Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Обзори

Том 42, 2006 г.

Приложение 2

 

4'2006

 

Саркопения – новата пандемия - 42, 2006, No 4, 5-9.
Ж. Бонева

Отделение по ендокринология, МИ – МВР София
Резюме:  Терминът саркопения се използва за означаване на бавната, но прогресивна загуба на мускулна маса и сила с напредване на възрастта. Обхваща 13-24% от възрастните над 70 години и над 50% от хората над 80-годишна възраст. Този обзор разглежда съвременните схващания за патогенезата, лечението и профилактиката на саркопенията. Нейната етиология е все още неясна, но някои важни фактори са доказани. Известно е, че за загубата на мускулна маса играят роля неврологични и хормонални фактори, промени в храненето и двигателната активност. Физическата активност може да предпази и дори да възстанови мускулната атрофия, свързана със стареенето.
Ключови думи:  саркопения, мускулна сила, мускулна маса, стареене
Адрес за кореспонденция:Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, МИ - МВР, бул. ”Ген. Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821351, 0888 643 843

 

 

Болест на Kikuchi-Fujimoto (хистиоцитен некротизиращ лимфаденит) - 42, 2006, No 4, 10-15.
Д. Димов и И. Жутев

Ревматологично отделение, Военномедицинска академия София
Резюме: Болестта на Kikuchi-Fujimoto е рядко заболяване, характеризиращо се с лимфаденопатия, общи признаци и екстранодални прояви. Етиологията и патогенезата му са неясни. Клиничната картина наподобява инфекциозни, автоимунни или малигнени системни болести. Диагнозата се основава на биопсията на лимфен възел, установяваща некроза и хистиоцитна пролиферация без неутрофили. Протичането е бенигнено, самоограничаващо се, но са описани и няколко фатални случая. Кортикостероидна терапия е индицирана при тежки случаи с генерализирани лезии, но всички болни се нуждаят от редовно проследяване за няколко години, понеже някои може да развият автоимунно заболяване.
Ключови думи:  болест на Kikuchi-Fujimoto, етиопатогенеза, клиника, диагноза, прогноза
Адрес за кореспонденция:  Проф. Детелин Димов, Ревматологично отделение, Военномедицинска академия, ул. “Св. Георги Софийски” № 3, 1606 София, тел. 922-57-35

 

 

 

Периваскуларната мастна тъкан – значение за структурата, функцията и патологията на съдовата стена- 42, 2006, No 4, 16-20.
Е. Лакова(
1) и Г. Кръстева(2)

(1)Катедра ”Биология и патофизиология”
 (2)Катедра ”Експериментална и клинична фармакология”
Медицински университет – Плевен
Резюме:  Почти всички кръвоносни съдове са обградени от периваскуларна бяла мастна тъкан (ПМТ). Нейното количество нараства с напредване на възрастта и при затлъстяване. Излишъкът от ПМТ създава условия за намалена еластичност на съдовете. Освен това ПМТ секретира вазодилататори и вазоконстриктори. При затлъстяване ПМТ създава инсулинова резистентност и нарушава баланса между вазоактивните вещества. Резултатът е повишен съдов тонус – важен фактор за възникване на коронароспазъм и артериална хипертония. Секретираните от ПМТ цитокини, химиокини, растежни фактори и други биологично активни молекули действат по паракринен начин, „отвън-навътре” върху съдовата стена. Така ПМТ участва в структурните промени при атеросклероза и рестеноза след балонна ангиопластика. Малко се знае за регулацията на секреторните процеси в ПМТ, за взаимодействието с други рискови фактори, свързани със затлъстяване, и за обоснования терапевтичен подход.
Ключови думи: периваскуларна мастна тъкан, адипокини, съдов тонус, атеросклероза
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Емилия Лакова, Катедра ”Биология и патофизиология”, Медицински университет, ул. “Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064/884 252, email: elakova@yahoo.co.uk

 

 

Интраоперативни усложнения при онкогинекологичната хирургия - 42, 2006, No 4, 21-23.
Я. Корновски

Гинекологична клиника, МБАЛ “Света Анна“, МУ – Варна
Резюме:  В обзора са разгледани най-честите интраоперативни усложнения, съпътстващи гинекологичните хирургични интервенции при карциномно болни жени, както и причините за тяхното настъпване. Накратко са представени прийомите и техниките за преодоляване на тези усложнения.
Ключови думи:  интраоперативни усложнения, гинекологична хирургия
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Явор Димитров Корновски, кв.”Чайка”, бл. 39, ап. 51, 9010 Варна, тел.-факс: 052/312-415, GSМ: 0887-62-47-50

 

 

Ролята на еозинофилния катионен протеин при изследване на астмата в детска възраст - 42, 2006, No 4,     24-27.
С. Милева и И. Галева
Детска клиника, МБАЛ „Александровска" - София
Резюме:  Еозинофилите са познати като индиректни маркери на възпалението на дихателните пътища при астма. Известно е, че общият еозинофилен брой отразява активността на астмата и е показател за регулиране на стероидната доза и за ранно разпознаване на екзацербациите. Еозинофилите се разглеждат като ефекторни клетки, отговорни за много от патологичните промени при астма. Еозинофил-медиираната увреда на респираторния епител е основен патогенетичен механизъм при астмата. Активираните еозинофили отделят цитотоксични протеини, един от които е еозинофилният катионен протеин (ЕСР). Измерването на нивото на ЕСР е полезно за определяне на активността на астмата и мониториране на противовъзпалителната терапия.
Ключови думи: 
астма, еозинофили, еозинофилен катионен протеин
Адрес за кореспонденция:  Д-р Сирма Милева, Детска клиника, МБАЛ „Александровска", I   бул. "Св. Г. Софийски" № 1, 1431 София, e-mail: sirmamileva@yahoo.com    


 

Чести проблеми при оперативната терапия на кожния меланом - 42, 2006, No 4, 28-37.
Г. Чернев

Кожна клиника и имунологичен център - Десау, Aкадемична учебна болница на Университета Мартин-Лутър - Хале-Витенберг, Германия
Резюме:  При съмнение за кожен меланом и необходимост от бързо поставяне на диагнозата най-надеждният тест е кожната биопсия. Информацията, която тя съдържа, определя както прогнозата на пациента, така и по-на­татъшната терапевтична процедура. Хирургичната ексцизия се препоръчва при всяка кожнa лезия, при която клинично съществува съмнение за меланом и чиято големина не е сигнификантна. Елипсовидната скалпелна ексцизия трябва да бъде ориентирана паралелно на полето, планирано за евентуална реексцизия, като се вземат предвид съответните козметични и функционални фактори при пациента и не се променя по възможност потокът на субдермалните лимфни пътища, които дренират в проксимална посока. Провеждането на всяка кожна биопсия (ексцизионна или инцизионна) трябва да бъде съпроводено с мисълта за планиране на реексцизия и стадийно ориентирана терапия в бъдещето. Инцизионната биопсия трябва да е винаги добре обоснована. При възможност да бъде определeн произходът (доброкачествен или злокачествен) на цялата кожна лезия от патолога ексцизионната биопсия е за предпочитане пред инцизионната. Кюртажът и острата скалпелна биопсия не намират приложение при диагностицирането и лечението на кожните лезии с неясен произход. Ако някои от лезиите са твърде големи и не позволяват ексцизионна биопсия, може да бъде проведена по изключение биопсия щампа или инцизионна биопсия, която по възможност да включва и здрави кожни участъци. Терапията на първичния кожен меланом е хирургичната ексцизия. С течение на времето схващанията относно големината на оперативните ръбове при нея са променени в полза на консервативната терапия. При меланома in situ границата на оперативна резекция от 5 mm е определена като достатъчна. По-малките ексцизионни ръбове увеличават риска от локални рецидиви. При кожен меланом с дебелина до 2 mm резекционното поле трябва да е поне 1 сm, а при меланом с дебелина над 2 mm ексцизията се провежда в радиус от 2 сm.
Ключови думи:  меланом, оперативно лечение, локален рецидив, туморна дебелина, полеви клетки
Адрес за кореспонденция: 
Georgi Tchernev, M.D., Department of Dermatology and Immunology, Municipal Hospital, Auenweg 38, 06847 Dessau, tel. 0049 340 501 4050/4056, е-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

Шизофрения и автоимунитет - 42, 2006, No 4,  38-43.
С. Димова

Секция “Патофизиология”, Медицински факултет, Тракийски университет - Стара Загора
Резюме: Шизофренията засяга 1% от популацията по света, но етиологията й остава неясна. Относно причините за това заболяване са предложени множество теории, от аномалии в развитието на ЦНС, нарушения в невротрансмисията и невродегенеративни процеси до автоимунни механизми. В този обзор се прави преглед на съвременните данни, подкрепящи участието на автоимунен процес в етиологията на шизофренията. Асоциациите на шизофренията с различни автоимунни заболявания, повишените нива на автоантитела, отклоненията в нивата на цитокините in vivo и in vitro, влиянието на имуносупресивна и антицитокинова терапия подсказват, че поне при част от пациентите в развитието на заболяването може да играе роля автоимунен механизъм.
Ключови думи:  шизофрения, автоимунитет, автоантитела, цитокини, имуномодулация
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Светлана Димова, секция “Патофизиология”, Медицински факултет, ул. “Армейска” № 11, 6003 Стара Загора, e-mail: dimova.svetla@gmail.com

 

 

 

3'2006

Влияние на тютюнопушенето върху тиреоид-асоциираната офталмопатия, тиреоидната функция и автоимунитета - 42, 2006, № 3, 5-8.
Й. Матрозова
(1) и М. Боянов(2)
(1)Клиника по хипофизно-надбъбречни и гонадни заболявания, СБАЛЕНГ „Акад. Иван Пенчев”
(2)Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска”, Медицински университет – София
Резюме: Tютюнопушенето води до увеличаване на заболяемостта и смъртността в развитите държави и е социален проблем, широко разпространен и сред населението в България. Цигареният дим има сложен химичен състав, включващ редица токсични вещества (карциногени, тиоцианат, никотин). Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на автоимунни тиреоидни заболявания, като Базедова болест, тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО) и тиреоидит на Хашимото. Патогенетичните механизми, по които цигареният дим влияе на щитовидната жлеза, все още не са изяснени. При здрави тютюнопушенето няма ефект или има слаб стимулиращ ефект върху функцията и размерите на щитовидната жлеза. Mеханизмите, по които се повлияват нивата на щитовидните хормони, включват стимулиращо действие на тиоцианата в комбинация с ефекта на многобройните други компоненти на цигарения дим, включително 2,3-хидроксипиридинa. При болни със субклиничен хипотиреоидизъм тютюнопушенето води до повишени нива на ТСХ и влошаване на биохимичните показатели. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за развитието на ТАО при Базедова болест. Влиянието на цигарения дим върху ТАО се обуславя от директни иритативни ефекти, имуномодулаторни промени, стимулиране на влиянието на цитокините, лека промяна в структурата на ТСХ рецептора, влияние върху нивата на интерлевкин-1-рецеп­торния антагонист. Вероятно тютюнопушенето има протективен ефект по отношение на развитието на тиреоиден карцином.
Ключови думи: щитовидна жлеза, тютюнопушене, автоимунни заболявания, функция
Адрес за кореспонденция
: Д-р Михаил Боянов, Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230 528, e-mail: boyanov@alexandrovska-hospital.bg

 

 

 

Нефропатия, индуцирана от контрастни вещества- 42, 2006, № 3, 9-17.
Д. Паскалев

Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Св. Марина“, Медицински университет – Варна
Резюме: Контрастно индуцираната нефропатия (КИН) се дефинира от Европейското дружество по урогенитална радиология (ESUR) като “състояние, при което се уврежда бъбречната функция (повишаване на серумния креатинин с повече от 25% или 44 mmol/l над изходното ниво) в резултат на вътресъдово приложение на контрастни материи (КМ) в рамките на 3 дни от тяхната употреба при липса на други етиологични фактори”. Като рискови фактори за възникване на КИН се посочват: предшестваща бъбречна недостатъчност, диабетна нефропатия, дехидратация, конгестивна сърдечна недостатъчност, напреднала възраст, приложение на нефротоксични медикаменти, (гентамицин, цисплатина, нестероидни противовъзпалителни средства и др.), както количеството и видът на контрастното вещество. Основни патогенетични механизми за развитие на КИН са намалената бъбречна перфузия и токсичната увреда на тубулните клетки от КМ. При наличие на рискови фактори КИН възниква в 20-30% от случаите. В около 2% от тях се налага хемодиализно лечение. Смъртността сред пациентите, нуждаещи се от краткосрочна или продължителна диализа, е висока (12-37%). Най-важните мерки за предотвратяване на КИН са доброто оводняване (хидратация) на пациентите и използването на ниско- или изоосмоларни КМ. Другите предлагани средства, като допамин, N-ацетилцистеин, теофилин и калциеви антагонисти, остават с несигурен превантивен ефект. Не се препоръчва назначаването на фуроземид и манитол с профилактична цел. Нестероидните противовъзпалителни средства и диуретиците следва да се преустановят по възможност 24 часа преди и след контрастното изследване. При високорискови пациенти трябва да се обсъди приложението на алтернативни изобразителни техники.
Ключови думи: контрастно индуцирана нефропатия, контрастни материи
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Добрин Н. Паскалев, Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Света Марина“, ул. „Марин Дринов“ № 55, 9002 Варна, тел. 052 302 951, e-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com

 

  

 

Проблеми на съвременната имунологична диагноза на автоимунните болести - 42, 2006, № 3, 18-20.
К. Николов
(1) и М. Балева(2)
(1)Клиника по дерматовенерология, МБАЛ “Св Анна”, МУ – Варна
(2)Клиника по алергология и астма, МБАЛ “Александровска”, МУ – София
Резюме: Автоимунните заболявания засягат 5% от населението на земята и този процент нараства. Новият подход при изследването им предвижда: 1. Ранно доказване на предразположението към автоимунна болест. 2. Разработване на нови техники за доказване на антитела. Проблемите, които възникват при въвеждането на новите диагностични методи, и ранната диагноза на първите симптоми на тези болести налагат все по-голямото участие на клиничните имунолози в диагностичния и лечебния процес. От друга страна, новите данни, свързани с използването на все по-голям брой маркери за автоимунно нарушение, налагат провеждането на голям брой мултицентрови проучвания, за да се оформи консенсусно становище по тези проблеми.
Ключови думи: автоимунни болести, диагноза
Адрес за кореспонденция:
 Проф. д-р Марта Балева, Клиника по алергология и астма, МБАЛ “Александровска”, ул. Св. Г. Софийски № 1, ПК 45, 1431 София, е-mail: marta_baleva@yahoo.com

 

 

 

Общност и специфичност на рецептори и корецептори при инфектиране с HIV, HCV и HIV + HCV - 42, 2006, № 3, 21-26.
С. Славова
(1), К. Николов(1), Б. Григоров(2), С. Ралева(3) и Р. Аргирова(3)
(1)Клиника по дерматология и венерология, МУ – Варна
(2)Лаборатория “Човешки ретровируси”, Университет Лион – Франция
(3)Лаборатория “Ретровируси”, Национален център по заразни и паразитни болести - София
Резюме: Вирусът на хепатит C (HCV) e представител на семейство Flaviviridae. Инфекцията с HCV е един от главните здравни проблеми в световен мащаб - около 3% от човешката популация (приблизително 170 млн. души) са инфектирани с него. В 70% от случаите се развива хронична инфекция, която може да се усложни с цироза и/или хепатоцелуларен карцином. Въпреки усилията на учени и клиницисти, механизмът на HCV инфекцията все още не е разгадан. Поради това борбата с HCV остава недостатъчно ефективна. В най-добрия случай при лечение с пегилирани интерферони (PegIFN2) + рибавирин на инфектирани с HCV генотип 1а очистване на вируса се отбелязва само в 41-54% от случаите. Поради общите пътища на предаване на HIV и HCV, HCV инфекцията е една от най-честите коинфекции сред HIV позитивните (около 30% от тях са инфектирани и с HCV). При пациенти, коинфектирани с HIV и HCV, хепатит C протича много по-остро и е една от основните причини за смъртност при HIV позитивните. Всичко това налага изучаване и познаване на етапите от жизнения цикъл нa HIV и HCV (поотделно и съвместно) за намиране на оптимален терапевтичен подход. Обект на този обзор са известните до момента рецепторни и корецепторни механизми при свързването и навлизането на HIV и HCV в клетките на гостоприемника, както и взаимното им повлияване в хода на смесената HIV + HCV инфекция. Изучаването на тези научни факти е необходима основа за изграждане на ефективна терапия.
Ключови думи: коинфекция, HIV, HCV, CCR5, CXCR4, DC-SIGN, L-SIGN, CD81
Адрес за кореспонденция:
Д-р Станимира Славова, Клиника по дерматология и венерология, МУ, ул. “Цар Освободител” № 100, 9000 Варна

 

   

 

Модерни насоки в антитромботичното лечение - 42, 2006, № 3, 27-31.
А. Гудев

Клиника по кардиология, МБАЛ “Царица Йоанна” – София
Резюме: Ефективното и сигурно лечение на тромбозата е едно от големите предизвикателства на съвременната медикаментозна терапия. Класическите представители на антитромботичните медикаменти имат трудно предсказуема фармакокинетика, която налага скъпо лабораторно мониториране. Нови представители на този клас медикаменти, като инхибитора на фактор Ха Fondaparinux, са с доказана ефективност при широк спектър заболявания. Основните предимства са еднократното дневно приложение и намалената честота на обилни кръвоизливи.
Ключови думи: антикоагулация, тромбоза, Fondaparinux
Адрес за кореспонденция:
Доц. Асен Гудев, Клиника по кардиология, МБАЛ Царица Йоана, ул. “Бяло море” № 8, 1527 София, e-mail: agoudev@abv.bg

 

 

2'2006

Антифосфолипиден синдром - 42, 2006, № 2, 5-15.
Е. Викентиева и М. Балева

Лаборатория по клинична имунология, Клиника по алергология и астма, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме: Антифосфолипидният синдром (АФЛС) е системно автоимунно заболяване с неизвестна етиология. Характеризира се с артериални и/или венозни тромбози (често множествени), проблемна бременност (предимно повтарящи се аборти, преждевременно раждане), лека до умерена тромбоцитопения и лабораторни данни за наличие на антифосфолипидни антитела. Основни типове антифосфолипидни антитела при АФЛС са лупусният антикоагулант, антикардиолипиновите антитела и анти-бета2-гликопротеин І-антитела. Други автоантитела, често доказвани при голям брой пациенти с АФЛС, са антимитохондриални, антиендотелни, антитромбоцитни, антиеритроцитни и антинуклеарни. АФЛС бива първичен, при пациенти без клинични и лабораторни данни за друго заболяване, и вторичен, съчетан с автоимунно заболяване – най-често системен lupus erythematosus.
Ключови думи: антифосфолипиден синдром, антифосфолипидни антитела, лупусен антикоагулант, системен lupus erythematosus, тромбофилия
Адрес за кореспонденция:
Д-р Елена Викентиева, Лаборатория по клинична имунология, Клиника по алергология и астма, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: vikentieva@hotmail.bg

 

Меланом - диагноза и прогноза - 42, 2006, № 2, 16-22.
Ф. Георгиева и Кр. Николов

Клиника по дермато-венерология, МБАЛ ”Св. Анна” – Варна
Резюме: Малигненият меланом е малигнизация на пигмент-продуциращите клетки. Той може да ангажира кожата, очите, гастроинтестиналния тракт, лептоменингите в централната нервна система, както и оралната и гениталната мукоза. На меланома се падат едва 4% от всички кожни тумори в света, но той е туморът с най-голямата смъртност сред злокачествените заболявания. Ранното му диагностициране е най-добрата профилактика за намаляване на тази смъртност. В обзора е направен литературен преглед и са изложени епидемиологията, клиничните варианти, диагностичният подход и алгоритъмът на поведение при кожния малигнен меланом. Анализирани са възможностите на различните диагностични методи и прогностични скали.
Ключови думи: малигнен меланом, клиника, диагноза, прогноза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Ф. Георгиева, Клиника по дермато-венерология, МБАЛ "Св. Анна", бул. “Цар Освободител” 100, 9000 Варна

 

Амбулаторна терапия на хроничната сърдечна недостатъчност 42, 2006, № 2, 23-29.
Ал. Дойчинов и Ст. Мачев
Национална кардиологична болница София
Резюме: Прилагането на съвременните терапевтични средства подобрява прогнозата на сърдечната недостатъчност, но тези успехи все още не са задоволителни. През последните две десетилетия 5-годишната кардиоваскуларна смъртност при сърдечна недостатъчност намаля при мъжете от 70% на 59%, а при жените от 57% на 45%. Програмата Euro Heart Failure Survey (EHFS) показва, че наличните терапевтични възможности все още не се използват оптимално и достатъчно. Това особено важи за терапията с АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери и бета-блокери. Големите мултицентрови студии доказаха еднозначно благоприятния ефект на тези медикаменти върху намаляването на кардиоваскуларната смъртност при сърдечна недостатъчност и на този етап те представляват неотменна част от базисната терапия при този болестен процес. Необходимо е по-честото им прилагане при строг лекарски контрол, правилното им дозиране, както и съобразяването на индивидуални фактори и съпровождащи заболявания.
Ключови думи: сърдечна недостатъчност, терапия, АСЕ инхибитори, бета-блокери
Адрес за кореспонденция
: Д-р Стефан Мачев, Национална кардиологична болница, ул. “Коньовица” № 65, 1309 София, GSM 0886 57 51 64

 

Стволовите клетки - 42, 2006, № 2, 30-34.
Г. Милчев

ИМБ – БАН – София
Резюме: Стволовите клетки (СК) са в постоянен контакт със заобикалящите ги клетки. Сигналните им молекули често използват същите сигнални пътеки (през Wnt, Notch или TGF-бета), които направляват развитието на различни тъкани в ембрионалното развитие. Без да познаваме взаимозависимостите между СК и техните съседи, не бихме могли да намерим оптималните условия за стимулиране/пропагиране на СК с терапевтични цели. При култивиране СК и примитивните прогениторни клетки проявяват склонност да се диференцират. Методичните подходи за установяване изискванията на СК за самообновяване или насочена диференциация включват: получаване и използване на трансгенни/нокаутирани животни, култивиране и изследване на миши ембрионални СК. Костният мозък се обитава от няколко различни вида СК. Плурипотентността на СК в костния мозък и пъпната връв открива подходи за регенериране на увредени органи (мозък, сърце) с тъканноспецифични клетки. Мутации в СК и околните клетки, които нарушават сигналите между тях, както и попадането на СК на “грешно” място в организма може да доведат до развитие на злокачествен тумор. Ембрионалните СК имат потенциал да дадат начало на всички тъкани в организма. Основна пречка за използването им в регенеративната медицина остава ниската ефективност при направлявана диференциация. Достъпността на човешки ембрионални СК днес подсказва, че възможностите за стабилното им и ефективно манипулиране навлизат в ръцете на лекарите.
Ключови думи: стволови клетки, диференциация, мутации, регенеративна медицина
Адрес за кореспонденция
: Ст.н.с. ІІ ст. д-р Георги Милчев, бул. Скобелев № 54, 1606 София, тел. 953 0983

 

CRP – нов обещаващ маркер за идентификация на коронарна болест на сърцето - 42, 2006, № 2, 35-39.
П. Йорданова-Лалева
(1) и Н. Петрова(2)
(1)Клинична лаборатория, УМБАЛ “Г. Странски” – Плевен
(2)Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Г. Странски” – Плевен
Резюме: Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) представляват водеща причина за болестност и смъртност в индустриализирания свят. Атеросклерозата, стояща в основата на повечето ССЗ, е многостранен процес, в който възпалението играе централна роля. Измерването на концентрацията на маркери на възпалението като С-реактивния протеин (CRP) може да се окаже нов обещаващ метод за идентифициране на индивиди с повишен риск за развитие на коронарна болест на сърцето. Няколко мащабни проспективни проучвания демонстрират, че CRP е предиктор и на бъдещ първи коронарен инцидент сред здрави индивиди. Съчетаното изследване на CRP и серумните липиди може да подобри предсказването на глобалния сърдечно-съдов риск сред индивиди както с повишено, така и с нормално ниво на серумния холестерол. Повишеният интерес към точното измерване на ниски концентрации на CRP е провокирал разработването на високочувствителни методики за измерване на тези концентрации (high-sensitivity CRР, hs-CRP) като средство за превенция на ССЗ. Превантивната терапия за намаляване на коронарния риск при индивиди с повишена концентрация на hs-CRP включва аспирин и статини.
Ключови думи: сърдечно-съдови заболявания, възпаление, превенция
Адрес за кореспонденция:
Д-р Наталия Петрова, Клиника по ендокринология, УМБАЛ, ул. “Георги Кочев” № 8, 5800 Плевен, тел. 064/886-642, e-mail: nataliapetrova@abv.bg

 

Развитие и растеж на кранио-фациалния комплекс - 42, 2006, № 2, 40-43.
А. Джоров
(1) и И. Джорова(2)

(1)Катедра “Стоматологична и лицево-челюстна хирургия”, СФ, МУ – София
гл. асистент в катедра Орална и лицево-челюстнахирургия при СФ -София,
ЛЧ хирург в СБАЛ по ЛЧХ ЕООД -София
(2) Медико-стоматологичен център “АМА” – София
Резюме: Представени са ембриогенезата на долната, горната челюст и връзката им с останалите лицеви и черепни структури. Разгледано е постнаталното им развитие. Етиологията, патогенезата и сроковете за хирургични реконструкции на зъбно-челюстно-лицевите аномалии и деформации са свързани с развитието и растежа на кранио-фациалния комплекс.
Ключови думи: развитие, растеж, кранио-фациален комплекс
Адрес за кореспонденция: Д-р Антон Джоров, Kатедра “Стоматологична и лицево-челюстна хирургия”, Стоматологичен факултет, МУ, ул. ,,Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 0888 77 82 84, e-mail: dzhorov4@abv.bg

 

Съвременни методи за детекция на биологично оръжие - 42, 2006, № 2, 44-52.
И. Н. Иванов
Национален център по заразни и паразитни болести – София
Резюме: Проблемът за навременната детекция на биологичните оръжия се превърна в приоритет от световна значимост. Все повече публикации разкриват голямото разнообразие от нови методи за детекция, повечето от които в областта на молекулярната генетика. С усъвършенстването на техниките за ДНК амплификация и хибридизация и тяхното автоматизиране стана възможна детекцията на важни патогени в рамките на броени часове. Бързата идентификация на инфекциозния причинител дава възможност да бъдат предприемани важни решения и адекватни мерки за предпазване на населението. В обзора са представени съвременните молекулярни методи, основани на ДНК технологиите, ДНК амплификационните и хибридизационни методи и тяхното приложение за детекцията на биологични агенти. Разгледани са също така и тенденциите за тяхното развитие и оптимизация.
Ключови думи: детекция, биологични агенти, ДНК амплификация и хибридизация, полимеразноверижна реакция, ДНК микрочипове
Адрес за кореспонденция: Иван Н. Иванов, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. “Янко Сакъзов” № 26, 1504 София, тел. 944 6999/в. 290, 353, e-mail: ivanoov@gmail.com

 

 

Приложение 2

Мл. Григоров, М. Цекова, Й. Узунангелов. Остър коронарен синдром. Под ред. на проф. Мл. Григоров. МУ София, ЦМБ, София 2006, 48 с.

В това кратко ръководство за острия коронарен синдром авторите основно са използвали най-новите указания на Европейското кардиологично дружество, многоцентровите клинични проучвания, своите собствени и на други автори виждания по проблема. Специално за интервенционалното лечение данните са представени накратко отделно поради особената актуалност на този метод и все още съществуващия спор за неговото място в клиничната практика.
 

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Определение на острия коронарен синдром

Епидемиология

Значение на проблема

Патогенеза на острия коронарен синдром

Основни понятия при острия коронарен синдром

Класификация

Клинична картина, изследвания, диагноза и диференциална диагноза на ОКС

Лечение

А. Медикаментозно лечение на ОКС без ST-сегмент eлевация 

    Медикаментозно лечение на остър коронарен синдром без ST-сегмент-елевация

    Медикаментозно лечение на остър коронарен синдром на ST-сегмент-елевация

Б. Интервенционално лечение

Съвременни алгоритми за поведение

Библиография

 

1'2006

Захарен диабет при пациенти с бъбречна трансплантация- 42, 2006, № 1, 5-11.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме:  Бъбречната трансплантация е оптимален метод на лечение за хроничната бъбречна недостатъчност. През последните години захарният диабет след бъбречна трансплантация беше определен като голям рисков фактор за преживяемостта на пациента и трансплантата. Съществуват два основни клинични проблема – наличен преди трансплантацията захарен диабет и диабет, новопоявил се след нея. Пациентите със захарен диабет преди трансплантацията се нуждаят от много по-голям контрол, особено при използване на имуносупресори, които влошават глюкозния метаболизъм. Трансплантацията може да доведе до развитието на нов, посттрансплантационен захарен диабет. За това съществуват много рискови фактори – фамилна анамнеза за диабет, нарушен глюкозен толеранс, затлъстяване, възраст, имуносупресивна терапия, HLA принадлежност, вирусен хепатит тип С, етническа принадлежност. При определяне честотата на този диабет се установява, че той варира значително – от 1.8% до 53.6%. Значението на посттрансплантационния захарен диабет е голямо – той намалява преживяемостта на трансплантата и пациента и е асоцииран с по-висока допълнителна заболяемост.
Ключови думи: захарен диабет, диабетна нефропатия, бъбречна трансплантация
Адрес за кореспонденция:  Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация,
УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

 

Ревматоиден артрит и хроничен пародонтит – хронични заболявания с обща патогенеза - 42, 2006, № 1, 12-18.
М. Панчовска(1) и Е. Фиркова(2)
(1)Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МФ, МУ – Пловдив
(2)Катедра по пародонтология и заболявания на оралната лигавица, СФ, МУ – Пловдив
Резюме:  Ревматоидният артрит (РA) е хронично възпалително заболяване на опорно-двигателния апарат, което има прогресиращ ход и води до инвалидизиране на част от пациентите. От РА страда 0,5-1% от населението на земята. Характерно е ранното развитие на костни ерозии – до две години от началото на болестта рентгенови промени се установяват при 75% от заболелите. Етиологията на РА е неизвестна, което не позволява да се провежда етиотропно лечение. Интерес представляват общата патогенеза и възможната взаимовръзка между РА и хроничния пародонтит (ХП). Резултатите от редица проучвания потвърждават съществуването на такава взаимовръзка. От РА страдат 3,95% от пациентите с ХП срещу 1% честота на артрита в общата популация. Липсват проучвания върху тежестта на РА и корелация с тежестта на ХП. В обзора са обсъдени общите позиции и различията между две от най-често срещаните възпалителни заболявания. Процесите на хронично възпаление са имуногенетично обусловени. В този смисъл могат да се използват сходни или идентични медикаменти за модулиране на имунния отговор и потискане на имунния тип възпаление.
Ключови думи: ревматоиден артрит, хроничен пародонтит, обща патогенеза, терапевтичен подход
Адрес за кореспонденция:  Доц. д-р Мария Панчовска, д.м., Клиника по ревматология, Медицински университет, бул. "В. Априлов" 15А, 4000 Пловдив, тел. 032/602 361

 

 

Псориатичен артрит – диагноза, патогенеза и терапия - 42, 2006, № 1, 19-28. 
Г. Чернев и Д. Требинг

Oтделение по дерматология и имунология, Градска болница – Десау,
Академична учебна болница на Университета “Мартин Лутър” – Хале
-Витенберг, Германия
Резюме: Псориатичният артрит (ПсА) е възпалително заболяване, което показва известни прилики с ревматоидния артрит, но се различава от него по нетипичната си клинична манифестация, характерните рентгенографски белези и липсата на ревматоиден фактор в серума на пациентите. ПсА може да се изяви във всяка възрастова група, най-често 10 год. след първите симптоми на кожния псориазис, като повечето от пациентите са между 30- и 50-годишна възраст. При всеки един на 7 пациенти, засегнати от ПсА, ставните симптоми възникват преди манифестацията на кожните лезии. Редки са случаите, при които ПсА се установява клинично, без да е налице псориазис на кожата. Клетъчните механизми, водещи до клинична изява на ПсА и псориазиса, не са напълно изяснени. Редица данни показват, че туморнонекрозният фактор-алфа (TNF-алфа) играе важна роля в патогенезата на ПсА и на псориазис вулгарис. Увеличено ниво на ТNF-алфа се установява както в засегнатите тъкани при ПсА, така и при псориазиса на кожата. Физиотерапията, нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), глюкокортикоидите и болестопроменящите антиревматични средства (БПАРС), като метотрексат, са най-често използваните препарати при лечението на ПсА. Новите лекарствени средства, като TNF-алфа инхибиторите, атакуват възпалителните цитокини, химиокини и Т-клетки и са особено ефективни при пациенти, лекувани неуспешно с БПАРС или НCПВС. Infliximab e TNF-алфа инхибитор, ефективен при пациенти с ПсА. Лечението с Etanercept е добре толерирано от повечето пациенти и води до значимо подобряване както на кожните, така и на ставните симптоми на заболяването.
Ключови думи:  псориатичен артрит, диагноза, лечение
Адрес за кореспонденция
:  Д-р Георги Чернев, Department of Dermatology and Immunology, Municipal Hospital, Auenweg 38, 06847 Dessau, тел. 0049 340 501 4050/4056, GSM 0049 1622643815, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

Хипертензивна ретинопатия – възможности за стратификация на сърдечно- и мозъчносъдовия риск при болни с артериална хипертония - 42, 2006, № 1, 29-33.
И. Щерев, Ж. Георгиева и Кр. Ненова

Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МУ – Варна,
МБАЛ ''Св. Марина'' – Варна
Резюме: Много клинични изследвания и публикации на Американския национален комитет по превенция, ранно диагностициране и лечение на артериалната хипертония (JNC) посочват ретинопатията като един от маркерите за таргетно увреждане на органите при артериална хипертония (АХ). Въпреки препоръките на JNC все още клиничните критерии за хипертензивна ретинопатия (ХР) не са достатъчно ясни, няма консенсус относно класификацията й и възможността тя да се използва за стратификация на риска. Макар че много проучвания установяват повишена смъртност при пациенти с ХР, сравнително малко от тях показват определена връзка между ХР и риска за развитие на специфични съдови инциденти, като мозъчен инсулт и остра и хронична коронарна болест. Това се свързва, от една страна, с липсата на обективност при верифициране на ХР чрез директно офтал­мо­скопско изследване, а от друга, с факта, че са изследвани пациенти с нелекувана или лошo контролирана АХ. Тези констатации налагат въвеждането в клиничната практика на по-информативен и сензитивен метод за диагностициране на ХР чрез стандартизирани фотографии на фундуса. Целта на този обзор е да обобщи проучванията след 1990 г. в съответствие с патофизиологията, епидемиологията и възможността за използване на ХР за стратификация на риска при болни с АХ.
Ключови думи: хипертензивна ретинопатия, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест
Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Щерев, МБАЛ „Св. Марина“, ул. Христо Смирненски № 1, 9000 Варна, e-mail: ivan_75@abv.bg

 

 

Невротрофини и апоптоза - 42, 2006, № 1, 34-39.
Д. Проданов(1, 2), Г. Манчев и Н. Бояджиева(1)

(1)Катедра по фармакология и токсикология, Медицински факултет – София
(2)Neuroregulation group, Department of Neurosurgery, Leiden University Medical Center
Резюме: Невротрофините са важни хуморални фактори, регулиращи оцеляването на клетките в нервната система. Обзорът се фокусира върху ефектите на невротрофините в нервната система и връзката им с процеса на апоптоза. Механизмите на апоптозата са изложени накратко и се дискутира повлияването им от рецепторите за невротрофини – trk A, B, C и p75. Изучаването на механизмите на действие на невротрофините обогатява знанията ни за механизмите на апоптозата и връзките й с други клетъчни функции, като митоза и диференциация, и дава възможности за по­влия­ването на невродегенеративни заболявания, травми и тумори на нервната система.
Ключови думи:  невротрофини, функции, механизми на действие, апоптоза
Адрес за кореспонденция
:   д-р Димитър Проданов, Neuroregulation group, Leiden University Medical Center, PO Box 9604, 2300 RC Leiden, Netherlands, e-mail: dprodanov@excite.com

 

 

Генетични механизми на левкемогенезата - 42, 2006, № 1, 40-43.
М. Велизарова(1) и И. Димова(2)

(1)Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, Медицински университет – София,
(2)Катедра по медицинска генетика, Медицински университет – София,
Резюме:  Гените, участващи в процеса на канцерогенеза, се разделят в две основни групи: онкогени и тумор-супресорни гени (ТСГ). Протоонкогените са нормални клетъчни гени, които оказват положителен контрол върху клетъчния растеж и диференциация. При увреждане на тяхната структура и функция в резултат на хромозомни транслокации, инверсии, точкови мутации или генни амплификации те се трансформират в онкогени с висок малигнен потенциал. ТСГ са негативни регулатори на клетъчния цикъл, които регулират предимно експресията на онкогените. Нормалните клетки се превръщат в малигнени след тяхното инактивиране, което е резултат най-често на мутации или делеции в съответните хромозомни региони. Установяването на промените в генетичния апарат на левкемичните клетки има изключително значение за по-пълно изучаване на причините и хода на развитие на злокачествените хемопатии, за определяне на прогнозата при пациентите, както и за разработване на прицелна молекулна терапия.
Ключови думи: левкемогенеза, онкогенеза, молекулни основи на левкемията
Адрес за кореспонденция:
Д-р Милена Велизарова, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 91-72-401, e-mail: m_velizarova @hotmail.com

 

 

Оксидативен стрес, стомашна язва и протекция с N-acetylcysteine - 42, 2006, № 1, 44-47.
Г. Бекярова(1), Б. Галунска(2) и Т. Янкова (2)

(1)Катедра по патофизиология, (2)Катедра по биохимия, Медицински университет - Варна
Резюме: Oксидативният стрес и свързаните с него процеси на липидна пероксидация са важен фактор в улцерогенезата, индуцирана от химични фактори - етанол, ацетилсалицилова киселина, вкл. и индометацин. Активирането на липидната пероксидация намалява нивото на ендогенните антиоксиданти - мукусен глутатион, глутатионпероксидаза и др. N-acetylcystein (NAС) като донор на субстрати (цистеин) за биосинтез на редуцирания глутатион и като антиоксидант (“scavenger” на Н2О2 и на HOCl) има протекторно действие при индометацин-индуцирана стомашна язва.
Ключови думи: N-acetylcystein, улцерогенеза, глутатион, оксидативен стрес
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Ганка Бекярова, д.м., Катедра по патофизиология, Медицински университет, ул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, тел. 052-670-035, е-mail: gabekyarova2001@yahoo.com

 

 

Максиларни и бимаксиларни реконструкции в ортогнатичната хирургия - 42, 2006, № 1, 48-52.
А. Джоров
Катедра Стоматологична и лицево-челюстна хирургия, СФ, МУ – София
Резюме: Горночелюстните деформации могат да съществуват изолирано, но по-често са свързани с аномалии на други компоненти на краниофациалния комплекс или са част от синдроми. Хирургичното им лечение се осъществява чрез сегментни максиларни остеотомии, тотални максиларни или бимаксиларни ортогнатични реконструкции. Представят се използваните оперативни методи. Основавайки се на нашия опит и литературни данни, даваме основните им индикации за приложение. По-обстойно са характеризирани сегментните горночелюстни остеотомии и тоталните максиларни реконструкции по
Le Fort I тип. Засягат се въпроси относно бимаксиларните и реконструкциите на средния лицев етаж.
Ключови думи: максиларни реконструкции, остеотомии, Le Fort I тип, бимаксиларни реконструкции, дистракционна остеогенеза
Адрес за кореспонденция: Д-р Антон Джоров, Катедра Стоматологична и лицево-челюстна хирургия, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София , тел. 962-55-79, 868-43-65, e-mail: dzhorov4@abv.bg

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре