ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите Архив

3/2006
ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯТ ЛЕКАР КАТО МЕНИДЖЪР В ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА - УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА МЕДИЦИНСКАТА ПОМОЩ
Р. Димова 1 , Д. Димитрова 1 , Р. Асенова 1 и А. Димова 2
1 Катедра по здравни грижи и обща медицина,
Медицински университет – Пловдив
2 Катедра по здравен мениджмънт, Медицински университет – Варна
Резюме.
Статията разглежда в обобщен вид най-важните качества на добрия мениджър общопрактикуващ лекар. В условията на съвременните здравни системи и на постоянно развиващия се пазар на здравни услуги лекарите следва да се разглеждат и като предприемачи на самите себе си, и като мениджъри на собствените си практики. Те трябва да изучават и прилагат в практиките си съвременните постижения на клиничната медицина и мениджмънта. Ефективното и ефикасно управление на общите медицински практики и качеството на предоставените медицински услуги зависят в голяма степен от уменията и далновидността на общопрактикуващите лекари.

THE GENERAL PRACTITIONER AS A MANAGER AT THE GENERAL MEDICAL PRACTICE - MANAGEMENT OF THE QUALITY OF HEALTH SERVICES
R. Dimova, D. Dimitrova, R. Asenova and A. Dimova

Summary.
The article discusses in general the most important qualities (the essential characteristics) of the good general practitioner as a manager. In modern health systems with the constantly evolving market of health services, the general practitioners must be considered “entrepreneurs” and managers of their own practices that have to keep up with the advanced achievements of both clinical medicine and management. The effective and efficient management of general practices and the quality of health services depends to a great extent on the skills and perspicacity of general practitioners.

Key words: physician, family/organizationa and administration; family practice/organizationa and administration; physician's practice patterns; quality of health care; professional family relations (source: MeSH)

ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА НА ПОЛИМОРБИДНИТЕ ПАЦИЕНТИ В ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА
П. Манчева, В. Маджова, М. Делийски и А. Забунов

Катедра “Обща медицина и клинична лаборатория”,
Медицински университет — Варна

Резюме.
Целта на проведеното от нас анкетно проучване е изследването на качеството на живота (КЖ) сред полиморбидния контингент на общомедицинските практики на територията на Варна. Използван е генеричен въпросник на СЗО (WHOQOL - BREF ) с 26 въпроса, разделени в четирите области: “телесна”, “психологична”, “отношения” и “среда”. Резултатите от проучването показаха, че преобладаващата част от полиморбидните пациенти (ПП) са пенсионери над 60-г o дишна възраст, получаващи своевременно и в достатъчен обем достъп до здравни услуги. Изследването установи, че трудовата заетост, семейната подкрепа и високата степен на образованост влияят положително на КЖ на ПП.

POLYMORBID PATIENTS`QUALITY OF LIFE IN GENERAL PRACTICE
P. Mancheva, V. Мadjova, M. Deliisky and A. Zabounov
Summary
. А n inquiry study in a polymorbid contingent in general practicies of Varna region aimed at the quality of life ( QoL ) . The generic questionnaire used (WHOQOL-BREF) consisted of 26 questions split into four issues: “corporal”, “psychologica”, “attitudes“, and “living environment”. Results indicate that the predominant part of polymorbid patients (PP ) belong to the group of the retired over 60 years of age, and their access to and the extend of medical services are sufficient and well on time. Labour involvement, family support, and the high level of education have a positive effect on QoL of PP.

Key words: quality of life; morbidity; family practice; physician's practice patterns; questionaires; Bulgaria; aged (source: MeSH)

ХЕМАТОГЕНЕН ОСТЕОМИЕЛИТ В КЪРМАЧЕСКА ВЪЗРАСТ
А. Йонков и Н. Чаталбашев
Клиника по детска хирургия, Медицински университет – Пловдив

Резюме.
Целта на проучването е да се анализират резултатите от лечението на острия хематогенен остеомиелит при най-трудната за своевременна диагностика възрастова група – кърмачетата. Обект на изследването са 10 кърмачета за 18-годишен (1988-2005) период на проследяване. Консервативно лечение с антибиотици се провежда при 2 деца. При 8 деца се извършват инцизионно дренажни операции на меките тъкани и параосалното пространство, като при едно от тях допълнително се създават трепанационни отвърстия на костта за дрениране на медуларния канал. При едно дете се извършва артротомия поради ангажиране и на раменната става във възпалителния процес. Комлексното лечение включва още имобилизация, субституираща инфузионна терапия, стимулираща терапия и имунотерапия. Непосредствените и късните резултати от лечението са много добри. Смъртността е 10%. Изводите са, че при кърмаче в септично състояние и обездвижен крайник лекарят трябва да предположи наличието на остър хематогенен остеомиелит и да насочи детето към детски хирург. Лечението на острия хематогенен остеомиелит е комплексно, като златистият стафилокок има водеща етиологична роля.

HAEMATOGENOUS OSTEOMYELITIS IN INFANCY
A. Yonkov and N. Chatalbashev.

Summary.
The aim of this study is to analyze the results of the treatment of infants with acute haematogenous osteomyelitis. Ten patients for an 18-year period (1988-2005) are the object of study. Two patients are managed conservatively with antibiotics. Eight patients had incisions and drainage procedures of soft tissues and perioseous space, and in one of them bone trepanation is used for medular canal drainage. Arthrotomy is used in another child for arthritis involvement. Immobilization, substitution, stimulation, and immune therapy are included in the complex treatment. The early and the late results of the treatment are very good. Mortality is 10%. Conclusions: Every physician should think of acute osteomyelitis and send the infant to a pediatric surgeon if septic condition and pseudoparalysis are is presents. The treatment of acute osteomyelitis is complex, and Staphylococcus aureus is a predominant etiologic factor.

Key words: osteonyelitis/microbiology, drug therapy; Shaphylococcal infections/diagnosis, drug therapy; infant, newborn, diseases/diagnosis, drug therapy; Bulgaria; sepsis syndrome (source: MeSH)

АСИМПТОМНИЯТ ЛАКУНАРЕН ИНСУЛТ – РИСКОВ ФАКТОР ЗА МОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ ПРИ ТРОМБОЛИТИЧНА И ХЕПАРИНОВА ТЕРАПИЯ НА ОСТРИЯ МИОКАРДЕН ИНФАРКТ С ЕЛЕВАЦИЯ НА ST СЕГМЕНТА
П. Цветанов 1 , Й. Узунангелов 2 и M . Григоров 3

1 Катедра по неврология и неврохирургия, УМБАЛ – Плевен;
2 Клиника по кардиология и интензивно лечение, УМБАЛ – Плевен;
3 Клиника по кардиология, II МБАЛ — София

Резюме
. Целта на настоящото изследване е да се разгледат рисковите фактори за появата на мозъчна хеморагия, да се опише клиничната картина, КАТ находката, както и изходът при 6 случая с вътречерепен кръвоизлив след проведена тромболитична и хепаринова терапия при пациенти с остър микарден инфаркт с елевация на ST сегмента ( STEMI ), и да се обсъди вероятното съучастие на лакунарните инфаркти за възникването на мозъчен кръвоизлив. Лакунарните инфаркти са често срещана разновидност на мозъчния инсулт. Обикновено са свързани с болни с хронична артериална хипертония и диабет. Липсата на успешна превенция и лечение на лакунарните инсулти, а също и на яснота относно произхода на съдовите увреждания при последните, поставят въпроса за преценка на съотношението полза-риск от провеждането на тромболиза при болни със STEMI . Най-трудно се постига точна преценка за лечението на болни с лакунарен инсулт и STEMI , особенно на олиго- и асимптомните от тях. Литературните данни и нашият опит с такива случаи показват, че лакунарният инсулт е значим рисков фактор за възникването на мозъчен кръвоизлив при пациенти със STEMI , получили тромболиза и Heparin . Tе могат да причинят малки кръгли субкортикални хематоми с добра прогноза и големи, мултиплени субкортикални кръвоизливи с лоша прогноза, особено когато са свързани с по-високи стойности на активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ) и ниски стойности на фибриногена по време на хепаринова терапия.

ASYMPTOMATIC LACUNAR STROKE – A RISK FACTOR FOR INTRACRANIAL HEMORRHAGE AFTER THROMBOLYTIC AND HEPARIN THERAPY OF ACUTE MYOCARDIAL INFARCTION WITH ST SEGMENT Е LEVATION?
P . Tzvetanov , J . Uzunangel о v and M . Grigorov .

Summary
. The aim of this study is to present the risk factors and describe the clinical, CT features , and functional outcome in 6 intracranial hemorrhages (ICH) after thrombolytic and heparin therapy of acute myocardial infarction with ST segment еlevation (STEMI) as well as to discuss the possible role of lacunar infarctions for intracranial bleeding. Lacunar infarctions are a very common type of strokes frequently associated with chronic arterial hypertension and diabetes - important risk factors for myocardial infarction. The lack of successful prevention and treatment as well as the unclear cause for vascilar lesions not infrequently pose a question for eventual benefit and safety of thrombolysis in STEMI patients with lacunar infarctions. It is not easy to make the right decision especially in oligo/asymptomatic lacunar stroke patients. The review of literature data and our experience in such cases have shown that lacunar stroke is an important risk factor for ICH in STEMI patients that have underwent thrombolitic and heparin treatment. They might be cause for small rounded subcortical haematomas with benign prognosis and large subcortical/deep multiple ICHs with poor prognosis in case of association with higher activated partial-thromboplastin times and fibrinogen significant changes during heparin therapy.

Кеy words: brain infarction/complications, etiology; brain/blood supply, physiopathology; heparin/adverse effects; myocardial infarction/complications (source: MeSH)

АМИЛОИДОЗА НА СЪРЦЕТО - ОСОБЕНОСТИ И КЛИНИЧЕН ХОД
Й. Узунангелов 1 , Ст. Чолаков 2 , T. Веселинова 3 и Т. Бетова 3

1 Клиника по кардиология и интензивно лечение,
2 Функционално кардиологично отделение,
3 Център по обща и клинична патология, УМБАЛ "д-р Георги Странски" — Плевен
Резюме. Aмилоидозата нa сърцето (stiff heart syndrome, инфилтративна кардиопатия) е заболяване, при което значителни количества атипичен белтък (aмилоид) се натрупват в миокарда, с което се нарушава нормалната му функция. Заболяването е рядко, но често има фатален край. Цел на настоящото изследване е представянето на особеностите в клиничната картина, диагнозата и протичането на амилоидозата на сърцето при няколко болни. Проследени са трима пациенти с биопсично доказана амилоидоза, постъпили неколкократно през 2005-2006 г. в Клиниката по кардиология на УМБАЛ - Плевен, с клинична картина на прогресираща сърдечна недостатъчност (СН). Данните за тях са събрани с помощта на документален, неинвазивен и инвазивен метод за изследване на сърцето, лабораторни и имунологични изследвания, биопсични и аутопсионни протоколи. Средната възраст на наблюдаваните от нас болни с доказана амилоидоза на сърцето е 64 ± 5 год. (58-69), двама от тях са мъже (66.7%). При първата хоспитализация пациентите имат 100% проводни нарушения, 66.7% - ритъмни, а синкопален епизод - 33.3%. Починал е един болен — 33.3%. При хистохимичното изследване на болните се установява наличие на IgG абнормен белтък изграден от l -вериги — 100%. Амилоидозата на сърцето е рядка болест, най-често при болни с първична и вторична форма на заболяването. Протича с прогресираща сърдечна недостатъчност, а терминално с тежки ритъмни и проводни нарушения. Лечението е неспецифично и много често — без ефект.

AMYLOIDOSIS CORDIS – PARTICULARITY AND CLINICAL COURSE
J . Uzunangelov , S . Tcolakov , T . Vesselinova and T . Betova .

Summary.
Amyloidosis cordis (stiff heart syndrome, infiltrative cardiomyopathy) is a disease associated with accumulation of important quantity of atypical protein (amyloid) into the myocardium. The diastolic function is impared but the systolic is preserved for a long time. The disease is rare but often has fathal outcome. The investigation shows the particularity in the clinical presentation, diagnosis and the course of amyloidosis cordis in some cases. We investigated three patients with amyloidosis cordis hospitalized in 2005-2006 year in the Clinic of Cardiology of UMBAL Pleven with clinical findings of severe heart failure (HF). The data are collected with documental, invasive, and noninvasive cardiac investigations, laboratory and immunologic investigations, biopsy and authopsy protocols. The average age of the investigated patients with amyloidosis cordis was 64 ± 5 years (58-69), two of them men (66.7%). During the first hospitalization the patients had conduction disturbances in 100%, rhythm disturbances in 66.7%, and syncope - in 33.3%. One of the patients deceased (33.3%). The histochemical investigation settled IgG abnormal proteins builded with l chains – 100%. Amyloidosis cordis is a rare disease, more often in patients with primary and secondary amyloidosis. The patients often have progressive heart failure and severe terminal rhythm or conduction complications. The treatment is unspecified and often without effect.

Key words : cardiomyopathy, restrictive; anyloidosis; heart diseases/diagnosis, tretment; fatal outcome; magnetic resonance imaging (source: MeSH)

ЛОНГИТУДИНАЛНО 30-МЕСЕЧНО ПРОУЧВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО В РАННА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ И УЧАСТИЕТО НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯТА МУ
Р. Асенова 1 , П. Константинов 2 и Р. Димова 1
1 Катедра по обща медицина, МУ — Пловдив
2 Катедра по обща медицина, Тракийски университет — Ст. Загора

Резюме.
Наднорменото тегло е важен социален проблем. Позицията на общопрактикуващите лекари в българското здравеопазване им дава реална възможност за превантивна дейност в тази област. Изследвани бяха 387 деца от I до III клас от Пловдив. Повторно лонгитудинално бяха проследени 306 деца (79.07%). Беше проведена пряка анкета на децата и бяха измерени основните им антропометрични показатели – ръст и тегло. За оценка на телесната маса беше из­ползван ИТМ. Разпространението на наднорменото тегло сред децата от I до III клас е 25.06%, като след 30-месечен период на проследяване честотата на наднорменото тегло при същата извадка деца се запазва висока – 25.49%. Резултатността от здравно-обучителната дейност на ОПЛ за превенция на наднорменото тегло е недостатъчна както по отношение на обхващането на децата с наднормено тегло, така и по отношение на ефекта от превантивната дейност.

A 30-MONTH FOLLOW-UP STUDY CONCERNING THE PREVALENCE OF OVERWEIGHT IN PRIMARY SCHOOL CHILDREN AND THE ROLE OF GENERAL PRACTITIONERS IN ITS PREVENTION
R. Asenova, P. Konstantinov and R. Dimova.
Summary.
Overweight is a major social problem. The position of general practitioners in Bulgarian health care system gives them the possibility of preventive activity in this field. 387 children from the first to the third grade from Plovdiv were surveyed. 306 children (79.07%) were followed up in 30 months. A direct questionnaire to the children and mea­suring of basic anthropometrical indicators such as height and weight were conducted. Body mass index (BMI) was used for assessing overweigh and obese children. The spread of overweight among children from the first to the third grade is 25.06%. After a thirty-month period of tracing the frequency of overweight, it remains high in the same sample (25.49%). The effect of health educational activity of GPs concerning overweight is inadequate as far as the range of the examined children as well as the effect of the preventive action.

Key words: obesity/epidemiology; body mass index; physician, family; Bulgaria; longitudinal studies (source: MeSH)


ОБЗОРИ
REVIEWS
ЗАБОЛЯВАНЕТО “БЯС” В НАШИ ДНИ
М. Карчева

Сектор “ Епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ – Плевен

Резюме.
Бесът е фатално вирусно заболяване, което се предава от животни на хора и е причина в световен мащаб за повече от 35 000 смъртни случая годишно. За нашата страна проблемът за беса е акту­а­лен предвид персистиращите природни огнища. Заболяването е елиминирано, но профилактичните и противоепидемичните мерки продъл­жават да са важна част в борбата с него. Целта на настоящият обзор е да се анализират епизоотичната и епидемиологичната обстановка по от­ношение на беса в миналото и в настоящето. Задачите на обзора са да се докаже, че епизоотичният и епидемичният процес търпят про­ме­ни във времето, както и да се представят тенденциите в раз­пространението, патогенезата, диагностиката и имунопрофилактиката на заболяването. Използвани са данни от Rabies Bulletin Europe , Районната ветеринарна медицинска служба – Плевен, оригинални научни статии, ретроспективен и графичен анализ.

THE RABIES IN NOWDAYS
M. Karcheva.

Summary.
Rabies is a fatal viral disease transmitted from animals to humans. It causes more than 35 000 human deaths per year. The problem with rabies is still actual in our country. The disease among human population is eliminated, but the epizootic situation in some regions is unfavourable. Although the control of animal rabies is central to the prevention of human disease, few nations have eliminated it, and these usually maintain quarantine procedures lest the disease reappear. Therefore, prophylactic procedures remain essential. Presented is an analysis of the dynamic chages in the epizootic process of rabies in the world and of epidemiology, pathogenesis, diagnosis, and prophylaxis.

Key words: rabies; zoonoses/epidemiology; sentinel surveillance; Bulgaria/epidemiology (source: MeSH)

ХРОНИЧНА КАШЛИЦА ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ – КЛИНИЧНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ И ДИАГНОСТИЧНИ ПОДХОДИ В ОБЩАТА ПРАКТИКА

П. Константинов, Е. Влаев и В. Попзахариева

Секция “Обща Медицина”, Медицински факултет, Тракийски университет

Резюме.
В представения обзор се разглеждат характерните клинични особености на хроничната кашлица. Представени са основните заболявания, протичащи с хронична кашлица, и диагностичните процедури, необходими за диференциална диагноза в общата практика. Дадени са главните анамнестични данни и физикални находки при групите на пушачите и непушачите.

CHRONIC COUGH IN ADULT PATIENTS – CLINICAL CHARACTERISTICS AND DIAGNOSTIC APPROACHES IN GENERAL PRACTICE
P. Konstantinov, E. Vlaev and V. Popzaharieva.
Summary.
In the presented article, we review the typical clinical characteristics of chronic cough. We represented the main diseases presenting with chronic cough and the diagnostic procedures that take place in the diagnostic process in general practice. In this article, the main history facts and physical examination data have been reviewed in smoker and nonsmoker groups.

Key words : asthma; pulmonary disease, chronic obstructive; gastroesophageal reflux; nose diseases/complications; physicians, family (source: MeSH)

ЗНАЧИМОСТ НА ПРОБЛЕМА С ПОВИШЕНАТА КОНСУМАЦИЯ НА АЛКОХОЛ ЗА ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА И НЕОБХОДИМОСТ ОТ РАННО TO МУ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ
П. Манчева, В. Маджова, А. Забунов и Св. Христова
Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, МУ — Варна

Резюме.
Алкохолизмът е значим проблем в общата практика, защото е една от най-честите причини за ранна смърт във възрастта 25-45 години, а България е на 7-мо място в света по консумация на спиртни напитки. Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) заема ключова позиция за ранното диагностициране на алкохолизма. Много често клиничният преглед е единственият използван метод, въпреки че всяка системно снета анамнеза следва да включва и скринингов тест за алкохолизъм.

THE IMPORTANCE OF THE PROBLEM WITH ALCOHOL COMSUPTION TO THE GENERAL PRACTICE AND NECESSITY OF EARLY DETECTION
P. Mancheva, V. Madjova, A. Zabunov and Sv. Hristova.

Summary
. Alcoholism is a major problem in general practice being one of the most common causes of death in the age of 25-45, while Bulgaria occupies the 7-th place in the world for alcohol consumption. The general practitioner (GP) plays a very important role for early detection of alcoholism. Clinical evaluation is often the only method used, although it has been suggested that any systematic patient history should include a screening test for alcoholism.

Key words: alcoholism; alcohol drinking; physicians, family; early diagnosis (source: MeSH)


ЦМБ
Медицински преглед Scripta periodica
Сърдечно-съдови заболявания
Сестринско дело
Български медицински журнал
Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти