ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите

Архив

Издания на ЦМБ

1/2015

АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

Здравеопазване и необходимост от национална здравна карта
Д. Шопов и Т. Стоев
ФОЗ, МУ – Пловдив

Резюме. Здравният мениджмънт е изкуството да се овладее процесът, чрез който здравните ресурси се преобразуват в здравни резултати. Системата на обществено здравеопазване в България функционира в условия на недостиг на финансови ресурси. Обект на наблюдение са заведенията за болнична и извънболнична дейност в Р. България. Проучването е ретроспективно за 5-годишен период (2009-2013 г., вкл.) За анализа са използвани количествени показатели: брой заведения за болнична и извънболнична дейност и разпределението им в административно-географските региони, динамика на кадровата структура (лекари, медицински сестри) и разпределението ѝ в лечебните заведения. Установява се неравномерно разпределение на лечебни заведения по региони, съобразено с демографската структура и икономическото състояние на регионите. Кадровият състав е с тенденция за намаляване, съсредоточен основно в богатите икономически региони. Необходим е модел на здравеопазване с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване на качество и достъпност на лечението и за мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждането на национална здравна карта със задължителен характер, електронно здравеопазване, приоритетно преструктуриране на Спешната помощ ще оптимизира доболничната и болничната здравна помощ.
Ключови думи: здравеопазване, количествени показатели, кадри, медицински услуги, административно-географски региони

 

HEALTH CARE AND THE NECESSITY OF A NATIONAL HEALTH MAP
D. Shopov and T. Stoev
Faculty of Public Health, Medical University – Plovdiv

Summary. Health management is the ability to control the process, by which health resources are transformed into health outcomes. The public health system in Bulgaria operates under the conditions of shortage of financial resources. Тhe objects of observations are the inpatient and outpatient centers in the Republic of Bulgaria. The study was retrospective, with a 5-year period (2009 to 2013 y.) Analysis used quantitative indicators: number of the inpatient and outpatient facilities and their distribution in the administrative and geographical regions, dynamics of personnel structure (doctors, medical nurses) and its distribution in medical institutions. An uneven distribution of hospitals by region was found, corresponding to the demographic structure and economic situation of the regions. The personnel are likely to decrease, as professionals are mainly focused in the rich economic regions. We need a model of health care with predictability of financial resources to ensure the quality and availability of treatment, and motivation of employees in the health sector. The introduction of a national health map with mandatory requirements, an E-health system, the priority restructuring of Emergency Care will optimize and outpatient and inpatients cares.
Key words: health, quantitative indicators, personnel, medical services, administrative and geographical regions

УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ РАБОТАТА, ПРОФЕСИОНАЛЕН ИМИДЖ И ЛОЯЛНОСТ КЪМ СПЕЦИАЛНОСТта "ОБЩОПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР"
М. Търновска1, Р. Димова2 и А. Джуркова3
1Катедра „Управление на здравните грижи“, ФОЗ, МУ – Пловдив
2Катедра „Икономика на здравеопазването“, здравен мениджмънт и обща медицина, ФОЗ, МУ – Пловдив
3 Студент магистратура по Здравен мениджмънт, ФОЗ, МУ – Пловдив, общопрактикуващ лекар


Резюме. Промените в системата на здравеопазване повлияват живота и отношението към професията на повечето лекари. Съвремието поражда безпокойство, че все повече медици са огорчени от реалностите за практикуване на избраната професия. Редица международни и наши публикации поставят акцент върху тези процеси, анализирайки взаимовръзката им с удовлетвореността от работата, ангажираността и оставането в професията. Целта на изследването е да проучи удовлетвореността от работата при общопрактикуващи лекари (ОПЛ) с оглед нейното отражение върху показатели като професионален имидж и лоялност към упражняваната специалност. По метода на пряка индивидуална анонимна анкета са обхванати 225 ОПЛ. Сред медиците преобладава мнението, че у нас лекарят на обща медицинска практика няма необходимия обществен и професионален престиж (70.2%). Съществен дял от респондентите изказват нарастващо разочарование от упражняваната специалност (48.0%) и неудовлетвореност от работата в общата медицинска практика (38.7%). Показателен е фактът, че над 1/2 от анкетираните лекари споделят желание за смяна на работното място и не биха препоръчали избраната от тях специалност на колеги, които искат да разкрият практики по обща медицина. Отчетените негативни тенденции по отношение на професионалното самочувствие, удовлетвореността от работата и лоялността към избраната специалност предполагат адекватни интервенции от страна на държавните институции за превръщането на общата медицина в привлекателна и желана кариера за работещите и завършващите медици.
Ключови думи: обща медицина, общопрактикуващи лекари, професионален имидж, лоялност към специалността, удовлетвореност от работата

 

WORK SATISFACTION, PROFESSIONAL IMAGE AND LOYALTY
TO THE SPECIALTY "GENERAL PRACTITIONER"

M. Tarnovska1, R. Dimova2 and A. Djurkova3
1Department of Healthcare management, Faculty of Public Health, Medical University –Plovdiv
2Department of Healthcare economics, Healthcare management and General medicine, Faculty of Public Health,
Medical University – Plovdiv
3General Practitioner, Plovdiv, Faculty of Public Health, Medical University – Plovdiv
Master’s program in Healthcare management


Summary. Changes of healthcare system influence life and attitude towards profession of more and more physicians every day. The present day raises concern of more physicians being disappointed by the state of the chosen specialty. Many Bulgarian and international publications put accent on these processes analyzing their impact on work satisfaction, engagement to work and staying in it. The aim of the present study is to investigate individual adjustments and opinion of GPs towards professional image and specialty practiced with focus on reflection on work satisfaction. 225 general practitioners from 5 Bulgarian municipalities are covered in this study via a direct individual anonymous inquiry. The opinion that GPs in Bulgaria do not have the necessary social and professional prestige prevails (70.2%) among physicians. A substantial part of respondents (48.0%) showed increasing disappointment from practiced specialty and lack of satisfaction from working in general medical practice (38.7%). The fact that more than one half of the physicians share their wish for changing work, and that they would not recommend this specialty to colleagues who want to commence a practice of general medicine is indicative. Negative trends reported here concerning professional self-confidence, satisfaction from work and loyalty to chosen specialty suggest adequate interventions by the side of the government institutions for turning the general medicine into an attractive and desired carrier for working and graduating medics.
Key words: general medicine, general practitioners, professional image, loyalty towards specialty, satisfaction of work

Анализ на разходите на НЗОК за редки онкологични заболявания и лекарства сираци
Ал. Златарева1 и Г. Петрова2
1МЦ "Хелт БГ"
2Катедра „Организация и икономика на фармацията“ Фармацевтичен факултет, МУ – София


Резюме. Целта на проучването е да се анализира финансирането на фармакотерапията на пациентите с редки онкологични заболявания в България за периода 2011-2013 г. Това е макроикономически анализ на разходите на НЗОК за редки заболявания. Събрани са данни от НЗОК за средствaта, заплатени за онкологични лекарства в Приложение 1 на ПЛС за периода 2011-2013 г., и от тях са дефинирани лекарствата сираци по търговско наименование и INN. Тези данни за обработени за изчисляване на съотношението на разходите като част от общия бюджет на НЗОК по диагнози, по INN, по ATC група. През 2011 г. поради промени в законодателството НЗОК заплаща разходите за лечение на редки болести, които са 15 диагнози, през 2012 г. са 16 и през 2013 (до август) – 23, включително 6 редки онкологични диагнози. НЗОК реимбурсира лекарства сираци по АТС групи през 2013 г. както следва: група A – 1, група B – 2, група C – 1, група G – 1, група J – 2, група L – 4, група V – 1. С актуализацията на Приложение 1 на ПЛС на 01.03.2011 г., НЗОК започва да заплаща 4 онкологични диагнози – малигнени неоплазми на гърдата, ендометриума, простата и бъбреците, за които са заплатени 11 386 965 лв., или 2.41% от общите разходи. Международните непатентни наименования (INN) с най-голям относителен дял в тези 4 диагнози са: Anastrozole – 22,66%, Letrozole – 20,88%, Goserelin – 18,62%, Bicalutamide – 15,16%. Разходите за АТС група L – антинеопластични и имуномодулатори, нарастват през 2011 г., в сравнение с 2010 г. с 54,6%, от 37 013 480 лв. до 57 207 328 лв., като относителният дял на фармакотерапията на онкологични заболявания е 18,9%, включително редки онкологични болести. В България финансирането на фармакотерапията на редки заболявания следва общите принципи на финансиране при всички заболявания и това създава риск от недофинансиране на болните с редки болести и останалите граждани, тъй като и двете групи разчитат на средства от НЗОК.
Ключови думи: редки болести, лекарства сираци, финасиране на здравеопазването, достъп до фармакотерапия

 

NATIONAL HEALTH INSURANCE FUND COST ANALYSIS FOR RARE CANCER DISEASES AND ORPHAN DRUGS
Al. Zlatareva1 and G. Petrova2
1Medical Center ,,Health BG‘’
2Faculty of Pharmacy, Medical University  – Sofia


Summary. Тhe aim of this study is to analyze financing of pharmacotherapy for patients with rare cancer diseases in Bulgaria for the period 2011–2013. It is a macroeconomic cost study of expenditures of National Health Insurance Fund (NHIF) for rare diseases. Data was collected by the National Health Insurance Fund in relation to payment for cancer drugs in Annex 1 of the Positive Drug List for the period 2011 to 2013, and based on this cancer orphan drugs were determined by diagnostic groups and trade names. These data were processed to calculate the proportion of funds as a part of the overall budget of NHIF by diagnoses, INN of medicinal products, by ATC groups, to which they belong. In 2011, due to a change in legislation, NHIF pays all rare diseases, which are 15 diagnoses, in 2012 – 16, and in 2013 (till August) – 23, including the rare cancer drugs, which are 6 diagnoses. In 2013, NHIF reimbursed orphan drugs by ATC code as follows: Group A – 1, group B – 2, group C – 1, group G – 1, group J – 2, group L – 4, group V – 1. With the update of Annex 1 of the Positive Drug List on 1 March 2011, NHIF started to pay four cancer diagnoses – Malignant neoplasm of breast, endometrial, prostate and kidney, for which the cost  for the year was 11,386,965 BGN, which represents 2.41% of the total cost. The International non-proprietary names with the greatest weight in these four diagnoses are: Anastrozole – 22.66%, Letrozole – 20.88%, Goserelin – 18.62%, Bicalutamide- 15.16%. The costs of group L – Antineoplastic and immunomodulating drugs, have increased in 2011 , compared to 2010 by 54.6 percent – from 37,013,480 BGN to 57,207,328 BGN, as a share of pharmacotherapy of cancer diseases is 18.9%, including rare cancer diseases. In Bulgaria, financing of pharmacotherapy of rare diseases follows the general principles of financing of all medicines and this creates the risk of underfunding as of patients with rare cancer diseases and other citizens (patients), as both groups rely on funds, paid by NHIF.
Key words: rare diseases, orphan drugs, health care financing, access to pharmacotherapy

АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНИ НАСОКИ И ДОБРИ ПРАКТИКИ ЗА ФАРМАКОИКОНОМИЧЕСКИ ОЦЕНКИ – ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Т. Веков1, Е. Григоров2 и С. Джамбазов3
1Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Плевен
2Факултет по фармация, Медицински университет – Варна
3Факултет по обществено здраве, Медицински университет – София


Резюме. В статията са описани специфичните насоки и въпроси, актуални за икономическите оценки на лекарствените терапии, пряко свързани с обективността и прозрачността на процеса по вземане на решения за реимбурсиране на лекарствени продукти и управлението на публични средства. Целта е да се създаде проектодокумент, касаещ стандартите и добрите практики при представяне и докладване на фармакоикономически оценки. Засегнати са ключови въпроси при икономическата оценка на лекарствените терапии, идентифицирани от консолидираната декларация за стандарти за докладване на оценки на здравни технологии, разработена от работна група на ISPOR. Литературното търсене и анализ обособиха 14 важни категории и параметри, за които са необходими препоръки – цел на фармакоикономическата оценка, перспектива, целева пациентска популация, времеви хоризонти, вид на фармакоикономическия анализ, източник на данни за терапевтични ползи, идентифициране и измерване на разходите и ползите, дисконтиране, моделиране, докладване на резултатите, анализ на чувствителността, трансфер и адаптиране на данни и методи за измерване на качеството на живот. В заключение следва да изтъкнем, че е необходимо нормативно въвеждане на добри практики и даване насоки на фармацевтичната индустрия за представяне и докладване на фармакоикономически оценки.
Ключови думи: фармакоикономически оценки/добри практики, докладване на оценки на здравни технологии/стандарти

 

AN ANALYSIS OF REGULATORY GUIDELINES AND GOOD PRACTICES OF PHARMACOECONOMIC ASSESSMENTS – RECOMMENDATIONS FOR APPLICATION IN BULGARIA
T. Vekov1, E. Grigorov2 and S. Dzhambazov3
1Faculty of Public Health, Medical University – Pleven
2Faculty of Pharmacy, Medical University – Varna
3Faculty of Public Health, Medical University – Sofia


Summary. The article describes the specific guidelines and issues relevant for economic evaluations of drug therapies directly related to the objectivity and transparency of decision-making process in relation to reimbursement of medicinal products and management of public funds. The aim is to create a draft document concerning the standards and best practices for presentation and reporting of pharmacoeconomic evaluations. The key issues in economic evaluation of drug therapies identified through the Consolidated Health Technology Assessment Reporting Standards declaration developed by a working group of ISPOR are examined. Literature search and analysis revealed 14 major categories and parameters, which require recommendations – the purpose of pharmacoeconomic evaluation, perspective, target patient population, time horizons, type of pharmacoeconomic analysis, data source for therapeutic benefits, identification and measurement of costs and benefits, discounting, modeling, reporting results, sensitivity analysis, transfer and adaptation of data and methods for measuring the quality of life. In conclusion, it should be underlined that regulatory introduction of best practices and providing pharmaceutical industry with guidance for presenting and reporting pharmacoeconomic assessments are required.
Key words: pharmacoeconomic evaluations / best practices, reporting on evaluations of medical technology/standards

КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ

CASE REPORTS

Опит за овладяване на болката при пациент с болест на Crohn чрез прилагане на parecoxib – съдебномедицински случай
П. Андреева-Гатева1,2, Р. Начова2 и Ал. Минчев3
1Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет – София
2Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ – София
3Отделение по съдебна медицина, УМБАЛСМ „Пирогов“ – София


Резюме. Болестта на Crohn е хетерогенно, хронично рецидивиращо възпаление, засягащо различни сегменти на гастроинтестиналния тракт. Лечението на болката при пациенти с това заболяване е сериозен проблем, тъй като тя е свързана с основното заболяване (улцерации и кървене), а противовъзпалителните лекарства, които биха могли да влязат в съображение (нестероидни и стероидни), със своите нежелани ефекти биха могли да доведат до екзацербация на процеса. Представяме случая на 16-годишен младеж с тежка форма на болест на Crohn, лекуван с имуносупресивна терапия (azathioprine и cortisone), на желязозаместващо лечение и антидиарийна терапия, вкл. и metronidazole. Поради неповлияване на болковия синдром е направен опит за симптоматично лечение с  еднократно инжектиране на parecoxib. Пациентът умира два дни по-късно с картината на масивна хеморагия и некроза на червата, което поставя въпроса пред съдебно-медицинските експерти за възможна екзацербация и кървене от лезиите при този пациент като усложнение след прилагането на  parecoxib.
Ключови думи: болест на Crohn, parecoxib, смъртен изход

 

ATTEMPT AT PAIN MANAGEMENT WITH PARECOXIB IN A PATIENT WITH CROHN DISEASE: A FORENSIC MEDICAL CASE
P. Gateva1,2, R. Nachova2 and Al. Mintchev3
1Department of Pharmacology and Toxicology, Medical University – Sofia
2Medical faculty, Sofia University “Sveti Kliment Ohridski” – Sofia
3Forensic department, University Multiprofile Hospital for Active Treatment and Emergensy Medicin „Pirogov” – Sofia


Summary. Crohn’s disease is a chronic recurrent inflammation, affecting different segments of the gastrointestinal tract. Treatment of pain in patients with this disease is a serious problem, as it is related with the main disease (ulcerations and bleeding) whereas antiinflammatory drugs going into consideration (non-steroid and steroid) with their own adverse effects could cause exacerbation. We are presenting a case of 16 y.o. adolescent with severe Crohn disease under treatment of immunosuppressors (azathioprine and cortisone), ferrous-supplementation and antidiarrhea therapy including metronidazole. Due to lack of response of the pain syndrome, an attempt to alleviate symptoms with a single parecoxib injection was made. The patient died two days later with a picture of massive hemorrhage and intestinal necrosis, putting the question toward forensic medical experts about possible exacerbation and bleeding from lesions as a complication after parecoxib application to the patient.
Key words: Crohn’s disease, parecoxib, death

Множествени алергични реакции, АСОЦИИРАНИ сЪС субстанции от военНОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС – клиничен случай
Св. Дерменджиев, П. Делева и Зл. Стойнева
Секция по професионални заболявания и токсикология, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Представяме случай на разнообразна алергична патология – контактен дерматит, ангионевротичен оток, ринит, уртикария. Пациентката дебютира със симптоматика на контактен алергичен дерматит, сенсибилизацията във времето се разширява поради включване на широк спектър материали от работната среда с клинична изява и на други алергични реакции – ринит, ангионевротичен оток, уртикария, медикаментозна алергия, трудно повлияващи се от провежданата терапия. Обсъждат се специфичните клинико-лабораторни изследвания, подкрепящи диагнозата и професионалната етиология на алергията с множествени алергични прояви.
Ключови думи: алергични реакции, уртикария, дерматит, ангионевротичен оток, професионална експозиция, военнопромишлен комплекс.

MULTIPLE ALLERGIC MANIFESTATIONS ASSOCIATED WITH OCCUPATIONAL EXPOSURE TO MATERIALS FROM MILITARY INDUSTRY: A CASE REPORT
Sv. Dermendzhiev, P. Deleva and Zl. Stoyneva
Section of Occupational Diseases and Toxicology, Medical University – Pleven
Summary. A patient with various allergic pathology – dermatitis, angioneurotic edema, rhinitis, urticaria is presented. Starting with symptomatics of contact allergic dermatitis, the sensibilization increases with time because of including of a wide spectrum of materials from the working environment with clinical manifestations of other allergic reactions – rhinitis, angioneurotic edema, urticaria, drug allergy, which have been difficultly affected by the applied treatment. Specific clinical and laboratory investigations, confirming the diagnosis and occupational etiology of the allergy with multiple allergic manifestations are discussed.
Key words: allergic reactions, urticaria, dermatitis, occupational exposure, military-industrial complex
ОБЗОРИ
REVIEWS

Поглед върху управление на риска в медицинската практика
А. Лукова и Хр. Цеков
УМБАЛСМ „Пирогов” – София

Резюме. В представения материал се разглеждат някои аспекти на управлението на риска в медицинската практика. Показани са етапите на риск-мениджмънта, както и стратегиите за управление. Направен е анализ на грешките в медицината посредством прилагане на персонален и системен подход.
Ключови думи: риск-мениджмънт, етапи, стратегии, медицинска практика, грешки

AN OVERVIEW OF THE ADMINISTRATION OF THE RISK MANAGEMENT IN MEDICAL PRACTICE
A. Loukova and C. Tsekov
University Multiprofile Hospital for Active Treatment and Emergency Medicine “Pirogov” – Sofia

Summary. Some aspects of the risk management in medical practice are presented in our material. The main points are the stages of risk management as well as some management strategies. An analysis of errors in medicine through the application of personal and systematic approach was developed.
Key words: risk management, stages, strategies, medical practice, errors

ЧЕТВЪРТИЧНА ПРОФИЛАКТИКА – ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА
М. Камбурова¹, Ст. Георгиева¹ и А. Кънев²
1ФОЗ, Медицински университет – Плевен
2НПЦВЕХ – ВМА – София

Резюме. Принципът „преди всичко не вреди“ е централен за медицината. Целта на обзора е да представи новата концепция за четвъртична профилактика като важен аспект в съвременната медицинска практика. Четвъртичната профилактика/превенция е предпазване от „ненужна медицина“ или профилактика на свръхлечението. Тя е обект на редица проучвания главно в сферата на първичната здравна помощ. Актуална е и в специализираната медицинска помощ, а в България и в болничната помощ, с оглед на непрекъснато увеличаващия се брой на необоснованите хоспитализации.
Ключови думи: четвъртична профилактика, медицинска практика, свръхлечение

QUATERNARY PREVENTION – ORIGIN AND DEVELOPMENT OF THE CONCEPT
M. Kamburova¹, St. Georgieva¹, A. Kanev²
1Medical University – Pleven, Faculty of Public Health
2Меdical Military Academy – Sofia

Summary. The principle of “primum non nocere” is central in the medicine. The aim of the review is to present the new concept of quaternary prevention as an important aspect of modern medical practice. Quaternary prevention is the prevention of unnecessary medicine or the prevention of overmedicalisation. Quaternary prevention is the subject of numerous studies mainly in the field of primary health care. It is up to date also in specialized medical care and in Bulgaria also in inpatient care given the ever increasing number of unnecessary hospitalizations.
Key words: quaternary prevention, medical practice, overmedicalisation

КИСТНА ЕХИНОКОКОЗА ПРИ ЧОВЕКА – АКТУАЛНИ ДИАГНОСТИЧНИ МЕТОДИ И ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОДХОДИ
М. Мухтаров¹, И. Райнова², И. Маринова², Р. Харизанов² и Д. Йорданова²
¹Гастроентерологично отделение, МБАЛ ”Кърджали” – Кърджали
²Отдел „Паразитология и тропическа медицина”,
Национален център по заразни паразитни болести – София


Резюме. Кистната (еднокамерна) ехинококоза е социалнозначима паразитозооноза с хроничен ход, която може да завърши с летален изход при липса на своевременно диагностициране и адекватно лечение. Причинява се от ларвния стадий на тенията Echinococcus granulosus от род Echinococcus, семейство Taeniidae. Разпространена е повсеместно, като по-често се регистрира сред хората в страните с развито пасищно животновъдство и е най-честата форма на ехинококоза от установените 2 до 3 милиона случая по света. Диагнозата е комплексна и се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, клиничната картина, образните методи (рентгенологични, ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс), серологични и паразитологични изследвания. Възможностите за лечение на кистната ехинококоза включват четири подхода: хирургия, перкутанно лечение, лечение с химиотерапевтици за активни кисти и подхода „изчакване и наблюдение“ за неактивни кисти. През последните години са разработени нови диагностични методи и ефективни терапевтични подходи срещу ехинококозата. Въпреки известния напредък в епидемиологичния надзор и контрол на ехинококозата по света, тази паразитоза продължава да бъде важен проблем (медико-ветеринарен и екологичен) за общественото здраве в България.
Ключови думи: кистна ехинококоза, ехография, серология, хирургия, ПАИР, бензимидазоли

HUMAN CYSTIC ECHINOCOCCOSIS – CURRENT DIAGNOSTIC METHODS
AND THERAPEUTIC APPROACHES

M. Muhtarov¹, I. Rainova², I. Marinova², R. Harizanov² and D. Jordanova²
¹Gastroenterology Ward, Multiprofile Hospital „Kardzhali“ – Kardzhali
²Department of Parasitology and Tropical Medicine, National Centre of Infectious and Parasitic Diseases – Sofia


Summary. Cystic echinococcosis (unilocular hydatid disease) is a serious parasitic disease in humans with a chronic course, has poor prognosis and high mortality if not promptly diagnosed and adequately treated. It is caused by the larval stage of the tapeworm Echinococcus granulosus of the genus Echinococcus, family Taeniidae. It is widely spread, more often among people in countries with developed pastoralism and is the most common form of echinococcosis identified in 2 to 3 million cases worldwide. The diagnosis is complex and is established on the basis of the epidemiological history, clinical presentation, imaging methods (X-ray, ultrasound, CT, MRI), serological and parasitological tests. Treatment options include four approaches in clinical management of the hydatid cysts: surgery, percutaneous treatment, treatment with chemotherapeutic agents for active cysts and the „watch and wait“ approach for inactive cysts. New highly sensitive and specific diagnostic methods and effective therapeutic approaches against echinococcosis have been developed over the past years. Although some progress in the epidemiological surveillance and control of echinococcosis has been achieved in the world, this zoonosis remains a major problem (veterinary and environmental) for the public health in Bulgaria.
Key words: cystic echinococcosis, ultrasound, serology, surgery, PAIR, benzimidazole

Захарен диабет тип 1 и синдром на поликистозните яйчници
Д. Гавраилова
Факултет обществено здраве, Медицински университет – София

Резюме. Взаимовръзката между хиперандрогенията и нарушената въглехидратна обмяна е добре известна. При синдрома на поликистозни яйчници (PCOS) е установена по-голяма честота на нарушен въглехидратен толеранс и захарен диабет тип 2, асоциирани с инсулинова резистентност. Последната се съпровожда с компенсаторна хиперинсулинемия, а инсулинът увеличава секрецията както на овариалните, така и на надбъбречните андрогени in vivo и in vitro. Захарен диабет тип 1 (ЗД-1) се среща при 5-10% от диабетната популация, а в основата му стои дест-рукция на бета-клетките на панкреаса с развитие на абсолютна инсулинова недостатъчност, налагаща доживотно лечение с екзогенен инсулин. Повечето от тези пациенти са на интензифицирана инсулинова терапия, нерядко със супрафизиологични дози инсулин с оглед постигане на оптимален гликемичен контрол и минимизиране на риска от съдови усложнения. По такъв начин хиперинсулинемията при пациентки със захарен диабет тип 1 може да доведе до стимулиране секрецията на овариални и надбъбречни андрогени и развитие на PCOS.
Ключови думи: синдром на поликистозни яйчници, хиперинсулинемия, захарен диабет тип 1

TYPE 1 DIABETES AND POLYCYSTIC OVARY SYNDROME
D. Gavrailova
Faculty of Public Health, Medical University – Sofia

Summary. The relationship of hyperandrogenism and impaired carbohydrate metabolism is well known. In polycystic ovary syndrome (PCOS) a higher frequency of abnormal carbohydrate tolerance and type 2 diabetes associated with insulin resistance is found. The latter is accompanied by compensatory hyperinsulinemia and insulin increases secretion of both the ovarian and adrenal androgens in vivo and in vitro. Type 1 diabetes mellitus (DM-1) is present in 5-10% of the diabetic population, and it is based on destruction of the beta cells of the pancreas to develop an absolute insulin insufficiency requiring lifelong treatment with exogenous insulin. Most of these patients are on intensive insulin therapy, often with supraphysiological doses of insulin to achieve optimal glycemic control and minimize the risk of vascular complications. Thus hyperinsulinemia in patients with type 1 diabetes can lead to stimulation of the secretion of ovarian and adrenal androgens and development of PCOS.
Key words: polycystic ovary syndrome, hyperinsulinemia, type 1 diabetes mellitus

ОЧНИ ПРОЯВИ ПРИ СИНДРОМ PIERRE ROBIN И СИНДРОМ STICKLER
Кр. Коев
Катедра по спешна медицина, Медицински университет – София

Резюме. Синдромът Pierre Robin е вродено заболяване, което се характеризира с малка челюст, цепнатина на небцето, ушни инфекции, малък отвор на покрива на устата и др. Синдромът Pierre Robin е последователна комбинация от проблеми, които се проявяват по време на бременността с микрогнатия (малка челюст). Ако челюстта е твърде малка, няма достатъчно място за езика да стои неподвижно в устата, затова той се опира в задната част на устата (глосоптоза). Има множество причини, поради които бебето може да се роди с малка долна челюст. Една от тях може да бъде, че челюстта не расте с нормална скорост. Последователността Pierre Robin е свързана с редица очни усложнения, включително късогледство, страбизъм, синдром Мьобиус, обструкция на назолакрималния канал, глаукома, катаракта, микрофталмия, колобома на хороидеята и отлепване на ретината. При някои бебета с последователност Pierre Robin се наблюдават проблеми с растежа на костите на лицето и челюстните кости са твърде малки. Освен тежко късогледство, при деца със синдром Stickler, често се наблюдава катаракта, глаукома и отлепване на ретината. Миопията и дегенерацията на стъкловидното тяло са доминиращи очни прояви при синдрома Stickler тип I. Задното витреално отлепване е често срещан проблем. Катарактата също е очно усложнение, свързано със синдрома Stickler. Случаите със синдром Stickler с вероятни зрителни усложнения са рядко срещани. При някои пациенти се наблюдава едностранен хидропс с едностранен кератоконус. Очните аномалии включват високо късогледство, аномалии на стъкловидното тяло и висок риск от отлепване на ретината (с последваща слепота).
Ключови думи: синдром Pierre Robin, синдром Stickler, малка челюст, очни усложнения

 

OCULAR MANIFESTATIONS IN PIERRE ROBIN SEQUENCE
AND STICKLER SYNDROME

K. Koev
Department of Emergency Medicine, Medical University – Sofia

Summary. Pierre Robin syndrome is an inherited disorder that is characterized by an undeveloped small jaw, cleft palate, ear infections, a small opening of the roof of the mouth, etc. Pierre Robin syndrome is a consistent combination of problems that occur during pregnancy with micrognathia (small jaw). If the jaw is too small there is not enough room for the tongue to lie flat in the mouth and it rests in the back of the mouth (glosoptosis). There are many reasons why a baby may be born with a small jaw. One of them may be that the jaw is not growing at a normal speed. Pierre Robin sequence is associated with a number of ocular complications including myopia, strabismus, Moebius syndrome, nasolacrimal duct obstruction, glaucoma, cataracts, microphthalmia, choroid coloboma and retinal detachment. Some babies with Pierre Robin sequence have problems with facial bones development which results in too small jaw bones. Apart from severe myopia in children with Stickler syndrome cataracts, glaucoma and retinal detachment are often observed. Myopia and vitreous degeneration are peculiar ocular manifestations of the Stickler syndrome type I. Rarely vitreous detachment is a common problem. Cataracts are a frequent ocular complication associated with the Stickler syndrome. Some patients present with unilateral hydrops and unilateral keratoconus. Ocular abnormalities include severe myopia, vitreous abnormalities and increased risk of retinal detachment (which subsequently causes blindness).
Key words: Pierre Robin syndrome, Stickler syndrome, small jaw, ocular complications

 

Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти