Издания на ЦМБ

СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

CARDIOVASCULAR DISEASES

 

Оригинални статии, литературни обзори и реферати на чуждестранни научни медицински публикации в областта на:
кардиологията, детската кардиология, гръдната хирургия, сърдечната хирургия, съдовата хирургия

начало
настоящ брой
към авторите
контакти
архив

Бр. 1/2006

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ЕФЕКТИВНО НЕХИРУРГИЧНО ЛИЧИНИЕ НА ПАЦИЕНТИ С ПЕЙСМЕЙКЪР-ИНФЕКЦИЯ --
10-ГОДИШНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ

С. Стоименов1, Б. Борисов1 и Р. Кожухаров2

1Интензивно кардиологично отделение,
МБАЛ "Проф. Ст. Киркович" -- Стара Загора
2 Клиника по диагностика и лечение на ритъмните
и проводните нарушения, Специализирана болница
за активно лечение на сърдечно-съдови
заболявания -- София

Резюме. За да установим честотата на инфекциозните усложнения при имплантацията на пейсмейкър и възможността за консервативно лечение на тези усложнения, осъществихме ретроспективен анализ при всички 686 пациенти, на които са имплантирани пейсмейкъри в Интензивното кардиологично отделение (ИКО) при МБАЛ "Проф. Ст. Киркович" - Стара Загора, за периода 1994-2004 г. Инфекция на пейсмейкърния джоб, доказана чрез микробиологично изследване, бе регистрирана при 6 от 686-те имплантирани пациенти (0.87%). В изследваната група не наблюдавахме случай на тежка инфекция (ендокардит, отхвърляне на имплантирания материал, септични емболи). Смятаме, че това се дължи на системното антибиотично приложение в продължение на 5-7 дни при всичките 686 пациенти. При шестте случая на инфекция като причинител бе изолиран St . aureus или St . epidermidis , които бяха лекувани успешно с венозно приложение на цефалоспорини III и IV генерация и аминогликозиди. При нито един от тези пациенти не се наложи реоперация и смяна на мястото на имплантация, както и смяна на стимулатора с нов. Късни инфекции също не бяха открити.

EFFECTIVE NON SURGICAL TREATMENT OF PATIENTS WITH PACEMAKER INFECTIONS -- 10 YEARS OF FOLLOW - UP
S . Stoimenov , B . Borisov and R . Kojouharov

Summary. This study is a retrospective analysis of 686 patients, who underwent pacemaker implantation for the last ten years (1994-2004) at the Intensive care unit of Hospital “ Prof. Kircovich ” - Stara Zagora. Six out of 686 patients have had pocket infection (0.87%), which was proved by microbiological study. There was not observed a case of severe infection (endo­cardites, rejection of implanted material, septic emboli). In authors' opinion, that is due to systemic antibiotic prophylaxis for 5-7 days in all 686 patients. In all six cases of pacemaker pocket infection, there were isolated either Staphylococcus aureus or St. epidermidis, that were successfully treated with i.v. antibiotics (III and IV generation of cephalosporines and amikacin). None of these patients underwent re-operation or changing the place of pacemaker as well as changing the pacemaker by new one. Late infections were not registered in these patients.

Key words: pacemaker, artificial/adverse effects; staphylococcal infection; endocarditis, bacterial (source: MeSH)

РАДИОФРЕКВЕНТНА КАТЕТЪРНА АБЛАЦИЯ НА БАВНИЯ ПЪТ ПРИ АТРИОВЕНТРИКУЛАРНА НОДАЛНА РИЕНТРИ ТАХИКРАДИЯ -- РЕЗУЛТАТИ И ПРОСЛЕДЯВАНЕ ПРИ 179 ПАЦИЕНТИ
Б. Динов1, С. Стоименов2, Г. Христов3 и Р. Добрев1
1Клиника по диагностика и лечение на ритъмните и проводните нарушения, Специализирана болница за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания
2Интензивно кардиологично отделение, МБАЛ “ Проф. Ст. Киркович” – Стара Загора
3Клиника по детска кардиология и детски болести, Специализирана болница за диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания – София

Резюме. Радиофреквентната катетърна аблация на бавния път се е наложила като метод на първи избор при лечението на атриовентрикуларната нодална риентри тахикардия. Тази техника е доказано ефективна и е свързана с ниска честота на усложненията. В литературата има малко данни относно отдалечените резултати при пациенти, подложени на това лечение. Целта на нашето проучване е да установи непосредствените и отдалечените резултати от аблацията или модификацията на бавния път при пациенти с атриовентрикуларна нодална риентри тахикардия. За тази цел анализирахме ретроспективно 179 поредни па­циенти с осъществена аблация на бавния път през периода 2003-2005 г. Открихме, че успехът от процедурата е 96.1%, като честотата на перманентния високостепенен АV блок с имплантация на пейсмейкър е 2.2%, а честотата на рецидивите е 1.1%. Средното флуороскопско време е 13.3 мин. Броят на шоковете, флуороскопското време и наличието на двойна АV физиология след процедурата са свързани с появата на нежелан АV блок. Резултатите от изследването ни показаха, че аблацията на бавния път е ефективен и безопасен метод за лечение на АV нодалната риентри тахикардия. Тази техника има висока непосредствена успеваемост и ниска честота на рецидивите при проследяване. Модификацията и аблацията на бавния път се характеризират със сходен успех и честота на рецидивиране.

SLOW PATH­WAY RADIOFREQUENCY CATHETER ABLATION FOR ATRIOVENTRI­CU­LAR NODAL REENTRANT TACHYCARDIA – RESULTS AND FOLLOW-UP IN 179 PATIENTS
B. Dinov, S. Stoimenov, G. Hristov and R. Dobrev

Summary. Radiofrequency catheter ablation of the slow pathway has emerged as a superior form of treatment for atrioventricular nodal reentrant tachycardia. This technique has been found effective and is associated with low complication rate. However little is known about the long-term outcome of patients undergoing this procedure. Our study was designed to examine the immediate and short-term outcomes in patients who have undergone slow pathway ablation or modification for atrioventricular nodal reentrant tachycardia. We examined the case records of 179 consecutive patients after radiofrequency ablation of atrioventricular nodal reentrant tachycardia during the period 2003-2005. We found that the success rate was 96.1%. The incidence of permanent high-grade AV block necessitating pacemaker implantation was 2.2% and the recurrence rate was 1.1%. The mean fluoroscopy duration was 13.3 min. Pulsesе number fluoroscopy time and presence of dual AV physiology after procedure were positively associated with inadvertent AV block. The results of our study revealed that targeting the slow pathway is an effective and safe form of treatment of AV nodal reentrant tachycardia. This technique has a high initial success rate and a low recurrence rate at long-term follow-up. Slow pathway modification is associated with similar success rates and recurrence rates as slow pathway ablation.

Key words: catheter ablation/methods; tachycardia, atrioventricular nodal reentry; treatment outcome (source: MeSH)

начало|| настоящ брой || към авторите || контакти || архив

© 2007-2008