Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 1/2015

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ТЕРАПЕВТИЧНА ЕФИКАСНОСТ, БЕЗОПАСНОСТ И РАЗХОДНА ЕФЕКТИВНОСТ
НА АНТИАРИТМИЧНИ ЛЕКАРСТВА: ФЛЕКАИНИД, ПРОПАФЕНОН И АМИОДАРОН

K. Узунова1, Е. Филипова1 и Т. Веков2
1Чайкафарма Висококачествените Лекарства АД, Научен отдел
2ФОЗ, Медицински университет – Плевен

Резюме. Сърдечните аритмии са свързани със значителна заболяемост, смъртност и негативно влияние върху качеството на живот. Предсърдното мъждене е най-често срещаната сърдечна аритмия, но оптимална стратегия за лечението му не е разработена. Първоначалното лечение на предсърдно мъждене е насочено към поддържане на синусов ритъм посредством кардиоверсия и използването на антиаритмични лекарствени средства. За тях е известно, че засягат деполяризацията и времето за реполяризация по различен начин. Те са ефективни за лечението на различни видове сърдечни аритмии от предсърден и камерен произход. Флекаинид и пропафенон са мощни клас IC антиаритмични средства, които ефективно и дългосрочно възстановяват синусовия ритъм. Те показват сходна ефикасност с леко предимство в полза на флекаинид при внимателно подбрани пациенти без структурно сърдечно заболяване. Тези лекарства са противопоказани при лица с прекаран миокарден инфаркт и намалена левокамерна функция, поради риск от камерна проаритмия. Както флекаинид, така  и пропафенон са по-ефективни от амиодарон, който въпреки това е едно от най-широко използваните антиаритмични средства. Освен с по-малка ефикасност това клас III антиаритмично лекарство има много странични ефекти, които са ограничаващи фактори за неговото използване, особено в дългосрочен план. Целта на този преглед е да изтъкнат предимствата на терапия с флекаинид в сравнение с пропафенон и амиодарон от терапевтична и икономическа гледна точка.
Ключови думи: сърдечни аритмии, предсърдно мъждене, флекаинид, пропафенон, амиодарон, ефикасност, безопасност, разходна ефективност

COMPARATIVE ANALYSIS OF THERAPEUTIC EFFICACY, SAFETY AND COST-EFFECTIVENESS
OF ANTIARRHYTHMIC DRUGS: FLECAINIDE, PROPAFENONE AND AMIODARONE

K. Uzunova1, e. Filipova1 and t. Vekov2
1TchaikaPharma High Quality Medicines Inc., Science Department
2Faculty of Public Health, Medical University – Pleven

Summary. Cardiac arrhythmias are associated with substantial morbidity and mortality and negatively impact quality of life. Аtrial fibrillation is the most common sustained cardiac arrhythmia, yet the optimal strategy for its management remains uncertain. Initial therapy for atrial fibrillation is often directed toward the maintenance of sinus rhythm by means of cardioversion and the use of antiarrhythmic drugs. Such agents are known to affect the depolarization and repolarization time in a different fashion. They are effective for the management of various types of cardiac arrhythmias both atrial and ventricular in origin. Flecainide and propafenone are potent class IC antiarrhythmic agents that are useful for the restoration and maintenance of sinus rhythm. They show similar efficacy with slight advantage in favor of flecainide on carefully selected patients without structural heart disease. These drugs are contraindicated in individuals with prior myocardial infarction and reduced left ventricular function because of a risk of ventricular proarrhythmia. Both flecainide and propafenone are more effective than amiodarone which is nevertheless one of the most widely used antiarrhythmic agents. Apart from its lesser efficacy this class III antiarrhythmic drug has many adverse effects which are limiting factors to its utilization especially in the long term. The objective of this review is to highlight the advantages of flecainide therapy in comparison with propafenone and amiodarone from therapeutic and economic point of view.
Key words: cardiac arrhythmias, atrial fibrillation, flecainide, propafenone, amiodarone, efficiency, safety, cost-effectiveness

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

CASE REPORT

Перкутанна реваскуларизация при остра мезентериална тромбоза в Специализираната болница за активно лечение по кардиология – Ямбол
М. Стойнев1, Д. Мицов1, Г. Стефанов2 и З. Каменова1
1Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Ямбол
2МБАЛ „Св.Пантелеймон“ – Ямбол

Резюме. Мезентериалната исхемия може да бъде остра, хронична и обострена хронична. Остра чревна исхемия се изявява при критично редуциране на кръвотока и перфузията в чревния тракт. Това е относително рядко състояние – под 9 на 100 хил. годишно. Хирургичното му лечение въпреки съвременните постижения, все още се асоциира с 60-70% смъртност. Една от основните причини за това е късното поставяне на коректна диагноза и последващото хирургично лечение. Представяме случая на пациент – мъж на 74 г. с остро настъпили силни коремни болки, гадене и повръщане, с начало 3 часа преди хоспитализацията и персистиращи при постъпването му в болницата. След преглед в Спешно отделение на МБАЛ “Св. Пантелеймон“ – Ямбол, приведен в СБАЛК Ямбол за предоперативна периферна ангиография поради подозирана мезентериална тромбоза. Осъществена е спешна ангиография на мезентериалните артерии – на 15-ата минута от хоспитализацията, като е използван достъп през дясна феморална артерия с артериален интродюсер 6 Fr и катетър JR 4/5 Fr. Визуализира се тромботична оклузия на а. mesenterica superior, при проходима а. mesenterica inferior. Болният е с множестнво съпътстващи заболявания. Предвид давността на оплакванията и коморбидността, съвместно със съдовия хирург и интервенционалния екип, е взето решение за ендоваскуларен опит за реканализация на оклудираната артерия. Аспирират се множество червени тромби, с неколкократно запушване на аспирационния катетър, налагащо изваждане и промиване извън пациента. Реализира се постепенно реканализиране с водачи и тромбаспирация на страничните клонове. Веднага след процедурата болният е транфериран в Хирургичното отделение на МБАЛ Ямбол. Мониториран е и е наблюдаван за необходимостта от спешна хирургична интервенция и/или експлоративна лапаротомия. Възстановяването протича много добре – без коремни болки и резистентност, с добра перисталтика и отделяне на газове, подобряване на лабораторните резултати, без последваща оперативна намеса. Лечението продължава с инфузии на разтвори, вазодилататори, спазмолитици, антикоагуланти, инсулин, застъпване със синтром по схема. Раздвижен е на 20-ия час след процедурата, захранен – на втория ден, и изписан на 5-ия ден след ангиопластиката без оплаквания. Назначената терапия за лечение в домашни условия включва – синтром по схема според INR, клопидогрел, агапурин, инсулин. В заключение трябва да подчертаем, че ендоваскуларното лечение, извършено в първите часове е с по-добри ранни и късни резултати, по-малка травматичност и инвалидизация, по-бързо възстановяване, липса на синдром на късите черва, по-кратка хоспитализация. Изборът на стратегия за лечение трябва да е екипно решение, включващо хирург, ендоваскуларен интервенционалист и специалист от интензивно отделение, като се търси консенсус и на всеки един етап от лечението. Парадигмата за острата мезентериална исхемия от миналото, че „диагнозата е невъзможна, прогнозата безнадеждна и лечението безполезно“ – се трансформира през последните години в предизвикателството на ранната диагноза и подобряването на прогнозата при навременно и подходящо лечение.
Ключови думи: мезентериална тромбоза/ранна диагноза, перкутанна реваскуларизация/прогноза

PERCUTANEOUS REVASCULARIZATION IN ACUTE MESENTERIC THROMBOSIS IN THE YAMBOL SPECIALIZED HOSPITAL FOR ACTIVE TREATMENT
IN CARDIOLOGY

M .Stoynev1 E. Mitsov1, D. Stefanov2 and H. Kamenova1
1Speciaslized Hospital in Cardiology – Yambol; 2Multiprofile Hospital "Sv. Panteleymon" – Yambol
Summary. Mesenteric ischemia may be acute, chronic and exacerbated. Acute bowel ischemia is expressed in a critical reduction of blood flow and perfusion of the intestinal tract. This is a relatively rare condition – less than 9 in every 100,000 people per year. Despite recent advances, surgical treatment is still associated with 60-70% mortality rate. One of the main reasons for this delay is the late establishment of correct diagnosis and subsequent surgical treatment. We present the case of a patient – a 74 years old man with complaints of acute severe abdominal pain, nausea and vomiting beginning three hours before hospitalization and persistent in his hospitalization. After examination in the emergency department of University Hospital "Sv. Panteleimon" – Yambol, the patient is referred to Specialized Hospital in Cardiology for preoperative peripheral angiography because of suspected mesenteric thrombosis. Urgent angiography of mesenteric arteries was made within 15 min of admission, using access via right femoral artery with arterial introducer and 6 Fr catheter JR 4/5 Fr. Thrombotic occlusion of a. mesenterica superior, with passable a. mesenterica inferior, was visualized. The patient had a number of accompanying diseases. Given the duration of complaints and comorbidity, vascular surgeon together with interventional team decided to try endovascular recanalization of the occluded artery. A number of red clots were aspirated with repeated clogging of aspiration catheter, requiring removal and washing out of the patient. Gradual recanalization with guidewires and thrombaspiration of lateral branches was made. Immediately after the procedure the patient was transferred in the Surgical Ward of Yambol Hospital. He was monitored and observed given the need for emergency surgery and/or exploratory laparotomy. Recovery took place very well – no abdominal pain and resistance, with good motility and flatulence, improvement of laboratory results, no surgical intervention was performed. Treatment continued with infusions of solutions, vasodilators, antispasmodics, anticoagulants, insulin, overlapping with Sintrom on scheme. The patient was actuated 20 hours after the procedure, feeding – on day 2, and discharged 5 days after angioplasty, without complaints. Prescribed medication therapy at home included – Sintrom scheme as per INR, clopidogrel, agapurin insulin. In conclusion, it should be emphasized that endovascular treatment provided in the early hours is with better early and late results, lesser traumatism and disability, faster recovery, the lack of short bowel syndrome, a shorter hospital stay. The choice of treatment strategy should be a team decision, including surgeon and endovascular interventionalist and a specialist from intensive care unit, reaching consensus at any stage of the treatment. Paradigm for acute mesenteric ischemia in the past, i.e. "the diagnosis is impossible, the prognosis is hopeless and treatment useless" – is transformed in recent years into the challenge of early diagnosis and improved prognosis in a timely and appropriate treatment.
Key words: mesenteric thrombosis/ early diagnosis, percutaneous revascularization/ prognosis

ОБЗОРИ

REVIEWS

Метформин-асоциирана лактатна ацидоза
Е. Димитрова, Е. Трендафилова, Е. Костова, А. Александров и Н. Гочева
МБАЛ „Национална кардиологична болница” – София
Резюме. Метформинът е медикамент на първи избор при пациенти със захарен диабет тип 2 при липса на противопоказания. Рядко срещано, но потенциално животозастрашаващо усложнение на терапията е метформин-асоциираната лактатна ацидоза. Основен рисков фактор за развитието ѝ е наличието на бъбречна дисфункция. Допълнителни фактори са съпътстваща терапия с нестероидни противовъзпалителни средства, с блокери на системата ренин-ангиотензин-алдостерон с намаляване на вътресъдовия обем или с комбинация от двете.
Ключови думи: метформин, бъбречна дисфункция, лактатна ацидоза

METFORMIN-ASSOCIATED LACTIC ACIDOSIS
E. Dimitrova, e. Trendafilova, е. Kostova, a. Alexandrov and n. Gotcheva
National Heart Hospital – Sofia
Summary. Metformin is a first-line therapy for patients with type 2 diabetes if not contraindicated. The development of metformin-associated lactic acidosis is a rare yet potentially life-threatening complication. The presence of renal dysfunction is a major risk factor. Additional risk factors include concomitant treatment with non-steroidal anti-inflammatory drugs, renin-angiotensin-aldosterone system blockers with volume depletion, or both.
Key words: metformin, renal dysfunction, lactic acidosis

Локус 9р21 и революцията в генетиката на сърдечно-съдовите заболявания – роля в съдовата патология и риска от развитие на исхемична болест на сърцето
Р. Цвеова1, Т. Янева3, Г. Димитров3, Д. Пендичева-Духленска5, С. Въндева4, Й. Матрозова4, О. Белчева1, Ат. Миткова1,
К. Найденов2, С. Захариева4, Р. Търновска-Къдрева3, Г. Начев6, В. Митев1 и Р. Кънева1

1Център по молекулна медицина, Катедра „Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
2Катедра „Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
3Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска” – София
4Клиничен център по eндрокринология и геронтология, Медицински университет – София
5Катедра „Експериментална и клинична фармакология, дерматология и венерология”, МУ – Плевен
6УСБАЛССЗ „Св. Екатерина” – София

Резюме. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е многофакторно заболяване, възникващо в резултат на сложното взаимодействие на генетични и екологични рискови фактори. Към традиционните рискови фактори се отнасят тютюнопушенето, дислипидемията, артериалната хипертония (АХ), наднорменото тегло и диабетът. Резултатите от голям брой епидемиологични проучвания определят наследствеността като независим рисков фактор за развитие на заболяването. През 2007 г. три големи асоциативни изследвания на целия геном (GWASs), едновременно и независимо разкриват убедителни доказателства за връзката на полиморфни варианти в приблизително 100 kб регион на девета хромозома, локус 9p21 и риска от развитие на ИБС. Нещо повече, различни изследователски колективи показват връзката на вариациите в локус 9p21 с редица допълнителни характеристики на сърдечно-съдовите заболявания като формиране на плака в областта на сънната артерия, инсулт, аневризма, периферна артериална болест, сърдечна недостатъчност и сърдечно-съдова смъртност, което предполага една по-обща роля в съдовата патология. Понастоящем, асоциацията на този геномен участък с риска от развитие на ИБС е потвърдена при различни популационни групи. Той би могъл да се определи като „най-силния“ генетичен маркер за болестта. Важно е да се отбележи, че локус 9p21 не показва асоциация с традиционните сърдечно-съдови рискови фактори, като нива на липиди и АХ, което показва, че генът(ите) и генетичните варианти в него оказват своя ефект чрез напълно нов механизъм.
Ключови думи: локус 9p21, исхемична болест на сърцето, рискови фактори

 

LOCUS 9P21 AND THE REVOLUTION IN CARDIOVASCULAR GENETICS – CONTRIBUTION IN VASCULAR PATHOLOGY AND EVALUATION
OF CORONARY ARTERY DISEASE RISK

R. Tzveova1, t. Yaneva3, g. Dimitrov3, d. Pendicheva-duhlenska5, s. Vandeva4, y. Matrozova4, k. Naydenov2, o. Beltcheva1,
at. Mitkova1, s. Zacharieva4, r. Turnovska-kadreva3, g. Nachev6, v. Mitev1 and r. Kaneva1

1Molecular Medicine Center, Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
2Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
3Clinic of Cardiology, University Hospital “Aleksandrovska” – Sofia
4Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University – Sofia
5Department of Experimental and Clinical Pharmacology, Dermatology and Venereology, Medical University – Pleven
6National University Specialized Hospital for Active Treatment “Sv. Ekaterina” – Sofia
Summary. The coronary artery disease (CAD) is a multifactorial disorder which arises as a result of complex interaction of genetic and environmental risk factors. The traditional risk factors are smoking, dislipidemia, arterial hypertension (AH), obesity and diabetes. Furthermore, the results of a large number of epidemiological studies defined heredity as an independent risk factor for development of this disease. In 2007, three major studies demonstrated conclusive evidence of the association between common variations in approximately 100 kb region on 9p21 chromosome and CAD risk. Several studies have also demonstrated relationship of variations in the 9p21 locus with a number of additional features of cardiovascular diseases, such as formation of carotid artery plaques, ischemic stroke, aortic aneurysm, peripheral arterial disease, heart failure and cardiovascular death. All of this suggests a more general role of this locus in the vascular pathology. At present, the association between 9p21 polymorphisms and the risk of cardiovascular complications has been confirmed in different population groups and are considered the “strongest” genetic marker for coronary artery disease. Importantly, the locus 9p21 show no associations with traditional cardiovascular risk factors such as lipid levels and arterial hypertension, which demonstrates that this region exert its effect by completely novel mechanism
Key words: locus 9p21, coronary artery disease, risk factors

РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ БОЛНИ С МИОКАРДЕН ИНФАРКТ – ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД И ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ ОБЩАТА СМЪРТНОСТ, СЪРДЕЧНО-СЪДОВАТА СМЪРТНОСТ И РИСКЪТ ОТ ПОВТОРЕН МИОКАРДЕН ИНФАРКТ
И. Мазнев1 и Т. Мегова2
1Национална спортна академия „Васил Левски“ – София
2Медицински университет – Плевен

Резюме. Целта на проучването е да се направи преглед на литературата, отнасяща се до отражението на рехабилитацията върху прогнозата при болни с остър миокарден инфаркт. Кардиорехабилитацията се прилага рутинно в практиката през последните две столетия. Тя претърпява значително развитие, като в нашето съвремие се характеризира с ускорени темпове и приложение на доста интензивни физически натоварвания. Множество проучвания през последните десетилетия доказват безспорно ползите от кардиорехабилитацията при пациентите с остър миокарден инфаркт. Тя се отразява благоприятно върху качеството на живот на болните и върху тяхната прогноза. В потвърждение на това твърдение са категоричните данни за намаляване на общата смъртност, сърдечно-съдовата смъртност и повторните миокардни инфаркти при болните, провели кардиорехабилитация.
Ключови думи: миокарден инфаркт, рехабилитация, исторически преглед, обща смъртност, сърдечно-съдова смъртност

REHABILITATION IN PATIENTS WITH MYOCARDIAL INFARCTION – A HISTORICAL REVIEW AND THE IMPACT ON OVERALL MORTALITY, THE CARDIAC MORTALITY AND THE RISK OF RECURRENT MYOCARDIAL INFARCTION
I. Maznev1 and T. Megova2
1National Sports Academy „V. Levski” – Sofia
2Medical University – Pleven

Summary. The aim of the study is to review the literature regarding the impact of rehabilitation on prognosis in patients with acute myocardial infarction. Cardiac rehabilitation is routinely used in practice in the last two centuries. It underwent a significant development in present days and is characterized by accelerated rates and application of rather intense physical workloads. Numerous studies in recent decades prove undoubtedly the benefits of cardiac rehabilitation in patients with acute myocardial infarction. It influences favorably the quality of life of patients and their prognosis. This observation is confirmed by categorical evidence of the reduction of the total mortality, cardiac mortality and recurrent myocardial infarction rates in the patients underwent cardiac rehabilitation.
Key words: myocardial infarction, rehabilitation, historical review, total mortality, cardiac mortality

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив