ОБЩА МЕДИЦИНА
GENERAL MEDICINE

 
За списанието Настоящ брой Контакти Към авторите Архив

Брой 1/2007
ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ

ORIGINAL ARTICLES

ПОСТИГАМЕ ЛИ АДЕКВАТЕН КОНТРОЛ НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ?
М. Петкова и С. Ганева

Клиника по ендокринология, УМБАЛ „ Д-р Г. Странски” — Плевен

Резюме.
Нивото на HbA 1 c се асоциира с риск за поява на диабетни съдови усложнения и е индикатор за качеството на медицинските грижи за хората със захарен диабет (ЗД). Целта на настоящото изследване беше да се оценят състоянието на гликемичния контрол и ефектът на терапевтичната интервенция при пациентите със ЗД. При 131 случайно подбрани болни със ЗД от района на Плевен беше изследвано нивото на HbA 1 c , a при 32-ма от тях то беше проучено повторно след 6-8 месеца. От всички пациенти 27 бяха със ЗД тип 1, на възраст 37.78 +/- 14.14 и давност на заболяването 11.86 +/- 12.82 год., а със ЗД тип 2 бяха 104-ма, от които 57 пациенти провеждаха терапия с орални противодиабетни средства (ОПС). Възрастта на тази група бе 55.81 +/- 9.20 год., а давността на заболяването — 6.68 +/- 6.15 год. 39 пациенти се лекуваха с инсулин (възраст — 54.54 +/- 9.68 год., и давност на ЗД — 8.3 +/- 8.6 год.), а 8 пациенти провеждаха комбинирана терапия с ОПС и инсулин (възраст —63.88 +/- 9.43 год., и продължителност на ЗД — 6.25 +/- 3.01 год.). Нивото на Н b А1с при изследваните пациенти беше, както следва: 8.35 +/- 1.46% при пациентите със ЗД тип 1; 7.81 +/- 1.83% при тези със ЗД тип 2, провеждащи терапия с ОПС; 7.96 +/- 1.83% при лекуваните само с инсулин пациенти и 7.51 +/- 2.00% при болните, провеждащи комбинирано лечение с ОПС и инсулин. Повторното изследване на нивото на HbA 1 c показва статистически значимо понижение при пациентите със ЗД тип 2 на инсулиново и комбинирано лечение ( p < 0.05). При лицата от останалите три групи понижението беше статистически недостоверно. Нивото на гликирания хемоглобин при изследваните от нас пациенти със ЗД тип 1 и тип 2 беше по-високо от оптималното. Приложената терапевтична интервенция за постигането на задоволителен гликемичен контрол, оценена посредством динамичното проследяване на нивото на HbA 1 c , не при всички пациенти води до значително подобрение на този показател.

Ключови думи: захарен диабет, гликемичен контрол, HbA 1 c

DO WE ACHIEVE OPTIMAL CONTROL OF DIABETES MELLITUS?
M. Petkova and S. Ganeva.

Clinic of Е ndocrinology, UМHАT „ Dr. G. Stranski” — Pleven

Summary
. The HbA1c level is associated with development of chronic vascular complications and is an indicator of medical care quality for diabetic patients. The aim of the present study was to evaluate the glycemic control and the effect of the therapeutic intervention in patients with diabetes mellitus (DM), using HbA1c level. The level of HbA1c was measured in 131 randomly selected diabetic patients from the Pleven area. The level of HbA1c was measured after a period of 6-8 months in 32 of the patients to evaluate the therapeutic interventions. Twenty seven of the investigated patients had type 1 DM with mean age of 37.78 +/- 14.14 years and duration of the disease — 11.86 +/- 12.82 years; 104 patients had type 2 DM; 57 of them were treated with oral antidiabetic drugs (OAD), mean age 55.81 +/- 9.20 years and duration of DM — 6.68 +/- 6.15 years; 39 of type 2 DM patients were treated with insulin only (mean age 54.54 +/- 9.68 years and duration of DM — 8.3 +/- 8.6 years); 8 of these patients were treated with a combination of OAD and insulin (mean age — 63.88 +/- 9.43 years and duration of DM — 6.25 +/- 3.01 years). The HbA1c level was as following: 8.35 +/- 1.46% in patients with type 1 DM; 7.81 +/- 1.83% in patients with type 2 DM, treated with oral antidiabetic drugs; 7.96 +/- 1.83% in patients on insulin only and 7.51 +/- 2.00% in patients, treated with combination of OAD and insulin. The "second" HbA1c level was significantly lower in patients with type 2 DM, treated with insulin and combination of OAD and insulin (p < 0.05). Our results indicated that glycemic control in our patients with type 1 and type 2 DM was unsatisfactory. Therapeutic intervention, evaluated by changing of HbA1c level, improved glycemic control in limited number of patients.

Key words: diabetes mellitus, glycemic control, HbA1c

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ В ОБСЕГА НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯ ЛЕКАР
С. Владева(1) и П. Фотев(2)
(1) Клиника по ендокринология и болести на обмяната,
Медицински университет — Пловдив, (2) ДКЦ "Св. Георги” — Пловдив
Резюме.
При 112 боли над 65-годишна възраст със захарен диабет тип 2 са проучени редица медико-социални проблеми, характерни за възрастните диабетици. При над 70% откриването на диабета е случайно и става при изследвания по повод на други заболявания. Това определя и късната диагноза — 7-8 год. след началните метаболитни промени. При 71% гликемичният контрол е незадоволителен, при 32% е понижено нивото на Н DL холестерола, при 63% са повишени триглицеридите — съществени атерогеннни фактори. Артериалната хипертония обхваща 93-ма пациенти с предилекция на систолното налягане. Лошият гликемичен контрол, нарушенията в липидния статус и високото кръвно налягане обуславят широкото разпространение на съдовите усложнения — 7% слепота, 27% улцерации по стъпалото и полиневропатия при 81%. Диабетната кардиопатия е застъпена при 84 болни с 8 миокардни инфаркта, а мозъчносъдовата болест — с 12 инсулта. Сулфонилурейните препарати от първо поколение са най-честото перорално лечение с висок хипогликимичен риск — 32%. При настъпила резистентност към тези препарати инсулиновото лечение е слабо застъпено. За възрастните диабетици с оглед на преодоляването на посочените остри и хронични усложнения са необходими специални грижи за оптимален гликемичен контрол, артериално налягане не повече от 140/90 mm Hg и добри липидни показатели.

Ключови думи: захарен диабет тип 2, гликемичен контрол, артериална ертония, дислипидемия

DIABETES MELLITUS IN ELDERLY PATIENTS OF THE GENERAL PRACTITIONER
S. Vladeva
(1) and P. Fotev (2)

(1) Clinic of Е ndocrinology and metabolic diseases
Medical University — Plovdiv ,
(2) DCC " St . George ” — Plovdiv

Summary.
Medicosocial problems are studied in 112 patients with diabetes mellitus type 2 aged over 65. In 70% the diagnosis has been retarded — 7-8 years after the initial metabolic disturbances. There is poor glycemic control in 71%, low HDL cholesterol in 32% and high triglycerides in 63% -- considerable atherogenic factors. Arterial hypertension includes 93 patients with mainly high systolic pressure. Poor glycemic control, dyslipidemia and arterial hypertension determine development of vascular complications — 7% blindness, 27% foot ulcers, 81% polyneuropathia. First generation sulphonylureas are used with high hypoglycemic risk — 32%. Insulin therapy is poorly included in cases of resistance to sulphonylureas. Special care in elderly diabetics in needed for optimal glycemic control, normal blood pressure, good lipid parameters and prevention of late complications.

Key words: diabetes mellitus type 2, elderly, glycemic control, arterial hypertension, dyslipidemia

ЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА ПАЦИЕНТИТЕ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ОТ ЗДРАВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ НА ЕНДОКРИНОЛОГА И МЕТАБОЛИТНИЯ ДИАБЕТЕН КОНТРОЛ
С. Владева(1) и П. Фотев(2)

(1) Клиника по ендокринология и болести на обмяната,
Медицински университет — Пловдив,
(2) ДКЦ "Св. Георги” — Пловдив

Резюме.
Удовлетвореността на пациентите със захарен диабет е важен критерий за оценяване качеството на медицинските грижи , извършвани ежедневно от лекаря ендокринолог. Целта на изследването е да се проучи проблемът за зависимостта между удовлетвореността на диабетика и неговия мета­бо­литен контрол. Обхванати са 82-ма болни от захарен диабет тип 1 с различен гликемичен контрол и образователен ценз. Изследвана е кръвна захар на гладно, постпрандиално, гликиран хемоглобин A 1 c , серумни липиди и артериално налягане. У довлетвореност от грижите на ендокринолога са споделили 78.3%; неудовлетворени са 11 . 9 4 % . 78% от изследваните лица смятат, че ендокринолог ът може да се справи успешно с проблемите , възникнали от заболяването . С лед срещата със своя ендокринолог над 85% от диабетиците са повишили знания та си . Неудовлетворените пациенти изявяват желание за по-про­дъл­жително изслушване, по-пълно разясняване на проблемите им и улеснено комплексно лечение на дис­ли­­пидемията и артериалната хипертония. В групата на удовлетворените изследван ите показатели имат тенденция към нормализиране. В другата група резултатите са незадоволителни . В заключение, удовлетвореността на диабетиците от работата на ендокринолога е пряко свързана с добрия метаболитен контрол. Доброто сътрудничество между ендокринолога и пациента диабетик влияе благоприятно върху комплексното лечение на захарния диабет.

Ключови думи: захарен диабет, метаболитен контрол, удовлетвореност

RELATION BETWEEN THE SATISFACTION OF DIABETIC PATIENTS WITH ENDOCRINOLOGIC ATTENDANCE AND METABOLIC CONTROL OF DIABETES
S. Vladeva
(1) and P. Fotev (2)

(1) Clinic of endocrinology and metabolic diseases , Medical University — Plovdiv ,
(2) DCC " St . George ” — Plovdiv

Summary .
The satisfaction of patients with diabetes mellitus is a criterion for assessment of health attendance quality realized by an endocrinologist. Aim: To assess the relation between the satisfaction of diabetic patients with endocrinologic attendance and metabolic control of the disease. The study group includes 82 subjects with type 1 diabetes mellitus, in a state of good and poor glycemic control and different grade of education. The following basic factors were taken into consideration and discussed: fasting and postprandial glycemia, glycated hemoglobin А 1 с, serum lipids, and blood pressure. There is satisfaction with endocrinologic attendance in 78.3% of the patients; 11.94% are unsatisfied. 78% of them consider that the endocrinol о gist can manage the problems of the disease. More than 85% of the diabetics raise their knowledge after the visit to the endocrinol о gist. Unsatisfied diabetics require longer listening, complete clarification of the problems and enhanced treatment of dyslipidemia and arterial hypertension. Discussed parameters clime to normal in the satisfied group. Results are poor in the other group. Conclusion: satisfaction of diabetic patients with endocrinologyc the attendance relates with good metabolic control. Good collaboration between the endocrinologist and the diabetic patient favours the complex treatment of diabetes mellitus.

Key words: diabetes mellitus, metabolic control, satisfaction

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ГЛИКИРАН ХЕМОГЛОБИН А1 с
С ДВА БИОХИМИЧНИ АНАЛИЗАТОРА

П. Йорданова-Лалева(1), А. Русева(1), М. Петкова(2) и И. Генчева(1)
(1) Клинична лаборатория, УМБАЛ ”Г. Странски” — Плевен
(2) Клиника по ендокринология, УМБАЛ ”Г. Странски” — Плевен

Резюме.
Навлизането на гликирания хемоглобин А1с в рутинната клинична практика за контрол при пациенти със захарен диабет (ЗД) налага редица изисквания относно качеството на изследване и сравнимостта на резултатите, получавани от различни лаборатории и методи. В лабораторията на УМБАЛ — Плевен, съществува възможност за изследване на HbA 1с с два биохимични анализатора — Pentra 400 ( Horiba ABX ) и Cobas Integra 400 ( Roche ), използващи имунотурбодиметричен метод, стандартизиран съответно по NGSP и IFCC . Сравняват се резултати на пациенти със ЗД за HbA 1 c , изследвани едновременно и на двата апарата. Проучват се различията в стойностите, получени от двата апарата, при резултати в референтен и патологичен диапазон. Установената значима разлика (р < 0.001) в стойностите за HbA 1с в диапазона до 7% е резултат от различията в стандартизацията на двата метода, с които работят анализаторите. Получените резултати за HbA 1 c от двата анализатора надеждно осигуряват контрол на ЗД, съобразно съответните диапазони на дадения анализатор.

Ключови думи : хемоглобин А1с, захарен диабет, гликемичен контрол

MEASUREMENT OF HEMOGLOBIN А 1 с WITH TWO BIOCHEMICAL ANALYZERS
P. Yordanova-Laleva
(1) , A. Ruseva (1) , M. Petkova (2) and I. Gencheva (1)
(1) Clinical Laboratory , UМHАT „ Dr. G. Stranski” — Pleven
(2) Clinic of Е ndocrinology, UМHАT „ Dr. G. Stranski” — Pleven

Summary.
The use of hemoglobin А 1 с for routine clinical control of diabetic patients necessitates a number of quality control requirements as well as comparability between results obtained by different laboratories and methods. The Clinical Laboratory of the University Hospital — Pleven has the capacity to perform H в A1 с tests with an immunoturbidimetrical method standardized by IFCC and NGSP with two biochemical analyzers — Pentra 400 (Horiba ABX) and Cobas Integra 400 (Roche). We compare the HbA1c results of patients with diabetes obtained simu ­ ltaneously by the two analyzers. Furthermore, the differences between the values produced by the two analyzers for reference and pathological tests are studied. The statistically significant difference in the results for HbA1c up to 7% is a result of the differences in the standardization of the two methods which the two analyzers follow. The obtained measurements of HbA1c with the two analyzers provide reliable control for diabetes mellitus within the corresponding ranges for each analyzes, respectively.

Key words: hemoglobin A1c, diabetes mellitus, blood-glucose control

ВАРИЦЕЛА – НЕОБХОДИМА ЛИ Е ВАКСИНОПРОФИЛАКТИКА
Т. Петкова
Катедра “Инфекциозни болести, епидемиология, медицинска паразитология и тропическа медицина”, Медицински университет — Плевен
Резюме.
Варицелата е най-широко разпространената въздушнокапкова инфекция в България. Описана е заболяемостта от варицела за последния десетгодишен период. Заболяването засяга основно детската възраст, като най-често боледуват децата в организирани детски колективи. Съществува ваксина срещу варицела, която все още не е лицензирана в България. Масова ваксинация срещу варицела следва да се въведе, само ако се осигури много високо ваксинално покритие (над 90%) и адекватна система за надзор едновременно на варицелата и на херпес зостер.

Ключови думи: варицела, ваксина срещу варицела

VARICELLA — DO WE NEED VACCINE PROPHYLAXIS?
T. Petkova

Department of infectious diseases, epidemiology, medical parasitology and tropical medicine, Medical University — Pleven

Summary.
Varicella is the most widespread droplet infection in Bulgaria. The morbidity of varicella for the past ten years has been described. The disease affects mainly children and most frequently children in organized groups. There exists a vaccine against varicella with has not been licensed in Bulgaria yet. A mass vaccination against varicella should be performed only in case that a very high (90%) vaccination level and an adequate surveillance system could be ensured concurrently for varicella and herpes zoster.

Key words: varicella, varicella vaccine

ПОСТИНТОКСИКАЦИОННИ УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД ОСТРИ ОТРАВЯНИЯ С ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Ю. Раденкова-Саева
Клиника по токсикология, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” — София
Резюме
. Целта на проучването е да се установят какви са най-честите постинтоксикационни усложнения, наблюдавани при хероинова и комбинирана с други психоактивни вещества (ПАВ) и медикаменти интоксикация на фона на хероинова зависимост. Обхванати са 100 души с остра хероинова и комбинирана с други ПАВ и медикаменти интоксикация на възраст от 16 до 43 год., хоспитализирани в Клиниката за остри отравяния при УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” — София. Приложени са клинични, клинико-лабораторни, имунологични, химико-токсикологични и инструментални методи за изследване. При тежко протичащите и пролонгираните интоксикации с хероин и други ПАВ се наблюдават постинтоксикационни усложнения и увреждания от страна на нервната, дихателната, отделителната и сърдечно-съдовата система; променен чернодробен метаболизъм, анемичен синдром; септично състояние; полиорганни увреждания. Трима болни завършват летално. Острите хероинови и комбинирани с други ПАВ и медикаменти интоксикации водят до тежки усложнения от страна на различни органи и системи, до хронифициране на пораженията, дълъг болничен престой и до скъпо струващи изследвания и лечение.

POSTINTOXICATION COMPLICATIONS FOLLOWING ACUTE POISONING WITH PSYCHOACTIVE DRUGS
J. Radenkova-Saeva

Clinic of Toxicology, MHATEM “N. I. Pirogov”, Sofia

Summary
. The aim of the study is to establish the most frequent complications observed in the course of poisoning in a group of patients with acute heroin and mixed with other psychoactive drugs intoxications , and a history of long-standing heroin abuse. The study includes 100 patients with acute heroin and mixed with other psychoactive drugs intoxications at age of 16 to 43 years hospitalized at the Clinic of Toxicology, MHATEM “N. I. Pirogov”, Sofia. We have used clinical, clinico-laboratory, immunological, chemicotoxicological, and instrumental methods. In severe and prolonged intoxications with heroin and other psychoactive drugs there are some complications and injuries of nervous, respiratory, excretory, cardiovascular systems, as well as liver disorders, anemia, sepsis, multiorganic damages. Death is registered in 3 cases. The results shows that the acute heroin and mixed with other psychoactive drugs intoxications lead to complications from different organs and body systems, chronical development of damages, prolonged hospital stay and expensive examinations and treatments.

Key words: psychoactive drugs, intoxication, heroin, postintoxication complications

ДЕЦАТА С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО И ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА
Р. Асенова

Секция „Обща медицина”, Катедра „Здравни грижи”, МУ — Пловдив

Резюме.
Наднорменото тегло е важен здравен и социален проблем. Целта на проучването е да се установят количеството и видът на дейностите в общата медицинска практика при децата с наднормено тегло за период от 2 години. Бяха обхванати 75 деца с наднормено тегло ( Cole и сътр.) от 1-ви до 3-ти клас в Пловдив. За постигане целта на проучването бяха използвани анкетен и документационен метод. Резултатите показаха, че средният брой посещения на дете с наднормено тегло за една година в общата медицинска практика (ОМП) е 2.06 +/- 0.09. Децата в начална училищна възраст по-често посещават ОМП за профилактична дейност. Дейностите в ОМП за превенция на наднорменото тегло са недостатъчни по обхват при децата с наднормено тегло и затлъстяване и трябва да бъдат съществено завишени.

Ключови думи : наднормено тегло, деца, обща медицинска практика

CHILDREN WITH OVERWEIGHT AND GENERAL PRACTICE.
R. Asenova

Section of General Medicine, Department of Health Care, Medical University — Plovdiv
Summary . Overweight is a major social problem. The aim of the study was to establish the quantity and type of the activities in the general practice concerning overweight children for a 2 - year period. We examined 75 overweight children (Cole et al .) from first to third grade in the city of Plovdiv. We used content analyses of the GPs' records. The average number of consultations in the general practice was (2.06 +/- 0.09 ) per year per an overweight child. The children in primary school age visited their general practice for prophylaxis more often. The activities in the general practice concerning overweight is inadequate in covering all the children with overweight and have to be significantly increased.

Key words: overweight, children, general practice

ОБЗОРИ

REVIEWS


ЗДРАВНОПРОМОТИВНА ДЕЙНОСТ НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯ ЛЕКАР ПРИ ДИАБЕТИЦИ ТИП 2 С НАДНОРМЕНО ТЕГЛО

В. Маджова, Св. Христова, А. Забунов и П. Манчева

Катедра по обща медицина и клинична лаборатория

Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов” — Варна

Резюме.
Широкото разпространение на диабет тип 2 сред българската популация прави срещите на общопрактикуващите лекари с диабетно болните ежедневие. Личните лекари са поставени пред предиз­вика­тел­ството да обучат своите пациенти за промяна в начина им на живот. Това би довело до намаляване на поведенческите рискови фактори и до понижаването на редица усложнения на диабета. Нормализирането на телесното тегло ще осигури по-добър контрол на кръвната захар и ще намали ранните усложнения. Често в здравнопромотивната дейност на общопрактикуващите лекари тази препоръка се пренебрегва или се омаловажава. Авторите на този обзор систематизират съветите за редукция на телесното тегло при диабетици тип 2 и за промяна на начина на живот в две групи: насочени директно към общопрактикуващите лекари, и препоръки към пациентите. Тези съвети са в основата на здравната промоция, извършвана от фамилните лекари, и трябва да станат водещи в ежедневната им работа при болните с диабет тип 2 и затлъстяване. Целта е да се подобри храненето, да се достигне оптимално телесно тегло и да се мотивират диабетиците за здравословен начин на живот.

Ключови думи : здравна промоция, общопрактикуващи лекари, захарен диабет тип 2, затлъстяване, препоръки, хранене


HEALTH PROMOTION OF GENERAL PRACTITIONERS IN OVERWEIGHT TYPE 2 DIABETICS

V. Madjova, Sv. Hristova, A. Zabounov and P. Mancheva

Department of General Medicine and Clinical Laboratory
Medical University “Prof. Dr. P. Stoianov” — Varna

Summary.
The high prevalence of diabetes type 2 among Bulgarian population makes the consultations of general practitioners with diabetic patients routine. The family physicians are challenged to educate their patients in lifestyle changes. This would lead to reducing the behaviour risk factors and the complications of diabetes. Normalizing the body weight would assure better glycemic control and would decrease the early diabetes complications. In the health promotion activities, these recommendations are often neglected or undervalued. The authors of this review summarize the advice for reduction of body weight in type 2 diabetics and for lifestyle changes in two groups: targeted directly for the general practitioners and recommendations for the patients. These recommendations are basic in the health promotion of family physicians and they must lead their everyday activities with overweight type 2 diabetics. Their aim is better nutrition, reaching optimal body weight, and motivating diabetics for healthy lifestyle.

Key words: health promotion, general practitioners, diabetes mellitus
type 2, obesity, recommendations, nutrition

ПРИПОКРИВАЩИ СЕ СИНДРОМИ В РЕВМАТОЛОГИЯТА
С. Монов

Клиника по ревматология, Мeдицински университет — София

Резюме.
Синдроми на припокриване се описват между представителите на различни нозологични групи, между проявите (клинични, имунологични, инструментални) на заболяванията от една и съща група, а също и в рамките на едно и също заболяване. Съществуването на т. нар. припокриващи сe (overlap) синдроми, а също и непознатата им все още етиология затрудняват нозологичното определяне на тези заболявания. В ревматологичната практика припокриващи се синдроми се откриват най-често между автоимунните заболявания от групата на системните заболявания на съединителната тъкан и представителите от групата на серонегативните спондилоартропатии. Практическата стойност на класифицирането на случаите с припокриване зависи от възможността за определяне на прогнозата и лечението им.

Ключови думи: припокриване, системни заболявания на съединителната тъкан, артрити

OVERLAP SYNDROMES IN RHEUMATOLOGY
S. Monov

Clinic of Rheumatology, Medical University — Sofia

Summary.
Overlap syndromes are described among representatives of various nosologic groups, among manifestations (clinical, immunologic, instrumental) of diseases of one and the same group, as well as within one and the same disease. The presence of overlap syndromes and their still unknown etiology make the nosologic differentiation of these conditions difficult. In the rheumatologic practice, overlap syndromes are mostly observed among autoimmune disorders in the group of the systemic connective tissue diseases and among seronegative spondylarthropathies. The practical value of a classification of overlapping conditions consists in providing a possibility for determination of their prognosis and treatment.

Key words: overlaping, connective tissue disease, arthriti de s


ЦМБ
Медицински преглед Scripta periodica
Сърдечно-съдови заболявания
Сестринско дело
Български медицински журнал
Copyright © 2007-2009 За списанието Настоящ брой Към авторите Контакти