Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив





Бр. 1/2013

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ЗДРАВНИ ПРОГРАМИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ
Т. Веков
Факултет по обществено здраве, МУ – Плевен
Резюме: Целта на представеното изследване е да се оцени контролът на хронично заболяване като сърдечната недостатъчност в домашни условия и в извънболничната помощ с цел намаляване на хоспитализациите, предотвратяване на усложненията и подобряване на качеството на живот. Проведеното сравнително проучване на ефективността на лечението на пациенти със СН в домашни и болнични условия недвусмислено доказва, че постигнатите по-добри резултати (по-малко хоспитализации и смъртност и по-добро качество на живот) и над два пъти по-голяма ефективност се констатират при лечението в домашни условия. Установени данни от икономическата оценка са в подкрепа на мнението, че голяма част от съвременните подходи и механизми за оптимизация на здравноосигурителните системи са свързани с лечение на хроничните заболявания в извънболнични и домашни условия и заплащането на изпълнителите на медицинска помощ трябва да бъде свързано с постигнатите цели в качеството на лечението.

Ключови думи: хронични заболявания/сърдечната недостатъчност, ефективност на лечението, качество на живот, икономическа оценка

ECONOMIC EVALUATION OF HEALTH CARE PROGRAMMES FOR THE TREATMENT OF HEART FAILURE
Т. Vekov
Faculty of public Health, MU – Pleven
Summary: The aim of the presented study was to evaluate the control of a chronic disease, such as heart failure, at home and ambulatory facilities, with the objective of reducing the number of hospitalizations, preventing complications and improving the patient’s quality of life. The performed comparative study on the efficacy of the treatment of HF patients at home and in hospital settings has unequivocally demonstrated that the treatment at home results in achieving better outcomes (number of hospitalizations, mortality rate, quality of life) and above 2-fold higher efficacy. The data established through this economic evaluation support the opinion that a great part of the contemporary approaches and mechanisms for health system optimization are associated with the treatment of chronic diseases under ambulatory and home conditions and the payment to medical care providers should be adapted to the goals achieved in the quality of the treatment.

Key words: chronic diseases/heart failure; treatment efficacy, quality of life, economic evaluation

ОБЗОРИ

REVIEWS

ЛИПОПРОТЕИН (а) – БИОМАРКЕР ЗА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ЕНИГМА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Е. Вучева и Н. Дончева
Отделение по клинична лаборатория, Медицински институт на МВР – София
Lipoprotein (a) – Biomarker for cardiovascular diseases.
Резюме.
Липопротеин (a) осъществява връзката между липидите и кръвосъсирването, респ. между атерогенеза и тромбоза. През последните години са натрупани научни доказателства, че съществува причинно-следствена връзка между повишените му нива и развитието на ранни клинични усложнения на атеросклеротичната съдова болест. Концентрацията му се намира под строг генетичен контрол. Интересът към изследването му се засилва особено много след откриването на структурна хомология между аполипопротеин (a) и плазминогена. Техните ген­ни локуси са свързани на дългото рамо на хромозома 6q 26-27, което е една от причините за паралелните атерогенни и тромбогенни отнасяния на липопротеин (a). Големите изоформи на аполипопротеин (a) нямат атеротромботичен ефект, докато малките изоформи потискат фибринолизата и стимулират тромбозата. Липопротеин (a) се синтезира в черния дроб и физиологичните му концентрации варират от почти неоткриваеми до над 100 mg/dl, както и при различните популации. При стойности на липопротеин (a) над 0,8 mmol/l (> 30 mg/dl) рискът от коронарна болест или съдов инцидент се увеличава два пъти, а над 1,3 mmol/l, придружено от повишаване на LDL-С, рискът се увеличава 6 пъти. Настоящият обзор разглежда структурата, метаболизма, патофизиологичните механизми, методите за определяне, клиничното значение и лечението на повишения липопротеин (a).

Ключови думи: липопротеин (a), аполипопротеин (a), крингъл 4, коронарна болест, плазминоген, тъканен активатор на плазминогена, ниацин

ENIGMA AND CHALLENGE
Е. Vucheva and N. Doncheva
Department of Clinical Laboratory, Medical Institute – Ministry of Interior – Sofia
Summary. Lipoprotein (a) accomplishes the link between lipids and coagulation, respectively between atherogenesis and thrombosis. In the last years, scientific data were collected that there is a causal relationship between elevated levels of Lp (a) and the development of early clinical complications, due to atherosclerotic vascular disease. Lp (a) concentration is under strict genetic control. The interest of researchers has increased especially after the discovery of the structural homology between apolipoprotein (a) and plasminogen. Their genetic locuses are linked to the long arm of 6q 26-27 chromosome, which is one of the reasons for parallel atherogenic and thrombogenic behavior of lipoprotein (a). The large isoforms of apolipoprotein (a) have no atherothrombotic effects while the little isoforms inhibit fibrinolysis and stimulate thrombosis. Lipoprotein (a) is produced in the liver and its physiological concentrations vary from nearly undetectable ranges to over 100 mg/dl, as well as there are differences between populations. Concentrations of lipoprotein (a) above 0.8 mmol/l (> 30 mg/dl) increase twice the risk of coronary heart disease or vascular event, but when the elevation is above 1.3 mmol/l and is combined with an increase in the LDL-C, the risk raises six times. The current review examines the structure, metabolism, pathophysiological mechanisms, methods of determinatio,n clinical significance and treatment of increased levels of lipoprotein (a).

Key words: lipoprotein (a), apolipoprotein (a), kringle 4, coronary disease, plasminogen, tissue plsminogen activator (t-PA), niacin

РОЛЯ НА ГЕНЕТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛИНИЧНАТА
ЕФИКАСНОСТ НА КЛОПИДОГРЕЛ

Р. Цвеова1, 2, А. Миткова1, 2, И. Паскалева3 Р. Кънева1, 2 и В. Митев1, 2
1Център по молекулна медицина, Медицински университет – София
2Катедра “Медицинска химия и биохимия”, Медицински университет – София
3Национална кардиологична болница – София

Резюме. Клопидогрел (КЛД) представлява второ поколение тиенопиридин, който възпрепятства тромбоцитната агрегация чрез инхибиране на рецептора за аденозин дифосфат, намиращ се на повърхността на тромбоцитите. Използването на КЛД в комбинация с аспирин е стандартно лечение при пациенти с остри коронарни синдроми и инплантиран коронарен стент. Данните до този момент сочат, че около 4 до 30% от пациентите, лекувани с конвенционални дози клопидогрел, не показват адекватен антитромботичен отговор. Механизмът на клопидогреловата резистентност се дължи на множество фактори и включва генетични полиморфизми, както и негенетични фактори (като лекарствени взаимодействия, съпътстващи заболявания, възраст). Широката интериндивидуална вариабилност по отношение на този медикамент е свързана с наличието на генетичен полиморфизъм в гена, кодиращ чернодробния цитохром Р450 2С19 (CYP2C19*2). Липсата на отговор към терапията с антитромбоцитния агент е свързана с трикратно увеличение на риска от нежелани странични ефекти от терапията. Оксидативният метаболизъм на предлекарството представлява двустъпален процес и се извършва с участието на чернодробни цитохром P450 (CYP) ензими. Възможността за прилагане на генетични тестове, с цел да се идентифицират полиморфни алели в гени, кодиращи ензими, участващи в метаболизма на лекарството, към настоящия момент е в процес на разработка. Към този момент прилагането на генетични тестове в рутинната клинична практика не се препоръчва поради недостиг на достатъчно данни в тази насока. Въпреки това значителен брой изследвания показват ролята на генетичните полиморфизми при определяне на клиничната ефикасност на клопидогрел. Това би могло да се използва в комбинация с анализ на тромбоцитната функция при пациенти с остри коронарни синдроми, подложени на стентиране.

Ключови думи: клопидогрел, резистентност, фармакогеномика, генетични полиморфизми, CYP2C19, генетичен тест

THE ROLE OF GENETIC FACTORS IN DETERMINING THE CLINICAL EFFICACY OF CLOPIDOGREL
R. Tzveova1, 2, A. Mitkova1, 2, I. Paskaleva3, R. Kaneva1, 2 and V. Mitev1, 2
1Molecular Medicine Center, Medical University – Sofia
2Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University – Sofia
3National Cardiological Hospital – Sofia

Summary. Clopidogrel (CLP) is a second-generation thienopyridine that prevents platelet aggregation by inhibiting the adenosine diphosphate receptor located on the platelet surface. The use of CLP in combination with aspirin has become standard treatment in patients with acute coronary syndromes and stent implantation. Current available data show that about 4% to 30% of the patients treated with conventional doses of clopidogrel do not display an adequate antiplatelet response. The mechanism underlying CLP resistance is multifactorial and includes genetic polymorphisms and non-genetic causes (such as drug-drug interactions, co-morbidities, age). The large interindividual variability in clopidogrel responsiveness is related to the genetic polymorphism of hepatic cytochrome P450 2C19 (CYP2C19*2), This non-responsiveness is associated with a threefold increase in adverse outcomes. The two-step hepatic cytochrome P450 (CYP)-dependant oxidative metabolism of the prodrug appears to be of particular importance. Rapid and accurate point-of-care genetic tests to identify these alleles are currently in development. At present, genetic testing cannot be recommended in routine clinical practice due to insufficient prospective data. However, the significant body of research published to date suggests a likely role when used in combination with platelet function analysis in patients with acute coronary syndrome undergoing stenting.

Key words: clopidogrel, resistance, pharmacogenomic, genetic polymorphisms, CYP2C19, genetic testing

АНТИБИОТИЧНАТА ПОЛИТИКА В КАРДИОЛОГИЯТА
М. Миланова1 и М. Лесева2
1Клиника по кардиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София
2Лаборатория по клинична микробиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София

Резюме. Антибиотичната политика (АП) определя правилата за емпирично и насочено по антибиограма лечение на инфекциите и за хирургична антибиотична профилактика (ХАП). Тя се актуализира периодично, въз основа на базата данни, събрани чрез постоянно мониториране за водещите клинично значими вътреболнични патогени и тяхната антибактериална чувствителност. Целта щ е да ограничи до минимум немотивираното, икономически неефективното и неправилно изписване на антимикробни агенти; развитието и разпространението на резистентни щамове и на суперинфекции (кандидози, Clostridium difficile колит и др.) и да допринесе за съхраняване активността на най-често и продължително използваните антибактериални препарати максимално дълго време. Антибиотичната политика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” се разработва, като се определят главните насоки, принципи и ограничения според фактори, свързани с болния, с предполагаемия бактериален патоген и със самите антибактериални препарати. Като се използват принципите за рационално комбиниране на антибактериалните препарати, се постига разширяване спектъра на антимикробна активност, постигане на синергистичен ефект и забавяне развитието на резистентност. Благодарение на антибиотичната политика в кардиологията се подобрява драстично и крайната прогноза при лечение на инфекциозен ендокардит. Успешният изход от лечението на това заболяване с инфекциозна генеза се определя от своевременното приложение на адекватен антибиотичен режим, обикновено според антибиограма за конкретния причинител, ранна диагноза на настъпилите сериозни екстракардиални усложнения, своевременно обсъждане на хирургична интервенция в активен стадий на заболяването и от доброто клинично сътрудничество между кардиолози, микробиолози и кардиохирурзи.

Ключови думи: антибиотици, кардиология, инфекции, икономическа ефективност

ANTIBIOTIC POLICY IN CARDIOLOGY
M. Milanova1 and M. Leseva2
1Clinic of Cardiology, UMHATEM “N. I. Pirogov” – Sofia
2Laboratory of Clinical Microbiology, UMHATEM “N. I. Pirogov” – Sofia

Summary. Building antibiotic strategy is the most important thing in making decisions of empiric as well as microbiologically targeted treatment of infections and surgical diseases. It is possible to actualize it, owing to the data base of main pathogens in a given hospital. Its main aim is to limit non-motivated, economically unprofitable and incorrect prescriptions of antibiotics, the existence and growth of resistant microbes, as well as superinfections like candidiasis, Clostridium difficile colitis, etc. and to support the correct usage of the most wide spread antibiotics in clinical practice as long as it is possible. The Antibiotic Policy of the Emergency Hospital “Pirogov” is directed to some factors of great clinical importance, such as these related to the patient, pathogen type and antibiotic agent. Bearing in mind these main principles of antibiotics usage it is possible to combine different agents in the best way to achieve synergetic effectiveness and final clinical improvement of the patient including those with Infectious endocarditis. It is reliable to cure infective endocarditis by using a microbiologically targeted antibiotic, discussing surgical treatment on time, investigating the disease as early as possible, as well as relying on team working of cardiologists, microbiologists and cardiosurgeons.

Key words: antibiotics, cardiology, infections, economic efficiency

ЦЕНА И ЕФЕКТИВНОСТ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ТЕХНИКИ НА СЪРЦЕТО
М. Миланова
Клиника по кардиология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София
Резюме. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) днес е най-честата причина за смърт в индустриализираните страни. Диагнозата и лечението на сърдечно-съдовите заболявания изискват огромен разход на ресурси. В това предизвикателство стрес-изобразителните техники са крайъгълен камък в мениджмънта на стабилните пациенти и са показали в продължение на годините по-голяма ефективност пред по-инвазивни и сложни техники. Това обаче се постига с цената на много разходи за обществото. Важността на цена/ефективност анализите при клиничната диагноза зависи по принцип не само от избора на начална диагностична техника, директна катетеризация или стрес-изобразяващи техники, но и от степента, до която изследването на първи избор води до използването на допълнителни ресурси, т.е. общата клинична стратегия. Стратегиите, използващи миокардна перфузионна сцинтиграфия (MPS), са доказали своята ефективност в много клинични ситуации. Независимо от непосредствено по-високата цена, MPS превъзхожда конвенционалната работна ЕКГ проба по отношение на цена и ефективност, порaди по-високата диагностична прецизност и прогностична сила, позволявайки намаляване на средствата за пациентите с нормални резултати от изследването. MPS може да доведе до значително редуциране на разходите, ограничавайки терапевтичните процедури при пациенти с високорискови сцинтиграфии, които имат най-голяма полза от тази интервенция. Стрес-изобразителните техники показват по-добро съотношение цена/ефективност в сравнение с тези с непосредствен инвазивен подход. Негативната предиктивна стойност на MPS за честотата на неблагоприятни сърдечни събития за една година означава много ниска честота на събития при пациенти с MPS (1%) в сравнение с пациенти с негативна стрес-ЕхоКГ (около 6%) и е значително по-висока от тази на стрес-ЕхоКГ в общата популация и при пациенти с известна коронарна артериална болест (КАБ). Разпространеното приложение на съчетан клиничен подход и подход, включващ серия изобразителни техники, води до значително намаление на разходите за здравната система и до повишена преживяемост на пациентите с риск от големи сърдечни събития.

Ключови думи: исхемична болест на сърцето, сърдечно-съдови заболявания, стрес-изобразителни техники, цена/ефективност, мениджмънт

PRICES AND EFFECTIVENESS OF HEART IMAGING TECHNIQUES
M. Milanova
Clinic of Cardiology, UMHATEM “N. I. Pirogov” – Sofia
Summary. Nowadays, ischemic heart disease is the most wide spread condition all over the world. The diagnostic and treatment process of cardiovascular diseases is connected with great sums of money. In this point of view, stress diagnostic procedures are not only pretty important for managing stable patients, but also point out a greater level of efficiency compared to the more time-consuming and more expensive invasive procedures. Despite of their reliability, they are very expensive. The importance of price-effectiveness analysis in clinical practice depends not only on the diagnostically preferred technique of first choice but also on the financial aspect of the technique used. Great clinical significance is assigned to myocardial perfusion scintigraphy (MPS). Despite of its higher price, this technique is superior to the ECG, as shown by price-effectiveness analysis, because of the greater diagnostic accuracy and predictive value reducing the money expenditure. MPS could reduce the money expenditure and is far more effective compared to invasive strategy even in clinically high-risk patients. The negative predictive value of MPS for a year depends on the number of patients with coronary artery disease, benefited from the MPS, compared with the same group of patients diagnosed with stress echocardiography. In conclusion, only by using the step-by-step clinical investigation it is possible to reduce the money expenditure in clinical practice. 

Key words: ischemic heart disease, cardiovascular diseases, stress imaging techniques, cost-effectiveness, management
 

ПИКОЧНА КИСЕЛИНА И СЪДОВО УВРЕЖДАНЕ ПРИ МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ
Г. Бекярова1, К. Братоева1 и Н. Бекяров2
1Катедра по патофизиология,
2Клиника по неврология, Медицински факултет, Медицински университет – Варна
Резюме. Повишeната консумацията на висококалорични храни, и по-специално на фруктоза, в световен мащаб корeлира позитивно с алармиращо нарастващата честота на затлъстяване, дислипидемии, метаболитен синдром и асоциираните с тях сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет тип 2. Има убедителни данни, че при повишен прием на фруктоза се повишава нивото на пикочната киселина в серума (хиперурикемия) при здрави лица и по-значително при възрастни със затлъстяване и метаболитен синдром. Фруктозоиндуцирата хиперурикемия повишава продукцията на свободни радикали, които инактивират бионаличния ендотелен азотен оксид и предизвикват ендотелна дисфункция, основен фактор в патогенезата на артериалната хипертония, захарния диабет и атеросклерозата. Данни от експериментални изследвания показват, че хиперурикемията има проинфламаторен, вазоконстриктивен и протромботичен ефект и стимулира ремоделирането на съдовете. Хиперурикемията е предиктор на захарния диабет, артериалната хипертония, атеросклерозата, които са компоненти на метаболитния синдром. Мониторирането на серумното ниво на пикочната киселина наред с това на възпалителни и атерогенни маркери при пациенти с метаболитен синдром е от особена важност за оценка на сърдечно-съдовия риск.

Ключови думи: пикочна киселина, оксидативен стрес, ендотелна дисфункция, метаболитен синдром

URIC ACID AND VASCULAR DISORDERS IN METABOLIC SYNDROME
G. Bekyarova1, K. Bratoeva1 and N. Bekyarov2
1Department of Pathophysiology,
2Clinic of Neurology, Medical Facultу, Medical University – Varna
Summary. Increased consumption of high-calorie foods worldwide and fructose in particular, correlates positively with the alarming increase in the prevalence of obesity, dyslipidemia and metabolic syndrome and associated cardiovascular disease and type 2 diabetes mellitus. An increasing body of evidence suggests that high fructose intake can lead to an increased serum level of uric acid (hyperuricemia) in healthy subjects, which is even more substantial in adults with obesity and metabolic syndrome. Moreover, fructose-induced hyperuricemia causes increased free radical formation, which leads to decreased bioavailability of endothelial nitric oxide and endothelial dysfunction, the latter being a major factor in the pathophysiology of arterial hypertention, diabetes mellitus and atherosclerosis.  FFData from experimental studies indicate that increased uric acid levels have proinflammatory, vasoconstrictive and prothrombotic effect and may play a role in vascular remodeling. Hyperuricemia is a predictor of arterial hypertension, diabetes mellitus and atherogenic triglyceridemia, all identified as components of the metabolic syndrome. Therefore, monitoring of serum uric acid level along with inflammatory and atherogenic markers is essential for assessing cardiovascular risk in patients with metabolic syndrome.

Key words: uric acid, oxidative stress, endothelial dysfunction, metabolic syndrome

© 2007-2009

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив