Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 2/2010

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ПЕРКУТАННА ТРАНСЛУМИНАЛНА АНГИОПЛАСТИКА ПРИ ОСТИАЛНИ СТЕНОЗИ НА RCX И LAD
Д. Смилкова

МБАЛ "Свети Врач" – Сандански
Резюме. През периода от 2000 до 2009 г. e направена PTCA и е проследена при 218 пациенти с остиални лезии на RCX и/или LAD. Използвана е Т-техниката и V-техниката за РТСА на бифуркационни лезии. Пациентите са на възраст между 39 и 82 год. 32% от тях са жени, останалите – мъже. Всички имат рискови фактори за ИБС, като 52% имат 3 и повече рискови фактора. При 62% от пациентите са имплантирани ВМ стентове, при 32% – кобалт-хром стентове, и в останалите случаи – DES. Пациентите са проследени клинично и с проба с обременяване. Рестенози са установени при 16% от болните. Тези техники могат да бъдат предложени на интервенционалните кардиолози в ежедневната им практика.

Ключови думи: PTCA, остиални лезии/RCX и/или LAD 

PTCA IN OSTIAL STENOSES OF RCX AND LAD
D. Smilkova

MHAT "Sveti Vrach" – Sandanski
Summary. During the period from 2000 to 2009, PTCAs were performed and followed in 218 patients with ostial lesions of RCX and/or LAD. The T- and V-technique were used for PTCA of bifurcation lesions. The patients were aged between 39 and 82 years. 32% of them were women, the other – men. All had the risk factors for IHD, as 52% of them had 3 or more risk factors. BM stents were implanted in 62%, cobalt-chromium – in 32% and DES – in the rest of the cases. The patients were followed clinically and by using an exercise test. Restenosis was detected in 16% of the patients. These techniques can be suggested to interventional cardiologists in their daily practice.

Key words: PTCA, ostial lesions/RCX and/or LAD

ЧЕСТОТА НА КЛОПИДОГРЕЛОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЛЕД КОРОНАРНО СТЕНТИРАНЕ И ПРЕОДОЛЯВАНЕТО ª С ДВОЙНА ДОЗА КЛОПИДОГРЕЛ
Д. Хазърбасанов, В. Велчев, Н. Рифаи, Б. Финков и А. Постаджиян

Клиника по кардиология, Университетска болница „Св Анна” – София
Резюме. Целта на това проспективно проучване беше да се установи честотата на клопидогреловата резистентност при пациенти с перкутанни коронарни интервенции и стентиране, лекувани със стандартна двойна антиагрегантна терапия – аспирин и клопидогрел, както и дали допълнително насищане с 600 mg и двойна поддържаща доза клопидогрел води до преодоляване на резистентността към медикамента, без да увеличава хеморагичните усложнения. Между май 2008 и юни 2009 г. в проучването бяха включени 97 последователни пациенти с коронарна болест след перкутанна коронарна интервенция и стентиране. АDР индуцираната тромбоцитна агрегация беше изследвана в пълна кръв между 3 и 38 час (средно 24) след насищащата доза клопидогрел. Изследването беше извършено с експресен тест мултиплейт импедансна агрегометрия (МЕА). Резистентност на клопидогрел беше дефинирана като повече от 47 единици АUС според МЕА изследването. При 18 пациенти (18.5%) беше установена клопидогрелова резистентност 24 часа след насищане с 600 mg клопидогрел. След втора насищаща доза от 600 mg и двойна поддържаща доза 150 mg/ден за 1 месец се постигна добро потискане на тромбоцитната агрегация при всички пациенти с клопидогрелова резистентност без увеличаване на хеморагичния риск.

Ключови думи: антиагреганти, клопидогрел, вариабилност, перкутанна коронарна интервенция, стент 

ІNCIDENCE OF CLOPIDOGREL RESISTANCE IN PATIENTS AFTER PERCUTANEOUS CORONARY INTERVENTIONS AND ITS OVERCOMING WITH DOUBLE LOADING DOSE OF CLOPIDOGREL
D. Hazarbasanov, V. Velchev, N. Rifai, B. Finkov and A. Postadzhiyan

Cardiology Clinic, University Hospital „Sv. Anna” – Sofia
Summary
. The aim of this prospective study was to determine the incidence of clopidogrel resistance in patients with coronary artery disease (CAD) undergoing percutaneous coronary interventions (PCI) and stenting, while on standard dual antiplatelet therapy with aspirin and clopidogrel. The second goal was to evaluate the effect of a re-loading and double maintenance dose of clopidogrel on overcoming the resistance. Methods: A total of 97 consecutive CAD patients undergone PCI and stent implantation were enrolled in the study between May 2008 and June 2009. ADP induced platelet aggregation was measured in whole blood, 24 hours after copidogrel loading, using a new point-of-care assay named multiple electrode platelet aggregometry (MEA). Clopidogrel resistance was defined as more than 47 units (AUC) according to the MEA measurements. Results: 18 patients (18.5%) had persisting high platelet reactivity, i.e. a lack of response to clopidogrel, 24 hours after a loading dose of 600 mg clopidogrel. After a second, 600 mg loading dose and a double maintenance dose (150 mg/d) for one month, all non-responders had effective inhibition of the platelet aggregation without an increase in the hemorrhagic complications.

Key words: antiplatelet, clopidogrel, variability, percutaneous coronary intervention, stent

ОБЗОРИ

REVIEWS

 

СЪРДЕЧНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЛЕД ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ
Е. Кинова¹, Л. Саздова² и А. Гудев¹

¹Клиника по кардиология, УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” – София
²Катедра по ТМ на кинезитерапията, Национална спортна академия „Васил Левски” – София

Резюме. За да се постигне цялостна редукция на сърдечно-съдовия риск е необходимо програмите за сърдечна рехабилитация (СР) след остър миокарден инфаркт (ОМИ) да имат мултидисциплинарен подход. Основните компоненти на СР са: първоначална оценка на пациента; съвети за физическа активност и хранене; корекция на рисковите фактори; консултации относно психосоциалното поведение и професионалната ангажираност и оптимизиране на медикаментозната терапия. Препоръчва се СР да се провежда от специализирани болнични екипи, да се започва максимално рано от началото на ОМИ и да продължи след дехоспитализацията. Периодът от 8-12 седмици се смята за достатъчен да покрие всички компоненти от програмата. СР е важна част от съвременната терапевтична стратегия при пациентите с коронарна болест и трябва да бъде интегрирана в дългосрочната грижа за всички пациенти със сърдечно-съдови заболявания. На този етап е необходим план за внедряване на програмите за СР, така че да бъдат достъпни за пациентите, които биха имали полза от тях.

Ключови думи: сърдечна рехабилитация, миокарден инфаркт, вторична превенция 

CARDIAC REHABILITATION IN POST ACUTE MYOCARDIAL INFARCTION PATIENTS
E. Kinova¹, L. Sazdova² and A. Goudev¹

¹Cardiology Department, UMHAT “Tsaritsa Yoanna – ISUL” – Sofia
²TM of the kinesitherapy, National Sports Academy „Vasil Levski” – Sofia

Summary. Cardiac rehabilitation (CR) programs after acute myocardial infarction (AMI) should apply a multidisciplinary approach to achieve overall cardiovascular risk reduction. The main components of CR are: baseline patient assessment; physical activity and nutritional counselling; risk factor management; psychosocial management, vocational counselling and optimization of medical therapy. CR is recommended to be hold by specialized hospital-based teams, to begin early after myocardial infarction and to continue after hospital discharge. A period of 8-12 weeks is considered adequate to cover all components of cardiac rehabilitation programs. CR is an important component of contemporary management in patients with coronary artery disease and should be integrated in long-term care of all cardiovascular patients. Currently, a plan for CR programs implementation is necessary to make CR accessible to all patients who can benefit.

Key words: cardiac rehabilitation, myocardial infarction, secondary prevention

 

ЗА И ПРОТИВ СТАТИНИТЕ В ПРЕВЕНЦИЯТА НА МОЗЪЧНОСЪДОВАТА БОЛЕСТ – ХОЛЕСТЕРОЛ-ПОНИЖАВАЩИ СПРЯМО ПЛЕЙОТРОПНИ ЕФЕКТИ
Д. Христова1, Л. Владимирова-Китова2, П. Николов2 и Ф. Николов2

1Клиника по неврология, Медицински университет – Пловдив
2Клиника по кардиология, Медицински университет – Пловдив
Резюме. През последните години обширни клинични опити и допълнителни изследвания предоставиха нарастващ обем от данни, че част от действието на статините – най-широко прилаганите липидопонижаващи лекарствени средства – върху наличието или рецидивирането на васкуларни патологични прояви би могло да бъде приписано на тяхната плейотропия. Действието на статините върху инсулта е възможно да е проява на тяхната плейотропия, а плейотропията, за разлика от понижаването на холестерола, може да играе различна роля при различните сърдечно-съдови заболявания. Намаляването на инсултите от статините най-вероятно е проява на холестерол-независим ефект, в противовес на по-добре известния ефект на статините върху патологични прояви, които могат да се дължат на коронарна болест на сърцето.

Ключови думи: статини, плейотропия, инсулт, коронарна болест на сърцето 

FOR AND AGAINST STATINS IN THE PREVENTION OF THE CEREBROVASCULAR DISEASE – CHOLESTEROL-LOWERING VERSUS PLEIOTROPIC EFFECTS
D. Hristova1, L. Vladimirova-Kitova2, P. Nikolov2 and F. Nikolov2

1Clinic of Neurology, Medical University – Plovdiv
2Clinic of Cardiology, Medical University – PlovdivSummary. In recent years, major clinical trials and ancillary mechanistic studies have provided growing evidence that part of the impressive effects of statins, the most widely prescribed lipid-lowering agents, on the occurrence or recurrence of vascular events could be ascribed to their pleiotropism. As discussed in this chapter, the effects of statins on stroke are likely to be the manifestations of statins' pleiotropy, and pleiotropy, in contrast to cholesterol lowering, may play different roles in different cardiovascular diseases. The reduction of stroke by statins is most likely a manifestation of a cholesterol-independent effect, contrary to the better known effect of statins on events attributable to coronary heart disease.

Key words: statins, pleiotropy,stroke, coronary heart disease

 

СЪЩЕСТВЕНИТЕ РАЗЛИКИ МЕЖДУ АНГИОТЕНЗИН-РЕЦЕПТОРНИТЕ БЛОКЕРИ
Е. Манов и Н. Рунев

Клиника по кардиология на КПВБ,
УМБАЛ „Александровска” – София
Резюме. През последните години ангиотензин-рецепторните блокери (АРБ), т.нар. сартани, навлязоха широко в клиничната практика най-вече за лечение на артериална хипертония. Между най-често използваните АРБ обаче съществуват значими фармакокинетични и фармакодинамични различия, които обуславят и особеностите при избора на всеки сартан. Това е от съществено значение, тъй като артериалната хипертония често е свързана с висок процент коморбидност (напр. хронична бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, коронарна болест). В статията е представено сравнение на АРБ в съответствие със съвременните американски и европейски препоръки за приложение на сартани, както и според резултатите от рандомизирани многоцентрови проучвания, довели до прецизиране на индикациите за различните АРБ.

Ключови думи: ангиотензин-рецепторни блокери, сартани, артериална хипертония, бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност

SUBSTANTIAL DIFFERENCES BETWEEN ANGIOTENSIN-RECEPTOR BLOCKERS
E. Manov and N. Runev

Clinic of Cardiology, 
UMHAT “Alexandrovska” – Sofia

Summary. During the last years angiotensin-receptor blockers (ARB), also known as sartans, became widely used medications in clinical practice, mostly for the treatment of arterial hypertension. However, among the most frequently prescribed ARBs significant pharmacokinetic and pharmacodynamic differences are available, which determine the peculiarities in selection of each sartan. This is of clinical importance because arterial hypertension is often related with high comorbidity rate (i.e. chronic renal failure, heart failure, coronary artery disease). In this article, a comparison of ARBs is presented according to the contemporary USA and European Guidelines for the use of sartans, as well as to the results of randomized multicenter studies, leading to more precise definition of the indications for the different ARBs.

Key words: angiotensin-receptor blockers, sartans, arterial hypertension, renal failure, heart failure

 

ФАРМАКОГЕНОМИКА НА БЕТА-БЛОКЕРИТЕ
Ж. Бочева и Н. Бояджиева

Катедра „Фармакология и токсикология”, МУ – София
Резюме
. Бета-блокерите са важна група средства за терапия за сърдечно-съдови заболявания. Те се препоръчват като лечение от първи ред на заболявания като хипертония, исхемична болест на сърцето, както и за лечение в периода след инфаркт на миокарда. Терапевтичният отговор към бета-блокерите обаче е различен при различните пациенти. Резултатите от много проучвания предполагат роля на генетичния полиморфизъм за разнообразните отговори към тях. Този обзор обобщава данните от фармакогеномиката на бета-блокерите при пациенти с различни заболявания. Необходими са фармакогенетични изследвания, които да подпомогнат клиницистите и да бъдат средство за индивидуализиране на трапията на пациентите.

Ключови думи: фармакогеномика, β-блокери, хипертония, Atenolol, Metoprolol, β1-адренергичен рецептор, бета1-АР, цитохром P450 2D6 gene, CYP2D6

 

PHARMACOGENOMICS OF BETA-BLOCKERS
G. Bocheva and N. Boyadjieva

Department of Pharmacology and Toxicology, MU – Sofia
Summary. β-blockers are important cardiovascular drugs, recommended as first-line treatment of numerous diseases, such as hypertension and angina pectoris, as well as treatment after myocardial infarction. However, responses to β-blockers are varying among patients. The results of numerous studies have suggested that genetic polymorphism may contribute to the variability in patient responses. This review summarizes the pharmacogenomic data for β-blockers in patients with various diseases. Pharmacogenetic research is necessary to provide clinicians with a tool to individualize patient’s therapy.

Key words: pharmacogenomics, β-blockers, hypertension, atenolol, metoprolol, β1-adrenergic receptor gene, ADRB1, cytochrome P450 2D6 gene, CYP2D6

 

ФАРМАКОГЕНЕТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА АНТИХИПЕРТЕНЗИВНИ ЛЕКАРСТВА, ПОВЛИЯВАЩИ РЕНИН-АНГИОТЕНЗИНОВАТА СИСТЕМА
Ж. Бочева, Д. Дженкова и Н. Бояджиева

Катедра „Фармакология и токсикология”, МУ – СофияРезюме. Генът на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ) е уникален и е свързан с патогенезата и прогнозата на хроничната нефропатия, както и с лекарствения отговор към АСЕ инхибитори и ангиотензин II рецепторни антагонисти, влияейки директно върху ренин-ангиотензи­но­вата система (RAS). Познанията относно фармакогеномиката могат да насочат терапията, като се оптимизира превенцията на сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания при отделния болен.

Ключови думи: фармакогеномика, АСЕ полиморфизъм 

PHARMACOGENETIC FEATURES OF ANTIHYPERTENSIVE DRUGS WITH EFFECT ON THE RENIN-ANGIOTENSIN SYSTEM
G. Bocheva, D. Djenkova and N. Boyadjieva

Department of Pharmacology and Toxicology, MU – Sofia
Summary. The angiotensin‑converting enzyme (ACE) gene is unique and is associated with the pathogenesis and progression of chronic nephropathy, as well as with the response to ACE-inhibitors and angiotensin II receptor antagonists, influencing directly on the renin-angiotensin system (RAS). The knowledge about pharmacogenomics may improve treatment through individually optimized prevention of cardiovascular and renal diseases.

Key words: pharmacogenomics, ACE polymorphism

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив