Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ

 

Оригинални статии

razdelitel


Том 52, 2016 г.

 

bullet 6'2016

Резистентност към trimethoprim/sulfamethoxazole в клинични изолати Stenotrophomonas maltophilia - Медицински преглед, 52, 2016, № 6, 35-39.
М. Божкова1, Т. Стоева1, Р. Марковска2 и И. Митов2
1Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет – Варна
2Катедра по медицинска микробиология, Медицински университет – София
Резюме: Stenotrophomonas maltophilia е типичен опортюнистичен патоген, често асоцииран с тежки, включително инвазивни инфекции. Този бактериален вид е особено проблематичен за лечение заради вродената си антибиотична полирезистентност. Цел на настоящата работа е да се проучат нивата и механизмите на устойчивост към сочения за средство на първи избор препарат trimethoprim/sulfamethoxazole сред 77 клинични изолата S. maltophilia, както и да се сравнят нивата на резистентност към други антибиотични групи сред trimethoprim/sulfamethoxazole-чувствителните
и trimethoprim/sulfamethoxazole-резистентните изолати. Резултатите показват високи нива на чувствителност към trimethoprim/sulfamethoxazole – 94.8%. Изолатите, резистентни на този препарат, демонстрират множествена резистентност. Всички trimethoprim/sulfamethoxazole-резистентни изолати са носители на sul 1 гена, който се идентифицира като основен механизъм, медииращ резистентността към този препарат.
Ключови думи: Stenotrophomonas maltophilia, trimethoprim/sulfamethoxazole, sul 1 ген
Адрес за кореспонденция: д-р Милена Божкова, дм, Катедра по микробиология и вирусология, Медицински университет, ул. ”Марин Дринов” 55, 9002 Варна, тел: +359 887 997 762, e-mail: Milena.Bozhkova@mu-varna.bg

 

 

 

МЕНИДЖМЪНТ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Анализ на инкременталното съотношение на разходи и здравни ползи на биологичните лекарствени терапии за лечение на анкилозиращ спондилит в България, 2016 г. - Медицински преглед, 52, 2016, № 6, 49-53.
Т. Веков1 и С. Джамбазов2
1Факултет по фармация, МУ – Плевен
2Факултет по обществено здраве, МУ – Плевен
Резюме: Биологичните лекарствени продукти, самостоятелно или в комбинация с други медикаменти, се използват като втора или следваща терапевтична линия при лечение на анкилозиращ спондилит (АС). В България към август 2016 г. разрешените за употреба са etanercept (ETA), infliximab (INF), adalimumab (ADA), golimumab (GOL), cetrolizumab (CER), secukinumab (SEC). Цел на проучването е оценяване на допълнителните разходи (Δ costs), допълнителните здравни ползи (Δ QALY) и тяхното инкрементално съотношение (ICER) на алтернативните биологични лекарствени терапии за лечение на АС в България. Фармакотерапевтичните насоки, базирани на клинични данни за терапевтична ефикасност и безопасност и на икономически данни за сравнителна разходна ефективност на възможните биологични терапевтични алтернативи препоръчват SEC като първи избор за втора терапевтична линия за лечение на АС в България след неуспех с конвенционална терапия, както и за трета терапевтична линия след неуспех с анти-TNF-alpha терапия.
Ключови думи: анкилозиращ спондилит, биологични терапевтични алтернативи, допълнителни разходи, допълнителни здравни ползи
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, Факултет по фармация, МУ, ул. „Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg

 


 

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Педиатрични диафизарни фрактури на предмишницата: радиологична класификация и усложнения - Медицински преглед, 52, 2016, № 6, 54-55.
Т. А. Ал-Садек1, Н. И. Димитров2, Д. Никлев3, А. Ал-Садек4
1Отделение по ортопедия и травматология, Belhoul European Hospital – ОАЕ, Дубай
2Катедра „Специална хирургия“, Университетска болница „Проф. Д-р Ст. Киркович” – Стара Загора
3Клиника по ортопедия и травматология, Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”
4Медицински университет – София
Резюме: В ретроспективно изследване на 70 деца с диафизарни фрактури на предмишницата измерихме радиографски ангулацията и страничното изместване първоначално, след редукция, след 1 седмица и при срастването. Статистическият анализ се извърши с мултивариантен лог-линеарен регресионен модел за оценка на корелацията между променливите. Демонстрирахме, че първоначалното разместване и възрастта на пациента оказват само незначително влияние върху позицията при страстването. Въз основа на оценките първоначално, след редукция и след 1 седмица съставихме радиологична класификация и демонстрирахме, че прогностичната стойност от класификационната система може да се подобри през периода на лечението. Препоръчваме радиографиране след 1 седмица и след 2 седмици при всички диафизарни фрактури на предмишницата с разместване при деца.
Ключови думи: педиатрия, диафизарни фрактури на предмишницата, радиографска класификация
Адрес за кореспонденция: Д-р Т. А. Ал-Садек, Belhoul European Hospital -ОАЕ, Дубай, тел.: 00971551503964, e-mail: drthabet@abv.bg

 

razdelitel

 

 

bullet 5'2016


Приложение на септопластиката и радиочестотно индуциранататермотерапия при хронични заболявания на носа
- Медицински преглед, 52, 2016, № 5, 34-39.
Г. Шиваров
Отделение по оториноларингология, МБАЛ „Св. Анна“  Варна
Резюме: Хроничният хипертрофичен ринит (ХХР) и девиацията на носната преграда (ДНС), съчетана с компенсаторна хипертрофия на носните конхи (ДСН-КХ) или с ХХР (ДСН-ХХР), са чести заболявания в средната възраст. Целта на настоящото съобщение е да се представят резултатите от лечението на ХХР, ДСН-КХ и ДСН-ХХР. Проучени са 108 болни, 79 мъже и 29 жени на възраст между 10 и 71 г., лекувани през периода от 1.I.2007 г. до 31.XII.2015 г. в Отделението по оториноларингология на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна. Болните с ДНС-ХХР са 71 (52 мъже и 19 жени), тези с ДНС-КХ – 18 (13 мъже и 5 жени), а тези само с ХХР – 19 (14 мъже и 5 жени). Септопластика и радиочестотно индуцирана термотерапия (RFITT) са извършвани при болните от първите две групи, а само RFITT – при тези от третата група. При отделните болни е използвана една от двете мощности на апарата CelonProCut – от 8 W и от 16 W. Обективното състояние на болните е оценявано с помощта на акустична ринометрия и предна активна риноманометрия. При всички случаи се наблюдава значително обективно и субективно подобрение. Постигнатите резултати ни дават основание да препоръчаме по-широкото приложение в ринологичната практика на RFITT при болните с тези хронични заболявания на носа.
Ключови думи: радиочестотно индуцирана термотерапия, септопластика, хронична ринопатия, акустична ринометрия, предна активна риноманометрия
Адрес за кореспонденция: д-р Гален Шиваров, Отделение по оториноларингология, МБАЛ “Св. Анна”, бул. „Цар Освободител“ № 100, 9000 Варна, тел. 0888 734287, е-mail: docshivarovbg@abv.bg

 

 

Сероепидемиологично проучване върху носителствотона антитела срещу сърцевинния антиген (anti-HBc total) на хепатит В вирус в Североизточна България - Медицински преглед, 52, 2016, № 5, 40-45.
Д. Цанева-Дамянова1, Л. Иванова2
1Катедра “Микробиология и вирусология“, МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“; Лаборатория ”Статус“ – Варна
2Катедра “Микробиология и вирусология“, МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“; Лаборатория по клинична вирусология, УМБАЛ “Св. Марина“ – Варна
Резюме: Хепатит B вирус (HBV) е един от най-честите инфекциозни патогени, причиняващи остра и хронична серологично доказуема инфекция. В последните години става ясно съществуването на окултна HBV инфекция (оccult hepatitis B infection – OBI), в някои случаи с продължителни последици за инфектираните пациенти. Най-често се установява положителен серологичен маркер срещу сърцевинния антиген на HBV (anti-HBc total) в отсъствие на повърхностен антиген (HBsAg) в серума на пациентите. Цел на настоящото проучване е да се проследи разпространението на носителите на anti-HBc total в Североизточна България за последните 5 години. Изследвани са общо 3922 серумни проби, разпределени в две групи: група „А” – 2326 случайно подбрани лица, и група „В” – 1596 пациенти с различни хронични заболявания и съпътстваща чернодробна дисфункция, включително пациенти на имуносупресия. Използвани са комерсиални стандартизирани ензим-свързан имуносорбентен тест (ELISA) и хемилуминисценте нимунотест (CLIA) за определяне на различни хепатитни маркери, влючително HBsAg и anti-HBc total. В група „А” положителни резултати за anti-HBc total антитела регистрирахме при 8,25% от лицата. В група „B” положителни за anti-HBc total антитела са 23.6% от пациентите. Нашите предварителни данни показват по-широко разпространение на HBsAg-отрицателните носители на anti-HBc total антитела от очакваното. Това може да се окаже значим рисков фактор за по-тежки чернодробни увреждания и по-бърза прогресия до чернодробна фиброза, особено при пациенти на имуносупресия.
Ключови думи: HBV, HBsAg, anti-HBc total, окултна HBV инфекция
Адрес за кореспонденция: Д-р Деница Цанева-Дамянова, Катедра по микробиология и вирусология, МУ, ул. „Марин Дринов“ 55, 9002 Варна, e-mail: dr.tsaneva@gmail.com

 

 

 

МЕНИДЖМЪНТ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Анализ и оценка на целевите здравни технологии (антитела и киназниинхибитори) за лечение на хронична лимфоцитна левкемия в България през 2016 г. - Медицински преглед, 52, 2016, № 5, 49-55.
Т. Веков1 и С. Джамбазов2
1Факултет по фармация, Медицински университет – Плевен,
2Факултет по обществено здраве, Медицински университет – Плевен
Резюме: Представени са анализ и оценка на целевите здравни технологии (антитела и киназни инхибитори), използвани за лечение на хронична лимфоцитна левкемия в България през 2016 г. Целта е създаване на фармакотерапевтични насоки за лечение на ХЛЛ, базирани на клинични данни за сравнителна терапевтична ефикасност и на икономически данни за сравнителна разходна ефективност на възможните терапевтични алтернативи (компаратори). Направен е систематичен преглед на публикувани данни от оценки на здравни технологии за лечение на ХЛЛ в MEDLINE, EMBASE, Web of Science, Cochrane Library за периода януари 2005–юни 2016 г. Данните за здравните ползи, изразени като допълнителни QALY, са директно трансферирани от други страни. Данните за разхода за лекарствени терапии са базирани на локалните референтни цени в България, достъпни в Позитивен лекарствен списък към юли 2016 г. Анализът на икономическите данни и оценката на здравните технологии в България за лечение на хронична лимфоцитна левкемия препоръчва RIT в комбинация с FLU и CYC като възможна ефикасна и разходно ефективна първа терапевтична линия при пациенти с ХЛЛ и втора терапевтична линия при пациенти с релапсираща или рефрактерна ХЛЛ. При пациенти с ХЛЛ и делеция 17р или мутация ТР53 се препоръчва като първа терапевтична линия комбинирана терапия IDE и RIT.
Ключови думи: хронична лимфоцитна левкемия, антитела, киназни инхибитори, фармакоикономически оценки, терапевтични алтернативи, разходна ефективност
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, Факултет по фармация, МУ, ул. „Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg

 


 

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Съдови лезии – схващания и класификации - Медицински преглед, 52, 2016, № 5, 56-60.  
А. Шеф1, Й. П. Йорданов2, Х. М. Ласо3
1Катедра по дерматовенерология и алергология, Военномедицинска академия – София, България
2Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия, Уни Хоспитал, Панагюрище, България
3Отделение по пластично-възстановителна и естетична хирургия, Университетска болница Грегорио Мараньон – Мадрид, Испания
Резюме: Съдовите лезии са хетерогенна група аномалии с различна клинична картина и хистопатологични характеристики, въпреки че често изглеждат твърде сходни. Адекватната диагноза е от първостепенно значение за правилното им третиране. От друга страна, погледнато в исторически план, натрупването на множество описателни и хистологични термини води до неяснота в комуникацията между медицинските специалисти, участващи в лечението и проучванията на тази група заболявания. Целта на настоящата статия е да се направи кратък преглед на основните класификации на съдовите аномалии, като се постави акцент върху най-съвременните концепции в таксономията на тази разнородна група лезии.
Ключови думи: съдови лезии, съдови аномалии, класификация, хемангиоми, порт уайн стейнс
Адрес за кореспонденция: Д-р Айлин Шеф, Клиника по дерматовенерология и алергология, Военномедицинска академия, бул. „Св. Г. Софийски“ 3, 1606 София, е-mail: ailin_shef@abv.bg

 

 

Честота на несрастваниятаслед кръстосана фиксация с компресионни винтове за артродеза на първаметатарзофалангеална става: едноцентрово проучване - Медицински преглед, 52, 2016, № 5, 61-62.
Т. А. Ал-Садек1, Н. И. Димитров2, Д. Никлев3, А. Ал-Садек4
1Отделение по ортопедия и травматология, Belhoul European Hospital – ОАЕ, Дубай
2Катедра „Специална хирургия“, Университетска болница „Проф. Д-р Ст. Киркович” – Стара Загора
3Клиника по ортопедия и травматология, Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”
4Медицински университет – София, България
Резюме: Фузията на първа метатарзофалангеална става е добре описана процедура, която е с доказан забележимо положителен ефект върху патологията на ставата. Индикациите са разнообразни и включват hallux rigidus, hallux valgus и ревматоиден артрит. В литературата са описани многобройни методи за постигането на фузия. Техният диапазон включва от обикновена фиксация със спица на Kirschner, дорзални пластини със или без винтове, до употребата само на фиксация с винтове. Целта на изследването е да се анализира ефективността на кръстосани компресионни винтове по отношение на честотата на срастванията и усложненията.
Ключови думи: фузия, метатарзофалангеална става, винтове, компресия
Адрес за кореспонденция: Д-р Т. А. Ал-Садек, Belhoul European Hospital   - ОАЕ, Дубай, тел.: 00971551503964, e-mail: drthabet@abv.bg

 

razdelitel



bullet 4'2016


 Особености в клиничното протичане и етиологичната диагноза на остри инфекции на ЦНС -  Медицински преглед, 52, 2016,  № 4, 35-38.
Т. Вълков(1, 2), Д. Страшимиров(1, 2), М. Славова(2), Е. Александрова(2), В. Кръстев(2), М. Илиева(2), И. Томова(2), И. Габърска(2) и М. Тихолова(1, 2)
(1)Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към МФ при МУ -- София (2)СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ – София
Резюме: Цел: Проследяване и анализ на основни клинични и клиничнолабораторни характеристики при хоспитализирани болни с невроинфекции. Етиологично доказване на диагнозата в материали от ликвор. Материал и методи: Проследени са основните характеристики на 88 пациенти, хоспитализирани с невроинфекции в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“. Резултати: При 83 (94,7%) от пациентите се установява изразен начален токсико-инфекциозен синдром, на фона на който се разгръщат най-честите неврологични отклонения: симптом на вратна ригидност -- 71 болни (87.7%), симптом на Керниг -- 53 болни (60.2%), промени в сухожилно-надкостните рефлекси -- 69 болни (78,4%). Определена е яснотата на съзнанието по скалата на Glasgow. При 70 (79,5%) се установиха серозни, а при 18 (20,5%) гнойни менингити и менингоенцефалити. Етиологичната диагноза е поставена при общо 42 (47,3%) от пациентите. При 13 (14,8%) от общо изследваните пациенти се доказа етиологично бактериален менингит, а при 29 (32,9%) вирусен. При 46 (52,8%) пациенти причинител не се доказа. При болните с недоказана етиология преобладават значително такива със СМ -- 34 (85%). Сред вирусните причинители най-чести са грипните вируси -- при 15 болни (17%), следвани от ентеровирусите -- 9 болни (10,2%). При доказаните бактериални менингити преобладават пневмококовите -- 7 болни (8%). Обсъждане и изводи: Считаме, че съчетанието от остро начало на заболяването с фебрилитет в комбинация със симптомите на вратна ригидност, симптом на Керниг и симптом на горен Брудзински е важен ранен диагностичен белег за невроинфекция и изисква незабавно решение за извършване на лумбална пункция. Основен фактор, определящ тежкото протичане на заболяването, е ниската оценка на яснотата на съзнанието по скалата на Glasgow. Грипните менингоенцефалити са с най-тежко протичане. Съвременните диагностични критерии за невроинфекциите изискват поставяне на микробиологичната диагноза само в материал от ликвор.
Ключови думи: невроинфекции, менингити, менингоенцефалити, ликворна диагностика
Адрес за кореспонденция: Д-р Трифон Вълков, СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров“, бул. „Акад. Иван Гешов“ № 17, 1612 София, GSM 0889 26 45 97, e-mail: trifon_heim@abv.bg

 

 

Етиологични причини за неясно фебрилно състояние  и субфебрилитет при български  пациенти -  Медицински преглед, 52, 2016,  № 4, 39-46.
М. Баймакова(1), К. Плочев(1), Т. Кундуржиев(2), Г. Попов(1), Р. Михайлова-Гарнизова(1) и В. Ковальова(3)
(1)Клиника по инфекциозни болести, ВМА -- София
(2)Катедра по трудова медицина, Факултет по обществено здраве, МУ -- София
(3)Научно-приложен център по военна епидемиология и хигиена, ВМА -- София
Резюме: Целта на настоящото изследване е да се представят етиологичните причини за неясно фебрилно състояние (НФС) и субфебрилитет при пациенти, хоспитализирани в Клиниката по инфекциозни болести към ВМА -- София. Изследването обхваща период от 3.5 години. На базата на точно дефинирани включващи и изключващи критерии се събра контингент от 117 пациенти. От тях 75.2% са с НФС, а 24.8% са със субфебрилитет. Сред лицата с НФС заболяванията с инфекциозна генеза са 55.7%, неоплазмите са 4.5%, неинфекциозните възпалителни заболявания -- 12.5%, разнородните причини за НФС са 4.5%, а 22.8% останаха недиагностицирани. Етиологичните причини при субфебрилните лица са: инфекции -- 58.6%, неоплазми -- 0.0%, неинфекциозните възпалителни заболявания -- 0.0%, разнородни причини при 6.9%, а 34.5% са недиагностицираните.
Ключови думи: фебрилитет, неясно фебрилно състояние, етиология, инфекции
Адрес за кореспонденция: Д-р Магдалена Баймакова, д.м., Клиника по инфекциозни болести, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, e-mail: dr.baymakova@gmail.com  

 

 

Клетъчен имунен отговор при прееклампсия -  Медицински преглед, 52, 2016,  № 4, 47-52.
Е. Димитракова, Е. Учикова и М. Младенова.
Клиника по акушерство и гинекология, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Целта на проучването е да се изследва клетъчният имунен отговор чрез промените в серумното ниво на лимфоцитните субпопулации и някои цитокини при тежка форма на прееклампсия. Във връзка с това анализирахме корелацията между някои основни Т-лимфоцитни субпопулации, цитокините IL-2, IL-6, TNF-a, IL-10 и компонентите на артериалното налягане при 40 бременни с хипертония след 20-ата гестационна седмица на бременността и 30 с нормално протичаща бременност. Имунофенотипизирането на лимфоцитите в периферната кръв беше извършено с лазерна флоуцитометрия с флоуцитометър Еpics XL-MCL, Coulter, а нивото на цитокините в серума е определено чрез ELISA в pg/ml. Установиха се промени в някои лимфоцитни субпопулации и в серумното ниво на IL-2, IL-6, TNF-a при бременните с прееклампсия в сравнение със здравите бременни. Установена е висока корелация между IL-2 и CD45-RA+CD62L+ (r = 0.730), умерена с CD3+ (r = 0.610) и с активираните Т-лимфоцити -- CD4+HLA-DR+ (r = 0.510). Корелацията между Т-хелперната субпопулация (CD3+CD4+) и диастолното артериално налягане e умерена -- права (r = 0.590). Подобна зависимост съществува между диастолното артериално налягане и отношението CD4:CD8 (r = 0.570) TNF-a e свързан с клетъчния имунен отговор, което се подкрепя от сигнификантната връзка на този цитокин с CD3+CD4+, CD4+CD8+, CD8-CD56+. IL-6 e в корелация с CD3+CD4+ и с диастолното кръвно налягане, IL-10 -- със систолното артериално налягане (r = 0.690). Констатираните количествени промени на Т-хелперните лимфоцити и производните им цитокини IL-2, IL-6, TNF-a, IL-10 най-вероятно са един от многото фактори, участващи в патогенезата на прееклампсията. Те могат да бъдат използвани като прогностичен маркер при определянe тежестта и прогнозата на прееклампсията.
Ключови думи: хипертония на бременността, прееклампсия, T-клетъчни популации и субпопулации, цитокини
Адрес за кореспонденция: Доц. Елена Димитракова, Клиника по акушерство и гинекология, УМБАЛ ”Св. Георги”, ул. ”Пещерско шосе” № 66, 4000 Пловдив, е-mail: edimitrakova@gmail.com

 

 

Оперативно лечение на невромускулна сколиоза в детска възраст -  Медицински преглед, 52, 2016,  № 4, 53-56.
А. Иванов, В. Яблански и Е. Влаев.
Отделение по ортопедия и травматология, Токуда Болница София
Резюме: В по-голямата част от случаите развитието на невромускулната сколиоза започва в ранна възраст и е придружено от нарушения на костната структура (остеопения), както и от други придружаващи вродени аномалии. Прогресията на деформациите продължава и след спиране на растежа, като може да прогресира и през целия живот. Характеристики на деформациите са разширени сколиотични кривини, изменения в сагиталния баланс и различни степени на наклон на таза, нарушения на седналия стоеж, появата на кардиологични и респираторни проблеми. Хирургичното лечение на това заболяване е предизвикателство и изисква много добре подготвен екип и техническо оборудване. Наличната коморбидност на тези пациенти и относително високите нива на усложнения налагат добра оценка на съотношението полза/риск. Представяме нашия опит и ранни резултати от хирургично лечение на деца с невромускулна сколиоза, оперирани в отделението по ортопедия и травматология, Токуда Болница София.
Ключови думи: сколиоза, невромускулна, гръбначен стълб, хирургично лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Аделин Иванов, Отделение по ортопедия и травматология, Токуда Болница София, бул. „Никола Вапцаров“ № 51Б, 1307 София, тел. 0884933318, e-mail: a3ivanoff@gmail.com

 

razdelitel

 

bullet 3'2016


Прогностични фактори при мултиорганните резекции по повод на локално авансирал колоректален рак Медицински преглед, 52, 2016,  3, 36-40.
М. Абди
Отделение по онкохирургия, СБАЛОЗ „д-р Марко Марков” -- Варна
Резюме: Целта на изследването е да се анализира ефективността на мултиорганните резекции при първичен локално авансирал колоректален рак, да се определят точността на интраоперативната оценка на лечебните възможности, ролята на опита на хирурга за оперативните резултати и да се идентифицират прогностичните фактори при тези интервенции. Проучени са 61 болни на средна възраст 65 +/- 9,1 г. с локално авансирал колоректален карцином, подложени на мултиорганна резекция през периода от 2009 г. до 2015 г. в СБАЛОЗ „д-р Марко Марков” -- Варна. Честотата на следоперативните усложнения е 26,2%, а смъртността -- 4,9%. Потенциална радикална резекция е възможна при 67,2%, а хистологична инфилтрация е установена при 44% от болните с радикална en block-резекция. Честотата на локален рецидив след радикалната интервенция е 9%, а едногодишната обща преживяемост -- 55,7%. Интраоперативната кръвозагуба е средно 600 mL (между 420 и 2460 mL). Мултиорганната резекция е безопасна и гарантира продължителна преживяемост, съпоставима с тази на стандартната операция.
Ключови думи: локално авансирал колоректален рак, мултиорганна резекция, усложнения, прогностични фактори
Адрес за кореспонденция: Д-р Мохамед Абди, Отделение по онкохирургия, СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“, бул. „Цар Освободител“ № 100, 9002 Варна, тел. 0898663995, e-mail: abdimsn@hotmail.com

 

 

Фенотипни профили при хронична лимфоцитна левкемия -- предпоставка за различен клиничен ход Медицински преглед, 52, 2016,  3, 41-46.
Р. Владимирова, E. Викентиева, Д. Попова, И. Киндеков, И. Николов, Р. Станчев, Н. Петкова, И. Гигов и Ю. Райнов
Военномедицинска академия -- София
Резюме: Цел: Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е хетерогенно заболяване, за което понастоящем няма единствен метод за установяване на точна прогноза. Цел на проучването е обособяване на групи пациенти според повърхностната антигенна експресия на ХЛЛ клетките и анализ на нивата на утвърдените прогностични показатели във и между групите. Методи: Периферна кръв от 91 нелекувани пациенти с ХЛЛ е маркирана със: CD19, CD20, CD22, CD79a, CD79b, CD5, CD23, капа- и ламбда-леки вериги, CD3, CD4, CD8, CD16+56, Zap-70, CD38, CD49d, CD62L, CD197, CD267 и изследвана флоуцитометрично. Резултати: Определят се 3 клъстера, като най-важни за групирането са CD19+ X 109/L и CD49d, последвани от CD79b, CD62L, CD38, процента Ly, CD267 и Zap-70: Първата група (n = 66) е с ниско ниво CD19+ x 109/L, средно ниво CD49d, CD38, CD79b и високо ниво CD62L и CD267. Втората група (n = 15) е със средно ниво на CD19+ x 109/L, CD62L и CD267 и ниско ниво CD49d, CD38 и CD79b. Третата група (n = 10) е с високо ниво на CD19 + x 109/L, CD49d, CD38, CD79b и ниско ниво на CD62L и CD267. Установиха се разлики в нивата на прогностичните маркери бета2-микроглобулин (P = 0,002), LDH (P = 0,002) и серумната тимидинкиназа 1 (sTK1) (P < 0,001) между трите групи. Изводи: Клъстерният анализ установява антигенни профили на ХЛЛ клетките с разлики в нивата на активационни, миграционни и пролиферационни маркери.
Ключови думи: хронична лимфоцитна левкемия, имунофенотипизиране, клъстери
Адрес за кореспонденция: Росица Владимирова Андреева, Лаборатория по цитогенетика и имунология, Военномедицинска академия, 1606 София, ул. „Св. Георги Софийски “ № 3, тел. 0888 351 777, e-mail: rossy_vladimirova@yahoo.com

 

 

Генетично биоразнообразие на чувствителни и мултирезистентни щамове на Mycobacterium tuberculosis в България - Медицински преглед, 52, 2016, № 3, 47-54.
С. Панайотов(1), Е. Бачийска(1), С. Йорданова(1), Ю. Атанасова(1), Я. Тодорова(1), В. Левтерова(1), Н. Бранкова(1), И. Симеоновски(1), К. Танкова(1), Ц. Стефанова(2), А. Кърчева(3) и Т. Кантарджиев(1)
(1)Национален център по заразни и паразитни болести -- София, (2)БулБио -- Национален център по заразни и паразитни болести -- София, (3)УМБАЛ -- Плевен
Резюме: Контролът на туберкулозата е сред основните програмни приоритети на Световната здравна организация (СЗО) и European Center for Disease Prevention and Control (ECDC). Дългосрочни изследвания върху генетичната структура на M. tuberculosis не са правени досега в България. Целта на изследването е да осветли географското разпространение на циркулиращите генетични групи от чувствителни и мултирезистентни щамове на M. tuberculosis в страната. Генетичното биоразнообразие бе оценено чрез техниката сполиготипиране. Бяха генотипирани 694 щама -- 441 чувствителни щама на M. tuberculosis и 253 мултирезистентни (MDR) щама, изолирани от цялата страна в периода 2002-2014 г. Получените данни от 441 изследвани чувствителни щама сочат разпространение на няколко филогеографски специфични генотипа. Сред изследвани 253 MDR щама доказахме разпространение на доминиращ (50% честота) генотип SIT41 от подгрупа TUR, който е маркер за мултирезистентност в България. Съвременното управление на социално значимо заболяване като туберкулозата изисква постоянен анализ на структурата от циркулиращи щамове на M. tuber­cu­lo­sis и динамиката на тяхното разпространение. Определянето на генотипа на изолирания щам трябва да бъде част от лечението на пациента. Докладваните данни са ценна информация при вземане на управленски решения с дългосрочно значение за ограничаване на туберкулозата и мултирезистентността в България като следствие от възникване и разпространение на ендемичен мултирезистентен генотип, който успешно се адаптира и избягва човешкия имунен отговор.
Ключови думи: биоразнообразие, туберкулоза, сполиготипиране, генотип
Адрес за кореспонденция: Доц. Стефан Панайотов, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. “Янко Сакъзов” № 26, 1504 София, e-mail: spanaiotov@yahoo.com

 

 

Flamexin® (Piroxicam bеtа-cyclodextrin) и Aulin® (Nimesulide) -- oбезболяващо и противовъзпалително действие при оперативна екстракция на долни трети молари Медицински преглед, 52, 2016,  3, 55-58.
Ц. Цветанов и А. Бакърджиев
Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: След екстракция на ретенирани и полуретенирани долни трети молари постоперативната болка, едемът и ограничението в отварянето на устата са често срещани състояния. Цел на на­стоящото проучване е изследване обезболяващото и противовъзпалителното действие на лекарствения препарат Flamexin® след атипична екстракция на долни трети молари, сравнен с Aulin®. Материал и методи: бяха изследвани 2 групи по 30 пациенти, на които се екстрахираха ретенирани и полуретенирани долни трети молари. Всяка операция се извършваше под местна проводна анестезия с анестетик 4% Articain по рутинна методика чрез вестибуларен достъп. Flamexin® (piroxicam-beta-cyclodextrin) се приема по едно саше дневно (20 mg) в продължение на 5 дни от първата група пациенти, като първият прием е след окончателно преминаване на ефекта от упойката. На втората група пациенти се предписа Aulin®. Обезболяващият ефект се отчиташе субективно чрез Visual Analogue Scale (VAS), самооценъчна скала за сила на болката. Противовъзпалителното действие е изследвано, като се измерваше степента на ограничено отваряне на устата между централните резци в милиметри и следоперативния оток. Едемът се отчете по линеарен метод преди операцията, 24 часа след нея и на 7-ия ден. Изводи: Проучването показа, че Flamexin® намалява силата на болката и размера на едема статистически значимо в сравнение с Aulin®, не се установи статистически достоверна разлика в стойностите на отварянето на устата в прицелната (прием на Flamexin®) и контролната група (прием на Aulin®).
Ключови думи: долни трети молари, едем, постоперативна болка, тризмус, Фламексин
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветан Цветанов, д.м., Катедра по орална хирургия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет, бул. „Христо Ботев“ № 3, 4000 Пловдив, тел. 0898325332

 

МЕДИЦИНСКИ МЕНИДЖМЪНТ

Анализ на болничната помощ в България за периода 2000-2014 г. - Медицински преглед, 52, 2016, № 3, 63-67.
М. Камбурова, С. Георгиева и Н. Велева
Медицински университет -- Плевен
Резюме: Цел на проучването е анализ на дейността на лечебните заведения за болнична помощ в България за периода 2000-2014 г. Използвани са данни от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и European Health for All Database (HFA-DB). Наблюдава се постепенно нарастване на броя на лечебните заведения за болнична помощ в страната и оптимизиране на броя на болничните легла. В структурата на болниците по вид за 2014 г. преобладават многопрофилните болници -- всичките за активно лечение (113, или 34.9%). Броят на преминалите болни през лечебните заведения непрекъснато се увеличава и се формира показател за хоспитализация -- 29.75%, значително по-висок от средните стойности за ЕС -- 17.59%. Използваемостта на леглата в страната е по-ниска от тази в ЕС -- 76.61%. България достига по-кратък среден престой от този в страните -- членки на Европейския съюз -- 8.08 дни. Едни и същи класове болести, независимо от тяхното ранжиране, обуславят 2/3 от хоспитализациите.
Ключови думи: болнична помощ, използваемост на леглата, среден престой, класове болести
Адрес за кореспонденция: Д-р Мариела Стефанова Камбурова, дм, Факултет „Обществено здраве“, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски“ № 1, 5800 Плевен, e-mail: mariela_kamburova@yahoo.com

 

razdelitel

 

bullet 2'2016

Промени в сърдечната честота и показатели на камерната реполяризация в острата фаза на коронарен синдром -- връзка с пола и плазмените нива на половите хормони - Медицински преглед, 52, 2016, № 2, 29-38.
Н. Емилова(1), А. Цакова(2), П. Петров(3), Т. Кундурджиев(4), С. Денчев(5), С. Димитров(6), М. Господинова(5), M. Григоров(3) и Т. Драганов(3)
(1)Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска“ -- София, (2)Централна клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска“ -- София, (3)Кардиологична клиника, II МБАЛ -- София, (4)Факултет по обществено здраве, МУ -- София, (5)Клиника по кардиология, Медицински институт на МВР -- София, (6)Отделение по инвазивна диагностика, МБАЛ „Христо Ботев“ -- Враца
Цел: Сравнение на сърдечната честота в покой и показателите, характеризиращи реполяризацията между пациенти от мъжки и жески пол в острата фаза на коронарен синдром и анализ на зависимостта им с нивата на половите хормони. Материал и методи: Сърдечната честота (СЧ), коригираният QT-интервал (QTc), неговите минимални (QTcmin), максимални стойности (QTcmax), дисперсия (QTcd) и плазмените нива на половите хормони: общ
17-бета-естрадиол (Е2), общ тестостерон (Т) и дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-S) са определени при хоспитализацията при 132-ма пациенти: (75 мъже, 56,8% и 57 жени, 43,2%), лекувани за остър коронарен синдром, в Кардиологична клиника на УМБАЛ „Александровска“ в периода VII.2011 г.- V.2014 г. Същите променливи са оценени при контролна група от 20 лица (10 мъже и 10 жени). Тези електрокардиографски показатели са проследени след проведено лечение (инвазивно и/или консервативно) при 77 пациенти (39 мъже и 37 жени). За оценка на сърдечната честота и QTc са използвани автоматично измерени стойности. Qтсmin и QTcmax са измерени ръчно. Методът е валидиран с изследване на продължителността на QT-интервала при 20 лица oт двама независими изследователи. Нивата на половите хормони в плазмата са определени с електрохемилуминесцентен метод (ECLIA). Статистическият анализ е проведен с методите: хи2-тест, t-тест, точни тестове на Фишър, тест на Ман-Уитни, корелационен и еднофакторен регресионен анализ. Резултати: Установихме значими полови различия в изследваните електрокардиографски показатели в острата фаза на коронарен синдром преди лечение. По-висока СЧ се наблюдава в групата на пациентите от женски пол (p = 0,040), сигнификантно по-къси минимални QTc-интервали – при мъжете (p = 0,013). Нашите резултати показват зависимости между нивата на половите хормони и част от изследваните електрокардиографски маркери. При хоспитализацията нивата на тестостерона корелират негативно със стойностите на СЧ в покой при пациентите от мъжки пол (r = -0,265; p = 0,032) и независимо от пола (r = -0,209; p = 0,027). След реваскуларизация и медикаментозна терапия се изявява позитивна зависимост между нивата на естрадиола и максималната продължителност на реполяризацията (QTcmax) в групите на жените (r = 0,544; p = 0,009) и независимо от пола (r = 0,329; p = 0,017), и негативна – между плазмените нива на общия тестостерон и продължителността на cредните QTc-интервали в цялата група с ОКС (r = -0,279; p = 0,045). Заключение: Налице са полови различия в сърдечната честота и показателите, характеризиращи реполяризацията при остър коронарен синдром. Високите плазмени нива на общ тестостерон са свързани със скъсяване на реполяризационния период, независимо от пола, а тези на 17-бета-естрадиол – с повишена продължителност на реполяризацията след овладяване на острата миокардна исхемия.
Ключови думи: остър коронарен синдром, полови хормони, камерна реполяризация, сърдечна честота, QTc-интервал
Адрес за кореспонденция: Д-р Ния Емилова Семерджиева, Клиника по кардиология, УМБАЛ „Александровска“, ул. „Св. Г. Софийски“ № 1, 1431 София, е-mail: niaemilova@yahoo.com

 

 

Етиологичен спектър и антимикробна лекарствена резистентност на най-честите причинители на инфекции на кръвта при пациенти с онкохематологични заболявания Медицински преглед, 52, 2016,  2, 38-45.
Т. Стоева(1), М. Божкова(1), Р. Марковска(2) и К. Божкова(1)

(1)Катедра по микробиология, Медицински университет -- Варна, (2)Катедра по медицинска микробиология, Медицински университет -- София
Резюме: Цел на настоящата работа е да се проучат етиологичният спектър и резистентността към антимикробни лекарствени средства на най-честите бактериални причинители на инфекции на кръвта в пациенти с онкохематологични заболявания от Клиниката по хематология на МБАЛ ”Св. Марина” -- Варна, за петгодишен период (2010-2014 г.). Изолирани бяха общо 144 клинично значими бактериални изолата от хемокултури на 144 пациенти. За проучвания период по-чести етиологични агенти са Грам-отрицателните бактерии, 54.7%, като водещите патогени са E. coli (18.8%), Klebsiella pneu­moniae (10.4%) и Enterobacter spp. (8.3%). Грам-положителните бактерии се доказват в 38% от случаите и са представени от Staphylococcus aureus (26.4%) и Enterococcus spp. (6.8%). Представителите на род Candida заемат пето място по честота на изолируемост -- 7.6%. Делът на extended-spectrum beta-lactamases (ESBLs) продуцентите е съответно: 25% за Entero­bacter spp., 67% за Klebsiella pneumoniae и 73.3% за E. coli. Карбапенемите (imipenem, meropenem) са с напълно съхранена активност спрямо представителите на семейство Enterobacteriacae. Сред изолатите E. coli и K. pneumoniae нивата на хинолонова резистентност са между 40.7% и 67%. И срещу трите бактериални вида E. coli, K. pneumoniaе и Enterobacter spp., аmikacin демонстрира много по-добра активност (0-6.6% резистентност) в сравнение с gentamicin (25-80% резистентност). Делът на метицилин-резистентните Staphylococcus aureus (MRSA) e 10.5%. Всички изолати Еnterococcus faecium демонстрират резистентност към ciprofloxacin. Високи нива на хинолонова резистентност се доказват и за Enterococcus faecalis (66.6%). Не се идентифицират изолати стафилококи и ентерококи, резистентни на гликопептидни антибиотици. Проучването установява доминиране на Грам(-) бактерии в етиологичния спектър на инфекциите на кръвта при пациенти с онкохематологични заболявания и възникването на проблемни за лечение множественорезистентни микроорганизми, феномен, който е отражение на увеличаващата се антибиотична резистентност в обществото.
Ключови думи: онкохематологични заболявания, инфекции на кръвта, микробен спектър, антибиотична резистентност
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Теменуга Стоева, дм, Катедра по микробиология, Медицински университет -- Варна, e-mail: temenuga.stoeva@abv.bg

 

 

Едноетапна реконструкция на дефекти на долния клепач в цяла дебелина с помощта на местни ламба след туморна аблация -- начален опит - Медицински преглед, 52, 2016, № 2, 46-53. 
Й. П. Йорданов
Отделение по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия -- София
Резюме: Въведение: Пластичното възстановяване на по-големи пълнослойни де­фекти на долния клепач обикновено е предизвикателство за пластичните хирурзи, тъй като използваните ламба често са трудни за предоперативно планиране, може да се окажат ненадеждни, често изискват обширна дисекция и нерядко водят до образуване на белези. Целта на нашето проучване е да се демонстрират възможностите и надеждността на местните ламба, дисецирани от същия клепач и темпоралната/латералната периорбитална зона при реконструкцията на пълнослойни дефекти. Материал и метод: Направен е ретроспективен анализ, като са идентифицирани пациенти с постексцизионни дефекти в цяла дебелина на долния клепач. Подбрани и изследвани са 11 пациенти с пълнослойни дефекти на долния клепач, получени вследствие аблация на малигнени тумори; 8 жени и 3 мъже (средна възраст: 66,2 г., възрастов диапазон: 54-78 г.). Резултати: Всички пациенти са били подложени на едноетапна реконструкция с местни ламба от същия клепач и/или темпоралната зона ипсилатерално. При един от пациентите са наблюдавани две синхронни неоплазми на един и същ клепач, което е направило пластичното възстановяване особено трудно. При всички пациенти реконструкцията е успешна, като най-често използваната техника е тази с ламбото на Tenzel (n = 6). Не са наблюдавани пълни или частични загуби на ламба, нито други големи постоперативни усложнения. Заключение: В нашия опит местните ламба се потвърждават като надежден и особено удачен вариант за реконструкция на сложни постексцизионни дефекти на долния клепач; техниката с ламбо на Tenzel със или без латерална кантотомия с кантолиза се оказва безопасен и много полезен реконструктивен метод.
Ключови думи: долен клепач, пълнослоен дефект, местни ламба, ламбо на Tenzel, реконструкция
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан П. Йорданов, дм, Клиника по пластична хирургия и изгаряния, Военномедицинска академия, бул „Св. Г. Софийски“ № 3, 1606 София, тел. 0887 56 00 54, е-mail: yordanov_vma@abv.bg

 

 

Валидност на различните техники за определяне ангулацията на долночелюстните трети молари и на скалите, оценяващи оперативната трудност при тяхното отстраняване (Предварителни резултати)   -  Медицински преглед, 52, 2016,  2, 54-58.
Б. Благова(1), Н. Петрова(2), П. Печалова(3), Е. Порязова(4) и И. Ангелова(5)

(1)Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, (2)Катедра по социална медицина и обществено здраве, Факултет по обществено здраве, (3)Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, (4)Катедра Обща и клинична патология и съдебна медицина, Медицински факултет, (5)Катедра по образна диагностика, алергология и физикална терапия, Факултет по дентална медицина, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Цел: Анализ на познатите ни методики за определяне наклона на долночелюстните мъдреци и оперативната трудност при тяхното отстраняване, за да установим доколко са достоверни и информативни. Материал и метод: Данните за статистическа проверка са събрани посредством предоперативните рентгенографии на пациенти, понесли атипична екстракция на мандибуларни трети молари. Тествани са сензитивността и специфичността на отделните техники за оценка на тези зъби. Резултатите показват, че масово използваните класификации за определяне на оперативната трудност не винаги предлагат обективни и достоверни данни. С най-ниска сензитивност е скалата на Pederson (25.5%), а с най-висока (75%) -- Risk Degree Presumptive Intervention Score. Заключение: Оралният хирург не бива безкритично да се доверява на информацията от предоперативните рентгенографии. Те представят двуизмерен образ на триизмерна действителност.
Ключови думи: долночелюстни мъдреци, класификации, оперативна трудност
Адрес за кореспонденция: Д-р Бистра Благова, Катедра „Орална хирургия”, Факултет по дентална медицина, бул. „Христо Ботев” № 3, 4000 Пловдив, тел. 0 878 843 408, e-mail: bistra_blagova@abv.bg
Финансиране: Медицински университет -- Пловдив, по проект СДП 06МлУ/2015 г.

 

 

МЕДИЦИНСКИ МЕНИДЖМЪНТ

Адаптирани данни от оценки на биологични лекарствени терапии за лечение на ревматоиден артрит към локалната среда в България и фармакотерапевтични препоръки - Медицински преглед, 52, 2016, № 2, 59-65.
Т. Веков
ФОЗ, МУ -- Плевен
Резюме: Определят се преките разходи за целеви биологични продукти (TNF ин­хи­би­тори) при лечение на ревматоиден артрит (РА) и се изчислява коефициен­тът на ефективност на допълнителните разходи (incremental cost effec­ti­ve­ness ratio, ICER) за една година, съобразена с качеството на живот (qua­lity adjusted life year, QALY) в България чрез трансфериране и адаптиране на данни от 14 проучвания. Целта е създаване на фармакотерапевтично ръ­ководство относно прилагането на TNFi за лечение на РА, базирано на до­казателства за сравнителна терапевтична ефикасност и разходна ефективност.
Ключови думи: ревматоиден артрит, TNF инхибитори, фармакотерапевтични препоръки
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, Факултет по обществено здраве, МУ, ул. „Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg

 

razdelitel

 

bullet 1'2016

Детекция на продуценти на карбапенемази сред клинични изолати Klebsiella pneumoniaе чрез използване на фенотипни методи - Медицински преглед, 52, 2016, № 1, 35-41.
Т. Стоева(1), Р. Марковска(2), М. Божкова(1), Д. Димитрова(1), К. Божкова(1) и И. Митов(2)
(1)Катедра по микробиология, МУ -- Варна, (2) Катедра по медицинска микробиология, МУ -- София
Резюме: Цел: Сравнително проучване на фенотипни методи за детекция на продуценти на карбапенемази, приложени върху клинични изолати K. pneu­moniae, продуциращи карбапенемази, предварително охарактеризирани чрез молекулярногенетични методи. Материал и методи: Тествани бяха общо 46 карбапенем-резистентни изолата K. pneumoniae, продуценти на три типа карбапенемази: KPC-2 (n = 42), VIM-1 (n = 3) и OXA-48 (n = 1). Чувствителността на изолатите към imipenem и meropenem беше определена чрез дисково-дифузионен метод и чрез автоматизираната система Phoenix (BD), а резултатите -- интерпретирани според препоръките на CLSI-2014. Извършени бяха следните фенотипни тестове за доказване продукция на карбапенемази: модифициран тест на Hodge, двойнодисков тест за синергизъм (ДДТС) с boronic acid, dipicolinic acid и EDTA и дискове imipenem и meropenem, както и комбиниран дисков метод (КДМ) с дискове er­tapenem/cloxacillin и imipenem/cloxacillin, като резултатите бяха интерпрети­рани според препоръките на CLSI-2014 и EUCAST-2013. Резултати: Мини­малната потискаща концентрация (МПК) на imipenem и meropenem за тестваните изолати варираше между 4 mg/L и > 16 mg/L. Тестът на Hodge беше положителен при всички изолати. Двойнодисковите тестове за синергизъм с boronic acid, dipicolonic acid и EDTA идентифицираха всички KPC-2 и VIM-1 продуценти, но останаха негативни за ОХА-48 продуциращия щам K. pneumoniae. При нито един от изолатите не се установи увеличаване на зоната на задръжка на бактериалния растеж с > 4 mm около дисковете ertapenem/cloxacillin и imipenem/cloxacillin в сравнение със зоните на задръжка около дисковете, натоварени само с ertapenem и imipenem. Заключение: Методът, базиращ се на инхибиране на карбапенем-хид­ро­ли­зи­ращи ензими от специфичен инхибитор (ДДТС, КДМ), е точен метод за иден­тификация на ензимите от класове А и В, но не и за клас D. В тези случаи в рутинната практика трябва да се разчита на модифицирания тест на Hodge за детекция на ОХА-48 продуцентите. Комбинираното приложение на тестваните методи в рутинната лабораторна практика осигурява надеждна детекция на изолати K. pneumoniae, продуциращи различни типове карабапенемази.
Ключови думи: K. pneumoniae, карбапенемази, лабораторна детекция
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Теменуга Стоева, дм, Катедра по микробиология, МУ, ул. „Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, e-mail: temenuga.stoeva@abv.bg

 

Хомоцистеин и високочувствителен C-реактивен протеин при пациенти на хемодиализа като маркери за кардиоваскуларен риск - Медицински преглед, 52, 2016, № 1, 42-46.
И. Генчева, А. Русева, П. Лалева и Ю. Пастухов
Медико-диагностична клинична лаборатория, УМБАЛ „Д-р Георги Странски” -- Плевен
Резюме: Целта на изследването е определяне на серумен хомоцистеин (Hcy) и високочувствителен С-реактивен протеин (hsCRP) и оценка на тяхната ефективност като потенциални маркери за риск, свързан с кардиоваскуларно заболяване при пациенти на хемодиализа. За серумен хомоцистеин и високочувствителен CRP са изследвани 120 пациенти на хемодиализа. Те са проследени в рамките на една година след изследването за настъпване на кардиоваскуларно заболяване (инфаркт или инсулт) или смърт вследствие на него. Изчислени са положителната и отрицателната предиктивна стойност за хомоцистеина (PPV -- 14,5%, NPV -- 94,8%) и hsCRP (PPV -- 18,3%, NPV -- 93,7%). Използвайки ROC анализ, оценихме чувствителността и специфичността за всеки параметър -- за хомоцистеина (чувствителност -- 75%, специфичност -- 50,96%) и hsCRP (чувствителност -- 56,25%, специфичност -- 72,12%). Определена е зоната под ROC кривата (AUC), съответно AUC (хомоцистеин) -- 0,632 и AUC (hsCRP) -- 0,623. Резултатите показват, че серумният хомоцистеин и hsCRP могат да бъдат разглеждани като полезни лабораторни показатели за оценка на риска от кардиоваскуларно заболяване при пациенти на хемодиализа.
Ключови думи: хомоцистеин, hsCRP, маркер, кардиоваскуларно заболяване, хемодиализа
Адрес за кореспонденция: Д-р Ирена Генчева, Медико-диагностична клинична лаборатория, УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, бул. "Георги Кочев" № 8А, 5800 Плевен

 

 

МЕДИЦИНСКИ МЕНИДЖМЪНТ

Оценка на здравните технологии и фармакотерапевтични препоръки за лечение на бъбречноклетъчен карцином -- целеви лекарствени терапии - Медицински преглед, 52, 2016, № 1, 54-60.
Т. Веков
ФОЗ, МУ -- Плевен
Резюме: Цел на проучването е определяне на преките разходи за целеви онкологични терапии за лечение на метастазирал бъбречноклетъчен карцином, изчисляване коефициента на ефективността на допълнителните разходи (ICER) и разходите за спечелена година живот (LYG) за създаване на фармакотерапевтично ръководство за лечение на ХМЛ относно прилагането на моноклонални антитела, тирозинкиназни инхибитори и серин/треонин киназни инхибитори, базирано на доказателства за сравнителна терапевтична ефикасност и разходна ефективност.
Ключови думи: бъбречноклетъчен карцином, целеви лекарствени терапии, фармакотерапевтични препоръки, разходна ефективност
Адрес за кореспонденция: Проф. Тони Веков, Факултет по обществено здраве, МУ, ул. „Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: t.vekov.mu.pleven@abv.bg

 

Сравнение на употребата на лекарства, повлияващи функциите на храносмилателния тракт, между Норвегия и Косово - Медицински преглед, 52, 2016, 1, 61-64.
А. Джакупи(1) и И. Бахоли(2)
(1)Агенция по лекарствата на Косово, (2)Европейски университет -- Тирана
Резюме. Сравняването за продължителен период на употребата на различни групи лекарства дава поглед върху заболяемостта на населението, тенденциите за изписване на лекарства от лекарите и различията между подходите в отделните страни, а също и за тенденциите в самия изследван период. За някои групи лекарства върхова консумация се наблюдава за определен сезон. Резултатите, представени в тази статия, показват значителна разлика в консумацията на лекарства, повлияващи функциите на храносмилателния тракт в две страни -- Косово и Норвегия, които данни могат да послужат на мениджъри и лекари. Анализът е основан на DID индикатор за тригодишен период (2011-2013). Лекарствата са от група А на класификационния модел на СЗО. Консумацията е 50.14 DID или 15.46% от всичките 14 групи медикаменти през 2013 г. и 133.33 DID или 14.84% от всичките 14 групи за тригодишния период. Изследването за Косово обхваща 84 медикамента според ΙΝΝ, което включва 361 търговски названия, произвеждани от 101 фармацевтични фирми.
Ключови думи: храносмилателен тракт, лекарствeна употреба, предписване, Косово, Норвегия
Адрес за кореспонденция: Арианит Джакупи, Агенция по лекарствата на Косово, е-mail: arianiti@gmail.com

 

 

 

Последна актуализация: 15.03.2017

 

razdelitel

 

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail: iveta_miteva@abv.bg

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003

Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а,
Дизайн и поддръжка на  Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Писма За авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ