Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ


Оригинални статии

Том 44, 2008 г.
 

 

bullet 4'2008

Остри хепатити с други етиологични агенти с хепатотропно действие – 44, 2008, No 4, 31-35.
И. Диков(1), Г. Попова, В. Ковальова(2), К. Плочев(1) и М. Милков(1)
(1)Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА – София, (2)Център по военна епидемиология и хигиена
Резюме: По литературни данни се приема, че около 5-10% от острите инфекциозни хепатити са с друга етиология извън хепатитните вируси А, В, С, D и Е. Цел на проучването e да се установи честотата на тези хепатити в Клиниката по инфекциозни паразитни и тропически болести (КИПТБ) към ВМА -- София. Всички хоспитализирани болни в КИПТБ за периода 01.01.2007 г. до 30.09.2008 г. (21 месеца) с диагноза ОВХ са изследвани вирусологично серологично за хепатитни маркери, ЕВV, СМV, VZV, R. Burneti, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia, Adenоvirus, Borrelia Burgdorferi. От 146 приети болни за периода при 37 (25%) е установена друга етиология на ВХ, както следва: ОВХ с ЕВV етиология при 20, СМV хепатит -- 8, херпес зостерен хепатит -- 2, паротитен хепатит -- 5, рикетсиен хепатит -- 1, и микоплазмен хепатит -- 1. При девет болни (24%) е налице смесена инфекция -- най-често СМV с друг агент. При 26 болни чернодробната лезия протича с аниктерна форма на хепатит и с лека клинична еволюция. При болни, постъпващи с диагноза ОВХ и с негативна серология за хепатитните маркери А, В, С, D и Е, е наложително да се търси друга етиология. Това има диагностично, терапевтично и прогностично значение.
Ключови думи: остри хепатити, инфекциозна мононуклеоза, ЕВV, СМV, VZV, микоплазма
Адрес за кореспонденция: Проф. Иван Диков, Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София

 

Различна активност на вирус BK при нефролитиаза и хронични възпалителни заболявания на бъбрека – 44, 2008, No 4, 36-38.
З. Кълвачев(1), С. Славов(1), В. Владимиров(2) и П. Симеонов(3)
(1)Лаборатория по молекулярна вирусология, Национален център по заразни и паразитни болести, (2)Клиника по урология, Медицински университет – София, (3)Клиника по нефрология, Медицински университет – София
Резюме: Polyomavirus hominis 1, по-известен като вирус BK (BKV), персистира в клетките на урогениталния тракт без характерна симптоматика. При подходящ терен (имунологичен дисбаланс) BKV преминава в продуктивна форма на размножаване, което е свързано и с органна увреда. Това е силно изявено при бъбречно трансплантирани пациенти или други различни по тежест бъбречни заболявания. Ние проучихме активността на BKV инфекцията сред пациенти с бъбречнокаменна болест, различни хронични възпалителни процеси на бъбрека и бъбречна недостатъчност. Резултатите ни показват, че докато при литиазата реактивацията на вируса е сравнително ниска (6%), при възпалителните процеси тя е значително по-висока (26.7%). Най-вероятно хроничното възпалително засягане на бъбрека предлага подходящ терен за възникване на продуктивна BKV инфекция, която от своя страна утежнява протичането на основното заболяване.
Kлючови думи: вирус BK, BKV реактивация, нефролитиаза, пиелонефрит, гломерулонефрит
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Зл. Кълвачев, дмн, Лаборатория по молекулярна вирусология, Национален център по заразни и паразитни болести, бул. „Столетов” 44-A, 1233 София, тел. 931-07-13/232, е-mail: kalvatchev@gmail.com

 

Влияние на алкохолната консумация върху мастнотъканното разпределение и телесния състав – 44, 2008, No 4, 39-40.
Ж. Бонева (1), М. Боянов(2), П. Йовчевски(3), М. Петрова(4) и Я. Асьов
(1)Отделение по ендокринология, МИ -- МВР, (2)Клиника по ендокринология -- МБАЛ “Александровска”, (3)Отделение по нефрология, МИ -- МВР, (4)Клиника по гастроентерология, МИ -- МВР -- София
Резюме: Цел на проучването беше да се оцени влиянието на алкохолната консумация върху телесния състав и мастнотъканното разпределение при индивиди от българската популация. Бяха изследвани 100 души с наднормено телесно тегло и I степен затлъстяване и 30 с нормално телесно тегло. Средната възраст на участниците беше 53 +/- 9,6 год. (48-69). Телесното тегло, индексът на телесна маса (ИТМ) и телесният състав бяха отчетени посредством биоелектрически импеданс. Мастнотъканното разпределение беше изследвано посредством антропометрия и ехографско измерване на подкожната и висцералната абдоминална мастна дистанция. Алкохолната консумация беше отчитана посредством въпросник, насочен към честотата и количеството на приеманите алкохолни единици седмично. При пациентите с наднормено телесно тегло консумиращите алкохол имат сигнификантно по-високи средни стойности на висцералната мастна дистанция, обиколката на талията (ОТ) и процента мастна маса и по-ниски на ИТМ (p < 0,001). В групата с нормално тегло статистически значима се оказа разликата между консумиращите и неконсумиращите алкохол също за показателите ОТ и висцерална ултразвукова дистанция (p = 0,009). Нашите данни показват статистически значима асоциация между фактора алкохолна консумация и по-голямото висцерално мастно депо както при нормално, така и при наднормено телесно тегло.
Ключови думи: алкохолна консумация, метаболитен риск, мастнотъканно разпределение
Адрес за кореспонденция: Д-р Живка Бонева, Отделение по ендокринология, МИ – МВР, бул. „Скобелев” № 79, 1606 София

 

Проучване активността на супероксиддисмутазата и каталазата и количеството на малондиалдехида при пациенти с инсулин-зависим захарен диабет, подложени на хрониохемодиализа с полисулфонови и целулозодиацетатни мембрани – 44, 2008, No 4, 44-49.
П. Гойчева(1), А. Толекова(2), Б. Попов(3), С. Попова(3), В. Гаджева(3), Р. Койчева(1) и Д. Сапунджиев(4)
(1)Катедра по вътрешни болести и клинична лаборатория, (2)Катедра по физиология, патофизиология и фармакология, (3)Катедра по химия и биохимия, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора, (4)Отделение по хемодиализа, МБАЛ „Проф. Ст. Киркович” -- Стара Загора
Резюме: Установено е, че оксидативният стрес съучаства в патогенезата на редица заболявания и болестни процеси. Днес при захарния диабет все повече се възприема становището за възможност от развитието на хронично оксидативно увреждане. Тези промени са още по-ясно изразени при болни на хронично хемодиализно лечение, тъй като се обсъжда ролята не само на хипергликемията, но и на увеличената концентрация на урея като източник на реактивни кислородни видове (ROS) и причина за неефективното действие на антиоксидантните защитни системи. От друга страна, самата процедура е допълнителен стимул за развитието на оксидативен стрес. Има доказателства за неблагоприятните ефекти, дължащи се на бионесъвместимост на диализните мембрани. Целта на настоящата работа е да се проучат активностите на антиоксидантните ензими супероксиддисмутаза (СОД) и каталаза (КАТ) и промените в концентрацията на малондиалдехида (МДА) като проява на оксидативен стрес при пациенти с диабетна нефропатия (ДНП) преди и след хрониохемодиализа (ХХД) и спрямо контролна група здрави лица. Да се изясни дали видът на използваната диализна мембрана оказва въздействие върху тези показатели за оксидативен стрес. Посочените параметри са проучени при 10 пациенти със захарен диабет тип 1 с диабетна нефропатия на хрониохемодиализа и 17 здрави лица като контроли. Намерихме изразен оксидативен стрес в групата на пациентите, отчитайки повишена липидна пероксидация и променени активности на антиоксидантните ензими, преди и след хемодиализа. В заключение може да се посочи, че оксидативният стрес при пациентите със захарен диабет тип 1 и хронична бъбречна недостатъчност персистира и след провеждане на хемодиализа с двата вида мембрани – целулозодиацетатна и полисулфонова, като установеното от нас понижение в активността на СОД показва известно предимство на полисулфоновите диализни мембрани.
Ключови думи: захарен диабет, диабетна нефропатия, оксидативен стрес, супероксиддисмутаза, малондиалдехид, антиоксидантни ензими
Адрес за кореспонденция: Д-р Петя Гойчева, Отделение по ендокринология, I вътрешна клиника, УМБАЛ, ул. „Армейска” № 11, 6000 Ст. Загора, тел. 042 664 382, e-mail: petya_goicheva@yahoo.com

 

Chlamydia pneumoniae, острофазови протеини и имуноглобулини при пациенти с остър инфаркт на миокарда – 44, 2008, No 4, 50-53.
К. Икономова(1), М. Шишенков(2), П. Йорданова-Лалева(3) и М. Атанасова(1)

(1)НМТБ “Цар Борис III” -- София, (2)Пета МБАЛ -- София, (3)Медицински университет – Плевен
Резюме: Връзката между Chlamydia pneumoniae и миокардния инфаркт е установена в редица сероепидемиологични проучвания. Повишен титър на антителата срещу Chlamydia pneumoniae е намерен и при болни с коронарна и каротидна стеноза, както и при мозъчен инсулт. Целта на нашето изследване беше да се прецени до каква степен инфекцията с Chlamydia pneumoniae може да се свърже с възникването на миокарден инфаркт. Успоредно са изследвани главните елементи на хуморалния имунитет -- основните класове имуноглобулини IgG, IgA, IgM, както и нивото на острофазовия белтък -- С-реактивен протеин (CRP). Изследвани бяха 42 пациенти с остър миокарден инфаркт и контролна група от 20 здрави лица. Установихме, че при пациенти с остър инфаркт на миокарда се наблюдават повишени титри антитела срещу Chlamydia pneumoniae в сравнение с контролна група здрави (57% срещу 37%). В началото на инфаркта не се наблюдават съществени промени в трите класа имуноглобулини, а CRP е повишен при 58% от пациентите с миокарден инфаркт. Тъй като инфекциозните причинители могат успешно да бъдат повлияни от съответна терапия, те са смятани за обратими рискови фактори в развитието на миокардния инфаркт. Идентифицирането и модифицирането на обратимите рискови фактори е оптималният подход за първична и вторична профилактика на миокардния инфаркт.
Ключови думи: остър инфаркт на миокарда, Chlamydia pneumoniae, острофазови протеини, имуноглобулини
Адрес за кореспонденция: Д-р К. Икономова, НМТБ „Цар Борис ІІІ”, бул. „Мария Луиза” № 104, 1233 София

 

Вибрации на работното място и риск от остър миокарден инфаркт  – 44, 2008, No 4, 54-57.
Т. Димитрова(1) и Е. Караславова(2)
(1)Катедра по медико-биологични науки, МУ -- Варна, (2)Катедра по социална медицина и обществено здраве, МУ -- Пловдив
Резюме: Според редица автори производствените вибрации са вероятен причинен фактор за промените в липидния и минералния обмен на професионалните работници. Особено висока честота на дислипидемиите е установена при индивиди с вибрационна болест в съчетание с артериална хипертония. Работата с ръчни вибриращи машини се свързва с близо два пъти повишен риск от остър инфаркт на миокарда, без да е установена конкретна зависимост доза-отговор. Целта на проучването е да се изследва влиянието на вибрациите от работната среда върху развитието на остър миокарден инфаркт. Относителният дял експонирани на физични и химични фактори сред контролните лица е статистически достоверно по-голям от този сред случаите. При отчитане на възрастта, продължителността на работния ден, работната седмица, специализирания стаж и основните конвенционални рискови фактори, като хипертония, диабет и наднормените стойности на серумния холестерол, се установява рисковото действие на праховата експозиция. Комбинираният ефект на вибрациите и праха по отношение на вероятностите за поява на ОМИ е по-висок от изолираното въздействие на праха при мъжете в трудоспособна възраст. Самостоятелно вибрациите, нито локални (рамо-ръка), нито общи, не повишават риска от ОМИ. При мъжкия пол прахът и вибрациите имат еднопосочно потенциращо взаимодействие за риска от ОМИ.
Ключови думи: остър миокарден инфаркт, производствени вибрации, дислипидемия
Адрес за кореспонденция: Д-р Теодора Димитрова, Катедра по медико-биологични науки, МУ, ул. “Марин Дринов” № 55, 9000 Варна, e-mail: tvd@mnet.bg

 

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА 

Холистичната медицина и синкретичната терапия -- алтернативи на парцелираната диагностика и едностранчивата терапия в здравеопазването у нас– 44, 2008, No 4, 71-79.
А. С. Алексиев

XVII международна конференция по HIV/СПИН, Мексико сити, 3-8 август 2008 г. – 44, 2008, No 4, 80-84.
Р. Аргирова

ДИСКУСИИ В НАУКАТА

Индуциране на плурипотентни стволови клетки чрез генетично репрограмиране на соматични клетки
Г. Милчев
ИМБ -- БАН -- София
Резюме: Плурипотентни клетки се получават при култивиране на ембрионални клетки от морула и бластоцист (ембрионални стволови клетки, ESC), от епибласт (EpiSC), от примордиални полови клетки (EGC). Стриктните критерии за плурипотентни клетки са: диференциация in vitro в клетки, които представляват трите зародишни слоя, експресия на определени транскрипционни фактори и сигнални молекули (Nanog, Okt4, Sox2, TCF3 и др.), образуване на тератоми, получаване на химерни мишки със “собствени” и “чужди” соматични и полови клетки. Известни са три различни метода за експериментално индуциране на плурипотентност в соматични клетки: 1) въвеждане на ядро от соматична клетка в овоцит, 2) сливане (фузия) на соматична клетка с ембрионална стволова клетка, 3) директно репрограмиране на соматичната клетка чрез ектопична експресия на няколко транскрипционни фактора. Индуцирането на плурипотентни клетки от миши фибробласти и човешки дермални фибробласти чрез ектопична експресия на Oct4, Sox2, c-Myc и Klf4 е описано в детайли.
Ключови думи: ембрионални стволови клетки, индуцирани плурипотентни стволови клетки, Okt4, Sox2, c-Myc, Klf4, Nanog, TCF3, Stat3
Адрес за кореспонденция: Ст. н. с. ІІ ст. д-р Георги Милчев, бул. Скобелев № 54, 1606 София, тел. 953-0983, e-mail: gmilchev@bio21.bas.bg

 

 

 

bullet 3'2008

Клинико-епидемиологична характеристика на възрастни пациенти със систолна дисфункция в България -- анализ на данни от проучването CORONA – 44, 2008, No 3, 24-28. 
А. Гудев(1), E. Балджиев(2), Ст. Денчев(3), Т. Донова(3), Н. Гочева(4), М. Григоров(2), Н. Златарева(1), Д. Карастатев(5), Д. Раев(6), В. Сиракова(5), Ат. Стойков(3), Сн. Тишева(7), Св. Торбова(8), Б. Чомпалова(9), Й. Узунангелов(7), В. Хергелджиева(10) и Г. Георгиев(11)
(1)УМБАЛ „Царица Йоанна” -- София, (2)ІІ МБАЛ -- София, (3)УМБАЛ „Александровска”, (4)НКБ -- София, (5)УМБАЛ „Св. Марина” -- Варна, (6)ЦКБ -- МИ -- МВР, (7)УМБАЛ „Г. Странски” -- Плевен, (8)НМТБ -- София, (9)І МБАЛ -- Пловдив, (10)МБАЛ -- Русе, (11)Astra Zeneca
Резюме:  Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) със систолна дисфункция е водеща причина за смъртност и заболяемост у нас. Поради липсата на национален регистър за СН липсват данни за клинико-епидемиологичния профил на тези пациенти. На базата на данните при рандомизацията на българските пациенти от проучването CORONA се прави анализ на профила на тези болни в сравнение с основната извадка на проучването, както и с други рандомизирани проучвания и ЕuroHeart Survey on Heart Failure. Средната възраст на рандомизираните у нас пациенти е 69.5 г., близо 90% са в ІІІ функционален клас. Средната фракция на изтласкване е 34.6%. С анамнеза за преживян миокарден инфаркт са 58% и приблизително по една трета са с анамнеза за захарен диабет и предсърдна аритмия. По повечето показатели клиничният профил на българските пациенти е сравним с този на пациентите по данни от чуждестранни източници, но се регистрират и важни различия.
Ключови думи:  сърдечна недостатъчност, функционален клас, фракция на изтласкване, CORONA
Адрес за кореспонденция:  Доц. Асен Гудев, Клиника по кардиология, УМБАЛ “Царица Йоанна”, ул. “Бяло море” № 8, 1527 София, e-mail: agoudev@abv.bg

 

Качество на болничната медицинска помощ в България. Възможности за намаляване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания чрез изграждане на национална мрежа от кардиологични клиники с катетеризационни лаборатории – 44, 2008, No 3, 29-31. 
Т. Веков, С. Джамбазов и М. Григоров

УСБАЛК -- Плевен
Резюме:  Неразвитата мрежа от болници, оборудвани с възможности за сърдечни катетеризации, ниският брой лицензирани специалисти по интервенционална кардиология водят до голям брой пациенти с остър коронарен синдром (ОКС), които не получават реперфузионна терапия. Съответно смъртността както от ОКС, така и въобще от сърдечно-съдови заболявания у нас, е изключително висока и продължава да расте. Разгръщането на мрежа от болници с катетеризационни лаборатории ще увеличи процента на пациентите, лекувани с реперфузионна терапия както в тях, така и в останалите болници.
Ключови думи:  остър коронарен синдром, остър миокарден инфаркт, реперфузия, сърдечно-съдова смъртност
Адрес за кореспонденция: Д-р Тони Веков, Бул. “Г. М. Димитров” № 1, 1172 София, тел. 02 962 54 54, e-mail: t.vekov.hq@comleague.com

 

Проучване на ефекта на симвакор върху поток-индуцираната вазодилатация при новооткрита изразена хиперхолестеролемия – 44, 2008, No 3,  32-38.  
Л. Владимирова-Китова

Клиника по кардиология, Медицински университет -- Пловдив
Резюме: Проучванията на този етап демонстрират разнопосочни резултати за влиянието на статините върху ендотел-зависимата вазодилатация. Целта ни е проучване на ефекта на симвастатин (симвакор) върху поток-индуцираната вазодилатация при пациенти с изразена хиперхолестеролемия. Бяха включени 120 пациенти с общ холестерол >= 7.5 mmol/l и възраст над 16 години. Биохимичните параметри: кръвна захар, общ холестерол, триглицериди, HDL холестерол, бяха изследвани с биохимичен анализатор Konelab 60i, Thermo Electron Co, USA. Определянето на поток-индуци­ра­на­та вазодилатация (%FMD) беше осъществено въз основа на ръководството на Celermajer (1992) и това от 2002 г. Диаметърът на брахиалната артерия беше определен със 7.5 MHz трансдюсер на ехокардиограф Hewlett Packard 2500 с автоматична компютърна програма MedicaSoft. IMT.lab. Установява се статистически значимо намаляване на общия холестерол, триглицеридите, LDL холестерола, Aпо-В, Апо-В/Апо-А1 и повишаване на HDL холестерола и Апо-А1 на фона на 40 mg Simvastatin за 1 месец (p < 0,0001). Установи се статистически значима разлика между изходните нива на %FMD и тези след 1 месец (p < 0,001). Абсолютната промяна в %FMD корелира статистически значимо само с изходните нива на Аро-В. Индексът Апо-В/Апо-А1 прецизира по-стриктно терапевтичното мониториране при приложението на симвакор 40 mg дневно за един месец. Лечението със симвакор 40 mg за 1 месец води до статистически значимо намаляване на LDL холестерола с 47.53% и Апо-В с 48.79%, увеличаване на HDL холестерола с 18.11% и Апо-А1 с 26.67%, както и с 12.72% увеличаване на поток-индуцираната вазодилатация.
Ключови думи:  хиперхолестеролемия, симвастатин, поток-индуцирана вазодилатация, азотен окис, ендотел-зависима вазодилатация
Адрес за кореспонденция:
Д-р Людмила Владимирова-Китова, Клиника по кардиология, Медицински университет, бул. “Пещерско шосе” 66, 4000 Пловдив, e-mail: kitov@vip.bg

 

Ефект на два дозови режима Rosuvastatin върху нивата на С-реактивния протеин при пациенти с остър коронарен синдром – 44, 2008, No 3, 39-44.   
А. Постаджиян(1), А. Цончева(2), Д. Хазърбасанов(1) и Б. Финков(1)

(1)Клиника по кардиология, УМБАЛ “Света Анна” -- София, (2)Катедра по клинична лаборатория и имунология, Медицински университет -- София
Резюме:  Ефективността на HMG-CoA редуктазните инхибитори (статини) при пациентите с остър коронарен синдром е свързана не само с понижаване нивата на холестерола, но също и със стабилизиране на атеросклеротичните плаки, подобряване на ендотелната функция и потискане на възпалителния процес в артериалната стена. Проучването има за цел да оцени ефекта на два дозови режима Rosuvastatin, започнати в рамките на 24 ч от хоспитализацията на пациентите с ОКС върху концентрацията на С-реактивен протеин. Тридесет пациенти бяха рандомизирани в две групи и получаваха Rosuvastatin 10 mg (n = 16) или Rosuvastatin 20 mg (n = 14) към стандартната антиисхемична терапия в рамките на 12-седмичен период. В допълнение към антилипемичния си ефект терапията с Rosuvastatin води до значимо понижение на С-реактивния протеин от 5.61 на 2.75 mg/l (p = 0.004) при пациентите на 10 mg Rosuvastatin и от 5.5 на 1,18 mg/l (p = 0.003) при по-високия дозов режим на медикамента. Установяваме преимущество на по-интензивния режим по отношение на пропорцията пациенти, достигащи прицелни нива на LDL < 100 mg/dl и CRP < 3 mg/l в рамките на проследявания период.
Ключови думи:  атеросклероза, възпаление, статини, остри коронарни синдроми, С-реактивен протеин
Адрес за кореспонденция: Д-р Арман Постаджиян, Клиника по кардиология УМБАЛ “Света Анна”, ул. “Д. Моллов” № 1, 1784 София, тел. 0888798364, e-mail: armanp@abv.bg

 

Туларемия в България -- 2003-2004 г. – 44, 2008, No 3, 45-50.   
Р. Комитова(1)* ,­ П. Петров(1), Т. Кантарджиев.(2), Р. Ненова(2), Б. Попов(2), И. Иванов(2), Л. Панчев(1), А. Николова(1), Ц. Георгиева(1), М. Русинова(1), М. Борисова(3), Е. Бадаланова(1) и Пл. Падешки(2)
(1)УМБАЛ „Св. Анна” -- София, (2)НЦЗПБ -- София, (3)РИОКОЗ -- София област , *настояща месторабота -- УМБАЛ „Д-р Г. Странски” -- Плевен

Резюме: През 1997 г. в регионите на Сливница и Перник, близо до границата със Сърбия, се регистрира епидемичен взрив от туларемия, близо 40 години след първите описани случаи. През 2003 г. отново се отбелязва подем на заболяването в същите фокуси. Представено е ретроспективно проучване на клиничните, микробиологични и терапевтични данни на 26 пациенти от област Сливница. Орофарингеалната форма е доминираща (58%), а лимфонодулитът е основната физикална находка (100%). Диагнозата е потвърдена с аглутинационна реакция при 24 болни. Изолирани са 3 щама на Fr. tularensis от пунктат от лимфни възли, които са първите при хора в България. Fr. tularensis е доказана чрез PCR в 14 (82%) от 17 изследвани клинични материала (13 аспирата от лимфни възли и 1 материал от конюнктивален гранулом). Терапевтичен неуспех се наблюдава при 6 (23%) пациенти. Антибактериалната терапия е с ограничен ефект, ако се започне късно в хода на заболяването.
Ключови думи:  Fr. tularensis, орофарингеална туларемия, антимикробна терапия
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Р. Комитова, УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, ул. „Г. Кочев” № 8А, 5800 Плевен

 

Епидемиологична характеристика на лептоспирозата в Плевенски регион  – 44, 2008, No 3, 51-56.   
Г. Ганчева

Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Целта на изследването е да се анализира епидемиологичната характеристика на лептоспирозата в Плевенския регион за 30-годишен период. Извършен е ретроспективен анализ на епидемиологични данни при 32 серологично потвърдени чрез микроаглутинационен тест (МАТ) болни от лептоспироза, лекувани в Инфекциозната клиника -- Плевен (1976-2005 г.). Установени са специфични антитела срещу тринадесет серовара; 53,12% от болните са с антитела срещу повече от един серовар. Най-чест причиняващ серовар е L. copen­ha­geni (34,38%), следван от L. pomona -- 31,25%. Заболяемостта в региона е ниска (средно 0,43 %ooo), но неравномерна. Налице е лятна сезонност (юли, август и юни). Преобладават болни в активна възраст (18-59 г.) и деца; мъжете са 84,38% (р < 0,001); по-голям брой са с градско местоживеене (62,50%). Специфични епидемиологични фактори се установяват при 87,50% от болните, с водещо значение е водният фактор (в 62,50%); с многократни експозиции са 50%. С оглед улесняване на диагнозата и намаляване на леталитета е важно добре да се познават епидемиологичните и клиничните особености на заболяването. За целта е необходима активна разяснителна работа сред населението и повишаване компетентността на ОПЛ.
Ключови думи:  лептоспироза, серовар, епидемиологични фактори, заболяемост
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Галя Ганчева, Инфекциозна клиника, УМБАЛ “Д-р Г. Странски”, ул. “Г. Кочев” 8а,  5800 Плевен, тел. 064 886 339; факс 064 886 439; е-mail: galya_gancheva@abv.bg

 

Роля на видеоасистираната торакоскопия в диагностиката и лечението на малигнените плеврални изливи – 44, 2008, No 3,  57-61.  
И. Новаков

Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет -- Пловдив
Резюме:  Малигнените плеврални изливи (МПИ) са индикатор за дисеминиране на неопластичните заболявания и сигнал за тяхната неоперабилност. Целта на проучването е да се представят възможностите на видеоасистираната торакоскопска хирургия (ВАТХ) в диагностиката и лечението на МПИ. Проучването е извършено върху група от 142 пациенти с МПИ. При всички пациенти чрез ВАТХ е извършвана плеврална биопсия и е определяна способността на белия дроб за разгъване. Постоянен катетърен плеврален дренаж и талкова плевродеза под ВАТХ контрол са прилагани за лечението на пациентите с МПИ. При 79 пациенти (55,62%) МПИ са резултат на белодробен карцином. Втората по честота неоплазма, предизвикваща МПИ, е карциномът на гърдата. Чрез ВАТХ се установява, че при 29 (20,5% ) пациенти с МПИ е налице състояние на блокиран бял дроб. При тях за повлияване на излива се поставя катетърен плеврален дренаж. При останалите пациенти се извършва талкова пулверизационна плевродеза. От тях са проследени 71 (62,8%) пациенти, от които само при 8 се установява рецидив на МПИ. Високата ефективност на ВАТХ в диагностиката и лечението на МПИ позволява да се приеме, че това е процедура, чрез която се постигат две цели с една стъпка.
Ключови думи:  малигнен плеврален излив, видеоасистирана торакоскопия, плеврален дренаж, плевродеза
Адрес за кореспонденция: 
Д-р Иван Новаков, Клиника по гръдно-коремна хирургия, Медицински университет, ул. ”Петрова нива” № 54, 4004 Пловдив, e-mail: inovakov2003@yahoo.com

 

Говорни нарушения при деца със спастична церебрална парализа – 44, 2008, No 3,  62-65.  
И. Бошняку-Далку, Х. Хундози-Хюсенай, К. Хюсенай, А. Мустафа, А. Муртезани и Н. Бафтиу

Университетски клиничен център на Косово -- Прищина
Резюме: Говорните нарушения се срещат често при деца с церебрална парализа (ЦП). Те най-често са придружени от умствена изостаналост и слухови нарушения. Говорните нарушения засягат артикулацията, гладкостта на речта, разбираемостта, респирацията, фонацията и резонанса. Целта на авторите е да установят връзката между ЦП и говорните нарушения в зависимост от пола, етиологията, топографските и  патофизиологичните форми на ЦП със и без изоставане в умственото развитие. Изследването обхваща 154 деца с церебрална парализа на възраст от 7 до 15 години, лекувани в Университетския клиничен център на Косово в Прищина за периода 2000-2005 г. Съставен е въпросник и са използвани епидемиологични методи за анализ. Говорни нарушения са установени при 63 (40.9%) от 154-те деца с ЦП. По-често са засегнати деца с квадриплегия (43 -- 68.3%). От 63-те деца 44 (70%) са с говорни нарушения, придружени от изоставане в умственото развитие и слухови нарушения, а 19 (30%) са без такива увреждания. Тежестта на говорните нарушения при деца с ЦП е тясно свързана със степента на неврологичните разстройства. Децата с ЦП по-често страдат от нарушения на говора поради увреждане на невромоторния контрол на структурите, отговорни за речта.
Ключови думи: церебрална парализа, говорни нарушения
Адрес за кореспонденция:
Iliriana Boshnjaku-Dallku, M. D., Klinika e Fiziatrise, Qendra Klinike Universitare e Kosoves, Rr."Bulevardi Deshmoret e Kombit", Prishtina, Kosova, e-mail: iliriabd@yahoo.com

 

Флоуцитометрично изследване на спермална ДНК фрагментация  – 44, 2008, No 3, 66-72.   
при нормозооспермични инфертилни мъже
Цв. Луканов(1), (2), Д. Личев(1, 2), Е. Конова(1, 2), А. Емин(1, 2), Н. Айвазова(1), Р. Коцев(1, 4), Г. Велева(2), А. Велкова(3) и Р. Русев(1, 5)

(1)Медицински център ”Клиничен институт за репродуктивна медицина” -- Плевен, (2)Център за репродуктивно здраве, Медицински университет -- Плевен, (3)Катедра по социална медицина, Медицински университет -- Плевен, (4)Сектор по урология, Катедра по хирургични болести, МУ -- Плевен, (5)Имунологична лаборатория ”Millenova” -- Чикаго
Резюме: Цел на проучването е да се определи и сравни степента на спермална ДНК фрагментация, респективно интегритетът на ядрената ДНК, на сперматозоиди от фертилни донори и нормозооспермични инфертилни мъже, чрез sperm DNA integrity assay (SDIa). Семенни проби от 48 нормозооспермични инфертилни мъже и 30 фертилни донори бяха изследвани флоуцитометрично за установяване степента на фрагментация на ДНК чрез SDIa. Резултатите бяха представени като процент ДНК фрагментационен индекс (ДФИ). При 19 от 48 (39,58%) нормозооспермични инфертилни мъже бяха установени повишени стойности на ДФИ. Установихме статистически значима разлика (P = 0.03) след сравняване на ДФИ от групата на нормозооспермичните инфертилни мъже спрямо фертилните  донори. При  инфертилни мъже с нормозооспермия се наблюдава статистически значима  негативна  корелация  между  ДФИ  и  подвижността на  сперматозоидите     (r = -0.48, P < 0.0001), както и между ДФИ и сперматозоидите с нормална морфология (r = -0.37, P = 0.022), каквато липсва при фертилните донори. Степента на фрагментация на спермалната ДНК при инфертилни мъже с нормозооспермия е значително по-висока спрямо групата от фертилни донори. SDIa има важна диагностична и прогностична стойност при оценяването на мъжкия инфертилитет и по-специално при прилагането на техниките за асистирана репродукция.
Ключови думи:  спермална ДНК фрагментация, флоуцитометрия, мъжки инфертилитет, сперматозоиди
Адрес за кореспонденция:
Д-р Цветан Луканов, МЦ ”Клиничен институт за репродуктивна медицина”, бул. “Скобелев” № 20, 5800 Плевен, тел. 064 886778, GSM 0889285520, е-mail: lukanovtz@abv.bg

 

Възпалителни заболявания в лицево-челюстната област при болни от захарен диабет. II. Хирургично лечение – 44, 2008, No 3,  73-77.  
П. Сапунджиев

Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ, СБАЛ по ЛЧХ – София
Резюме: Целта на изследването е уточняване на лечебната тактика, провеждана от дентални лекари, орални и лицево-челюстни хирурзи, по отношение на хирургичното лечение -- инцизия и екстракция на зъби при възпалителни заболявания в ЛЧО при болни, страдащи от захарен диабет. Изследванията се проведоха при 92 болни -- 46 със ЗД и с остри възпалителни заболявания в ЛЧО и 46 неболедуващи от ЗД лица със същите заболявания, разпределени по пол; възраст; давност, тип и компенсираност на диабета, приложено лечение -- инцизия, екстракция на зъби, антибиотично лечение. Болните с възпалителни процеси в ЛЧО и съпътстващ ЗД разделяхме на две групи. Към първата група включвахме болни с вече оформено гнойно огнище. Към втората група включвахме болни, при които гнойното огнище все още не бе окончателно оформено, както и когато нямаше сигурни данни за обхващане на съседните ложи. При болните с възпалителни заболявания в ЛЧО и придружаващ ЗД е необходимо извършването на спешна инцизия и екстракция на зъба причинител и хоспитализиране независимо от типа и компенсираността на диабета и тежестта на възпалителното заболяване. Антибиотичното лечение започва с широкоспектърни антибиотици или комбинация, потенцираща действието на отделните антибиотици. След получаването на резултатите от микробиологичното изследване лечението се коригира в зависимост от резултатите от антибиограмата.
Ключови думи:  антибиотично лечение, екстракция, захарен диабет, инцизия, хирургично лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Сапунджиев, Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ, СБАЛ по ЛЧХ, бул. ” Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM 0886 629 425, е-mail: psapundjiev@abv.bg

 

Несъвпадение между патоанатомична и клинична диагноза -- алтернативен поглед върху проблема – 44, 2008, No 3, 78-81.   
В. Доков(1) и Вил. Доков(2)

(1)Катедра по медикобиологични науки, (2)Катедра по обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология, Медицински университет -- Варна
Резюме:  За 13-годишен период (1993-2005) е направен ретроспективен анализ на медицинската документация на 2311 аутопсирани. Данните са обработени с помощта на алтернативен анализ с максимална грешка на репрезентативността при гаранционна вероятност Р (t) = 0,95, Student t test с гаранционна вероятност 0,99. Линеарен тренд се изгради по метода на най-малките квадрати. За статистически достоверни се приеха стойности на Р < 0.05. Относителният дял на случаите с неразпознати основни заболявания (НОЗ) се движи между 11,76% и 33,33%. Най-висок относителен дял с НОЗ (53,55%) се наблюдава в периода 15-27 дни, докато в първите 24 часа той е 14,8% , при статистически достоверна разлика. Линеарният тренд на случаите с НОЗ показва тенденция за нарастване при увеличаване на престоя на пациентите. При наблюдението на линеарния тренд на броя на аутопсиите се установява ясно изразена низходяща тенденция, докато линеарният тренд на НОЗ показва възходяща тенденция.
Ключови думи: постмортална диагноза, несъвпадение по основното заболяване, тенденции
Адрес за кореспонденция: Д-р В. Доков, Катедра по съдебна медицина, Медицински университет, ул. „Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, е-mail: Dokov@seznam.cz

 

Локални и системни промени у плъхове, третирани с цигарен дим – 44, 2008, No 3, 82-87.   
Р. Иванчева(1), Ф. Щерев(1), И. Дамянов(2), Д. Попов(2), С. Генова(3), Н. Бояджиев(2) и Зл. Янкова(1)
(1)Клиника по пумология, МУ -- Пловдив, (2)Катедра по физиология, МУ -- Пловдив, (3)Катедра по патологична анатомия, МУ -- Пловдив
Резюме: Пушенето е важен рисков фактор за белодробни, извънбелодробни и системни заболявания. Индуцирането на лимитиран въздушен поток (резултат от абнормен възпалителен отговор) и белодробен емфизем не са единствените изменения. Пушенето е основен рисков фактор за хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и системна коморбидност. Чрез субхронично третиране са индуцирани възпалителни изменения в дихателните пътища и белодробния паренхим на плъхове. Изразени са емфиземът, метаплазията на бронхиалния епител, комплексното възпаление. Установен е системен ефект в костния мозък -- кластогенеза. Третираните животни имат двукратно по-често хромозомни увреждания -- микронуклеарните полихромни еритроцити (ПХЕ) са 4.35 +/- 50 в сравнение с контролата -- 1,58 +/- 0,33. Не се установи токсичност от съотношението полихромни/нормохромни еритроцити ПХE/НХE. Направеното може да бъде начало за бъдещи проучвания на ХОББ.
Ключови думи:  цигарен дим, хронична обструктивна белодробна болест, емфизем, кластогенеза, полихромни еритроцити, микронуклеи
Адрес за кореспонденция: Д-р Росица Иванчева, Клиника по пулмология, УМБАЛ “Св. Георги“, бул. “Васил Априлов“ № 15 А, 4000 Пловдив, тел. 032 60-27-97

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА  

Проблеми на експертизата за установяване на алкохол и други упойващи вещества за целите на съдебномедицинското изследване в България. Химична експертиза на етилов алкохол в кръвта – 44, 2008, No 3, 91-95.    
В. Атанасов(1, 2), Б. Мечкарска(3), Ю. Събева(4), К. Канев(5) и А. Хубенова(6)
(1)Токсикохимична лаборатория при Клиника „Спешна токсикология и алергология”, Военномедицинска академия -- София, (2)Лаборатория по биокоординационна и биоаналитична химия при Катедра „Аналитична химия”, Химически факултет, СУ „Св. Кл. Охридски”, (3)Химико-токсикологична лаборатория, Клиника по токсикология, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София, (4)Лаборатория по химико-токсикологични изследвания към Катедра “Анестезиология, морска и интензивна медицина” при ВМА -- ББАЛ -- Варна, (5)Клиника „Спешна токсикология и алергология”, Военномедицинска академия -- София, (6)Клиника по токсикология, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София
Резюме:  Работата представлява критичен поглед върху действащата в момента Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (ДВ бр. 63/2001 г., изм. ДВ, бр. 23 от 17 март 2006 г.). Разгледани са основните точки, които имат съществено значение за достоверността на резултатите от изследването на етилов алкохол. Направен е преглед на възлови за спецификата на експертизата детайли. Отделено е внимание на необходимостта от междулабораторен контрол и унифициране на методологията за получаване на аналитично значими и сравними резултати. Предложени са начини и средства за осъвременяване на експертизата на етилов алкохол в кръвта.
Ключови думи:  Наредба 30/27 юни 2001 г., химична експертиза, алкохол, газова хроматография, вакутейнери
Адрес за кореспонденция:  Д-р Васил Атанасов, Лаборатория по биокоординационна и биоаналитична химия при Катедра „Аналитична химия”, Химически факултет, СУ „Св. Кл. Охридски”, бул. „Дж. Баучер” № 1, 1164 София, тел. 8

 

bullet 2'2008

Медикаментозно лечение на възрастни пациенти със систолна дисфункция в България--анализ на данни от проучването CORONA – 44, 2008, No 2,  36-40.
А. Гудев(1), E. Балджиев(2), Ст. Денчев(3), Т. Донова(3), Н. Гочева(4), М. Григоров(2), Н. Златарева(1), Д. Карастатев(5), Д. Раев(6), В. Сиракова(5), Ат. Стойков(3), Сн. Тишева(7), Св. Торбова(8), Б. Чомпалова(9), Й. Узунангелов(7), В. Хергелджиева(10) и Г. Георгиев(11)
(1)УМБАЛ „Царица Йоанна” -- София, (2)ІІ МБАЛ -- София, (3)УМБАЛ „Александровска”, (4)НКБ -- София, (5)УМБАЛ „Св. Марина” -- Варна, (6)ЦКБ -- МИ -- МВР, (7)УМБАЛ „Г. Странски” -- Плевен, (8)НМТБ -- София, (9)МБАЛ -- Пловдив, (10)МБАЛ -- Русе, (11)Astra Zeneca
Резюме: Лечението на хроничната застойна сърдечна недостатъчност изисква комбинация от медикаменти в оптимални дози. CORONA е първото рандомизирано проучване, което оценява ролята на статините в нейното лечение. В България бяха рандомизирани 391 пациенти на средна възраст 69.5 год. В настоящото проучване въз основа на базисните данни при рандомизацията на пациентите у нас се прави анализ на честотата на използваните медикаменти като класове и дози. Лечение с АСЕ инхибитори са получавали 82% от пациентите и 74% са получавали лечение с бета-блокери. Най-използваният АСЕ инхибитор е еналаприл в средна доза 16.7 mg, а най-използван бета-блокер е карведилол в средна доза 11 mg. Приблизително половината пациенти са получавали лечение със спиронолактон и една трета с дигиталис. Лечението на българските пациенти, рандомизирани в проучването CORONA, отговаря на съвременните стандарти като разпреде­лe­ние по класове медикаменти, като някои от медикаментите се използват в субоптимални дози.
Ключови думи: сърдечна недостатъчност, АСЕ инхибитори, бета-блокери, диуретици
Адрес за коресподенция: Доц. Асен Гудев, Клиника по кардиология, УМБАЛ “Царица Йоанна”, ул. “Бяло море” 8, 1527 София, e-mail: agoudev@abv.bg

 

Ролята на някои клиничнолабораторни изследвания при остри екзогенни отравяния – 44, 2008, No 2,  41-47.
Ст. Туфкова¹, Е. Караславова² и М. Иванова(3)
(1)Клиника по токсикология, УМБАЛ “Св. Георги”, (2)Секция медицина на бедствените ситуации, Катедра по социална медицина и здравен мениджмънт, (3) Катедра Управление на здравните грижи и обща медицина, МУ – Пловдив
Резюме: Острите отравяния представляват актуален диагностично-лечебен проблем в съвременната медицина и като спешни животозастрашаващи състояния изискват бързо прилагане на лечебни схеми, основани на точна преценка за тежестта и вида на отравянето. Адекватната терапия може да се осъществи на базата на задълбочения клиничен преглед, изявената симптоматика, токсико-химичния анализ и клиничнолабораторните изследвания. Експресно извършената и точна лабораторна оценка подпомага съществено по­сти­га­нето на основните цели на спешната медицина: бърза и точна диагноза, ускоряване на медицинската помощ и интензивното лечение, намаляване на смъртността и скъсяване престоя в реанимационните отделения и т.н. Тази цел е съществен компонент и на клиничната токсикология, особено при състояния на тежки и неясни остри екзогенни отравяния предвид про­ме­не­ната характеристика на острите интоксикации в последните десетилетия, които стават по-агресивни по своята същност.
Ключови думи: остро отравяне, клиничнолабораторни изследвания
Адрес за кореспонденция: Стоилка Туфкова, Клиника по токсикология, УМБАЛ “Св. Георги”, бул. „В. Априлов” № 15А, 4000 Пловдив, тел. 032/602-406, GSM 0889/302-953, e-mail: tuffi_med@yahoo.com

 

Зависимост между количеството на малондиалдехида, промените в активността на супероксиддисмутазата и каталазата и развитието на микроваскуларни усложнения при захарен диабет тип 2 – 44, 2008, No 2,  48-52.
П. Гойчева(1), Б. Попов(2), В. Гаджева(2) и С. Попова(2)
(1)Катедра по вътрешни болести и клинична лаборатория, (2)Катедра по химия и биохимия, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора
Резюме: Захарният диабет се съпровожда с оксидативен стрес, който вероятно има значение в патогенезата на диабетната микроангиопатия. Гликозилирането на протеините и автоокислението на глюкозата, предизвикани от хипергликемията, водят до образуване на свободни радикали, които причиняват перокисление на липидите. Освен това намалението на активността на антиоксидантните ензими също може да допринесе за развитие на оксидативен стрес. Цел на настоящото проучване беше да се установи има ли връзка между степента на оксидативния стрес и микроангиопатичните усложнения при захарен диабет тип 2. Проучени бяха серумните нива на малондиалдехида като маркер за липидна пероксидация и активността на супероксиддисмутазата и каталазата в еритроцитен лизат при 64 пациенти със захарен диабет тип 2, от които 48 с микроваскуларни усложнения. Всички болни бяха с декомпенсиран диабет, респ. с висока концентрация на гликирания хемоглобин (HbA1C = 10.95 +/- 2.45%), сравнени със 74 здрави контроли. Бяха намерени сигнификантно повишени количества на малондиалдехид при пациентите с диабет спрямо контролите (MDA: 2.5060 +/- 0.0858 mcmol/l спрямо 1.8240 +/- 0.0569, p < 0.05). Каталазната активност също беше повишена при диабетиците спрямо контролите (CAT: 26.423 +/- 1.666 KUnits/g Hb спрямо 18.299 +/- 1.074, p < 0.05), но не беше регистрирана сигнификантна промяна по отношение активността на супероксиддисмутазата (SOD: 3.2007 +/- 0.221 KUnits/g Hb спрямо 2.9033 +/- 0.191, p = 0.42). Само диабетната група с микроваскуларни усложнения имаше статистически значимо повишена активност на супероксиддисмутазата, сравнена с контролите (SOD: 3.5898 +/- 0.296 KUnits/g Hb спрямо 2.9033 +/- 0.191, p < 0.05). Резултатите от нашето проучване съвпадат с литературните данни за значението на оксидативния стрес в патогенезата на микроваскуларните усложнения при пациентите със захарен диабет тип 2.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, супероксиддисмутаза, каталаза, оксидативен стрес, малон­диалдехид, микроваскуларни усложнения
Адрес за кореспонденция: Д-р Петя Гойчева, Отделение по ендокринология, Първа вътрешна клиника, УМБАЛ, ул. „Армейска” 11, 6000 Ст. Загора, тел. 042 664 382, e-mail: Petya_goicheva@yahoo.com

 

Липидно перокисление и активност на супероксиддисмутазата и каталазата в астроцитоми – 44, 2008, No 2,  53-57.
Б. Попов(1), В. Гаджева(1), П. Вълканов(2), А. Толекова(3) и С. Попова(1)
(1)Катедра по химия и биохимия, (2)Клиника по неврохирургия, Университетска болница, (3)Катедра по физиология, Медицински факултет, ТУ--Стара Загора
Резюме: Целта на проучването е да се определи степента на липидното перокисление и активностите на супероксиддисмутазата и каталазата в туморни тъкани от астроцитоми. Тъканите ни бяха предоставени от клиниката по неврохирургия на Университетската болница при Тракийския уни­верситет--Стара Загора. За контроли използвахме нетуморни пост­морт­ни мозъчни тъкани, предоставени от отделението по пато­ло­го­ана­томия на Многопрофилната болница--Стара Загора. Степента на липидното перокисление (mcmol/g белтък) беше определенa по метода на тиобарбитуровата киселина, а активностите на супероксиддисмутазата и каталазата (U/mg pr)по методиките на Sun et al. и Beers et Sizer. В сравнение с контролите 2.105 +/- 0.128, в астроцитомите е получена по-ниска концентрация на малонил диалдехид1.83 +/- 0.33; понижена активност на каталазата -- 13.68 +/- 1.99 спрямо 16.89 +/- 1.18, и значително намалена супер­ок­сиддисмутазна активност3.03 +/- 0.56 (S.E.) спрямо 4.99 +/- 0.26. Има раз­лики в антиоксидантния статус на астроцитомите и нетуморната тъкан. Нуж­ни са по-нататъшни проучвания да се установи дали тези резултати мо­гат да намерят клинично приложение.
Ключови думи: липидно перокисление, супероксиддисмутаза, каталаза, астроцитом
Адрес за кореспонденция: Борис Попов, Катедра по химия и биохимия, Медицински факултет, ул. „Армейска” № 11, 6003 Стара Загора, тел. 042/664 326, e-mail: bpopov@mf.uni-sz.bg

 

Възпалителни заболявания в лицево-челюстната област при болни от захарен диабет. I. Kлинични особености – 44, 2008, No 2,  58-62.
П. Сапунджиев
Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ, СБАЛ по ЛЧХ--София
Резюме: Целта на настоящото изследване е да се уточнят първоначалните локални клинични прояви, субективните оплаквания и функционалните разстройства; общото състояние -- отпадналост, повишаване на температурата, втрисане, главоболие; зъбът причинител; придружаващите заболявания; да се проследи клиничното възстановяване с отчитане на времето за спиране на гноенето и динамиката в промените на кръвната захар при развитието на остра гнойна инфекция, протичаща на фона на захарен диабет. Изследванията се проведоха при 92 болни, от които 46 със захарен диабет (ЗД) и с остри възпалителни заболявания в лицево-челюстната област и 46 неболедуващи от ЗД лица, разпределени по пол, възраст, давност и тип на диабета и описаните по-горе показатели. Различно изразени болка, подуване, зачервяване, повишена температура и нарушена функция бяха наблюдавани и при двете групи, но само подуването бе регистрирано при 100% (P < 0,05) от болните от диабет, а при другите показатели не се установи статистическа значимост -- P > 0,05. Промените в нивото на кръвната захар показват, че прибавеният възпалителен процес влияе негативно на въглехидратната обмяна, като я декомпенсира. Възпалителните заболявания в ЛЧО при болните от захарен диабет се развиват по-бързо, с по-остри болкови усещания, бърза инфилтрация на тъканите с плътна консистенция, при повечето болни с неясни граници и с различно изразена флуктуация, с повишаване на температурата до втрисане и влошаване на общото състояние. Налице са и местни функционални смущения -- лицева асиметрия, нарушение на говора, храненето, гълтането, мимиката, ограничение в отварянето на устата. Едновременно с хирургичното лечение е необходимо регулиране на въглехидратната и другите видове обмяна, лечение на придружаващите заболявания на сърдечно-съдовата и останалите системи при водещата роля на ендокринолог и други специалисти.
Ключови думи: възпаление, диабет, клинични особености, лицево-челюстна област
Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Сапунджиев, Катедра по орална и лицево-челюстна хирургия, Факултет по дентална медицина, МУ, СБАЛ по ЛЧХ, бул. ” Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, GSM 0886 629 425, е- mail: psapundjiev@abv.bg

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА  

Консенсус за диагностично-терапевтичното поведение при ранна локализирана лаймска борелиоза – 44, 2008, No 2,  81-89.
Р. Комитова(1*), И. Христова(2) и К. Плочев(3)
(1)УМБАЛ “Св. Анна” -- София, *настояща месторабота УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен, (2)НЦЗПБ--София , (3)ВМА--София

 

 

bullet 1'2008

Европейско проучване върху принудата в психиатрията  --  епидемиологични данни и обща извадка в България – 44, 2008, No 1, 43-51.
Г. Ончев(1), И. Герджиков(2), Цв. Иванова(2), Ю. Пулчев(2), Р. Трендафилова(1), С. Алексиев(1), М. Вуков(3) и К. Ганев(4)
(1)Катедра по психиатрия, Медицински университет -- София
(2)Държавна психиатрична болница “Св. Ив. Рилски”  --  Нови Искър
(3)Национален център по здравна информация  --  София
(4)Център “Динамика”  --  София
Резюме:  Целта е да се представят епидемиологични данни и описание на общата извадка от българския център в Европейското проучване върху принудата в психиатрията (EUNOMIA). В продължение на 2 години са изследвани последователно постъпващи в острите отделения към определен район две групи пациенти: недоброволно хоспитализирани и доброволно хоспитализирани, но със субективна принуда след скрининг. Изследването е проведено със стандартизирани инструменти в три точки във времето, паралелно с текущо отчитане на индивидуални принудителни мерки по време на престоя и със стандартизирано оценяване на района на обслужване и на участващите отделения. Недоброволно хоспитализираните са по-млади, по-често мъже и по-често с шизофрения, в сравнение с доброволно постъпилите пациенти. Една четвърт от всички хоспитализации са недоброволни, а сред доброволните една четвърт са със субективна принуда при постъпване. Показателите за среден брой легла в стая и осигуреност с персонал клонят към най-лошите сред европейските центрове. Описани са разликите между общата извадка и включените в основното проучване. За първи път са установени реални епидемиологични данни за принуда при психиатрично хоспитализиране у нас, даващи основание за приемане на наличието на скрита принуда, и то в контекст на обслужване с неблагоприятни характеристики. При доброволните пациенти субективната принуда е по-честа при мъжете и няма сигурна връзка с възрастта и с диагнозата.
Ключови думи:  принуда в психиатрията, епидемиология, субективна принуда, контекст на обслужване
Адрес за кореспонденция:  Д-р Георги Ончев, Катедра по психиатрия, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 9230520; e-mail: georgeonchev@hotmail.com

 

Влияние на витамин D-рецепторния полиморфизъм (Fok I) върху развитието на вторичен хиперпаратиреоидизъм при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност в преддиализен стадий – 44, 2008, No 1, 52-56.
Е. Кумчев, Е. Димитракова, Ж. Иванова, П. Павлов и Д. Димитраков
Медицински университет -- Пловдив, Медицински университет -- София
Резюме: Витамин D3 е един от главните фактори, контролиращи синтеза на паратхормон, пролиферацията на паратиреоидните жлези и развитието на вторичен хиперпаратиреоидизъм при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Съществуват няколко проучвания относно влиянието на витамин D-рецепторния (VDR) полиморфизъм Bsm I и Apa I върху паратиреоидния отговор при пациенти в преддиализен стадий, но до момента има само две проучвания върху Fok I-полиморфизма. Целта на проучването е да се установи алелното разпределение при Fok I полиморфизма и влиянието му върху развитието на вторичния хиперпаратиреоидизъм при пациенти в преддиализен стадий. Изследвани са 40 пациенти -- 22 мъже и 18 жени, в преддиализен стадий. Витамин D-рецепторният полиморфизъм беше доказан чрез полимеразноверижна реакция, като за верижното разцепване се използваше Fok I-рестриктаза. Алелното разпределение на Fok полиморфизма при пациентите показа: Ff алели 67.5%, FF -- 27.5%, и ff -- 5.0%. Интактният паратхормон бе сигнификантно по-висок при пациентите с FF алели: 204.7 +/- 60.9 pg/ml в сравнение с тези с Ff алели -- 89.4 +/- 19.6 (p < 0.05). Серумният креатинин, калций, фосфор и продължителността на хроничната бъбречна недостатъчност при отделните групи пациенти не показаха сигнификантна разлика. Резултатите внушават, че VDR Fok I-полиморфизмът може да предопредели паратиреоидния отговор и прогресирането на вторичния хиперпаратиреоидизъм при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност в преддиализен стадий.
Ключови думи:  хронична бъбречна недостатъчност, интактен паратхормон, витамин D-рецепторeн Fok I-полиморфизъм
Адрес за кореспонденция: Д-р Емил Кумчев, Клиника по нефрология и хемодиализа, УМБАЛ “Св. Георги”, бул. ”В. Априлов” № 15А, 4000 Пловдив

 

Анемия и тумор-некротичен фактор в прогнозата на сърдечната недостатъчност – 44, 2008, No 1, 57-61.
А. Гудев(1), Н. Станчева(2), С. Тишева(2) и С. Кюркчиев(3)
(1)Клиника по кардиология с интензивен сектор, УМБАЛ „Царица Йоанна” -- София,
(2)Клиника по кардиология и ревматология, УМБАЛ „Г. Странски” -- Плевен
(3)Секция по молекулярна имунология, ИБИР, БАН
Резюме: Анемията все повече се разпознава като проблем при хроничната сърдечна недостатъчност (СН), свързан с нейната неблагоприятна прогноза. Връзката на тумор-некротичния фактор-алфа (TNF-алфа) с прогресията на хроничната сърдечна недостатъчност (СН) е установена, но ролята му за предсказване на неблагоприятната прогноза при СН е спорна. Целта на проведеното проучване е да се оцени прогностичната роля на факторите анемия и TNF-алфа при хоспитализирани пациенти с хронична СН. В проучването са включени 127 пациенти с клинично изявена СН от II до IV ФК по NYHA, от които 69 мъже (57.0%) на средна възраст 61.9 +/- 8.4 г. Пациентите са последователно хоспитализирани по повод на обострена хронична СН. В деня на дехоспитализацията са осъществени стандартни лабораторни изследвания, ехокардиография и е взета венозна кръв за изследване на TNF-алфа. Крайните цели на проучването са дефинирани като рехоспитализация по повод на обострена СН в рамките на 6 месеца, повече от 2 хоспитализации за 1 година или сърдечно-съдова смърт. Проследени са 121 пациенти (95.3%) за средно 387 +/- 117 дни. Поне един първичен краен резултат е регистриран при 54 пациенти (44.6%). Както при еднофакторния, така и при многофакторния анализ нито TNF-алфа (хи квадрат = 1.17, р = 0.76), нито анемията (хи квадрат = 6.72, р = 0.15) показват връзка с неблагоприятния изход при СН. Не установихме статистически значима корелационна връзка между анемията и плазмената концентрация на TNF-алфа. В така проведеното проучване при пациенти, хоспитализирани по повод на обострена хронична СН, плазмената концентрация на TNF-алфа преди дехоспитализация и анемията не са значими независими прогностични фактори при пациенти със СН. Необходими са по-мащабни проучвания за установяване ролята на анемията и TNF-алфа в прогностичната оценка на СН.
Ключови думи:  анемия, тумор-некротичен фактор, сърдечна недостатъчност, прогноза
Адрес за коресподенция: Доц. Асен Гудев, Клиника по кардиология, МБАЛ “Царица Иоанна”, ул. “Бяло море” 8, 1527 София, e-mail: agoudev@abv.bg

 

Ултразвуково изследване на паращитовидните жлези при болни с вторичен хиперпаратиреоидизъм – 44, 2008, No 1, 62-67.
М. Любомирова(1), А. Цончева(2), Б. Богов(1), Р. Джераси(1) и Б. Киперова(1)
(1)Клиника по нефрология, МБАЛ “Александровска”  --  София
(2)Сектор „Хормони”, Катедра по клинична лаборатория, МБАЛ “Александровска’’  --  София
Резюме: Вторичният хиперпаратиреоидизъм (ВХПТ) при болни с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) се характеризира с увеличена секреция на паратхормон (PTH) и хиперплазия на паращитовидните жлези. Изследвани са 94 болни на средна възраст 56,65 +/- 13,5 год. с ХБН, като средната стойност на креатининовия клирънс е 38,59 +/- 15,11 ml/min. Давността на хроничната бъбречна болест е 8,86 +/- 8,9 години, а на ХБН  --  3,1 +/- 1,6 год. Включени са и 8 пациенти, при които има доказан първичен хиперпаратиреоидизъм (ПХПТ), клирънс над 90 ml/min. При всички пациенти са изследвани нивата на калция, фосфора, алкалната фосфатаза, калциево-фосфорното произведение (Ca x P), както и нивата на PTH чрез хемилуминесцентен метод. Паращитовидните жлези се визуализират чрез конвенционално и доплер-ултразвуково изследване. Болните с ХБН имат лека хипокалциемия, гранични нива на фосфора и нормална алкална фосфатаза и калциево-фосфорно произведение само на фона на диетичен режим. При всички 94 болни с ХБН средните нива на iPTH са трикратно над нормата (26,68 +/- 25,5), а iPTH на 8 болни с ПХПТ е 68 +/- 12,5 pmol/l, което e значимо по-високо от стойността на iPTH на болните с ВХПТ и ХБН, p < 0,001. При болните с ХБН се доказа статистическа зависимост между стойностите на iPTH и бъбречната функция, и давността на ХБН. При болните с ХБН и ВХПТ при конвенционалната ехография на паращитовидните жлези при 42% от случаите няма патологична находка, а при 56% образното изследване доказва увеличаване на размерите на поне една от паращитовидните жлези. Болните с ПХПТ имат среден размер на увеличената жлеза 55,8 mm э 8, който е значително по-голям от този при болните с ВХПТ и ХБН (20,8 mm +/- 8, p < 0,001). Има положителна корелация между нивата на iPTH и размерите на жлезата при болните с ХБН (r = 0,532, p < 0,001). Доплеровото изследване на уголемените паращитовидни жлези при болните с ХБН И ВХПТ (n = 54) не дава съответствие между степента на увеличаване на размера на жлезата и степента на увеличаване на кръвотока, докато при болните с ПХПТ такова съответствие се доказва. Конвенционалното и доплеровото изследване на паращитовидните жлези успоредно с лабораторните изследвания дават добра информация за патологичните промени на паращитовидните жлези при болни с ХБН и ВХПТ.
Ключови думи:  хронична бъбречна недостатъчност, вторичен хиперпаратиреоидизъм, паратхормон, ултразвуково изследване на паращитовидните жлези
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, МБАЛ ”Александровска”, ул. „ Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230229, e-mail: Mljubomirova@yahoo.com

 

Влияние на носителството на фактор V Leiden за развитието на репродуктивни несполуки в различни периоди на бременността – 44, 2008, No 1, 68-72.
П. Иванов(1), Р. Комса-Пенкова(1), K. Ковачева(2), Е. Конова(3), Ив. Иванов(1), М. Симеонова(2), К. Тодорова(5), Св. Гечева(3), Св. Стойков(4), Й. Попов(4) и Ст. Танчев(4)
(1)Сектор по биохимия, МУ -- Плевен,
(2)Сектор по медицинска генетика, МУ -- Плевен
(3)Център по клинична имунология, УМБАЛ „Г. Странски” -- Плевен
(4)Катедра по акушерство и гинекология, МУ -- Плевен,
(5)СБАЛАГ „Майчин дом”, МУ -- София
Резюме:  Целта на представеното изследване бе да се проучи връзката между носителството на фактор V Leiden (FVL) и развитието на повтарящи се ранни спонтанни загуби на плода (спонтанни аборти) и късни загуби на плода (мъртво раждане), като се проследи влиянието на мутацията за развитието на репродуктивни неуспехи в отделните срокове на бременността, в зависимост от стадия на развитие на плацентата. За носителство на FVL бяха изследвани жени със спонтанни аборти (СПА) до 10-а гестационна седмица (г.с.), със СПА между 11-а и 14-ата г.с. -- период на развитие на плацентата, и жени с мъртви раждания и СПА след 14-а г.с., съотв. 71, 50 и 39 жени с репродуктивни неуспехи, както и 80 жени без репродуктивни неуспехи. Не се установи значимо по-голямо носителство на мутацията сред жени със СПА в много ранна бременност (преди 10-а г.с.), (8,4% и 6,3%, съотв. за пациентите и контролната група OR: 1.385; 95% CI : 0.353-5.539). FVL преобладаваше сигнификантно сред жени със СПА между 10-а и 14-а г.с., както и със СПА и мъртви раждания след 14-ата г.с., като FVL беше с по-голяма честота при жени с репродуктивни неуспехи след 14-ата г.с. (съотв. 20%, OR: 3.750; 95% CI: 1.078-13.671, p = 0.035, и 25,6%, OR: 5.172; 95% CI: 1.455-19.276, p = 0.007). Свободният протеин S -- антикоагулант, участващ в инактивирането на фактор V, чиито плазмени нива намаляват през втория и третия триместър на бременността, може да обясни високия риск от развитието на късни повтарящи се спонтанни загуби на плода при носители на мутацията FVL. Установяването на високо носителство на FVL при жени с късна загуба на плода предполага рутинно тестване за носителство на мутацията при подобна патология, както и обсъждането на профилактична антикоагулантна терапия през следваща бременност.
Ключови думи:  спонтанни аборти, мъртво раждане, фактор V Leiden, риск
Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Иванов, Сектор по биохимия, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, e-mail: mdivanov@gmail.com

 

Клинико-лабораторна характеристика и терапевтично поведение при етиологично уточнени чревни инфекции – 44, 2008, No 1, 73-77.
П. Илиева, П. Цветкова, Г. Ганчева, Й. Обретенова и Хр. Христов
Катедра по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Целта на статията е проучване на клиничното протичане, параклиничната характеристика и терапевтичното повлияване при болни с етиологично уточнени чревни инфекции. Направени са ретроспективен анализ на клинико-лабораторни показатели при 119 болни и сравнителен анализ на клиничното протичане при салмонелози и шигелози, лекувани в Инфекциозна клиника -- Плевен, от 2002 до 2006 г. Резултатите показват етиологична структура -- 53% салмонелози и 47% шигелози; водещ салмонелен серотип -- S. enteritidis (52%); серотипове шигели -- S. sonnei (27%) и S. flexneri (20%). Салмонелозите по-често протичат тежко (33%) и с усложнения. При шигелозите тежки форми преобладават при S. flexneri -- 42%. От параклиничните изследвания: левкоцитоза с неутрофилия -- при 48% от болните с шигелоза; повишен серумен креатинин при 16% от болните със салмонелоза. Извод: при показания да се прилагат Nelidix, Ciprofloxacin и Ceftriaxon.
Ключови думи:  салмонелоза, шигелоза, S. enteritidis, S. sonnei, S. flexneri
Адрес за кореспонденция:  Д-р Павлина Цветкова, Инфекциозна клиника, УМБАЛ, ул. “Георги Кочев” № 8а, 5800 Плевен, тел. 064/ 886301, e-mail: pdc_pleven@abv.bg

 

Сравнително проучване на епидемичния паротит в случайно избрани области в Северна България – 44, 2008, No 1, 78-80.
М. Карчева(1), Т. Велиславова(2) и К. Алексиева(3)
(1)Сектор „Епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ  --  Плевен
(2)Отдел ”Противоепидемичен контрол”, РИОКОЗ -- Габрово
(3)Отдел ”Противоепидемичен контрол”, РИОКОЗ  --  Видин
Резюме: Епидемичният паротит е ваксинопредотвратима инфекция. Интересът към това заболяване през последните 1-2 години се дължи на съобщените епидемични взривове в някои региони в страната. Цел на проучването е да се анализира и сравни заболяемостта от епидемичен паротит в някои области в Северна България за периода 2000-2005 г. Да се изследват някои демографски показатели на заболелите и характеристики на епидемичния процес. Проведено е ретроспективно епидемиологично проучване на пациенти с диагноза епидемичен паротит. Използвана е официална информация за заболяемостта в страната и областта от информационни журнали и отчети на РИОКОЗ  --  Плевен, Видин, Габрово. От нашето проучване можем да направим заключение, че са променени някои от епидемиологичните характеристики в протичането на епидемичния паротит, а именно: в различни региони на страната заболяването е с различен интензитет в зависимост от степента на възприемчивост на населението; след 3-годишен период на ниска заболяемост се наблюдава повишаването й; възрастовата граница се измества в групите над 15 години; установява се повишена заболяемост през летните месеци; запазва се тенденцията за по-често засягане на мъжкия пол.
Ключови думи:  паротит, заболяемост, профилактика, епидемичен процес
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Карчева, Сектор „Епидемиология, паразитология и тропическа медицина”, МУ, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064/ 884-269, email: milena_karcheva@abv.bg

 

Физикалната медицина в помощ при лечението на уринна инконтиненция при мъже – 44, 2008, No 1, 81-83.
К. Казалъкова
Сектор „Ранна рехабилитация и физиотерапия”, Секция по урология, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”
Резюме:  В този материал се проследява актуален за обществото проблем при пациенти с незадържане на урината. Лекувани са 82 мъже с уринна инконтиненция и е търсено успешното прилагане на методи за стягане на мускулатурата на тазовото дъно.
Ключови думи:  незадържане на урината, физикална терапия, упражнения, електростимулации, мъже
Адрес за кореспонденция:  Д-р К. Казалъкова, Сектор „Ранна рехабилитация и физиотерапия”, Секция по урология, МБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, бул. „Тотлебен” № 21, 1606 София, сл. тел. 9154-502

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА  

Клинични пътеки ли са “клиничните пътеки” в България? Анализ на същността, въвеждането и приложението им в периода 2001-2008 г. – 44, 2008, No 1, 89-94.
Г. Христов
Клиника по алергология, УМБАЛ „Александровска”  --  София
Резюме:  Клиничната пътека e основен момент в договорните отношения между НЗОК и болниците от самото начало. За съжаление на клиничните пътеки се гледа преди всичко като на средство за финансиране на болничната дейност, особено след 2005 год., когато ръководството на МЗ прехвърля финансирането на стационарното лечение изцяло върху НЗОК. Клиничните пътеки не излизат от центъра на вниманието на медицинската общественост и обществото като цяло в продължение на няколко години, предизвиквайки постоянно нарастващо недоволство. Смятаме, че причината за неудовлетвореността от въвеждането на „клиничните пътеки” и постиганите от тях финансови и качествени резултати се крие в отговора на въпроса: Клинични пътеки ли са “клиничните пътеки в България?”
Ключови думи:  клинични пътеки, качество на здравните грижи, статистически и икономически показатели, болнични разходи
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Христов, Клиника по алергология, УМБАЛ „Александровка”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

Нови класове антиретровирусни препарати и техният механизъм на действие
Четвърта конференция по патогенеза, лечение и превенция на НІV/СПИН, Сидни, Австралия, 22-25 юли, 2007 г.
– 44, 2008, No 1, 94-100.
Р. Аргирова

 

 

razdelitel

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail
: cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg cim

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
Дизайн и поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ