ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите Архив

1/2011
АВТОРСКИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

EПИДЕМИОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ИМУНИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА СРЕД ДЕТСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В ОБЛАСТ ПЛЕВЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПАРОТИТ

М. Карчева
Сектор “Епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ – Плевен
Резюме. Специфичната имунологична структура се характеризира с резистентност на хората към определена инфекциозна болест и е свързана с придобиване на специфичен имунитет в резултат на естествено преболедуване, латентна (битова) имунизация и изкуствено създаден имунитет посредством имунизация. Ваксиналният имунитет при заболяването е с различна продължителност. Тя зависи от прилаганите ваксинални щамове, ваксиналната схема и имунизационния обхват. В България от 1992 г. се прилага комбинирана морбили-паротит-рубеола ваксина. Съдържащият се в нея паротитен щам Jeryl Lynn е с масово приложение и международна известност. Целта на настоящото проучване е да се направи епидемиологичен анализ на имунизационната структура на детското население в област Плевен по отношение на епидемичния паротит. Използвани са данни от РИОКОЗ – Плевен, за имунизационния обхват и заболяемостта от епидемичен паротит в областта за периода 1993-2008 г. Приложени са епидемиологичен метод и епидемиологичен анализ. Резултатите показват, че имунизационният обхват с комбинирана ваксина е над 85% и е епидемиологично целесъобразен. За проучения период от 39 705 имунизирани заболяват 1205, което е 3,03%. Анализът на заболелите от епидемичен паротит показва, че по-висок относителен дял на заболели имунизирани се наблюдава през епидемичните 1997-1999 г., между 75 и 98%. През този период боледуват предимно ученици във възрастта 8-14 г., имунизирани с моноваксина. След въвеждане на задължителна реимунизация заболяемостта в областта показва низходяща тенденция. Високият имунизационен обхват свидетелства за добра организация на имунизацонното дело.

Ключови думи: епидемичен паротит, имунопрофилактика, имунизационен обхват

M. Karcheva. EPIDEMIOLOGICAL ANALYSIS OF THE IMMUNIZATION AGAINST MUMPS AMONG CHILDREN IN THE DISTRICT OF PLEVEN

Summary. Immunological structure is characterized by the resistance of individuals to a specific infectious disease and is associated with the acquisition of specific immunity against natural infection, latent immunization and artificial immunity through immunization. It is known that mumps immunity after infection is intense and prolonged and no relapse has yet been recorded. Immunity against mumps after vaccination has variable length. It depends on the vaccine strains, vaccination schedule and immunization coverage. In Bulgaria, a combined measles-mumps-rubella vaccine has been applied since 1992. The application of the Jeryl Lynn strain, contained in it, is of massive use and internationally known. The aim of this study was to make an epidemiological analysis of mumps immunization among children in the town of Pleven, Bulgaria. We used data of the immunization coverage and mumps incidence for the period 1993-2008, obtained from the Regional Inspectorate for Protection and Control of Public Health – Pleven. An epidemiological method and epidemiological analysis were applied. The immunization coverage through the application of a combined vaccine was over 85% and epidemiologically consistent. Out of 39 705 immunized individuals, 1205 fell ill, which was 3.03%. The analysis of mumps sufferers showed that a higher rate of infection occurrence was observed among immunized individuals in the epidemic 1997-1999, as it was between 75% and 98%. During this period, the sufferers were mainly schoolchildren at the age of 8-14 years, having already been immunized with a monovaccine. After the compulsory introduction of re-immunization, the morbidity in Pleven district showed a decrease trend. The immunization high coverage showed that vaccination was very well organized.

Key words: mumps, immunoprophylaxis, immunization coverage

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА НА ЗАРАЗНИТЕ И НЕЗАРАЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНАТА ДЕЙНОСТ
НА МБАЛ И РИОКОЗ


Н. Вълканова1, Ц. Паунов1, Хр. Романова1, Н. Радева1, Ж. Калинкова2, М. Любомирова2, Н. Александрова2, Ж. Ангелова2, Д. Стойчева3 и Т. Панайотова3
1Медицински университет – Варна
2МБАЛ – Добрич
3РИОКОЗ – Добрич

Резюме. Проведено е анонимно анкетно проучване в две здравни заведения – МБАЛ и РИОКОЗ – Добрич, за използваната терминология и определянето на основни знания на специалистите в епидемиологията на заразните и незаразните заболявания. Нашата оценка е, че основните термини от епидемиологията и приложението им при вътреболничните инфекции (ВБИ) се използват недостатъчно от специалистите на двете здравни заведения. Добри са знанията на анкетираните относно възможните източници на ВБИ, но те се смесват с факторите за предаване на заразата. Самооценката за добро владеене на терминологията е ниска при повече от половината запитани специалисти – 53,5%. Обучението по проблемите на ВБИ включва 60% от участниците в проучването на МБАЛ – Добрич, поради участието им в международен проект.

Ключови думи: медицинска терминология, епидемиология на заразните и незаразните забо­лявания

N. Valkanova, Ts. Paunov, Hr. Romanova, N. Radeva, J. Kalinkova, M. Lubomirova, N. Alexandrova, Zh. Angelova, D. Stoycheva and T. Panayotova. BASIC TERMINOLOGY USE WITH REGARD TO EPIDEMIOLOGY OF INFECTIOUS AND NON-INFECTIOUS DISEASES IN THE ANTIEPIDEMIC ACTI­VITY OF MHAT AND RIPCPH

Summary. An anonymous inquiry research was performed in two healthcare institutions, the Multiprofile Hospital for Active Treatment (MHAT) and the Regional Inspectorate for Protection and Control of Public Health (RIPCPH) in Dobrich, on the level of basic terminology and knowledge applied by the specialists in epidemiology of the infectious and non-infectious diseases. We observed insufficient basic terminology use with regard to epidemiology and, particularly, to nosocomial infections, by the specialists of both healthcare institutions. The level of knowledge of potential sources of nosocomial infections was high, although there was some confusion with regard to sources and factors of infection transmission. Self-esteems of the level of good terminology use were low in more than half of the inquired specialists (53.5%). The training on nosocomial infection issues has included 60% of the research subjects at the MHAT – Dobrich, due to their participation in an international project.

Key words: medical terminology, epidemiology of infectious and non-infectious diseases

РАЗРАБОТВАНЕ И ВАЛИДИРАНЕ НА МЕТОД
С ВИСОКОЕФЕКТИВНА ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА UV ФИЛТЪР OCTYL SALICYLATE
В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ (ПРИ САМОСТОЯТЕЛНО
И ПРИ СЪВМЕСТНО ПРИСЪСТВИЕ
С 4-METHYLBENZYLIDENE CAMPHOR, OCTOCRYLENE
И OCTYL METHOXYCINNAMATE, КАКТО И С ФИЗИЧНИТЕ УЛТРАВИОЛЕТОВИ ФИЛТРИ ZINC OXIDE
И TITANIUM DIOXIDE)


А. Тачев, Д. Чохаджиева и Н. Василева
Национален център по опазване на общественото здраве към МЗ – София

Резюме. Отсъства референтен метод за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в слънцезащитни козметични продукти. Целта на проучването е разработване и валидиране на метод с високоефективна течна хроматография (HPLC) за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в козметични продукти (при самостоятелно и при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor, Octocrylene и Octyl Methoxycinnamate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide). Разработен и валидиран е HPLC метод за определяне на UV филтъра Octyl Salicylate в слънцезащитни козметични продукти, който е приложим както при самостоятелно, така и при съвместно присъствие с 4-Methylbenzylidene Camphor, Octocrylene и Octyl Methoxycinnamate, както и с физичните UV филтри Zinc Oxide и Titanium Dioxide. Методът се основава на ефективно разделяне от хроматографската колона на UV филтрите по техните времена на задържане, при съвместно присъствие в козметичния продукт и последващо количествено определяне на всеки UV филтър спрямо калибровка на сертифицирано сравнително вещество по метода на външния стандарт. Проведени са общо 58 изпитвания, на базата на които са изведени параметрите на метода: линейност от 0,25 μg/cm3 до 100 μg/cm3 (от 0,13 дo 50,00%); граница на откриване (LOD) – 0,05%; граница на определяне (LOQ) – 0,15%; работен обхват от 0,30 μg/cm3 до 100 μg/cm3 (0,15 до 50,00%); повторяемост – при 5% на Octyl Salicylate – стандартно отклонение (SD) – 0,0327%; възпроизводимост – при 5% на Octyl Salicylate – относително стандартно отклонение (RSD) – 0,66%, в условия на повторяемост; аналитичен добив при концентрация на Octyl Salicylate в козметичния продукт 1% – 98,80% (96,00-102,00%), при 2% – 98,40% (97,00-101,00%) и при 5% – 99,70% (98,00-101,60%). Разработеният и валидиран HPLC метод за определяне на UV филтър Octyl Salicylate в слънцезащитни козметични продукти е бърз, с добра чувствителност, точност и възпроизводимост и може да бъде използван при контрола на слънцезащитните козметични продукти.

Ключови думи: UV филтър октил салицилат, метод с високоефективна течна хроматография, слънцезащитни козметични продукти

A. Tachev, D. Chohadzhieva and N. Vasileva. DEVELOPMENT AND VALIDATION OF AN HPLC METHOD FOR DETERMINING AN OCTYL SALICYLATE UV-FILTER IN SUNSCREENS (SEPARATELY AND IN COMBINATION WITH 4-METHYLBENZYLIDENE CAMPHOR, OCTOCRYLENE AND OCTYL METHOXYCINNAMATE CHEMICAL UV FILTERS, AS WELL AS WITH THE PHYSICAL UV FILTERS ZINC OXIDE AND TITANIUM DIOXIDE)

Summary. So far, no referent method has been reported for the determination of octyl salicylate UV filter in sunscreens. The aim of this study was to develop and validate an HPLC method for determining an UV filter in sunscreen formulations (separately and in combination with 4-methylbenzylidene camphor, octocrylene and octyl methoxycinnamate chemical UV filters, as well as with the physical UV filters zinc oxide and titanium dioxide). An HPLC method has been developed and subsequently validated for determining an octyl salicylate UV filter in sunscreen products, which is applied both separately and in combination with 4-methylbenzylidene camphor, octocrylene and octyl methoxycinnamate chemical UV filters, as well as with the physical UV filters zinc oxide and titanium dioxide. The method is based on the effective chromatographic separation of UV filters according to their retention times, at their combined presence in the cosmetic product and following quantitation of each UV filter versus the calibration curve of a certified referent substance by the method of external standard. A total of 58 tests were carried out, in which the following parameters were examined: linear range from 0.25 μg/cm3 to 100 μg/cm3 (from 0.13% to 50.00%); limit of detection (LOD)  0.05%; limit of quantitation (LOQ) 0.15%; working range from 0.30 μg/cm3 to 100 μg/cm3 (0.15% to 50.00%); repeatability in 5% octyl salicylate, standard deviation (SD) 0.0327%; reproducibility in 5% octyl salicylate, relative standard deviation (RSD) 0.66%, under conditions of repeatability; analytical yield of 98.80% (96.00-102.00%) at 1%, 98.40% (97.00-101.00%) at 2% and 99.70% (98.00-101.60%) at 5% octyl salicylate concentration in the cosmetic product, respectively. The so developed and validated HPLC method is rapid, precise and accurate and can be used for routine determination of an octyl salicylate UV filter in sunscreen products.

Key words: octyl salicylate ultra-violet filter, HPLC method, sunscreens

РЕХАБИЛИТАЦИОННА ПРОГРАМА, ВКЛЮЧВАЩА ТРУДОВИ ДЕЙНОСТИ И ДЕЙНОСТИ ОТ ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ ПРИ ПАЦИЕНТИ СЛЕД ФРАКТУРА НА ДИСТАЛНИЯ РАДИУС

Д. Вачева1, А. Мирчева2 и Цв. Вътев1
1Клиника по физикална и рехабилитационна медицина, УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен
2Катедра „Физикална медицина, рехабилитация, ерготерапия и спорт”, Медицински университет – Плевен


Резюме. Интересът към рехабилитацията на пациенти след фрактура на дисталния радиус в достъпната литература се определя от постиженията на съвременната физикална и рехаби­ли­тационна медицина и важността на горния крайник за извършване на ежедневни битови и трудови дейности. Научното търсене в тази насока се реализира в различни аспекти, а едно от направленията е изследване на комбинации от известни методи и средства за по-бързо и по-пълноценно функционално възстановяване. Предложената от нас комплексна физиотерапев­тична и рехабилитационна програма включва: подводна гимнастика, кинези­те­рапия, трудо­терапия, нискочестотно импулсно поле и интерферентни токове. Получените резултати от проучването и тяхното анализиране ни дават основание да потвърдим с висока статисти­ческа значимост медикосоциалната ефективност на предлаганата комплексна фи­зио­терапевтична и рехабилитационна програма с включване на трудови дейности при лечение­то на пациенти след фрактура на дисталния радиус. Смятаме, че като цяло сме подо­бри­ли качеството на живот на нашите пациенти.

Ключови думи: фрактура, дистален радиус, рехабилитация, ерготерапия

 

D. Vacheva, A. Mircheva and Ts. Vatev. REHABILITATION PROGRAM, INCLUDING LABOUR AND DAILY LIFE ACTIVITIES AMONG PATIENTS RECOVERING AFTER DISTAL RADIUS FRACTURES

Summary. The interest in rehabilitation of patients recovering after distal radius fractures in the accessible literature is determined by the contemporary achievements of physical and rehabilitation medicine (PhRM) and the importance of the upper limb for performing any daily life activities. The scientific research in this direction has been realized in different aspects, but the main stream involves investigations on method and resource combinations for faster and complete functional recovery. The complex physiotherapeutic and rehabilitation program, proposed in this study, includes the application of subaqueous gymnastics, kinesitherapy, labour therapy, low frequency impulse magnetic field and interference currents. The analysis of study results give us grounds to confirm with high statistical significance the medical-social effectiveness of the applied complex PhRM program with included labour activities for the treatment of patients recovering after distal radius fractures. We consider that, in general, we have improved the quality of life of our patients.

Key words: fracture, distal radius, rehabilitation, ergo therapy

ЕТИОЛОГИЯ НА УРОИНФЕКЦИИТЕ И ЛЕКАРСТВЕНА РЕЗИСТЕНТНОСТ НА НАЙ-ЧЕСТИТЕ УРОПАТОГЕНИ ПРИ БОЛНИЧНИ И АМБУЛАТОРНИ ПАЦИЕНТИ – СРАВНИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ ЗА ПЕРИОДА 2005-2009 г.

М. Божкова1, К. Божкова1, Т. Стоева1 и В. Маджова2
1Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет – Варна
2Катедра по обща медицина, Медицински университет – Варна


Резюме. Целта на настоящото проучване е да се сравнят водещите причинители на инфекции на уринарния тракт в амбулаторни и болнични условия и да се представят различията в антибиотичната чувствителност на най-често изолираните бактериални видове. През проучвания период (2005-2009) бяха изследвани общо 38 767 проби урина, от които 36 379 – от хоспитализирани, и 2388 – от амбулаторни пациенти. E. coli бе доминиращият бактериален патоген както в групата на хоспитализираните (34.4%), така и в групата на амбулаторните пациенти (44.2%). Честотата на уроинфекциите, причинени от Proteus spp., бе значително по-висока при амбулаторно изследваните пациенти (16.9%) в сравнение с хоспитализираните (6.1%). И в двете проучвани групи установихме в изолатите E. coli висока степен на резистентност към Аmpicillin (59.4-65.9%). Един от най-сериозните проблеми беше установената висока честота на ESBL продуциращи щамове Klebsiella spp. (49.8%) и E. coli (18.2%), изолирани от хоспитализираните пациенти. Резистентността към Ciprofloxacin и Trimethoprim/Sulfоmethoxazole в изолатите E. coli от амбулаторни и болнични пациенти бе съответно 22.1% и 30.5% за Ciprofloxacin и 39.1% и 33.2% за Trimethoprim/Sulfоmethoxazole.

Ключови думи: уроинфекции, етиология, лекарствена резистентност

М. Bojkova, К. Bojkova, Т. Stoeva and V. Мadjova. ETIOLOGY OF URINARY TRACT INFECTIONS
AND ANTIMICROBIAL RESISTANCE OF MOST FREQUENT UROPATHOGENS IN HOSPITALIZED
AND AMBULATORY PATIENTS – A COMPARATIVE STUDY FOR THE PERIOD 2005-2009


Summary. The aim of this study was to compare the etiological spectrum of urinary tract infections in hospitalized and ambulatory patients, as well as to evaluate the differences in the antimicrobial susceptibility of the most frequently isolated bacterial pathogens. During the studied period (2005-2009), a total of 38,767 urine samples were analyzed, of which 36,379 were collected from inpatients and 2,388  from outpatients. E. coli was the most predominant bacterial species in the group of hospitalized patients (34.4%), as well as in the group of ambulatory patients (44.2%). Proteus spp. were isolated significantly more often from the urine samples of the outpatients (16.9%) than from the urine samples of the inpatients (6.1%). In both study groups, the resistance rates of E. coli to ampicillin were high (59.4 - 65.9%). High isolation rates of ESBLs-producing strains of Klebsiella spp. (49.8%) and E. coli (18.2%) were detected in the hospitalized patients. The resistance rates to ciprofloxacin and trimethoprim/sulfomethoxazole in E. coli isolates collected from ambulatory and hospitalized patients were 22.1% and 30.5% for ciprofloxacin, and 39.1% and 33.2% for trimethoprim/ sulfomethoxazole, respectively.

Key words: urinary tract infections, etiology, drug resistance
ОБЗОРИ
REVIEWS

ПРЕГЛЕД НА СЪВРЕМЕННИТЕ РОСТ ТЕСТОВЕ
И СИСТЕМИ


С. Кашлова, М. Бончева и В. Маджова
Катедра по обща медицина и клинична лаборатория, МУ – Варна

Резюме. През последните години се натрупа много информация за РОСТ (point-of care testing – лабораторни анализи, извършени на мястото, където е пациентът). Изследвания, които доскоро бяха достъпни само за високоспециализирани лаборатории, вече влязоха в индивидуалната практика на много лекари. Новите технологии за РОСТ влязоха в досег с всички дялове на клиничната лаборатория и клиничната вирусна серология. Целта на настоящата работа бе да се проучи литературата за последните 10 години по отношение на РОСТ. Използвана бе базата данни на PubMed за периода 2000-2011 г., като търсенето се извърши със следните ключови думи: РОСТ тестове, РОСТ системи, самостоятелно и в комбинация с остри и хронични заболявания, за доболничната и болничната помощ. РОСТ тестовете може да се групират по важни признаци: свързани със спешни медицински индикации за насочване на пациента към болнично заведение – тропонин Т, тропонин I, BNP, глюкоза, миоглобин, наркотични вещества, D-димер; свързани с периодично изследване на определени лабораторни параметри при хронични и продължителни болести, за контрол на терапията – глюкоза, урея, креатинин, протромбиново време, хемоглобин; свързани с удобството на пациента при скринингови и диагностични из­следвания – уринен анализ, холестерол, глюкоза, триглицериди, HDL холестерол, PSA, CRP, Streptoc. A, хепатит В, хепатит С, СПИН и др.; в болничните отделения и сектори извън лабораторията – ROTEG, КАО, глюкоза; РОСТ системи, групирани на базата на различни химични принципи: спектрофотометрия, имунохроматография, биосензори, специални технологии. Групират се и на базата на аналитичната им надеждност: граници на откриваемост, точност, обхват на измерване на метода, cut off стойности. РОСТ анализите предоставят възможност за включване на самия пациент в процеса на лечението и допринасят значително за удовлетвореността му.

Ключови думи: РОСТ тестове, РОСТ системи, доболнична помощ

S. Kashlova, M. Boncheva and V. Madjova. REVIEW OF MODERN POCT TESTS AND SYSTEMS

Summary. Laboratory tests, which were previously available in highly specialized laboratories only, have already entered the individual practice of many physicians. The new technologies of point-of care testing (POCT) have been implemented in all spheres of clinical laboratory, including clinical viral serology. The purpose of this article was to study the literature for the last 10 years with regard to the application of POCT. The relevant articles in the PubMed database, published in the period 2000-2011, were scrutinized by using the following keywords: POCT-systems and POCT-tests, alone and in combination with acute and chronic diseases, outpatient and hospital care. The POCT tests can be grouped according to important indications: POCT tests associated with medical emergencies for referring patients to hospitals – troponin T, troponin I, BNP, glucose, myoglobin, narcotic substances, D-dimer; POCT tests associated with periodic testing of certain laboratory parameters in chronic and persistent disease control therapy – glucose, urea, creatinine, prothrombin time, hemoglobin; POCT tests associated with patient comfort in screening and diagnostic examinations – urinalysis, cholesterol, blood glucose, triglycerides, HDL-cholesterol, CRP, PSA, Streptococcus A, Hepatitis B, Hepatitis C, ADIS, etc.; POCT tests in hospital wards and sectors, situated out of the laboratory – ROTEG, КАО, glucose; POCT systems grouped on different chemical principles: spectrophotometry, immunochromatography, biosensors, other special technologies; POCT systems grouped on their analytical reliability, limits of detection, precision, measuring range of the method, cut-off values. The POCT analysis provides an opportunity to involve the patient in the course of his treatment. The POCT contributes significantly to patient satisfaction.

Key words: POCT tests, POCT systems, outpatient care


ЦМБ
Медицински преглед Scripta periodica
Сърдечно-съдови заболявания
Сестринско дело
Български медицински журнал
Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти