Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив

Бр. 2/2006

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ЕФЕКТЪТ НА ВИСОКА ДОЗА АТОРВАСТАТИН
ПРИ МЛАДИ МЪЖЕ С ИБС И С ИЗРАЗЕНА ХИПЕРХОЛИСТЕРИНЕМИЯ ВЪРХУ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА С-РЕАКТИВНИЯ ПРОТЕИН
И НА СЕРУМНИЯ АМИЛОИДА
Ал Гудев1, Ю. Джоргова2, И. Петров2, М. Контева2
и Н. Койчева3
1 МБАЛ “ Царица Йоанна ” -- София;
2 УБ “ Св . Екатерина ” -- София;
3 Катедра по клинична лаборатория, МУ -- София

Резюме. Съгласно съвременните разбирания атеросклерозата е хроничен възпалителен процес с ниска интензивност. Концентрацията на маркери на възпалението, като С-реактивния протеин ( CRP ) и серумния амилоид А (SAA), отразяват интензитета на възпаление то и определят прогнозата. Лечението със статини понижава концентрацията на тези маркери. В настоящото проучване проследихме ефекта на 80 mg аторвастатин върху концентраци и т е на CRP и SAA при 12 мъже на средна възраст 45 г одини, с ИБС и с изразена хиперхолестеролемия. След тримесечен период на лечение регистрирахме сигнификантно намаление на концентрацията на CRP и на SAA и благоприятно повлияване на липидния профил. Лечението с 80 mg аторвастатин се понесе добре от пациентите и не бяха регистрирани сериозни странични действия.

EFFECT OF HIGH DOSE ATORVASTATIN ON THE CONCENTRATIONS OF C-REACTIVE PROTEIN AND SERUM AMYLOID A IN YOUNG MALE PATIENTS WITH CAD AND MARKED HYPERCHOLESTEROLEMIA
A
. Goudev, J . Jorgova, I . Petrov, М . Konteva
and N
. Koitcheva .

Summary. Atherosclerosis is a chronic low-grade inflammation. Serum concentrations of CRP and SAA reflect this inflammation and have a prognostic value. Statin treatment reduces these concentrations. In the present study, we have tested the effect of 80 mg atorvastatin on the concentrations of CRP and SAA in 12 young male patients with marked hypercholesterolemia. After 3 months of treatment, the concentrations of CRP and SAA as well as the lipid levels were significantly reduced. Treatment was well tolerated, and no serious side effects were registered.

Key words : artieriosclerosis; C-reactive protein, anticholesteremic agents/thera­peutic use; myocardial ishemia/blood; serum amyloid A (source: MeSH)

 

ОБЗОРИ

REVIEWS

ОСТЪР ИНФАРКТ НА МИОКАРДА СЪС ST-ЕЛЕВАЦИЯ
Д. Смилкова и Х. Матеев
Кардиологична клиника , УБ ”Лозенец”

Резюме. Прието е терминът инфаркт на миокарда да отразява смъртта на кардиомиоцити, причинена от продължителна исхемия, обусловена от оклузия на съответния коронарен съд. С развитието на остър миокарден инфаркт (ОМИ) са свързани няколко патогенетични механизъма, като най-голямо е значението на острата тромбоза на коронарния съд. Продължителната исхемия води до разгръщане на клинична картина на ОМИ , електрокардиографски промени, обусловени от трансмурална некроза, както и ензимен излив, даващи възможност за бърза и точна диагностика на заболяването. Поведението при тези пациенти включва бърза диагноза, медикаментозно лечение и максимално ранна реперфузия, насочени към ограничаване на зоната на миокардна некроза и периинфарктната миокардна исхемия; съхраняване на глобалната и регионалната левокамерна функция; намаляване на възможните усложнения – ритъмни, проводни, механични; понижаване на вероятността за миокарден реинфаркт. Крайната цел е намаляване на смъртността в ранния и късния стадий. Реперфузионната терапия осигурява реканализация и реперфузия на остро оклудираната инфарктна коронарна артерия чрез тромболитична терапия или коронарна ангиопластика (PCI). Разгледани са предимствата на перкутанната коронарна интервенционна процедура пред фибринолизата по отношение на по-ефективното възстановяване на съдовата проходимост, особено след 3 -тия час от началото на оплакванията, по-малката честота на реоклузиите и на усложненията и по-добрия клиничен изход от заболяването при първична PCI . В момента се събират данни за ползата от приложението на GP IIb\IIIa антагонистите при ранна PCI . Един от основните проблеми при механичната реперфузия е т. нар. « no reflow » феномен – микроциркулаторните нарушения след възстановяването на субепикардния коронарен кръвоток.

ACUTE MYOCARDIAL INFARCTION WITH ST ELEVATION
D. Smilkova and H. Mateev
.

Summary. The term myocardial infarction is accepted as a good description of the death of cardiomyocytes caused by prolonged occlusion of the respective coronary vessel. Several pathogenetic mechanisms are related with the development of acute myocardial infarction but the acute thrombosis of the coronary vessel is of utmost significance. The prolonged ischemia leads to the development of the clinical picture of acute myocardial infarction, brings along electrocardiographic alterations due to transmural necrosis, and triggers the effusion of enzymes presenting the chance for a prompt and precise diagnostic of the disease. The therapeutic behaviour in such cases encompasses prompt diagnostic, drug treatment and early reperfusion directed toward maximal restriction of the zone of myocardial necrosis and peri-infarction myocardial ischemia; preservation of the global and regional function of the left ventricle; reduction of possible complications – of rhythm, conduction, and mechanics; reduction of the probability for myocardial re-infarction while the definitive aim is to reduce mortality in the early and late stages. Reperfusion therapy provides recanalization and reperfusion of the acutely occluded coronary artery through thrombolytic therapy or coronary angioplastics (PCI). Reviewed are the advantages of the percutaneous coronary interventional procedure (compared to fibrinolysis) for a more effective restoration of vascular flow, especially following the 3rd hour of symptom manifestation; the lower incidence of reocclusions; the lower incidence of complications; and the better clinical outcome of the disease in case of primary PCI. Data on the benefit from the administration of GP IIb/IIIa antagonists in early PCI are collected at present. One of the major problems in case of mechanistic reperfusion is the so-called “no reflow” phenomenon, i. e. the microcirculatory disturbances following the restoration of the subepicardial coronary blood flow.

Key words: myocardial infarction; electrocardiography
(source: MeSH)

КЛИМАКС И СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Д. Смилкова и М. Радкова
Кардиологична клиника , УБ ”Лозенец”

Резюме. Целта на този обзор е да представи съвременните схващания, обясняващи половосвързаните различия в сърдечната функция. Противопоставени са същестуващият досега възглед за потенциалната кардиопротективна роля на естрогена срещу данните от най-новите из с ледвания , показващи, че естроген - заместителната терапия при постменопаузни жени всъщност повишава риска от ССЗ. Преди пубертета няма статистически сигнификантна половосвързана разлика в сърдечната функция. След пубертета абсолютната сърдечна маса при мъжете нараства с 15 -30%. И двата пола стартират с еднакъв брой кардиомиоцити и този брой е генно кодиран (като общ брой). Постменопаузните жени са с по-лоша прогноза в случаите с идиопатична деснокамерна кардиопатия , по-чувствителни са към алкохолноиндуцирани ССЗ. На този етап все още се проучват причините за половосвързани те разлики на клетъчно и молекулно ниво. Основните въпроси са: каква е причината за по-добрата прогноза при пременопаузните жени по отношение на сърдечната недостатъчност (СН), аортна та стеноза, артериална та хипертония и хроничната кардиомиопатия и по каква причина при постменопаузните жени е налице повишена смъртност в сравнение с мъжете на същата възраст. Увеличаване на обиколката на талията и на нивата на холестерола при много от жените след менопауза може би са фактори, които довеждат до “втвърдяване” на артериите, повишавайки по този начин риска от ССЗ. Възрастта и менопаузата са свързани с увеличаване на артериалното удебеляване. Редица проучвания се опитват да открият дали прогресията на оксидативния стрес, който е по-висок след естрогенна хиперпродукция, предизвикана от менопаузата, играе роля в артериалното у дебеляване. Оказва се, че рискови фактори за развитието на сърдечна недостатъчност при постменопаузните жени с установена коронарна болест са диабет (най-силният рисков фактор), предсърдно мъждене, миокарден инфаркт, креатининов клирънс под 40 ml/min , систолно артериално налягане над 120 mm Hg , тютюнопушене, BMI над 35 kg/m2 , ляв бедрен блок, левокамерна хипертрофия.

CLIMA C TERIUM AND CARDIOVAS­CULAR DISEASES
D. Smilkova and M. Radkova

Summary. The aim of this review is to present the state-of-the-art concepts for explanation of the gender-related differences in cardiac function. The up-to-now opinion of the potential cardioprotective function of estrogen is contrasted with the data from most recent research studies showing that estrogen replacement therapy in postmenopausal women in fact increases the risk for cardiovascular diseases. Before puberty, there is no statistically significant gender-related difference in cardiac function. After puberty, the absolute heart mass augments by 15-30% in men. Both genders have an equal number of cardiomyocytes at birth, and this number is genetically coded (as a total number). Postmenopausal women have poorer prognosis in case of idiopathic congestive cardiomyopathy as well as greater susceptibility to alcohol-induced cardiovascular diseases. At this stage, the reasons for the gender-related differences are still being studied at cellular and molecular levels. The major questions are: what is the reason for the better prognosis of premenopausal women in respect to heart failure, aortal stenosis, arterial hypertension and chronic cardiomyopathy; and for what reason postmenopausal women show a higher mortality rate compared to men of the same age. The increased waist line and cholesterol levels in many postmenopausal women are maybe factors leading to hardening of arteries thus increasing the risk for cardiovascular diseases. The age and the menopause are related with increased arterial thickening. A series of studies attempt at discovering whether the progression of oxidative risk, which is increased following menopause-induced estrogen hyperproduction, might play a role in arterial thickening. It appears that risk factors for development of heart failure in postmenopausal women with confirmed coronary disease are diabetes (the greatest risk factor), atrial fibrillation, myocardial infarction, creatinine clearance below 40 ml/min, systolic arterial pressure above 120 mm Hg, smoking, BMI over 35 kg/m 2 , left bundle branch block, hypertrophy of the left ventricle.

Key words : cardiovascular diseases; perimenopause (source: MeSH)

ВРЕМЕННА ЕЛЕКТРОСТИМУЛАЦИЯ –
ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД
Е. Трендафилова 1, Ж. Ничев 2 и Т. Балабански 2
1 Отделение по спешна кардиология,
Клиника по кардиология;
2 Клиника за диагностика и лечение на ритъмни
и проводни нарушения;
Национална кардиологична болница -- София

Резюме. В обзора са разгледани различните методи за временна антибрадикардна и погасяваща електростимулация, посочени са показанията, противопоказанията и практическите правила за клиничното им приложение .

TEMPORARY ELECTROSTIMULATION –
A PRACTICAL APPROACH
E. Trendafilova, J. Nichev and T. Balabanski.

S ummary. In this review we present different methods of temporary antibradycardia and suppressive electrostimulation as well as their indications, contraindications as well as medical procedures.

Key words: pacemaker, artificial; resuscitation; cardiac pacing, artificial (source MeSH)

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив

© 2007-2008