Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ


Казуистика

Том 43, 2007 г.
 

 

bullet 4'2007

Прости (непаразитни) кисти на черния дроб. Литературен обзор и принос на 1 случай – 43, 2007, No 4, 80-84.
Ф. Митов, Л. Начев, Ат. Калчев, Ил. Бодуров и В. Молов

Хирургична клиника, Военна болница -- Пловдив
Резюме: След подробен литературен обзор относно същността, честотата, размерите, предпочитаната възраст и пол, съвременната диагностика и лечение на непаразитните кисти на черния дроб, както и усложненията им, авторите дават подробно описание на наблюдавания от тях случай (жена на възраст 67 г.) с гигантска непаразитна киста на черния дроб с размери 19.2/11 сm, локализирана в десния чернодробен дял субдиафрагмално. Диагнозата е била поставена с помощта на съвременните неинвазивни диагностични методи -- рентгенография на торакса, ехография и КТ на черния дроб. Болната е оперирана (дясна торакофрено-лапаротомия). По време на операцията е установено наличие на гигантска непаразитна киста, изхождаща от черния дроб, разположена субдиафрагмално и силно повдигаща диафрагмата нагоре. Извършена е тотална резекция на кистата и пластика на диафрагмата. На контролния преглед след 6 месеца болната е била без оплаквания и без клинични и рентгенологични данни за рецидив.
Ключови думи: кисти на черния дроб: прости, непаразитни
Адрес за кореспонденция: Д-р Ф. Митов, Хирургична клиника, Военна болница, бул. "Хр. Ботев" № 81, 4000 Пловдив

 

 

Светлоклетъчен одонтогенен карцином -- диагностични проблеми – 43, 2007, No 4, 85-87.
Е. Порязова(1), З. Запрянов(1), Г. Иванов(1), Хр. Петров(2) и Ст. Пейчева(3)

(1)Отделение по клинична патология, (2)Клиника по оториноларингология, (3)Клиника по лицево-челюстна хирургия, УМБАЛ “Св. Георги” -- Пловдив
Резюме: Малигнените одонтогенни тумори на челюстите се срещат рядко. Светлоклетъчният одонтогенен карцином е локално инфилтративна неоплазма с изразена тенденция към локални рецидиви и метастази в регионални и дистални лимфни възли. Поставихме си за цел хистологичното и имунохистохимично изследване на туморните клетки. Обсъдени са диференциалнодиагностични проблеми. Описва се случай на светлоклетъчен одонтогенен карцином при 32-годишна пациентка с оплаквания от подуване и деструктивен процес в лявата мандибуларна област, в премоларната зона на челюстта. Хистологичното изследване на тумора представи гнезда и повлекла от големи по размери, светли клетки, разделени от тънки септи от зряла фиброзна тъкан. Туморът не е капсулиран. Имунохистохимично туморните клетки са положителни за цитокератин и S-100 протеин; отрицателни за виментин, дезмин и актин. Туморите, локализирани в областта на шията и главата, които включват обилие от светли клетки, могат да бъдат сериозен диагностичен проблем. Те произхождат от различни места, като например слюнчените жлези, метастази от карцином на бъбрека, меланоми и други одонтогенни тумори, като амелобластом и калцифициращ епителен одонтогенен тумор.
Ключови думи: малигнени одонтогенни тумори, светлоклетъчен вариант
Адрес за кореспонденция: Д-р Елена Порязова, Отделение по Клинична патология, УМБАЛ „Свети Георги”, бул. „В. Априлов” № 15А, 4002 Пловдив, e-mail: eporiazova@abv.bg

 

 

Синдром на Stevens--Johnson -- една все още голяма патогенетична мистерия и често дерматологично предизвикателство – 43, 2007, No 4, 88-91.
Г. Чернев(1), М. Д. Апостолова(1), Я. Георгиева(2), А. Коцев(3) и А. Желязков(4)

(1)Oтделение по молекулярна и клетъчна биология, Българска академия на науките -- София, (2)Свободен университет -- Берлин, (3)Отделение по вътрешни болести и гастроентерология, Александровска болница -- София, (4)Отделение по дерматология и венерология, Александровска болница -- София
Резюме: Представяме рядък случай на пациентка със синдрома на Stevens–Johnson, възникнал след комбинирана антибиотична терапия при бронхопневмония. Паралелно е прилагана и системна терапия с АСЕ инхибитор с цел оптимизиране на антихипертензивната терапия, както и антивирусна терапия с ацикловир поради съмнение за херпес лабиалис. Непосредствено след това възникват симетрично разположени кожни лезии с бизонална конфигурация и тенденция за конфлуиране, съпроводени от хеморагично мехурообразуване с палмо-плантарна и лигавична локализация. Въпреки предположението, че erythema exudativum multiforme може да се разглежда като имунологична реакция от късен тип спрямо определени вирусни или медикаментозни антигени, точните механизми и тяхната последователност не са напълно изяснени. Често те са с комплексен характер и включват както наличието на определени инфекциозни бактериални и/или вирусни агенти, така и новоназначена медикация. Проведените след успешна терапия епикутанни, прик-, скрач- и орални провокационни тестове в повечето случаи са негативни.
Ключови думи: еритема мултиформе, алергия, мукокутанна реакция, бизонална конфигурация
Адрес за кореспонденция: Georgi Tchernev, M. D., Department of Dermatology, Venereology, Allergology and Pneumology, Ostseeclinic Kuehlungsborn, Waldstrasse 51, 18225 Kuehlungsborn, Germany, GSM +49 1622643815, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 

Приложение на Sildenafil при пулмонална артериална хипертония, асоциирана със склеродермия (представяне на случай) – 43, 2007, No 4, 92-94.
Т. Исидорова(1) и М. Панчовска(2)

(1)Клиника по ревматология, Специализирана болница по ортопедия и травматология, Вогелзанг/Гомерн, към Магдебурски университет, Германия, (2)Терапевтична клиника, ББАЛ, ВМА -- Пловдив
Резюме: Пулмоналната артериална хипертония представлява едно от сериозните усложнения на прогресивната склеродермия. По литературни данни между 8 и 10% от болните със склеродермия развиват пулмонална артериална хипертония. Около 50% от пациентите имат клинични прояви, които отговарят на III и IV функционален клас ограничение на физическия капацитет по NYHA. Терапията на пулмоналната хипертония с калциеви антагонисти, простациклинови аналози и ендотелин-1-рецепторни антагонисти не дава резултат при голяма част от случаите. Приложението на Sildenafil (първият перорален инхибитор на фосфодиестераза-5) подобрява значимо проявите на повишено пулмонално налягане, хемодинамичните показатели и симптомите на десностранна сърдечна недостатъчност. В статията са представени резултатите от приложение на Sildenafil при болен с пулмонална артериална хипертония, асоциирана със склеродермия.
Ключови думи: прогресивна системна склероза, пулмонална артериална хипертония, Sildenafil
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Мария Панчовска, д.м., Терапевтична клиника, ББАР -- ВМА, бул. "Хр. Ботев" № 81, 4000 Пловдив, e-mail: panchovska@abv.bg


 

 

 

bullet 3'2007


Венеричен лимфогранулом, имитиращ клинично гангренозна пиодерма и представящ се хистологично под формата на макрофагоцитен/хистиоцитен баланит – 43, 2007, No 3, 90-94. 
Г. Чернев
Oтделение по дерматология и имунология, Градска болница Десау, Академична учебна болница на университета Мартин Лутър -- Хале/Витенберг, Германия
Резюме: Венеричният лимфогранулом е рядка сексуално предавана болест, която се причинява от Chlamydia trachomatis, серотипове L1, L2 и L3. Най често предаването на инфекцията се извършва по полов път и лезиите са аногенитално локализирани. Описваме случай на пациент с аногенитално локализирана папула, преминаваща в болезнена улцерация. Хистологичната оценка на лезията показа силна експресия на лимфоцитни и макрофагохистиоцитни инфилтрати с единични еозинофили. Имунохистохимичният анализ показа хронична фиброзна макрофагоцитно-хистиоцитна възпалителна реакция. Литературните данни относно хистологичната находка при засегнатите с лимфогранулом са оскъдни до липсващи. Неясно е дали доказаната от нас макрофагоцитно-хистиоцитна реакция би могла да бъде използвана като стандартна реакция при диагностицирането на сексуално предаваните болести, и специално при пациенти с венеричен лимфогранулом. Възможно е и припокриване на симптомите с имунологично индуцирана улцерация в рамките на паралелно съществуващия ревматоиден артрит. Пълната ремисия, която бе постигната след антибиотична терапия, подкрепя споделената от нас специфична находка.
Ключови думи: улцерация, венеричен лимфогранулом, Chlamydia trachomatis, доксициклин
Адрес за кореспонденция: Georgy Tchernev, M. D., Department of Dermatology and Immunology, Municipal Hospital, Auenweg 38, 06847 Dessau, tel. +49 1622643815 (GSM), e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

 



Атравматична (спонтанна, идиопатична) субкапсулна руптура на здрав далак – 43, 2007, No 3, 95-98. 
Ф. Митов, Л. Начев, Ат. Калчев, Хр. Георгиев, Ил. Бодуров и В. Молов
Хирургична и Вътрешна клиника, Военна болница -- Пловдив
Резюме: След кратък литературен обзор по проблема авторите дават подробно описание на наблюдаван и опериран от тях болен (мъж на 69 г.) с атравматична (спонтанна) субкапсулна руптура на здрав (патологично неизменен) далак. Болният е бил лекуван погрешно от невролози в продължение на 40 дни за интеркостална невралгия. Поради влошаване на състоянието му е бил прегледан от интернист и насочен за спешна хоспитализация с диагноза: pleuropneumonia sinistra. Правилната диагноза е поставена преди операцията след извършването на необходимите изследвания и консултация с хирург. Диагнозата е потвърдена интраоперативно и хистологично. Авторите смятат, че наблюдаваният от тях случай отговаря напълно на критериите на M. Orloff и G. Peskin, които се считат за златен стандарт за установяване на спонтанна (атравматична) руптура на здрав (патологично неизменен) далак. Случаят се съобщава поради изключителната рядкост на заболяването, трудностите в диагностиката, както и поради факта, че това е първото у нас описание на такава патология.
Ключови думи: руптура на далака -- спонтанна, идиопатична, атравматична
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Ф. Митов, Хирургична клиника, Военна болница, бул. „Пещерско шосе” № 21, 4002 Пловдив

 

 

 


Атипично протичащ туберкулозен менингит -- с принос на един случай – 43, 2007, No 3, 99-102. 
К. Костов, И. Петров, Р. Икономов и К. Цаловски
Неврологична клиника, Медицински институт, МВР -- София
Резюме: Туберкулозният менингит е сравнително рядко заболяване в развитите страни и с разнообразната си клинична картина и трудна диагноза продължава да бъде диагностично и терапевтично предизвикателство пред клинициста. В литературата има описани само няколко случая на съчетание на туберкулозна инфекция с друга пиогенна флора. Описваме случай на атипично протичащ туберкулозен менингит в съчетание с вероятен пиогенен менингит при мъж на 35 г. Началото на заболяването е остро, със септична температурна крива, левкоцитоза, менингеален синдром, протеинорахия и предимно мононуклеарна плеоцитоза. От ликвора се изолира Pseudomonas aeruginosa. Влошаването на състоянието на пациента на фона на адекватна антибиотична терапия и последвалите ликворни изследвания с повишаващ се ликворен белтък и мононуклеарна плеоцитоза при стерилни посевки бяха основание да се започне туберкулостатична терапия, въпреки атипичната клинична картина и нормалните нива на АDA и отрицателната PCR от ликвора и серума. Установи се персистиране на ликворна плеоцитоза и протеинорахия до 3-тия месец след започване на терапията въпреки изразеното клинично подобрение. Диагнозата бе потвърдена от позитивирането на посевки върху Lowenstein-Jensen среда на 52-рия ден. Описаният от нас случай потвърждава факта, че въпреки развитието на съвременни имунологични и молекулярни методи, ранната диагноза на туберкулозния менингит остава основно клинична и ликворологична.
Ключови думи: туберкулозен менингит, диагноза, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р К. Костов, Неврологична клиника, Медицински институт -- МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821576, Fax: 9531235, e-mail: drkostov@abv.bg

 

 

bullet 2'2007

Случай на септична форма на антракс -- диагностичен проблем и перспективи в съвременната микробиологична диагностика - 43, 2007, No 2,  94-98.
И. Вълчева-Комитска(1), Л. Димитрова(1), Й. Борисова(1), Р. Ненова(2), И. Н. Иванов(2) и П. Кирчева(3)
(1)МБАЛ -- Добрич
(2)Национален център по заразни и паразитни болести -- София
(3)Микробиологична лаборатория на РИОКОЗ -- Добрич

Резюме: В настоящата статия се описва рядка септична форма на антракс, протекла фудроянтно, при пациентка, хоспитализирана по повод на остър долен инфаркт на миокарда, която създаде трудности при поставянето на клиничната диагноза. След четиридневен болничен престой пациентката почина с тежък сепсис и мултиорганна недостатъчност. Налице са анамнестични и епидемиологични данни за контакт със селскостопански животни, като все още остават неясни входната врата на инфекцията и механизмът на заразяването. В диференциалнодиагностичен аспект първоначално се обсъжда хеморагична треска като причина за тежкото състояние на пациентката. Диагнозата септична форма на антракс влиза в съображение след екзитуса на пациентката, като се взема под внимание и предварителният резултат от директната микроскопия на позитивните хемокултури, а именно наличието на бацили в тях. Микробиологично диагнозата антракс е поставена в болничната микробиологична лаборатория, съвместно с лабораторията на РИОКОЗ -- Добрич. Изолираният щам е потвърден чрез класическите и съвременни микробиологични диагностични процедури в Референтната лаборатория по ООБИ към НЦЗПБ.
Ключови думи: антракс, сепсис, диагноза, биотероризъм
Адрес за кореспонденция: Д-р Ива Вълчева-Комитска, Микробиологична лаборатория, МБАЛ, ул. “Панайот Хитов” № 23, 9300 Добрич, e-mail: ivavk@gbg.bg

 

 

Псевдохипопаратиреоидизъм или псевдопсевдохипопаратиреоидизъм при фамилия с наследствена остеодистрофия на Олбрайт - 43, 2007, No 2,  99-104.
В. Бояджиев(1), В. Йотова(1), К. Христозов(2) и M. Бояджиева(2)
(1)Катедра по педиатрия и медицинска генетика
(2)Клиника по ендокринология и болести на обмяната
Медицински университет -- Варна

Резюме: Описваме фамилия болни -- майка на 34 год. и двете u деца, момче на 14 год. и момиче на 10 год., с типични фенотипни белези на Олбрайтова наслед­ствена остеодистрофия. В рамките на 2 год. пациентите са изследвани за от­клонения в Са-Р метаболизъм и наличие на мултихормонална резистентност. Резултатите показват характерното съчетание от най-честите подформи на синдрома -- псевдохипопаратиреоидизъм и псевдопсевдохипопаратире­оидизъм, в рамките на едно семейство. Представяме обзор на най-ак­ту­ал­ните познания за генетичните механизми и начина на предаване на съот­вет­ните подформи на болестта. Обсъдени са възможностите за адекватно диагностично поведение и необходимостта от навременна терапевтична намеса.
Ключови думи: псевдохипопаратиреоидизъм, GNAS-1, лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р В. Бояджиев, Катедра по педиатрия и медицинска генетика, Медицински университет, ул. “М. Дринов” № 55, 9000 Варна


razdelitel

 

 

bullet 1'2007

Случай на голям овариален муцинозен цистаденом - 43, 2007, No 1, 90-92.
Е. Ковачев и Я. Корновски

Катедра по акушерство и гинекология, Медицински университет -- Варна

Резюме: Целта ни е да се демонстрира нетипичното клинично протичане при някои овариални тумори, за да има насочен диагностичен подход за тях при неясен абдоминален дискомфорт и симптоми от гастроинтестиналния тракт. Представяме случай на муцинозен цистаденом при 45-годишна пациентка. Ултразвуковото изследване визуализира голяма кистозна овариална формация без данни за асцит. Извършиха се лапаротомия, десностранна оофоректомия и оментектомия за този овариален тумор. Хистологичното изследване показа голям муцинозен цистаденом.
Ключови думи: голям муцинозен цистаденом, овариалeн тумор
Адрес за кореспонденция
: Д-р Е. Ковачев, Катедра по акушерство и гинекология, Медицински университет, бул. “М. Дринов” № 55, 9000 Варна

 

Kлиничен случай на апикална хипертрофична кардиомиопатия - 43, 2007, No 1, 93-96.
К. Колева, Н. Златарева и А. Гудев

Кардиологична клиника, МБАЛ “Царица Йоанна” -- София

Резюме: Апикалната хипертрофична кардиомиопатия (AХКМП) е подтип на хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМП). ХКМП е описана преди около 100 г. и е сложна и относително честа генетична сърдечна болест (около 1:500 сред общото възрастно население). През 1979 г. е описан вариант на ХКМП от Sakamoto -- AXKMП. Тя се характеризира с предимно върхова хипертрофия и типична “пика” -- форма на кухината на лявата камера. Описана е при японски мъже, поради което първоначално е наречена “японски” тип ХКМП. В около 50% от случаите е установена фамилност. Предава се автозомно-доминантно с висока степен на експресия, но има и спорадични случаи. Поразява мъже и жени поравно. Честа е в Азия и представлява 1/4 от ХКМП сред японската популация. В други части на света АХКМП е далеч по-рядка. Заболяването не е типично за европейската популация, включително и за България, но се наблюдават единични случаи.
Ключови думи: хипертрофична кардиомиопатия, апикална хипертрофия
Адрес за кореспонденция:
Д-р Калина Колева, Клиника по кардиология, МБАЛ “Царица Йоанна”, ул. ”Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 9432-556, GSM 0886314473, e-mail: med_help@yahoo.com

 

Две клинични наблюдения на хистиоцитен некротизиращ лимфаденит (болест на Kikuchi-Fujimoto) - 43, 2007, No 1, 97-100.
И. Жутев(1), Е. Наков(2), Д. Димов(1), К. Станимирова(1) и Д. Иванова(1)

(1)Ревматологично отделение
(2)Патоморфологична лаборатория
Военномедицинска академия -- София

Резюме: Авторите описват две свои клинични наблюдения на рядкото заболяване хистиоцитен некротизиращ лимфаденит (болест на Kikuchi-Fujimoto). Заболяването има обширна и трудна диференциална диагноза, ключ за чието решаване е хистологичното изследване на биопсиран лимфен възел. Авторите се придържат към по-активен терапевтичен подход, съобразен с клиничната форма на болестта, като кортикостероиди се прилагат при по-тежко протичане и екстранодално засягане.
Ключови думи: болест на Kikuchi-Fujimoto, диагностика, лечение
Адрес за кореспонденция:
проф. Детелин Димов, Военномедицинска академия, ул. „Св. Георги Софийски” 3, 1606 София, тел. 922 57 35

 

Синдром на Fuchs, имитиращ цикатризиращ лигавичен пемфигоид - 43, 2007, No 1, 101-104.
Г. Чернев

Кожна клиника и имунологичен център -- Десау, Академична учебна болница на Университета “Мартин Лутър” в Хале-Витенберг, Германия

Резюме: Синдромът на Fuchs би могъл да бъде разгледан като странична, алергична, вероятно медикаментозна реакция с неясен произход, която най-често се причинява от приемането на антибиотици като макролиди, сулфонамиди, пеницилин и деривати, а така също и нестероидни противовъзпалителни препарати като аспирин в рамките на остро вирусно възпалително заболяване или инфекция вследствие на бактериален агент. Характерно за клиничната симптоматика на засегнатите е наличието на ерозии, строго ограничени в областта на лигавиците на устната кухина и периокуларно. Типичните за еритема ексудативум мултиформе конфигурирани кокарди липсват. Кожата на пациентите остава в над 90% от случаите интактна. Патогенезата на споменатото явление и причината за „атипичната локализация“ на лезиите е неясна. Преставяме рядък случай на пациент със синдрома на Fuchs, който се определя като вариант на еритема ексудативум мултиформе. Навременното диагностициране и терапия на синдрома водят до избягване на тежките усложнения, които най-често засягат окото под формата на кератит, увеит или иридоциклит и чиято корекция най-често се извършва оперативно.
Ключови думи: алергия, синдром на Fuchs, атипична локализация, кортикостероиди
Адрес за кореспонденция
: Georgy Tchernev, M. D., Department of Dermatology and Immunology, Municipal Hospital, Auenweg 38, 06847 Dessau, tel. 0049 1622643815 (GSM), e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de

 

razdelitel

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София
, Централна медицинска библиотека

 

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ