ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите

Архив

Издания на ЦМБ

2/2016

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

Интегрираните грижи като елемент на първичната
медицинска помощ
П. Добрилова
Филиал „Проф. д-р Иван Митев“ – Враца, МУ – София
Резюме. Интегрираната грижа служи за подобряване на координацията и комуникацията между различните доставчици и за осигуряване на грижи в зависимост от специфичните потребности на пациента. Общопрактикуващите лекари са „входната врата“ при предоставянето на интегрирани грижи и основна фигура при удовлетворяване на здравните протребности на лицата с хронични заболявания. Настоящото проучване има за цел да характеризира процеса на предоставяне на интегрирани здравни грижи в общата медицинска практика като средство за повишаване удовлетвореността на потребителя и качеството на предоставените грижи. Посочва се необходимостта от трансформиране на досегашните услуги за хронично болните пациенти и от развитието на интегрирани грижи. Информационен източник за удовлетвореността от предоставените интегрирани здравни грижи е мнението на 806 пациенти с хронични заболявания, което е изследвано чрез пряка индивидуална анкета през периода януари 2014 г. – декември 2014 г. От проведеното изследване се установи, че по-голямата част от пациентите са неинформирани (43,1%) и частично информирани (37,5%) относно грижите, необходими за подобряване на тяхното здравно състояние. Според пациентите близките им (40,7%) също не притежават необходимите знания и умения за справяне с грижите без помощ и обучение от медицински специалисти. Независимо от реалния достъп до специализираните грижи, съществуват проблеми, които сегашната здравна система не е решила. Един от сериозните проблеми е липсата на колаборация между извънболничната помощ, болниците за активно лечение и болниците за рехабилитация.
Ключови думи: интегрирани грижи, хронично болни, общопрактикуващи лекари

 

Integrated care as elements of primary health care
P. Dobrilova
Branch „Prof. Dr. Ivan Mitev“ – Vratsa, Medical University – Sofia
Summary. Integrated care is designed to improve coordination and communication between different suppliers and for provision of care depending on the specific needs of the patient. GPs are „front door“ in the provision of integrated care and a major figure in satisfying health requirements of people with chronic diseases. This study aims to characterize the process of providing integrated health care in general practice as a means to increase customer satisfaction and quality of care provided. The need for transformation of existing services for chronically ill patients and the development of integrated care is indicated. The information source about satisfaction of provided integrated health care is the opinion of 806 patients with chronic diseases, which was investigated by direct individual survey in the period January 2014 – December 2014. Based the completed survey it was found that the majority of patients are uninformed (43.1%) and partially informed (37.5%) about the care needed for improvement of their health. According to the patients, their relatives (40.7%) also do not have the necessary knowledge and skills to deal with care without the assistance and training by medical professionals. Regardless of the real access to specialized care, there are problems which current health care system has not solved. One of the serious problems is the lack of collaboration between outpatient care, hospitals for active treatment and the rehabilitation hospitals.
Key words: integrated care, chronically ill patients, general practitioners

Здравнопромотивни и профилактични интервенции в дейността
на общопрактикуващите лекари
К. Стефанова
Филиал ,,Проф. Иван Митев‘‘ – Враца, Медицински университет – София
Резюме. Първичната медицинска помощ (ПМП) се определя като приоритетно направление в Националната здравна система. Този стратегически фокус трябва да включва както промоция на здравето, така и профилактика на болестите. Първичната медицинска помощ създава много добри възможности за тяхното провеждане, като ключова роля в мениджмънта им имат общопрактикуващите лекари. Световната здравна организация предлага редица политики и стратегии, съобразени със здравните заплахи, както и адекватни здравнопромотивни и профилактични подходи и интервенции. Целта на проучването е да се анализират и оценят информираността, мотивацията и професионалната нагласа на общопрактикуващите лекари към дейностите по промоция на здравето и профилактика на болестите. В заключение може да се обобщи, че основният акцент в проведеното проучване се базира върху синтетичното понятие ,,здравнопромотивни и профилактични интервенции“, извършвани от общопрактикуващите лекари в борбата срещу нездравословния начин на живот на пациентите, посещаващи общомедицинските практики на ПМП.
Ключови думи: общопрактикуващи лекари, промоция на здраве, профилактика на болести

 

Health promotional and prophylactic interventions in the activities of general practitioners
K. Stefanova
Branch “Prof. Dr. Ivan Mitev” – Vratsa, Medical University – Sofia
Summary. Primary care is defined as a priority area in the National Health System. This strategic focus must include both health promotion and disease prevention. In light of the foregoing, primary care creates a lot of opportunities for their implementation as GPs have a key role in their management. The World Health Organization offers a number of policies and strategies consistent with health threats, offering adequate health promotive and preventive approaches and interventions. The aim of this study was to analyze and evaluate the awareness, motivation and professional attitude of GPs to activities in health promotion and disease prevention. In conclusion, it can be concluded that the main focus of this survey is based on the synthetic concept “Health promotional and preventive interventions’’ carried out by GPs in the fight against unhealthy lifestyles of patients attending medical practice primary care.
Key words: general practitioners, health promotion, disease prevention

Житейски събития, предхождащи хоспитализацията на пациенти
с шизофрения и биполярно афективно разстройство
Е. Иванова-Генова и В. Миланова
Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” – София
Резюме. Стресогенните житейски събития могат да бъдат отключващ фактор за развитието на заболяване, както и да влошат налично страдание. В проучването са включени 62-ма пациенти с шизофрения, 41 с биполярно афективно разстройство (БАР) и 34 здрави контроли. Житейските събития са оценени със Скалата за социална реадаптация на Holmes и Rahe. При пациентите с шизофрения и БАР са доминирали проявите на всекидневния стрес, по-високи нива на стреса е имало във възрастовата група 20-40 г., при жените и тези с висше образование. Сравнението между групите е разкрило различия: семейните и безработните пациенти с шизофрения са имали по-високи нива на стреса, докато сред пациентите с БАР това са били несемейните и работещите. Психично болните имат различни нарушения – емоционални, когнитивни и др., които ги правят по-уязвими към стреса. Провеждането на комплексно лечение при психично болните – фармакотерапия и психосоциални интервенции, включващи и стратегии за справяне с проблемни житейски ситуации, може да спомогне за постигането на пълноценна ремисия и за предпазване от релапс.
Ключови думи: стрес, житейски събития, шизофрения, биполярно афективно разстройство

 

Life events preceding hospitalization of patients with schizophrenia and bipolar disorder
E. Ivanova-Genova and V. Milanova
Clinic of Psychiatry, University Multiprofile Hospital for Active Treatment “Alexandrovska” – Sofia
Summary. Stressful life events can be triggering factor for the development of the disease, and worsening suffering. The study included 62 patients with schizophrenia, 41 – with bipolar disorder, and 34 healthy controls. Life events were evaluated with Social Readjustment Rating Scale by Holmes and Rahe. In the patients with schizophrenia and bipolar disorder the events of everyday stress prevailed, and the age group of 20-40 years, women and those with higher education experienced higher levels of stress. The comparison between groups revealed following differences: the married and unemployed patients with schizophrenia had higher stress levels, while with bipolar affective disorder the single and unemployed patients had higher stress levels. Mentally ill have different disorders – emotional, cognitive and other that make them more vulnerable to stress. Conducting complex treatment of the mentally ill – pharmacotherapy and psychosocial interventions, including also strategies for dealing with problematic situations in life can help achieve complete remission and prevent relapse.
Key words: stress, life events, schizophrenia, bipolar affective disorder

Ранните травми в детството на пациенти с шизофрения
и биполярно афективно разстройство
Е. Иванова-Генова и В. Миланова
Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” – София
Резюме. Проучването беше насочено към ранните травми в детството на пациенти с психични разстройства. С Adverse Childhood Experiences (АСЕ) са оценени 62-ма пациенти с шизофрения, 41 пациенти с биполярно афективно разстройство (БАР) и 34 здрави контроли. Пациентите с шизофрения в детството си били по-често малтретирани (психически – 46,7%, физически – 33,87%, и сексуално – 12,90%) и неглижирани (емоционално – 35,48%, и физически – 14,52%) в сравнение с пациентите с БАР и здравите контроли. Двайсет и двама от пациентите с шизофрения и 12 от пациентите с БАР са имали родител/и с психично разстройство. Родителите на двайсет от пациентите с шизофрения, преди да навършат 9 години, са били разведени/разделени. При пациентите с шизофрения в детството им са преобладавали различните прояви на семейната дисфункция, малтретирането и неглижирането, което е потвърдено и от данни на други изследователи. Хората с генетична предразположеност към психотични прояви, вследствие на травматично детство, имат по-голяма вероятност да развият психоза като възрастни.
Ключови думи: ранни травми в детството, шизофрения, биполярно афективно разстройство

 

The early childhood trauma in patients with schizophrenia
and bipolar disorder
E. Ivanova-Genova and V. Milanova
Clinic of Psychiatry, University Multiprofile Hospital for Active Treatment “Alexandrovska” – Sofia
Summary. The study focused on early childhood trauma patients with mental disorders. Using Adverse Childhood Experiences (ACE) 62 patients with schizophrenia, 41 patients with bipolar disorder and 34 healthy controls were evaluated. Patients with schizophrenia in childhood were more often abused (mentally – 46.7%, physically – 33.87% and sexually – 12.90%) and neglected (emotionally – 35.48% and physically – 14.52%), compared with patients with bipolar affective disorder and healthy controls. Twenty-two patients with schizophrenia and 12 patients with bipolar disorder have parents with mental disorder. The parents of twenty patients with schizophrenia were divorced/separated before the child’s age of 9 years. In the patients with schizophrenia in childhood various manifestations of family dysfunction, abuse and neglect prevailed which is confirmed by other researchers’ findings. People with a genetic predisposition to psychotic manifestations as a result of traumatic childhood are more likely to develop psychosis as adults.
Key words: early childhood trauma, schizophrenia, bipolar affective disorder

Ниво на познание на денталните лекари за усложненията
от бисфосфонатно лечение при имунокомпрометирани пациенти
в денталната практика
А. Кеворкян1, В. Стоева1, В. Христамян2, Х. Лалабонова2, В. Кондева3, М. Христамян1 и Й. Стоилова1
1Катедра Епидемиология и МБС, Медицински университет – Пловдив
2Клиника по лицево-челюстна хирургия, УМБАЛ „Св Георги” – Пловдив
3Катедра по детска дентална медицина, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Бисфосфонатите (БФ) са лекарствени продукти, използвани за лечение на онкологични заболявания с костни метастази, както и на остеопороза. Нарастват съобщенията в литературата за появата на случаи на остеонекроза на челюстта при пациенти, лекувани с бисфосфонати. Целлта на проучването е да се изследва нивото на познание на денталните лекари за усложненията от бисфосфонатното лечение при имунокомпрометирани пациенти в денталната практика. Анонимна анкетна карта, включваща осем въпроса, е попълнена от 124 лекари по дентална медицина. Проучването включва въпроси, свързани с работното място, познанията за индикациите и методите на приложение на БФ, възможните усложнения. Нисък е делът на денталните лекари, които декларират добра информираност по проблема – 35.48%. Относно индикациите за приложение на БФ по-малко от 1/3 от анкетираните (25.81%) са посочили правилно двете основни показания за терапия – остеопороза и онкологични заболявания с костни метастази. Венозният път на въвеждане е оценен като по-рисков за възникване на остеонекроза на челюстта от 63.71% от денталните лекари. 41.12% посочват правилно, че БФ поразяват костната система, но едва 8.87% отговарят, че също са възможни поражения и на меките тъкани и пародонта. Относителният дял на денталните лекари, които не са срещали в практиката си пациенти с усложнения от бисфосфонати, е висок – 64.52%. Лекарите по дентална медицина не са достатъчно добре информирани за приложението на бисфосфонатите и за техните усложнения, което налага насочване на усилията в тази насока. Водени от важността и актуалността на проблема, препоръчваме обучение, което да залегне като задължителна част от студенсткото обучение на лекарите по дентална медицина.
Ключови думи: знания, дентална медицина, приложение на бифосфонати

 

Level of knowledge of dentists about the complications
of bisphosphonate treatment in immunocompromised patients
in dental practice
A. Kevorkyan1, V. Stoeva1, V. Hristamyan2, H. Lalabonova2, V. Kondeva3, M. Hristamyan1 and Y. Stoilova1
1Department of Epidemiology and Disaster Medicine, Medical University – Plovdiv
2Clinic of Maxillofacial Surgery, University Hospital Sv. Georgi – Plovdiv
3Department of Paediatric Dentistry, Medical University – Plovdiv
Summary. Bisphosphonates (BF) are drugs used to treat oncologic diseases with bone metastases as well as osteoporosis. Reports in the literature on the occurrence of cases of osteonecrosis of the jaw in patients treated with bisphosphonates are increasing. The study aim is to investigate the level of knowledge of doctors of dental medicine about the complications of bisphosphonate treatment in immunocompromised patients in the dental practice. An anonymous questionnaire consisting of eight questions was filled in by 124 dentists. The survey includes questions related to the workplace, knowledge of indications and methods of application of BF, possible complications. The share of doctors of dental medicine who declare good awareness of the problem is low – 35.48%. On the indications of use of BF, less than 1/3 of respondents (25.81%) have correctly indicated the two main indications for treatment – osteoporosis and cancer with bone metastases. The intravenous route of administration is rated as a risk for the occurrence of osteonecrosis of the jaw from 63.71% of the doctors of dental medicine. 41.12% correctly state that BF strike the bone, but only 8.87% indicate that they are also possible complications in the soft tissues and periodontal tissues. The proportion of doctors of dental medicine who have not encountered patients with complications of bisphosphonates in their practice is high – 64.52%. Doctors of dental medicine are not informed well enough about the use of bisphosphonates and their complications which requires focusing efforts in this direction. Led by the importance and the relevance of the problem, we recommend that training about the complications of bisphоsphonate use should be a mandatory part of the students training education of dentists.
Key words: knowledge, dental medicine, application of bisphosphonates

Характеристики и фактори за професионална кариера
на общопрактикуващите лекари: резултати от емпирично проучване
Б. Парашкевова и Ю. Маринова
Катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт
Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора
Резюме. Цел на настоящата разработка е да се проучи характеристиката на общопрактикуващите лекари като трудов ресурс и да се идентифицират фактори, както и бариерите за тяхната професионална кариера. Проведено е емпирично социологическо проучване сред 223-ма общопрактикуващи лекари (ОПЛ) в област Стара Загора: индивидуално полустандартизирано интервю за периода юли-декември 2012 г. Приложен е качествен анализ на нормативни документи, като източник на информация е използвана и базата данни на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора, при спазени изисквания за достъп. Най-голям е относителният дял на лекарите от възрастовата група 45-54 години: 53%; само един лекар е под 35-годишна възраст. Жените преобладават, като при ОПЛ над 54 години те са три пъти повече от мъжете. Лекарите преобладаващо работят в индивидуални практики (92.4%) в градовете и в големите села от областта. Представен е професионалният маршрут и трудовият стаж на ОПЛ, както и изразените от тях бариери за професионална кариера, свързани с условията за специализация по обща медицина като задължително условие за практикуване на професията. Установява се подчертано застаряване и феминизация на ОПЛ. Възможностите за кариера в общата практика се поставят с особена острота за младите лекари. Съществува реална заплаха за криза на лекарски кадри в общата медицинска практика. Посредством анализа на резултатите от настоящото проучване може да се допринесе за развитието на политики, базирани на доказателства, за управление на човешките ресурси и конкретно на лекарските кадри в първичната помощ в подкрепа на нейната устойчивост и стабилност като основа на здравната система.
Ключови думи: общопрактикуващи лекари, човешки ресурси, професионална кариера, интервю

 

General practitioners’ career characteristics and factors: results from an empirical study
B. Parashkevova and J. Marinova
Department of Social Medicine and Health Care Management
Medical Faculty, Trakia University – Stara Zagora
Summary. TThe purpose of this work is to study characteristics of general practitioners as workforce and to investigate their careers’ paths in order to identify factors and barriers that promote opportunities in career of general practice. Empirical comprehensive study was conducted – structured interview with 223 GPs from the region of Stara Zagora, Bulgaria, for the period July–December 2012. The interview questionnaire was developed by the authors of the study. Other source of information is the official database of the National Health Insurance Fund, Stara Zagora Branch Office. The largest number of General Practitioners is aged between 45 and 54 years. There is only one doctor in the age group under 35 years. Women predominate, and in the age group of over 54 years female GPs are three times more than the male. Most practices are concentrated in big towns and villages; the practices are mainly solo-practice. In the interview doctors described their careers’ paths and their motivation for career development. Majority of GPs shared that they have met obstacles and barriers to their career development – specialization and continuing education. The prospects for professional career of today‘s General Practitioners influence the future of this profession group. The presented age and sex structures focus on policy decisions and activities, especially concerning women and young doctors. The problem of developing career is particularly acute for young doctors. This study can serve as a tool for development of effective policies for professional growth and initiation of actions to promote career opportunities in general practice: urgent measures that could make work in general practice more attractive and satisfying.
Key words: general practitioners, human resources, professional career, interview

Специализацията по обща медицина през погледа на лекарите
специализанти
Цв. Валентинова, М. Балашкова, В. Недкова и Л. Гаджелова
Сектор „Обща медицина“, МУ – Плевен
Резюме. Целта на изследването е да се проучи мнението на лекарите, специализиращи обща медицина в МУ – Плевен, по отношение на проблемите и перспективите на провежданата от тях специализация. Участници в проучването са общопрактикуващи лекари, зачислени на специализация към Сектор „Обща медицина“ в МУ – Плевен, по условията на Наредби № 34 и № 15. Информацията е събрана чрез използване на пряка анонимна анкета. По-голяма част от анкетираните лекари определят специализацията по обща медицина като полезна и необходима, но съобщават за редица трудности при осъществяването ѝ. Мнозинството от респондентите отчитат липсата на време и възможности за обучение и повишаване на квалификацията си. Основните трудности, които съпътстват провеждането на специализацията по обща медицина, са свързани с липсата на мотивация, напредналата възраст на работещите лекари в първичната здравна помощ, отдалечеността на практиката на специализанта от центровете за обучение, проблемите с финансирането на обучението, необходимостта от отсъствие от работа заради провеждането на специализацията и др. Специализантите посочват най-често използваните от тях източници за информация, както и здравните проблеми, по които те смятат, че имат нужда от повече знания. Лекарите отчитат нуждата от специализация, но организацията ѝ трябва да бъде такава, че да ги мотивира повече и да създава по-добри възможности за съчетаване на работа и обучение.
Ключови думи: обща медицина, обучение, специализация

 


Specialization in general medicine through the eyes
of postgraduate doctors
Ts. Valentinova, M. Balashkova, V. Nedkova-Milanova and L. Gadjelova
Department of General Medicine, Medical University – Pleven
Summary. This study aims to investigate the views of doctors specializing in general medicine in the Medical University – Pleven, regarding the problems and perspectives in front of their specialization. Participants in the study are General Practitioners accomplishing specialization in the Sector of General Medicine in Medical University – Pleven under the conditions of Ordinances 34 and 15. The information is collected with self-administered questionnaire. The majority of surveyed physicians determined the specialization in general medicine as useful and necessary, but reported a number of difficulties in its completion. The majority of respondents reported lack of time and opportunities for training and upgrading of their education. The main difficulties in front of specialization in general medicine are related to lack of motivation, the older age of physicians working in primary health care, the remoteness of the practice of trainee from training centers, problems with the financing of education, the absence from work in time of specialization and others. The recipients indicate the most commonly used sources of information and topics, on which they need extended knowledge. Doctors recognize the need for specialization, but its organization must be prepared so that it can motivate them and create more and better opportunities to combine work and training.
Key words: general medicine, training, specialization
ОБЗОРИ
REVIEWS

Образни и инвазивни изследвания при неясно фебрилно състояние
М. Баймакова1, А. Демирев2 и К. Плочев1
1Клиника по инфекциозни болести, ВМА – София
2Клиничен център по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология, МУ – София
Резюме. Неясното фебрилно състояние е актуален медицински проблем, представляващ предизвикателство пред медицинската общност. В алгоритъма на поведение се изисква комплексен, системен и всеобхватен подход. Изобразителните диагностични методи са неразделна част от диагностичния процес. През последните години, освен конвенционалните образни изследвания, се отчита засилващата се значима роля на нуклеарната медицина, в частност приложението на FDG-PET/CT. Приложението на инвазивните способи се характеризира със строго прецизиране на употребата им в контекста на конкретния клиничен случай и наличните диагностични насоки.
Ключови думи: неясно фебрилно състояние, образни изследвания, инвазивни изследвания, FDG-PET

 


Imaging and invasive procedures in fever of unknown origin
M. Baymakova1, A. Demirev2 and K. Plochev1
1Department of Infectious Diseases, Military Medical Academy – Sofia
2Clinical Center of Nuclear Medicine, Radiation and Medical Oncology, Medical University – Sofia
Summary. Fever of unknown origin (FUO) is an actual medical problem, a challenge before the medical society. The diagnostic algorithm is a complex, systematic and comprehensive. The imaging methods are undivided part of the diagnostic process. In recent years, besides the conventional imaging methods, the nuclear medicine marks the increasing role of its usefulness, in particular the use of FDG-PET/CT. The application of invasive procedures is characterized by accurate use based on the current clinical case and available diagnostic clues.
Key words: fever of unknown origin, imaging methods, invasive procedures, FDG-PET

Скрининг за кистна ехинококоза
М. Мухтаров¹ и И. Райнова²
¹МБАЛ ”Кърджали”, Гастроентерологично отделение, Кърджали, България
²Национален център по заразни паразитни болести, Отдел „Паразитология и тропическа медицина”, София
Резюме. Кистната ехинококоза при човека се причинява от ларвния стадий на цестода Echinococcus granulosus. При липса на своевременно диагностициране и адекватно лечение тази паразитна болест е с хроничен ход, може да протече безсимптомно или като тежко заболяване с неблагоприятна прогноза, дори с фатален край. Ранната диагностика на безсимптомната ехинококоза е важна както за своевременното лечение, така и за ефективния контрол на тази паразитоза. Провеждането на скринингови изследвания е възможен подход за осъществяването на такава диагностика. Съществуват три вида скрининг за кистна ехинококоза при човека: 1) имунологичен (серологичен) и потвърждаване на серопозитивните с образни методи; 2) образна диагностика (ехография, рентгеново изследване) и последващо имунологично изследване на пациентите с кисти; 3) едновременно прилагане на образни и имунологични методи.
Ключови думи: Кистна ехинококоза, имунологичен скрининг, ехографски скрининг

 

Screening for cystic echinococcosis
M. Muhtarov¹ and I. Rainova²
¹Multi-Profile Hospital for Active Treatment „Kardzhali“, Gastroenterology Ward, Kardzhali, Bulgaria
²National Centre of Infectious and Parasitic Diseases, Department of Parasitology and Tropical Medicine, Sofia, Bulgaria
Summary. Human cystic echinococcosis is caused by the larval stage of the tapeworm Echinococcus granulosus. This parasitic disease has a chronic course, can be asymptomatic or severe disease with poor prognosis, even fatal if not promptly diagnosed and adequately treated. Early diagnosis of asymptomatic cystic echinococcosis is important both at the individual level and for the effective control of this parasitic zoonosis. It is performed by conducting screening tests. There are three approaches for screening for human cystic echinococcosis: immunodiagnostic test and confirmation of the seropositive patients with imaging methods, diagnostic imaging methods (ultrasound, radiography) and subsequent immunological testing of patients with cysts; simultaneous application of imaging and immunological methods.
Key words: cystic echinococcosis, serological screening, ultrasound based screening

Кистични неоплазми на панкреаса – предизвикателство
за диагностика и клиничен подход
Л. Танкова, М. Стоянова и Г. Танева
Клиника по гастроентерология, Клиничен център по гастроентерология,
УМБАЛ „Царица Йоанна" – София
Резюме. Диагностиката и поведението при кистичните лезии на панкреаса представляват най-противоречивата и бързоразвиваща се тематика в областта на панкреатологията. Кистичните неоплазми на панкреаса, някога смятани за изключително редки, днес се откриват все по-често, особено сред по-възрастни асимптомни пациенти. Нарастващата честота на панкреасните кистични неоплазми се дължи както на познанията ни, че те съществуват, така и на въвеждането и усъвършенстването на образните диагностични методи. Разгледани са диагностичните методи при тази патология и съвременните препоръки за клинично поведение при различните типове панкреасни кистични неоплазми. Основен момент при панкреасните кистични неоплазми е да се идентифицират случаите с ранен инвазивен рак или високостепенна дисплазия и да се предвидят тези лезии, които ще малигнизират в бъдеще. Адекватната своевременна диагностика и оптималното клинично поведение изискват мултидисциплинарен и мултимодален индивидуален подход с участие на гастроентеролог, хирург, специалист по образна диагностика.
Ключови думи: кистични неоплазми, панкреас, панкреатология

 

CYSTIC NEOPLASMS OF PANCREAS – A CHALLENGE FOR DISGNOSTICS
AND THE CLINICAL APPROACH
L. Tankova, M. Stoyanova and G. Taneva
Clinic of Gastroenterology,
University Multyрrofile Hospital of Active Treatment "Tsaritsa Yoanna" – Sofia
Summary. Diagnosis and management of cystic lesions of the pancreas are the most rapidly growing and controversial topics in pancreatology. Cystic neoplasms of the pancreas are discovered more often today, especially among older asymptomatic patients. The growing incidence of pancreatic cystic neoplasms is due to our growing knowledge, and the improvement of the imaging methods. Current recommendations for diagnosis and treatment in this pancreatic pathology are discussed. A major milestone in the clinical management of pancreatic cystic neoplasms is to identify cases of early invasive cancer or high-grade dysplasia. Adequate timely diagnosis and optimal clinical approach require a multidisciplinary and multi-modal individual approach involving gastroenterologist, surgeon, and radiologist.
Key words: cystic neoplasms, pancreas, pancreatology

Медицинско осигуряване на населението при зика вирусна
инфекция – вируснa инфекция с масови медицински загуби
Д. Димитрова
Катедра „Превантивна медицина”, ФОЗ, Медицински университет – София
Резюме. Според данни на СЗО и ООН вирусът зика е реална заплаха за пандемия. Вирусната инфекция зика (ЗВИ) се определя от експерти като смъртоносна и се характеризира с голям брой медицински загуби сред населението с усложнена структура. Медицинската обстановка предполага предприемането на строги мерки за медицинско осигуряване на пострадалото население. Целта на изследването е да се проучат актуалното състояние и тенденциите на развитие и разпространение на вирусната инфекция зика в световен мащаб с акцент върху Европа, чрез дескриптивен анализ на нормативни документи и научни изследвания. Акцентира се върху възможностите за медицинско осигуряване на населението. Представят се организационни препоръки към заинтересованите.
Ключови думи: вирусна инфекция зика, огнище на заразяване зика, масови медицински загуби, медицинско осигуряване на населението

 


Medical provision of the population during zika viral infection – viral infections with mass medical losses
D. Dimitrova
Department „Preventive Medicine“, Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
Summary. According to WHO and UN, the Zika virus really threatens to turn in pandemic. Viral infection Zika (VIZ) is defined by experts as deadly and is characterized by a large number of medical losses with complicated structure among the population. The medical situation implies the adoption of strict measures for medical care of affected population. The aim of the study is to examine the current status and development trends and the spread of VIZ globally with a focus in Europe, through descriptive analysis of legal documents and research. Emphasis is placed on opportunities for medical provision of the population. Organizational recommendations are presented to interested parties.
Key words: Zika virus disease, Zika virus outbreak, mass medical losses, medical provision of the population

Гестационният захарен диабет като рисков фактор за развитие
на захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания
М. Генова1, К. Тодорова2 и П. Цанева3
1Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, УМБАЛ „Александровска”,
Медицински университет – София
2Клиника по ендокринология, Медицински университет – Плевен
3Катедра по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет – София

Резюме. Гестационният захарен диабет (ГЗД) засяга около 1-18% от всички бременни жени, но това зависи от използваните диагностични критерии и етническата принадлежност. Жените с анамнеза за ГЗД са предразположени към развитие на захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) по-късно в живота. Известно е, че ГЗД представлява ранен етап в естествената история на диабет тип 2. В резултат на това все по-голям брой жени сега са изложени на повишен риск от развитие на ЗДТ2. Възможностите за предотвратяване или диагностициране на захарния диабет при жени с анамнеза за ГЗД включват скрининг в ранния постпартален период. Диагнозата гестационен захарен диабет изисква дългосрочно проследяване на нарушенията в глюкозния метаболизъм с цел превенция и предотвратяване развитието на диабет и на други метаболитни нарушения, свързани с риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. След раждането вниманието към жените с история за ГЗД трябва да бъде насочено към насърчаване и обучение на майката за здравословно хранене, планирана физическа активност с акцент върху намаляване на телесното тегло, кърмене и отказване от тютюнопушенето.
Ключови думи: гестационен захарен диабет, захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания

 


Gestational diabetes mellitus as a risk factor for development
of diabetes and cardiovascular diseases
M. Genova1, K. Todorova2 and P. Tzaneva3
1Department of Clinical Laboratory and Clinical Immunology, University Hospital “Alexandrovska”, Medical University – Sofia
2University Clinic of Endocrinology, Medical University – Pleven
3Department of Anaesthesiology and Intensive Care, University Hospital “Alexandrovska”, Medical University – Sofia
Summary. Gestational diabetes mellitus (GDM) affects approximately 1-18% of all pregnant women, but it depends on the used diagnostic criteria and ethnicity. Women with a history of GDM are prone to future development of type 2 diabetes mellitus (T2DM) later in life. It is known that GDM represents an early stage in the natural history of type 2 diabetes. As a result, a growing number of women are now at increased risk of developing T2DM. Opportunities for prevention or diagnosis of diabetes in women with a history of GDM include screening in the early postpartum period. The diagnosis “Gestational diabetes mellitus” requires long term follow up of the disorders in glucose metabolism in order to prevent and avoid the development of diabetes and other metabolic disorders, associated with cardiovascular disease. Postpartum attention to women with a history of GDM should be directed to promotion and education of the mother on healthy eating, physical activity planned with an accent on reducing body weight, breastfeeding and smoking cessation. 
Key words: gestational diabetes mellitus, type 2 diabetes, cardiovascular disorders

 

Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти