Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ


Обзори

Том 44, 2008 г.
 

bullet 4'2008

Хронобиология на нощната астма  – 44, 2008, No 4, 5-9.
М. Янкова и С. Филчев
Детска клиника, УМБАЛ ”Александровска” – София
Резюме: Нощната астма се дефинира като проява на нощни екзацербации при пациенти с бронхиална астма, при които вариабилността на върховия експираторен дебит (peak expiratory flow, PEF) е най-малко 20%. Нощната астма се наблюдава при две трети от астматиците. В основата на нейните патогенетични механизми стоят промените в циркадните биологични процеси. Нощните екзацербации се установяват по-често като проява на тежка форма на бронхиалната астма, но могат да бъдат единствена клинична проява на заболяването. За да се постигне по-добър ефект от лечението, коeто включва кортикостероиди, бавнодействащи бета2-агонисти, теофилин, антилевкотриени и антихолинергични медикаменти, се препоръчва то да се провежда в точно определени часове от денонощието. Пълното разбиране на циркадните ритми на биологичните процеси и тяхното влияние върху клиничните прояви на нощната астма ще доведе до развитието на нови терапевтични стратегии.
Ключови думи: нощна астма, хронобиология, хронотерапия, възпаление
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Янкова, Детска клиника, Александровска болница, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230 359

 

Развитие в познанията за хепатит В-вирусната инфекция. Остър вирусен хепатит В -- етиологични и патогенетични аспекти – 44, 2008, No 4, 10-18.
И. Балтаджиев, Н. Попиванова и О. Бойкинова

Катедра по инфекциозни болести, клинична паразитология и тропическа медицина, Медицински университет –Пловдив
Резюме: Научните познания за HBV инфекцията акумулират постоянно, изменяйки погледа и поведението ни към заболяването и спомагайки за спечелване битката с тази инфекция и превентиране на нейните мрачни последици. Литературният обзор обхваща постиженията на научната мисъл по отношение на острия вирусен хепатит В и се спира на особеностите на HBV и вирусния репликационен цикъл, генотиповете и възникналите мутантни варианти. В патогенетичните аспекти на острата HBV инфекция се разглеждат особеностите на неспецифичния и специфичния клетъчен и хуморален имунен отговор, имунологичната памет и протективния имунитет. В имунопатогенезата на фулминантния В-вирусен хепатит се разкриват ролята на вирусните протеини, на CTL отговорите, ефектът на цитокините и механизмите на хепатоцелуларната апоптоза.
Ключови думи: остър вирусен хепатит В, вирусни протеини, генотипове, мутантни варианти, имунопатогенеза, нецитолитично потискане на вирусната репликация, фулминантен хепатит, цитокини, апоптоза
Адрес за кореспонденция: Д-р И. Балтаджиев, Катедра по инфекциозни болести, клинична паразитология и тропическа медицина, МУ, бул. „Васил Априлов” № 15А, 4000 Пловдив

 

Фибробластният растежен фактор 23 -- фосфат-регулираща субстанция – 44, 2008, No 4, 19-20.
Д. Йонова(1) и Р. Бонева(2)

(1)Клиничен център по хемодиализа, УМБАЛ ”Александровска” -- София, (2)Клиника по нефрология и хемодиализа, УМБАЛ „Г. Странски” – Плевен
Резюме: Циркулиращият фибробластен растежен фактор 23 (FGF23) повишава фосфатната бъбречна екскреция и понижава костната минерализация, което може да бъде вторичен ефект от фосфорната бъбречна елиминация, както и от директно въздействие върху наличния фибробластен растежен рецептор-1 в костите на човешкия скелет. FGF23 се продуцира от остеобластите и остеоцитите и негова главна функция при здрави индивиди е да потиска натрий-свързаната реабсорбция на фосфати в проксималните бъбречни тубули, но все още не е изяснено дали това има патофизиологичен ефект, или е само компенсаторна реакция при посочения контингент болни.
Ключови думи: фибробластен растежен фактор 23, фосфатна бъбречна екскреция, болни на диализно лечение, хронична бъбречна недостатъчност
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Диана Йонова, УМБАЛ ”Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230463, e-mail: dr_ionova@email.com

 

Silymarin в клиничната практика – 44, 2008, No 4, 21-26.
Д. Петрова и К. Чернев

Клиника по гастроентерология, КПВБ, МУ -- София
Резюме: Лечебните свойства на екстрактите от бял трън (Silybum marianum) са известни от времето на Theophrastus (4-ти век преди новата ера). Основната биологичноактивна субстанция в тези екстракти е силимаринът. Silymarin е биофлавоноиден комплекс, включващ силибин, силидианин и силикристин; 80% от биофлавоноидния комплекс са представени от силибин. Silymarin (Carsil -- Софарма) повишава вътреклетъчния глутатион и предотвратява оксидативния стрес в хепатоцитите чрез намаляване на токсичните кислородни метаболити и азотния окис. Тези свойства се използват в клиничната практика за профилактика и лечение на медикаментозните чернодробни увреждания от ацетаминофен, дилантин, фенотиазин, халотан и метотрексат. Стандартизираният екстракт може да се използва ефективно като антидот, приложен във висока доза (3400 mg дневно), до 48-ия час от гъбно отравяне с Amanita phalloides. Чрез намаляване на оксидативния стрес Silymarin предотвратява прогресията на чернодробните увреждания, включително от алкохол, към чернодробна цироза. Silymarin намалява фиброобразуването в черния дроб чрез инхибиране на активността на звездовидните клетки и трансформирането им до миофибробласти, както и отлагането на колаген и ламинин в субендотелното пространство на синусоидите. Притежава изразен имуностимулиращ ефект чрез повишаване на лимфоцитната пролиферация и стимулиране на производството на INF-γ, IL-4 и IL-10. Стандартизираният екстракт (MK-001) in vitro потиска инфектирането на чернодробни клетки от вируса на хепатит С. Пациенти с хепатит С, които приемат Silymarin, показват значително по-добра физическа, психическа и сексуална активност от останалите. Проучвания през последните години показват, че Silymarin може да се използва ефективно като адювантна терапия за предотвратяване на хепатотоксичния ефект от химиотерапията при онкологично болни. Приложен в по-високи дози, забавя нарастването на простатноспецифичния антиген при болни с рак на простатата след простатектомия и радиотерапия. Прилагането на Silymarin при болни със захарен диабет води до нормализиране на HbA(1)c, кръвната захар на гладно, общия холестерол, LDL и триглицеридите.
Ключови думи: Silymarin, фитотерапия, антиоксиданти, хепатопротекция
Адрес за кореспонденция: Доц. Диана Петрова, Клиника по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

Комплексната сърдечна рехабилитация като вторична профилактика на сърдечно-съдовите заболявания – 44, 2008, No 4, 27-30.
С. Кемеров
Отделение по физикална медицина и рехабилитация, УБ „Лозенец” -- София
Резюме: В статията са засегнати въпросите за съдържанието на сърдечната рехабилитация като вторична профилактика на пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания са с голяма честота и представляват социален проблем с тежки последици. Разгледани са нуждите от мултидисциплинарен подход при решаване на проблемите при тези пациенти. Дискутира се необходимостта от целенасочени мероприятия и планирането на организацията им за постигане на по-добри лечебни резултати.
Ключови думи: сърдечни заболявания, сърдечна рехабилитация, физическа тренировка
Адрес за кореспонденция: Д-р Стоян Кемеров, Отделение по физикална медицина и рехабилитация, УБ „Лозенец”, ул. ”Козяк” № 1, 1407 София, e-mail: kemerov_stoyan@yahoo.com

 

 

 

bullet 3'2008

Кистични неоплазми на панкреаса -- какво трябва да знаят клиницистите – 44, 2008, No 3,   5-12.
А. Хилендаров, К. Велкова и Н. Трайкова
Катедра по образна диагностика, МУ -- Пловдив
Резюме:  Първичните кистични неоплазми на панкреаса (серозни, муцинозни и интрадуктални кистични неоплазми) са лезии от изключително значение. С широките възможности на съвременните образни методи на изследване -- компютърна томография, ултразвукова томография, ядрено-магнитен резонанс и инвазивни процедури под образен контрол -- тези неоплазми се диагностицират с нарастваща честота. Възможно е да се диференцират предоперативно не само от други кистични панкреасни лезии (като панкреасни псевдокисти), но и една от друга. Тази диференциация е много важна за клиницистите, защото тези неоплазми имат различно биологично развитие. Целта на обзора е да илюстрира спектъра от образи на кистичните панкреасни лезии и да подчертае ролята, предимствата и ограниченията на различните образни методи в диференциалната диагностика на кистичните неоплазми на панкреаса.
Ключови думи:  панкреасни кистични неоплазми, образни методи на диагностика
Адрес за кореспонденция:  Д-р А. Хилендаров,  ул. ”Волга” № 49, ап. 14, 4002 Пловдив, е-mail: dr_hill@abv.bg

 

Съдов ендотел -- диагностика на ендотелната дисфункция – 44, 2008, No 3,   13-17.
Д. Йонова(1) и Р. Бонева(2)

(1)Клиничен център по хемодиализа, Медицински университет -- София, (2)Клиника по нефрология и диализа, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Ендотелът на кръвоносните съдове е тънък едноклетъчен слой, покриващ вътрешната повърхност на цялата кръвоносна мрежа, който отделя кръвта от кръвоносните съдове. Ендотелът служи като рецепторно-ефекторен орган и реагира на всички физически и химични стимули чрез отделяне на вазоактивни субстанции, чрез които регулира вазомоторния тонус и кръвно-тъканната хомеостаза. Активите на ендотела не се ограничават само до автокринни, а и до паракринни и ендокринни функции: регулира контрактилността на гладкомускулните клетки в съдовата стена; продукцията на фактори на кръвосъсирването и фибринолизата; клетъчната пролиферация; левкоцитната адхезия и активация; имунологичните и възпалителните реакции. Оксидативният стрес, който съпътства редица заболявания, уврежда ендотела и води до ендотелна дисфункция и развитие на възпалителни изменения и съдова болест. Има много доказателства за съществуването на ендотелна дисфункция, което означава, че тя може да има диагностична значимост и да прогнозира изхода на едно съдово заболяване или синдром, като атеросклероза, болест на Бюргер, диабетна ангиопатия и др. Ендотелната дисфункция може да служи като независим рисков фактор за съдовите заболявания. Данните до момента са достатъчни, за да се смята, че методите за оценка на ендотелните функции и тяхното увреждане са приложими в клиничната практика за диагностициране и проследяване развитието на заболява­ния­та, както и за ефекта от лечението. Те в по-голямата си част са и неинвазивни и безопасни за здравето на пациентите, което ги прави много подходящи и предпочитани от самите болни.
Ключови думи:  ендотелна дисфункция, съдова болест, съдов тонус, азотен окис, вазодилатация, плетизмография
Адрес за кореспонденция:  Доц. д-р Диана Йонова, Клиничен център по хемодиализа,  УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 9230463, e-mail: dr_ionova@email.com

 

Нежелани реакции и взаимодействия на хранителни добавки от растителен произход – 44, 2008, No 3,  18-23.
Р. Paдев и К. Соколова

Секция по фармакология и клинична фармакология,  Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора
Резюме:  В противоречие с общоприетото мнение употребата на растителни препарати може да бъде свързана със сериозен риск поради възможността за развитие на нежелани реакции (НЛР) и за взаимодействия с конвенционалните лекарства. Разгледани са НЛР и взаимодействията на жълтия кантарион, гинко билоба, жен-шен, ехинацея и др. със сърдечно-съдови лекарства, нестероидни противовъзпалителни средства, антидепресанти. Минимизирането на риска изисква по-добра информираност от страна на лекарите за НЛР и за потенциала за взаимодействия на растителните препарати. Задължителна част от анамнезата трябва да станат въпросите, изясняващи употребата на растителни добавки. Необходими са и по-стриктни регулаторни мерки относно алтернативните препарати.
Ключови думи:  растителни препарати, жълт кантарион, гинко билоба, нежелани реакции, взаимодействия
Адрес за кореспонденция:
Камелия Соколова, Секция по фармакология и клинична фармакология, Медицински факултет, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора,  тел. 042 664310, e-mail: camel56@abv.bg

 

bullet 2'2008

Прогресивна мултифокална енцефалопатия при aвтоимунните ревматични заболявания--клиника, диагностика и лечение   – 44, 2008, No 2, 5-12.
Ст. Кузманова и П. Солаков
Университетска клиника по ревматология, УМБАЛ “Св. Георги” -- Пловдив
Резюме: Прогресивнатa мултифокална левкоенцефалопатия (ПМЛ) (синоними: прогресивна мултифокална левкодистрофия, мултифокална демиелинизация) е сериозно усложнение, наблюдаванo при имуносупресираните ревматично болни. Заболяването има прогресивен злокачествен ход и фатален изход. Дължи се на демиелинизация на бялото мозъчно вещество, причинена от JC вирус. Клинично за ПМЛ са характерни прогресиращите прояви на огнищен субкортикален неврологичен дефицит. Не е голям броят на публикуваните случаи в световната литература с ПМЛ при ревматично болни. Съобщенията засягат системния lupus erythematosus, грануломатозата на Wegener, синдрома на припокриване, болестта на Behсet и системната склероза. При болните с ПМЛ активността на основното ревматично заболяване не е висока. Липсват MRI промени, характерни за мозъчна васкулопатия. Провеждането на активна имуносупресивна терапия при ревматично болни с потиснат клетъчномедииран имунитет и ПМЛ се последва от бърза неврологична декомпенсация и поява на нови, свежи MRI изменения. При ПМЛ MRI образите се характеризират с промени в бялото мозъчно вещество със силен Т2-сигнал и слаб, но добре очертан Т1-сигнал. Посредством PCR в цереброспиналния ликвор може да се установи наличието на JC вируси. Чувствителността на PCR изследването е 95%, а специфичността му--99%. При ПМЛ според нови съобщения е установено благоприятно повлияване на заболяването от високоактивна антиретровирусна терапия.
Ключови думи: прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия, системен lupus erythe­ma­tosus, JC вируси, полиома вируси
Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Стефка Кузманова, УМБАЛ ”Св. Георги”, бул. „Васил Априлов” № 15-А, 4002 Пловдив, тел. 032/602 532, stef53kuz33@yahoo.com

 

Вирусни инфекции, пренасяни чрез храната или водата – 44, 2008, No 2,  13-18.
Н. Корсун(1), З. Младенова(1) и П. Теохаров(2)
(1)Национална лаборатория “Ентеровируси”, (2)Национална лаборатория “Хепатитни вируси”, Национален център по заразни и паразитни болести--София
Резюме: Човешките чревни вируси са водещи причинители на инфекции, придобити от храната или водата. Различни семейства вируси могат да причинят заболявания след консумация на контаминирана храна/вода. В статията са представени основните пътища на заразяване на хранителните продукти с вируси. Направен е обзор на главните групи вирусни агенти, пренасяни чрез храната/водата; техните свойства, съхранение; епидемиологията, клиниката и контрола на заболяванията.
Ключови думи: вируси, пренасяни с храна/вода, морски ракообразни, вирус на хепатит А, норовируси
Адрес за кореспонденция: Д-р Н. Корсун, Национална лаборатория “Ентеровируси”, Отдел “Вирусология”, НЦЗПБ, бул. ”Ген. Столетов” № 44А, 1233 София, e-mail:
polionl_nk@abv.bg

 

Роля на катехоламините и метанефрините като биохимични маркери при туморни заболявания – 44, 2008, No 2,  19-23.
Л. Матева и В. Митев
Лаборатория по клетъчна сигнализация, Катедра „Химия и биохимия”, Медицински университет – София
Резюме: Kатехоламините -- норепинефрин, епинефрин и допамин, са биологично активни съединения, които изпълняват разнообразни регулаторни функции в клетките. Норепинефринът и епинефринът са невротрансмитери, тясно свързани с етиологията на различни физиологични и невродегенеративни заболявания на централната нервна система. Определянето на нивата на катехоламините и техните метаболити -- норметанефрин и метанефрин в биологични течности и тъкани се използва в диагностиката и клиничната терапия на редица заболявания (феохромоцитом, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и др.).
Ключови думи: катехоламини, норепинефрин, епинефрин, допамин, метанефрини, норме­та­нефрин, метанефрин, биохимични маркери
Адрес за кореспонденция: Людмила Матева, Катедра „Химия и биохимия”, МУ, ул. „Здраве” 2, 1431 София, e-mail: lmateva@medfac.acad.bg

 

Идиопатични нощни мускулни крампи при възрастни пациенти – 44, 2008, No 2,  24-29.
К. Костов и Ив. Петров
Неврологична клиника, Медицински институт на МВР--София
Резюме: Нощните мускулни крампи в долните крайници са чести при възрастни пациенти. Въпреки че идиопатичните крампи са основно бенигнени и са преходни, те могат да доведат до значителен дискомфорт. Повлияването им може да бъде трудно, а освен това те могат да бъдат и симптом на друго заболяване или на съпътстваща медикация. Да се установят потенциално лечимите състояния, е от особена важност. Физиологичните методи на лечение могат да бъдат полезни за предотвратяване на крампите при някои пациенти, но липсват контролирани изследвания, доказващи ефективността им. Хининът е умерено ефективен в превенцията на нощните мускулни крампи в краката, но е обезпокояващо съотношението полза/вреда от приложението на този медикамент. Добър ефект в контролирани проучвания са показали съдоразширяващи (Naftidrofuryl oxalate, Pycnogenol) и антихолинергични (Оrphenadrine citrate) медикаменти. Приложението на vit. Е и магнезиеви препарати е с противоречив ефект. Използването на верапамил, габапентин, комбинация на vit. D и калций също може да е алтернатива, макар че контролирани проучвания, доказващи ефекта на тези препарати, липсват.
Ключови думи: мускулни крампи, възрастни пациенти, лечение
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Костов, дм, Неврологична клиника, Медицински институт -- МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821576, факс: 9531235, e-mail: drkostov@netissat.bg

 

Въздействие на физическата активност върху сърдечно-съдовата функция в детската и юношеската възраст – 44, 2008, No 2,  30-35.
Р. Николова
Национален център по опазване на общественото здраве--София
Резюме: Важна причина за въвеждането на физическата активност в училищната и професионалната среда е влиянието й за подобряване на здравния и физическия статус, увеличение на перформанса на индивидите, благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовата и други системи. Резюмирани са данни за въздействието на физическата активност върху сърдечно-съдовата функция и реактивността към стрес. Съвременни изследвания изтъкват, че поддържането на 30-минутна умерена физическа активност, изпълнявана през работната седмица, има значимо въздействие за превенцията на сърдечно-съдовите и други хронични заболявания. Резултатите от български и международни изследователски проучвания посочват, че е необходимо да се пристъпи към изпълнението на програмите за разширяване на физическата активност и за използването ù като превантивно средство за намаляване на заболяемостта в детско-юношеската възраст.
Ключови думи: физическа активност, сърдечно-съдова функция, детско-юношеска възраст
Адрес за кореспонденция: Д-р Ружа Николова, Лаборатория по физиология и ергономия, Национален център по опазване на общественото здраве, бул. “Акад. Иван Гешов” № 15, тел. 8056 207, e-mail: rouja_n@yahoo.com

 

Консенсус за диагностично-терапевтичното поведение при ранна локализирана лаймска борелиоза – 44, 2008, No 2,  81-89.
Р. Комитова(1*), И. Христова(2) и К. Плочев(3)
(1)УМБАЛ “Св. Анна” -- София, *настояща месторабота УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен, (2)НЦЗПБ--София , (3)ВМА--София

 

 

bullet 1'2008

Lichen ruber planus -- неопознатият път от инфекция към автоимунитет  – 44, 2008, No 1, 5-13.
Г. Чернев(1), М. Д. Апостолова(1), Я. Георгиева(2), М. Дикова-Чернева(3), А. Коцев(4) и A. Желязков(5)
(1)Отделение по молекулярна и клетъчна биология, Българска академия на науките
(2)Медицински университет -- Рощок, Германия
(3)Клиника по физиотерапия, МБАЛ „Царица Йоанна“ -- София
(4)Клиника по вътрешни болести и гастроентерология, Александровска болница -- София
(5)Клиника по дерматология и венерология, Александровска болница -- София
Резюме:  Патогенетичните вериги, участващи в индукцията на lichen ruber planus и неговите подформи, са обект на оживени дискусии, които не намират дефинитивно решение и до днес. Имунологичната патогенетична каскада, oбуславяща типичните лихеноидни инфилтрати, включва както активирането на CD4+ и CD8+ T-клетките, така също и секрецията на интерферон-гама и експресията на ICAM-1 и FAS-L от кератиноцитите в епидермалния слой на кожата. Последвалата Т-клетъчно медиирана апоптозна реакция индуцира типичната клинична морфология на lichen ruber с характерните полигонални, виолетови папули. Разгърнатата морфологична картина при пациентите с лихен рубер, вероятно би могла да се тълкува като възможен алармиращ сигнал за евентуални нарушения в тъканната хомеостаза. Ние изказваме хипотезата, че развитието на различните форми на lichen ruber е крайният резултат на явлението антигенна мимикрия с екзогенен характер, която възниква в рамките на нарушената вътрешна хомеостаза или неадекватна системна и локална терапия. Рецидивиращите инфекции и мултимедикацията на пациентите са възможни причини за инициирането на имунен отговор към кожно локализирани антигени, които имитират морфологично определени бактериални, гъбични или вирусни структурни елементи. В рамките на първичните деструктивни възпалителни процеси настъпва демаскиране на протеини в областта на кожата и индиректно се създават предпоставки за разширяване на имунния отговор, а оттам и за развитието на хетерогенна клинична картина.
Ключови думи:  автоимунитет, инфекция, lichen ruber planus
Адрес за кореспонденция:  Georgi Tchernev, M. D., Department of Dermatology, Venereology, Allergology and Pneumology, Ostseeclinic Kuehlungsborn, Waldstrasse 51, 18225 Kuehlungsborn, Germany, tel. +49 1622643815 (GSM), e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

Биохимия на апоптозата – 44, 2008, No 1, 14-19.
Б. М. Михов
Катедра по химия и биохимия, Медицински факултет, Софийски университет ”Св. Климент Охридски”
Резюме: Описана е накратко биохимията на апоптозата -- програмираната клетъчна смърт. Разгледани са молекулните механизми, по които вътреклетъчни и извънклетъчни сигнали причиняват апоптоза, като е отделено внимание на ролята, която изпълняват каспазите за осъществяването на този процес. Представени са двата пътя, по които се реализира извънклетъчното възникване на апоптозата. Отделено е внимание и на некаспазната апоптоза. Дискутирани са и механизмите, по които се извършва отстраняването на апоптозните телца.
Ключови думи:  апоптоза, каспази, TNF, Fas, Т-лимфоцити, макрофаги
Адрес за кореспонденция:  Доц. д-р Будин М. Михов, дхн,  ул. Иларион Драгостинов 47, 1505 София, тел./факс 9713047, bmichov@dir.bg

 

Лекарства-индуцирани хипертермични синдроми – 44, 2008, No 1, 20-26.
Р. Николов и Кр. Якимова
Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет -- София
Резюме:  Редица лекарства, химични вещества и токсини могат да предизвикат нарушения на терморегулацията при възрастни и деца. Тежката хипертермия (телесна температура > 40-41 градуса C) е възможна причина за увреждане на мозъка и за мултиорганна недостатъчност, включително рабдомиолиза, бъбречна недостатъчност и коагулопатия. За избягване на сериозни усложнения е необходимо бързо понижаване на телесната температура чрез охлаждане на пациента и на стайната температура. Антипиретиците не са ефективни при лекарства-индуцираната хипертермия (някои антипиретици, напр. салицилатите, могат да влошат хипертермичната реакция). Хиперметаболитното състояние, обусловено от психомоторна ажитация или мускулна ригидност, се контролира с бензодиазепинови препарати и дантролен.
Ключови думи:  хипертермия, серотонинов синдром, невролептичен малигнен синдром, малигнена хипертермия
Адрес за кореспонденция:  Д-р Румен Николов, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет, Медицински университет, ул.”Здраве” № 2, 1431 София, тел. 91 72 622, e-mail: ru_nikolov@abv.bg

 

Дисперсия на QT-интервала -- метод на изследване и значение – 44, 2008, No 1, 27-31.
Я. Симова и С. Денчев
Кардиологична клиника, МБАЛ “Александровска”  --  София
Резюме: Хетерогенността в протичането на процесите на камерната реполяризация намира своя глобален израз в дисперсията на QT-интервала. Тя може да бъде определена с помощта на 12-канална стандартна електрокардиограма при точно измерване на дължината на QT-интервала във всички 12 отвеждания. Това изложение изяснява трудностите в измерването на QT-интервала и начините за определяне на дисперсията на QT-интервала. Разглежда се прогностичното значение на този показател по отношение на общата и сърдечно-съдовата смъртност, както и значението му в подгрупите пациенти с повишен риск от развитие на коронарна атеросклероза и вече изявена исхемична болест на сърцето.
Ключови думи:  камерна реполяризация, дисперсия на QT-интервала, прогностично значение, метод на изследване
Адрес за кореспонденция: Д-р Яна Симова, Кардиологична клиника, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, email: ianahr@yahoo.com

 

Нискомолекулни протеини на топлинния шок и ролята им при някои заболявания – 44, 2008, No 1, 32-42.
К. Петкова(1), К. Тодорова-Ананиева(2) и М. Стаменова(1)
(1)Институт по биология и имунология на размножаването -- Българска академия на науките
(2)СБАЛАГ “Майчин дом” -- София
Резюме:  Нискомолекулните протеини на топлинния шок (small heat shock proteins -- sHsps) (молекулна маса приблизително 12-43 kDa) показват значително сходство в аминокиселинната последователност в α-кристалиновия домен, но различен модел на генна експресия, транскрипционна регулация, субклетъчна локализация и до известна степен -- различни функции. Мономерите на sHsps се асамблират в динамични олигомери, които си обменят субединици и свързват голям брой клетъчни белтъци. Като молекулни шаперони sHsps предпазват белтъчната структура и активност и по този начин предпазват от заболявания, но самите те могат да претърпят увреждане и да инициират патология. Например при бозайници sHsps предпазват очната леща от катаракта, но мутантни sHsps са причина за заболявания като конгенитална катаракта, дезмин-свързана миопатия и имат отношение към неврологични заболявания, вкючително болест на Паркинсон и Алцхаймер.
Ключови думи:  нискомолекулни протеини на топлинния стрес, катаракта, дезмин-свързана миопатия, исхемия, неврологични заболявания
Адрес за кореспонденция:  К. Петкова, Институт по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов” -- Българска академия на науките, бул. „Цариградско шосе” 73, 1113 София, e-mail: kameliya_vinketova@abv.bg

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail
: cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ