Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Обзори

Том 41, 2005 г.

 

4'2005

Белодробната хипертония – диагностично и терапевтично предизвикателство - 41, 2005, № 4, 5-11.
Зл. Янкова

Катедра по пулмология, МУ – Пловдив
Резюме:
За първата половина на ХХ в. публикациите за първичната белодробна хипертония (ППХ) са съсредоточени върху клинико-патологични корелации. През 1950 г. се появяват физиологични епидемиологични проучвания, провокирани от епидемия с ППХ, дължаща се на супресант на апетита, аminorex fumarate. Еволюцията в разбирането на ППХ катализира класифицирането на белодробните хипертензивни заболявания. Етиологичната основа на класифицирането съдържа логиката за унифициране на диагнозата и терапията.
Ключови думи: първична белодробна хипертония, вторична белодробна хипертония, клинично-патологична корелация, класификация
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Зл. Янкова, Катедра по пулмология, МУ, ул. Пещерско шосе № 66, 4004 Пловдив, е-mail:
zl_yankova @mail.bg

 

Туморни заболявания при пациенти с бъбречна трансплантация - 41, 2005, № 4, 12-15.
Е. Паскалев
Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме: Бъбречнотрансплантираните пациенти се нуждаят от постоянна имуносупресия, а продължителното є прилагане повишава риска от туморни заболявания при тях. Видовете туморни заболявания, установявани при трансплантираните, са различни от тези при общата популация и се характеризират с по-висока честота на планоцелуларния кожен карцином, не-Ходжкиновите лимфоми, in situ карцинома на маточната шийка, хепатобилиарните карциноми и различните форми саркоми. Честотата на туморните заболявания при трансплантираните пациенти е 100 пъти по-висока, отколкото в общата популация, като честотата на най-често срещаните тумори в общата популация – бял дроб, гърда, простата, дебело черво, не се повишава и може да бъде по-ниска след трансплантация. Най-често срещаните неоплазми след бъбречна трансплантация са тези на кожата и устните с честота около 37%. От кожните карциноми по-голяма е честотата на спиноцелуларния, отколкото на базоцелуларния карцином, което съотношение е обратно в общата човешка популация. Следващите по честота неоплазми след кожните карциноми са лимфопролиферативните заболявания, които са най-сериозните и потенциално фатални, с честота около 21% от всички неоплазми в тази популация. Други неоплазми, като хепатобилиарни карциноми, in situ карциноми на маточната шийка, различни форми на саркоми, имат по-ниска честота, отколкото кожните карциноми и лимфомите. Целта на този обзор е да покаже значимостта на неоплазмите при бъбречнотрансплантираните пациенти.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, имуносупресия, тумори
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София,
тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg


Q-треска – основни клинични прояви - 41, 2005, № 4, 16-21.
М. Тихолова и А. Гоцева
Катедра по инфекциозни, паразитни и тропически болести, МУ – София
Резюме: Q-треската е зооноза, причинена от Coxiella burnetii. Регистрирана е във всички континенти под спорадична или епидемична форма. Протичането на инфекцията при хората варира в извънредно широки граници (от безсимптомни до фатално завършващи случаи) и бива остра и хронична. Острата форма се проявява с пневмония, хепатит, ендокардит, миокардит, менингит и енцефалит. При някои пациенти заболяването хронифицира, а при бременни води до преждевременно раждане или недоносеност на плода. При болни с клапни увреди или карцином може да се развие миокардит. Поради разнообразния спектър на клинични прояви, неспецифичния характер на симптомите и липсата на диагностична насоченост диагнозата се поставя твърде късно и заболелите пациенти се третират неадекватно. Това налага необходимостта от обобщаване и представяне на клиничните прояви на заболяването.
Ключови думи: Q-треска, инфекция с Coxiella burnetii
Адрес за кореспонденция: Доц. М. Тихолова, Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, 1431 София,
бул. “Акад. Ив. Гешов“ № 17,
тел. 952-26-97, e-mail: igmitov@sinetbg.com


Мозъчната ренин-ангиотензинова система – участие в регулацията на артериалното налягане и патогенезата на артериалната хипертония в експеримент - 41, 2005, № 4, 22-28.
Е. Лакова
Катедра по патофизиология и обща биология, Медицински университет – Плевен

Резюме: Локалната мозъчна ренин-ангиотензинова система (РАС) съществува независимо от класическата РАС в циркулацията. Компонентите на мозъчната РАС са идентифицирани в мозъчните неврони и глията чрез различни методи на биохимията, хистохимията и молекулярната биология. Мозъчната РАС участва в бързата и дълготрайната регулация на артериалното налягане, като повишава симпатиковата активност, намалява барорецепторната чувствителност, стимулира секрецията на хипофизни хормони, както и приема на вода и сол. Експерименталните резултати показват, че ангиотензинът и неговите метаболити са важни пептидергични медиатори в мозъка при животински модели на хипертония, като: спонтанна хипертония при плъхове, хроничния стадий на едноклампната двубъбречна хипертония, при солева хипертония (ДОКА + натриев хлорид), трансгенни модели на хипертония. Новите насоки в антихипертензивната терапия при експериментални и клинични условия ще произтичат от разбирането за нарушената функция на мозъчната РАС при артериална хипертония.
Ключови думи: мозъчна ренин-ангиотензинова система, артериално налягане, артериална хипертония
Адрес за кореспонденция: Д-р Емилия Лакова, Катедра по патофизиология и обща биология, Медицински университет – Плевен, ул. Кл. Охридски №1, 5800 Плевен, тел. 064 884 252, e-mail: elakova@yahoo.co.uk


ГАМК и модулатори на ГАМК медиираната невротрансмисия - 41, 2005, № 4, 29-33.
Р. Николов и Кр. Якимова

Катедра по фармакология, Медицински университет – София
Резюме: Съществуващите данни за гама-аминомаслената киселина (ГАМК, GABA) като инхибиторен невротрансмитер, откриването на високоспецифичен процес на обратно невронално захващане (reuptake) на ГАМК и клонирането на специфични ГАМК ергични рецептори представляват значителен прогрес в изучаването на фармакологията на ГАМК. В обзора са описани съвременните схващания за процесите на синтез, натрупване, невроналeн и глиален reuptake, активиране на специфични ГАМК ергични рецептори и разграждане на ГАМК. Разгледани са в съвременен аспект основните видове ГАМК ергични рецептори: GABA(A), GABA(В) и GABA(С). Представени са също лекарства и фармакологичноактивни вещества, които модулират ГАМК ергичната невротрансмисия.
Ключови думи: гама-аминомаслена киселина, GABA(А) рецептори, GABA(В) рецептори, GABA(С) рецептори
Адрес за кореспонденция: д-р Румен Николов, Катедра по фармакология, Медицински университет, ул. Здраве № 2, 1431 София, тел. 91-72-622, e-mail: rpnikolov@abv.bg

 

Инсулинова резистентност при метаболитен синдром и възможности за нейното измерване - 41, 2005, № 4, 34-40.
М. Петкова, Н. Петрова и С. Ганева

Клиника по ендокринология, МУ – Плевен
Резюме: Описаният в последните години метаболитен синдром представлява обект на сериозни научни изследвания. Той е съчетание на различни клинични симптоми, които взаимно си влияят, но свързващото звено между всички тях е инсулиновата резистентност. Този синдром е наричан с много имена, най-популярното от които е синдром на инсулинова резистентност, с което се подчертава нейната водеща роля за развитие на всички нарушения, участващи в синдрома. Инсулиновата резистентност е доказан рисков фактор за развитие на глюкозен интолеранс, сърдечно-съдови заболявания и повишена кардиоваскуларна смъртност. Затова ранното откриване и управление на синдрома на инсулинова резистентност може да окаже влияние не само върху превенцията на захарния диабет, но и на сърдечно-съдовите заболявания. Това обуславя необходимостта от количествено измерване на инсулиновата резистентност за идентифициране на индивиди с повишен риск за развитие на захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. В тази статия се разглеждат някои от молекулярните механизми на инсулиновата резистентност, както и най-често използваните методи за нейното количествено измерване. Прави се оценка на НОМА модела, обобщават се основните направления в неговото приложение. Техниката се сравнява с останалите, добре оценени методи за измерване на инсулиновата резистентност. Нейно предимство е използването единствено на плазменото ниво на глюкозата или инсулина в състояние на гладно. НОМА моделът е оценен като бърз, удобен и евтин метод, който успешно може да се използва в мащабни епидемиологични проучвания.
Ключови думи: метаболитен синдром, инсулинова резистентност, количествено измерване
Адрес за кореспонденция: Д-р Наталия Петрова, Клиника по ендокринология, Медицински университет, ул. “Г. Кочев” № 8А, 5800 Плевен, тел. 064 886 642, 0887 553856, e-mail: nataliapetrova@abv.bg


Съвременни възгледи за хирургичното лечение на серозния отит в детската възраст - 41, 2005, № 4, 41-43.
Д. Вичева

Катедра по УНГ болести, Медицински университет – Пловдив
Резюме: Серозният отит представлява излив на течност в средното ухо без симптоматика на остра ушна инфекция. При повечето деца, особено след епизод на остър среден отит, серозният отит може да продължи два или три месеца. Загубата на слуха е обикновено умерена, но познавателната и езиковата функция при децата е съществена и заболяването може да доведе до нарушения в психичното им приспособяване.
Ключови думи: серозен отит, деца, хирургия
Адрес за кореспонденция: Д-р Диляна Вичева, Катедра по УНГ болести, МУ, ул. “Ил. Макариополски” № 81А, 4000 Пловдив, e-mail: dilyanav@yahoo.com

 


Ортогнатична хирургия – спомагателни хирургични намеси и мандибуларни реконструкции  - 41, 2005, № 4, 44-51.
А. Джоров

Катедра Стоматологична и лицево-челюстна хирургия, Медицински университет – София
Резюме: Представени са най-често използваните спомагателни хирургични намеси (екстракции, френулотомии, гермектомии, разкриване на зъби и преместване на дентални зародиши, редукционна пластика на езика, компактостеотомия) от комплексното лечение на зъбно-челюстно-лицевите аномалии и деформации. При пра­­ви­лно определени показания те доп­ринасят за по-ефективен, бърз и стабилен резултат. Разгледани са сегментните мандибуларни остеотомии, реконструкциите в областта на тялото, клона, темпоро-мандибуларната става и ментопластиката. Представени са основните им индикации за приложение. Методите се характеризират въз основа на литературни данни и собствен оперативен опит.
Ключови думи: ортогнатична хирургия, мандибуларни реконструкции, остеотомии
Адрес за кореспонденция: Д-р Антон Джоров, Катедра Стоматологична и лицево-челюстна хирургия, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София
, тел. 9625579, 8684365, e-mail: dzhorov4@abv.bg

 

 

3'2005

Първична инсомния - 41, 2005, № 3, 5-9.
И. Стайков и Е. Ваврек

Клиника по неврология, МБАЛ “Царица Иоанна” – София
Резюме: Инсомнията е здравен проблем, засягащ около една трета от населението, като жените и възрастните са засегнати по-често. Инсомнията е обикновено симптом на соматично или психично заболяване. Групата на първичната инсомния обединява заболявания без подлежащо друго страдание – психофизиологична инсомния, идиопатична инсомния, състояние на сънна мисперцепция. Диагностицирането на инсомнията включва анамнеза, преглед и полисомнографско изследване. При психофизиологичната инсомния пациентите са фиксирани към факта, че не могат да спят. Потискащата представа, че всяка нощ трябва непременно да се спи, поддържа инсомнията. Обикновено се предхожда от изживяна стресова ситуация. Характеризира се с увеличена латентност на заспиване, като сънят е по-труден в привична обстановка. Пациентите с идиопатична инсомния са органично с повишена възбудимост, а сънните нарушения, като повишена латентност на заспиване, нарушена сънна активност, учестяване и удължаване на събужданията, се съпровождат от дневни симптоми. За състоянието на сънна мисперцепция са характерни субективните оплаквания от персистираща инсомния при липса на обективни полисомнографски данни за нарушен сън. Лечението на първичната инсомния включва поведенческа терапия, сънна хигиена и медикаментозна терапия, която при идиопатичната инсомния е силно индивидуална.
Ключови думи: първична инсомния, психофизиологична инсомния, идиопатична инсомния
Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Стайков, д.м., Клиника по неврология, УМБАЛ “Царица Иоанна”, ул. “Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 943-25-71,
е-
mail: ivanstaikov@hotmail.com

 

Тенденции в епидемиологията на бронхиалната астма: изразходване на здравните ресурси и промени в качеството на живот - 41, 2005, № 3, 10-18.
Г. Христов

Клиника по алергология, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме: Въпреки утвърдените съвременни международни стандарти за диагноза, диференциална диагноза и лечение на бронхиалната астма (БА) в епидемиологията на болестта се наблюдават устойчиви отрицателни тенденции. Растат смъртността и морбидността, увеличава се разходът за медицински услуги и ресурси от астматиците. БА е социалнозначима болест, която чувствително влошава качеството на живот на пациентите, възпрепятства техните и на близките им всекидневни професионални дейности и води до големи морални и материални загуби на обществото. Авторът прави обзор на публикуваните в последните години данни за използваните медицински услуги и направените разходи за тях.
Ключови думи: бронхиална астма, епидемиология, здравни ресурси, качество на живот
Адрес за кореспонденция:
Д-р Георги Христов, Клиника по алергология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: christoff_g@yahoo.com

 

Носна травма - 41, 2005, № 3, 19-22.
Д. Вичева

Катедра по УНГ болести, МУ – Пловдив
Резюме: Диагностиката на назалната травма започва по различен начин поради разнообразието на популацията на пациентите и претърпените назални травми. Ринолозите могат да имат първичен контакт с пациент, който е претърпял носна травма, в амбулаторията, в шоковата зала или в операционната зала. За да се диагностицира назалната травма акуратно, във всички тези случаи е необходимо щателно да се снема анамнезата, да се извършват клиничният преглед и допълнителните изследвания.
Ключови думи: носна травма, диагноза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Диляна Вичева, Клиника по УНГ болести, Медицински университет, ул. ”Ил. Макариополски” № 81А, 4000 Пловдив, e-mail: dilyanav@yahoo.com

 

Особености при бъбречната трансплантация в детската възраст - 41, 2005, № 3, 23-30.
К. Киров и Е. Йорданов

Клиника по обща и оперативна хирургия, МБАЛ “Св. Марина” – Варна
Резюме: Всяка година приблизително 1 на 65 000 деца в САЩ развиват бъбречна недостатъчност в краен стадий. До 1955 г. това състояние е било нелечимо. Благодарение на напредъка на хирургичната техника и имуносупресията нивото на детската смъртност, дължаща се на ХБН, е намаляло драматично. Приблизително 1 на всеки 4 деца с терминална бъбречна недостатъчност (ТБН) постъпва за трансплантация поради урологични аномалии. Бъбречната трансплантация е станала метод номер 1 при лечението на ТБН сред детската популация. Поради това че броят на чакащите за бъбречна трансплантация е по-голям от броя на кадавърските бъбреци, е разработена точкова система за справедливо разпределение на органите. Урологичните усложнения са най-чести от хирургичните усложнения след трансплантация. В миналото до 70% от трансплантираните пациенти са развивали инфекция. Честотата сега е понижена до 15–44.1%, а смъртността от инфекции е по-малко от 5%.

Kлючови думи: трансплантация, донори, реципиенти, имуносупресия, деца, хирургия, усложнения
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Киров, Клиника по обща и оперативна хирургия, МБАЛ "Св. Марина", ул. “Хр. Смирненски” № 1, 9010 Варна

 

Значение на наднорменото телесно тегло при пациенти с бъбречна трансплантация - 41, 2005, № 3, 31-35.
Е. Паскалев

Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме: Бъбречната трансплантация представлява метод на избор в лечението на повечето пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Преживяемостта на бъбречния трансплантат може да бъде ограничена от много фактори. Някои трансплантационни центрове, базирайки се на публикувани проучвания и свои данни и опит, определят затлъстяването като значим рисков фактор за бъбречната трансплантация. Целта на този обзор е да се направи преглед на съвременната литература, третираща връзката между затлъстяването и изхода при бъбречнотрансплантирани пациенти. Данните са анализирани въз основа на смъртността и заболяемостта на пациентите, преживяемостта на присадката, състоянието на бъбречната функция, преживяемостта на пациента, острото отхвърляне, отложената функция на трансплантата и многото усложнения. Установи се, че затлъстяването е важен рисков фактор, сигнификантно свързан с повишена смъртност, редуциране преживяемостта на графта и по-висока честота на периоперативните усложнения. Затлъстяването и екстремното увеличение на телесното тегло след бъбречна трансплантация са значими причини за захарен диабет и сърдечни усложнения. Редукцията на телесното тегло с 5-10% за не по-малко от 6 месеца при пациенти със затлъстяване и хронична бъбречна недостатъчност редуцира риска, свързан с трансплантацията.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, рискови фактори, затлъстяване
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

Биологични агенти – нов терапевтичен подход при ревматоидния артрит - 41, 2005, № 3, 36-44.
А. Тончева
(1) и Д. Янева(2)
(1)Клиника по кардиология и ревматология, НМТБ “Цар Борис ІІІ” – София
(2)
Клиника по вътрешни болести “Св. Анна” – София
Резюме: Ревматоидният артрит (РА) е хронично, прогресивно възпалително заболяване с многофакторна етиология. Провъзпалителните цитокини играят основна роля в патогенезата и прогресирането на ревматоидния синовит. Биологичните агенти са моноклонални антитела или рекомбинантни форми на естествени инхибиторни молекули, които селективно взаимодействат с молекули или клетъчни рецептори, предизвикващи имунни или възпалителни процеси. При РА Еtanercept, Infliximab и Аdalimumab потискат TNF-алфа, а IL-1-рецепторният антагонист потиска активността на IL-1. Редица проучвания показват подобрение след монотерапия, но най-добри резултати по отношение на контрола на заболяването има при прилагането на биологични агенти в комбинация с метотрексат. Употребата на тези медикаменти в проучванията и в клиничната практика показва значително подобрение в хода на заболяването, както и забавяне или спиране на рентгеновите ставни промени. Страничните ефекти включват повишен риск от инфекции заради потискането на имунната система, локални реакции на мястото на инжекцията или инфузията, както и риск от индуциране на автоимунен синдром като системен lupus erythematodes. Изводът засега е, че след приложението на биологични агенти контролът на тежкия РА е по-добър, отколкото с конвенционалното лечение.

Ключови думи: ревматоиден артрит, ново лечение, биологични агенти
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Антоанета Тончева, Клиника по кардиология и ревматология, НМТБ “Цар Борис III”, бул. “Мария-Луиза” № 108, 1202 София

 

Фармакологично повлияване на пролактиномите - 41, 2005, № 3, 45-48.
Т. Шумкова и Н. Бояджиева

Катедра по фармакология и токсикология, МУ – София
Резюме: Пролактиномът е най-често срещаният доброкачествен и хормон-секретиращ тумор на хипофизата, засягащ както жени, така и мъже. Представлява около 40% от всички хипофизни тумори, като все още етиологията на тези тумори не е изяснена. В обзора са включени основните характеристики на пролактиномите и фармакологичните средства, водещи до хиперпролактинемия. Представени са лекарствата за лечение на пролактиномите, които са първи избор при терапия както на микро-, така и на макропролактиномите.
Ключови думи: пролактином, лечение, допаминови агонисти
Адрес за кореспонденция:
Теодора Шумкова, Катедра по фармакология и токсикология, МУ, ул. Здраве № 2, 1431 София, тел. 0887-34-92-68,
e-mail: tshumkova@yahoo.com

 

Бифосфонат-предизвикани нарушения на хранопровода - 41, 2005, № 3, 49-54.
М. Киркова и С. Янев

Институт по физиология, БАН – София

Резюме: В организма алендронатът се разгражда до алендронова киселина, която има увреждаща тъканите активност. При по-продължително задържане в хранопровода и освобождаване в него на алендронова киселина може да се увреди мукозата му и да се предизвикат езофагит, улцерации, стриктури, а понякога и перфорации. У нас за профилактика и лечение на остеопороза се предлагат две таблетни форми, съдържащи 10 mg алендронат: Fosamax (Merck) и Lindron (Krka). Направеният анализ показва, че таблетите Lindron (Krka) се разграждат 7.6 пъти по-бързо от таблетите Fosamax (Merck). По-бързата разтворимост на тези таблети при забавен транзит в хранопровода обуславя значимо по-висок риск от увреждането му. Това е нерядко явление при възрастни болни с нарушена моторика на хранопровода и/или съпътстващи заболявания.
Ключови думи: бифосфонати, алендронат, хранопровод
Адрес за кореспонденция:
С. Янев, ул. ”Акад. Г. Бончев” 23, 1113 София, тел. 979-21-07

 

Азотен оксид, реактивни метаболити на азота и нитроксидергични процеси - клинично приложение - 41, 2005, № 3, 55-58.
С. Лазаров(1), Е. Янев(1) и М. Пенев(2)
(1)
Катедра по патологична физиология, МУ – София
(2)Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, МУ - София
Рeзюмe: Азотният оксид (NO) е важна между- и вътреклетъчна сигнална молекула. Той е невротрансмитер и локален медиатор, който се произвежда от почти всички клетки в човешкия организъм. NO и неговите производни - т. нар. реактивни метаболити на азота (RNS), участват в регулиране функцията на редица тъкани и органи. Те са важни медиатори в патогенезата на различни патологични процеси и болести. Фармакологичната модулация на производството и биологичните ефекти на NO и RNS заемат важно място в съвременната терапия.
Ключови думи: азотен оксид, реактивни метаболити на азота, азотен оксид синтаза, нитроксидергични процеси, фармакологична модулация
Адрес за кореспонденция:
Д-р Симеон Лазаров, Катедра по патологична физиология, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 952-04-61

 

 

2'2005

Диференциална диагноза на хроничната възпалителна демиелинизираща полиневропатия - 41, 2005, № 2, 5-9.
Ив. Петров, К. Костов и Р. Икономов

Неврологична клиника, Медицински институт на МВР
- София
Резюме:
Хроничната възпалителна демиелинизираща полиневропатия (ХВДП) е придобито демиелинизиращо заболяване на периферната нервна система с неясна етиология и автоимунна патогенеза. Клинично се проявява с бавно развитие на проксимално-дистален полиневропатен синдром със сетивни и двигателни нарушения, електрофизиологични и морфологични данни за сегментна демиелинизация и аксонална дегенерация. Диагнозата се поставя въз основа на комплексни клинични, електрофизиологични, ликворологични и биопсични критерии. Заболяването се повлиява сравнително добре след лечение с кортикостероиди, интравенозен имуноглобулин или плазмафереза. Диференциалната диагноза (ДД) налага разграничаването на идиопатичната ХВДП (И-ХВДП) от синдрома на ХВДП, възникващ с някои съвместни заболявания и с други полиневропатии. ХВДП се наблюдава при някои болни със захарен диабет, немалигнена моноклонална гамопатия, хепатит С, синдром на Sjogren, възпалителни костни заболявания, HIV инфекция. При обсъждане на диагнозата И-ХВДП трябва да се изключат и други метаболитни невропатии (при уремия, акромегалия, хепатит, амилоидоза и хипотиреоидизъм), паранеопластични невропатии (при лимфом, миелом, карцином и др.), полиради­ку­ло­невропатии и полиневропатии, свързани с Лаймска болест или други инфекции. ДД на ХВДП включва и други придобити демиелинизиращи невропатии - сетивната ХВДП, мултифокалната моторна невропатия и мултифокалната придобита демиелинизираща сетивна и моторна невропатия. Важно е клиничното разграничаване на ХВДП от острата ХВДП (синдрома на Guillain-Barre) поради различния ход, перспектива за възстановяване и терапевтичен подход. При обсъждане на ДД на ХВДП трябва да се имат предвид и някои наследствени демиелинизиращи полиневропатии.
Ключови думи: хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, диагноза, диференциална диагноза
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Иван Петров, Неврологична клиника, Медицински институт на МВР, бул. “Скобелев” № 79А, 1606 София, тел. 982-15-80

 

Ревматоиден артрит и сърдечно-съдов риск - 41, 2005, № 2, 10-17.
А. Тончева и С. Торбова

Клиника по кардиология и ревматология, НМТБ “Цар Борис
III
Резюме:
През последните години се натрупаха данни за повишен риск от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) при болните с ревматоиден артрит (РА), както и за повишена смъртност от сърдечно-съдови инциденти. Смята се, че възпалението на съдовата стена е общ патогенетичен механизъм както за атеросклерозата, така и за РА. Наред с обичайните рискови фактори за ССЗ при болните с РА е налице и статистически достоверно намалена инсулинова чувствителност, както и предразположение към нисък HDL холестерол. Предлага се РА да се разглежда като отделен рисков фактор за ССЗ и да се приеме по-агресивно поведение за профилактика и контрол на нивата на холестерола, кръвната захар, С-реактивния протеин, артериалното налягане и други рискови фактори.
Ключови думи: ревматоиден артрит, атеросклероза, сърдечно-съдови рискови фактори, ендотелна дисфункция, лечение

Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Антоанета Тончева, Клиника по кардиология и ревматология, НМТБ “Цар Борис III”, бул. “Мария-Луиза” № 108, 1202 София

 

Тенденции в епидемиологията на бронхиалната астма: смъртност и морбидност- 41, 2005, № 2, 18-25.
Г. Христов

Клиника по алергология, УМБАЛ “Александровска”
- София
Резюме:
Въпреки въвеждането на редица международни стандарти за диагноза, диференциална диагноза и лечение на бронхиалната астма (БА) и опитите за придържане към тях, в епидемиологията на болестта се наблюдават устойчиви отрицателни тенденции. Растат смъртността и морбидността, увеличава се разходът на медицински услуги и ресурси от астматиците. БА се превръща в социалнозначима болест, която чувствително влошава качеството на живот на пациентите, възпрепятства техните и на близките им всекидневни професионални дейности. В обзора се проследяват наличните данни за развитието на основните епидемиологични показатели на БА в различни страни, публикувани напоследък.
Ключови думи: бронхиална астма, епидемиология, смъртност, болестност, заболяемост

Адрес за кореспонденция:
Д-р Георги Христов, Клиника по алергология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: christoff_g@yahoo.com
 

Алфа-1-антитрипсинов дефицит при болни с белодробни заболявания- 41, 2005, № 2, 26-32.
M. Mирчева и М. Балева

Клиника по
алергология и клинична имунология, УМБАЛ “Александровска” – София
Резюме:
Алфа-1-антитрипсиновият дефицит е един от най-честите дефицити в кавказката (бялата) популация. Идентифицирани са повече от 100 различни генетични варианта на алфа-1-антитрипсин. Нормалният алфа-1-анти­трип­син се означава като М, а двата най-важни абнормни варианта са наречени S и Z. И двата са резултат от мутации в алфа-1-антитрипсиновия ген. Дефицитът на алфа-1-антитрипсин най-често се свързва с емфизем. Освен това се открива връзка между алфа-1-антитрипсиновия дефицит и бронхиектазиите. Tози дефицит е най-честата генетична или вродена причина за хепатит или цироза при бебета и деца. S-мутацията има най-голяма честота в Иберийския полуостров, Северна Америка, Австралия и Aфганистан, а Z - в Северна и Западна Европа, Нова Зеландия, Тайланд и Афганистан.
Ключови думи:
алфа-1-антитрипсинов дефицит, генетика, емфизем, бронхиектазии, астма
Адрес за кореспонденция:
Д-р Мариана Мирчева, Клиничен център по алергология и лаборатория по имунология, УМБАЛ “Александровска, ул. ”Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: mt_mircheva@abv.bg

 

Т-регулаторни лимфоцити и бронхиална астма – нов поглед върху “хигиенната хипотеза” - 41, 2005, № 2, 33-38.
И. Цочева

Детска клиника, УМБАЛ “Александровска” – София

Резюме:
Т-хелперният тип 2 имунен отговор, насочен срещу безобидни антигени (алергени) от околната среда, се смята за основен в патогенезата на алергичните заболявания и бронхиалната астма. Според редица епидемиологични проучвания увеличаването на честотата на алергичните заболявания през последните няколко десетилетия се дължи на намаления контакт с микробни продукти през детството (т. нар. “хигиенна хипотеза”). Имунологичните механизми, които регулират и предпазват от развитието на тези заболявания, обаче не са добре изяснени. Първоначално се предполагаше нарушение на превключването на алерген-специфичния имунен отговор от Th2 към Th1 тип поради намаления синтез на интерлевкин-12 и интерферони от клетките на вродения имунитет, които чрез Toll-like рецепторите си се стимулират от бактериалните продукти. В последно време започва да се подчертава ролята на намалената активност на Т-регулаторните лимфоцити. Te включват четири групи CD4+ T-клетки: Th3 клетки, Tr1 клетки, CD4+ CD25+ клетки и NKT клетки. По-доброто разбиране на ролята на тези регулаторни лимфоцити при алергичните заболявания и бронхиалната астма е не само с теоретично значение, но може да доведе и до разработване на нови терапевтични стратегии.
Ключови думи: астма, хигиенна хипотеза,
Th2 имунен отговор, Т-регулаторни клетки
Адрес за кореспонденция:
Д-р Ирен Цочева, Детска клиника, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-03-73, GSM 0887-20-70-28, e-mail: irenmd@yahoo.com

 

Лекарствена резистентност на етиологично значими бактерии - възможности на системите за надзор- 41, 2005, № 2, 39-44.
М. Петров

Национална референтна лаборатория “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност”, Отдел по микробиология, НЦЗПБ - София
Резюме:
В последните години проблемът с нарастващата лекарствена резистентност на клинично значими микроорганизми стана един от най-сериозните и дискутираните в системата на световното здравеопазване. Утвърди се фактът, че програмите за надзор са сред ключовите моменти в борбата за ограничаване и намаляване на лекарствената резистентност. В обзора е направен сравнителен преглед на Българската национална програма за надзор на антибиотичната резистентност BulSTAR и някои от основните национални и международни надзорни системи в света. Набелязани са универсални проблеми, с които се сблъскват повечето системи за надзор и са разгледани конкретните трудности, стоящи пред националната програма за мониторинг в България. Коментират се предимствата и недостатъците на BulSTAR и са направени някои изводи за състоянието на системата и предложения за подобряване качеството и резултатите от националния надзор.
Ключови думи:
BulSTAR, надзор, лекарствена резистентност, антибиотици, Българска асоциация на микробиолозите
Адрес за кореспонденция:
Д-р Михаил Петров, Отдел „Микробиология”, Национална референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност”, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. „Янко Сакъзов” № 26, 1504 София,
тел. 944-69-99/312,
e-mail: mishopetrov23@yahoo.com

 

Свободни радикали, невродегенеративни и психични заболявания и антиоксиданти - 41, 2005, № 2, 45-51.
М. Варадинова, Д. Дренска, Г. Димитров и Н. Бояджиева

Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет – София
Резюме: В съвременния свят има твърде много вредни фактори от околната среда - нарушена екология, напрежение, страх, тероризъм, войни, които са агресивни спрямо човешкия организъм. На клетъчно ниво тези въздействия предизвикват оксидативен стрес. Все повече данни в литературата показват, че образуваните в резултат на оксидативен стрес свободни радикали, играят съществена роля в патогенезата на невродегенеративните и психичните заболявания. Вредните фактори от околната среда, прибавени към генетичния фон, са вероятно основната причина за повишената честота на тези заболявания. Антиоксидантите са субстанции, които действат като чистачи на свободните радикали и подпомагат функцията на физиологичната антиоксидантна система. Ние вярваме, че прибавянето на антиоксиданти към рутинната терапия на невродегенеративните и психичните заболявания ще подобри тяхното лечение и ще направи живота на пациентите по-добър.
Ключови думи: свободни радикали, невродегенеративни и психични заболявания, антиоксиданти
Адрес за кореспонденция:
Д-р Диана Дочева-Дренска, Катедра по фармакология и токсикология, Медицински университет, ул. “Здраве” № 2, 1431 София, тел. 917-26-15, e-mail: diana_drenska_2003@yahoo.com

 

Историческо развитие на радикалната хистеректомия - 41, 2005, № 2, 52-54.
Я. Корновски

Гинекологична клиника, МБАЛ “Света Анна” – Варна
Резюме:
В обзора са проследени етапите на развитие на радикалната хистеректомия от нейното въвеждане в практиката в края на ХІХ век до средата на ХХ век. В този период редица изследователи са използвали своите знания, грешки и опит за подобряване на техниката на радикалната хистеректомия, намаляване на усложненията и повишаване на преживяемостта на оперираните болни. Тези изследователи са положили основите на тазовата хирургия и на съвременното хирургично лечение на онкогинекологичните заболявания.
Ключови думи: радикална хистеректомия, история

Адрес за кореспонденция:
Д-р Явор Димитров Корновски, кв. ”Чайка”, бл. 39, ап. 51, 9010 Варна, GSМ: 0887-62-47-50, факс: 052/312-415

 

Практически клинични аспекти на микробиологичните изследвания в преданалитичния етап - 41, 2005, № 2, 55-61.
Р. Комитовa (1) и М. Мурджева (2)

(1)
Инфекциозно отделение, УМБАЛ „Св. Анна” - София
(2)
Катедра по микробиология и имунология, Медицински университет - Пловдив
Резюме:
Преданалитичният етап на клиничните микробиологични изследвания изисква компетентност по отношение на правилното вземане, транспорт и съхранение на патологичния материал от пациента. Въз основа на информацията, отразена в сборници, указания, и на Медицинския стандарт по клинична микробиология обзорът цели да подпомогне общопрактикуващите лекари и специалистите в преданалитичния етап на микробиологичната диагностика. Представен е практическият подход за вземане, транспорт и съхранение на най-често изследваните микробиологично материали –носен и гърлен секрет и храчка, фецес, урина, кръв, ликвор.
Ключови думи: клинична микробиология, патологичен материал, вземане, транспорт, съхранение, процедура

A
дрес за кореспонденция:
д-р Р. Комитова, Инфекциозно отделение, УМБАЛ „Св. Анна”, бул. „Сливница” № 309, 1202 София, е-mail: rkomitova_56@yahoo.com

 

 

1'2005

Клинични прояви, рискове и тенденции, свързани с инфекция с човешки парвовирус В19 - 41, 2005, № 1, 5-14.
З. Михнева

Отдел по вирусология, НЦЗПБ
- София
Резюме: Представя се обзорна информация относно парвовирус В19 – единствен човешки представител на семейство Parvoviridae, добил известност за пръв път в научните среди през 80-те години на XX век. Подчертава се етиологичната роля на патогенния агент при широк кръг заболявания, синдроми и патологични състояния с остро и хронично протичане. Обсъждат се вирусният тропизъм и персистенция, разнообразната трансмисия, клиничният полиморфизъм, лечението, рисковите контингенти и бъдещите тенденции в прилагането на молекулярните вирусни механизми за терапевтични цели.
Ключови думи: парвовирус В19, вирусен тропизъм, персистираща инфекция, клиничен полиморфизъм
Адрес за кореспонденция: Д-р Зефира Михнева, Отдел по вирусология, НЦЗПБ, бул. ”Столетов” № 44А, 1233 София, тел. 931-07-13/254, e-mail: zefira_mihneva@yahoo.com

 

Полиомиелитът ще бъде победен - 41, 2005, № 1, 15-20.
Н. Корсун
Национален център по заразни и паразитни болести - София
Резюме: Постигнат е значителен напредък в глобалната ерадикация на полиомиелита, откакто Генералната асамблея на СЗО възприе тази инициатива през 1988 г. В края на 2003 г. полиомиелитът беше елиминиран от всички с изключение на 6 страни по света. Въпреки че ендемичната полиотрансмисия днес е географски ограничена, много деца в свободните от полиомиелит държави продължават да се парализират в резултат на внос на диви полиовируси. Поради това полиомиелитът остава реална заплаха. В обзора са разгледани някои актуални въпроси, свързани с патогенезата, клиничните прояви, епидемиологията, ваксинната стратегия, диагностиката и контрола над полиомиелита. Представени са данни от последния епидемичен взрив от полиомиелит в България през 2001 г.
Ключови думи: полиомиелит, полиовируси, остри вяли парализи, ерадикация, ваксини
Адрес за кореспонденция: Д-р Нели Корсун, ст.н.с. ІІ ст., Национална референтна лаборатория по ентеровируси, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. Столетов” № 44А, 1233 София, тел. 931-07-13/247,
e-mail: nelikorsun@yahoo.com

 

Сарком на матката - 41, 2005, № 1, 21-25.
Я. Корновски(1) и В. Иванова(2)
(1)Гинекологична клиника, МБАЛ “Света Анна” – Варна
(2)Катедра по обща и клинична патология, МУ – Плевен
Резюме: Целта на обзора е да представи клинична класификация, хистологични типове и лечебни тактики при един от редките, но изключително злокачествени тумори на матката. Ниската честота на това заболяване е причина за липсата на достатъчно опит и данни за преживяемост, представени от различни центрове. Това налага извършването на метаанализ и обзори върху по-голям брой пациенти, за да се утвърди определен лечебен подход при сарком на матката.
Ключови думи: сарком на матката, химиотерапия, лъчетерапия
Адрес за кореспонденция: Д-р Явор Димитров Корновски, кв. “Чайка”, бл. 39, ап. 51, 9010 Варна, GSM 0887-62-47-50, факс 052 31-24-15

 

Синдром на неспокойните крака - 41, 2005, № 1, 26-30.
И. Стайков(1) и Ю. Й. Петрова(2)

(1)Лаборатория по изследване на съня, Клиника по неврология, УМБАЛ “Царица Иоанна”
(2)Клиника по неврология, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме: Синдромът на неспокойните крака е едно от най-честите неврологични заболявания с разпространение между 5% и 15%. Характеризира се с неприятни усещания в долните крайници, свързани с желание за движение. Симптомите се явяват главно по време на почивка, изразени са вечер и/или през нощта, облекчават се при движение и могат да доведат до тежки нарушения на съня. Характерни за пациентите с този синдром са периодичните движения на краката по време на нощния сън. Клинично диагнозата се поставя въз основа на типичната анамнеза и негативния неврологичен статус. Необходими са допълнителни лабораторни и неврофизиологични изследвания за изключване на свързани със синдрома на неспокойните крака заболявания. За регистриране на периодичните движения на краката по време на сън трябва да се проведе полисомнографско изследване. След диагностициране на заболяването и при нарушения на съня или влошаване на състоянието на пациента се започва медикаментозна терапия. Лечението се назначава индивидуално в зависимост от тежестта на заболяването. Представяме обзорна статия, включваща етиологията, клиничната картина, диагностицирането и лечението на синдрома на неспокойните крака.
Ключови думи: синдром на неспокойните крака, нарушения на съня, периодични движения на краката
Адрес за кореспонденция:
Д-р Иван Стайков, Клиника по неврология, УМБАЛ “Царица Иоанна”, ул. “Бяло море” № 8, 1504 София, тел. 943-25-71, е-mail: ivanstaikov@hotmail.com

 

Артериалната хипертония – най-значимият рисков фактор за мозъчен инсулт. Патогенетични механизми и възможности за терапевтичното им повлияване - 41, 2005, № 1, 31-36
Св. Торбова

Клиника по кардиоревматология, НМТБ “Цар Борис ІІІ”
- София
Резюме:
Артериалната хипертония е най-силният и най-значимият рисков фактор за мозъчен инсулт и нараства прогресивно с повишаване нивото на артериалното налягане – както систолното, така и диастолното. Систолното артериално налягане е свързано директно с риска от инсулт, специално след 65-годишна възраст. Изолираната систолна хипертония повишава риска от инсулт при мъжете двукратно, а при жените с 1,5 пъти. Анализът на голям брой клинични проучвания показва, че артериалното налягане трябва да се понижи < 125/85 mm Hg, за да се редуцира рискът от инсулт. Хипертонията допринася за възникването на мозъчен инсулт директно по 3 главни пътя и индиректно, усилвайки редица други дегенеративни процеси. Има множество предполагаеми механизми, които свързват ренин-ан­гио­тен­зи­но­вата система с мозъчния инсулт. Diroton (Lisi­no­pril) има доб­ре проучени съдовопротективни ефекти. Diroton има повече от клас-ефекти и може да бъде препоръчан за успешна профилактика на мозъчния инсулт.
Ключови думи: хипертония, мозъчен инсулт, АСЕ инхибитори, лизиноприл, мозъчносъдови рискови фактори
Адрес за кореспонденция:
Проф. Светла Торбова, Клиника по кардиоревматология, НМТБ “Цар Борис ІII”, бул. “Мария-Луиза” № 104, 1202 София, тел. 932-21-34

 

Ренин-ангиотензиновите системи в кръвоносните съдове и сърцето при нормални и патологични условия - 41, 2005, № 1, 37-42.
Е. Лакова

Катедра по патофизиология, МУ
- Плевен
Резюме:
Всички компоненти на ренин-ангиотензиновата система (РАС) - ангиотензиноген, ангиотензин-конвертиращ ензим (АКЕ), ангиотензини и ангиотензинови рецептори, са установени в съдовата стена и кардиомиоцитите. Експресията на тези компоненти в съдовете зависи от генния полиморфизъм, приема на натрий, стероидни хормони, а в миокарда - от механичното разтягане и неврохуморални въздействия. Съдовият ангиотензин е не само мощен вазоконстриктор, но и възпалителен медиатор, индуктор на оксидативен стрес, регулатор на клетъчния растеж, апоптозата и миграцията на гладките съдови мускули. Той взема участие в патогенезата на хипертонията, атеросклерозата и техните усложнения. В сърцето РАС регулира контрактилитета и проводимостта на миокарда, стимулира растежа и апоптозата на кардиомиоцитите и участва в миокардната хипертрофия, развитието на сърдечна недостатъчност и ремоделирането на миокарда след инфаркт. Положителните ефекти от лечението с ангиотензинови антагонисти и инхибитори на АКЕ при сърдечно-съдови заболявания се обясняват по-скоро с блокираното действие на ангиотензина, отколкото с хемодинамичните промени.
Ключови думи:
 ренин в съдовете, ренин в сърцето, ангиотензин, сърдечно-съдови заболявания
Адрес за кореспонденция:
 Д-р Емилия Лакова, Катедра по патофизиология, Медицински университет, ул. “Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064 88-42-52, e-mail: elakova@yahoo.com.uk

 

Антифосфолипиден синдром и бременност - 41, 2005, № 1, 43-47.
М. Панчовска
Клиника по ревматология, Медицински университет - Пловдив
Резюме: Антифосфолипидният синдром (АФС) е специфичен клинико-лабораторен симптомокомплекс, който се представя с рецидивиращи артериални и венозни тромбози, хабитуални аборти и тромбоцитопения. Освен класическите антифосфолипидни антитела – лупусен антикоагулант и антикардиолипинови антитела, в последните години се установи широк спектър от автоантитела, които също се асоциират със заболяването. Акушерската патология при АФС се представя с преждевременно раждане, вътреутробна смърт на плода, прееклампсия и еклампсия, HELLP синдром, тромбози в постпарталния период. Честотата на изброените усложнения по време на бременност може да бъде редуцирана при правилно проведени профилактика и лечение на тези пациенти. В обзора са представени основните прояви на АФС при бременни и алгоритъмът на поведение.
Ключови думи:  антифосфолипиден синдром, прояви, бременност, лечение
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Мария Панчовска, Клиника по ревматология, МУ – Пловдив, тел. 032 60-23-61, e-mail: panchovska@abv.bg

 

Лечение с циклоспорин А при нефротичен синдром- 41, 2005, № 1, 48-55.
Е. Паскалев

Клиника по нефрология и трансплантация, МБАЛ “Александровска”
- София
Резюме:
 Циклоспорин А (ЦА) се използва за лечението на много имунни заболявания, включително бъбречни. Лимитиращ фактор за това е неговата нефротоксичност. ЦА води до дозозависима редукция на гломерулната филтрация и бъбречния плазмоток (функционална токсичност) и суперпонирани върху функционалната токсичност морфологични промени в съдово-интерстициалното пространство (малки съдове) и тубулите. Представените научни изследвания върху циклоспориновата токсичност показват, че гломерулната филтрация е редуцирана основно в резултат на прегломерулна вазоконстрикция. Целта на този обзор е да представи ефикасността, дозирането, приложението и ограничаващите фактори на ЦА при лечението на гломерулопатии, асоциирани с нефротичен синдром.
Ключови думи: циклoспорин А, нефротичен синдром, лечение, нефротоксичност
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-02-40, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

Стронциевият ранелат – съвременното приложение на една стара идея за лечение на остеопорозата- 41, 2005, № 1, 56-59.
Д. Бакалов и М. Боянов
Клиника по ендокринология, Катедра по вътрешни болести, Медицински университет - София
Резюме: Обзорът разглежда използването на стронциевата сол на ранеловата киселина в лечението на остеопорозата. Набелязани са основните моменти от биологичното действие на стронциевия ранелат. Описани са резултатите от експериментите in vitro и in vivo върху животински модели. Представени са резултатите от двете най-големи засега клинични проучвания върху ефекта на стронциевия ранелат при постменопаузални жени с остеопороза. The Spinal Osteoporosis Therapeutic Intervention оценява ефекта на стронциевия ранелат върху риска от прешленни фрактури, а The Treatment of Peripheral Osteoporosis Study изследва ефекта върху периферните (негръбначни) фрактури. И в двете проучвания стронциевият ранелат е показал значима анти­фрак­тур­на ефективност, като намалението на относителния риск за нови счупвания е с около 40%. Стронциевият ранелат изглежда обещаващо средство за ле­чение и профилактика на постменопаузалната остеопороза.
Ключови думи:
остеопороза, кост-изграждащи и антирезорбтивни агенти, стронциев ранелат

Адрес за кореспонденция: Д-р Д. Бакалов, Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-03-46

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре