Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ


Оригинални статии

Том 43, 2007 г.
 

 

 

bullet 4'2007

Диастолна дисфункция при застойна сърдечна недостатъчност със запазена и редуцирана фракция на изтласкване - – 43, 2007, No 4, 44-49.
Е. Кинова, Н. Златарева, К. Колева и А. Гудев

Клиника по кардиология, УМБАЛ “Царица Иоанна” -- София
Резюме: Въпреки увеличаването на честотата на застойната сърдечна недостатъчност (ЗСН) със запазена фракция на изтласкване (ФИ) в последните години, данните за диастолната функция на лявата камера са недостатъчни. Целта ни беше да сравним ЛК диастолна функция при пациентите със ЗСН и запазена и редуцирана ФИ и да предложим диастолни показатели за разграничаване на двете подгрупи. Проспективно са изследвани петдесет и осем пациенти, хоспитализирани в Клиниката по кардиология с прояви на тежка сърдечна недостатъчност (ІІІ и ІV ФК по NYHA). Ехокардиографията е осъществена в първите 24-48 часа от хоспитализацията. Пациентите са разделени на две групи според ФИ -- група 1 с ФИ >/= 50% и група 2 с ФИ < 50%. Пациентите със запазена ФИ (23 пациенти, 40%) са по-възрастни (75 +/- 11 г. спрямо 67 +/- 14 г., p = 0,01), всички са с артериална хипертония (р = 0,03), имат по-ниска честота на захарен диабет (17% спрямо 57%, р = 0,003) и са с по-ниска сърдечна честота при хоспитализацията (79,8 +/- 19/min спрямо 98,4 +/- 17/min, p < 0,0001). В тази група времето на децелерация на ранното пълнене (196,9 +/- 65,9 ms спрямо 147,1 +/- 54,7 ms, p = 0,002) и скоростта на пропагация на кръвотока Vр (59,4 +/- 16,7 cm/sec спрямо 50,0 v 12,0 cm/sec, p = 0,019) са значително по-високи. Корелацията на ФИ с времето на децелерация (коефициент 0,38 и p = 0,005) и Vр (коефициент 0,29 и p = 0,03) е позитивна, но слаба. В заключение, няма ехокардиографски показател за оценка на диастолната функция на ЛК, който самостоятелно да разграничава пациентите с диастолна СН от тези със систолна СН. Левокамерната диастолна дисфункция е по-тежка при пациентите със ЗСН и редуцирана ФИ.
Ключови думи: ехокардиография, диастолна функция, сърдечна недостатъчност
Адрес за кореспонденция: Д-р Елена Кинова, Клиника по кардиология, УМБАЛ „Царица Иоанна”, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София, тел. 9432 297, e-mail: ekinova@hotmail.com

 

Нарушения на невестибуларните очни движения при болни с множествена склероза -- видеоокулографско изследване – 43, 2007, No 4, 50-54.
Р. Икономов(1), З. Желязкова(2), К. Костов(1), К. Цаловски(1), И. Петров(1) и Р. Бенчев(2)
(1)Клиника по неврология, (2)Клиника по УНГ, Медицински институт на МВР -- София
Резюме: Цел на проучването е преценката на невестибуларните очни движения (сакадични, плавнопроследяващи и оптокинетични) при болни с множествена склероза (МС) чрез инфрачервена видеоокулография. Изследвани са 13 болни (7 мъже и 6 жени) на средна възраст 38,3 год. с цереброспинална форма на МС. Всички болни са със сигурна диагноза по диагностичните критерии на McDonald от 2001 г. Използвана е инфрачервена видеоокулография (IRO) за регистрация на очните движения (видеонистагмограф Synapsys), като са изследвани сакадичните, плавнопроследяващите и оптокинетичните очни движения. Различните характеристики на очните движения са измерени и обработени с автоматичен компютърен анализ. Различни нарушения на очните движения се установяват при 11 от изследваните (84,6%). Отклоненията при сакадичните движения са при 69,2% от болните. При различните болни са абнормни различни характеристики -- латенция, сакадична скорост, прецизност, но при относително запазена симетрия. Най-висока е чувствителността на изследването на сакадичната скорост -- 61,5%. Плавнопроследяващите очни движения са абнормни при 30,3%, като са с по-добра точност (gain), но в повечето случаи са сакадирани. Често е нарушен оптокинетичният нистагъм (61,5%), като обикновено е намалена неговата точност (gain) при сравнително запазена симетрия. Резултатите от представеното проучване показват, че видеоокулографското изследване на невестибуларните очни движения и компютърният анализ на техните нарушения са добър обективен тест за преценка на функционалното състояние на мозъчния ствол при болни с МС.
Ключови думи: видеоокулография, очни движения, множествена склероза
Адрес за кореспонденция: д-р Росен Икономов, Неврологична клиника, Медицински институт на МВР, бул. „Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821410

 

Влияние на терапията с рекомбинантен eритропоетин върху оксидативния стрес при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност – 43, 2007, No 4, 55-59.
А. Толекова(1), Г. Илиева(1), Б. Попов(2), С. Ророва(2), В. Гаджева(2) и Т. Мирчева(3)

(1)Катедра по физиология, патофизиология и фармакология, (2)Катедра по химия и биохимия, (3)Катедра по вътрешни болести и клинична лаборатория, Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора
Резюме: Цел на изследването е да се проучи как влияе лечението с еритропоетин върху оксидативния стрес при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност. Определени са концентрацията на малондиалдехида (като маркер на оксидативния стрес) и активността на каталазата преди и след краткотрайно прилагане на препарата при пациенти с пиелонефрит (1-ва група) и гломерулонефрит (2-ра група). Концентрацията на малондиалдехида в плазмата и активността на каталазата в еритроцитите и при двете групи (1-ва група -- 2.50 +/- 0.57 mcmol/l, 26 325 +/- 4087 U/gHb, и 2-ра група -- 2.97 +/- 0.47 mcmol/l, 28 174 +/- 9401 U/gHb) са значително увеличени спрямо контролите (1.77 +/- 0.44 mcmol/l p < 0.01; 16 721 +/- 2361 U/gHb, p < 0.001). След едноседмично прилагане на еритропоетин, нивото на малондиалдехида се понижава значимо само при пациентите с гломерулонефрит (1.50 +/- 0.09 mcmol/l, p < 0.001). Тези стойности са по-ниски от измерените преди лечението и от отчетените при пациентите с пиелонефрит за същия период. След двуседмична терапия, концентрацията на малондиалдехида в плазмата и при двете групи чувствително нараства. В резултат на двуседмичното прилагане на еритропоетин активността на каталазата при пациентите с пиелонефрит (33976.96 +/- 9690 U/gHb) и гломерулонефрит (51 930.11 +/- 6161.5 U/gHb) е значимо по-висока в сравнение със стойността, която е отчетена преди лечението с препарата и през първата седмица след началото на терапията. Липсата на положителен ефект от третирането с еритропоетин върху степента на оксидативния стрес може да се обясни с недостатъчно добре овладяната персистираща анемия.
Ключови думи: еритропоетин, каталаза, малондиалдехид, хронична бъбречна недостатъчност, оксидативен стрес, бъбречна анемия
Адрес за кореспонденция: Д-р Анна Толекова, дм, Катедра по физиология, патофизиология и фармакология, Медицински факултет, Тракийски университет, ул. "Армейска" № 11, 6000 Стара Загора , e-mail: annatolekova@yahoo.com

 

Траен вирусологичен отговор от комбинирано лечение с Peginterferon alfa-2a и Ribavirin при болни с хепатит С – 43, 2007, No 4, 60-63.
Д. Петрова(1), А. Цветанска(2), А. Донкова(1) и К. Чернев(1)

(1)Клиника по вътрешни болести и гастроентерология, МБАЛ “Александровска” -- София, (2)Вирусологична лаборатория, Университетска болница по педиатрия -- София
Резюме: Комбинираното лечение с Peginterferon alfa-2a и Ribavirin при болни с хепатит С осигурява траен вирусологичен отговор в 56% от случаите с генотип 1 и в над 80% от тези с генотип 3. Нашата цел е да проучим трайния вирусологичен отговор от комбинираното лечение с Peginterferon alfa-2a и Ribavirin при български пациенти с хроничен хепатит С. В проучването са включени 88 болни с хроничен хепатит С. Инфекцията е установена с наличието на anti-HCV антитела (ELISA) и потвърдена с PCR (Cobas Amplicor HCV Monitor Test, v. 2.0, Roche Diagnostics). Генотипизиране е извършено при всички пациенти по метода на Germer и сътр. При всички е извършена чернодробна биопсия за преценка на некроинфламаторната активност и тежестта на фиброобразуване в черния дроб. Трайният вирусологичен отговор е оценен по липсата на доловими стойности на HCV RNA в серума с качествен PCR анализ 6 месеца след приключване на лечението. Траен вирусологичен отговор установихме при 63/88 от болните (71.6%). Траен отговор е налице при 49/68 (72.1%) от болните с генотип 1 и при 14/20 (70.0%) от болните с друг генотип. Дванадесет болни не са отговорили на лечението, а тринадесет са възстановили репликацията след спиране на лечението. Трайният вирусологичен отговор не се влияе от пола, възрастта, вирусното натоварване, генотипа, начина на заразяване и статуса (“наивен”, релапсирал или неотговорил на предшестващо антивирусно лечение) на пациентите. Трайният вирусологичен отговор е по-лош при болните с хистологични данни за цироза в сравнение с болните с хепатит (33.3% срещу 81.4%). Комбинираното лечение с Peginterferon alfa-2a + Ribavirin осигурява висок траен вирусологичен отговор при болните с хепатит С и може да се прилага ефективно при трудния за повлияване генотип 1, както и в специалните групи пациенти -- неотговорили и реактивирали инфекцията след предшестваща терапия с конвенционален интерферон. Своевременното лечение преди прогресията на чернодробното увреждане в чернодробна цироза осигурява оптимален терапевтичен резултат.
Ключови думи: хепатит С, траен вирусологичен отговор, Peginterferon alfa-2a, Ribavirin
Адрес за кореспонденция: Проф. Константин Чернев, МБАЛ „Александровска”, бул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230223, Факс: 9230728, e-mail: ktchernev@alexandrovska-hospital.bg

 

 

Вирусен хепатит а в местата за лишаване от свобода в България – 43, 2007, No 4, 64-68.
Г. Попов(1) и В. Ковальова(2)

(1)Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, ВМА -- София, (2)Център по военна епидемиология и хигиена, ВМА -- София
Резюме: Един от сериозните здравни проблеми сред пребиваващите в местата за лишаване от свобода са вирусните хепатити. Целта на проучването ни е анализ на преболедувалите от вирусен хепатит тип А в местата за лишаване от свобода в България и препоръки за скрининг и имуно­про­фи­лак­тика. За периода 2003-2005 г. бяха изследвани 466 лишени от свобода (мъ­же, жени и деца), от затворите в София (186), Белене (83), Сливен (131) и поп­равителния дом за непълнолетни в Бойчиновци (66). Всички бяха из­следвани за анти-HAV total, HBsAg, анти-HBc total (имащите положителен резултат и за HBeAg, анти-HBe, анти-HBc IgM, анти-HDV) и анти-HCV по ELISA с диагностични тестове на Dia Sorin. Изследваните лишени от свобода бяха групирани и анализирани в зависимост от срока на пребиваване в затвора, пол, възраст, етническо самосъзнание, сексуална ориентация. Сред изследваните бяха установени 345 (74%) анти-HAV total по­ложителни. Наличието на антитела срещу вирусен хепатит А (анти-HAV to­tal), е индикатор за инфекция в миналото и не непременно придобита в за­творите. От друга страна, процентът на анти-HAV total положителните сред лишените от свобода с многократни присъди и продължителен пре­стой в затворите е значително по-висок. Препоръчва се актуализиране на нормативните документи, регламентиращи изследването на ново­по­стъп­ващите в местата за лишаване от свобода, както и на концепцията за имунизация.
Ключови думи: вирусен хепатит А, лишени от свобода, места за лишаване от свобода, анти-HAV total
Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Попов, Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести, Военномедицинска академия, ул. „Св. Г. Софийски” № 3, 1606 София, GSM 0888517529, e-mail popovg@abv.bg

 

 

Едностранна работна хипертрофия на масетера, придружена от хипертрофия на прилежащите големи слюнчени жлези. Ехографски белези – 43, 2007, No 4, 69-73.
Й. Спирдонов(1) и В. Николов(2)

(1)СМДЛ “Медират” -- София, (2)СБАЛ по ЛЧХ -- София
Резюме: Целта е да се покажат възможностите на ехографията за документиране хипертрофията на масетерите и придружаващите ги промени от страна на прилежащите големи слюнчени жлези. Прегледани са с ехограф 19 пациенти на възраст между 17 и 31 г., от тях 11 жени и 8 мъже. Използвани са линеарни високочестотни трансдюсери с честота 7,5-9 MHz. При всички пациенти установихме едностранна работна хипертрофия на масетерите, която е съчетана с работна хипертрофия и на прилежащите им паротидна и подчелюстна жлеза.
Ключови думи: ехография, масетер, слюнчени жлези, хипертрофия
Адрес за кореспонденция: Д-р Йордан Спиридонов, СМДЛ “Медират”, бул. “Ген. Данаил Николаев“ № 26, 1527 София, e-mail: dspirdonov@abv.bg

 

 

Интубация с фибробронхоскоп при болни със заболявания в лицево-челюстната област – 43, 2007, No 4, 74-76.
М. Мелничаров(1), А. Джоров(2) и П. Петров(3)

(1)Катедра по оториноларингология, МУ -- София, (2)Катедра по орална и ЛЧХ, Стоматологичен факултет, МУ -- София, (3)СБАЛ по ЛЧХ -- София
Резюме: Представяме методика и показания за интубация чрез фибробронхоскопия (ФБС) при операции под обща анестезия при заболявания в лицево-челюстната област (ЛЧО). Използвахме я при 24 болни. Фиброскопът е водач, по който ендотрахеалната тръба се поставя при визуален контрол на гласните връзки в трахеята. 17 от болните бяха с анкилоза на долночелюстната става, микрогнатия, контрактура и злокачествени тумори в ЛЧО. При тях интубацията чрез ФБС бе планова, а при 7 от болните се извърши след неуспешни опити за директна ларингоскопия. Те бяха с тумори и променени анатомо-топографски съотношения. Резултатите ни дават основание да препоръчаме интубация чрез ФБС при болни с патология в ЛЧО след съвместна консултация между лицево-челюстен хирург, оториноларинголог и анестезиолог. Визуалният контрол на ларинкса и гласните връзки определя високата ефективност на методиката. Предлагаме я при болни с анкилоза на ТМС, контрактури и при патологични процеси, които променят анатомичните съотношения в лицево-челюстната и шийната област.
Ключови думи: интубация, фибробронхоскопия, лицево-челюстна област
Адрес за кореспонденция: Д-р М. Мелничаров, Катедра по оториноларингология, МУ, ул. „Бяло море” № 8, 1527 София

 

 

Съдебномедицинска характеристика на жертвите на нисковолтовите инциденти във Варненска област – 43, 2007, No 4, 77-79.
Вил. Доков

Катедра по съдебна медицина и деонтология, Медицински университет -- Варна
Резюме: Смъртта от електрически ток с ниско напрежение (СЕНН) е недостатъчно проучена. Целта на изследването е проучване на някои фактори, свързани с нея. Анализирана е съдебномедицинската документация на 16 780 аутопсии за 42 год. За ретроспективното определяне на дните от седмицата използвахме компютърната програма Al Calendar v254r. Резултатите са обработени посредством програмата SPSS 11. СЕНН се наблюдава в 103 (36,79%) случая от общия брой (n = 280). Съотношението между лицата от мъжки (74,76%) и женски (25,24%) пол е 4.12:1. Средната възраст на жертвите е 33,48 год. Съотношението на битовия и производствения електротравматизъм е 4.16 : 1. Най-честата причина за СЕНН е контакт с битов електроуред (63.1%) и електрически проводник (23.3%). В периода юни-септември са регистрирани 66,99% от всички загинали. В зависимост от дните на седмицата регистрирахме два пика -- в четвъртък (n = 18) и събота (n = 17). Огледът на местопроизшествието е извършен в присъствие на съдебен лекар в 66,67% от случаите.
Ключови думи: електротравматизъм, нисковолтово напрежение, съдебномедицински анализ, Варненска област
Адрес за кореспонденция: Д-р Вил. Доков, Катедра по съдебна медицина и деонтология, МУ, ул. „Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, e-mail: Dokov@seznam.cz

 

razdelitel

 

 

bullet 3'2007

Висцерална лайшманиоза -- клинични, лабораторни особености и лечение – 43, 2007, No 3,  26-31. 
К. Вутова
Катедра по инфекциозни, паразитни и тропически болести -- Медицински университет -- София
Резюме: Представят се клинични, лабораторни и епидемиологични данни за двадесет болни с висцерална лайшманиоза, диагностицирани и лекувани в София за период от 30 години (1976-2005 г.). Етиологичната диагноза е поставена при продължителност на заболяването от 1 до 12 месеца. Изключително разнообразната клинична картина, проявяваща се с продължителен фебрилитет, хепатомегалия, спленомегалия, анемия, левкопения, тромбоцитопения, неповлияващи се от антибиотично лечение и други терапевтични средства, е причина за забавяне на етиологичното лечение и за сериозни усложнения. Болните са лекувани с петвалентни антимонови препарати Glucantime и Pentostam за 15 и 20 дни с повлияване на фебрилитета и хематологичните биоконстанти. При един от болните, лекуван 17 дни, се наблюдаваха двукратно клинични данни за рецидив. Двама завършиха летално след 12-месечна продължителност на заболяването.
Ключови думи: висцерална лайшманиоза, автохтонна, фебрилитет, анемия, хепатомегалия, спленомегалия, левкопения, тромбоцитопения, усложнения, лечение, Glucantime, Pentostam, рецидив
Адрес за кореспонденция: Д-р Каменна Вутова, Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически бо­лести, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, бул. “Акад. Ив. Гешов” № 15, 1431 София, тел. 952 36 69,GSM 0888 381 600, е-mail: K_Vutova@abv.bg

 

 

 


Ентеровирусни серозни менингити и енцефалити в България през 2006 г. -- вирусологично и клинично проучване – 43, 2007, No 3, 32-38. 
Н. Корсун(1), З. Младенова(1), Л. Андонова(2), М. Тихолова(2), П. Петров(3), A. Мангъров(4), Л. Пекова(5) и Т. Червенякова(2)
(1)Национален център по заразни и паразитни болести -- София; (2)МУ -- София;
(3)УМБАЛ “Св. Анна” -- София; (4)СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” -- София;
(5)МУ -- Стара Загора
Резюме: Ентеровирусите (ЕВ) са едни от най-честите причинители на серозни менингити (СМ) и енцефалити. Бързата етиологична диагностика на ентеровирусните невроинфекции е важна от гледна точка на терапията, прогнозата и предприеманите епидемиологични мерки. Целта на изследването беше да се проучи разпространението на ентеровирусните невроинфекции сред децата и възрастните в България през 2006 г. и да се сравнят два диагностични метода. В проучването бяха включени 96 пациенти със СМ и 30 с енцефалити на възраст от 6 месеца до 75 год., хоспитализирани в различни райони на страната през 2006 г. Изследвани бяха 114фекални и 62 ликворни проби чрез изолация на ЕВ на клетъчни култури. За първи път у нас беше разработен и използван методът RT-PCR за откриване на ентеровируснаРНК в изследваните проби от ликвор. Вирусната изолация беше позитивна при 16 (12,7%) случая на невроинфекции. Изолирани бяха различни серотипове ЕВ. Резултатите от RT-PCR бяха положителни при 24 (38,7%) от изследваните ликворни проби. Проведено беше клинично и параклинично проучване на пациентите с доказана ЕВ РНК в ликвора. ЕВ играят важна роля в етиологията на невроинфекциите при децата и възрастните в България. RT-PCR е по-бърз и чувствителен метод за откриване на ЕВ РНК в ликвора с диагностична стойност в сравнение с вирусната изолация на клетъчни култури.
Ключови думи: ентеровируси, серозни менингити, енцефалити, ликвор, клетъчни култури, RT-PCR
Адрес за кореспонденция: ст.н.с. ІІ ст. д-р Нели Корсун, Национална референтна лаборатория по ентеровируси, Национален център по заразни и паразитни болести, бул.”Ген. Столетов” № 44А, 1233 София, тел. 831 00 42, e-mail: polionl@netbg.com

 


Нарушения в мастната обмяна и субклинична атеросклероза при болни с хронична бъбречна недостатъчност в преддиализен стадий – 43, 2007, No 3, 39-45.  
М. Любомирова(1), Ю. Петрова(2) и Б. Киперова(1)
(1)Клиника по нефрология, УМБАЛ ”Александровска” -- София
(2)Клиника по неврология, УМБАЛ ”Александровска” -- София
Резюме: Целта на проучването е да се изследват промените в мастната обмяна и дебелината на интима-медията (IMT) при болни с хронична бъбречна недостатъчност в преддиализен стадий. Изследвани са 100 болни с дългогодишна артериална хипертония, разделени в две групи. Първата група се състои от 56 болни с бъбречна недостатъчност, средна възраст 55,7 +/- 15,22 год., креатининов клирънс над 20 ml/min и под 90 ml/min, средна стойност 39,19 +/- 10,11 ml/min. Втората група включва 44 болни, средна възраст 55,7 +/- 15,22 год., с нормална бъбречна функция, креатининов клирънс > 90 ml/min, средно 91,11 +/- 19 ml/min. Групите са разделени и на подгрупи със и без доказана съдова болест. При всички болни креатининовият клирънс е изчислен по формулата на Cockroft--Gault в ml/min. 20 здрави доброволци са контроли за измерването на IMT. При всички болни е изследвана мастната обмяна. IMT е определена с високорезолюционна сонография. Умерена хиперлипидемия се доказва и в двете групи, без значима разлика в тежестта  й. При болните с ХБН има значимо задебеляване на интима-медията в сравнение със здравите контроли (0,74 +/- 0,10/0,59 +/- 0,10, p < 0,0010). След регресионен анализ сигнификантни предиктори за задебеляване на интима-медията са възрастта, давността на хипертонията и диабета, бъбречната недостатъчност и нивата на общия и LDL холестерол (r = 0,349, p < 0,05). Може да се направи заключението, че болните с ХБН имат задебелена интима-медия на общата каротидна артерия. Влошената бъбречна функция и дислипидемията са едни от важните фактори, определящи ранните съдови промени при тези пациенти.
Ключови думи: хронична бъбречна недостатъчност, дислипидемия, дебелина на интима-медията, атеросклероза на каротидните артерии
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, УМБАЛ „Александровска”, ул. ” Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230229, e-mail: MLjubomiorva@yahoo.com

 

 



Аневризми и дисекации на възходящата аорта – 43, 2007, No 3, 46-50.
Л. Спасов, В. Пъшев и Г. Мутафов
Университетска болница “Лозенец” -- София
Резюме: В статията се разглежда проблемът за оперативното лечение на аневризмите и дисекациите на възходящата аорта (АДВА). Обсъждат се рисковите фактори, които довеждат до тях. Диагностицирането на АДВА е улеснено от съвременната образна диагностика: ехокардиография, аортография, КАТ и ЯМР, даващи чувствителност и специфичност до 96-100%. Критичен размер, рязко увеличаващ риска от усложнения при АДВА, е 6 сm диаметър на аортата. Авторите споделят личен опит от лечение на 20 пациенти с АДВА. Оперативно лечение е проведено при 17 от тях. Поради наличие на аортоанулоектазия при алопластиката на аортната клапа са използвани клапи с широк диаметър (28-30 mm). Това довежда до облекчаване работата на миокарда на лявата камера, което е потвърдено с нарастване фракцията на изтласкване. От оперираните болни е починал само един пациент с тежък комбиниран сърдечен порок от остра сърдечна недостатъчност. Останалите 16 болни са изписани със стабилно подобрение.
Ключови думи: възходяща аорта, аневризми, дисекации, диагностика, хирургично лечение
Адрес за кореспонденция: Д-р Любомир Спасов, Университетска болница “Лозенец”, ул. “Козяк” № 1, 1407 София

 

 



Оценка на конвенционалните рискови фактори при пациенти със съчетание на миокарден и мозъчен инфаркт – 43, 2007, No 3, 51-56.   
М. Цекова(1), В. Симеонова(2), В. Томова(1), Б. Стаменов(2), М. Дановска(2), В. Петкова(3) и А. Русева(3)
(1)Клиника по кардиология и интензивно лечение,
(2)ІІ неврологична клиника
(3) Медико-диагностична клинична лаборатория
УМБАЛ “Д-р Георги Странски”, Медицински университет -- Плевен
Резюме: Цел на проучването при пациенти със съчетание на мозъчен и миокарден инфаркт е да се детайлизират конвенционалните рискови фактори за възникването на двете заболявания, да се установят особеностите в клиничната симптоматология и протичането им (успоредно или последователно във времето при един и същи индивид) и да се определи прогнозата. Обхванати са 49 болни, лекувани в УМБАЛ “Д-р Г. Странски” -- Плевен, през последните 5 години с коморбидност от миокарден и мозъчен инфаркт, на средна възраст 62,7 +/- 10,1 г. Съотношението мъже/жени е 4:1. Наблюдавани са 99 клинични и лабораторно-инструментални показателя. Изходът от заболяването е оценен според субективна 5-степенна скала на Rankin за глобална преценка на изхода от мозъчния инсулт. Прогностичното значение на наблюдаваните променливи величини е определено чрез корелационен и регресионен анализ. Основните изводи са, че пациентите с остър исхемичен мозъчен инсулт, настъпващ в острия стадий на миокарден инфаркт, са с най-лоша прогноза -- висок процент болничен леталитет (40%), тежка инвалидизация за преживелите острия стадий, като в половината от случаите, завършили летално, непосредствена причина за смъртта са усложненията на ОМИ, а при останалите -- съдови усложнения в други области. Най-голяма прогностична тежест по отношение на неблагоприятен изход имат следните рискови фактори: възраст, хронично предсърдно мъждене, наличие на сърдечна недостатъчност, възникване на мозъчен инсулт в острия стадий на миокарден инфаркт, обем на миокардната лезия и скенографски визуализираните размери на мозъчния инфаркт.
Ключови думи: исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, рискови фактори, прогноза
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Мария Цекова, Клиника по кардиология и интензивно лечение, УМБАЛ “Д-р Г. Странски”, бул. “Г. Кочев” 8А, 5800 Плевен, тел. 064/886-535, e-mail: mariatzekova@abv.bg

 

 



Антифосфолипиден синдром, livedo reticularis и множествена склероза – 43, 2007, No 3, 57-61. 
Ч. Дикова(1), И. Петрова(1), К. Николов(4), М. Балева(2) и Р. Шабани(3)
(1)Неврологична клиника, Александровска болница -- София
(2)Клиника по алергология, Александровска болница -- София
(3)Клиника по пропедевтика на вътрешните болести, Александровска болница -- София
(4)Клиника по дерматология и венерология „Св. Анна” -- Варна
Резюме: Напоследък има съобщения в литературата за болни с множествена склероза (МС) и антифосфолипиден синдром (АФС). АФС се проявява с тромбози, спонтанни аборти, мигрена, livedo reticularis и високи серумни нива на антикардиолипинови антитела (АКА). Целта на нашето проучване беше да преценим клиничните и лабораторните прояви на АФС при болни с МС и livedo reticularis. Изследвахме 10 жени с МС и livedo reticularis. Пет от тях (50%) имаха повишени IgM АКА, две (20%) имаха повишени IgG АКА, 6 (60%) са имали спонтанни аборти с неясна причина, 2 (20%) са имали мигрена, две (20%) са страдали от тензионно главоболие, 3 (30%) са имали дълбоки венозни тромбози и 3 (30%) са имали епизодично покачване на артериалното налягане.
Ключови думи: антикардиолипинови антитела, множествена склероза, livedo reticularis, антифосфолипиден синдром, спонтанни аборти
Адрес за кореспонденция: Д-р Чайка Дикова, 1421 София, ул. “Бунтовник” № 9А, GSM 0887578569, e-mail: chayka47@yahoo.com

 

 



Терапевтичен отговор на комбинираното лечение с пег-интерферон-алфа-2а (Pegasys) и рибавирин (Copegus) при болни с хронична НСV инфекция и съпътстваща криоглобулинемия – 43, 2007, No 3, 62-68.  
Д. Петрова(1), Е. Наумова(2), А. Михайлова(2), А. Цветанска(3) и К. Чернев(1)
(1)Клиника по гастроентерология,
(2)Централна лаборатория по клинична имунология -- МБАЛ” Александровска”,
(3)Вирусологична лаборатория, СБАЛ по детски болести -- София
Резюме: Клиничният, имунологичният и вирусологичният отговор са оценени 6 месеца след приключване на пълния курс на лечение (48 седмици) при 39 болни с хронична НСV инфекция от генотип 1 или смесен. При 14 болни са установени криоглобулини при започване на лечението. Траен вирусологичен отговор е установен при 20/39 (51.3%) болни. В случаите с криоглобулинемия (14 болни) той е 28.6%, докато при тези без криоглобулини (25 болни) достига 64% (OR 2.2, 95%CI 1.0-5.3). Еднофакторният логистично-регресионен анализ показа, че криоглобулинемията намалява шанса за постигане на траен вирусологичен отговор 4.4 пъти (OR 4.4, 95%CI 1.0-18.3). Наличието на криоглобулини корелира с давността на инфекцията и наличието на чернодробна цироза, които са негативни прогностични фактори за постигане на траен отговор на провежданата терапия. Чернодробната цироза намалява шанса за траен вирусологичен отговор 4.0 пъти (OR 4.0, 95%CI 1.0-15.2), а голямата давност на инфекцията -- 5.5 пъти (OR 5.5, 95% CI 1.3-22.8). На 12-ата седмица от лечението (ранен вирусологичен отговор) 92% от болните без криоглобулини негативират HCV RNA, докато 64.3% от болните с криоглобулинемия реагират със спадане на виремията с >/= 2 log10, без да негативират HCV RNA (OR 20.7, 95% CI 3.3-126.7). Мултивариационният логистично-регресионен анализ показа, че остатъчната виремия на 12-ата седмица от лечението е най-значимият негативен прогностичен фактор за постигане на траен вирусологичен отговор (OR 21.1, 95% CI 2.3-191.1). Комбинираното лечение с Pegasys и Copegus води до намаляване на умората (в 100%), на кожните лезии (в 60%), а криоглобулините изчезват при 57.1% от случаите. Ставната симптоматика не се подобрява съществено и дори се влошава при 3 болни. Ранното лечение с Pegasys и Copegus при болните с хронична НСV инфекция осигурява ремисия на чернодробното заболяване преди развитието на чернодробна цироза и лимфопролиферативни нарушения, където терапевтичните резултати са незадоволителни.
Ключови думи: хепатит С, пег-интерферон-алфа-2а, рибавирин, криоглобулини
Адрес за кореспонденция: Д-р Д. Петрова, Клиника по гастроентерология, МБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София

 

 



Липидна пероксидация при захарен диабет – 43, 2007, No 3, 69-74. 
П. Гойчева(1), Б. Попов(2), В. Гаджева(2) и С. Попова(2)
(1)Катедра по вътрешни болести и клинична лаборатория
(2)Катедра по химия и биохимия
Медицински факултет, Тракийски университет -- Стара Загора
Резюме: Смята се, че липидните пероксиди се формират под въздействието на свободните радикали и съучастват в патогенезата на диабетните усложнения. Подходящ и чувствителен метод за измерване концентрацията на липидните пероксиди е количественото определяне на техния краен метаболитен продукт -- малондиалдехида (MDA), изразено в mmol/l, чрез използване на теста с тиобарбитурова киселина (TBA test). Изследвахме серумните концентрации на MDA при 78 пациенти с декомпенсиран захарен диабет (тип 1 -- 15, тип 2 -- 63) и 74 здрави контроли от същата възрастова група. Пациентите с диабет показаха сигнификантно по-високи нива на MDA (2.506 +/- 0.758) в сравнение със здравите контроли (1.824 +/- 0.489) (р < 0,05). Статистически достоверното увеличение на MDA беше запазено в подгрупите, разпределени според типа захарен диабет (тип 1 -- 2.719 ± 0.665; тип 2 -- 2.456 +/- 0.775; контроли --1.824 +/- 0.489) и провежданата хипогликемизираща терапия (p.o. -- 2.543 +/- 0.712; инсулин --2.472 +/- 0.807; контроли -- 1.824 +/- 0.489). Същият ефект беше наблюдаван и при давността на заболяването (новооткрит ЗД -- 2.649 ± 0.711; “стар” ЗД -- 2.505 ± 0.786; контроли -- 1.824 +/- 0.489), както и наличието (или липсата) на обективизирани хронични усложнения (ЗД с усложнения -- 2.484 +/- 0.799; ЗД без усложнения -- 2.634 ± 0.483; контроли -- 1.824 ± 0.489). Статистически значима разлика (p < 0.05) беше установена и между двата типа диабет (тип 1 -- 2.719 +/- 0.665; тип 2 -- 2.456 +/- 0.775). Серумните нива на MDA показаха добра корелация с гликирания хемоглобин. Повишеното количество липидни пероксиди при декомпенсиран захарен диабет с хронични усложнения подкрепя тезата, че високата свободнорадикална активност е свързана с диабетните усложнения и може би съучаства в патогенезата им.
Ключови думи: захарен диабет, оксидативен стрес, липидна пероксидация, малондиалдехид
Адрес за кореспонденция: Д-р Петя Гойчева, Сeкция по ендокринология, Първа вътрешна клиника, МБАЛ, ул. „Армейска” № 11, 6000 Стара Загора, тел. 042 664 382, GSM 0888 868 776, e-mail: petya_goicheva@yahoo.com

 

 



Неензимно гликиране на човешки аортен фибрилин-1 – 43, 2007, No 3, 75-81.  
М. Атанасова(1), Е. Конова(2) и Ст. Байданов(2)
(1)Сектор по биология, Медицински университет -- Плевен
(2)Център по клинична имунология, УМБАЛ -- Плевен
Резюме: Неензимното гликиране на белтъците е ключов механизъм в патогенезата на усложненията при диабет и възрастово зависимите промени при стареенето на тъканите. Ние изследвахме in vitro гликирането на човешки аортен фибрилин-1 и адаптирахме методи за оценка на степента и кинетиката на този процес. Фибрилин-1 беше изолиран от торакални аорти на жертви на инциденти (28-33 г.) и беше инкубиран с различни концентрации на глюкоза (25, 50, 75 и 100 mМ) за 30 дни, при t 37 градуса C. Степента на образуване на ранни продукти на гликиране беше измерена с три колориметрични метода: с нитроблау тетразол, рутинен тест за фруктозамин на Randox и 2-тиобарбитурова киселина. Късните продукти на гликиране, т. нар. AGEs, определихме с метод, базиран на измерване на флуоресценцията. Най-висока степен на формиране на ранни продукти на гликиране установихме на втория ден след началото на инкубацията. Късните продукти на гликиране, измерени флуоресцентно, нарастваха от седмия до двадесетия ден. Проучването на свойствата на гликирания фибрилин-1 ще допринесе за изясняване на ролята на този дълго живеещ протеин за възрастовите промени на тъканите при физиологични и патологични условия.
Ключови думи: крайни продукти на гликирането, стареене, фибрилин-1, неензимно гликиране
Адрес за кореспонденция: Д-р Милена Атанасова, Сектор по биология, Медицински университет, ул. „Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064 884 140; факс: 064 801 603, e-mail: milenaar2001@yahoo.com

 

 



Качествен белтъчен състав на лимфата в човешката конюнктива – 43, 2007, No 3, 82-84. 
З. Демерджиева(1) и Н. Койчева(2)
(1)Катедра по дерматология и венерология, МБАЛ “Александровска” -- София
(2)Катедра по клинична лаборатория, МБАЛ “Александровска” -- София
Резюме: В достъпната ни литература липсват данни за състава на лимфата в конюнктивните лимфни съдове. За качествения състав на белтъците в лимфата общо се приема, че е същият както в кръвния серум, тъй като се смята, че в организма кръвоносните и лимфните съдове протичат успоредно. От тази гледна точка заслужава да се провери качественият белтъчен състав на лимфата. Визуализираха се конюнктивните лимфни съдове чрез Patentblau-V след анестезия на конюнктивата със sol. Alcaini 0,5%. Едновременно с това в конюнктивния сак се накапваха няколко капки Papaverini hydrochlorici, което води до лека дилатация на лимфните съдове. С върха на стерилна игла (27G3/4 0,4 х 19), предварително промита с натриев цитрат и отделена от спринцовката, се влиза в широк лимфангион на конюнктивата. Другият край на иглата остава навън от клепачната цепка и се поставя в лумена на лабораторна пипета, леко наклонена надолу. При това положение лимфата бавно започва да изпълва пипетата. Извърши се имуноелектрофореза на получената течност. Доказа се наличие на албумин, трансферин и IgG в лимфата. Така се установява присъствието на две от главните фракции на белтъците -- албумин и глобулини (с представители гама-2-глобулин и трансферин).
Ключови думи: лимфография, Patentblau-V, конюнктивни лимфни съдове, имуноглобулини
Адрес за кореспонденция: Д-р З. Демерджиева, Клиника по дерматология и венерология, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, e-mail: z.demerdjieva@bol.bg

 

 


Анкетно проучване на тютюнопушенето сред ученици от Пловдив – 43, 2007, No 3, 85-89. 
Ф. Щерев(1), Н. Матева(2), Р. Иванчева(1), Г. Белев(1), Ст. Къртев(1) и Зл. Янкова(1)
(1)Клиника по пулмология, УМБАЛ „Св. Георги” -- Пловдив
(2)Катедра по социална медицина, МУ -- Пловдив
Резюме: Тютюнопушенето е водеща причина за преждевременна смърт и сериозни здравни проблеми в развиващите се страни. Целта на авторите е да се проучат и анализират някои аспекти на използването на тютюневи изделия сред ученици от 16- до 18-годишна възраст. Проведено е анкетно проучване чрез пряка групова анкета сред 800 ученици в Пловдив. Използван е преведен и адаптиран вариант на въпросник от програмата Global Youth Tobacco Survey (GYTS) на СЗО. Само 15.1% от анкетираните не са опитвали никога да пушат. Около една трета от децата (33.43%) запалват първата си цигара на възраст между 14 и 15 години. В рамките на един месец повече от половината (53.5%) ученици са пушили. В България младите хора пушат интензивно и започват от ранна възраст. Няма ефективен контрол върху тютюнопушенето в училищата.
Ключови думи: тютюнопушене, ученици, Global Youth Tobacco Survey
Адрес за кореспонденция: Д-р Филип Щерев, Клиника по пулмология, УМБАЛ ”Св. Георги”, бул. „Васил Априлов” № 15А, 4000 Пловдив, тел. 0888 006188, e-mail: filipshterev@abv.bg

 

bullet

В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

Р. Комитова. Специфична терапия и имунопрофилактика при варицела – 43, 2007, No 3, 103-110. 


razdelitel

 

 

bullet 2'2007


Ротавирусни гастроентерити -- клинично и вирусологично изследване - 43, 2007, No 2,  57-61.
М. Тихолова(1), Н. Корсун(2), А. Мангъров(3), Н. Найденова(3), С. Алексиева(3) и З. Младенова(2)
(1)Mедицински университет -- София
(2)Национална pеферентна лаборатория по ентеровируси към НЦЗПБ -- София
(3)СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров” -- София

Резюме: Ротавирусната инфекция е водещ причинител на остри гастроентерити сред кърмачетата и малките деца в целия свят. Ротавирусната ваксинационна програма може значително да редуцира заболяемостта и смъртността сред тези възрастови групи. Целта на това проучване беше изследване на ротавирусните гастроентерити сред малките деца и определяне на клиничните симптоми на заболяването. В проучването бяха включени деца на възраст < 5 години с остри гастроентерити, хоспитализирани в СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров”, София, от 1 януари до 1 октомври 2006 г. От тях бяха взети фекални проби и изследвани за ротавируси с латекс-аглутинационен тест (ЛА) и полиакриламидна гел-електрофореза (ПАГЕ) и за бактериални патогени. Ротавируси бяха идентифицирани при 73 oт 136 (56,2%) хоспитализирани с диария деца чрез ЛА и/или ПАГЕ. Определени бяха миграционните профили в 68 проби, като бяха установени 9 различни електроферотипа. Анализирани бяха особеностите в клиничното протичане при позитивните за ротавируси деца. Най-честите симптоми бяха фебрилитет, повръщане, диария и дехидратация. Ротавирусната инфекция беше преобладаваща при децата във възрастовата група 7 мес.-2 год.
Ключови думи: ротавирус, повръщане, диария, дехидратация, полиакриламидна гел-електрофореза
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Майда Тихолова, Инфекциозна болница, ул. “Акад. Иван Гешов” № 17, 1431 София, тел. 952 36 52, GSM 0887 85 65 92, e-mail: igmitov@sinetbg.com

 

 

Честота и тежест на разпределение на специфичните за хроничната бъбречна недостатъчност сърдечно-съдови рискови фактори при болни в преддиализен стадий - 43, 2007, No 2, 62-67.
М. Любомирова(1), Е. Андреев(1), Ат. Кундурджиев(1), Ат. Станчев(2), А. Цончева(3) и Б. Киперова(1)
(1)Клиника по нефрология, УМБАЛ ”Александровска” -- София
(2) Клиника по хематология, УМБАЛ “Александровска” -- София
(3) Централна клинична лаборатория, УМБАЛ ”Александровска” -- София

Резюме: Сърдечно-съдовият риск е много по-висок при болни с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), отколкото в общата популация. Изследвани са 56 болни с ХБН -- кретининов клирънс > 20 ml/min и < 90 ml/min. Болните са разделени на две групи: със и без съдова болест (СБ), съпоставими по пол, възраст и бъбречна функция. При всички болни са изследвани стандартни лабораторни показатели. С помoщта на хемилуминисцентен метод са определени нивата на хомоцистеина (Hcy), интактния паратхормон (iPTH ) и при 47/56 е изследван имунореактивният инсулин (IRI). Определена е протеинурията за 24 часа. Ехокардиографски е определена тежестта на левокамерната хипертрофия (ЛКХ) на базата на левокамерната мускулна маса и индекс. При изследваните болни се доказват всички специфични за ХБН сърдечно-съдови рискови фактори (ССРФ): анемия, хиперфосфатемия, висок iPTH и Hcy, при нормални нива на IRI. ЛКХ е умерена. В групата ХБН + СБ при значимо по-голяма давност на ХБН има сигнификантно по-тежък анемичен синдром, по-голяма загуба на белтък за 24 часа и по-тежка ЛКХ. Специфичните за ХБН ССРФ са налице рано в хода на ХББ и тежестта им при пациенти с влошена бъбречна функция и налична сърдечна или съдова болест е по-изразена в сравнение с групатa без СБ.
Ключови думи: хронична бъбречна недостатъчност, сърдечно-съдови рискови фактори, анемия, паратхормон, имунореактивен инсулин, фосфор, хомоцистеин, левокамерна хипертрофия
Адрес за кореспонденция: Д-р Мила Любомирова, Клиника по нефрология, МБАЛ ”Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-229, e-mail: Mljubomirova@yahoo.com

 

 

Честота на циклоспориновата нефротоксичност при бъбречнотрансплантирани пациенти - 43, 2007, No 2, 68-75.
Е. Паскалев(1) и Т. Тодоров(2)

(1)Клиника по нефрология и трансплантация, (2)Катедра по патоанатомия
УМБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Циклоспориновата (СуА) нефротоксичност представлява сериозен клиничен проблем при бъбречнотрансплантираните пациенти. Тя е важен фактор за развитието на хронична нефропатия на трансплантата, която е основна причина за неговата загуба. Целта на проучването е да се определи честотата на хистологичните промени, характерни за СуА токсичност, при биопсии на бъбречнотрансплантирани пациенти. Проучени са 127 биопсии на трансплантиран бъбрек при среден период след трансплантация 4.3 +/- 1.2 г. (17 дни -- 11 год.). Установи се честота на интерстициалната фиброза 14.96%, на артериолопатията -- 14.96%, на тубулопатията -- 11.81%. В половината от случаите (група А -- 10 пациенти) с данни за СуА интоксикация, или 7.87% от общия брой, водещата причина за провеждане на биопсия е друга, различна от СуА интоксикация. Само в половината от случаите -- 9 пациенти -- 7.09% (група Б), основна причина за биопсия е СуА интоксикация. В случаите с чиста СуА интоксикация се доказа липсваща или нискостепенна протеинурия -- 0.47 +/- 2.5 g/24 h. В тези случаи основната клинична изява е бавно, постепенно повишаване нивото на серумния креатинин, респ. понижаване на креатининовия клирънс. В група А протеинурията е значително по-висока -- 2.1 +/- 0.7 g/24 h (p < 0.01). При случаите с СуА интоксикация и последващо спиране на лечението с СуА (група Б) или намаляване на неговата доза с поддържане на по-ниски кръвни нива (група А), се постигна значително подобряване на бъбречната функция, без да се достигнат изходните стойности за двата показателя. Това означава, че не може да се постигне пълно възстановяване на влошената бъбречна функция, обяснимо с необратимостта на много от патоморфологичните промени. Кръвните нива, респ. дозите, на СуА при изследваните пациенти са в рамките на съблюдавания протокол, т. е. без да са допускани по-високи токсични нива или дози. При изследването не се доказа статистически значима корелация между кръвните нива на СуА и наличието на СуА токсичност. СуА интоксикация е сериозен клиничен проблем с висока честота -- 15% от всички биопсии на трансплантиран бъбрек. В половината от случаите СуА интоксикация няма водеща клинична изява и се открива по повод на други усложнения. Повлияването на етиологичния фактор за СуА интоксикация не води до пълно възстановяване на бъбречната функция. За успешното ранно диагностициране на СуА интоксикация е необходимо рутинно да се използват протоколни биопсии на трансплантирания бъбрек.
Ключови думи: бъбречна трансплантация, имуносупресия, циклоспоринова нефротоксичност, биопсия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Емил Паскалев, Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 92-30-240, e-mail: emilpaskalev@abv.bg

 

 

Мастна и “слаба” тъкан при жени без и със затлъстяване на различна възраст - 43, 2007, No 2,  76-81.
М. Боянов(1) и Ж. Бонева(2)
(1)Клиника по ендокринология, МБАЛ “Александровска”, Медицински университет -- София
(2)Отделение по ендокринология, МИ -- МВР -- София

Резюме: С термина саркопения се обозначава възрастово обусловена загуба на мускулна маса и сила. Цел на настоящото разрезно проучване бе да се оцени промяната на телесния състав под влияние на възрастта при жени без и със затлъстяване. Участваха 120 жени: 55 жени с нормално или наднормено телесно тегло (индекс на телесната маса, ИТМ < 30.0 kg/m2) и 65 жени със затлъстяване (ИТМ >/= 30.0 kg/m2). Телесният състав беше определян с двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия на остеодензитометър Hologic QDR 4500 A и се изчисляваха в kg мастната тъкан (fat mass, FM) и „слабата” тъкан (lean mass, LM), както и общото телесно тегло. В групата без затлъстяване възрастовата зависимост на LM и FM се описваше почти еднакво добре от линейния модел, модела S и модела Power, а тази при телесното тегло бе линейна. В групата със затлъстяване възрастовата зависимост на трите изследвани величини -- LM, FM и общо телесно тегло, се описваше почти еднакво добре от линейни и кубични модели. Отрицателната зависимост на телесното тегло, LM и FM от възрастта бе по-силна при жените без затлъстяване. При тях възрастта влияеше по-силно на LM, отколкото на FM, докато при жените със затлъстяване възрастовото влияние бе по-силно върху FM. Нашите данни позволяват да се направят следните изводи: 1. Саркопенията е по-изразена при жени без затлъстяване, а при такива със затлъстяване ефектът й частично се маскира. 2. Приносът на възрастта към вариабилността в масата на телесните съставки е сравнително скромен -- особено при затлъстели жени. 3. За целите на клиничната практика зависимостта на мастната тъкан и „слабата” тъкан от възрастта може да се опише с линейни уравнения.
Ключови думи: двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия, телесен състав, мастна тъкан, „слаба” тъкан, саркопения, затлъстяване
Адрес за кореспонденция: д-р Михаил Боянов, Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230 784, e-mail: boyanov@alexandrovska-hospital.bg

 

Сравнителен анализ на серумните анти-алфа-еластинови антитела при пациенти с анкилозиращ спондилит в зависимост от клиничното представяне - 43, 2007, No 2, 82-85.
М. Богданова(1), А. Чорбанов(2), А. Велкова(3), Кр. Стефанова(4), Н. Михайлова(2), Н. Костова(5) и Ст. Байданов(1)
(1)Катедра по биология и патофизиология, МУ -- Плевен
(2)Секция по имунология, Институт по микробиология, БАН -- София
(3)Факултет по здравен мениджмънт, МУ -- Плевен
(4)Ревматологичен кабинет, ІІ ДКЦ -- Плевен
(5)Клинична лаборатория, ІІ ДКЦ -- Плевен

Резюме: Представеното проучване има за цел да изследва дали съществуват сигнификантни разлики между серумните нива на анти-алфа-еластинови антитела (АЕАт) от класовете ИгМ, ИгГ и ИгА при болни с анкилозиращ спондилит (АС) без извънставни изяви и тези АЕАт при болни със ставни и извънставни изяви на АС, като амилоидоза на бъбреците и белодробна фиброза. Проучването обхваща 34 болни с АС без извънставни изяви (29-59 г.; 22 мъже и 12 жени) и 5 болни с извънставни изяви на АС (трима с амилоидоза на бъбреците и двама с белодробна фиброза, 47-55 г.; 4 мъже и 1 жена), диспансеризирани в Ревматологичния кабинет на ІІ ДКЦ -- Плевен. Серумните нива на ИгМ, ИгГ и ИгА АЕАт са измерени чрез ензимносвързан имуносорбентен анализ (ELISA). ИгА АЕАт са по-високи при болните със ставни и извънставни изяви на АС в сравнение с тези при болните с АС без извънставни изяви (pz < 0,05). За период от три години от изследването на серумните АЕАт са починали всички болни с амилоидоза на бъбреците. Измерването на АЕАт би могло да представи имунологични маркери на еластинова деградация и да мотивира за по-нататъшни проучвания на еластиновия метаболизъм. Серумните нива на ИгА АЕАт биха могли да бъдат маркер за лоша прогноза при болните с АС с амилоидоза на бъбреците.
Ключови думи: анкилозиращ спондилит, антитела, еластин, клинично представяне
Адрес за кореспонденция: Д-р Мариета Богданова, Катедра по биология и патофизиология, Медицински университет, ул. “Св. Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел./факс: 064 801 603, е-mail: mbecht02@abv.bg

 

 

Резултати една година след спиране на суплементацията с кетоаналози при пациенти, лекувани с континюирана амбулаторна перитонеална диализа - 43, 2007, No 2,  86-88.
Л. Камбова(1), А. Котева(2) и З. Краев(2)
(1)Катедра по вътрешни болести, МБАЛ “Св. Иван Рилски”, МУ -- София
(2)Клиника по диализа, МБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Малнутрицията при пациенти, лекувани с континюирана амбулаторна перитонеална диализа (КАПД) е пряко свързана с допълнителната заболяемост и смъртност при тях. Целта на проучването беше да проследим пациенти с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), лекувани с КАПД, суплементирани с кетоаналози в продължение на 12 месеца, една година след тяхното спиране. Изследвани бяха 12 пациенти -- средна възраст -- 53.01 год., средна продължителност на лечението с КАПД -- 34.03 месеца. Всички пациенти получаваха епоетин в индивидуална доза. При проследената група установихме сигнификантно понижаване на нивата на серумните албумини (p < 0.01), несигнификантно на общия белтък и сигнификантно покачване на епоетиновата доза (p < 0.01).
Ключови думи: хронична бъбречна недостатъчност, континюирана амбулаторна перитонеална диализа, кетоаналози, епоетин
Адрес за кореспонденция: Д-р Лиляна Камбова, Клиника по терапия на вътрешните болести и нефрология, МБАЛ “Св. Иван Рилски”, бул. “Акад. Ив. Гешов” № 15, 1431 София, тел. 851 93 97, e-mail: dr_kambova@abv.bg

 

 

Изследване на токсичността на полимерни наночастици от титанов диоксид и силициев диоксид с оглед приложението им като лекарствени носители - 43, 2007, No 2, 89-93.
Т. Червенков(1), Б. Галунска(1), Д. Герова(1), Д. Иванова(1), П. Колова(2), В. Данциу(3), В. Косовеану(3), Б. Маневска(2) и Т. Янкова(1)
(1)УНС по биохимия, Медицински университет -- Варна
(2)Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет -- Варна
(3)Лаборатория по електрохимия, Университет “Бабеш-Болиай” -- Клуж-Напока, Румъния

Резюме: В настоящото изследване си поставихме за цел да оценим острата токсичност на два нови, неизследвани досега нанополимера -- гелове от титанов диоксид (TiO2) и силициев диоксид (SiO2), чрез проследяване на клиничната картина на интоксикация, макроскопска и микроскопска органна патология и промените в някои биохимични параметри. Нанополимерите са синтезирани чрез киселинно катализиран sol-gel метод. Здрави мъжки плъхове порода Wistar (210-280 g, възраст 80 дни) са третирани еднократно с максимална доза от изследваните нанополимери, въвеждани орално или интраперитонеално. Промените в клиничната картина на интоксикация (смъртност, нервно-мускулни реакции, поведение) са проследявани 8 часа. Токсичността на изследваните на­но­по­лимери бе оценявана чрез промените във вътреш­ни­те органи (макроскопски и хистологични) и в биохимичните показатели (активност на АсАТ и нива на креатинина). Резултатите са оценявани за статистическа значимост по метода ANOVA. Установени бяха максимално възможни кон­цен­трации и дози за изследване на острата токсичност за двата гела при здрави мъжки плъхове, възлизащи на: максимални възможни концентрации за i.p. и p.o. въвеждане, съотв. 50 g/l и 500 g/l; максимални възможни дози за i.p. и за p.o. третиране -- съотв. 0.2 g/kg и 2.0 g/kg. Двата пътя на въвеждане на наногеловете от силициев и титанов диоксид не водят до значими промени в нивата на АсАТ, маркер за нарушения във функцията на черния дроб. Интраперитонеалното въвеждане на гела от силициев диоксид предизвиква повишение в теглото на бъбреците и увеличение в нивата на креатинина, говорещи за нарушена бъбречна функция. Пероралното въвеждане на гела от силициев диоксид не индуцира увреждане на стомашната мукоза, докато същата доза от гела от титанов диоксид предизвиква улцерации при 60% от третираните животни. Получените резултати говорят за ниска токсичност на изследваните ма­те­риали. За да може да се даде категорично заключение по отношение на токсичността на тези гелове, са необходими провеждането на хроничен експеримент и включването на допълнителни лабораторни пока­затели.
Ключови думи: полимерни наночастици, гелове от силициев и титанов диоксид, остра токсичност, in vivo експерименти с животни
Адрес за кореспонденция: Бистра Галунска, УНС по биохимия, Медицински университет, бул. “Марин Дринов” № 55, 9002 Варна, тел. 052 65-00-61/251, e-mail: bistra.galunska@gmail.com

 

bullet В ПОМОЩ НА ПРАКТИКАТА

К. Костов   Инхалаторна кортикостероидна терапия. Фармакодинамични и фармакокинетични аспекти. Видове инхалаторни устройства.  - 43, 2007, No 2, 105-113.

 

bullet ИСТОРИЯ НА МЕДИЦИНАТА


Смъртта на Иван Вазов: някои медицински факти - 43, 2007, No 2, 114-120.
Д. Паскалев(1), Д. Радойнова(2) и А. Кирчева(3)
(1)Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Св. Марина“ -- Варна
(2)Катедра по съдебна медицина, Медицински университет -- Варна
(3)Отделение по клинична епидемиология, МБАЛ “Света Анна” -- Варна

Резюме: Големият български поет и писател Иван Вазов (1850-1921) умира внезапно на 22-ри септември 1921 г. Извършената аутопсия открива значителни патоанатомични изменения в сърдечно-съдовата система. Обдукцията показва тежка генерализирана атеросклероза, коронаросклероза и руптура на аортна аневризма, предизвикала хемоперикард със сърдечна тампонада. Патоанатомично се установява значителна левокамерна хипертрофия, която подсказва възможното съществуване на продължителна нелекувана хипертонична болест. Още по-интересна се оказва находката в мозъка и черепа. Значителни деформации на мозъчното вещество се откриват в десния париетален дял и лявата окципитална област, предизвикани от стари черепни фрактури на тези места. Особено изразени са мозъчните лезии в лявата окципитална област, т.е. в cuneus cerebri, където се намира центърът на зрението. Проф. Параскев Стоянов пръв прави връзка между черепната травма и промените в мозъка, като предполага, че поетът в миналото е бил временно сляп. Сестрата на писателя разказва неизвестна фамилна история, според която на 14-15-годишна възраст Вазов паднал от препускащ кон, бил в безсъзнание и останал незрящ за около една година. По този начин аутопсията разкрива неизвестни факти за травмената болест на поета в миналото и същевременно доказва, че причина за внезапната му смърт са тежки патологични изменения в сърдечно-съдовата система.
Ключови думи: Иван Вазов, аутопсия, история
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Добрин Паскалев, д.м., Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Св. Марина“, ул. „Марин Дринов“ № 55, 9002 Варна, тел. 052 302 851, вътр. 296, e-mail: dobrinpaskalev@yahoo.com


razdelitel

 

bullet 1'2007

Стафилококите – класически патогени и коменсали в човешката екосистема - 43, 2007, No 1, 38-45.
А. Кирчева(1), Д. Паскалев(2) и К. Божкова(2)

(1)Отделение по клинична епидемиология, МБАЛ “Света Анна” -- Варна
(2)УМБАЛ “Света Марина”, МУ -- Варна

Резюме: Еволюирането на човека, развитието му в посока на една хармонична екосистема, в която е възможно съжителство с най-разнообразна микрофлора, винаги е пораждало въпроси и представлява научен интерес. Стафилококите са класически пример за патогенни микроорганизми, които и днес са основна причина за повечето гнойно-възпалителни заболявания. Staphylococcus aureus и коагулазонегативните стафилококи (CNS) са и сред водещите възбудители на вътреболнични инфекции (ВБИ), средно около 20% от всички ВБИ. Освен като патогени, стафилококите могат да се открият и като коменсали в организма на стафилококовите носители. Колонизираната носна лигавица при пациентите и медицинския персонал представлява основен резервоар, който поддържа циркулацията на патогенните стафилококи в здравните заведения. В настоящата разработка, паралелно с литературните данни се предоставят резултатите от проведени собствени проучвания на нивото на стафилококово носителство сред персонала в рискови отделения -- родилни, хирургични, отделения за хемодиализа и пациенти на хронична хемодиализа. Споделя се мнението за необходимост от прилагане на комплексен профилактичен подход спрямо резидентните стафилококови носители в рисковите отделения, съчетаващ санация на носната лигавица и изолационни мероприятия, които трябва да са задължителни при изолиране на метицилин-резистентни щамове (MRSA и MR-CNS).
Ключови думи: стафилококи, вътреболнични инфекции (ВБИ); стафилококово носителство
Адрес за кореспонденция:
Д-р Анна Кирчева, д.м., Отделение по клинична епидемиология, МБАЛ “Света Анна” – Варна, бул. “Цар Освободител” № 100, 9000 Варна, тел. 052/ 6926-572, 0887 018 675, e-mail: anna_kir4eva@yahoo.com

 

Вътреболнични инфекции в интензивните отделения за лечение на болни с изгаряне - 43, 2007, No 1, 46-50.
М. Лесева(1), Е. Замфирова(1), М. Любомиров(1), О. Хаджийски(1) и И. Трайков(2)

(1)Секция по изгаряне и пластична хирургия, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София
(2)Клиника по изгаряне и пластична хирургия, МУ -- Пловдив

Резюме: Цел на проучването е да се сравнят особеностите на вътреболничните инфекции (ВБИ) в интензивните отделения (ИО) на Секцията по изгаряне и пластична хирургия към МБАЛСМ “Пирогов”, София, и Болницата по изгаряне и пластична хирургия в Триполи, да се анализират различията, обуславящите ги причини и възможностите за ефективен контрол на възникването и разпространението както на ВБИ, така и на антибактериалната резистентност на техните причинители. Проучването е проспективно, за период от една година (2004), и включва съответно 156 и 109 болни от двете ИО. Установяват се съществени различия в броя на извършените микробиологични изследвания, броя, вида и антибактериалната чувствителност in vitro на водещите вътреболнични патогени в двете отделения. Като главна причина за тези различия се идентифицира липсата на специално разработена антибиотична политика и програма за постоянен мониторинг на болните с изгаряне в болницата в Триполи. Направени са препоръки за изготвянето и въвеждането им в ИО -- Триполи, което ще допринесе за решаване на съществуващите проблеми. Въз основа на установени неблагополучия при скрининга на вътреболничната среда са направени препоръки към двете ИО с цел ефективен контрол на разпространението на ВБИ.
Ключови думи: вътреболнична инфекция, изгаряне, интензивно отделение, вътреболнични патогени
Адрес за кореспонденция:
Д-р М. Лесева, Секция по изгаряне и пластична хирургия, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” № 21, 1606 София

 

Еволютивни форми на склеродермията -- клинична и лабораторна характеристика - 43, 2007, No 1, 51-54.
К. Яблански(1), Зл. Коларов(2) и В. Йорданова(1)

(1)Клиника по кардиология и ревматология, МУ -- Плевен
(2)Ревматологична клиника, МУ -- София

Резюме: Целта на извършeното от нас проучване е да се определят честотата, клиничните прояви и основната лабораторна характеристика на отделните еволютивни форми при пациенти със системна прогресивна склеродермия. Системната склеродермия се представя като умереноеволютивно заболяване в 52% от случаите, с доминираща висцерална симптоматика – кардиопатия, нефропатия, серозит и активни кожни съдови промени – дигитални улцерации и гангрени. Бавноеволютивните форми се срещат при 43,5% от болните. От висцералните изяви сигнификантно проявена е само пулмопатията. Кожните съдови промени се изразяват предимно в телеангиектазии. Бързоеволютивно протича заболяването само при 3 болни и се изявява с “ренална криза”, артериална пулмонална хипертония и некротизиращ васкулит. Умереноеволютивните форми протичат с изразена “острофазова реакция” от страна на хематологичните и биохимичните кръвни показатели, докато при бавноеволютивните тя липсва.
Ключови думи: системна склеродермия, еволюция, клинични прояви, лабораторни промени
Адрес за кореспонденция:
Д-р Кирил Яблански, Клиника по кардиология и ревматология, Медицински университет, ул. “Кл. Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 064 886 140

 

Стойност на соматосензорните евокирани потенциали след стимулация на n. medianus и n. tibialis при пациенти със спондилозна цервикална миелопатия - 43, 2007, No 1, 55-62.
К. Костов, Ив. Петров и Ив. Иванова

Неврологична клиника, Медицински институт -- МВР -- София

Резюме: Цел на проучването е да се прецени доколко соматосензорните евокирани потенциали (ССЕП) след стимулация на n. tibialis и n. medianus (при използване на различни монтажи за регистрация на цервикалния спинален N13 потенциал) могат адекватно да отразят гръбначномозъчната дисфункция при пациенти с клинично вероятна спондилозна цервикална миелопатия (СЦМ), тяхната топична и прогностична стойност. Изследвани са 28 пациенти (19 мъже и 9 жени) с клинични данни за гръбначномозъчна дисфункция на шийно ниво със или без радикуларна симптоматика. При всички е осъществено невроизобразяващо изследване – КТ и/или МРТ, ССЕП от n. tibialis и ССЕП от n. medianus двустранно. При 16 от пациентите са записани N13 и Р14 потенциали след стимулация на n. medianus с използване на преден челен (Fpz) и на преден цервикален референтен електрод (AC). Невроизобразяващите методи установяват значима компресия и/или патологична импулсация от медулата при 50% от пациентите. ССЕП след стимулация: на n. tibialis установяват абнормност при 82%, на n. medianus (АС) – 87.8%, на n. medianus (Fpz) при 39% от пациентите. Абнормностите в цервикалния N13 (AC) потенциал при нашите пациенти са свързани с увреда на С6, С7 и С8 гръбначномозъчни сегменти. Установяваме значима корелационна зависимост между типа на ССЕП абнормността и тежестта на клинично проявената миелопатна симптоматика. Изолираните промени в N13 (АС) потенциала са свързани с клинично по-леко изразена миелопатия, докато удълженото EP-N13 интерпиково латентно време -- с по-тежките форми. Получените от нас резултати дават основание да се приеме, че ССЕП след стимулация на n. tibialis и n. medianus (с използване на преден шиен референтен електрод) са чувствителен метод за верифициране и документиране на гръбначномозъчната дисфункция при пациенти със СЦМ. Медианните ССЕП с използване на преден челен референтен електрод не отразяват адекватно сегментната гръбначномозъчна дисфункция. Медианните ССЕП притежават топична и прогностична стойност.
Ключови думи: соматосензорни евокирани потенциали, спондилозна цервикална миелопатия, диагноза, прогноза
Адрес за кореспонденция:
Д-р К. Костов, Неврологична клиника, Медицински институт -- МВР, бул. “Скобелев” № 79, 1606 София, тел. 9821576, факс 9531235, e-mail: drkostov@abv.bg

 

Определяне етиологията и тежестта на острия панкреатит чрез комбинирано изследване на няколко клиничнолабораторни показателя - 43, 2007, No 1, 63-68.
П. Йорданов(1), Г. Григоров(2), Р. Ангов(2), С. Тодорова(1) и В. Христов(2)

(1)Секция по клинична лаборатория, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София
(2)Втора хирургична клиника, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” -- София

Резюме: Бързото определяне етиологията и тежестта на острия панкреатит (ОП) е важно от гледна точка на правилното институционално третиране на заболяването. Нашето изследване е насочено към установяване ролята на серумната амилаза, серумната аланин аминотрансфераза (АЛТ), гама-глутамилтрансферазата (ГГТ) и на средния еритроцитен обем -- MCV (mean cell volume), за ранно диференциране на билиарния от алкохолно индуцирания ОП и на кръвната глюкоза, серумния креатинин и на хематокрита за изясняване тежестта на болестта. Изследването включва 143 болни с остър панкреатит, приети във Втора хирургична клиника на МБАЛСМ “Н. И. Пирогов” от май 2000 г. до ноември 2004 г. Болните с билиарен ОП бяха 65 (45%), с алкохолно индуциран ОП -- 38 (27%), и тези с идиопатичен (с неясна етиология) ОП -- 40 (28%). Съобразно критериите от Атланта същите болни бяха разделени на такива с лек ОП -- 102 (71%), и с тежка форма на ОП -- 41 (29%). Серумната амилаза, АЛТ, ГГТ, MCV, кръвната глюкоза, креатининът и хематокритът бяха изследвани до 24-ия час от хоспитализацията, като всички показатели бяха анализирани с помощта на рутинните в клиничната лаборатория методи. По-високи медианни стойности на амилазата (Р = 0.077) и на АЛТ (Р = 0.003) демонстрираха болните с билиарен, сравнени с тези с алкохолно индуциран ОП, които от своя страна показаха по-високи нива на MCV (Р = 0.019) и на ГГТ (Р = 0.076). Кръвната глюкоза (Р < 0.0001) и креатининът (Р = 0.014) бяха идентифицирани като маркери на тежкия ОП, за разлика от хематокрита, който не показа задоволителен резултат (Р = 0.675). С комбинираното изследване на серумната амилаза, АЛТ, MCV, ГГТ, кръвната глюкоза и серумния креатинин с голяма вероятност още при хоспитализирането на пациента биха могли да се разграничат билиарните от небилиарните форми, както и да се установи опасността от развитието на тежък остър панкреатит.
Ключови думи: остър панкреатит, етиология, тежест, клинична лаборатория
Адрес за кореспонденция:
Д-р Петър Йорданов, Секция по клинична лаборатория, МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”, бул. “Тотлебен” 21, 1606 София, тел. 9154-239, email: peter_jordanov@abv.bg

 

Проинфламаторни цитокини при един хемодиализен сеанс  - 43, 2007, No 1, 69-72.
П. Дукова и Д. Йонова

Клиника по диализа, УМБАЛ “Александровска” -- София

Резюме: Болните с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) обичайно имат нарушение на имунитета, свързано с редуцираната бъбречна функция и наличието на уремични токсини. При болните на периодична хемодиализа към тези фактори се добавя и бионесъвместимостта с диализните мембрани. Целта на проучването беше да се проследят нивата на проинфламаторните цитокини IL-1бета, IL-6, IL-8, TNF-алфа и на С-реактивния протеин (CRP) преди диализа и на 20-ата, 60-ата и 240-ата минута в една диализна сесия при 17 болни на средна възраст 38 +/- 11 год. с ХБН на хемодиализно лечение 65 +/- 12 мес. и 12 здрави контроли на средна възраст 35 +/- 16 год., за да се установи ефектът на диализния сеанс върху тези компоненти на възпалителната реакция. Резултатите показаха трайно повишени нива на CRP при проследените пациенти в сравнение с контролите и понижаване на IL-1бета, IL-6, IL-8, TNF-алфа на 20-ата и 60-ата минута от началото на диализата, както и повишаване на серумните им нива след 60-ата до 240-ата минута (края на диализния сеанс), което вероятно се обуславя от транзиторното активиране на компонентите на комплемента в началото на всяка хемодиализа и придружаващата я краткотрайна левкопения, последвани от значително активиране на кръвните моноцити с усилване продукцията на цитокини.
Ключови думи: хронична бъбречна недостатъчност, периодична хемодиализа, проинфламаторни цитокини, нарушена фагоцитоза, клетъчно активиране
Адрес за кореспонденция:
Д-р Диана Йонова, Клиника по диализа, МБАЛ “Александровска”, ул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София, тел. 9230463, 9230515, e-mail: dr_ionova@email.com

 

Амбулаторно мониториране на антихипертензивната активност на две форми метопролол с пролонгирано действие - 43, 2007, No 1, 73-77.
Д. Раев

МИ -- МВР, София

Резюме: Напоследък по обясними причини се повиши интересът към използване на метопролол с удължено действие. У нас са регистрирани две ретардни форми – метопролол тартарат със забавено освобождаване (MPSR) и метопролол сукцинат с контролирано освобождаване (MPCR). Двете форми притежават различни фармакокинетични характеристики. Досега в литературата няма данни дали имат различен антихипертензивен ефект, oценен чрез 24-часово мониториране на артериалното налягане (АН). Цел на проучването е да се сравни ефикасността на MPSR и MPCR по отношение на 24-часовия контрол на АН и сърдечната честота (СЧ) при пациенти с неоптимално контролирана лека и умерена есенциална хипертония чрез 24-часово амбулаторно мониториране на артериалното налягане (АМАН). Наблюдението е отворено, кръстосано, проспективно. Изследвани са 43 амбулаторни пациенти, от които 38 го завършиха (ср. възраст 44.1 +/- 6.3 г., артериално налягане 147.8 +/- 10.8/96.3 +/- 10 mm Hg и СЧ 89.1 +/- 9.9 уд./мин). Еквивалентните дози (100 mg) MPCR и MPSR сигнификантно редуцираха 24-часовото, дневното и нощното АН и СЧ. Не се регистрира значима разлика по отношение на АН и СЧ между двете форми метопролол с пролонгирано действие. Ефектът им върху средночасовите стойности на АН и СЧ също беше съизмерим. През първите 8 часа от приемането на дозата се регистрира по-ниска СЧ при MPSR в сравнение с MPCR. Еквивалентните дози 100 mg MPCR и MPSR редуцират АН и СЧ в еднаква степен. Разликата между тях е в гладкостта на контрола на СЧ, дължаща се на различните им фармакокинетични свойства. Двете ретардни форми метопролол са удачни за еднократно дневно дозиране.
Ключови думи: метопролол тартарат със забавено освобождаване, метопролол сукцинат с контролирано освобождаване, амбулаторно мониториране на артериалното налягане
Адрес за кореспонденция:
Доц. д-р Д. Раев, Медицински институт на МВР, бул. “Скобелев” № 79А, 1606 София, тел. 9821326

 

Преки разходи за лечение на бронхиалната астма през 2004 г. - 43, 2007, No 1, 78-83.
Г. Христов

Клиничен център по алергология, Медицински университет -- София

Резюме: Бронхиалната астма е хронично, възпалително страдание с рецидивиращ характер. Честотата на астмата расте, увеличават се заболяемостта и болестността. Тежестта на астмата -- социална и икономическа, върху пациентите, техните семейства и обществото е достатъчно голяма, за да превърне грижите за болните в приоритет на правителствените здравни стратегии. Внимание заслужават и разходите, които здравната система, пациентите, техните семейства и обществото правят за осигуряване на необходимите грижи за астматиците. Фармакоикономическите проучвания върху цената на бронхиалната астма определят съществените размери и голямото значение на преките разходи за болестта: за лекарства, лекарски прегледи и болнично лечение. Напоследък не по-малки се оказват и непреките разходи, произтичащи от временната или частична нетрудо­спо­собност, нарушението на качеството на живот на астматиците и техните семейства. В световен мащаб се наблюдава постоянно нарастване както на преките, така и на непреките разходи. Авторът прави опит за определяне на размера и структурата на преките разходи за бронхиална астма в България през 2004 г.
Ключови думи: бронхиална астма, статистически и икономически показатели, болнични разходи, разходи за амбулаторно медикаментозно лечение, Национална здравноосигурителна каса
Адрес за кореспонденция:
Д-р Георги Христов, Клиничен център по алергология, Медицински университет, ул. “Св. Г. Софийски” 1, 1431 София, тел. 9230-612, e-mail: christoff_g@yahoo.com

Различните ефекти на витамин А и С върху предизвикани от тютюнев дим костномозъчна кластогенеза и белодробен емфизем при плъхове - 43, 2007, No 1, 84-89.
Р. Иванчева(1), Ф. Щерев(1), И. Дамянов(2), Д. Попов(2), Н. Бояджиев(2) и С. Генова(3)

(1)Клиника по пулмология, УМБАЛ „Св. Георги” -- Пловдив
(2)Катедра по физиология, Медицински университет -- Пловдив
(3)Катедра по патологична анатомия, Медицински университет -- Пловдив

Резюме: Тютюневият дим е източник на потенциални химически мутагени (кластогени и свободни радикали). Последните са способни да предизвикат оксидативен стрес, водещ до мутагенеза и кластогенеза. Цел на представената разработка е установяване цитотоксичния ефект на цигарения дим върху костния мозък след постигане на емфизем и проучване протективната роля на витамин А и С. 40 мъжки плъха от порода Wistar са разделени на групи от по 10 животни: 1) не­третирани плъхове; 2) плъхове, изложени на тютюнев дим за 30 дни; 3) плъхове, изложени на тютюнев дим за 30 дни и приемащи вит. А; 4) плъхове, изложени на тютюнев дим за 30 дни и приемащи вит. А и С. Животните са хранени със стандартна храна, витамин А -- 1250 UI, витамин С -- 40 mg, и са излагани на странична струя цигарен дим от 20 цигари ежедневно за период от един месец. Определени са честотата на микронуклеарните по­лихромни еритроцити и отношението микронуклеарни полихромни еритро­цити/нормохромни еритроцити. Нормално то е близ­ко до 1. Ако съотношението е над 1, това говори за нарушение в хемо­поезата. При този експериментален модел е установено сигнификантно по­вишаване на броя на полихромните еритроцити. Изводи: 1. Постигната е кластогенеза в кос­тния мозък на плъхове под въздействие на странична струя цигарен дим за 30 дни. 2. Краткосрочният модел за белодробен емфизем при плъхове, подложени на 30-дневно въздействие на странична струя цигарен дим, е ефек­тивен. 3. Вит. А и вит. С нямат протективен ефект върху кластогенезата.
Ключови думи: тютюнопушене, витамини, плъхове, микронуклеи, емфизем
Адрес за кореспонденция:
Д-р Р. Иванчева, бул. “В. Априлов“ № 112, ет. ІV, ап. 15, 4000 Пловдив, e-mail: rosi_@abv.bg , GSM: 0896610976

 

bullet

ДИСКУСИИ В НАУКАТА

Дилемата: Комбинирана -- инхалаторни кортикостероиди с дългодействащи бета2-агонисти, или сепарирана терапия при бронхообструктивните състояния? - 43, 2007, No 1, 111-115.
Зл. Янкова, Г. Белев, Ст. Къртев, А. Гърова, К. Петрова, Ф.
Щерев, Р. Иванчева и Р. Калинов
УМБАЛ “Св. Георги”, Медицински университет – Пловдив

 

razdelitel

сп. "Медицински преглед"
Централна медицинска библиотека
ул. "Св. Г. Софийски" 1, 1431 София
тел./факс 952-23-93
е-mail
: cim@sun.medun.acad.bg, iveta_miteva@abv.bg cim

© МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД 2003
Организационен секретар, стилова редакция и корекция И. М и т е в а, Терминологичен контрол д-р Б. С т а н ч е в а,
Дизайн и поддръжка на Web-страницата: Д-р Ж. С у р ч е в а

Медицински университет - София, Централна медицинска библиотека

 

 

 
Начало Настоящо издание Архив Обзори Оригинални статии Казуистика Изисквания към авторите Редакционна колегия Контакти Към ЦМБ