикарден униполярен електрод с активна фиксация и абдоминална локализация. Рискови фактори по отношение на намаления живот на РМ са високият праг и честотата на стимулация. Основен фактор при избор на РМ и електрод са теглото и възрастта на детето. Благоприятни фактори при имплантация на система за постоянна кардиостимулация са – възраст над 10 години, инвазивно въвеждане на ендокарден биполярен електрод и пекторална локация на РМ и електрод.
Ключови думи: постоянна кардиостимулация, имплантация, смяна, детска възраст, тегло, електрод/епикарден, ендокарден, достъп, рискови фактори

 

PREDICTORS OF THE RISK OF ELECTROCARDIOSTIMULATION
IN THE CHILDHOOD

I. Kozhuharov1, J. Nichev1, N. Bonev1, R. Kozhuharov1, S. Lazarov2 and Al. Lacheva3
1Department of Cardiostimulation, Clinic of Cardiostimulation
2Department of Child cardiosurgery,
3Clinic of Child Diseases and Child Cardiology, National Heart Hospital – Sofia

Summary. The survey covers the activity of cardiostimulation of the National Heart Hospital for a period of 25 years – from the year 1987 to the year 2012, in the cases of 103 children at the age between 1 and 215 months, weight between 2,300 and 20 kg – 49,5%, over 20 kg – 49,5%. Under the clinical diagnose, the congenital AV block prevails – 56.2%, followed by the post-surgical block – 35%. The used types of PM are: endoventrical VVI – 79.9%, biventrical – VDD, and DDD – 16.5%, ICD – 3.8%. 212 implantations of PM and electrodes are performed, of which 103 primary implantations of PM and electrodes (48.6%). Replacements of PM among 109 patients (51.4%) – with 2 (25%) up to 9 (0.5%) consecutive RМ took place. Replacements of electrodes in 48 cases (22.6%) – with 2 (16.5%) up to 4 (0.9%) consecutive electrodes were performed, without replacement of electrode – 61 cases (28,8%). Access in implantation was as follows: surgical (45.8%), with abdominal localization (50%) among children with weight up to 20 kg and invasive cardiological (54.2%) with pectoral localization (50%) among children over 20 kg. Types of electrodes used were as follows: epicardial – 43.4% (used in the surgical access) and endocardial – 56.6% (in invasive cardiac access), unipolar – 63.7%, bipolar 36.3%. Predictors of the risk for reimplantation of the PM and the electrode are: weight up to 20 kg of the child, age from 0 to 60 months, the surgical access with implantation of epicardial uni-polar electrode with active fixation and abdominal localization. A risky factor regarding the decreased life of PM is the high threshold of stimulation, as well as the high frequency of stimulation. The main factor when choosing PM and electrode is the weight and the age of the child. The favorable factors for implantation of a system of permanent cardiostimulation are: the age of the child over 10 years, invasive induction of endocardial bipolar electrode and pectoral location of PM and electrode.

Key words: permanent cardiostimulation, implantation, replacement, childhood, weight, electrode/ epicardial, endocardial, access, risk factors

ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ПОВИШЕНАТА СЪДОВА РЕЗИТЕНТНОСТ НА КАРОТИДНИТЕ АРТЕРИИ И БЪБРЕЧНАТА ФУНКЦИЯ?
М. Любомирова, Р. Джераси и Б. Богов
Клиника по нефрология, УМБАЛ ”Александровска” – София

Резюме. Целта на проучването е да се изследва съществува ли връзка между влошената бъбречна функция и каротидната съдова резистентност, оценена чрез резистeнт-индекс (RI) на каротидната артерия. Изследвани са 56 болни с хронична бъбречна болест (ХББ) 3 степен, 16 мъже и 40 жени, на средна възраст 58,9 ± 14,55 г. с креатининов клирънс над 30 ml/min и под 60 ml/min и два функциониращи бъбрека. Групата е разделена на две подгрупи. Подгрупа I – 22-ма бол­ни с ХББ с доказана съдова болест (коронарен инцидент – нестабилна стенокардия, инфаркт, инсулт, периферна съдова болест), средна възраст 59,86 ± 16,24, серумен креатинин 234,05 ± 74,16 µmol/l и креатининов клирънс 37,09 ± 9,55 ml/min. Подгрупа II – 34 болни с ХББ без данни за съдов инцидент, средна възраст – 58,29 ± 13,58 г., креатининов клирънс 39,29 ± 11,78 ml/min. 20 здрави лица са контролна група, при която е извършено само доплерово изследване на каротидните съдове. RI при болните с ХББ 3 ст. е увеличен. Средната стойност е 0,76 ± 0,12, като болните с ХББ и съдова болест имат значимо по-висок каротиден RI индекс (0.79 срещу 0.74, p < 0.05). RI на каротидните артерии умерено и правопропорционално корелира с креатинина и обратнопропорционално с креатининовия клирънс. Не се доказват сигнификантни корелации с показателите на мастната обмяна, BMI и давността на диабета. Има статистически значима връзка с възрастта и давността на артериалната хипертония. Регресионният модел доказа, че увеличаването на възрастта с 1 година води до средностатистическо повишаване на резистент-индекса на артерия каротис с 0,002 единици, а наличието на влошена бъбречна функция – ХББ 3 степен, води до средностатистическо увеличение на зависимата променлива с 0,061 единици. Правопропорционалната корелация между повишената съдова резистентност на каротидните артерии и стойността на серумния креатинин е още едно доказателство, че влошената бъбречна функция се явява комплексно “съдовоувреждащо състояние”.
Ключови думи: резистент-индекс на каротидна артерия, доплер ехография на каротидни съдове, хронична бъбречна болест, влошена бъбречна функция, сърдечно-съдов риск

IS THERE A CONNECTION BETWEEN INCREASED CAROTID ARTERY RESISTANCE AND RENAL FUNCTION?
M. Lubomirova, R. Djerassi and B. Bogov
Clinic of Nephrology, University Multiprofile Hospital of Active Treatment “Alexandrovska” – Sofia

Summary. The aim of this study was to explore the link between impaired renal function and carotid vascular resistance, assessed by resistive index (RI) of the carotid artery. 56 pts were examined with chronic kidney disease (CKD) 3 stage , 16 M and 40 F, mean age 58.9 ± 14.55, with a creatinine clearance above 30 ml/min and less than 60 ml/min and two functioning kidneys. The group was divided into two sub-groups: Subgroup I – 22 pts. with CKD 3 stage with proven vascular disease (unstable angina, myocardial infarction, stroke, peripheral vascular disease), mean age 59.86 ± 16.24, creatinine clearance 37.09 ± 9.55 ml/min; Subgroup II – 34 CKD 3 stage pts with no evidence of vascular events, mean age 58.29 ± 13.58, creatinine clearance 39.29 ± 11.78 ml/min. 20 healthy subjects were the control group for Doppler examination of carotid vessels. The carotid artery RI in patients with CKD 3 stage was increased, with the average value of 0.76 ± 0.12. Patients with CKD and vascular disease had a significantly higher carotid RI (0.79 v.s 0.74, p < 0.05). RI of the carotid arteries had a moderate positive correlation with creatinine and negative correlation with creatinine clearance and do not show significant correlations with parameters of fat metabolism, BMI and duration of diabetes. There was a statistically significant association with age and duration of hypertension. The regression model demonstrated that increasing age of one year results in an average increase of carotide RI with 0.002 units, and the presence of impaired renal function – CKD leads to an average increase of carotide RI with 0.061 units. Positive correlation between increased vascular resistance of the carotid arteries and serum creatinine is further evidence that impaired renal function is a complex „vascular-damaging” condition.

Key words: carotid artery resistive index, Doppler ultrasound of carotid arteries, chronic kidney disease, impaired renal function, cardiovascular risk

ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С АНТИХИПЕРТЕНЗИВНИ И АНТИАРИТМИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ
Р. Стоянова и Ю. Раденкова-Саева
Клиника по токсикология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София

Резюме. Пациентите с остри отравяния с антихипертензивни и антиаритмични медикаменти представляват голям дял от всички болни, постъпили с остри отравяния. За период от 2 години в Клиниката по токсикология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” са хоспитализирани 124 пациенти с остри отравяния с антихипертензивни и антиаритмични медикаменти. Пациентите са на възраст от 18 до 87 години. От тях 87 са жени и 37 – мъже. Случаите на отравяния са оценени по отношение на клиничното протичане, лечението и изхода. При 47 души отравянията са монотоксични. Те са приели само антихипертензивни или антиаритмични лекарства. При останалите 77 души интоксикациите са комбинирани. Пациентите са приели и други различни медикаменти или психоактивни вещества. Тежестта на отравянията варира от умерено изразена до изключително тежка. При 13 пациенти острото отравяне протича с картината на екзотоксичен шок. Четирима от тях завършват летално.

Ключови думи: остри отравяния, антихипертензивни, антиаритмични медикаменти

 

ACUTE POISONING WITH ANTIHYPERTENSIVE AND ANTIARRHYTHMIC MEDICINES
R. Stoyanova and J. Radenkova-Saeva
Clinic of Toxicology, University Multiprofile Hospital of Active Treatment and Emergency Medicine „Pirogov“ – Sofia

Summary. Patients with acute poisoning from antihypertensive and antiarrhythmic medicines represent a large proportion of all patients, received with acute poisoning. In the period of two years, in the Clinic of Toxicology to the  University Hospital for Emergency Medicine „Pirogov“, 124 patients with antihypertensive or antiarrhythmic drugs poisoning were treated, including 87 women and 37 men, at the age from 18 to 87 years. The cases of poisonings were evaluated with respect to clinical course, therapy and outcome. In 47 patients, the intoxications were monotoxic. They were poisoned by either antihypertensive or antiarrhythmic drugs, in 77 remaining cases intoxications were mixed including other different medications or psychoactive substances. The severity of poisonings varied from moderate to extremely severe. In 13 patients poisoning occurs with the signs of exotoxic shock, in four of them – with fatal outcome.

Key words: acute poisoning, antihypertensive, antiarrhythmic medicines

РОЛЯТА НА КЛИНИКАТА ПО КАРДИОХИРУРГИЯ КЪМ УМБАЛ “СВ. ГЕОРГИ”
В ЛЕЧЕНИЕТО НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИТЕ БОЛЕСТИ

Д. Баташки1, Т. Стоева1, Д. Шопов2 и Я. Барганова-Захариева1
1УМБАЛ “Свети Георги”
2ФОЗ, МУ – Пловдив

Резюме. Хирургично-оперативната дейност заема съществено място в диагностично-лечебния процес на редица заболявания. Обект на настоящото проучване е дейността на клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив. Извършен е ретроспективен анализ  за период от три години (2011-2013 г., вкл.) на диагностично-лечебна и оперативна дейност в Клиниката, както и на базови показатели: годишен брой преминали през стационара и брой оперирани пациенти, леталитет, предоперативен престой, следоперативен престой, среден престой, оперативна активност, следоперативни усложнения. Отчита се намаляване на броя преминали пациенти и увеличаване на оперативната активност при непроменящ се леглови фонд. Предоперативният престой, следоперативният престой и средният престой нарастват през 2013 г. Увеличен е обаче и общият брой на оперативните интервенции, като прави впечатление нарастването на броя и относителния дял на извършените много големи по обем операции. По-малките по обем операции бележат спад през посочения период 2011-2013 г. на базата на увеличения брой извършени много големи по обем операции, следоперативните усложнения имат незначително повишение.
Ключови думи: сърдечно-съдови болести, кардиохирургия, оперативна дейност, показатели, пациент, медицински услуги

THE ROLE OF THE DEPARTMENT OF CARDIAC SURGERY OF THE „SV. GEORGI“ HOSPITAL IN TREATMENT OF CARDIOVASCULAR DISEASES
D. Batashki1, T. Stoeva1, D. Shopov2 and Y. Barganova-Zaharieva1
1University Multiprofile Hospital of Active Treatment „Sv. Georgi“
2Faculty of Public Health, Medical University – Plovdiv

Summary. Surgical operative activity functions prominently in the diagnostic and treatment process of a number of diseases. The object of this study is the activity of the clinic of Cardiac Surgery, University Hospital „St. George“ Plovdiv. An analysis of a retrospective study over a period of three years (2011-2013, inclusive) of diagnostic, therapeutic and operational activities and baseline indicators is presented as follows: the annual number of the hospitalized in the hospital patients and the number of surgical patients, lethality, preoperative stay, postoperative stay average stay operational activity postoperative complications. Decrease of the number of hospitalized patients and increase of operational activity at the background of unchanged bed number is reported. Preoperative stay, the postoperative stay and the average stay increased in 2013. The total number of surgical interventions increases, with a noticeable increase of the number and relative proportion of the performed large-volume surgeries. Low-volume surgeries decrease in the studied period (2011-2013). Given the increased number of committed large-volume surgeries, postoperative complications have an insignificant increase.
Key words: cardiovascular disease, cardiac surgery, operations, performance, patient, medical services

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

CASE REPORT

СУБМАСИВЕН БЕЛОДРОБЕН ЕМБОЛИЗЪМ, СТАФИЛОКОКОВ СЕПСИС И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОТИВОСТАФИЛОКОКОВ ЧОВЕШКИ ИМУНОГЛОБУЛИН
М. Миланова
Клиника по кардиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София

Резюме. Сепсисът е честа причина за повишена заболяемост и смъртност в световен мащаб. Прогнозата зависи от здравния статус на индивида, адекватния и бърз имунологичен отговор, навременния хирургичен дренаж и/или премахване на установено огнище на инфекция. S. aureus може да доведе до придобита мултифокална болест при иначе здрави индивиди. Управлението на възпалителния отговор при септични пациенти е трудно. Висок риск от усложнения, като влошаване на септичното състояние, белодробна емболия и полиорганна недостатъчност, е важен аргумент за осмисляне, пренасочване на терапевтичното поведение и мултидисциплинарен подход при тези пациенти. Противостафилококовият човешки имуноглобулин представлява пречистен и концентриран разтвор на специфични имуноглобулини, предимно от клас IgG, получен от плазма на здрави кръводарители, след имунизирането им със стафилококов анаток­син. Прилага се по специална схема за лечение на клинично доказани стафилококови инфекции и стафилококов сепсис.
Ключови думи: сепсис, БТЕ, имунотерапия

 

SUBMASSIVE PULMONARY EMBOLISM, STAPHYLOCOCCAL SEPSIS
AND APPLICATION OF HUMAN ANTISTAPHYLOCOCCAL IMMUNOGLOBULIN

M. Milanova
Clinic of Cardiology, University Hospital for Active Treatment and Emergency Medicine “N. I. Pirogov”

Summary. Sepsis is a common cause of increased morbidity and mortality worldwide. The prognosis depends on the health status of individuals, adequate and rapid immunological response, prompt surgical drainage and/or removal of a local infection. S. Aureus can lead to acquired multifocal disease in otherwise healthy individuals. The control of the inflammatory response in sepsis patients is difficult. High risk of complications, such as worsening of the sepsis condition, pulmonary embolism and multiple organ failure is an important argument to shift the therapeutic behavior and using multidisciplinary approach to these patients. Antistaphylococcal human immunoglobulin constitutes a purified and concentrated solution of specific immunoglobulins, preferably of class IgG, prepared from plasma of healthy donors after their immunization with staphylococcal toxoid. It is used under a special scheme for the treatment of clinically proven staphylococcal infections and staphylococcal sepsis.
Key words: sepsis, PE, immunotherapy

ОСТЪР ПРЕДЕН МИОКАРДЕН ИНФАРКТ С ЕЛЕВАЦИЯ НА ST-СЕГМЕНТА ПРИ МЛАДА ЖЕНА С ДОКАЗАНО НОСИТЕЛСТВО НА ГЕНИ ЗА ТРОМБОФИЛИЯ
М. Миланова, А. Шабан и И. Мартинов
Клиника по кардиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София

Резюме. Острият коронарен синдром е сред водещите причини за смъртност от сърдечно- съдови заболявания. Исхемичната болест на сърцето при жени в детеродна възраст е рядка ситуация. Вероятността за наличие на тази патология при жени на възраст 30-39 г. не превишава 26%. По данни на Oxford – Family Planning Association регистъра, включващ 17 хил. наблюдения, сумарната честота на възникване на стенокардия и миокарден инфаркт при жени на възраст 25-34 г. не превишава 3 случая на 1000. Именно ниската вероятност за развитие на миокарден инфаркт обуславя несвоевременната диагностика и тактическите грешки при следене на млади жени с остър коронарен синдром. Особеностите при тези пациенти са и в това, че в патогенезата на исхемичната болест на сърцето често играят роля „некласическите” рискови фактори, което изисква индивидуален подход. Състоянията на хиперсъсирваемост се характеризират с мултифакторна генеза, като често началната клинична изява е резултат от комбинирането на два или повече рискови фактора. При млади лица дисбаланс между хемостатичните фактори може да бъде една от причините за артериална тромбоза. Диагностициране на факторите, благоприятстващи този процес, е от изключително значение.
Ключови думи: остър коронарен синдром, жени, хемостатични фактори

 

ACUTE ST-SEGMENT ELEVATION MYOCARDIAL INFARCTION IN A YOUNG
FEMALE PATIENT WITH PROVEN CARRIAGE OF GENES
FOR THROMBOPHILIA

M. Milanova, A. Shaban and I. Martinov
Clinic of Cardiology, University Hospital for Active Treatment and Emergency Medicine “N. I. Pirogov”

Summary. Acute coronary syndrome (ACS) is one of the leading causes of cardiovascular mortality. Coronary artery disease (CAD) is rare in women of childbearing potential. Even if typical clinical signs of angina are present, the pretest probability of CAD in women aged 30-39 is no more than 26%. According to Oxford – Family Planning Association registry which includes 17 thousand cases the overall rate of occurrence of angina pectoris and myocardial infarction in women aged 25-34 is up to 3 cases per 1000. It is the low probability of occurrence of myocardial infarction that accounts for the delayed diagnosis and the tactical mistakes in the medical management of young women presenting with ACS as in our case. Another specific feature of these patients is the fact that the so-called non-classical risk factors often play a major role in the pathogenesis, which requires a case-by-case approach to such patients. The research of the functional changes in the haemostatic system in the development of acute coronary syndromes is of great interest. Hypercoagulable states are multifactorial and often the initial manifestation is a result of a combination of two or more risk factors. In young patients imbalance between the hemostatic factors may be one of the causes of arterial thrombosis. Given the progressive increase in mortality in acute coronary syndromes the timely detection of factors which facilitate this process is crucial.
Key words: аcute coronary syndrome, women, haemostatic factors

ОБЗОРИ

REVIEWS

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА АЛГОРИТМИТЕ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ОСТЪР КОРОНАРЕН СИНДРОМ В ЗВЕНА ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
М. Миланова
Клиника по кардиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София

Резюме. Острият коронарен синдром (ОКС), включващ нестабилна стенокардия, остър миокарден инфаркт (ОМИ) без и с елевация на ST-сегмента, е причина за голям брой хоспитализации в световен мащаб, включително в България. Въпреки нарастващата честота на пациентите с ОКС, се наблюдава известно понижение на смъртността, дължащо се главно на съвременните терапевтични стратегии. Своевременно поставената правилна диагноза и започнато лечение са решаващи за добрата ранна и дългосрочна прогноза, особено при ОМИ със ST-елевация. Забавянето на спешната медицинска помощ при ОКС на ниво доболничната помощ е най-важният фактор, ограничаващ възможностите за оптимален терапевтичен подход. Най-честите причини са: 1) късно потърсена лекарска помощ от пациентите и техните близки; 2) неразпозната диагноза от екипите на СМП; 3) отдалеченост от болничен център с възможности за инвазивно реперфузионно лечение; 5) липса на възможност за доболнична фибринолиза; 4) липса на координация между центровете за спешна медицинска помощ и болниците с катетеризационна лаборатория. Коригирането на тези фактори би довело до значимо оптимизиране на алгоритмите за поведение при ОКС и подобряване на изхода от заболяването.
Ключови думи: остър коронарен синдром, оптимизиране на алгоритмите за поведение, спешна медицинска помощ

 

POSSIBILITIES FOR OPTIMIZATION OF DIAGNOSTIC AND THERAPEUTIC ALGORITHMS FOR ACUTE CORONARY SYNDROME IN EMERGENCY MEDICAL CARE
M. Milanova
Clinic of Cardiology, University Hospital for Active Treatment and Emergency Medicine „N. I. Pirogov“

Summary. Acute coronary (ACS) syndrome, including unstable angina, acute myocardial infarction (AMI) without and with elevation of ST-segment is causing a large number of hospitalizations worldwide, including Bulgaria. Despite the increasing number of patients with ACS, there is a reduction in mortality mainly due to current therapeutic strategies. Timely accurate diagnosis and treatment are crucial for good early and long-term prognosis, especially in AMI with ST-segment elevation. The delay in the emergency medical care at the level of pre-hospital care is the most important factor, limiting the optimal therapeutic approach to the ACS patients. The most common reasons are: (1) later sought medical help from patients and their families; (2) unrecognized diagnosis by teams of the emergency medical care; (3) remoteness from the nearest medical centre, at which invasive reperfusion therapy could be performed; (4) lack of opportunity for pre-hospital fibrinolysis, (5) the lack of coordination between the centers for emergency medical care and hospitals with cardiac catheterization laboratory. The correction of these factors would lead to significant optimization of ACS therapeutic algorithms and improve the outcome of these patients.
Key words: acute coronary syndrome, optimization of therapeutic algorithms, emergency medical care

ПОЛИМОРФНИ ВАРИАНТИ ВЪВ ВОДЕЩИ КАНДИДАТ-ГЕНИ ОТ ГЕНОМНИ АСОЦИАТИВНИ ПРОУЧВАНИЯ И ТЯХНАТА РОЛЯ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РИСКА ОТ РАЗВИТИЕ НА ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО – ВТОРА ЧАСТ
Р. Цвеова1, 2, С. Въндева4, Й. Матрозова4, Г. Найденова5, Д. Пендичева-Духленска6, А. Миткова1, 2, С. Захариева4, Г. Начев3, В. Митев1,2 и Р. Кънева1, 2
1Център по Молекулна медицина, Медицински университет – София
2Катедра “Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
3Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Св. Екатерина” – София
4Клиничен център по ендрокринология и геронтология, Медицински университет – София
5Втори департамент по кардиология, Университетска многопрофилна болница за активно лечение
“Д-р Г. Странски” – Плевен
6Катедра „Експериментална и клинична фармакология, дерматология и венерология”,
Медицински университет – Плевен

Резюме. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява сложно, мултифакторно заболяване, в основата на което стоят както рисковите фактори на средата, така и генетичната предразположеност на всеки отделен индивид. Заболяването се дължи на атеросклероза на коронарните артерии, водеща до намаление на кръвоснабдяването на сърдечния миокард. Към класическите рискови фактори за развитие на ИБС се отнасят: повишеното съдържание на холестерол и липопротеини с ниска плътност в кръвта, артериалната хипертония (АХ), тютюнопушенето, наднорменото тегло, обездвижването, захарният диабет и други. Въпреки големия брой проучвания в тази насока генетиката на ИБС все още остава недобре изучена. Най-новите постижения в областта на молекулярната генетика, биология и биоинформатика позволяват да се проучи взаимодействието на екзогенните и ендогенните фактори, повлияващи риска от развитие на това заболяване. Първото геномно асоциативно проучване, свързано с ИБС, е проведено през 2007 г. от Samani и съавт. Впоследствие три други асоциативни проучвания от подобен мащаб успешно определят варианти, разположени върху хромозома 9p21.3, като силно свързани с риска от развитие на ИБС или миокарден инфаркт (МИ). По-късно множество геномни, асоциативни проучвания за различни етносни групи, разкриват асоциацията на над 50 генетични варианта с риска от развитие на ИБС и МИ.
Ключови думи: исхемична болест на сърцето, генетични проучвания, генетична предизпозиция, молекулярна генетика, асоциативни проучвания, полиморфни варианти

 

POLYMORPHIC VARIANTS IN LEADING CANDIDATE-GENES FROM GENOME-WIDE ASSOCIATION STUDIES AND CORONARY ARTERY DISEASE RISK – PART TWO
R. Tzveova1, 2, S. Vandeva4, Y. Matrozova4, G. Naydenova5, D. Pendicheva-Duhlenska6, A. Mitkova1, 2, S. Zacharieva4, G. Nachev3, V. Mitev1, 2 and R. Kaneva1, 2
1Molecular Medicine Center, Medical University – Sofia
2Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
3Sv. Ekaterina University, Multi-profile Active Treatment Hospital – Sofia
4Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia
5Second Department of Cardiology, University Multi-profile Active Treatment Hospital "Dr. G. Stranski"
6Department of Experimental and Clinical Pharmacology, Dermatology and Venereology, Medical University – Pleven
Summary. The coronary artery disease (CAD) is a complex, multifactorial disease caused by environmental risk factors and genetic predisposition of each subject. The atherosclerosis of coronary arteries results in reduction of blood supply to the heart myocardium. The classic risk factors for CAD include: total cholesterol and LDL levels, arterial hypertension (AH), smoking, obesity, diabetes and others. Despite the large number of studies in this area, the genetics of CAD remains unexplained. Recent advances in molecular genetics, biology and bioinformatics allow studying the interaction of exogenous and endogenous factors that affect the risk of developing the disease. The first genomic analysis associated with CAD was conducted in 2007 by Samani et al. Subsequently, three other association studies successfully identified polymorphic variants located on chromosome 9p21.3 as strongly linked to the risk of CAD and myocardial infarction. Later, many genetic studies in various populations revealed associations of 50 genetic variants with higher risk of CAD and MI.
Key words: coronary artery disease, genetic studies, genetic predisposition, molecular genetics, association studies, polymorphic variants

ИНДИКАЦИИ ЗА ПОСТОЯННА КАРДИОСТИМУЛАЦИЯ, КАРДИОВЕРТЕР ДЕФИБРИЛАТОРИ И РЕСИНХРОНИЗИРАЩА ТЕРАПИЯ ПРИ ДЕЦА
Ив. Кожухаров1, Ж. Ничев1, М. Цонзарова2, Р. Маринов2 и А. Кънева2
1Отделение „Кардиостимулация“, Кардиологична клиника
2Клиника по детски болести и детска кардиология, Национална кардиологична болница – София

Резюме. Кардиостимулацията в детска възраст съставлява 0,5-1% от общия брой имплантации на кардиостимулатори. Разгледани са поотделно индикациите за кардиостимулация (PM), кардиовертер дефибрилатори (ICD) и ресинхронизираща терапия (CRT) при деца. Разпределени са в три групи: 1) абсолютни индикации, 2) приети приемливи индикации, 3) ненужни, неприемливи индикации. Състоянията, попадащи в група 1 и 2, са задължителни за имплантация на съответното устройство. Обсъждат се типовете кардиостимулатори, използвани в детска възраст, и подходящият избор на система за стимулиране. Кардиостимулацията в детската възраст е сложна екипна дейност между кардиолози, кардиохирурзи, педиатри и специалисти по кардиостимулация, изискваща диференциран, индивидуален подход и познания за индикациите на всеки отделен случай. Познаването на патологията и обективните критерии за индикациите при имплантация на кардиостимулатор, ICD или CRT от страна на детските кардиолози е от основно значение за опазване на живота на децата.
Ключови думи: индикации, кардиостимулатор, кардиовертер дефибрилатор, ресинхронизиращо лечение

INDICATIONS FOR PERMANENT CARDIOSTIMULATION, CARDIOVERTER DEFIBRILATORS AND CARDIAC RESYNCHRONIZATION THERAPY
IN THE CHILDHOOD

I. Kozhuharov1, J. Nichev1, M. Tsonzarova2, R. Marinov2 and A. Kuneva2
1Department of Cardiostimulation, Clinic of Cardiostimulation,
2Clinic of Child Diseases and Child Cardiology, National Heart Hospital – Sofia

Summary. The cardiostimulation at the childhood represents 0.5-1% from the total number of implantations of cardiostimulators. The indicators for cardiostimulation, cardioverter defibrillators and cardiac resynchronization therapy among children have been examined separately. They have been classified in 3 groups: 1) absolute indications, 2) acceptable indications, and 3) unnecessary, unacceptable indications. Conditions belonging to the groups 1 and 2 are compulsory for implantation of a respective device.  The types of cardiostimulators used in the childhood and the appropriate choice of the system of stimulation have been discussed. Cardiostimulation at the childhood is a complex team activity between cardiologists, cardio sergeants, pediatricians and cardiostimulation specialists and what is more, it requires different and individual approach and knowledge about the indications of each case. The knowledge of the pathology and the objective criteria for indications when implanting cardiostimulators, ICD or CRT from the side of the child cardiologists is of a great importance for keeping children’s life.
Key words: indications, cardiostimulators, cardioverter defibrillator, cardiac resynchronization therapy

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив