Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив

Бр. 2/2007

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

КОМБИНИРАНА ИНФОРМАТИВНА СТОЙНОСТ
НА ПРОМЕНИТЕ В ИЗХОДНАТА ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАМА И ТРОПОНИН Т
ЗА РАННАТА РИСКОВА СТРАТИФИКАЦИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ С ОСТЪР КОРОНАРЕН СИНДРОМ
БЕЗ ST- ЕЛЕВАЦИЯ
А. Постаджиян1 и А. Цончева2
1Катедра “Обща медицина”,
Медицински университет – София, Клиника по кардиология, УМБАЛ “Света Анна” – София
2Катедра по клинична лаборатория и имунология, Медицински университет – София

Резюме. Електрокардиографското изследване и нивата на сърдечноспецифичния тропонин Т представляват два достъпни метода за ранната рискова категоризация на пациентите с остър коронарен синдром (ОКС). Основна цел на настоящото проучване е оценката на комбинираната информативна стойност на двата метода за 30-дневния риск за поява на големи сърдечни усложнения сред 75 пациенти с ОКС без елевация на ST-сегмента. В рамките на проследявания период са регистрирани 16 сърдечни усложнения (21.3%). Пациентите със ST-депресия 0.5-1 mm имат 2.59 пъти, а тези с депресия над 1 mm – 4.98 пъти по-висок риск за съдови инциденти спрямо болните с изолирана инверсия на Т-вълната в изходната ЕКГ. И двата фактора – степента на ST-депресия и нивата на тропонин Т, са независими предиктори в многостъпален регресионен анализ. Тяхното комбиниране позволява категоризирането на пациентите в група с нисък риск (cTnT < 0.01 ng/ml и инверсия на T-вълната), група с междинен риск (cTnT > 0.01 ng/ml или ST-депресия > 0.5 mm) и група с висок риск (cTnT > 0.01 ng/ml и ST-депресия > 0.5 mm) от коронарни инциденти в рамките на 30-дневен период на наблюдение.

Ключови думи: остър коронарен синдром, ЕКГ, тропонин Т, стратификация на риска

COMPLEMENTARY PROGNOSTIC INFORMATION
OF THE ADMISSION ELECTROCARDIOGRAM AND TROPONIN T FOR EARLY RISK STRATIFICATION IN PATIENTS WITH ACUTE CORONARY SYNDROME WITHOUT ST SEGMENT ELEVATION
A. Postadjian1 and A. Tzontcheva 2
1Department of General Medicine,
Medical University – Sofia, Clinic of Cardiology,
UMHAT “Sv. Anna” – Sofia
2Department of Clinical Laboratory and Immunology, Medical University – Sofia

Summary. Electrocardiography and troponin T levels obtained on admission are simple and accessible methods for risk stratification in patients with acute coronary syndromes (ACS). The aim of this study was to assess the ability of a combination of these two methods in predicting the 30-day outcome in 75 patients with ACS without ST segment elevation. There were 16 cardiac events (21.3%) during 30 days and follow-up. The patients with ST depression of 0.5-1 mm had 2.59 and those with ST depression > 1 mm 4.98 fold increased risk for coronary events compared with patients with isolated T-wave inversion. In a multivariate analysis, both ECG and cTnT levels are independent predictors of 30-day outcome. When these methods were combined, patients could be divided into low (cTnT < 0.01 ng/ml and T-wave inversion), intermediate (cTnT > 0.01 ng/ml or ST depression > 0.5 mm) and high risk (cTnT > 0.01 ng/ml and ST depression > 0.5 mm) groups.

 

Key words: acute coronary syndrome, ECG, troponin T, risk stratification

ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО ПРИ МЛАДИ ЖЕНИ – РИСКОВИ ФАКТОРИ, КЛИНИЧНА И АНГИОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Е. Стайкова1, Д. Смилкова2 и Мл. Григоров2
1Университетска болница „Лозенец” – София
2Втора МБАЛ – София

Резюме. През последните години исхемичната болест на сърцето (ИБС) засяга все по-често млади хора, включително и жени. Промяната в начина на живот, стресът, по-рано настъпващите нарушения в хормоналния статус, липсата на активна първична профилактика са неблагоприятни фактори, увеличаващи честотата на коронарната болест при младите жени.

Ключови думи: сърдечно-съдови рискови фактори, коронарна болест, епидемиология, млади жени, миокарден инфаркт, коронарна ангиография

ISCHEMIC HEART DISEASE IN YOUNG WOMEN – RISK FACTORS, CLINICAL AND ANGIOGRAPHIC CHARACTERIZATION
E. Staykova1, D. Smilkova2 and Ml. Grigorov2
1University Hospital “Lozenets” – Sofia
2Second MHAT – Sofia

Summary. Thirty women aged 33 to 50 years with ischemic heart disease were included in the study. They were treated in a cardiology clinic. Of them 26 were with myocardial infarction and 4 with angina pectoris. The frequency of the cardiovascular risk factors, the information of the non-invasive assessments, the angiographic characterization and the clinic statement of the disease were studied.

Key words: cardiovascular risk factors, coronary artery disease epidemiology, young women, myocardial infarction, coronary angiography

ПРОБЛЕМИ В ПРОЦЕСА НА РАННАТА СЛЕДОПЕРАТИВНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ В НАПРЕДНАЛА ВЪЗРАСТ (НАД 75 год.)
Е. Алексиева, Р. Стефанова и А. Василев
Национална кардиологична болница, Отделение по кардиологична рехабилитация – Банкя

Резюме. В проучването се разглеждат 34 пациенти след сърдечна операция – 30 под ЕКК и 4 без ЕКК, на средна възраст 76,6 години (от 75 до 83 год.), от които 30 са мъже и 4 – жени. Целта е да се опишат настъпилите периоперативни усложнения, както и свързаните с периода на ранна следоперативна рехабилитация. Предвид особеностите на групата е изработена специфична рехабилитационна програма, която включва и елементи на неврологична рехабилитация. Подробно се описва честотата на възникналите усложнения в зависимост от типа операция, наличието или не на ЕКК и изходния статус на болните (мозъчносъдови и периферносъдови заболявания, ХБН и др.). Сравняват се с контролна група пациенти, рехабилитирани в отделението след остър миокарден инфаркт (без предшестваща сърдечна операция). Разглежда се промяната във функционалния капацитет на пациентите и еволюцията на някои функционални параметри, ЕКГ, ЛК систолна функция, обеми на сърдечните кухини, бъбречната и чернодробната функция.

Ключови думи: следоперативна рехабилитация, възрастни болни, сърдечна и неврологична рехабилитация

COMMON PROBLEMS IN ELDERLY PATIENTS DURING EARLY POST-SURGICAL REHABILITATION
E. Alexieva, R. Stefanova amd A. Vassilev
National Heart Hospital, Cardiorehabilitation Ward – Bankya

Summary. In this study, we monitored 34 patients following their cardiosurgical treatment – 30 with extracorporeal blood circulation (EBC) and 4 without EBC. The average age of the subjects was 76.6 years (75 to 83 years). The goal of this study is to examine the complications that occurred during the surgical treatment, as well as in the early post-surgical rehabilitation. Based on the nature of the subject group, a specialized rehabilitation program was developed that also included elements of neurological rehabilitation. Described in detail are the frequency of the complications based on the type of surgical treatment, the presence or lack of EBC and the baseline status of the patients (stroke, peripheral vascular disease, serum creatinine > 130 μmol/l, etc.). The subjects studied are compared with a control group of patients aged under 75 years, who underwent rehabilitation in the CRW. Examined are the changes in the functional capacity of the subjects, along with the progress of certain functional parameters, ECG, LV-systolic dysfunction, cardiac volumes, pulmonary and renal dysfunction.

Key words: postsurgical rehabilitation, elderly patients, cardiac and neurological rehabilitation

СРАВНИТЕЛНА БИОНАЛИЧНОСТ НА ДВА ПРОДУКТА,
СЪДЪРЖАЩИ INDAPAMIDE

Н. Александров
Клиничен център – Клиника по токсикология и алергология, ВМА – София, България

Резюме. Индапамидът е сулфонамиден антихипертензивен диуретик, съдържащ в структурата си индолов пръстен. Различава се от тиазидините диуретици по своята структура, но таргетното му място на действие върху нефрона е аналогично с това на продуктите от тази група – кортикалния разреждащ сегмент, разположен в проксималната част на дисталния тубул. Целта на проучването е да се направи оценка и сравнение на бионаличността на два продукта, съдържащи Indapamide: Indipam® (film-coated tabl. 2,5 mg, производство на “Балканфарма-Дупница” АД, България) и Tertensif® (film-coated tabl. 2,5 mg, производство на Les Laboratoires Servier, France) и да се установи биоеквивалентност им. Изследването е едноцентрово, рандомизирано, кръстосано, в два периода на третиране при здрави доброволци от двата пола в условия на гладуване след прилагане на еднократна доза 5 mg от тествания и референтния продукт в съответствие с рандомизационната схема на изследването. Проведено е в съответствие с изискванията на GCP в Клиниката по токсикология и алергология при ВМА – София (България), с главен изследовател Н. Александров и в съответствие с Разрешението за провеждане на клинично изпитване на СКРПКИ към МЗ № КИ-47/31.07.2003 г. От извършения статистически анализ на основните фармакокинетични показатели (AUClast, AUCtot и Cmax) е направено заключението, че двата изследвани продукта осигуряват еднаква степен и скорост на резорбция на Indapamide, следователно са биоеквивалентни помежду си.

Ключови думи: Indapamide, бионаличност, фармакокинетика

COMPARATIVE BIOAVAILABILITY OF TWO INDAPAMIDE CONTAINING DRUGS
N. Alexandrov
Clinical Centre – Clinic of Toxicology and Allergology,
MMA – Sofia, Bulgaria

Summary. Indapamide is a sulfonamide antihypertensive diuretic containing an indole ring within its structure. It is differentiated from the other thiazide diuretics by its structure but its target site of activity upon the nephron is analogous to that of the products from this group – the cortical diluting segment located in the proximal part of the distal tubule. The aim of the study was to assess and compare the bioavailability of two products containing Indapamide: Indipam® (film-coated tabl. 2.5 mg manufactured by Balkanpharma-Dupnitsa AD, Bulgaria) and Tertensif® (film-coated tabl. 2.5 mg manufactured by Les Laboratoires Servier, France) and to prove their bioequivalence. The study is single-centre, randomized, cross-sectional, with two periods of treatment in healthy volunteers of both genders – in fasting conditions following administration of 5 mg single dose of the tested and reference products according to the randomization schedule of the study. It was conducted in accordance with GDP requirements at the Clinic of Toxicology and Allergology of the Military Medical Academy, Sofia, Bulgaria, by the principal investigator N. Alexandrov in accordance to the Permission No. KI-47 of 31 July 2003 for conducting a clinical trial of the Specialized Committee for Permission of Conducting Clinical Trials at the Ministry of Health. After the performed statistical analysis of the major pharmacokinetic parameters (AUClast, AUCtot and Cmax), it was concluded that both tested products provide resorption of Indapamide of equal rate and velocity, and therefore these products are bioequivalent.

Key words: Indapamide, bioavailability, pharmacokinetics

MOXOGAMMA® В СЪВРЕМЕННАТА АНТИХИПЕРТЕНЗИВНА ТЕРАПИЯ – ЛИЧЕН ОПИТ
Е. Манов
Кардиологична клиника, КПВБ,
УМБАЛ „Александровска” – София

Резюме. Предвид уникалната си фармакокинетика и фармакодинамика Moxonidine се оказва изключително подходящ за лечение на прехипертония и артериална хипертония І ст. Това е антиадренергично средство с централно действие, свързващо селективно І1 имидазолиновите рецептори в мозъчния ствол. Moxonidine притежава бърза над 90% резорбция след р.о. прием с достигане на максимално плазмено ниво за 30-180 min. Фармакокинетиката му не се повлиява от храненето. Няма first-pass ефект през ЧД и може да се използва без корекция на дозата при пациенти с ЧД дисфункция. Проведени са многобройни клинични наблюдения с Moxonidine, доказващи антихипертензивния му ефект при пълен метаболитен неутралитет, както и при изключително благоприятен профил на безопасност. За придобиване на собствен клиничен опит с Мoxogamma® бяха наблюдавани 30 души с прехипертония и артериална хипертония І ст. От тях 12 са мъже на възраст 28-45 години и BMI над 30, 8 са жени в ранна менопауза и възраст от 48 до 55 години и 10 души имат клинично изявена бронхообструкция на базата на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), измежду които 6-ма мъже и 4 жени на възраст от 61 до 75 години. Всички пациенти от последната група са на поддържащо лечение с метилксантини и/или бета-миметици. Въпреки липсата на официално отредено място в комплексната антихипертензивна терапия, дефинирана от JNC-VІІ, въз основа на вече проведените многобройни експерименти и клинични наблюдения, както и на придобития личен опит, Moxonidine може да бъде препоръчван като монотерапия на прехипертония и АХ І ст. при: хипертония на менопаузата; хипертоници с повишен BMI; хипертоници с ХОББ; мъже с неусложнена хипертония; хипертоници с метаболитен синдром и наследствена обремененост по отношение ЗД тип ІІ и дислипидемии; хипертоници с хроничен физически и/или ментален стрес. При прехипертония, таргетно налягане може да бъде постигнато с 0,2-0,3 mg дневно, докато при АХ І ст. контрол се постига с 0,4-0,6 mg дневно. От съществено значение за добрия къмплаянс от страна на пациентите е лесното титриране на медикамента. Предвид метаболитната си индиферентност, добрия профил на безопасност и ефективния контрол върху АН, Мoxogamma® е изключително подходящ медикамент за лечение на АХ при тези контингенти.

Ключови думи: хипертония, лечение, Moxogamma

MOXOGAMMA® IN CONTEMPORARY ANTIHYPERTENSIVE TREATMENT – PERSONAL EXPERIENCE
E. Manov
Clinic of Cardiology, Department of Internal Propedeutics, UMHAT “Alexandrovska” – Sofia

Summary. In view of its unique pharmacokinetics and pharmacodynamics, Moxonidine proves to be extremely suitable therapeutic agent for prehypertension and 1st grade arterial hypertension. It is an antiadrenergic drug with central activity selectively binding І1 imidazoline receptors in the brainstem. Moxonidine shows fast resorption of over 90% after oral administration, and the maximum plasma level is reached within 30-180 min. Its pharmacokinetics is not affected by food intake. It has no first-pass effect in the liver and could be used without dose correction in patients with liver dysfunction. Multiple clinical observations of moxonidine have been performed; these have proved its antihypertensive effect in conditions of complete metabolic neutrality as well as its extremely favourable safety profile. In order to attain proper clinical experience with Мoxogamma®, 30 subjects with prehypertension and 1st grade arterial hypertension were observed. Of them, 12 were male aged 28-45 with BMI >30, 8 were female in their early menopause aged 48-55; 10 subjects had clinically manifested bronchial obstruction on the basis of chronic obstructive pulmonary disease, of them 6 were male and 4 were female aged 61-75. All patients from the latter group received maintenance treatment with methylxanthines and/or beta-mimetics. In spite of the lacking officially recognized place within complex antihypertensive therapy defined by JNC-VІІ, on the basis of the already performed numerous experiments and clinical observations as well as on the basis of the accumulated personal experience, moxonidine may be recommended as monotherapy of prehypertension and І gr. AH in: hypertension of menopause; hypertensive patients with increased BMI; hypertensive patients with HOPD; male patients with uncomplicated hypertension; hypertensive patients with metabolic syndrome and hereditary defectiveness in relation to type 2 DM and dyslipidemias; hypertensive patients with chronic physical and/or mental stress. In case of prehypertension, target pressure can be reached with 0.2-0.3 mg daily while І gr. AH can be controlled with 0.4-0.6 mg daily. Of crucial importance for the good compliance of the patients is the easy titration of the drug. In view of its metabolic indifference, good safety profile, and effective AH control, Мoxogamma® is an extremely suitable drug for AH treatment in these contingents.

Key words: hypertension, therapy, Moxogamma

ОБЗОРИ
REVIEWS

НЕИНВАЗИВНИ МАРКЕРИ ЗА СТРАТИФИЦИРАНЕ НА АРИТМОГЕННИЯ РИСК ПРИ ПАЦИЕНТИ С АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ ЧАСТ II. ЗНАЧЕНИЕ НА ВАРИАБИЛИТЕТА НА СЪРДЕЧНАТА ЧЕСТОТА
Д. Раев
Медицински институт – МВР, София

Резюме. Артериалната хипертония (АХ) диспропорцио-нално повишава риска от внезапна сърдечна смърт (ВСС). Дори добре контролираните хипертоници са с по-висок риск от ВСС, отколкото нормотониците. В последно време вариабилитетът на сърдечната честота (ВСЧ) се използва широко като неинвазивен аритмогенен маркер за идентифициране на хипертониците с риск от развитие на камерни аритмии, съответно с риск от ВСС. В тази част на обзора се коментират взаимовръзките между АХ (стойности на налягането, давност на АХ, dipping-статус, левокамерна хипертрофия, ранен сутрешен пик на налягането), камерните аритмии и ВСЧ, както и ефектът на оптималния контрол на артериалното налягане и на отделните класове антихипертензивни медикаменти върху ВСЧ.

Ключови думи: артериална хипертония, аритмогенен риск, маркери

NONINVASIVE MARKERS FOR ARRHYTHMOGENIC RISK STRATIFICATION IN HYPERTENSIVE PATIENTS ІI. ROLE OF HEART RATE VARIABILITY
D. Raev

Medical Institute – Ministry of Interior, Sofia

Summary. Hypertension disproportionately increases sudden cardiac death (SCD) risk. Even patients with optimal controlled hypertension are at higher risk of SCD than normotensives. Recently, heart rate variability (HRV) is widely used as a noninvasive arrhythmogenic marker for identification of hypertensives at high risk of ventricular arrhythmias and SCD. This part of the review considers the association of hypertension (blood pressure level, duration, dipping type, left ventricular hypertrophy, early morning blood pressure surge) and ventricular arrhythmias with HRV, and the effect of antihypertensives on the HRV.

Key words: arterial hypertension, arrhythmogenic risk, markers

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив

© 2007-2008