Многопрофилно научно медицински списание за оригинални разработки - обзори, оригинални статии, казуистика

MEDICAL REVEIW

Engish version

 

Казуистика

Том 41, 2005 г.

 

4 '2005

Автозомно-доминантна поликистоза на черния дроб – представяне на клиничен случай - 41, 2005, № 4, 100-102.
Д. Николовска, М. Петрова, К. Желева и Д. Тодоров

Клиника по гастроентерология, МИ – МВР – София
Резюме: Автозомно-доминантната поликистоза на черния дроб е унаследяемо състояние, което се характеризира с наличие на множество кисти от билиарен произход в паренхима. Клинична изява има при малка част от пациентите. Диагнозата се поставя с ултразвуково и/или компютър-томографско изследване, при което се установява изолирано засягане на черния дроб, без ангажиране на бъбреците. Тук описваме случай на фамилно предаване на заболяването в три поколения, като поводът за диагностициране на пробанда е симптоматична HCV инфекция. Препоръчваме активно проследяване на засегнатите индивиди и членовете на техните семейства, прилагане на комбинирана ваксина срещу хепатит А и В и въздържане от естрогенни препарати.
Ключови думи: чернодробна поликистоза, фамилно предаване, HCV инфекция
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Д. Николовска, Клиника по гастроентерология,
Медицински институт – МВР, бул. “Скобелев” № 79 А, 1606 София



Случай на дете с тежък астматичен пристъп и екстрасистолна аритмия - 41, 2005, № 4, 103-105.
Р. Маркова, Р. Кабакчиева и П. Переновска

Детска клиника, МБАЛ ”Александровска” – София
Резюме: Представяме 15-годишно момиче, фамилно обременено за алергични заболявания, с атопичен терен и начало на астматичните прояви от 3-годишна възраст. През последните години е без прояви на кашлица и затруднено дишане и без астмопрофилактика. Постъпи в Клиниката с тежък астматичен пристъп – изразена бронхиална обструкция (експираторна диспнея, отслабено везикуларно дишане), сатурация на кислорода 88%. В хода на лечението с Methylprednisolon интравенозно и Ventolin инхалаторно се регистрираха чести монотопни камерни екстрасистоли. Опитът за въздържане от приложение на Ventolin се оказа неуспешен. Лечението продължи с Methylprednisolon и по-ниски дози Ventolin на фона на антиаритмичен медикамент – Verapamil. Постигна се добър контрол със значително подобрение на вентилаторните показатели.
Ключови думи: бронхиална астма, астматичен пристъп, екстрасистолна аритмия
Адрес за кореспонденция: Д-р Р. Маркова, Детска клиника, МБАЛ “Александровска”,
ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-357,
e-mail: rada_ markova@yahoo.com


Диафрагмална херния на МOrgagni-Larrey - 41, 2005, № 4, 106-109.
Ф. Митов(1), Л. Начев(1), Ат. Калчев(1) и В. Молов(2)

(1)
Хирургична клиника, Военна болница – Пловдив
(2)ІІІ хирургична клиника, Университетска болница – Пловдив
Резюме: След кратък литературен обзор по проблема авторите споделят своя опит от оперативното лечение на две болни на възраст 55 и 69 год. със стернокостална (парастернална) херния – при едната вляво (херния на Ларей), а при другата – вдясно (херния на Морган). Заболяването и при двете болни е протичало безсимптомно и е открито случайно при рутинна рентгенография на торакса по друг повод – при едната – при профилактичен преглед, а при втората поради постъпване в хирургична клиника за оперативно лечение на левостранна ингвинална херния. Диагнозата е уточнена допълнително с контрастно рентгеново изследване на храносмилателния тракт, а при една от болните и с КТ на торакса. Болните са оперирани с торакален достъп. Като херниално съдържимо при двете болни са намерени omentum majus и colon transversum. За укрепване на шева на херниалния отвор е използван полипропиленов меш. Дадено е по-подробно описание на един от наблюдаваните случаи. Съвременната диагностика и оперативна тактика се дискутират във връзка с данните в литературата.
Ключови думи: херния на Morgagni-Larrey, парастернална херния, стернокостална херния, диафрагмална херния, диагноза, оперативно лечение
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Ф. Митов, Хирургично отделение, Военна болница, 4002 Пловдив

 

 

 

3 '2005

Диференциалнодиагностични насоки при верифицирането на пациент с нов атипичен фенотип на фациоскапулохумерална мускулна дистрофия - 41, 2005, № 3, 97-102
Б. Ц. Бужов(1), И. Търнев(1), Б. Ишпекова(2), О. Кълев(3), Б. Георгиева(4), С. Чернинкова(1), Х. Крушков(1), П. Дочева(5), Н. Попова(1), Н. Никоевски(1), П. Шотеков(1), Р. Лемерс(6) и С. ван дер Маарел(6)
(1)Клиника по неврология, УМБАЛ “Александровска” – София
(2)Клиника по неврология, УМБАЛ “Царица Иоанна” – София
(3)Катедра по патология, УМБАЛ “Александровска” – София
(4)Лаборатория по молекулна патология, СБАЛАГ ”Майчин дом” – София
(5)Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, УМБАЛ ”Александровска” – София
(6)Катедра по човешка и клинична генетика, Медицински университетски център – Лайден, Холандия
Резюме: Фациоскапулохумералната дистрофия (ФСХД) се характеризира с автозомно-доминантен тип унаследяване и се диагностицира съобразно установени диагностични критерии. Описани са фенотипове с атипично протичане на заболяването, а напоследък и такива, при които са налице някои от изключващите диагнозата признаци. Диференциалната диагноза на ФСХД е широка, като в нея се включват повече от десет нозологични единици. За тяхното изключване ние проведохме редица диагностични тестове, част от които са имунохистохимични и молекулярногенетични. Описаният от нас случай е с необичаен фенотип, което наложи широко диференциалнодиагностично изследване. За първи път се описва случай на пациент с ФСХД и начално двустранно засягане с псевдохипертрофия на mm
. triceps surae и дискретна лицева слабост.
Ключови думи: ФСХД, атипични фенотипове, диференциална диагноза, нов фенотип
Адрес за кореспонденция:
Д-р Борян Бужов, Неврологична клиника, Александровска болница, ул. ”Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-03-38, e-mail: buzhov@hotmail.com

 

Синдром на StevensJohnson в детска възраст: описание на случай - 41, 2005, № 3, 103-106
Б. Шентов(1), Д. Господинов(2), В. Недкова(1) и М. Алексиева(2)

(1)Детска клиника, УМБАЛ – Плевен
(2)Дерматологична клиника, УМБАЛ – Плевен
Резюме: Синдромът на StevensJohnson (SJS) и токсичната епидермална некролиза (TEN) са най-тежките кожни реакции в детска възраст и повечето от случаите са провокирани от медикаменти. Те са много редки състояния с честота около два случая на един милион жители годишно. Патологичният процес е вероятно имунологично медииран и често включва нарушен метаболизъм на медикамента. Резултатът е апоптоза на епителните клетки и некроза на епидермалния слой на кожата. Засягане на лигавиците се наблюдава при 90% от случаите. SJS и TEN имат сходна етиология, хистопатологични лезии и клинична изява. Антиконвулсантите са сред най-често отговорните за тези реакции медикаменти. Описва се случай на SJS при 5-годишно момиче в резултат на лечение с карбамазепин и е направен кратък литературен обзор.
Ключови думи: синдром на StevensJohnson, деца
Адрес за кореспонденция:
Д-р Бойко Шентов, Детска клиника, УМБАЛ, ул. ”Г. Кочев” № 8, 5800 Плевен, тел. 064/886-401, e-mail: boiko.shentov@el-soft.com

 

Карцином на езика и пода на устната кухина 41, 2005, № 3, 107-109
Ив. Ценев

УНГ клиника, УМБАЛ “Царица Иоанна” – София
Резюме: Карциномът на езика и пода на устната кухина е тежко, почти фатално протичащо заболяване въпреки оперативните и лъчетерапевтичните интервенции. В последните години се наблюдава рязко покачване в абсолютен брой на честотата му поради късното му диагностициране, което е “заслуга” на лекарите на индивидуална практика. Диагнозата е изключително лесна, тъй като се вижда добре при простата фарингоскопия, но поради липса на професионален опит най-често той се приема за невинен фарингит, глосит и др.

Ключови думи: карцином на езика и пода на устната кухина, диагноза, лечение
Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Иван Ценев, УНГ клиника, УМБАЛ "Царица Иоанна", ул. “Бяло море” № 8, 1527 София

 

 

2 '2005

Идиопатична белодробна хемосидероза с миокардит - 41, 2005, № 2, 107-111.
Р. Кабакчиева(1), А. Калбанова(2), Л. Спасов(3), Р. Маркова(1) и П. Переновска(1)

(1)
Детска клиника, МБАЛ Александровска” - София
(2)
Първо детско отделение, МБАЛ - Русе
(3)Детска кардиологична клиника, СБАЛДБ - София
Резюме:
Идиопатичната белодробна хемосидероза е рядко заболяване, характеризиращо се с рецидивиращи алвеоларни хеморагии и желязонедоимъчна анемия. Известни са четири форми на заболяването, една от които протича с миокардит. Представяме момиче на 12 год. с рецидивиращи епизоди на кашлица, кръвохрак, отпадналост, побледняване с давност от една година, преценени като прояви на белодробна хемосидероза. Постъпи в клиниката при пореден тласък на заболяването с прояви на сърдечна недостатъчност. Клиничните, електрокардиографските и ехокардиографските данни насочиха към миокардит, най-вероятно свързан с основното заболяване. В изложението се обсъждат диагностичните трудности и ограничените терапевтични възможности при все още лоша прогноза.
Ключови думи: идиопатична белодробна хемосидероза, миокардит

Адрес за кореспонденция:
Д-р Радост Кабакчиева, Детска клиника, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-357, e-mail: kabakchieva@abv.bg

 

Случай на висцерална larva migrans и синдром на Loffler при 16-годишно момче - 41, 2005, № 2, 112-115.
С. Филчев, Л. Райчева, М. Янкова и Т. Стоева
Детска клиника, УМБАЛ “Александровска” - София
Резюме:
Токсокарозата е паразитоза, разпространена широко по целия свят. За диагнозата в клиничната практика е показателно серологичното изследване. Описва се случай с 16-годишно момче, заболяло остро с клиниката на десностранна пневмония, доказана рентгенологично. Петнадесет дни след масивна антибиотична терапия рентгенологично е установен левостранен белодробен инфилтрат. Намерената от диференциалната левкоцитна формула изолирана екстремна еозинофилия (58%) при липса на данни за активна бактериална инфекция от останалата параклиника даде основание да се подозира паразитна етиология. Диагнозата беше доказана с позитивен специфичен ELISA тест за Toxocara canis с антителен титър 1:84 (норма до 1:34). Проведе се 15-дневно системно лечение с Albendazole. Ефикасността на лечението беше доказана клинично, рентгенологично и параклинично (еозинофилия 4%, ELISA 1:48 след лечението). Описаният случай доказва необходимостта от търсене на паразитна инвазия при наличие на мигриращи белодробни инфилтрати, съчетани със серумна еозинофилия.
Ключови думи: висцерална
larva
migrans, Toxocara canis, еозинофилия, мигриращи белодробни инфилтрати
Адрес за кореспонденция:
Д-р Слави Филчев, Детска клиника, УМБАЛ “Александровска”, Медицински университет, ул. “ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 923-03-73; GSM 0887 3000 74

 

 

1 '2005

Фамилна ювенилна нефронофтиза - трудно ли се диагностицират редките нефропатии?  - 41, 2005, № 1, 99-105.
В. Тодоров, Б. Борисов и М. Янкова
Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ – Плевен
Резюме: Дефинирането и познанията за нефронофтизата се развиват бавно. Докато в миналото в Европа са обръщали внимание на тубулните промени и са неглижирали кистите, в САЩ – обратно – ударението е поставяно на кистозните отклонения в медулата. Клиничната хетерогенност на състоянието е била дълго време обект на дебати. Макар че клиничната и генетичната хетерогенност не определят непременно развитие на различни заболявания, много автори предпочитат термина “нефронофтиза-медуларна кистозна болест (НФТ-МКБ) комплекс”. Докато няма реални данни за истинската честота на НФТ-МКБ, не трябва да се дискутира нейната рядкост само на базата на описаните случаи. С нарастването на данните за фамилност на болестта става ясно, че случаите с типични бъбречни отклонения са били надценявани или недиагностицирани. Описаните от нас случаи отговарят на класическото протичане на ювенилната НФТ с дискретни до напълно липсващи начални симптоми, “бедна” уринна находка, липса на хипертензивен синдром, развитие на хронична бъбречна недостатъчност преди 20-годишна възраст. Ехографски е доказано и в двата случая наличие на неуголемени бъбреци с множество кисти и свободен паренхим между тях. Бъбречната биопсия верифицира морфологично хроничен интерстициален нефрит при единия пациент.
Ключови думи: ювенилна нефронофтиза, медуларна кистозна болест, синдром на Фанкони, хронична бъбречна недостатъчност
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Васил Тодоров, Клиника по нефрология и диализа, Университетска болница, бул. Г. Кочев” 8а, 5800 Плевен, GSM 0887 421 968, е-mail: vastod@abv.bg

Болест на Horton и висцерална токсокароза  - 41, 2005, № 1, 106-107.
Д. Янева
УМБАЛ "Св. Анна" - София
Резюме:
Темпоралният артериит е васкулит от групата на гигантоклетъчните артериити. Има характерна клинична картина, добре се повлиява от лечение с кортикостероиди и цитостатици. Токсокарозата е хелминтозооноза, дължаща се на попадане в организма на ларви от вида Toxocara. Клинично се характеризира с висцерална и очна форма на larva migrans и скрита токсокароза. Представяме пациентка с темпорален артериит и висцерална форма на токсокароза - една изключително рядка комбинация. Обсъдени са терапевтичните проблеми при съчетанието на паразитоза с автоимунно заболяване.
Ключови думи: темпорален артериит, токсокароза
Адрес за кореспонденция:
Д-р Даниела Янева, УМБАЛ “Св. Анна”, ул. “Ал. Моллов” № 1, 1756 София, тел. 975-92-13, e-mail: bichovski@bgnet.bg

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел. 952-05-09; факс 952-23-93
е-mail:
cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
П
оддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

Нагоре