Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Казуистика

razdelitel

 

Том 49, 2013 г.

1/2013 2/2013 3/2013 4/2013

 

bullet 4'2013

Лечение с кетамин на пациент с терапевтично резистентна биполярна депресия (клиничен случай) - 49, 2013, № 4,68-71.
Ст. Кръстев(1), Св. Батаклиева(1), Сн. Тачева(1), А. Темелков(2), Р. Владимирова(1), В. Стоянова(1) и В. Миланова(1)

(1)Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска” -- София, (2)Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме: Описва се клиничен случай на пациент с терапевтично резистентна биполярна депресия, при който се провежда курсово лечение с кетамин, без да се прекъсва съпътстващата антидепресивна терапия. За разлика от повечето цитирани случаи, лечението води до устойчиво подобрение. Не се установяват рискове от алтернантно протичане на болестта, както и признаци на лекарствена зависимост. Допуска се, че докато тласъкът на подобрението се дължи на апликациите с кетамин, то трайността на терапевтичния отговор повече е свързана с паралелно провежданата конвенционална антидепресивна терапия.
Ключови думи: кетамин, биполярна депресия, терапевтична резистентност
Адрес за кореспонденция: Д-р Стефан Кръстев, Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска“, ул. “Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София, e-mail: stkrastev@hotmail.com

 

 

Двустранна лицева парализа -- диагностично и терапевтично поведение с принос на един случай - 49, 2013, № 4,72-75.
Р. Икономов и Т. Стоянова

Неврологично отделение, МБАЛ „Софиямед“ -- София
Резюме: Двустранната лицева парализа е рядка форма на лицевата парализа, която обикновено представлява сериозен диагностичен проблем. Представяме клиничен случай на 59-годишна жена с последователно засягане на мускулите на двете лицеви половини и обсъждане на диференциалнодиагностичните възможности при болната. Бяха проведени множество клинични и параклинични изследвания -- пълно клинично изследване, лабораторни методи, рентгенографии, компютърна томография, магнитнорезонансна томография, електромиография, имунологично изследване. Болната отказа лумбална пункция. След провеждане на описаните изследвания и продължително наблюдение се прие, че се касае за лаймска болест. Бе проведено съответното етиологично лечение, след което настъпи значително подобрение. Двустранната лицева парализа е състояние, което изисква задълбочено изследване. Една от честите причини за него е лаймската болест и това налага своевременна диагноза и провеждане на ранно етиологично лечение.
Ключови думи: двустранна лицева парализа, лаймска болест
Адрес за кореспонденция: Д-р Росен Икономов, Неврологично отделение, МБАЛ „Софиямед”, бул. "Г. М. Димитров" № 16, 1797 София

 

 

Диагноза, лечение и диспансеризация на болен след малкомозъчен инсулт в амбулаторни условия - 49, 2013, № 4, 76-79.
В. Дамянов(1), К. Принова(2), Е. Янис(3), Е. Мермеклиева(4) и Л. Хараланов(5)

(1)Неврологичен кабинет, 8 ДКЦ -- София, (2)Неврологична клиника, Военномедицинска академия -- София, (3)Отделение по физиотерапия и рехабилитация, 5 МБАЛ -- София, (4)Очна клиника, Медицински университет -- София, (5)Неврологична клиника, Национална кардиологична болница -- София
Резюме: Диспансеризацията на болни с мозъчносъдова болест се извършва от невролога от извънболничната помощ. Важно значение за ефективността на диспансеризацията имат периодичните прегледи. Представяме диспансерен болен с малкомозъчен инфаркт, причинен от обтурация на дясната малкомозъчна част на предната долна малкомозъчна артерия. Болният е диагностициран в амбулаторни условия въпреки престоя и лечението му преди това в специализирано здравно заведение. След доказване на заболяването е проведено съответно етиологично и симптоматично лечение с добър ефект. Направени са изводи относно поведението на болните с мозъчносъдова болест в амбулаторни условия.
Ключови думи: малкомозъчен инфаркт, предна долна малкомозъчна артерия, нистагъм
Адрес за кореспонденция: Д-р В. Дамянов, Неврологичен кабинет, 8 ДКЦ, ул. "Христо Силянов" № 77, София

 

 

Р ентгенова находка при пациент с фиброзна дисплазия -- клиничен случай - 49, 2013, № 4, 80-85.
Ц. Цветанов

Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Фиброкостните лезии на лицево-челюстните кости включват разнообразна група патологични състояния -- лезии, свързани с растежа, развитието, реактивни или диспластични заболявания и неоплазми. През последните няколко декади са проучени предимно две основни състояния -- фиброзна дисплазия и осифициращ фибром. Фиброзната дисплазия представлява увеличаване обема на челюстта вследствие разрастване на остеоидна тъкан. Представяме случай на пациентка с фиброзна дисплазия, оперирана преди 41 години в Клиниката по лицево-челюстна хирургия на ВМА -- София, и рентгеновата находка, видима на назначената от нас ортопантомография. В настоящия момент не е проведено лечение поради липса на оплаквания.
Ключови думи: рентгенова находка, фиброзна дисплазия
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, д.м., Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ № 3, 4000 Пловдив, тел. 0898325332

razdelitel

 

bullet 2'2013


Менингити и менингоенцефалити, причинени от Rickettsia conorii - 49, 2013, № 2, 73-77.
И. Балтаджиев (1), И. Боев (2), А. Динева(2), А. Гочева(2), Ц. Казакова(2) и А. Цонева(2)
(1)Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет -- Пловдив, (2)Клиника по инфекциозни болести и паразитология, УМБАЛ „Св. Георги” -- Пловдив
Резюме:
Rickettsia conorii е причинител на най-често срещаната ендемична рикетсиоза в България -- средиземноморската петниста треска (СПТ). Целта е да се представят едни от редките, но много тежки прояви на СПТ -- възпалителните процеси в менингите и енцефалона, вследствие на рикетсийна инвазия в ендотела на микроваскулатурата. Представят се пет болни от СПТ с клинични и параклинични данни за менингит и двама -- за менингоенцефалит. Диагнозата е доказана чрез имунофлуоресцентен тест. Въвличането на меките мозъчни обвивки е съпроводено с ликворни промени, а на енцефалона -- с промени в съзнанието и огнищни симптоми. Описват се двама пациенти с полиорганно въвличане и менингоенцефалит, съпроводен от конвулсии, коматозно състояние и дихателни нарушения, довели при единия от тях до двумесечна изкуствена белодробна вентилация. Въпреки тежкото състояние пациентите са оз­дравели. Посочва се необходимостта от точна и своевременна диагноза, адекватно антибиотично лечение и активна превенция и борба с мозъчния оток.
Ключови думи: средиземноморска петниста треска, Rickettsia conorii, менингит, менингоенцефалит
Адрес за кореспонденция: Д-р Иван Балтаджиев, дм, Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет, бул. „Васил Априлов” № 15А, 4002 Пловдив, e-mail: ivan_balt@yahoo.com

 

razdelitel

 

 

bullet 1'2013

Случай с атипична хронична лимфоцитна левкемия и тризомия на хромозома 12 - 49, 2013, № 1, 70-74.
М. Велизарова(1), Л. Митев(2), Д. Попова(2), В. Узунова(2), Р. Станчев(3), И. Гигов(3), Ю. Райнов(3) и К. Цачев(1)

(1)Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска” -- София, (2)Катедра по клинична лаборатория и имунология, Военномедицинска академия -- София, (3)Клиника по хематология и онкология, Военномедицинска академия -- София
Резюме:
Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) се проявява в две цитоморфологични форми: стандартен вариант, при който се наблюдава популация от малки до големи лимфоцити, и вариант с диморфна популация от малки лимфоцити и пролимфоцити. Според критериите на FAB класификацията последният вариант се възприема при наличие на пролимфоцити над 10% и под 55% в периферна кръв и се означава още като атипична ХЛЛ (аХЛЛ). Характеризира се с по-висок брой на левкоцитите, по-нисък брой на тромбоцитите, висока експресия на CD23, немутирали VH гени и лоша прогноза. Често при нея се открива тризомия на хромозома 12. За клиничната практика е важно разпознаването ù с оглед определяне на прогнозата и оптимизиране на терапията. Ние описваме за първи път у нас случай с аХЛЛ и тризомия на хромозома 12 при 78-годишен мъж. Хромозомната аномалия бе доказана чрез флуоресцентна in situ хибридизация и центромерна проба за хромозома 12. Бяха наблюдавани основните клинико-лабораторни особености за аХЛЛ, включително и повишена експресия на CD23 (73%). Установена бе повишена експресия на CD20, СD22, ламбда и частично повишена на CD5 в сравнение с типичната ХЛЛ. Обсъдени са клинико-лабораторните находки при описания случай.
Ключови думи: тризомия 12, атипична хронична лимфоцитна левкемия, флуоресцентна in situ хибридизация
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Велизарова, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, МУ, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: mvelizarova@abv.bg

 

Рядък случай на първичен тънкочревен анапластичен едроклетъчен лимфом - 49, 2013, № 1, 75-80.
А. Коцев(1), Д. Петрова(1), К. Александрова(2), М. Славова(2), Л. Шемелкова(2), Е. Хаджиев(2), A. Йонков(3), Б. Милев(4) и С. Христова(5)
(1)Отделение по гастроентерология, (2)Клиника по хематология, (3)Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, (4)Клиника по образна диагностика, (5)Клиника по обща и клинична патология, УМБАЛ „Александровска” -- София
Резюме:
Злокачественитe тумори на тънкото черво са редки и обикновено се диагностицират късно. Представяме случай на пациент с първичен тънкочревен анапластичен едроклетъчен лимфом (AЕЛ), нулевоклетъчен вариант, IV клиничен стадий. Mорфологични промени бяха характерни за АЕЛ, но експресия на CD30, както и на анапластична лимфома киназа (ALK), AE1-AE3, S-100, Melanoma Ab, c-kit, CD34, CD20, CD5, CD45, CD45RO, CD3, EMA, CEA, AFP и PLAP, не бе установена. При пациента бяха проведени хирургично лечение и химиотерапия, но болестта нaпредна бързо и завърши с летален изход. Предполагаме, че напредналият стадий на болестта и липсата на експрeсия на ALK са свързани с неуспеха на приложеното лечение.
Ключови думи: тънко черво, злокачествен тумор, анапластичен едроклетъчен лимфом
Адрес за кореспонденция: Д-р Андрей Коцев, д.м., Отделение по гастроентерология, УМБАЛ „Александровска“, бул. „Св. Георги Софийски“ № 1, 1431 София, е-mail: dr_andrey_kotzev@abv.bg

 

Последна актуализация: 06.01.2014 г.

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ