ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите

Архив

Издания на ЦМБ

2/2015

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ЕКСПЕРТНИ ЦЕНТРОВЕ И НАЦИОНАЛЕН РЕГИСТЪР ЗА РЕДКИ БОЛЕСТИ В БЪЛГАРИЯ – ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Г. Искров1, Е. Христова1 и Р. Стефанов1,2
1Катедра по социална медицина и обществено здраве, Факултет по обществено здраве, МУ – Пловдив
2Институт по редки болести – Пловдив

Резюме. През последното десетилетие редките болести се утвърдиха като приоритетна област на действие за общественото здраве в Европейския съюз. Характерните особености на редките болести – огромен брой отделни нозологични единици с ниска болестност, тежка клинична картина и лоша прогноза, ограничена информация и експертен опит, липса на терапии – налагат сътрудничество и споделяне на опит с цел оптимално използване на наличните ресурси за тези заболявания. В България през 2014 г. официално бе приета Наредба № 16 за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания. Този нормативен акт се свързва със сериозни очаквания за подобрение в превенцията, диагностиката, лечението, проследяването и рехабилитацията на редките болести у нас. Реализирането на практика на тези цели зависи преди всичко от готовността и инициативността на пряко заинтересованите страни. Здравните власти биха могли да елиминират този риск с пакет от стратегически мерки, в това число и финансови стимули, за бъдещите експертни центрове по редки болести в България.
Ключови думи: редки болести, експертни центрове, референтни мрежи, регистри

 

EXPERTISE CENTERS AND NATIONAL REGISTRY FOR RARE DISEASES IN BULGARIA – PERSPECTIVES AND CHALLENGES
G. Iskrov1, E. Hristova1 and R. Stefanov1,2
1Department of Social Medicine and Public Health, Faculty of Public Health, Medical University – Plovdiv
2Institute of Rare Diseases – Plovdiv

Summary. Over the last decade, rare diseases have been gradually established as a priority area for the EU public health policy. The specifics of these conditions – a great number of distinct nosologies with low
prevalence, severe clinical course and prognosis, limited information and expertise, lack of therapies – impose initiating cooperation and sharing experience in order to use in optimal way the available resources for these diseases. In Bulgaria, Ordinance №16 on the conditions and procedures for registration of rare diseases and designation of centers of expertise and reference networks for rare diseases was adopted in 2014. This act is expected to improve significantly the prevention, diagnosis, treatment, follow-up and rehabilitation of rare diseases in the country. The practical implementation of these objectives, however, largely depends on the awareness and motivation of rare disease stakeholders to initiate and take part in such activities. Health authorities could eliminate this risk by adopting policy measures, including financial incentives for the future centers of expertise and reference networks for rare diseases in Bulgaria.
Key words: rare diseases, centers of expertise, reference networks, registries

МЕДИЦИНСКО ОСИГУРЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ БЕДСТВЕНИ СИТУАЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ
Д. Димитрова¹, В. Славова² и Ил. Михайлова
¹Катедра „Превантивна медицина”, ФОЗ, Медицински университет – София
²Катедра „Неврология, психиатрия и МБС”, Секция „Медицина на бедствените ситуации”,
Медицински факултет, Тракийски университет – Стара Загора

Резюме. При възникване на бедствени ситуации (БС) в България в засегнатия регион се създава тежка обща и медицинска обстановка. Поразяват се здравни заведения, недостигат здравни кадри, медико-санитарно имущество и др. При БС с голям магнитуд сериозно се поразява и населението. Необходимо е медицинско осигуряване на пострадалите. Системата за медицинско осигуряване на населението (СМОН) в България при бедствия включва централни, регионални и териториални органи на изпълнителната власт и държавни органи за управление и координиране на дейностите по медицинско осигуряване. За реализиране на дейностите в СМОН в страната е изградена единна спасителна система (ЕСС) с единен европейски номер 112. Основна съставна част на националната система 112 в България са центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Екипите на ЦСМП са основен елемент в СМОН при БС в страната. В СМОН са включени и всички здравни заведения, формирования и медицински екипи. Целта на изследването е да се проучат и представят съвременното състояние и тенденциите за развитие на системата за медицинско осигуряване на населението при БС в страната чрез дескриптивен анализ на нормативните документи, научните изследвания и собствени проучвания. Акцентира се върху ЦСМП.
Ключови думи: бедствени ситуации, единна спасителна система, медицинско осигуряване на населението, ЦСМП

 

MEDICAL PROVISION FOR THE POPULATION IN DISASTER SITUATIONS
IN BULGARIA – TRADITIONS AND CURRENT TENDENCIES

D. Dimitrova¹, V. Slavova² and Il. Mihailova
¹Department „Preventive Medicine“, Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
²Department „Neurology, Psychiatry and Disaster Medicine“, Section „Disaster Medicine“, Medical Faculty,
Trakia University – Stara Zagora

Summary. In the event of disaster situations (DS) in Bulgaria severe general and medical situation in the affected region will occur. Health facilities will be affected; a shortage of health personnel, medical and sanitary property will be present. In the case of DS with a large magnitude the population is seriously affected. There is a need for medical care for the victims. The system of medical provision of the population (SMPP) during disasters in Bulgaria includes the central, regional and local executive institutions and civil authorities. For the implementation of activities in SMPP in the country the Unified Rescue System (URS) is established, with the Single European Number 112. The main components of the national system 112 in Bulgaria are the centers for Emergency Medical Services (EMSC). EMSC teams are a key element in SMPP in DS in the country. In SMPP all available health facilities, units and medical teams are included. The aim of the study is to explore and present the current state and trends of development of the system of SMPP in the country using descriptive analysis of available legal documents and research, and own research. Emphasis is placed on the EMSC.
Key words: disaster situations, Unified Rescue System, medical provision for the population, Centers for Emergency Medical Services

НИВО НА ПЛАНИРАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ НА ОЦЕНКАТА НА ЗДРАВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРИЯ – СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
Т. Веков, С. Александрова-Янкуловска и Н. Велева
ФОЗ, Медицински университет – Плевен
Резюме. Оценката на здравните технологии по принцип следва да отговори на два основни въпроса – първо, оправдано ли е извършването точно на тази здравна процедура, услуга или терапия в сравнение с другите алтернативи, които могат да бъдат реализирани със същите ресурси, и второ, убедени ли са здравните политици, че ресурсите трябва да бъдат изразходвани точно по този начин. Целта на проучването е да се разработи и приложи документ за планиране и въвеждане на оценките на здравните технологии (HTA) на държавно ниво. Изводите от нашето изследване са, че у нас са направени първите стъпки за институционализиране на HTA, но те се ограничават само до сферата на лекарствените продукти. Оценяване на медицински и други здравни технологии все още не е предвидено в правителствената политика. Липсват конкретни планове за структуриране на HTA на държавно ниво, както и за създаване на съответния експертен потенциал. HTA в процеса на вземане на решения за реимбурсиране на лекарствени продукти не се прилага съобразно добрите практики – липсват насоки към фармацевтичната индустрия за задължителните и препоръчителните параметри, необходими да се съдържат в HTA докладите, отсъстват изисквания за адаптиране на данните от HTA при трансфера им от други страни и процесът на експертна оценка на HTA докладите е непрозрачен.
Ключови думи: здравни технологии/оценка; задължителни и препоръчителни параметри

 

LEVEL OF PLANNING AND IMPLEMENTATION OF THE ASSESSMENT OF HEALTH TECHNOLOGIES IN BULGARIA – A COMPARATIVE ANALYSIS
T. Vekov, S. Alexandrova-Yankulovska and N. Veleva
Faculty of Public Health, Medical University – Pleven
Summary. Health technology assessment (HTA) should generally answer two basic questions – first, for the justification of using a particular health procedure, service or treatment in comparison with other alternatives that can be realized with similar resources, and second, for the conviction of health politicians that resources should be spent right in this manner. The aim of this study was to develop and implement a document for planning and implementation of HTA at a state level. The findings of the study show that the first steps to institutionalization of HTA in Bulgaria are made, but they are only limited to the field of medicinal products. Evaluation of medicinal and other types of health technologies is still not provided in government policy. There are no specific plans for structuring of HTA at a state level as well as for establishment of relevant expertise. In the decision making process on reimbursement of medicinal products HTA is not applied in accordance with best practices - no guidance to the pharmaceutical industry for mandatory and recommended parameters, which are necessary included in HTA reports, is present; there are no requirements for data adaptation of HTA in their transfer from other countries and the process of expert assessment of HTA reports is not transparent.
Key words: health technology/assessment; mandatory and recommended parameters

БЛАГОПРИЯТНИ ПРОМЕНИ В ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО И ИТМ В РЕЗУЛТАТ НА КОМПЛЕКСНА НЕМЕДИКАМЕНТНА АНТИОБЕЗИСНА ТЕРАПИЯ ПРИ ХОРА С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО И ЗАТЛЪСТЯВАНЕлагоприятни промени в телесното тегло и ИТМ в резултат на комплексна немедикаментна антиобезисна терапия при хора с наднормено тегло и затлъстяване
Г. Георгиев и М. Георгиева
Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“, ВМА – София
Резюме. Наднорменото тегло и затлъстяването са едни от най-често срещаните проблеми в световен мащаб. Наред с теглото ИТМ е сред основните показатели, които се проследяват при пациенти със затлъстяване. Целта е да се провери хипотезата, че комплексната немедикаментна терапия – нискокалорийна диета, модел на умерено физическо натоварване и аурикулопунктура, понижава както теглото, така и ИТМ при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване. Проучването протича 8 седмици и включва 310 пациенти с наднормено тегло и затлъстяване, лекувани чрез т.нар. тройна комплексна терапия (нискокалорийна диета, модел на умерено физическо натоварване и аурикулопунктура), и 50 в контролна група (хипокалорийна диета и модел на умерено физическо натоварване). Телесното тегло и ИТМ се проследяват всяка седмица на 8-седмичния период. Аурикуларната апликация се провежда по собствена стандартизирана схема в 3 зони, инервирани предимно от n.vagus и n.trigeminus. Използва се статистически апарат за проверка на хипотези чрез критериите на Колмогоров–Смирнов, Лавене и Ман–Уитни. В края на изследването контролната група показва редукция средно с 3,41 kg, докато при комплексното лечение понижението е средно с 8,04 kg. Разликата е 4,63 kg и е статистически значима. Резултатите при ИТМ са съответно снижение с 1,2 единици за групата без аурикулопунктура срещу спад от 2,8 единици при тази с аурикулопунктура. Направен е извод, че аурикуларната терапия в комбинация с хипокалорийна диета и модел на умерена физическа активност статистически значимо понижава както телесното тегло, така и ИТМ при хора с наднормено тегло и затлъстяване.
Ключови думи: аурикулопунктура, наднормено тегло и затлъстяване, ИТМ

 

FAVORABLE CHANGES IN BODY WEIGHT AND BMI AS A RESULT OF A COMPLEX NON-MEDICATED ANTI-OBESITY THERAPY IN PATIENTS WITH OVERWEIGHT AND OBESITY
G. Georgiev and Georgieva
Clinic of Physical Medicine and Rehabilitation, Military Medical Academy – Sofia
Summary. Overweight and obesity are among the most common problems in the world. Besides weight, BMI is one of the main indicators to be monitored in patients with this disease. Aim: To verify the hypothesis that complex non-medicated therapy - low calorie diet, model of moderate exercise and auricular puncture decreases both the weight and BMI in patients with overweight and obesity. Study design: The study takes 8 weeks and includes 310 patients with overweight and obesity who undergo „complex triple therapy“ (low calorie diet, model of moderate exercise and auricular puncture), and 50 individuals in a control group (hypocaloric diet and moderate exercise). Weight and BMI are monitored at the beginning and at the end of the study, as well as weekly. Auricular application is performed according to own standardized system in three areas innervated mainly by n. vagus and n. trigeminus. The statistical apparatus for verification of hypotheses, criteria of Kolmogorov–Smirnov, Lavelle and Mann–Whitney, is used. Results: At the end of the study the control group showed an average reduction of 3.41 kg, while in the complex treatment the decrease was by an average of 8.04 kg. The difference is 4.63 kg and is statistically significant. Results in BMI respectively decrease by 1.2 units for the group without auricular puncture, against a decline of 2.8 units for those with auricular puncture. Conclusion: With the results achieved we find that auricular therapy in combination with hypocaloric diet and model of moderate physical activity statistically significantly decreases body weight and BMI in patients with overweight and obesity.
Key words: auricular puncture, overweight and obesity, BMI

„УЧИЛИЩЕ ЗА ЗДРАВЕ“ ЛИ Е БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ?
С. Георгиева
Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Плевен
Резюме. Промоцията на здравето като съвременна концепция за подобряване на общественото здраве определя нови приоритети на здравните дейности, насочени към интегрален подход към здравето, лична и обществена отговорност и междусекторно сътрудничество за неговото формиране и опазване. С изграждане на международната мрежа „Училище за здраве“ училищната общност става основна среда за реализиране на концепцията. Целта на разработката е да се направи паралел между традиционните и иновативните подходи за промоция на здравето в училище и тяхното реално приложение в българското училище. Използвани са данни от собствено емпирично проучване сред представителна извадка на училищата в Плевенски регион и литературни данни по проблема. Резултатите отчитат необходимост от по-широко популяризиране на концепцията за промоция на здравето сред училищната общност и повишаване на усилията за утвърждаването ѝ като ефективна практика.
Ключови думи: промоция на здравето в училище, обществено здраве, приоритети на здравни дейности

 

IS THE BULGARIAN SCHOOL A HEALTH PROMOTING SCHOOL?
S. Georgieva
Faculty of Public Health, Medical University – Pleven
Summary. Health promotion, as a modern concept for public health improvement, identifies new priorities for health interventions aimed at integrated approach to health, personal and social responsibility and partnership for its formation and preservation. By the international network ‘’Health Promoting Schools”, school community became the main environment for the implementation of the concept. The aim of the study is to put together traditional and innovative approaches to health promotion at school and their actual fulfillment in the Bulgarian schools. Literature review on the issue and data from own empirical study among a representative sample of schools in the region of Pleven were used. The results ascertain the fact that the concept of health promotion have to became more popular among school community to reach its full potential for public health improvement.
Key words: school health promotion, public health, priorities of health activities

ПОТРЕБНОСТИ ОТ ГРИЖИ ЗА ПАЦИЕНТИТЕ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ОБЩАТА ПРАКТИКА
П. Бикова, Г. Чанева и М. Димитрова
Катедра „Здравни грижи”, ФОЗ, МУ – София
Резюме. Целта на проучването е да се анализират потребностите от здравни грижи на пациентите с хронични заболявания при домашно лечение и наблюдение от общопрактикуващите лекари. Проведено е анонимно анкетно проучване на 340 пациенти с различни хронични заболявания от индивидуални и групови практики в София. При сега съществуващите условия може да се каже, че хронично болните пациенти са лишени от професионални и квалифицирани здравни грижи в доболничната помощ. Хроничните заболявания изискват грижите за пациентите да се планират и контролират от квалифициран персонал, за да се осигури добро качество на живот.
Ключови думи: хронични заболявания, извънболнична помощ, домашно лечение

 

NEEDS OF CARE FOR PATIENTS WITH CHRONIC DISEASES
IN GENERAL PRACTICE

P. Bikova, G. Tchaneva and M. Dimitrova
Department „Health Care”, Faculty of Public Health, Medical University – Sofia
Summary. The aim of this study is to analyze the needs of patients with chronic diseases of health care in the conduct of home treatment and monitoring of GPs. An anonymous survey of 340 patients with various chronic diseases of individual and group practices from Sofia was completed. Under existing conditions it can be concluded that chronically ill patients are deprived of professional and skilled health care in primary care. Chronic diseases require patient care to be planned and supervised by qualified staff to provide the patient with a better quality of life.
Key words: chronic diseases, outpatient care, home therapy

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

CASE REPORTS

ДЕЦА, РОДЕНИ ОТ HBsAg(+) МАЙКИ – НАПЪЛНО ЛИ СА ЗАЩИТЕНИ ЧРЕЗ АКТИВНО-ПАСИВНАТА ПРОФИЛАКТИКА?
Р. Комитова1 и M. Aтанасова2
1Инфекциозна клиника, УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив
2Катедра по микробиология и имунология, Медицински университет – Пловдив

Резюме. Рутинното изследване на бременните за HBsAg и прилагането на специфичен имуноглобулин (HIBG) и ваксина срещу хепатит В вирус (HBV) предотвратяват трансмисията на вируса от майката на детето (MTCH) в преобладаваща част от случаите. Въпреки тази пасивно-активна профилактика около 5-10% от децата, родени от високовиремични майки, могат да бъдат инфектирани. Ранното откриване на HBsAg(+) бременни, последвано от лечение с безопасни антивирусни препарати на високовиремичните майки между 2-рия и 3-тия триместър и подходяща имунопрофилактика, допълнително намаляват риска за децата. Представени са 3 случая на деца, родени от HBsAg(+) майки, получили пасивно-активна профилактика непосредствено след раждането. Две от тях са изследвани на възраст около 9 месеца, при което се открива високо ниво на anti-HBs. Уточнен е стадият на хроничната HBV инфекция при майките.
Ключови думи: перинатална трансмисия, хепатит В вирус, активно-пасивна профилактика

 

INFANTS BORN TO HBSAG(+) MOTHERS – ARE THEY FULLY PROTECTED AFTER ACTIVE-PASSIVE VACCINATION?
R. Komitova1 and M. Atanasova2
1University Hospital „Sveti Georgi” – Plovdiv
2Department of Microbiology and Immunology, Medical University – Plovdiv

Summary. Routine screening for HBsAg and administration of hepatitis B immunoglobulin (HIBG) plus vaccination prevents mother-to-child transmission (MTCH) of hepatitis B virus (HBV) in majority of the cases. However, despite this passive-active immunoprophylaxis, up to 5-10% of infants born to highly viremic mothers still become infected. Early recognition of HBsAg-positive pregnancies followed by treatment with safe antiviral agents between the second and third trimester in highly viraemic mothers as well as proper immunoprophylaxis will further reduce perinatal HBV infection, while minimizing the risk in infants. Three cases of infants born to HBsAg(+) mothers were present. All received passive-active immunoprophylaxis after delivery and two of them were tested at the age of 9 months with high protective anti-HBs level. The stage of mothers HBV infection were uncovered.
Key words: perinatal transmission, hepatitis B virus, active-passive immunoprophylaxis
ОБЗОРИ
REVIEWS

РЕПРОДУКТИВЕН “ТУРИЗЪМ” В ЕВРОПА
Р. Кръстев1 и В. Митев2
1Медицински колеж, МУ – София
2Медицински факултет, МУ – София

Резюме. Различията в законите за асистирана репродукция в отделните страни породиха едно ново явление, наречено репродуктивен „туризъм”. Гражданите на страни, където законите за асистираната репродукция са рестриктивни, търсят начин да разрешат репродуктивните си проблеми в други страни с по-либерален режим. Репродуктивният „туризъм” поставя различни проблеми пред пациентите, децата, медицинския персонал и законодателството в отделните страни. Тези проблеми са от различно естество: медицински, социални, етични, финансови, законодателни. Тяхното разрешаване в ЕС може да стане с приемане на общо законодателство по репродуктивна медицина, задължително за всички страни членки.
Ключови думи: репродуктивен туризъм, асистирана репродукция, законодателства

REPRODUCTIVE “TOURISM” IN EUROPE
R. Krastev1 and V. Mitev2
1Medical College, Medical University – Sofia
2Medical Faculty, Medical University – Sofia

Summary. The divergences between the national laws on the assisted reproduction in the different countries created a new phenomenon called reproductive “tourism” The citizens of the countries, in which the legislation about the assisted reproduction is restrictive, seek a solution of their reproductive problems in states with more liberal jurisdictions. The reproductive tourism created various problems in front of the patients, the children, the medical staff and the legislations in the different countries. These problems are of various types: medical, social, ethical, financial and legislative. Their solution in the European Union can be achieved by the acceptance of a common legislation on reproductive medicine which must be obligatory for all member states.
Key words: reproductive tourism, assisted reproduction, legislationss

НАВРЕМЕННОТО РАЗПОЗНАВАНЕ НА ГЕСТАЦИОННИЯ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ –  СЪЧЕТАНИЕ НА НОВИ НАСОКИ И ПРАКТИКА
М. Генова1, К. Тодорова2 и В. Манолов1
1Катедра по медицинска генетика, Медицински университет – София
2Клиника по ендокринология, Медицински университет – Плевен

Резюме. Гестационният захарен диабет (ГЗД) се определя като глюкозен интолеранс с начало или откриване за първи път по време на бременността или като нарушен въглехидратен толеранс с различна степен на изява, който се диагностицира по време на бременност и може да отзвучи или не след раждането. Бременността е състояние на физиологична инсулинова резистентност (ИР), като в същото време панкреасната β-клетка нормално повишава своята инсулинова секреция (с около 30%) с цел компенсиране на настъпилата физиологична ИР. ГЗД е състояние на невъзможност на островните β-клетки да компенсират изразената ИР. Различни са рисковите фактори, свързани с развитието на ГЗД. Той оказва влияние върху развитието на плода и се свързва с повишен риск от неблагоприятни перинатални резултати за майката и плода. След раждането се проявяват някои дългосрочни ефекти, засягащи отново майката и роденото дете. Жените с анамнеза за ГЗД са с по-висок риск от развитие на ЗД 2, метаболитен синдром и сърдечно-съдови заболявания. Децата на майки с история за ГЗД са с повишена предиспозиция към затлъстяване и диабет, а родените с макрозомия са с повишен риск от развитие на метаболитен синдром в детска възраст. Времето преди създаване на Международната асоциация на групите, изучаващи диабета по време на бременност (International Association of Diabetes in Pregnancy Study Group-IADPSG), и липсата на „златен стандарт” за диагноза ГЗД довежда до различни диагностични прагове, утвърдени и препоръчани от различни организации в техните указания. През 2011 г. Американската диабетна асоциация в своя годишен Standards of Medical Care in Diabetes за първи път препоръча нови критерии за диагностициране на ГЗД. Те са разширени през 2014 г. с възможност за използване на „едностъпален” и „двустъпален” подход при поставяне на диагнозата гестационен захарен диабет.
Ключови думи: гестационен захарен диабет, рискови фактори, захарен диабет тип 2

EARLY RECOGNITION OF GESTATIONAL DIABETES MELLITUS – COMBINATION OF NEW GUIDELINES AND PRACTICE
M. Genova1, K. Todorova2 and V. Manolov1
1Department of Medical Genetics, Medical University – Sofia
2University Clinic of Endocrinology, Medical University – Pleven

Summary. Gestational diabetes mellitus (GDM) is defined as “glucose intolerance with onset or first detected during pregnancy” or „impaired carbohydrate tolerance with varying intensity, which is diagnosed during pregnancy and that can either be resolved or not after birth”. Pregnancy is a physiological state of insulin resistance (IR), while pancreatic β-cells normally increase their insulin secretion (about 30%) to compensate the occurrence of physiological IR. GDM is an islet β-cell failure condition for compensation of insulin resistance. There are various risk factors associated with the development of GDM. It influences the development of the fetus and is associated with increased risk of adverse perinatal outcomes for mother and fetus. After delivery some long-term effects occur affecting again mother and infant. Women with a history of GDM have a higher risk of developing T2D, metabolic syndrome and cardiovascular diseases. Children of mothers with a history of GDM have an increased preexposure to obesity and diabetes, and those born with macrosomia are at increased risk of developing metabolic syndrome in childhood. The time before creation of International Association of Diabetes in Pregnancy Study Group-IADPSG) and the lack of a „gold standard“ for diagnosis of GDM led to different diagnostic thresholds established and recommended by various organizations in their instructions. In 2011 the American Diabetes Association in its annual Standards of Medical Care in Diabetes first recommended new criteria for diagnosis of GDM. They were extended in 2014 with the possibility of using a „one-step“ and „two-step“ approach to diagnosis Gestational diabetes.
Key words: gestational diabetes mellitus, risk factors, type 2 diabetes

КОМПЛЕКСЕН РЕГИОНАЛЕН БОЛКОВ СИНДРОМ – РАЗВИТИЕ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА И ЕТИОЛОГРАЗВИТИЕ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА И ЕТИОЛОГИЧНОТО ПОЗНАНИЕ
Ж. Тодорова1, Н. Данчев1 и Г. Петрова2
1Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“, Фармацевтичен факултет, МУ – София
2Катедра „Организация и икономика на фармацията“, Фармацевтичен факултет, МУ – София

Резюме. Наименованията на заболяванията са средство за тяхната идентификация и по тази причина са важни, колкото и лечението им. След първото описание на комплексния регионален болков синдром са правени многобройни опити за определяне на точното му наименование и в резултат синдромът е получил огромен брой наименования, най-известните от които: “рефлексна симпатикова дистрофия” и “каузалгия”. С цел елиминиране на все по-голямата неточност и неудовлетвореност от тези термини преди 20 години е въведен нов неутрален термин – “комплексен регионален болков синдром” (КРБС). Употребата на точната терминология в клиничната практика и при научни проучвания е ключов фактор за адекватната медицинска комуникация и за елиминиране на недоразуменията и затрудненията за всички – клиницисти, научни работници и пациенти.
Ключови думи: комплексен регионален болков синдром, рефлексна симпатикова дистрофия, каузалгия, терминология

COMPLEX REGIONAL PAIN SYNDROM – DEVELOPMENT OF TERMINOLOGY AND ETIOLOGICAL KNOWLEDGE
J. Todorova1, N. Danchev1 and G. Petrova2
1Department of Pharmacology, Pharmacotherapy and Toxicology, Faculty of Pharmacy, Medical University – Sofia
2Department of Organization and Economics of Pharmacy, Faculty of Pharmacy, Medical University – Sofia

Summary. Denominations of diseases provide a tool for their identification and are thus as important as their treatments. After complex regional pain syndrome was first described, there have been many attempts to find an adequate terminology for it and as a result the syndrome has been given a large number of names, the most popular of which are “Reflex Sympathetic Dystrophy” and “Causalgia”. To eliminate the increasing inaccuracy and dissatisfaction of these terms a neutral term “Complex Regional Pain Syndrome” (CRPS) was introduced 20 years ago. The use of the exact terminology in the clinical practice and research is crucial for the pertinent medical communication and to avoid misunderstanding and difficulties to everybody – clinicians, researchers and patients.
Key words: complex regional pain syndrome, reflex sympathetic dystrophy, causalgia, terminology

ВАРИЦЕЛА И БРЕМЕННОСТ
Т. Петкова
Катедра “Инфекциозни болести, епидемиология, медицинска паразитология и тропическа медицина”,
Медицински университет – Плевен

Резюме. Варицелата е леко протичаща инфекция в детска възраст, с която личните лекари се срещат в ежедневната си практика. В страните с умерен климат над 90% от жените в детеродна възраст имат имунитет срещу заболяването. Тревожна е наблюдаваната през последните години в нашата страна тенденция за „остаряване“ на инфекцията и свързаните с нея усложнения при бременни жени. В обзора са представени разпространението и съвременните препоръки за диагноза и превенция на варицела при бременни жени. За целта са използвани бюлетини на WHO, CDC, ECDC и други литературни източници, изразяващи позицията на водещи експерти относно диагностичното и терапевтичното поведение в тези случаи.
Ключови думи: варицела, бременност, превенция, VZIG, acyclovir

VARICELLA AND PREGNANCY
T. Petkova
Department of Infectious Diseases, Epidemiology, Medical Parasitology and Tropical Medicine,
Medical University – Pleven

Summary. Varicella is a mild infection occurring in childhood, which GPs encounter in daily practice. In temperate zones over 90% of women of childbearing age have immunity against the disease. In recent years, in our country the infection tends to become ‘older’ and the related with it complications in pregnant women are worrying. Distribution and current recommendations for diagnosis and prevention of chickenpox in pregnant women are presented in this literary review. Bulletins of WHO, CDC, ECDC and other literary sources expressing the position of the leading experts on the diagnostic and therapeutic approach in these cases are used for this purpose.
Key words: varicella, pregnancy, prevention, VZIG, acyclovir

ТЕМПЕРАТУРА И ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯ
М. Баймакова
Клиника по инфекциозни болести, ВМА – София
Резюме. Фебрилитетът е състояние на повишена сърцевинна температура, която често, но незадължително, е част от защитната реакция на макроорганизма към инвазията на живи (микроорганизми) или анактивирани материи, които макроорганизмът разпознава като чужди, патогенни. Фебрилният отговор е комплексна физиологична реакция, включваща цитокин-медиирано покачване на вътрешната температура, генериране на острофазови реагенти и активация на физиологични, ендокринни и имунни процеси. За нормалното протичане на обмяната на веществата в човешкия организъм е необходимо поддържането на относително постоянна телесна температура (топлинна хомеостаза). Това равновесие е резултат от непрекъснатото балансиране на топлообмена на организма и средата, в която се намира. Температурната регулация се осъществява чрез сложна йерархична система, включваща цялост от неврални структури и връзки между хипоталамуса и лимбичната система през мозъчния ствол и ретикуларната формация до гръбначния мозък и симпатиковите ганглии. Антипиретичните механизми включват употребата на антипиретици и методите на физикалното охлаждане. Като медикаментозни препарати се използват ацетаминофен (парацетамол), кортикостероиди, аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
Ключови думи: фебрилитет, терморегулация, острофазов отговор

TEMPERATURE AND THERMOREGULATION
M. Baymakova
Department of Infectious Diseases, Military Medical Academy – Sofia
Summary. Fever is a state of elevated core temperature, which is often, but not necessarily, a part of the defensive responses of multicellular organism (host) to the invasion of live (microorganisms) or inanimate
matter recognized as pathogenic or alien by the host. The febrile response is a complex physiologic reaction, involving cytokine-mediated rise in core temperature, generation of acute phase reactants, and activation of numerous physiologic, endocrinologic and immunologic systems. For the normal metabolism in the human body the maintenance of a relatively constant body temperature (thermal homeostasis) is required. This is a result of the constant balancing of the heat exchange of the body and the environment, in which it is located. The body thermoregulation is a process that involves a continuum of neural structures and connections extending from the hypothalamus and limbic system through the lower brainstem and reticular formation to the spinal cord and sympathetic ganglia. Antipyretic mechanisms include the use of antipyretics and methods of physical cooling. As antipyretic drugs acetaminophen (paracetamol), corticosteroids, aspirin and other non-steroidal anti-inflammatory drugs (NSAIDs) are used.
Key words: fever, thermoregulation, acute phase response

 

Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти