ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите

Архив

Издания на ЦМБ
4/2013
АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ОЦЕНКА НА СТУДЕНТИТЕ ПО МЕДИЦИНА НА ОБУЧЕНИЕТО ИМ
ПО КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ

Цв. Валентинова, М. Балашкова, В. Недкова-Миланова и Л. Гаджелова
Сектор „Обща медицина”, Медицински университет – Плевен
Резюме. Целта на изследването е да се проучи мнението на студентите по медицина относно проведеното обучение по комуникативни умения като свободноизбираема дисциплина във втори курс от следването им по медицина. Използвана е пряка групова анонимна анкета, обхващаща 72-ма студенти, проведена в началото и в края на периода на тяхното обучение по дисциплината. Резултатите показват  повишена самооценка за притежаваните комуникативни умения и значителна удовлетвореност на анкетираните от проведения курс.
Ключови думи: комуникативни умения, студенти, медицина

THE MEDICAL STUDENTS ASSESSMENT OF TRAINING
IN COMMUNICATION SKILLS

Ts. Valentinova, M. Balashkova, V. Nedkova-Milanova and L. Gadjelova
Department of General Medicine, Medical University – Pleven
Summary. This study aims to investigate the opinion of medical students about the training in communication skills as an optional subject during the second year of their study of medicine. The study used an anonymous questionnaire, covering 72 students, and was completed at the beginning and in the end of their training in the discipline. The results showed the high self-rate of possessed communication skills and a considerable satisfaction of the respondents with the completed course.
Key words: communication skills, students, medicine

ПОДГОТОВКА НА ОПЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕВМАТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ –
РЕЗУЛТАТИ ОТ АНОНИМНА АНКЕТА

Н. Николов1, М. Панчовска2, Р. Несторова3 и З. Коларов4
1Ревматологично отделение, Медицински университет – Плевен -
2Катедра „ Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински уневерситет – Пловдив 
3Ревматологичен център „Св. Ирина” – София
4Клиника по ревматология – София

Резюме. От появата на първите симптоми на ревматичните болести, първия преглед при личния лекар и препращането към специалист ревматолог минава различен период, който понякога е дълъг и труден. Анализът на пътя на ревматично болния в доболничната помощ дава информация защо се забавят правилната диагноза и адекватното лечение. Обстойният анализ на пътя на пациента с ревматично заболяване в доболничната помощ е от особено значение, за да се намерят причините за забавянето на правилната диагноза и адекватното лечение, също така да се набележат и реализират необходимите механизми за неговото оптимизиране. Особено е значението на ОПЛ като ключова фигура в българското здравеопазване. В статията е направен анализ на анкета сред 22-ма ОПЛ в град Ловеч с 28 286 записани пациенти. Проследяват се нагласите на личните лекари за управление на ревматичните болести и поведението им при диагноза и лечение.
Ключови думи: общопрактукиващи лекари, ревматични болести, управление

THE PREPARATION OF GPs FOR THE MANAGEMENT OF RHEUMATIC DISEASES – RESULTS OF AN ANONYMOUS SURVEY
N. Nikolov1, M. Panchovska2, R. Nestorova3 and Z. Kolarov4
1Rheumatological Department, Medical University – Pleven
2Internal Diseases Propedeutics Department, Medical University – Pleven
3Rheumatology Centre "Sv. Irina" – Sofia
4Clinic of Rheumatology – Sofia

Summary. A different period of time, which is sometimes long and arduous, proceeds from the occurrence of the first symptoms of rheumatic diseases till the first visit to the GP and referral to a specialist rheumatologist. Analysis of the pathway of the patients with rheumatic diseases in primary care gives us information why the correct diagnosis and adequate treatment delay. The extensive analysis of the way of the patient with a rheumatic disease in primary care is essential for delineation of the reasons for the delay of correct diagnosis and proper treatment and also for identification and implementation of the required mechanisms for optimization of the treatment. The GP as a key figure in the Bulgarian healthcare is very important. The paper presents an analysis of the survey including 22 GPs in Lovech, who have 28,286 registered patients. The attitudes of GPs about the management of rheumatic diseases and their behavior during diagnosis and treatment are followed.
Key words: general practitioners, rheumatic diseases, menagement

РЕТРОСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА НИВАТА НА ХЕМОГЛОБИНА, ПРИ КОИТО СЕ ЗАПОЧВА ЗАМЕСТИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕНАЛНАТА АНЕМИЯ
М. Любомирова1, И. Асенова2, Кр. Ашикова3, В. Симеонов4 и Б. Богов1
1Клиника по нефрология, МБАЛ „Александровска” – София
2Отделение по нефрология, МБАЛ – Монтана
3Клиника по нефрология, МБАЛ „Св. Анн” – София
4Отделение по нефрология, МБАЛ „Хр. Ботев” – Враца

Резюме. Целта на проучването ни е да оценим дали анемичният синдром се мониторира адекватно. Спазват ли се препоръките на EBPG и KDOQI за старта на лечението с еритропоеза-стимулиращите средства (ЕСА) и има ли добър контрол на железните депа при старта на лечението с ЕСА. Ретроспективно са изследвани 140 болни – 62 жени и 78 мъже, на средна възраст 65.98 ± 12.94 години, с доказна хронична бъбречна болест (ХББ) и ренална анемия. В първата група (група 1) ретроспективният анализ е направен за периода 2007-2009 г. В нея са включени 90 болни – 50 м. и 40 ж., средна възраст 69.03 ± 10.41. Във втората група (група 2) ретроспективният анализ е направен за периода 2009-2011 г., като в нея са включени 50 болни – 28 м. и 22 ж., средна възраст 63.93 ± 11.41. Всички пациенти имат изследване на кръвната картина, еритроцитните индекси, желязото, ТЖСК, TSAT, серумния креатинин преди започване на лечението с ЕСА и при всички е уточнено има ли лечение с желязо преди започване на ЕСА. И в двете групи лечението на анемията започва при по-нисък от препоръчвания среден хемоглобин, като за болните от група 2 се отчитат по-добри резултати по отношение на стартовия хемоглобин и субституцията с желязо преди старта на ЕСА. Нивата на желязото при старта на ЕСА са съпоствимо ниски и за двете групи. Адекватното мониториране на анемичния синдром при ХББ дава възможност за оптимизиране на лечението.
Ключови думи: хронична бъбречна болест, ренална анемия, ниво на хемоглобина

A RETROSPECTIVE ANALYSIS OF HAEMOGLOBIN LEVELS, AT WHICH RENAL REPLACEMENT ANAEMIA TREATMENT IS INITIATED
M. Lubomirova1, I. Asenova2, Kr. Ashikova3, V. SImeonov4 and B. Bogov1
1Department of Nephrology, UMHAT „Alexandrovska” – Sofia
2Department of Nephrology, MHAT – Montana
3Department of Nephrology, MHAT „St. Anne” – Sofia
4Department of Nephrology, MHAT „Ch. Botev” – Vratsa

Summary. The aim of our study was to assess whether the renal anaemia is adequately monitored and whether the recommendations of EBPG and KDOQI for the treatment of renal anaemia with erythropoietin stimulating agents (ESA) are followed and to assess the control of iron stores at the beginning of the ESA treatment. 140 patients were retrospectively studied, including 62 women and 78 men, with the average age of 65.98 ± 12.94 years, who had chronic kidney disease (CKD) and renal anaemia. The retrospective analysis of the first group (Group 1) was made for the period 2007-2009. The group 1 included 90 patients, 50 males and 40 females, with a mean age 69.03 ± 10.41. In the second group (Group 2), the retrospective analysis was made for the period 2009-2011. Group 2 included 50 patients, 28 males and 22 females, with a mean age 63.93 ± 11.41. All patients had tests of blood count, red cell indices, iron, TSAT, serum creatinine before treatment with ESA. All patients had specified iron therapy prior to initiation of ESA. Results: In both the groups, the treatment of anaemia started at a lesser than the recommended average haemoglobin. Patients from group 2 showed better results in terms of the basic level haemoglobin and iron substitution before the start of ESA. Iron levels at the start of ESA were comparably low for both the groups. Conclusion: Proper renal anaemia monitoring allows for the optimization of treatment.
Key words: chronic kidney disease, renal anaemia, haemoglobin level

ПРЕФОРМИРАНИ ФИЗИКАЛНИ ФАКТОРИ – АЛТЕРНАТИВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ
НА ХИПОКОНТРАКТИЛЕН И АРЕФЛЕКТОРЕН ТИП ПИКОЧЕН МЕХУР

Кр. Казалъкова1, Е. Доросиев2 и Г. Георгиев3
1Отделение „Физикална и рехабилитационна медицина”,
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – София
2Клиника по урология, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София
3Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, ВМА – София

Резюме. В материала се разглеждат възможностите за лечение на уринарните нарушения при хипоконтрактилен и арефлекторен тип пикочен мехур със средствата на физикалните преформирани фактори. Предложен е алгоритъм за терапия съобразно обективните и субективните показатели на пациентите, с цел функционалното възстановяване на детрузорния апарат.
Ключови думи: тазова дисфункция, физикални фактори, инконтиненция

PREFORMED PHYSICAL FACTORS – AN ALTERNATIVE FOR THE TREATMENT
OF THE HYPOCONTRACTILE AND AREFLEXIC TYPES OF BLADDER
Kr. Kazalakova1, E. Dorosiev2 and G. Georgiev3
1Department of Physical Medicine and Rehabilitation, UMHATUM „Pirogov” – Sofia
2Clinic of Urology, UMHATUM „Pirogov” – Sofia
3Clinic of Physical Medicine and Rehabilitation,– Sofia

Summary. The article explored the treatment of urinary disorders in hypocontractile and areflexic types of bladder by means of preformed physical factors. An algorithm for treatment is proposed, according to objective and subjective indicators of patients for the functional recovery of detrusor apparatus.
Key words: pelvic dysfunction, physical factors, incontinence

ЧЕСТОТА НА HELICOBACTER PYLORI ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ
С 13C УРЕЕН ДИХАТЕЛЕН ТЕСТ

Л. Боянова1, Ю. Илиева2, Б. Владимиров3, Г. Гергова1, Р. Николов4, З. Спасова4, Л. Матева4,
Р. Митова3, И- Терзиев5 и И. Митов1

1Катедра медицинска микробиология, Медицински университет – София,
2Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт, Медицински университет – София
3Клиника по гастроентерология, Клиничния център по гастроентерология, УМБАЛ “Царица Йоанна” – София
4Клиника гастроентерология, УМБАЛ “Св. Иван Рилски” – София
5Катедра по патология, УМБАЛ “Царица Йоанна” – София

Резюме. Цел на настоящото проучване беше да се определи акуратността на 13C урейния дихателен тест, както и честотата на позитивния Helicobacter pylori статус и DOB (delta over baseline) стойностите при 20 безсимптомни, 144 нелекувани симптоматични и 86 лекувани възрастни. ROC кривата показа оптимална стойност при DOB > 2.05 вместо > 4.0 според указанията на производителя. Акуратността на 13C уреен дихателен тест (UBT) беше 90.6% при нелекуваните и 90.3% при лекуваните болни. Честотата на позитивните нелекувани (61.1%) беше по-висока от тази на безсимптомните (20.0%, p = 0.0006) и на лекуваните пациенти (33.7%, p = 0.0001). Относително ниският успех на терапията може да се обясни с антибиотичната резистентност на H. pylori, употребата на нестандартни терапии (за 10.5% от лекуваните) и сътрудничеството на пациентите. В заключение, изследваният UBT е акуратен и подходящ за диагностични цели. Честотата на положителните при лекуваните възрастни показва необходимостта от оптимизиране на режимите и сътрудничеството на пациента.
Ключови думи: Helicobacter, уреен дихателен тест, акуратност, лекувани, нелекувани, безсимптомни, ROC крива

THE RATE OF HELICOBACTER PYLORI IN ADULT PATIENTS
WITH THE 13C UREA BREATH TEST

L. Boyanova1, Yu. Ilieva2, B. Vladimirov3, G. Gergova1, R. Nikolov4, Z. Spasova4, L. Mateva4,
R. Mitova3, I. Terziev5 and I. Mitov1

1Department of Medical Microbiology, Medical University – Sofia
2Department of Social Medicine and Health Management, Medical University – Sofia
3Clinic of Gastroenterology, Clinical Centre of Gastroenterology, UMBAL Tzaritza Yoanna – Sofia
4Clinic of Gastroenterology, UMBAL St Ivan Rilski – Sofia
5Department of Pathology, UMBAL Tzaritza Yoanna – Sofia

Summary. The aim of the study was to evaluate the performance of 13C urea breath test (UBT), Helicobacter pylori status and delta over baseline (DOB) values in specimens from 20 asymptomatic, 144 untreated and 86 treated adults. ROC curve suggested DOB cut-off value of 2.05 instead of 4.0 according to the supplier’s recommendation. UBT accuracy was 90.6% in the untreated and 90.3% in the treated subjects. Positivity rate in untreated patients (61.1%) was higher than that of asymptomatic subjects (20.0%, p = 0.0006) and treated patients (33.7%, p = 0.0001). The relatively low success of the therapy may be explained by H. pylori resistance patterns in Bulgaria, use of non-standard regimens in 10.5% of the treated patients and poor patient compliance. In conclusion, the test evaluated is accurate and appropriate for diagnostic purposes. The positivity rate in treated adults implies a need for optimization of treatment regimens and patient compliance.
Key words: Helicobacter, urea breath test, accuracy, treated, untreated, asymptomatic, ROC curve

ВАКСИНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ПРОУЧВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ В РАЗЛИЧНИ ВЪЗРАСТИ
Е. Григоров1, Е. Костов2, Хр. Лебанова1 и В. Белчева2
1Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София
2Медицински колеж, Медицински университет – Плевен

Резюме. Целта на проучването е да се направи анализ на пазара на регистрираните и налични в България ваксини, към месец декември 2012 г., и те да бъдат групирани в зависимост от възрастта на индивидите, на които могат да бъдат прилагани. Допълнителни задачи, които бяха поставени и изпълнени, бяха: разделянето на ваксините в зависимост от това дали са задължителни или препоръчителни, както и систематизирането им – коя ваксина за кое заболяване е индикирана. Обекти на нашето изследване са лекарствени продукти със статут на ваксини, разрешени за употреба в България. Методологията включваше: преглед, събиране и анализ на информация за наличните на българския пазар ваксини. Въз основа на събраните данни бяха обобщени и структурирани таблици с изследваните характеристики. Резултатите показват, че общият брой на лекарствените продукти – ваксини, които са налични в България, е 38 и всички те са със собствени търговски наименования. Според анализа на данните най-голям брой – 30 различни лекарствени продукта, са показани и могат да бъдат прилагани в детска възраст. На хората между 15 и 59 години могат да бъдат поставяни 24 лекарствени продукта – ваксини с различни търговски имена. Най-малък (19) е броят на опциите за ваксиниране пред хората над 60 години. На българския пазар са налични ваксини за профилактика на 17 различни болести. Въз основа на резултатите може да бъде направен изводът, че индивидите на възраст между 0 и 14 години имат най-голям избор, а именно 30 лекарствени продукта – ваксини с различни търговски имена, които да могат да бъдат използвани за профилактика на общо 16 заболявания.
Ключови думи: ваксини, имунизация, възраст

VACCINES IN BULGARIA – A STUDY OF THE POSSIBILITIES
OF THEIR APPLICATION IN DIFFERENT AGES

E. Grigorov1, E. Kostov2, Hr. Lebanova1 and V. Belcheva2
1Faculty of Pharmacy, Medical University – Sofia
2Medical College, Medical University – Pleven

Summary. The aim of the study was to analyze the market of vaccines registered and available in Bulgaria, as of December 2012, and their grouping according to the age of individuals, to which these vaccines can be applied. The additional problems placed and addressed were as follows: the division of vaccines into groups based on whether they are mandatory or voluntary, and their systematization based on the indication of vaccines for the kinds of diseases. The objects of our study were medicinal products with the status of vaccines, authorized for use in Bulgaria. The methodology included: review, collection and analysis of information for the vaccines available on the Bulgarian market. Based on the collected data, we structured and summarized tables with all of the evaluated characteristics. The results showed that the total number of medicines–vaccines that are available in Bulgaria is 38, and they all have their own brand names. According to the data analysis, the highest number – 30 different drugs – of them are indicated and can be applied in paediatric age. The people who are between 15 and 59 years can receive 24 medicinal products – vaccines, with different brand names. The smallest number (19) of vaccines includes the options for vaccination of the people over 60. On the Bulgarian market, there are available vaccines for prevention of 17 different diseases. Based on the results, it can be concluded that the individuals at the age between 0 and 14 years have the biggest choice, i.e. 30 vaccines with various trade names, which can be used for the prevention of 16 different diseases.
Key words: vaccines, immunisation, age
КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

CASE REPORTS

ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПАЦИЕНТ С КОМОРБИДНОСТ  МEЖДУ АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО С ПСИХОТИЧНИ СИМПТОМИ И ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 1
В. Стоянова1, Мл. Пенчев1, Ст. Кръстев1, Р. Владимирова1, В. Миланова1 и З. Каменов2
1Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет – София
2Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет – София

Резюме. Коморбидност между захарен диабет и психични разстройства, особено от тревожно-афективния спектър, е клинична реалност в медицинската практика, която изисква компетентно поведение и лечение в условията на мултидисциплинарен екип. В настоящото съобщение описваме клиничен случай на момиче на 18 год. със захарен диабет тип 1 и биполярно афективно разстройство, смесен епизод с психотични симптоми, наложил електроконвулсивна терапия (ЕКТ). Този метод на лечение е ефективен при животозаплашващи състояния с нарушения в хранителния и двигателен режим и при терапевтично резистентни пациенти. При докладвания случай ЕКТ доведе до бързо повлияване на психотичната симптоматика и на виталните функции при преходно покачване на стойностите на кръвната захар след първите две процедури. Предоставеният случай демонстрира, че този метод на лечение е ефективен и безопасен, но налага проследяване както от психиатър, така и от ендокринолог.
Ключови думи: афективно разстройство, захарен диабет тип 1, електроконвулсивно лечение, ефективност, безопасност

ELECTROCONVULSIVE TREATMENT OF A PATIENT WITH COMORBIDITY BETWEEN AFFECTIVE DISORDER WITH PSYCHOTIC SYMPTOMS
AND DIABETES MELLITUS – TYPE 1

V. Stoyanova1, Ml. Penchev1, St. Krastev1, R. Vladimirova1, V. Milanova1 and Z. Kamenov2
1Clinic of Psychiatry, Alexandrovska University Hospital, Medical University – Sofia
2Clinic of Endocrinology, Alexandrovska University Hospital, Medical University – Sofia

Summary. Comorbidity between diabetes mellitus and mental illnesses, especially anxiety and affective disorders is a clinical reality in medical practice that requires competent behaviour and treatment by a multidisciplinary team. In this report we describe the clinical case of an 18-year-old girl with diabetes type 1 and bipolar disorder, mixed episode with psychotic symptoms that required electroconvulsive therapy (ECT). This method of treatment is effective in life-threatening conditions with disturbances of food intake and activity and in treatment-resistant patients. In this case ECT lead to rapid improvement of psychotic symptoms and vital functions with transient increase of blood glucose after the first two procedures. The reported case shows that this method of treatment is effective and safe but should be monitored by both the psychiatrist and the endocrinologist. 
Key words: affective disorder, diabetes type 1, electroconvulsive therapy, effectiveness, safety
ОБЗОРИ
REVIEWS

УЛТРАЗВУКОВИ МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ЧЕРНОДРОБНАТА ЕЛАСТИЧНОСТ
Л. Танкова и А. Александрова
Клиничен център по гастроентерология, УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ – София
Резюме. Чернодробната фиброза се развива в резултат на хронично увреждане на черния дроб от различни етиологични агенти, включително вирусни инфекции, имунологични реакции, токсични и метаболитни фактори. Характеризира с натрупване на извънклетъчен матрикс, произведен от фибробласти, стелатни клетки и миофибробласти в чернодробния паренхим. Чернодробната фиброза може да прогресира към цироза, с риск за развитие на чернодробна недостатъчност, хепатоцелуларен карцином, смърт. Чернодробната биопсия е ”златният стандарт” за оценка на чернодробната фиброза, но има недостатъци, свързани с трудно приемане от пациентите, грешки на пробата и макар и редки животозастрашаващи усложнения. Ултразвуковата eластография е относително нов и перспективен метод, позволяващ безболезнена оценка на фиброзата и проследяване на терапевтичния ефект. В статията се дискутират предимствата и недостатъците на различните ултразвуково базирани еластографски методи.
Ключови думи: фиброза, еластография, хепатит, цироза, чернодробна биопсия

ULTRASONIC METHODS FOR THE LIVER STIFFNESS ASSESSMENT
L. Tankova and A. Alexandrova
Clinical Center of Gastroenterology, University Hospital „Tzaritza Yoanna“ – Sofia
Summary. Liver fibrosis is developed as a result of chronic liver damage from various etiological agents, including viral infections, immunological reactions, toxic or metabolic factors. There is an accumulation of extracellular matrix produced by fibroblasts, myofibroblasts and stellate cells in the liver parenchyma. Hepatic fibrosis may progress to cirrhosis, with a risk to develop liver failure, hepatocellular carcinoma, death. Liver biopsy is the „gold standard“ for liver fibrosis assessment, but there are disadvantages associated with difficult acceptance of patients, sample errors, rare but life-threatening complications. Ultrasound elastography is a relatively new and promising method, allowing painless assessment of fibrosis and monitoring of therapeutic efficacy. The article discusses the advantages and disadvantages of different ultrasound-based elastographical methods.
Key words: fibrosis, elastography, hepatitis, cirrhosis, liver biopsy

ВРОДЕНИТЕ АНОМАЛИИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
ПРЕД ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯ ЛЕКАР

Д. Близнакова1 и В. Маджова2
1Учебно-научен сектор по детски и инфекциозни болести, Факултет по дентална медицина
2Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, Факултет по обществено здравеопазване,
Медицински университет – Варна

Резюме. Вродените аномалии на отделителната система (ВАОС) са честа патология в детската възраст. Значението им се определя от ролята им за развитие на хронично бъбречно заболяване – ранно инвалидизиране на пациентите и настъпване на необратими промени на бъбречната морфология и функция. Познаването на клиничната им изява, своевременното диагностициране и правилният им мениджмънт предпазват пациента от късни усложнения и забавят прогресията на хронифициране. Добрата клинична практика изисква сформирането на екип от педиатри, рентгенолози, неонатолози, генетици, уролози и общопрактикуващи лекари за поставяне на свое-временна и коректна диагноза и за съответен избор на поведение.
Ключови думи: ВАОС, детска възраст

CONGENITAL ANOMALIES OF THE URINARY TRACT IN CHILDREN –
A CHALLENGE TO THE GENERAL PRACTITIONER

D. Bliznakova1 and V. Madjova2
1Еducational and Scientific Sector of Pediatric and Infectious Diseases, Faculty of Dental Medicine
2Department of Family Medicine and Clinical Laboratory, Medical University – Varna

Summary. The congenital anomalies of the urinary tract (CAUT) are a common pathology during childhood. Their importance is determined by their role for the development of chronic renal disease – early disablement of the patients and occurrence of irreversible changes in the renal function and morphology. The knowledge of their clinical manifestation, timely diagnosis and proper management protects the patients from complications and delays the progression of chronification. Good Clinical Practice requires the formation of a team of paediatricians, radiologists, neonatologists, geneticists, urologists and general practitioners for timely and accurate diagnosis and appropriate choice of behaviour.
Key words: CAUT, childhood

ПРАКТИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ УРОИНФЕКЦИИ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ. РОЛЯТА НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯ ЛЕКАР
Д. Близнакова1 и В. Маджова2
1Учебно-научен сектор по детски и инфекциозни болести, Факултет по дентална медицина
2Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, Факултет по обществено здравеопазване, Медицински университет – Варна

Резюме. Уроинфекциите са едни от най-честите заболявания в детската възраст, с които общопрактикуващият лекар се среща в своята клинична практика. Своевременното поставяне на диагнозата изисква познаване на клиничната им изява в различните възрастови периоди на детството. Това налага коректна интерпретация на уринния синдром и избор на образни изследвания с висока диагностична и информативна стойност. Честотата на уроинфекциите, както и склонността им към рецидивиране изискват изработване на правилен практически подход с цел превенция на усложненията, до които могат да доведат.
Ключови думи: уроинфекции, детска възраст, практически подход

PRACTICAL APPROACH TO URINARY TRACT INFECTIONS DURING CHILDHOOD. THE ROLE OF THE GENERAL PRACTITIONER
D. Bliznakova1 and V. Madjova2
1Еducational and Scientific Sector of Pediatric and Infectious Diseases, Faculty of Dental Medicine
2Department of Family Medicine and Clinical Laboratory, Medical University – Varna

Summary. The urinary tract infections are one of the most common childhood diseases, which the general practitioners encounter in their clinical practice. The timely diagnosis requires knowledge of their clinical manifestation during the different age periods of childhood. This requires a correct interpretation of the urinary syndrome and a choice of imaging with high diagnostic and informative value. The incidence of the urinary tract infections as well as their tendency to relapse require making of correct practical approach aiming at the prevention of the complications, to which they may lead.
Key words: urinary tract infections, childhood, practical approach

КОНЦЕПЦИЯТА ПОЛИМОРБИДНОСТ В ОБЩАТА МЕДИЦИНА
Д. Милева 1, Г. Форева 1, Р. Асенова 1, P. Nabbe 2, C. Lygidakis 3, C. Doerr 4, H. Lingner 5, S. Czachowski 6, S. Munoz 7, S. Argyriadou 8, A. Claveria 9 и J. Y. Le Reste 2
Резюме. Полиморбидността (ПМ) е нова концепция, обхващаща всички заболявания на отделния пациент.Тя  е свързана с Европейската дефиниция за семейна медицина и нейните главни компетенции.  Може да модифицира здравния изход и да доведе до повишена инвалидност или намалено качество на живот или слабост. Целите за дефиницията за ПМ са многобройни – позволява фокусиране на научните проучвания, особено за качеството на грижите и ефективността; подпомага ОПЛ в пряката им клинична работа, спомага за идентифициране на полиморбидни пациенти и предоставя информация за мениджъри и политици, за да се направи по-добра оценка на глобалната тежест на ПМ в застаряващите общества
Ключови думи: обща медицина, полиморбидност

 

CONCEPTION OF MULTIMORBIDITY IN GENERAL PRACTICE
D. Mileva 1, G. Foreva1, R. Asenova 1,  P. Nabbe 2, C. Lygidakis 3, C. Doerr 4, H. Lingner 5, S. Czachowski 6, S. Munoz 7, S. Argyriadou 8, A. Claveria 9 and J. Y. Le Reste 2
1Department of General Practice, Public Health Faculty, Medical University-Plovdiv
2Department of general practice, Université de Bretagne occidentale, Brest, France
3Associazione Italiana Medici di Famiglia (AIMEF), Bologna, Italy
4Allgemein Medizin Hochschule Göttingen, Göttingen, Germany
5Allgemein Medizin Hochschule Hannover, Hannover, Germany
6Department of Family Doctor, University Nicolaus Copernicus, Torun, Poland
7IDIAP jordi GOL unitat de support a la recerca, Barcelona, Spain
8The Greek Association of General Practitioners (ELEGEIA), Thessaloniki, Greece
9Xerencia de atención primaria de Vigo, Vigo, Spain

Summary. Multimorbidity is a new concept encompassing all the medical conditions of an individual patient. The concept links into the European definition of family medicine and its core competencies. It may modify the health outcomes and lead to an increased disability or a decreased quality of life or frailty. The purposes of a standardized and reproducible definition of multimorbidity are numerous; it leads to better focused research, especially for quality of care and cost of care. The definition is intended to help Family Physicians to identify multimorbid patients and provides information for managers and policymakers, to make a better evaluation of the global burden of multimorbidity in aging societies.
Key words: general practice, multimorbidity

Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти