Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Обзори

razdelitel

Том 49, 2013 г.

1/2013 2/2013 3/2013

4/2013

 

bullet 4'2013

 

Нови структурни биомаркери за оценка на реналната функция и ранно диагностициране на остро бъбречно увреждане - 49, 2013, № 4, 5-13.
Ж. Христова и К. Цачев
Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МФ, МУ -- София
Резюме: Острото бъбречно увреждане (ОБУ) е често срещано сериозно състояние, което засяга изключително хетерогенна пациентска популация. Обикновено ОБУ се диагностицира въз основа натрупването на крайни продукти от азотната обмяна, какъвто е серумният креатинин. За съжаление серумният креатинин не е достатъчно надежден показател за ранно диагностициране на ОБУ, тъй като стойностите му се влияят от редица извънренални променливи, а клинично значимите промени в нивото му следват с 1-3 дни първоначалната структурна увреда. Този период е критичен в диагностично и терапевтично отношение и е предпоставка за повишен риск от неблагоприятен клиничен изход. Като се имат предвид ограниченията на серумния креатинин, търсенето на по-надеждни биомаркери за ОБУ е от особен интерес за съвременната медицина. С откриването, тълкуването и валидирането на неутрофилния гелатиназа-асоцииран липокалин (NGAL) се разкриват нови възможности за търсене на нов подход за оценка на бъбречната функция при ОБУ. NGAL се оказва отличен самостоятелен биомаркер в плазмата и урината както в диагностично, така и в прогностично отношение. Нови възможности за оценка на ОБУ се разкриват и с определянето на молекула за бъбречно увреждане-1 (KIM-1) и интерлевкин-18 (IL-18).
Ключови думи: остро бъбречно увреждане, ранно диагностициране, биомаркери, неу­тро­филен гелатиназа-асоцииран липокалин, молекула за бъбречно увреждане-1, интерлевкин-18
Адрес за кореспонденция: Д-р Жулиета Христова, Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 918, e-mail: julieta_sd@yahoo.com

 

 

Костни протеини и мекотъканни калцификати при болни с хронични бъбречни заболявания - 49, 2013, № 4,14-17.
Д. Йонова(1), Е. Възелов(1), И. Попов(2), И. Трендафилов(1), В. Папазов(1), М. Георгиев(1), М. Лубих(1), И. Георгиева(1) и Р. Бонева(3)

(1)Клиничен център по диализа, МФ, МУ -- София, (2)Първа вътрешна клиника, УМБАЛ -- Стара Загора, (3)Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” -- Плевен
Резюме: В последните десетилетия са публикувани редица проучвания върху механизма на мекотъканните калциеви отлагания при болни с хронични бъбречни заболявания (ХБЗ). Те дават основания да се счита, че една от главните причини за значително по-високата обща и сърдечно-съдова заболяемост и смъртност при този контингент болни в сравнение с общата популация е нарушеният минерален метаболизъм и свързаното с него патологично калцифициране на сърдечно-съдовите структури при ХБЗ. По-старите схващания, че отлагането на калцификатите е механично, са опровергани с разкриването на механизми на активни процеси на калцификация, които играят основна роля при този тип увреждания.
Ключови думи: хронични бъбречни заболявания, сърдечно-съдови калцификати, нарушен минерален метаболизъм, костни протеини, костен морфогенен протеин-7, костен GLA-протеин, фетуин-А
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Д. Йонова, Клиника по диализа, УМБАЛ ”Александровска”, ул. ”Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230889, 02 9230515, 02 9230463, e-mail: dr_ionova@email.com

 

 

Следоперативни когнитивни нарушения -- проблем с редица неизвестни - 49, 2013, № 4,18-21.
М. П. Атанасова

Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска“ -- София
Резюме: Тъй като популацията на пациенти в напреднала възраст, претърпяващи оперативни интервенции, нараства, следоперативните когнитивни нарушения се оформят като често срещан проблем, който остава с редица нерешени въпроси. Това се отразява върху увеличаване честотата на следоперативната морбидност, повишаване на нуждите от следоперативни грижи и увеличаване на болничните разходи. Необходимо е разширяване на познанията относно епидемиологията, патофизиологията и рисковите фактори за развитие на следоперативните когнитивни нарушения. Добиването на повече информация за етиологията и клиничните прояви на следоперативните когнитивни нарушения ще подпомогне процесите на превенция, своевременното интервениране и лечение на този синдром. Бъдещи проучвания ще допринесат за подобряване на насоките в профилактичното третиране на тези нарушения.
Ключови думи: следоперативни когнитивни нарушения, анестезия, гериатрия, усложнения
Адрес за кореспонденция: Д-р М. П. Атанасова, дм, Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска", ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София

 

 

Разпространение и структура на ревматичните болести - 49, 2013, № 4,22-25.
Н. Николов(1), 1), М. Панчовска(2) и Зл. Коларов(3)
(1)Ревматологично отделение,Медицински университет -- Плевен, (2)Катедра „Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински университет -- Пловдив, (3)Клиника по ревматология, Медицински университет -- София
Резюме: Структурата на ревматичните заболявания както в първичната медицинска помощ, така и в болничната практика, дава важна информация за заболяемостта от различните ревматични болести. Това е важно за по-доброто планиране на ресурсите -- кадри, материална база и финанси, също и за адекватни професионални взаимоотношения в интерес на болния. В Европа тежестта върху отделния човек и обществото на проблемите с ревматичните заболявания ще се увеличи драстично. Разпространението на много от тези болести се увеличава значително с възрастта. Много от тях са свързани с начина на живот и с фактори като затлъстяване, тютюнопушене и липса на физическа активност. С увеличаващия се брой на възрастните хора и промените в начина на живот в цяла Европа се очаква икономическата тежест върху обществото да се увеличи лавинообразно, освен ако не се предприемат бързи мерки сега. Тази констатация е призната от Организацията на обединените нации и СЗО при решението 2000-2010 г. да се обяви за Декада на ревматичните болести.
Ключови думи: ревматични болести, разпространение, структура
Адрес за кореспонденция: Д-р Николай Николов, ул. „ Хан Крум” № 37, 5500 Ловеч, e-mail: dr.nicolov@mail.bg

 

 

Eвропейски политики за регулиране на разходите за лекарствени продукти - 49, 2013, № 4,26-30.
Т. Веков

Факултет по обществено здраве, МУ -- Плевен
Резюме: Фокус на изследването са европейските политики за рационална употреба на лекарствени продукти и за контролиране на публичните разходи. Прави се кратък преглед на прилаганите подходи в лекарствената политика на страните от Европейския съюз: външно и вътрешно референтно ценообразуване; време за навлизане на пазара на определени продукти като инструмент за контрол на публичните разходи; процедури за ценообразуване и реимбурсиране; лекарствени политики, насочени към регулация на търсенето и предлагането на лекарствени продукти. Анализът води до неизбежния извод, че фар­мацевтичният пазар е и трябва да бъде изключително силно контролиран и регулиран.
Ключови думи: лекарствена политика, фармацевтичен пазар, Европейски съюз
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, Български кардиологичен институт, бул. „Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 02 962 54 54, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg

 

 

Ценообразуване и финансиране на редки заболявания и лекарства сираци (преглед на литературата) - 49, 2013, № 4,31-38.
А. Златарева и Г. Петрова
Фармацевтичен факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Цел на настоящата работа е да се анализират най-често прилаганите ценови и финансови подходи при осигуряване на лекарства сираци за населението. Проведено е литературно търсене в базите данни PubMed, Scopus, Google Scholar за публикации в областта на ценообразуването и реимбурсирането на лекарства за редки заболявания. По-важните публикации са обсъдени в настоящия обзор. Анализът на литературата налага виждането, че стратегиите на национално равнище за ценообразуване и реимбурсиране трябва да бъдат съгласувани, справедливи, ефикасни и устойчиви, осигуряващи рав­но­по­ста­ве­ност на всички редки заболявания, което е трудно поради огромните различия в епидемиологията, популацията от пациенти и възможностите за лечение при различните заболявания.
Ключови думи: ценообразуване, реимбурсиране, редки заболявания, лекарства сираци
Адрес за кореспонденция: Албена Златарева, Фармацевтичен факултет, ул. „Дунав” № 2, 1000 София

 

 

Литературно проучване на фармакотерапията и разходите за лечение на псориазис и псориатичен артрит - 49, 2013, № 4, 39-44.
Л. Маринов, А. Савова, И. Николова и Г. Петрова
Фармацевтичен факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Цел на настоящата работа е да обобщи най-новите проучвания в областта на фармакотерапията и разходите за лечение на псориазис и псориатичен артрит. Проведено е литературно търсене в базата данни с медицинска литература PubMed с ключови думи псориазис, псориатичен артрит, фармакотерапия, разходи за терапия. Систематизирани са 25 публикации за псориазис и 12 за псориатичен артрит. Обхванатите проучвания показват, че с опознаването на генетичните и патогенетични механизми на развитие на псориазиса и псориатичния артрит се подобрява и лечението им. Разходите за лечение са значителни, като преобладават директните разходи за лекарства, здравни услуги, фототерапия и др.
Ключови думи: псориазис, псориатичен артрит, фармакотерапия, разходи за лечение
Адрес за кореспонденция: Ирина Николова, Фармацевтичен факултет, ул. „Дунав” № 2, 1000 София, e-mail: nikolova60@gmail.com

razdelitel

 

bullet 3'2013

Недостатъчност на витамин D и нейното коригиране -- кратък преглед на литературата - 49, 2013, № 3, 5-11.
М. Ванкова (1) и М. Боянов (2)
(1)Отделение по ендокринология, МБАЛ „Токуда Болница -- София”, (2)Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Александровска”, МУ -- София
Резюме: През последното десетилетие значително нарасна интересът към витамин D. Независимо от използваната дефиниция за достатъчност на витамин D -- серумно ниво на 25-хидроксивитамин D/25(ОН)D/ > 50 или > 75 nmol/L, на практика във всички изследвани региони по света се установява някаква степен на недостиг или дефицит, а България не прави изключение. В този обзор накратко са представени най-важните данни за витамин D по отношение на костното здраве, факторите, които влияят върху неговото ниво в организма и препоръчваните дози при суплементация и лечение с витамин D. Масов скрининг за дефицит на витамин D засега не се препоръчва, но групите с повишен риск трябва да бъдат изследвани, лекувани и проследени.
Ключови думи: витамин D дефицит, суплементация, лечение, доза
Адрес за кореспонденция: Д-р Мира Ванкова, Отделение по ендокринология, МБАЛ „Токуда Болница София”, бул. Н. Вапцаров № 51Б, 1407 София, e-mail: miravankova@abv.bg

 

 

Особености на уроинфекциите при бъбречно трансплантирани реципиенти - 49, 2013, № 3, 12-18.
Б. Златков(1), Ж. Филипов(1), Е. Паскалев(1), Б. Маркова(2), Ю. Мартева-Проевска(2) и А. Колевски(2)
(1)Клиника по нефрология и трансплантация, (2)Централна лаборатория по микробиология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме
: При лечението на напреднала хронична бъбречна недостатъчност бъбречната трансплантация заема водещо място като оптимален метод. Едно от усложненията при нея са инфекциите на пикочните пътища (ИПП). Уроинфекциите, причинени от бактерии, са най-честите инфекции при бъбречно транс­план­тирани пациенти. Честотата им е висока, което предопределя тяхната зна­чимост. Рисковите фактори за развитието им са много: женски пол, напреднала възраст, вид на имуносупресивната терапия, урологични манипулации, на­чин на проследяване на реципиентите след трансплантацията. Инфекциите на пикочните пътища могат да влошат функцията на присадката. Те често пре­ми­нават в остри пиелонефрити (ОПН), които са основен фактор за влошаване на бъбречната функция. ОПН могат да прогресират до бактериемия и до напълно разгърната картина на уросепсис. Често ИПП протичат асимптомно, което се обуславя от имуносупресивната терапия. Методите на лечение и профилактика на ИПП са дискусионни.
Ключови думи: инфекции на пикочните пътища, имуносупресия, бъбречна трансплантация, асимптомна бактериурия
Адрес за кореспонденция: Д-р Б. Златков, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

 

Лечебни подходи според ESGO при рак на маточната шийка в стадий IB пo FIGO - 49, 2013, № 3, 19-23.
Е. Исмаил, Я. Корновски и Ст. Славчев

Катедра по акушерство и гинекология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Ракът на маточната шийка е най-често срещаният от карциномите при жените в развиващите се страни. Възможностите за лечение са дефинитивна конкурентна химио-лъчетерапия или радикална операция със или без неоадювантна или адювантна терапия. Изборът на лечение се основава на състоянието на пациента и неговите предпочитания, характеристиките на тумора и опита на онкогинеколога. Тази статия ще разгледа и сравни възможностите за лечение и съждения на комбинация от лечения, включително операция, лъчетерапия и химиотерапия при рак на шийката на матката в стадий IB.
Ключови думи: рак на маточната шийка, стадий IB, лечение, радикална хистеректомия, неоадювантна химиотерапия, конкурентна химио-лъчетерапия.
Адрес за кореспонденция: Д-р Е. Исмаил, МБАЛ „Св. Анна”, ул. „Цар. Освободител” № 100, 9000 Варна

 

 

Единици кръв от пъпна връв -- надежден продукт за клетъчна терапия - 49, 2013, № 3, 24-29.
В. Атанасова, А. Михайлова и Е. Наумова
Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Кръвта от пъпната връв е ценен източник на хематопоетични стволови и прогениторни клетки, необходими за лечение на широк кръг от малигнени и немалигнени заболявания. Единиците кръв от пъпна връв за неродствена алогенна трансплантация се съхраняват в публични банки, чийто брой непрекъснато нараства в резултат на динамичното развитие в областта както в клиничен, така и в технологичен и организационен аспект. Получаването на готови за употреба висококачествени единици е пряко свързано с повишаването на ефективността на всички етапи от банкирането: събиране, обработка, изследване, съхранение, селекция и предоставяне за алогенна трансплантация. Освен това упо­требата на стволови и прогениторни клетки от кръв от пъпна връв отвъд границите на хематопоетичната реконституция е обект на активно проучване, особено в областта на регенеративната медицина.
Ключови думи: единици кръв от пъпна връв, банкиране на кръв от пъпна връв, алогенна трансплантация на кръв от пъпна връв, клетъчна терапия
Адрес за кореспонденция: Валентина Атанасова, ККИ, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 690, e-mail: v_atanasova2008@abv.bg

 

 

Клинична фармация -- същност, развитие и предизвикателства за практиката - 49, 2013, № 3, 30-36.
И. Гетов(1), Е. Костов(2), Хр. Лебанова(1) и Е. Григоров(1)
(1)Катедра „Организация и икономика на фармацията”, Фармацевтичен факултет, Медицински университет -- София, (2)Медицински колеж, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Клиничната фармация има за задача да раздели дейностите, изпълнявани от фармацевтите в лечебните заведения за болнична помощ, на две основни групи. В първата влизат традиционните функции по снабдяване, съхранение и отпускане на лекарства за нуждите на лежащо болните, а втората голяма група активности се свързват с консултантска и експертна дейност във и за болничните отделения по отношение на лекарствената терапия на всеки конкретен пациент. Специално обучени фармацевти извършват дейности, които са насочени към оптимизирането на лекарствената терапия и насърчаването на здравословния начин на живот, благополучието и профилактиката на заболяванията. Практиката на клиничните фармацевти включва философията на здравните грижи, съчетана със специфична ориентация към пациентите с цел осигуряване на оптимални резултати от провежданата фармакотерапия. Като научна дисциплина клиничната фармация има задължението да допринесе за генериране на нови знания, водещи до по-високо качеството на живот и по-малко разходи за постигане на ефективно лечение.
Ключови думи: клинична фармация, лекарствена терапия, фармацевти, болнична аптека
Адрес за кореспонденция: И. Гетов, Фармацевтичен факултет, Катедра „Организация и ико­но­ми­ка на фармацията”, МУ, ул. ”Дунав” № 2, 1000 София, тел. 02 9236 587, e-mail: ilko.getov@gmail.com

 

 

Маршрут на болния с ревматична болест - 49, 2013, № 3, 37-40.
Н. Николов(1), М. Панчовска(2) и Зл. Коларов(3)
(1)Ревматологично отделение, Медицински университет -- Плевен, (2)Катедра „ Пропедевтика на вътрешните болести”, Медицински университет -- Пловдив, (3)Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” -- София
Резюме: От появата на първите симптоми на ревматичните болести, първият преглед при личния лекар и препращането към специалист ревматолог минава различен период от време, които понякога е дълъг. Анализът на пътя на ревматично болния в доболничната помощ ни дава информация защо се забавят правилната диагноза и адекватното лечение. Съществен момент е реакцията на общопрактикуващия лекар (ОПЛ) при възпалителни ставни заболявания и по-специално, готовността му за диагностика и лечение на ревматоидния артрит.
Ключови думи: маршрут, пациент, ревматоиден артрит, закъсняла диагноза, ревматични болести
Адрес за кореспонденция: Д-р Николай Николов, ул. „ Хан Крум” № 37, 5500 Ловеч, e-mail: dr.nicolov@mail.bg

 

razdelitel

 

bullet 2'2013

Фрактури на талуса – усложнения и прогноза - 49, 2013, № 2, 5-12.
С. Асьов, В. Цанов, К. Цонков, Л. Захариев, Х. Стойчев, Д. Пачев и М. Илиев
.
Втора клиника по ортопедична травматология, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов” -- София
Резюме: Независимо от напредъка в хирургичните техники усложненията след фрактурите на талуса остават много чести. Те до голяма степен зависят от тежестта на първоначалната увреда, т.е. от фрактурния тип, но също от избора на лечебен подход и правилното му реализиране. Ранните усложнения най-често се свързват с увредата на меките тъкани и включват инфекции, кожни некрози и дехисценция на раните. Късните усложнения като остеонекроза, посттравматична артроза, остеомиелит, лошо срастване и несрастване са чести и водят до неблагоприятна прогноза и функционални ограничения. Целта на този обзор е да обърне внимание върху най-честите усложнения, следващи фрактурите на талуса, причините за възникването им, тяхната прогноза, възможностите за превенция и лечение.
Ключови думи: фрактура на талуса, усложнения, аваскуларна некроза, остеоартроза, прогноза
Адрес за кореспонденция: Д-р Сашо Асьов, Втора клиника по ортопедична травматология, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, бул. „Тотлебен” № 21, 1606 София, тел. 02 9154 256, e-mail: assiovmd@abv.bg

 

 

Рискови фактори при остеопороза - 49, 2013, № 2, 13-19.
С. Монов (1), Р. Рашков (1), Р. Шумналиева (1) и Д. Монова (2)

(1)Клиника по ревматология, МУ -- София, (2)Медицински институт -- МВР -- София
Резюме: Според едно от съвременните определения остеопороза е налице при измерена костна минерална плътност (КМП) под -2.5 стандартни отклонения. Рисковите фактори, които влияят върху основни характеристики на костната обмяна, като пикова костна маса и костна загуба, са много разнообразни. Една част от тях могат да бъдат коригирани, а друга не. За развитието на усложненията от остеопорозата, като костни фрактури, са важни не само тези рискови фактори, които влияят върху КМП, но и провокацията от претоварвания на скелета и падания, данните за предхождаща фрактура при минимална травма, хронологичната възраст, семейната анамнеза за остеопороза и др. За оценка на риска за развитие на остеопороза могат да се използват едноминутен тест и FRAX индекс.
Ключови думи: остеопороза, рискови фактори, фрактури, FRAX индекс
Адрес за кореспонденция: Д-р Симеон Монов, Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, ул. „Урвич” № 13, 1612 София

 

 

Фактори на вирулентност и бактериоцини при клиничнозначими бактерии от род Enterococcus - 49, 2013, № 2, 20-30.
Д. Атанасова, Т. Стратева и И. Митов

Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, Медицински университет -- София
Резюме: Ентерококите са широко разпространени в хората, животните, хранителните продукти и околната среда бактерии. Смятани преди за безобидни, днес те се нареждат сред водещите етиологични причинители на широк спектър инфекции, някои от които се характеризират с висока смъртност. Най-често инфектират уринарния тракт, сърдечно-съдовата система, коремната област, билиарния тракт, рани от изгаряне и др. В настоящия обзор са разгледани различните фактори на вирулентност, които притежават бактериите от род Enterococcus, и участието им по различни начини в патогенезата на инфекциите -- чрез увеличаване на адхезията, колонизацията и инвазията нa тъканите; модулиране на имунния отговор и извънклетъчна продукция на ензими и токсини. Представени са и най-често продуцираните бактериоцини, тяхното действие спрямо близкородствени бактерии и ролята им за изява на патогенния потенциал на ентерококите.
Ключови думи: род Enterococcus, инфекции, фактори на вирулентност, бактериоцини
Адрес за кореспонденция: Д-р Даниела Атанасова, Катедра по медицинска микробиология, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, тел. 02 9172740, е-mail: dany.atanasova@abv.bg

 

 

Развитие на клетките на спиралния ганглий - 49, 2013, № 2, 31-40.
Е. Иванов и Св. Пенчева
Катедра „Анатомия, хистология, цитология и биология”, МУ -- Плевен
Резюме: Клетките на спиралния ганглий осъществяват аферентната инервация на рецепторните клетки в кортиевия орган. Те се разделят на две категории с различна морфология, синаптични връзки и функция. 95% от тези клетки (тип 1 спирални ганглийни неврони) са в синаптичен контакт с вътрешните рецепторни клетки (IHCs -- inner hair cells), останалите 5% са тип 2 и са отговорни за сензорната инервация на вътрешните рецепторни клетки (ОНСs -- outer hair cells). Постнаталното развитие на клетките на спиралния ганглий на плъхове е изследвано от раждането до възрастни. При раждането съществува единична популация от ганглийни клетки, някои от които заобиколени от един или два слоя израстъци на сателитни клетки. С напредване на матурацията се увеличава броят на израстъците около клетъчното тяло и дендритите. В края на първата постнатална седмица се регистрират две важни събития. Първото е появата на миелинови ламели около израстъците на ганглийните клетки и техните тела и второто е появата на тип 2 спирални ганглийни клетки. На този етап тип 2 клетките се характеризират с плътно пакетирани неврофиламентозни структури в цитоплазмата. По-късно кинетиката на миелинизация намалява в израстъците, а се увеличава около клетъчното тяло. Във всички стадии, включително и при възрастни, влакната притежават миелинова обвивка, съставена от повече ламели в сравнение с клетъчното тяло. Направено е светлинномикроскопско и трансмисионно електронномикроскопско изследване на спиралния ганглий на бели плъхове в постнаталния период, последвано от морфометричен анализ на полетата на клетъчното тяло и ядрото.
Ключови думи: спирален ганглий, инервация, развитие, тип 1, тип 2 неврони, ултраструктура, морфометричен анализ
Адрес за кореспонденция: Доц. Е. Иванов, Катедра „Анатомия, хистология, цитология и биология”, Медицински университет, ул. „Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен

 

 

Изследване на хепсидин в биологични течности - 49, 2013, № 2, 41-46.
В. Манолов, Б. Атанасова, М. Велизарова и К. Цачев

Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МФ, МУ -- София, Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Пептидният хормон хепсидин играе ключова роля в регулирането на обмяната на желязото. Синтезира се в черния дроб, експресията му се регулира от статуса на желязо в организма, еритропоетичната активност, налягането на кислорода и цитокините. Хепсидинът намалява серумното желязо, като блокира функцията на експортера феропортин, представен предимно в макрофагите, хепатоцитите и дуоденалните ентероцити. Въвеждането в клиничнолабораторната практика на достъпни и надеждни количествени методи за изследване на хепсидин в кръв и урина би позволило по-задълбочено опознаване на клиничните нарушения в обмяната на желязото. За да се използва хепсидинът като нов маркер в рутинната клинична практика, са необходими усилия да се хармонизират различните количествени техники, да се осигури висока степен на сравнимост на резултатите от различните лаборатории и да се дефинират общи граници на медицинско решение.
Ключови думи: обмяна на желязо, регулация на хомеостазата на желязото, клинични нарушения в обмяната на желязото, хепсидин, количествено изследване на хепсидин, хармонизиране на аналитичните методи
Адрес за кореспонденция: Д-р Виктор Манолов, Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 02 9230 928, e-mail: victhedoc2@yahoo.com

 

razdelitel

 

 

bullet 1'2013

Нови хирургични подходи в лечението на рака на маточната шийка - 49, 2013, № 1, 5-8.
Я. Корновски и Е. Исмаил
Гинекологична клиника, МБАЛ „Св. Анна” -- Варна
Резюме:
В обзора са представени последните литературни данни по отношение на нови хирургични техники и подходи, които намират място при хирургичното лечение на рака на маточната шийка (РМШ). Тези подходи целят: по-добро качество на живот на оперираните пациенти (невросъхраняваща радикална хистеректомия); по-точно стадиране (лапароскопска екстраперитонеална парааортална лимфна дисекция); по-бързо възстановяване след ултрарадикални операции (лапароскопски екзентерации); по-радикални операции с по-нисък риск от рецидив (тотална мезометриална резекция -- TMMR); по-радикални интервенции без необходимост от следоперативна льчетерапия и съответно редукция на усложненията (латерална разширена параметректомия); дават шанс за лечение при обречени пациенти с локални рецидиви (латерално разширена ендопелвична резекция).
Ключови думи: рак на маточната шийка, хирургични подходи
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Явор Корновски, Гинекологична клиника, МБАЛ „Св. Анна”, бул. „Цар Освободител” № 150, 9000 Варна

 

Имунни механизми при бронхиалната астма - 49, 2013, № 1, 9-12.
Цв. Маркова(1), Б. Алексиева(2), И. Съинова(2), К. Симеонова(1) и Е. Николова(2)

(1)Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет -- София, (2)Институт по експериментална морфология и антропология с музей, БАН -- София
Резюме: В обзора се разглеждат имунните механизми, обуславящи възпалителните процеси при бронхиалната астма. Астмата е хронично алергично възпаление на дихателните пътища, в което участват множество възпалителни клетки. Централна роля в процесите на алергичното възпаление при астмата играят Th2-лимфоцитите, чиито ефекторни функции се осъществяват главно чрез секретираните от тях интерлевкини. В-лимфоцитите играят важна роля при алергичните заболявания, включително бронхиалната астма, посредством освобождаването на алерген-специфичния IgE. Мастоцитите имат важно участие в алергичното възпаление чрез освобождаването нa хистамин, левкотриени (LTC4, LTD4, LTE4) и простагландин D2 (PGD2). При пациенти, страдащи от бронхиална астма, е доказан повишен брой на макрофаги в белия дроб, както и повишена секреция на факторите, стимулиращи миграцията на еозинофилите (СС-хемокини). Функционалната роля на еозинофилите все още не е напълно изяснена.
Ключови думи: бронхиална астма, имунология, Т-лимфоцити, В-лимфоцити, мастоцити, макрофаги, еозинофили
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветанка Маркова, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет, ул. „Здраве” № 2, 1431 София,
e-mail: tzvetamarkova@yahoo.com

 

Антитела срещу циклични цитрулинирани пептиди - 49, 2013, № 1, 13-15.
М. Балева, С. Лесичкова и Кр. Николов
Клиника по клинична имунология, Университетска болница „Александровска” -- София
Резюме: Използването на ССР антителата в клиничната практика предоставя възможността за по-ранното определяне на диагнозата и прогнозата при болни с ревматоиден артрит (РА). Метаанализът на 50 статии, в които се определя ССР с първа и втора генерация методи, и на 37 статии, в които се определя РФ, показва високата доказателствена стойност на двата показателя при РА. Последният консенсус на ARA/EULAR през 2010 г. препоръчва определянето на ССР антителата в диагностичните критерии при РА.
Ключови думи: ревматоиден артрит, ревматоиден фактор, ССР антитела
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Марта Балева, Университетска болница „Александровска”, ул. ”Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: marta_baleva@yahoo.com

 

Витамин D статус при пациенти с бъбречна трансплантация- 49, 2013, № 1, 16-19.
Ж. Филипов(1), Б. Златков(1), Е. Паскалев(1), Д. Свинаров(2) и В. Владимиров(3)
(1)Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска” -- София, (2)Клинична лаборатория по лекарствен и терапевтичен мониторинг, УМБАЛ „Александровска” -- София, (3)Клиника по урология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме:
Витамин D е с доказано значение за минералния метаболизъм и костното здраве. В оследните години се увеличава информацията за т. нар. плейотропни ефекти на витамин D -- имуномодулация, ренопротекция, противотуморна активност и др. При пациенти с напреднало хронично бъбречно заболяване (гломерулна филтрация под 60 ml/min/1,73 m(2)) е налице намалено ниво на двата метаболита на вит. D -- 25-хидроксивитамин D и 1,25-дихидроксивитамин D, което е ключов момент в патогенезата на вторичния хиперпаратиреоидизъм. След бъбречна трансплантация редица фактори водят до дефицит на витамин D -- намалено излагане на слънчева светлина, имуносупресивна терапия, намалена бъбречна функция и др. Целта на обзора е да събере наличната информация относно връзката между витамин D и пациентите с бъбречна трансплантация и да даде насока за по-нататъшна терапевтична стратегия. Дефицитът на витамин D е с огромно значение не само за минерално-костния метаболизъм, високата честота след бъбречна трансплантация и неуточнената все още терапевтична стратегия.
Ключови думи: витамин D, бъбречна трансплантация, хронично бъбречно заболяване, плейотропни ефекти
Адрес за кореспонденция: Д-р Ж. Филипов, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

Роля на декупелуващите пептиди в терморегулацията, оксидативния стрес, затлъстяването и диабета- 49, 2013, № 1, 20-24.
К. Икономова
Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис III” -- София
Резюме:
Декупелуващите пептиди (UCPs) са членове на семейството на митохондриалните преносители. Разположени са по вътрешната митохондриална мембрана и спомагат за обратния пренос на протони по дихателната верига. Тези протеини имат способността да декупелуват (разделят) кислородната консумация от окислителното фосфорилиране, като по този начин образуваната енергия не се насочва за синтеза на АТФ, а се отделя като топлина. Те играят основна роля в терморегулацията, продукцията на топлина и в поддържането на базална метаболитна скорост. У бозайниците досега са идентифицирани 5 декопелуващи пептиди (uncoupling proteins) -- от UCP-1 до UCP-5. UCP-1 играе основна роля в разпрягането на дихателната верига. Той е експресиран в кафявата мастна тъкан и е от съществено значение в термогенезата при животни в хибернация и новородени. При възрастни UCP-1 играе важна роля в регулацията на телесното тегло и енергоразхода. UCP-2 е широко експресиран в тъканите на възрастни животни и хора. В отговор на липиден прием експресията му в бялата мастна тъкан се покачва. В тази връзка UCP-2 се счита за регулатор на енергийния баланс, телесното тегло и терморегулацията. UCP-3 са експресирани основно в скелетните мускули, които са източник на 40% от общата телесна термогенеза. UCP-3 играе основна роля в регулацията на енергоразхода. UCP-4 и 5 са експресирани в мозъка и нервната тъкан и участват в множество процеси, свързани с невротрансмисията и термогенезата. Освен в терморегулацията и енергоразхода декупелуващите пептиди участват в антиоксидантната защита на организма и развитието на диабет тип 2. Антиоксидантната им активност се свързва с намаляване на мембранния потенциал в митохондриите. По този начин генерирането на свободни радикали спада под критичното ниво. При пациенти с диабет UCP-2 и UCP-3 се свързват с намаление на инсулиновата секреция и с индукция на оксидативен стрес. При активацията на UCP-2 в бета-клетките на панкреаса намалява стимулираната от глюкоза инсулинова секреция. При диабет се отбелязва намаление на UCP-3 в скелетните мускули, като тази редукция води до глюкозноиндуциран оксидативен стрес. Декупелуващите пептиди са обещаваща мишена за лекарствено повлияване на затлъстяването и свързаните с него заболявания.
Ключови думи: декупелуващи пептиди, терморегулация, затлъстяване, диабет, антиоксиданти
Адрес за кореспонденция:Д-р К. Икономова, Национална многопрофилна транспортна болница “Цар Борис III”, бул. „Княгиня Мария-Луиза” № 108, 1233 София

 

 

Растителните екстракти като генотоксични агенти - 49, 2013, № 1, 25-28.
Б. Попов

Катедра „Молекулярна биология, имунология и медицинска генетика”, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора
Резюме: В този обзор са представени някои аспекти от проблематиката, свързана с растителните екстракти като генотоксични агенти. Посочени са причините и факторите, които повлияват генотоксичния потенциал на тоталните екстракти и отделните им фракции. Разгледани са мутагенните, кластогенните и промутагенни ефекти на растителните екстракти, както и възможностите им за синергични и антагонистични взаимодействия с доказани антимутагени, ксенобиотици и техни метаболити.
Ключови думи: генотоксичност, мутагенност, кластогенност, растителен екстракт
Адрес за кореспонденция: Б. Попов, Катедра по молекулярна биология, имунология и медицинска генетика, Медицински факултет, Тракийски университет, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора, тел. 0888 390 167, e-mail: dr_b_popov@abv.bg

 

Предпоставки за възникване на бърнаут синдром при служители в места за лишаване от свобода - 49, 2013, № 1, 29-36.
Ст. Харизанова

Катедра ”Хигиена и екомедицина”, ФОЗ, Медицински университет -- Пловдив
Резюме:
Бърнаут синдром е проучван в много страни по света. Целта на този обзор е да акцентира върху предпоставките за „професионално прегаряне” сред служителите в местата за лишаване от свобода. Поради постоянното увеличаване на честотата на бърнаут синдром и липсата на ефективно лечение е изключително важно да се знаят кои са предпоставките за неговата поява и развитие, с оглед прилагането на ефективна профилактика. В обзора са използвани 105 литературни източника за анализ на проблема. Установен е сериозен литературен дефицит на данни, характеризиращи предпоставките за възникване на бърнаут синдром при служители в места за лишаване от свобода.
Ключови думи: бърнаут, полицейски служители, места за лишаване от свобода
Адрес за кореспонденция: Д-р Станислава Харизанова, Катедра ”Хигиена и екомедицина”, ФОЗ, МУ, бул. ”Васил Априлов” № 15А, 4002 Пловдив, тел. 032 602 543, моб. тел. 0887 915119, e-mail: dr.harizanovi@abv.bg


Последно обновяване: 06.01.2014

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 


Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ