ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите

Архив

Издания на ЦМБ

3/2014

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

Качество на живота, свързано със здравето – сравнение на методиките за изчисляване на индекса EQ-5D
Е. Насева1, С. Братованова2, М. Стойчева1 и М. Гърдева3
1Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – София
2Фармацевтичен факултет, Медицински университет – София
3СБАЛ по кардиология – Ямбол

Резюме. Качеството на живот, свързано със здравето, е съвременен интегрален показател за оценка на общественото здраве. Един от най-често използваните и разпространени индекси за определянето му е EuroQol 5-dimensions (EQ-5D). За конкретното му изчисляване има разработени няколко методики, но това е свързано с необходимост от сериозни математически познания. В настоящия труд е направено сравнение между изчисления по методиките на САЩ и на Великобритания индекс EQ-5D за извадка от българи в област Ямбол. Двата индекса описват сравнително добре здравните проблеми на изследваното население, но се препоръчва да се прилага методиката на Великобритания (в съответствие с литературните данни), защото тя оценява здравето на увредените индивиди като по-ниско.
Ключови думи: качество на живот, свързано със здравето, индекс, EQ-5D

HEALTH RELATED QUALITY OF LIFE – A COMPARISON OF EQ-5D INDEX CALCULATION METHODS
Em. Naseva1, St. Bratovanova2, M. Stoicheva1 and M. Gardeva3
1Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
2Faculty of Pharmacy, Medical University – Sofia
3Specialized Hospital for Active Treatment of Cardiology– Yambol

Summary. Health-related quality of life is a modern integral indicator of public health. One of the most frequently used and distributed indexes for its determination is EuroQol 5-dimensions (EQ-5D). Several methods are developed for its calculation, but this requires strong mathematical skills. In this paper, a comparison between the calculated according the US and UK methodologies EQ-5D index for a sample of Bulgarians in the Yambol region has been done. The two indexes describe relatively well the health problems of the surveyed population, but it is recommended to apply the methodology of the UK (in compliance with the literature data) since it assesses the health of the disabled individuals as lower.
Key words: health-related quality of life, index, EQ-5D

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ПОЗИТИВНИТЕ
И РЕИМБУРСНИТЕ СПИСЪЦИ С ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ

Т. Веков
Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – Плевен

Резюме. Изследването анализира диференциалния ръст на относителните промени в количеството на лекарствените продукти в реимбурсния списък и съответната относителна промяна на стойността на публичните разходи в България за десетгодишен период (2004-2013). За целта са използвани данни от реимбурсните списъци за съответните години и отчетите за касово изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. След 2008 г. ежегодно се регистрира двуцифрен ръст на броя на реимбурсираните лекарствени продукти, подобна е динамиката и на стойността на публичните разходи за тях. Предлагат се допълнителни условия за включване на лекарствените продукти в позитивните и реимбурсните списъци, за да се оптимизира контролът както на публичните, така и на личните разходи в цената на лекарствените терапии.
Ключови думи: лекарствени продукти, реимбурсни списъци, публични разходи, контрол

THE OPPORTUNITIES FOR MANAGEMENT AND CONTROL OF POSITIVE AND REIMBURSEMENT LISTS OF MEDICINAL PRODUCTS IN BULGARIA
T. Vekov
Faculty of Public Health, Medical University – Pleven
Summary. The study analyzed the differential growth of the relative changes in the number of medicinal products in the reimbursement list and the corresponding relative change in the amount of public expenditure in Bulgaria for a ten-year period (2004-2013). For this purpose, data from the reimbursement lists for the respective years and accounts for the cash execution of the budget of the National Health Insurance Fund were used. Annually, since 2008 a double-digit growth in the number of reimbursed medicines is registered, with a similar dynamics of the amount of public expenditure. Additional conditions for the inclusion of medicinal products in the positive and reimbursement lists are proposed, with the aim to optimize the control of both the public and personal expenses in the cost of drug therapy.
Key words: drugs, reimbursement lists, public expenditure, control

СТАТУС НА ТЮТЮНОПУШЕНЕТО ПРИ ПАСИВНИ ПУШАЧИ
M. Aнгелова1, Н. Koларова-Янева2, А. Николов3, В. Недкова2 и А. Божинова1
1Сектор „Химия”, Катедра „Химия и биохимия & физика и биофизика”, МУ – Плевен
2Катедра „Педиатрия”, Медицински университет– Плевен
3Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”,
Медицински университет – Плевен

Резюме. Пушенето не е регламентирано на обществени места в България, но ограниченията или не се прилагат напълно, или свързаните с опасност за здравето последици не се признават от голяма част от българското население. Чрез обективен маркер за установяване на статуса на тютюнопушене и неговата интензивност – тиоционати в серум и урина, това изследване има за цел да посочи, че рисковете за здравето на пасивните пушачи са еднакви – дори по-големи, в сравнение с тези при активно пушещите. Методи: Спектрофотометрично количествено определяне на биомаркера тиоцианати в серум и урина. Статистическата обработка е направена по Statgraphics Plus for Windows. Резултати: От 187 лица, работещи в среда с тютюнопушене, 31 (17%) са пасивни пушачи. Изследвани бяха тиоцианатите при 18 пасивни пушачи и за сравнение – при 84 студенти пушачи и непушачи. Тиоцианатите в серум и урина при пасивните пушачи са близки до нивата на активно пушещите над 10 цигари дневно. Заключения: Получените резултати показват висока интензивност на пасивното и на активното тютюнопушене. Като един от рисковите фактори за различни заболявания и смърт, тютюнопушенето следва да бъде забранено на обществени места. Необходима е ефективно контролирана законова уредба за забраната му, както и програми за предотвратяване на пушенето и за подкрепа на отказващите се от тютюнопушене.
Ключови думи: пасивно пушене, тютюнопушене, биомаркер тиоцианати

SMOKING STATUS IN PASSIVE SMOKERS
M. Angelova1, N. Kolarova-Yaneva2, A. Nikolov3, V. Nedkova2 and A. Bojinova1
1Department of Chemistry and Biochemistry & Physics and Biophysics, Section “Chemistry”, Medical University – Pleven
2Department of Pediatrics, Medical University – Pleven
3Department of Propedeutics of Internal Diseases,
Medical University – Pleven

Summary. Introduction: Smoking in public places is not permitted in Bulgaria, but the restrictions are either not fully applied or the related adverse health effects are not recognized by the majority of Bulgarian population. Objective: Using an objective marker to identify the status of the tobacco smoking and its intensity – thiocyanate in serum and urine, this study is intended to demonstrate that the risks to health of passive smoking are the same and even greater than those of the active smoking. Methods: Spectrophotometric quantitative determination of the biomarker – thiocyanates in serum and urine. Statistical processing is done by Statgraphics Plus for Windows. Results: Of 187 persons working in an environment of smoking, 31 (17%) were passive smokers. Thiocyanates in 18 passive smokers were tested and compared to 84 students – smokers and nonsmokers. Thiocyanates in serum and urine in passive smokers are close to the levels of active smoking of more than 10 cigarettes per day. Conclusions: The results indicate the high intensity of passive and active smoking. Being one of the risk factors for various diseases and death, smoking should be banned in public places. Effectively controlled legal regulations of its ban as well as programs to prevent smoking and to support smoking withdrawal are required.
Key words: passive smoking, tobacco smoking, biomarker, thiocyanate

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА  НЯКОИ ПРИРОДНООГНИЩНИ
ЗООНОЗНИ ИНФЕКЦИИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2000-2013 г.

В. Дойчева, Й. Митова, Е. Петрова, С. Ангелова и Ц. Минчева
Катедра „Епидемиология”,
МУ – София

Резюме. Природноогнищните  зоонозни инфекции са разпространени в различни географски райони, където са налице благоприятни условия за съществуване на техните преносители. Предават се основно по трансмисивен механизъм при ухапване най-често от кърлежи (лаймска болест, марсилска треска, кримска-конго хеморагична треска – ККХТ). При някои от тях (хеморагична треска с бъбречен синдром – ХТБС) предаването се осъществява по алиментарен път. В статията са представени основните епидемиологични характеристики и нозогеографското разпространение на четири природнноогнищни зоонозни инфекции в България за периода 2000-2013 г. – лаймска болест, марсилска треска, ККХТ и ХТБС.
Ключови думи: епидемиологични характеристики, природноогнищни зоонози, лаймска болест, марсилска (средиземноморска) треска, кримска-конго хеморагична треска, хеморагична треска с бъбречен синдром

EPIDEMIOLOGICAL CHARACTERISTICS OF SOME NATURAL FOCAL ZOONOTIC INFECTIONS IN BULGARIA FOR THE PERIOD 2000-2013
V. Doycheva, Y. Mitova, E. Petrova, S. Angelova and Ts. Mincheva
Department of Epidemiology,
Medical University – Sofia

Summary: Natural focal zoonotic infections are distributed in different geographical areas, where favorable conditions for existence of their carriers are present. They are transmitted mainly by transmissible mechanism most commonly by ticks (Lyme disease, Mediterranean fever, Crimean-Congo haemorrhagic fever – CCHF). In some cases (Haemorrhagic fever with renal syndrome – HFRS) the transmission is carried out in alimentary track.  This article presents the main epidemiological characteristics and nosogeographical distribution of four natural focal zoonotic infections in Bulgaria for the period 2000-2013 – Lyme disease, Mediterranean fever, CCHF, and HFRS.
Key words: epidemiological characteristics, natural focal zoonoses, lyme disease, mediterranean fever, crimean-congo haemorrhagic fever, haemorrhagic fever with renal syndrome

СИФИЛИС В БЪЛГАРИЯ – СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ
М. Карчева1, Х. Хайдудова2 и С. Михайлова1,2
1Медицински университет – Плевен
2УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен

Резюме. Сифилисът (lues) е полово предавана инфекция, която се причинява от спирохетата Treponema pallidum. Целта на настоящото проучване е да се извърши анализ на заболяемостта от сифилис в България за периода 2008-2012 г. и да се определят клинико-епидемиологичните характеристики на заболяването при диспансеризираните и новорегистрираните пациенти в област Плевен. Получените резултати позволяват да се направят следните изводи: 1. Заболяемостта и болестността от сифилис в България показват низходящи тенденции и достигат средните стойности за Европа. 2. Съществуват значителни регионални различия в заболяемостта. Проблем представляват както областите, в които е регистрирана най-висока заболяемост, така и областите, от които не се съобщават случаи на сифилис в рамките на 5-годишен период. 3. Епидемичният процес при сифилис се характеризира с равномерно засягане на двата пола и най-значително обхващане на възрастовата група 25-34 г. 4. Показателите за България по отношение на вродената инфекция са сред най-неблагоприятните в Европа.
Ключови думи: сифилис, заболяемост, епидемичен процес

SYPHILIS IN BULGARIA – CURRENT TRENDS
М. Karcheva1, H. Haydudova2 and S. Mihaylova1,2
1Medical University – Pleven
2Pleven University Hospital

Summary. Syphilis (lues) is а sexually-transmitted infection caused by the spirochete Treponema pallidum. The aim of the current study was to assess the incidence of syphilis in Bulgaria during the period 2008-2012 and to determine the clinical and epidemiological characteristics of the disease in patients registered in the Pleven district. The results of the study enabled the following conclusions to be drawn: (1) the incidence and prevalence of syphilis in Bulgaria showed declining trends and reached the average numbers reported for Europe; (2) there were substantial regional differences in syphilis incidence, the districts with the highest incidences as well as the districts with no registered cases of syphilis during the 5-year period were problematic; (3) the epidemic process of syphilis is characterized by equal coverage in both genders and prevalently affected the age group of 25-34 years; (4) the rates of congenital syphilis in Bulgaria are among the highest in Europe.
Key words: syphilis, incidence, epidemic process

КЛИНИЧНА оценка НА ЛАБОРАТОРНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ
ПРИ СКАРЛАТИНА

Т. Петкова и Ц. Дойчинова
Катедра “Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ – Плевен
Резюме. Диагнозата на инфекциозните болести в настоящия момент е затруднена поради по-лекото им и атипично протичане, често с непълно проявяване на основните симптоми. Поради това обективността при поставяне на диагнозата скарлатина се определя от съвкупността на данните от епидемиологични, клинико-лабораторни и микробиологични методи. Правилната и своевременна диагноза на скарлатината от личния лекар е предпоставка за оптимизиране на етиотропното лечение и за превенция на ранните и късните усложнения на стрептококовата инфекция.
Ключови думи: скарлатина, група А стрептококи, лабораторни показатели

CLINICAL eVALUation OF LABORATORY PARAMETERS IN SCARLET FEVER
T. Petkova and Tz. Doychinova
Department of Infectious Diseases, Epidemiology, Parasitology and Tropical Medicine,
Medical University – Pleven

Summary. At the present time the diagnosis of infectious diseases is complicated because of their milder and atypical course often with incomplete presentation of the main symptoms. Therefore objectivity in diagnosing scarlet fever is determined by the combination of epidemiological, clinical laboratory and microbiological methods. Proper and timely diagnosis of scarlet fever from GPs is a precondition for optimizing etiological treatment and prevention of early and late complications of streptococcal infection.
Key words: scarlet fever, group A streptococci, laboratory parameters
ОБЗОРИ
REVIEWS

ЕЛЕКТРОКОНВУЛСИВНА ТЕРАПИЯ НА ПЕРИНАТАЛНИ ПСИХИЧНИ
РАЗСТРОЙСТВА – КЛИНИЧНА ЕФЕКТИВНОСТ

Р. Владимирова1, В. Стоянова1, С. Кръстев1, В. Миланова1 и Т. Кондурджиев2
1Клиника по психиатрия, УМБАЛ ”Александровска” – София
2Факултет по обществено здраве,
Медицински университет – София

Резюме. Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) е терапевтична опция за психичните разстройства през периода на бременност и след раждане. Целта на настоящото изследване е да обективизира и потвърди ефикасността и безопасността на ЕКТ при овладяване на психични разстройства по време на перипартума и пуерпериума. Проучването е с натуралистичен дизайн и включва 49 пациентки, лекувани в клиниката за 15-годишен период. Ретроспективно и проспективно се оценяват възраст, наличие на бременност и послеродов период, клинична диагноза, тежест на психопатологията, предхождащо психично заболяване, приложени брой ЕКТ процедури и оценка на тежестта на клиничните симптоми в началото и в края на курса. Диагнозата е поставена съгласно критериите на МКБ-10. Най-често ЕКТ се налага при жени с шизоафективна симптоматика или остра психоза (51,0%), при жени с афективнопсихотична симптоматика (40,8%) и при жени с депресивна симптоматика (8,2%). Повече от 50% от жените, постъпили за лечение, са на възраст до 25 години. Тежестта на психопатологичната симптоматика е най-тежко изразена през първото тримесечие от бременността (p = 0,031) и първата седмица след раждането (p = 0,033), като младата възраст е определено по-рискова. Значима връзка се установи между броя приложени процедури и тежестта на психопатологията в периода след раждане (p = 0,002). Ефективността от прилагането на ЕКТ се оцени с CGI. Редукцията на тежестта на психопатологията и в двете субгрупи достига високо ниво на статистическа значимост (p < 0,001), като подобрението настъпва още през втората седмица. Резултатите от прилагането на ЕКТ показват добра поносимост, безопасност и ефективност.
Ключови думи: перипартум, пуерпериум, електроконвулсивна терапия, ефективност, безопасност

ELECTROCONVULSIVE THERAPY OF PERINATAL MENTAL DISORDERS –
CLINICAL EFFICIENCY

R. Vladimirova1, V. Stoyanova1, St. Krastev1, V. Milanova1 and T. Kondurdjiev2
1Clinic of Psychiatry, University Hospital ”Аleksandrovska”,
Medical University – Sofia
2Faculty of Public Health, Medical University – Sofia

Summary. Electroconvulsive therapy (ECT) is a therapeutic option for mental disorders during pregnancy and the postpartum period. The aim of the current analysis was to make an objective review and to confirm the efficacy and safety of ECT in the management of mental disorders in the peripartal and puerperal periods. The study has a naturalistic design and includes 49 patients treated in the clinic for a period over 15 years. Retrospective and prospective assessments of the age, the presence of pregnancy and postpartal period, the clinical diagnosis, the psychopathological severity, a preceding mental disorder, the number of ECT procedures applied and the severity of the clinical symptoms at the beginning and at the end of the course were made. The diagnosis was confirmed according to the criteria of ICD-10. Most often ECT is needed in patients with schizoaffective symptoms or with acute psychosis (51.0%), in women with affective-psychotic symptoms (40.8%) and in women with depressive symptoms (8.2%). More than 50% of the women admitted for treatment were at the age under 25 years. The severity of the psychopathological symptoms is mostly expressed during the first trimester of pregnancy (p = 0.031) and the first week after birth (p = 0.033), as young age is certainly at higher risk. A significant correlation between the number of procedures applied and the severity of the psychopathology in the afterbirth period (p = 0.002) was found. The efficiency of the ECT applied was assessed with CGI. The reduction of the severity of the psychopathology in both subgroups reached high levels of statistical significance (p < 0.001), the improvement took place yet during the second week. The results of the ECT applied show good tolerance, safety and efficiency.
Key words: peripartum, puerperium, electroconvulsive therapy, efficiency, safety

СКАРЛАТИНА И БЪБРЕЦИ
И. Тодоров1, Д. Близнакова2 и М. Господинова1
1Катедра по инфекциозни болести, епидемиология и тропическа медицина, Медицински университет – Варна
2Катедра по детски болести и медицинска генетика,
Медицински университет – Варна

Резюме. Острият постинфекциозен гломерулонефрит след скарлатина е късно усложнение на скарлатината, което се характеризира с внезапна поява на отоци, хематурия, олигурия и хипертония. Присъщо е за детската възраст и обхваща около 90% от бъбречните увреди при децата. Патогенезата му все още е неясна, но най-много привърженици има теорията за имунокомплексния механизъм на възникване, при което в гломерулите се отлагат in situ образувани или циркулиращи имунни комплекси. Инфекциозният гломерулонефрит след скарлатина е заболяване при децата от ниските социално-икономически слоеве. Прогнозата му е благоприятна и при 90% от случаите завършва с пълно излекуване. Целта е да се повиши диагностичното мислене на лекарите за едно от усложненията на скарлатината – постинфекциозният гломерулонефрит след скарлатина, който е основна причина за развитието на нефритен синдром. Представени са литературни справки за: честотата на постинфекциозния гломерулонефрит след скарлатина при деца от различни възрастови групи и пол, появата му в различните периоди на годината, типичните му клинични симптоми, манифестация с атипична клиника, третиране и профилактика на това състояние. Постинфекциозният гломерулонефрит след скарлатина е рядко, но срещащо се усложнение на скарлатината, поради което неговата диагноза и лечение са от изключителна важност. Той е късно усложнение на скарлатината, възникващо след латентен период от около 1-2 седмици, с все още неизяснена точна патогенеза. Най-засегната е детската възраст между 5 и 12 години. Представя се с внезапна поява на макроскопска хематурия, отоци, хипертония и oлигурия. За поставяне на диагнозата от основно значение е бъбречната биопсия. Всички болни следва да бъдат третирани с антибиотици.
Ключови думи: бета-хемолитичен стрептокок от гр. А, постинфекциозен гломерулонефрит след скарлатина, гломерули, детска възраст

SCARLET FEVER AND KIDNEYS
I. Todorov1, D. Bliznakova2 and M. Gospodinova1
1Department of Infectious Diseases,
Epidemiology and Tropical medicine, Medical University – Varna
2Department of Pediatrics and Medical Genetics,
Medical University – Varna

Summary. The acute post-scarlatinal glomerulonephritis is a late complication of scarlet fever, which is characterized with sudden onset of edema, hematuria, oliguria and hypertension. It is typical for childhood and encompasses about 90% of renal disorders in children. Its pathogenesis is still unclear, but the majority of authors uphold the immune-complex theory, which involves the glomerular deposition of nephritogenic streptococcal antigen and subsequent formation of immune complex in situ or the deposition of circulating immune complexes. The post-scarlatinal glomerulonephritis is a disease of the children from lower socioeconomic classes. The prognosis of the disease is favorable and 90% of cases end with complete recovery. The aim of the paper is to increase diagnostic awareness of one of the complications of scarlet fever called post-scarlatinal nephritis, which is the main cause of the development of nephritic syndrome. We report literature references about as follows: the prevalence of post-scarlatinal glomerulonephritis in children of different sex and age groups; its occurrence during the different seasons of the year; the typical and atypical clinical manifestations; its treatment and prevention. Post-scarlatinal glomerulonephritis is a rare, but encountered complication of scarlet fever, due to which its diagnosis and treatment are with exceptional importance for medicine. Post-scarlatinal glomerulonephritis is a late complication of scarlet fever, which develops after a latent period of about 1-2 weeks. Its pathogenesis is still unclear. It is typical for the ages between 5-12 years. It presents with acute onset of macroscopic hematuria, edema, hypertension and oliguria. Renal biopsy is most important for diagnosis. All patients with post-scarlatinal glomerulonephritis must to be treated with antibiotics.
Key words: β-hemolytic streptococcus gr. A, post-scarlatinal glomerulonephritis, glomeruls, childhood

ВЪТРЕКОСТНИ ХЕМАНГИОМИ НА ЧЕЛЮСТИТЕ
Т. Сбиркова и Р. Чолакова
Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Хемангиомите представляват доброкачествени, съдообразуващи неоплазми от ендотелен произход. Някои автори считат хемангиомите за хамартоми, образувани в резултат на пролиферация на вътрекостни мезодермални клетки, които попадат под ендотелна диференциация. Вътрекостните хемангиоми представляват по-малко от 1% (0,2-0,7% според някои автори) от първичните вътрекостни тумори. Най-честата им изява е през втората декада от живота, срещат се по-често при женския пол. Характерно за хемангиомите е, че има период на продължително, бавно, асимптомно нарастване, последвано от неочаквано бързо развитие. Най-често прилаганите рентгенологични методи на изследване са ОПГ, КТ и ЯМР. Лечението на вътрекостните хемангиоми зависи най-вече от размерите на лезията, усложненията, които тя предизвиква, и възрастта на пациента.
Ключови думи: вътрекостни хемангиоми, лечение, усложнения, пациент/възраст

INTRAOSSEOUS HEMANGIOMAS OF THE JAW
T. Sbirkova and R. Cholakova
Department of Oral Surgery, Faculty of Dental Medicine, Medical University – Plovdiv
Summary. Hemangioma is a benign vasoformative neoplasm of endothelial origin. Some authors believe it is a hamartoma resulting from proliferation of intraosseous mesodermal cells that undergo endothelial differentiation. Intraosseous hemangiomas comprise less than 1% (0.2%-0.7% according to some authors) of all primary intraosseous tumors. They mainly occur in the second decade of life especially in women. Although slow growth over a long asymptomatic period is typical of intraosseous hemangioma, an unexpected rapid enlargement can be observed. Panoramic radiograph, CT-scan and MRI are the most useful radiographic studies. Treatment of intraosseous hemangioma depends mainly on the size of the lesion, the age of the patient, and the complications that the lesion can provoke.
Key words: intraosseous hemangiomas, treatment, complication, patient/age

Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти